От: Пътят до коприната през Памир (Таджикистан) и Алайския Хребет (Киргизстан)
Излязох обратно ма М41 някъде към 3. Бях гладен. След няколко километра стигнах до кишлака Аличур и спрях . Нямаше почти нищо за ядене. Хапнах пържена преди седмица риба, и отказах следобедна водка. До Мургаб оставаше малко.
Гледката на хора и стада е доста рядка. Това май е единственият овчар, който срещнах по пътя си ... в нормално работно облекло.
Не, това не е неговата юрта. Тази е официална, красива, за такива като нас. Тези , в които живеят изглеждат доста по различно.
Долината преди Мургаб беше едно от най-красивите места, които бях виждал. Стоях безмълвен дълго време. То и нямаше с кого да си говоря ...
Излязох обратно ма М41 някъде към 3. Бях гладен. След няколко километра стигнах до кишлака Аличур и спрях . Нямаше почти нищо за ядене. Хапнах пържена преди седмица риба, и отказах следобедна водка. До Мургаб оставаше малко.
Гледката на хора и стада е доста рядка. Това май е единственият овчар, който срещнах по пътя си ... в нормално работно облекло.
Не, това не е неговата юрта. Тази е официална, красива, за такива като нас. Тези , в които живеят изглеждат доста по различно.
Долината преди Мургаб беше едно от най-красивите места, които бях виждал. Стоях безмълвен дълго време. То и нямаше с кого да си говоря ...
Коментар