Tweet
Да напиша по-долното ме провокира тази тема: Заварчик за тръби за парно
Та как се правеше:
1. Първо се пробиват дупките в плочите /стените според плана на обекта.
2. Нарязават се тръбите- за хоризонталната линия в мазето по размер, за вертикалните щрангове - височината на тавана.
3. Инсталацията има подаващ и връщащ кръг , които влизат в абонатната. Системата , ако е затворена, завършва с разширителен съд, а ако е отворена -с ,,луфт"
Започва се от мазето, линията. Тръбите са обикновено между 2,5"/и 2" за до 8 етажна сграда.
4.След/паралелно с линията се вдигат щранговете.Тръбите за целия щранг са при заварчика, който си ги е подредил по размер.Майстора заварява на първия етаж, чирака един етаж по-горе върти тръбата .Започва се с най-малкия цолаж. След като заварката е готова, чирака издърпва тръбата , майстора подлага следващата. Чирака се качва на по-горния етаж и процедурата се повтаря , до завършване на щранга.На последната, най-дебела тръба , се заваряват куки от арматура (стават много лесно с оксижена, без да ставаш) , като на подаващата тръба куката е по-долу от тази на връщащата с около 60-70 см.
Слага се напречна арматура, на която се закачат готовите щрангове. Така подаващата тръба е 60-70 см по-висока от връщащата (после ще кажа защо).Щранговете се укрепват, като на мястото където влизат в плочата се поставя специален материал , който компенсира топлинното разширение /келешите слагат велпапе/. Дупката се залива с цимент
5. ,,Кацания" . Двойката майстор-помощник слиза в мазето, където щранговете и линията трябва да се съединят (щранга да ,,кацне") . И ето тук оксижена е незаменим. Моделира се тръба, чрез нагряване и огъване, която да съедини щранга и линията . Интересното е , че на тези вдойка тръби се слагат вентилите. Как става- нарязват се резби, навиват се на крана /тръба-кран-тръба/ , и това парче трябва под определен ъгъл /увличане/ да се завари към линията така, че да има най-малко хидравлично съпротивление. Това ,,кацане" се заварява първо за щранга, след което се преценява къде точно трябва да се съедини с линията. На това място с оксижена се прави дупка. Тръбата /кацането/ много удобно се ,,подстригва" с оксижена, така че да пасне точно на мястото за присъединяването. След заварка, задължително се нагрява мястото около крана, за да изчезнат евентуалните напрежения.
6. Аншлуси . Това са хоризонталните тръбички, свързващи радиатора и щранга. Първо се слага радиатора на конзолите. навиват му се ,,половинките" на холендъра . Аншлусите имат специфична форма-z -образна към радиатора и произволна /полусверична/ към щранговете . Прави се z -образна заготовка на тръбогиб /а ако няма тръбогиб-с оксижена/ , с резба, на която се навива кран-холендър за подаващата и холендър за връщатата . Двете заготовки се стягат към радиатора, а свободните им краища се заваряват за щранговете. Винаги на по-дебелата тръба /затова и подаващата и връщащата са на различна височина, кукичките по-горе/ . И тук идва на помощ оксижена-огъват се краищата на аншлусите така,че да паснат към щранговете, ,,подстригват се " на място, щранга се дупчи там където трябва...С електрожен и тръбогиб...хм ,ще стане, ама трябва много 3D мислене. И сега идва черешката на тортата, заваряване на аншлусите към щранговете с огледало. Огледало се прави на момента (че издържат малко) от парче стъкло. Спира се кислорода и се опушва стъклото, става перфектно огледало. И отново, защо това се прави с оксижен- оксижена позволява много по-лесно да пълниш , когато между детайлите има голямо разстояние. След като се направи заварката , аншлуса се нагрява около крана и холендъра и тогава се стяга.
Та и с електрожен става , ама ако трябва да го влачиш по етажите, да грееш с него...мерси.
Та как се правеше:
1. Първо се пробиват дупките в плочите /стените според плана на обекта.
2. Нарязават се тръбите- за хоризонталната линия в мазето по размер, за вертикалните щрангове - височината на тавана.
3. Инсталацията има подаващ и връщащ кръг , които влизат в абонатната. Системата , ако е затворена, завършва с разширителен съд, а ако е отворена -с ,,луфт"
Започва се от мазето, линията. Тръбите са обикновено между 2,5"/и 2" за до 8 етажна сграда.
4.След/паралелно с линията се вдигат щранговете.Тръбите за целия щранг са при заварчика, който си ги е подредил по размер.Майстора заварява на първия етаж, чирака един етаж по-горе върти тръбата .Започва се с най-малкия цолаж. След като заварката е готова, чирака издърпва тръбата , майстора подлага следващата. Чирака се качва на по-горния етаж и процедурата се повтаря , до завършване на щранга.На последната, най-дебела тръба , се заваряват куки от арматура (стават много лесно с оксижена, без да ставаш) , като на подаващата тръба куката е по-долу от тази на връщащата с около 60-70 см.
Слага се напречна арматура, на която се закачат готовите щрангове. Така подаващата тръба е 60-70 см по-висока от връщащата (после ще кажа защо).Щранговете се укрепват, като на мястото където влизат в плочата се поставя специален материал , който компенсира топлинното разширение /келешите слагат велпапе/. Дупката се залива с цимент
5. ,,Кацания" . Двойката майстор-помощник слиза в мазето, където щранговете и линията трябва да се съединят (щранга да ,,кацне") . И ето тук оксижена е незаменим. Моделира се тръба, чрез нагряване и огъване, която да съедини щранга и линията . Интересното е , че на тези вдойка тръби се слагат вентилите. Как става- нарязват се резби, навиват се на крана /тръба-кран-тръба/ , и това парче трябва под определен ъгъл /увличане/ да се завари към линията така, че да има най-малко хидравлично съпротивление. Това ,,кацане" се заварява първо за щранга, след което се преценява къде точно трябва да се съедини с линията. На това място с оксижена се прави дупка. Тръбата /кацането/ много удобно се ,,подстригва" с оксижена, така че да пасне точно на мястото за присъединяването. След заварка, задължително се нагрява мястото около крана, за да изчезнат евентуалните напрежения.
6. Аншлуси . Това са хоризонталните тръбички, свързващи радиатора и щранга. Първо се слага радиатора на конзолите. навиват му се ,,половинките" на холендъра . Аншлусите имат специфична форма-z -образна към радиатора и произволна /полусверична/ към щранговете . Прави се z -образна заготовка на тръбогиб /а ако няма тръбогиб-с оксижена/ , с резба, на която се навива кран-холендър за подаващата и холендър за връщатата . Двете заготовки се стягат към радиатора, а свободните им краища се заваряват за щранговете. Винаги на по-дебелата тръба /затова и подаващата и връщащата са на различна височина, кукичките по-горе/ . И тук идва на помощ оксижена-огъват се краищата на аншлусите така,че да паснат към щранговете, ,,подстригват се " на място, щранга се дупчи там където трябва...С електрожен и тръбогиб...хм ,ще стане, ама трябва много 3D мислене. И сега идва черешката на тортата, заваряване на аншлусите към щранговете с огледало. Огледало се прави на момента (че издържат малко) от парче стъкло. Спира се кислорода и се опушва стъклото, става перфектно огледало. И отново, защо това се прави с оксижен- оксижена позволява много по-лесно да пълниш , когато между детайлите има голямо разстояние. След като се направи заварката , аншлуса се нагрява около крана и холендъра и тогава се стяга.
Та и с електрожен става , ама ако трябва да го влачиш по етажите, да грееш с него...мерси.