Tweet
За втори път гледах предаването на БНТ „Нощни птици”. След като пошарих през каналите по това време на уестърни, трилъри, блокбастери, с хвалбите на синтетични девойки, обсъждащи трития си брак и поредниия силикон и албУма, с който ще шашнат света, ме спря Искра Ангелова.
Крехкото момиче, което заемаше стола в бТВ, обсебен по-късно от самодоволното нищо – Бюреков.
Реших, ще гледам. Главен гост тази вечербеше Георги Дюлгеров. Този голям професионалист е и голям сладкодумник. Разговорът е за филма му „Козелът” по Радичков. Разбрах от думите му защо чужденците трудно проумяват такъв автор (че и затова не му дадоха Нобел). И аз, като съм българин, но слабо познаващ билките от белокаменните почви на Северозапада, трудно го постигам.
Винаги се впечатлявам от съвпаденията. Това, че такъв талант ми е съгражданин, най-малко ме учудва. Георги разказва и ми припомня съвсем близки неща.
-Как от радио Истанбул (200 км, а до радио София – 400) слушахме направо джаз и ...15минути реклама всеки ден, преди нивото на Дунав.
-Спомена за сръбския режисьор Радивое Андрич, чийто филм „Като порасна ще съм кенгуру” така ме впечатли преди месец.
-После наприиждаха, скрити зад кулисите гости-изненади: участниците във филма, между които американка, заради нашия фолклор останала в България и се омъжила за много добър поет и музикант и тя е солистка в оркестъра му „Гологан”.
Двамата пък, ги е запознал мой познат-японец, когото на автостоп докарах от Гела до Асеновград, като опазихме в проливния дъжда скъпоценната му гайда.Бил е на надсвирването.
Предаването върви около черен роял, на чийто капак върху изящна пластмасова магия всички пият...вода.
Сигурно за много от вас не правя откритие. Но тези, които ценят хубавото и не са го гледали, нека потърсят всяка неделя в полунощ „Нощни птици”.
Крехкото момиче, което заемаше стола в бТВ, обсебен по-късно от самодоволното нищо – Бюреков.
Реших, ще гледам. Главен гост тази вечербеше Георги Дюлгеров. Този голям професионалист е и голям сладкодумник. Разговорът е за филма му „Козелът” по Радичков. Разбрах от думите му защо чужденците трудно проумяват такъв автор (че и затова не му дадоха Нобел). И аз, като съм българин, но слабо познаващ билките от белокаменните почви на Северозапада, трудно го постигам.
Винаги се впечатлявам от съвпаденията. Това, че такъв талант ми е съгражданин, най-малко ме учудва. Георги разказва и ми припомня съвсем близки неща.
-Как от радио Истанбул (200 км, а до радио София – 400) слушахме направо джаз и ...15минути реклама всеки ден, преди нивото на Дунав.
-Спомена за сръбския режисьор Радивое Андрич, чийто филм „Като порасна ще съм кенгуру” така ме впечатли преди месец.
-После наприиждаха, скрити зад кулисите гости-изненади: участниците във филма, между които американка, заради нашия фолклор останала в България и се омъжила за много добър поет и музикант и тя е солистка в оркестъра му „Гологан”.
Двамата пък, ги е запознал мой познат-японец, когото на автостоп докарах от Гела до Асеновград, като опазихме в проливния дъжда скъпоценната му гайда.Бил е на надсвирването.
Предаването върви около черен роял, на чийто капак върху изящна пластмасова магия всички пият...вода.
Сигурно за много от вас не правя откритие. Но тези, които ценят хубавото и не са го гледали, нека потърсят всяка неделя в полунощ „Нощни птици”.