Tweet
Така й казват по нашия край на тази мрежа.
В нашата маловодна селска река хванех две мренки на кукичка от топлийка - се смяташе за голям успех.
А после
на язовир
НА Мандра!!!!
То не беше лов, то беше вадене!
Въпреки че бях млад, ме назначиха нещо като началник на язовира. Той има най-висока точка 6,30 м. а низината отвъд, която отводнявахме - нула. На събирателния канал водещ към помпата моите подчинени бяха монтирали мрежа-калдърма рзмери 4х4 метра. Каалдърмата се спускаше сама, асе вдигаше с помощта на макара.
Като отидех за риба, предварително се настройвах на Шаран. Тогава - сулките обратно. Шарани - само без лююспи -"голи". Толстолобът не ми беше вкусен, но вземах едно-две парчета за котките. Преди да бяха отровени от изпуснати хербициди, имаше много речни раци. Там помпиерите ме научиха да идвам нощем и да нося мърша и фенер. На едно калдърмисване вадех 10-15 раци.
Тези екземпляри, които попадаха в пропелера на помпата, той беше около 80 см., биваха разкъсвани на 2-3 парчета. По-малките от тях ги поглъщаха пеликаните, а с по-големите и те не можеха да излетят.
Който не е виждал как пеликаните ловуват, обяснявам. Ятото от стотина птици се спуска във водата в кръг изепочва да пляска с криле. Когато кръгът стени 5-6 метра, водата закипява от риба. Така шашардисаните едри риби стават жертва на красивите птици.
През зимата отивам на инспекция. Язовирът и канала замръзнали. Помпиерите ме канят да споделя обяда им с топъл хляб и кераца.
Хлябът и виното - ясно. И у дома си имам. А от какво животно са тези големи фаши сланина- не мога за позная. От риба - от какво друго. Като виждат, че се мръщя, режат тънки филии и я препичат на огъня. Сега е друга работа.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
На язовирите правят специални подемници да преминава рибата на по-горно нива. А през юли гледах, как млади шаранчета, почти главочи, скачат метър и половина върху дигата и от там в по-пряната язовирна вода.
VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV
Сигурно ще ме заподозрете в рибарски лакърдии, а аз си имам свидетели.
...................................................................................................................................................... .............................................
Сега малко комедия. Руските специалисти от НХК ме кандърдисаха да идем на помпената станция на Мандра да се състезават с нашите помпиери за ловете на раци. Обуха високи, ботуши, метнахме се в Авията и по тъмно бяхме там.
-Давайте ловить раков!!
-Кво да ги лови? Ей там има пълна кофа. Сядайте да ги ядем.
То и тук както с калдърмата раците полазват по въртящата се мрежа. Остава само да ги хвърлиш в кофата.
Съветските специалисти бъркат недоверчиво во кофата.
-Нет, это на раки!
-Как да не са раци? току що ги хванахме...
- У нас В Советском Союзе раки красные.
Сигурно....
Моля специалистите да ме извинят за терминолигията, ако греша.
Останолото е истина
Симеон.
В нашата маловодна селска река хванех две мренки на кукичка от топлийка - се смяташе за голям успех.
А после
на язовир
НА Мандра!!!!
То не беше лов, то беше вадене!
Въпреки че бях млад, ме назначиха нещо като началник на язовира. Той има най-висока точка 6,30 м. а низината отвъд, която отводнявахме - нула. На събирателния канал водещ към помпата моите подчинени бяха монтирали мрежа-калдърма рзмери 4х4 метра. Каалдърмата се спускаше сама, асе вдигаше с помощта на макара.
Като отидех за риба, предварително се настройвах на Шаран. Тогава - сулките обратно. Шарани - само без лююспи -"голи". Толстолобът не ми беше вкусен, но вземах едно-две парчета за котките. Преди да бяха отровени от изпуснати хербициди, имаше много речни раци. Там помпиерите ме научиха да идвам нощем и да нося мърша и фенер. На едно калдърмисване вадех 10-15 раци.
Тези екземпляри, които попадаха в пропелера на помпата, той беше около 80 см., биваха разкъсвани на 2-3 парчета. По-малките от тях ги поглъщаха пеликаните, а с по-големите и те не можеха да излетят.
Който не е виждал как пеликаните ловуват, обяснявам. Ятото от стотина птици се спуска във водата в кръг изепочва да пляска с криле. Когато кръгът стени 5-6 метра, водата закипява от риба. Така шашардисаните едри риби стават жертва на красивите птици.
През зимата отивам на инспекция. Язовирът и канала замръзнали. Помпиерите ме канят да споделя обяда им с топъл хляб и кераца.
Хлябът и виното - ясно. И у дома си имам. А от какво животно са тези големи фаши сланина- не мога за позная. От риба - от какво друго. Като виждат, че се мръщя, режат тънки филии и я препичат на огъня. Сега е друга работа.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
На язовирите правят специални подемници да преминава рибата на по-горно нива. А през юли гледах, как млади шаранчета, почти главочи, скачат метър и половина върху дигата и от там в по-пряната язовирна вода.
VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV
Сигурно ще ме заподозрете в рибарски лакърдии, а аз си имам свидетели.
...................................................................................................................................................... .............................................
Сега малко комедия. Руските специалисти от НХК ме кандърдисаха да идем на помпената станция на Мандра да се състезават с нашите помпиери за ловете на раци. Обуха високи, ботуши, метнахме се в Авията и по тъмно бяхме там.
-Давайте ловить раков!!
-Кво да ги лови? Ей там има пълна кофа. Сядайте да ги ядем.
То и тук както с калдърмата раците полазват по въртящата се мрежа. Остава само да ги хвърлиш в кофата.
Съветските специалисти бъркат недоверчиво во кофата.
-Нет, это на раки!
-Как да не са раци? току що ги хванахме...
- У нас В Советском Союзе раки красные.
Сигурно....
Моля специалистите да ме извинят за терминолигията, ако греша.
Останолото е истина
Симеон.