Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Цяла нощ на близо имаше чакали. Първоначално помислих, че нещо се случва наблизо, но после се сетих и не обръщах внимание.
Сутринта беше слънчева и деня беше обещаващ.. Така и стана!

Докато хапвах и се суетях, окол 7 мина и жандармата. Познах ди от далеко и се досетих какво следва. Подминаха ме, но буса спря, даде заден и хоп - при мене, на паркинга. Почвам с мойте фрази и предлагам да им дам "тескере"... Те само ми казаха вежливо "кампинг йок" и ме оставиха...
Помотах се още, гледах морето, изгрева и леко-полеко започнах да си прибирам нещата. Снимки от втория ден сутринта:



Буса на жандармата:


Тръгеам на туристическа обиколка... или поне така си представях нещата..

Монумента зад фара бе посветен на Кралските ВМС и моряци. Десетки потопени кораби, хиляди имена на загинали млади хора. Направо ти става жал! Всичко перфекто поддържано...

Обелиска:



Турската батарея:



Снимка с фара:


Пътя за фара


И самия фар, за последно:


Тръгвам за селото и решавам да пийна едно чайче в едно от дюкянчетата:



Само да отбележа, че почти във всеки двор имаше по едно антично оръдие...


Напускам Sedd el Bahr но ще се върна отново!
Трябва да намеря бензиностанция (бях си втълпил, че на турски е "помпа") и "чешма", понеже с водата бях на привършване. На центъра на селото имаше чешма, но не ми вдъхна доверие. По пътя, на идване, видях няколко крайпътни и се запътих натам...


На близо се намира следващ мемориал: Şehitler Abidesi . Забележителен е и го препоръчвам да се разгледа. Макар да беше 9 сутринта, имаше невероятно много посетители и съответно автобуси. Не мога да опиша мястото и усещането. Всяка плоча беше с имената на поне 40-50 загинали, а плочите бяха цяло море... Всичките тези хора, там, бяха дошли да видят и да се почетат тези загинали... Народ, много народ, много и постоянно идващи...




Измъквам се от тука, макар да можех да остана още... Отивам да търся "помпа"-та...

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Намерих "помпа", заредих до горе и тръгвам към дръгите мемориали с идеята малко по малко да се изнасям към България...
Голяма грешка! Мемориалите във вътрешността на полуострова бяха свързани с еднопосочен, еднолентов път, около 20-тина километров... Половината бе запречен със спрели автобусли с туристи! За около час, с големи мъки успях да се измъкна, като постоянно ме преследваше ужаса да не сгазя някой, излизащ иззад автобус или някой да скочи от автобуса върху мене... Както и да е... мина... След мене тръгна и върволицата от автобуси.. Както казах пътя е еднопосочен. Но това не е повод за успокоение. Някъде 4-5 км от края на еднопосочния път... някакъв идиот с пикап се появи. Не беше видял ЕЙ такъв голям знак за забранено влизане... Аз се разминах, колите пред мене - също, ама зад мене не знам как са се оправили с това едно платно...
Отказах се от туризма. Реших да се скокна до северния бряг на полуострова и да търся място за втора нощувка. Пускам Гугъл мапс, избирам някакво селце на брега и давам "маршрут до тук". Изчертава се хубав маршрут, със синьо... Тръгвам...
Оказва се, че тръгвам точно срещу най-високата част на полуострова. Няма проблем! Карам, карам... карам... асвалта видимо става по-лош, даже дупки... След едно селце - асфалта изчезна. Поглеждам навигацията - движа се по маршрута. Без притеснения продължавам... През 15 мин. се разминавам с някоя прашна кола, даже и съвременни модели!...
Явно съм пропуснал някоя отбивка, понеже се озовах в планински черен път. До някое време имаше следи от автомобили. Взех по-често да гледам навигацията - движа се по маршрут... Докато не чух в слушалката, че няма ГПС-сигнал и малко по-нататъ не се озовах на разклон....


Много добре си спомних картинката, че трябва да слезна до селото, което бе на бреха на морето. Това ме накара да поема по пътя, който водеше посока (север) към морето и някак слизаше...
Хм... пътя почна да става зле и по-зле... Още в самото начало забелязах, че няма следи от МПС-та... Но продължих внимателно. Имаше участъци с изровени места от дъжда, места с натрожени остри камъни... Позстоянни завои... И се озовах някъде на ръба на възвишението, отдолу-ляво, на 100-150 м е морето, до мене-дясно - пущинак и баир. Настилката вече ме притеснява, понеже не бях с подходящи гуми...
Все пак продължих... Слизам в ниското.. става равно...


