Блусарска тема

[Кольо]

Амиии... Тема за трите акорда, и как толкова елементарна музикална схема е способна да изкара сълзи от очите.Китарата в ръцете на добър майстор направо плаче, или те кара да си най-щастливия човек на света. А може и най-нещастния и най-щватливия едновременно.

Започвам с една емблематична песен за този стил, с още по емблематични изпълнители. Инджой:

Има още какво да кажа по темата, ама малко по малко. Хем да не стават дълги постовете, хем да има за по-дълго време.
Ще се радвам да се включат всякакви хора почитатели на бавния ритъм и спокойния кеф.

[Bogoljub Gagic]

Браво!
Допускаш ли и разказване на историЙ и легенди за блуса?
Например за сакраменталното значение на кръстопътя в блусарството и защо най-големият блус-фестивал се казва "Crossroads"?

[Кольо]

Всякакви мнения са добре дошли.Не е дали допускам или не. Форума е отворен, и всеки който иска да каже нещо по темата може да си го каже.
Аз не мога да имам претенции да допускам или не някой да пише и да се изказва.

Давай, ама и пускайте по някоя добра песен или композиция.

[сто]

Ще стигнете и до джаз, рагтайм... И до нищо общо с метъл-рока, дето тука има камара почитатели.

[Кольо]

Метъла е просто развитие на блуса.
Между другото и аз съм заклет метълист, но пък стойностната музика не ми е чужда.

А джаза е долу-горе висшия пилотаж в музиката, макар на мен да ми е чужд и неинтересен. Той също се явява развитие на блуса, но нещо не мога да го възприема, не е моята музика.
Вероятно щото съм прозд тракторист.

[bojitch]

За да нема разминавания, добре е да се определи кое какво е. Блуз, джаз, метъл...Бе достатъчно е да се ползва викито.

[Bogoljub Gagic]

За "Crossroads" попитах - някой знае ли легендата? Водят я една от най-разпространените американски "народни приказки"

P.S. Прочее на Кольо клипът е точно от "Crossroads"

[Кольо]

Аз специално не знам, и ми е интересно.
Давай.

[bojitch]

Айде и от мен един блус, изпълнен от моя фаворит китарист Кени Бърел. И не един, а All Blues.

[Bogoljub Gagic]

За "Crossroads" попитах...

Кольо коментира
Днес, 08:12
Аз специално не знам, и ми е интересно.
Давай.

"Легендата разказва за Черния овен...", не , за черния негър Робърт Джонсън, баща на съвременния блус, разказва.
А самата легенда е още по-стара, представлява негърски (или американски изобщо) вариант на легендата за Фауст.
Накратко: ако искаш да станеш истински "блусмен" трябва да си продадеш душата на Дявола. За целта си взимаш китарата и/или хармониката и отиваш в полунощ на някой кръстопът. Там, на кръстопътя, ще срещнеш Дявола и ще сключиш сделката с него.
Легендата е много експлоатирана - десетки книги и филми - игрални и документални.
Бих препоръчал култовия детски "Crossroads" от 1986, чийто финал е яко "метализиран", затова не го пускам тука, а вместо него следния откъс:

Също така документалния филм на "Нетфликс" "Дяволът на кръстопътя":

"Бавната ръка" също е кръстил своя албум-"житейска компилация" Crossroads. Така е кръстил и Рехабилитационния си център за алко- и наркозависими музиканти в имението си в Антигуа.
Има си и песен с такова заглавие.

[s_s1]

От цялата тема най ми хареса яко "метализирания" финал,

[Bogoljub Gagic]

Амиии... Тема за трите акорда...

s_s1 коментира
Днес, 10:07
От цялата тема най ми хареса яко "метализирания" финал,

Аз също слушах метъл на младини... но-о-о-о-о с нахлуването на чалгата установих, че всички металисти са И чалгари едновременно
Едва ли е от оценка на виртуозността на чалга-оркестрантите (някои там са наистина много добри).

А метълът... зависи какво се има предвид. "Трите акорда" например са във всяка без изключение песен на АС/DC. Просто темпото е друго. И саундът, разбира се.
Ама "метъл" ли са "Токоизправителите"? Те са си направо "блус-банда". Щото има такива, дето ползват не три, а два акорда (толкова знаят, изглежда). А едни други блъскат двойка струни на китарата и 1 (един) тон на баса до припадък и също били "метъл".
За първа "метъл" песен се води това общоизвестното, защото в текста му се пее: "I like smoke and lightning / Heavy metal thunder..." Също е по "блус-схемата с трите акорда":

[s_s1]

"I never wanna die

Born to be wild"
и разперват ръце за полет...
Велико!

[Bogoljub Gagic]

s_s1 коментира
Днес, 10:33
"I never wanna die
Born to be wild"
и разперват ръце за полет...
Велико!