И в един момент се озовавам на пясъчен плаж с горичка, а там някакви пичове (оказа се от Истамбул) се гмуркат за риба... Не съм ходил на Карадере, ама май е същото.


Подкарвам към тях, спирам потен, прашен и задъхан и още не свалил шлема ги питам: "Къде е пътя за Одрин" (Нерде Едирне?)...


На пичовете, без да преувеличавам, на всичките до един им увиснаха чейнетата, на един му падна цигарата от устата....


Пътя за Одрин по никакъв начин няма как да е наоколо. Голям късмет, че бяха свестни и говореха английски!
Засуетяха се, извадихме навигации, телефони... показаха ми къде се намираме и на мене ми стана лошо...
Зачудиха се, дали мога да мина по брега, за да отига до желаното село и после за Едирне, но с тежкия мотор бе невъзможно!


ОК, няма проблеми. Попитах ги, дали мога да пренощувам до техните палатки, момчетата казаха, че няма проблем...


И така, чак сега свалям каската.... Слизам от мотора. Първото нещо, което ме попитаха, след като се разбрахме бе, дали не съм гладен... Без да ме питат ми донесоха чаша студена фанта...



Началото на пътя:




ПОсле не ми бе никак весело и не снимах, чак на плажа:

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

И така... очертаваше се една спокойна вечер с новите ми приятели. Оказаха се свесни. Даже единия бачкал в NAcional Geographic.
Почивам, разхождам, снимам, говорим... По едно време, към 4 следобед се сещам да си разпъна палатката... Тъкмо другите излизат от морето.
Питам ги, къде няма да преча. Казват ми да изчакам. Нещо се съветват на турски... И ми съобщават, че след малко ще се прибират, понеже времето няма да бъде благоприятно за риболов (започна вятър, има вятър - няма риба), а аз ако поискам мога да остана...
И дума да не става! Не ме е страх, но на сутринта, при евентуален проблем, няма кой да помогне. Достатъчно си поиграх с късмета и им казах, че ще тръгна с тях, понеже познават по-добре пътя.
(Между другото двама от тях бяха моторджии)

И така... Започна прибиране на багажа, без бързане. До Истамбул са 3 часа с кола, а аз решавам да хвана за Родината.
Междувременно запалиха огън. Явно риболова на това място е успешен, защото имаше много риба и октопод наловени. Опекоха много риба, патладжани, чишки, картофи и ме поканиха. Постоянно меподканяха: яж, яж, има много.... Нахранихме се много добре и почнахме да товарим багаж, да чистим мястото и други...

Връщането по-малко ме притесняваше, понеже не бях сам... Към 6 вечерта тръгнахме по познатия ми път. Стигнахме мястото, където свъшваше асфалта и аз малко се успокоих... Но последва завой в съседния черен път и ... още 30 км по насипан чакъл с коловози. Момчетата с колите, аз отзад в пушилката.
При всички случаи ме изчакваха, ако се отдалечат и се движихме в пакет.
Минахме през селца, видимо останали в 19-ти век.
После стигнахме главния път. Момчетата ме чакаха. Показаха ми посоката и ми казаха: карай от тук на ляво и ще стигнеш до София.
Разделихме се като добри приятели с надеждата да се видим пак....

Към 7:30 вечерта поех към София. Исках да се пробвам едно нощно каране 500-550 км....
Късно вечерта, след като подминах отклонението за Истамбул, пътя стана почти пуст и спокойно си карах 110 км/час, без да насилвам късмета. Имаше места, където каерах на 2-ра, 3-та, заради силен или бурен вятър.. но мина....

На границата мона леко... До Пловдив времето бе добре, пътя сух... От Пловдив почна мокър асвалт, явно карах след дъжда... СПирах на всяка бензиностанция по магистралата за почивка, понеже се борех със съня... Преди София карах около 20+ км със свален визьор заради водния прах от мокрия път...

Прибрах се живо-здравослед точно 48 часа и 1281 км....

[boda nx]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

еееее пешо браво бе човек! направо ме разби! история, снимки,малко технически закачки, палатка и най-важното след като си стигнал до целта-прибрал си се жив и здрав! евала! снимките са супер, имаш и талант за писане, освен че караш здраво.... какво друго ме впечатли от написаното и снимките, което ти си отбелязал ей така-мимоходом. чисто и поддържано. не съм негативен, но когато в българия паметниците започнат да изглеждат така,като тези на снимките,тогава ще почнем да се оправяме. не бе не сме зле никак, просто ооооще малко не ни достига да можем да се грижим за това , което ни е оставено от хората преди нас...още един път-благодаря ти за пътешествието!

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Винаги най-хубавата снимка остава незаснета...

За мене тя бе как момче и момиче се прегръщаха и целуваха на припек, на стълбите на една полуразрушена плевня. Нищо неинтересуващи се от потока автобуси през видимо бедното им село...

Забравих да напиша, как единия от пичовете с палатките, излезе от едната след като се появих в лагера им, дойде направо при мене, подаде ми ръка и ми каза любезно: "You are welcome!"

A залива се казва Guvercin Kayası




Друго:
В един от мемориалите гледам... някакво младо момче се облякло с униформа от Първата световна война.. Атракция... Отивам към него и го питам:
- Can I shoot you?
А той:
- It's crime..
А исках само да го снимам...

[Asteri]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Моторджийските приключения са най-готини, все се навирате по интересни места и най-вече пътища И изневиделица - барбекю с октопод
Не би ми хрумнала връзката между туризъм и първата световна, но това се е получило интересно. Имаше един епичен филм, Галиполи, с много млад Мел Гибсън.

[ВладиЧ]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Това му е готиното... Мотора, палатката, пълниш резервоара и си СВОБОДЕН! Светът е твой! Иначе, колата, жената, децата, търся хотел и отивам на почивка... Май не звучи много добре, а?

[Roninn]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Супер,завиждам.

Това му е готиното... Мотора, палатката, пълниш резервоара и си СВОБОДЕН! Светът е твой! Иначе, колата, жената, децата, търся хотел и отивам на почивка... Май не звучи много добре, а?

Всичко си зависи,човек е човек,когато е на път,без значение как,с кой,кога.
Не съм сигурен че съм прав,но приставката Хаджи,освен уважение,показва че човека е пътувал до Израел,тоест много път видял.

[s_s1]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

И аз завиждам... и то много...

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

[ATTACH=CONFIG]912107[/ATTACH]

Дават го хубаво време на този плаж по Великден. На етап чудене съм, но ще е хубаво да има компания. Не съм в добра здравословна и финансова кондиция, но бих изкарам 2-3 дена.

[boy3m]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Дават го хубаво време на този плаж по Великден.

А може ли линк с прогнозата?

На етап чудене съм, но ще е хубаво да има компания.

Ето един кандидат.
За кои дни планираш?По принцип съм айляк между 06.04 и 16.04.2018г.На 13.04-имам планиран ангажимент.
Паспорта ми е съвсем нов с печат от преди седмица за вход/изход на летище Ататюрк.

Не съм в добра здравословна и финансова кондиция, но бих изкарам 2-3 дена.

А колко предполагаемо е здраволсовната финансова кондиция(необходимост).Цените ми се сториха приемливи,дори някой неща значително евтини.

Имаш ми телефона,ако искаш може да се чуем.

Поздрави,

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

А може ли линк с прогнозата?



Ето един кандидат.
За кои дни планираш?По принцип съм айляк между 06.04 и 16.04.2018г.На 13.04-имам планиран ангажимент.
Паспорта ми е съвсем нов с печат от преди седмица за вход/изход на летище Ататюрк.


А колко предполагаемо е здраволсовната финансова кондиция(необходимост).Цените ми се сториха приемливи,дори някой неща значително евтини.

Имаш ми телефона,ако искаш може да се чуем.

Поздрави,

Прогнозата гледам от тук, а мястото на снимката е тук
Аз си го представям в Петък (06.04) през деня да се иде, понеже нощно време е все още студено да се кара и прибиране в Понеделник (09.04).
Финансово го смятам само за бензин. Знаеш курса на лирата. Ядене ще си нося/готвя, понеже тук ми е проблема. Ако има сгода и мерак - може се пробва някоя риба да се закачи.
По принцип мястото до там е спускане по черен път, но ако е невъзможно да се слезе - няма да спим на улицата я - ще търсим друго

[Roninn]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Спира ме това че паспорта ми е изтекъл,а време нямам никакво да ходя,ако става с лична карта,да се стягам....ходи ми се до Турция,но може и Гърция

[p-pleven]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Спира ме това че паспорта ми е изтекъл,а време нямам никакво да ходя,ако става с лична карта,да се стягам....ходи ми се до Турция,но може и Гърция

Какви са вариантите там като някое забутано място, без тОристи?

[Roninn]

От: Някой мераклия за 2-3 дена до Турция, Дарданелите?

Какви са вариантите там като някое забутано място, без тОристи?

Нямам представа? Около Порто Лагос може би,и надолу
Всъщност ходил съм няколко пъти,за палатки все ще се намери място
Някой да каже ако има нещо такова