Има(х)ме едни семейни приятели във ФАЩ (писал съм преди години). Съпругът беше англичанин (почина преди три години) и движеше любителска рок-група (и имаше як "Харлей" впрочем). Та на едно клипче в "Сурат-китапа" две- или тригодишното му внуче върти с усилие педалите на едно скрибуцащо триколесно велосипедче, а дядото върви отзад и му пее:
"Get your motor runnin'
Head out on the highway
Lookin' for adventure
And whatever comes our way"

[Bogoljub Gagic]

За да приключим окончателно с темата за Дявола на кръстопътя, че нещо почваме да опошляваме възвишената тема, ето още един илюстриращ въпросната среща епизод, от 2000 г. Малко е рокаджийски, но "групата" си е доста блусарска - запознатите с творчеството им ще го потвърдят. "Групата" слагам в кавички, защото се събират от дъжд на вятър и това не им е основното занимание. Имат и два култови филма-пародии, забранени във ФАЩ - "Перото на съдбата" (перо за свирене на китара - The pick of destiny, с Рони Джеймс Дио, Тим Робинс, Мийтлоуф, с барабаниста на "Нирвана" в ролята на дявола и т.н.) и "Издигането на Феникса" (Фениксът е голям ... пенис, разбира се ). Има части от тях в тубата.

[s_s1]

И това кефи, и музиката и клипа!

[Кольо]

Благодаря бай Бого за образователните постове. Това за дявола и кръстопътя не го знаех. Радвам се, че го сподели с нас, това си е точно по темата.

От мен следващата емблематична песен в стила, чиста класика в жанра

Добри слушалки(за да не дразним съседите), или добра уредба, и в двата случая с доста усилен звук, отпускаш се на стола и затваряш очи.
Не съм на кръстопът а в хола, но почти чувствам как съм готов да си продам душата, само да се появи отнякъде някакъв дявол...

[Bogoljub Gagic]

От мен следващата емблематична песен в стила, чиста класика в жанра
...

Оригиналът, предполагам знаеш, не е на Клептън, а на John Weldon ("J. J." Cale). Май и той свири на първия, пуснат от тебе клип по-горе (с Б.Б. Кинг). Песента отдавна е забранена във ФАЩ и неофициално по всички радиостанции в Европа.

[Кольо]

Знам, че не е на Клептън, но не знаех кой е авторът.

А това,ч е е забранена го чувам също за първи път, и се изумявам. И като са я забранили кво-никой не взема наркотици ли?
Май не само нашия главуправник е тъп...

[s_s1]

И аз ... До днес си мислех, че само в соц. лагера и само по Тошово време може да има такива забрани.

[Bogoljub Gagic]

Амиии... Тема за трите акорда, и как толкова елементарна музикална схема е способна да изкара сълзи от очите....

Я пак малко за трите акорда. Обикновено това са Ла-Ла-Си, от време на време задължително "нечисти" или "дисхармонични" както би казала някоя учителка в средно музикално училище, защото имат добавка, обикновено четвърти звук освен традиционните три тона (струни, клавиша) в акорда, който четвърти звук е със седем тона по-висок или по-нисък, т.нар. "септ акорд" (seventh chord). Получава се характерното "мяууу" в блуса. Разбира се има много други похвати и акорди, и всичко отдавна не е далеч така елементарно, но подробности за това има достатъчно из интернета.

Ако някой се е запитвал защо аджеба зад блус-китариста на сцената са наредени 5-6-10 китари и той периодично ги сменя, това не е от някакъв келешлък, суеверие, музикална чувствителност или "уважение към публиката". Просто китарите са настроени по различен начин. Освен традиционния "италиански лад" има още около 50 вида настройки, повечето така направени, че и "празна китара", т.е. с ненатиснати никъде струни звучи добре, а като ги минеш струните с "глайдера" (онзи метален или стъклен "напръстник") се получава потресаващият ефект, каращ много фенове да настръхват.
Някога негЪрите са свирели с гърлото на бутилка (bottle-neck guitar / slide guitar). Плъзгащата китара отдавна е еволюирала обратно до подобие на цитра.

Не знам дали феновете са наясно, че великите "мазни" сола в "The Dark side of the Moon" на Пинк Флойд например, не са дело на Дейвид Гилмор а на нает студиен музикант (по това време) - майстор на слайд-китарата Ry Cooder. Ето нещо от него:

Първо една класика от филма на Вим Вендерс "Париж, щата Тексас":

После нещо "по-свежарско" (не така меланхолично, де):

[Кольо]

Абе ти си цяла блус енциклопедия...
Давай, поне на мен ми е интересно.

[Кольо]

А трите акорда в най-елементарния им вариант са Ми мажор, Ла бемол и Ре минор. В зависимост от търсената тоналност може да се менят, но "разликата" между тях се запазва.
Септ акорди и добавянето на други освен класическите три обогатява и прави по красива или интересна мелодията, но това е развитие.
За мен класиката е само с трите акорда, който е майстор се оправя и с тях. И къса парченца душа.