В шапката марихуана

[Nataly]

До: В шапката марихуана

Много ми харесва дискусията и съм благодарна на всички участници. Дори предизвикателствата изваждат наяве страни от нашата личност, за които не сме подозирали. По отношение на еднократния акт искам да припомня една мисъл, че в детайла е целият човек. Затова смятам, че трябва да внимаваме с подобни експерименти.По отношение на йерархията: това е изключително важен принцип и от него зависи бъдещото социално функциониране на детето. Престави си, че си сбъркал нещо грубо в работата. Едва ли твоя шеф ще ти повтори грешката, за да разбереш в какво си сбъркал.Това са модели, които е добре детето да ги научат отрано, иначе в по-късна възраст то може да очаква от другите, че непременно трябва да го разберат.

[Viki]

До: В шапката марихуана

Благодаря Ви. За мен полезни са мненията, в които наистина се поставяме на мястото на родителя, а не въобще.Искаше ми се да чуя повече мнения на жени, тъй като за съжаление те по-често първи научават нещата за децата си. Често мненията на мъжете и жените се разминават. В случая аз не поставих въобще проблема с наркотиците, а за една екстремна и изненадваща ситуация, която е провокирала родителя, дори го е шокирала.Искам да чуете моето мнение и очаквам обратна връзка.От моя опит смятам, че когато близките ни хора / дете, съпруг, съпруга/ни изненадат с нещо шокиращо, нямаме право нито да сме следователи, нито съдии, нито прокурори, а единствено адвокати/доверяваш се, доверие на кредит/.Опитът ми показва, че когато изобличаваш, упрекваш, човекът все повече намира оправдание за своето поведение, а когато дадеш простор на съвестта му/ не го притискаш/, съвестта става коректор на поведението

Абсолютно съм съгласна с това мнение и тъй като очакваш мненията на жени (майки) ще споделя и моето. Аз в такива ситуации обикновено онемявам оглушена от всичко, което нахлува в мозъка ми. А то е, горе долу, смесица от всичко изписано до момента по темата. И всъщност накрая решавам, така както майките разказват на малките деца приказки, в които всъщност говорят за реалния живот, че най-добре е да разкажа някоя история, в която се съдържат поуките. Така, че аз без упрек или съд бих му разказала за 4-5 мои познати, тръгнали по този път. Някои от тях вече не са между нас. Извода да си направи сам (това е кредита на доверие, които му давам). А, иначе лично аз бих се почувствала наистина доста провалена като родител и отчаяна.

[Петя]

До: В шапката марихуана

ОК, още едно женско мнение. Синът ми е на 18. Много се постарах да създам атмосфера на доверие помежду ни. Не че не съм го гонила като диверсант за това, което считам за важно. Той, от своя страна, като че ли няма проблем да споделя с мен това, което го притеснява, да ме запознава с приятелките си и т.н. За цигарите и на двете ми деца съм казала, че ще ги спукам от бой, ако ги хвана да пушат. Не знам това колко ги е впечатлило, но подкрепям думите си със силен личен пример!
В описаната от теб ситуация бих му предложила да изпушим тревата заедно, ако не е пробвал, поне да стане в мое присъствие първия път, ще се посмеем (или не) и ще обсъдим опасностите от интимничене с наркотици, па били те леки и по-малко опасни от цигарите.
Подкрепям колегите, които се изказаха за спорта - дали ще е спорт, народни танци, туризъм, хоби или нещо друго, важно е детето да се занимава с нещо, което го вдъхновява и да не мисли за глупости.
А, и още нещо - няма да се чувствам провалена като родител, ако хвана детето си с трева. Децата, за съжаление, опитват всичко. На дъщеря ми на 12 години са и дали да опита цигара. Тя ми разказа същия ден, и макар и ужасена и възмутена, се постарах да запазя спокойствие и си поговорихме приятелски дали и е харесало и каква е вредата. Дадох и примери и с познати, наркомански пристрастени и не притежаващи напълно собствения си живот. Синът ми в прехваления американски колеж за 2 години опита и цигари, и алкохол, и трева. Разказвал ми е. Знам, че е било инцидентно, също и неизбежно. Но вярвам на детето си и съм спокойна за него.
Каквото и да са направили децата, не бива да ги охулваме и низвергваме, трябва да ги подкрепим, да им вдъхнем вяра в собствените сили и да им помогнем да не тръгнат в погрешната посока.

[adwokat]

До: В шапката марихуана

В описаната от теб ситуация бих му предложила да изпушим тревата заедно, ако не е пробвал, поне да стане в мое присъствие първия път, ще се посмеем (или не) и ще обсъдим опасностите от интимничене с наркотици, па били те леки и по-малко опасни от цигарите.

Няма как да опитам и аз.Цял живот "спасявам" хора,които са опитвали,за да си позволя безумния риск да опитвам и аз.Първо ще изхвърля веществото в тоалетната и ще пусна 3 кубика вода.После ще обясня на малкото съкровище,колко години затвор се полагат за притежаване на веществото.Ще му прочета в закона,че ако почерпи приятел свен за притежаване,ще бъде подведен и като разпространител(пласьор).След това ще извадя от интернет всякакви снимки за вида на използващите веществото и ще говоря,говоря,говоря,докато и аз не си повярвам на всичко,което ще кажа и украся.

[Danika]

До: В шапката марихуана

.......После ще обясня на малкото съкровище,колко години затвор се полагат за притежаване на веществото.Ще му прочета в закона,че ако почерпи приятел свен за притежаване,ще бъде подведен и като разпространител(пласьор).След това ще извадя от интернет всякакви снимки за вида на използващите веществото и ще говоря,говоря,говоря,докато и аз не си повярвам на всичко,което ще кажа и украся.

Не знам колко са големи децата Ви, колега, но това с говоренето всички сме го правили. По всякакви драматични поводи и с променлив успех
Но наистина не бива да се лъже.
Особено ако съкровището е наказателнонеотговорно (както е в обичайните случаи). Е, фльонгите на тема ТВУ всички сме ги връзвали, "ловко" вмъквайки ги в разговори по повод различни ситуации . Но...Не бива да подценяваме интелекта и информираността на децата си. Поне на нашите . Всичко, писано в интернет за вредата те са го прочели преди нас и не им казваме нищо ново. Това, което можем да им покажем е нашата решимост и същевременно уважение и очакване за отговорност. Защото всички, които имаме деца (пребиваващи или преминали тийн-възрастта) знаем, че стремежът към конфронтация става част от характера им. Слава Богу - преходна.

А това, че една мотивирана от спасителната си мисия майка със силен характер може "да се закачи" от цигара марихуана...Хм.

[бат'Марто]

До: В шапката марихуана

Не знам колко са големи децата Ви, колега, но това с говоренето всички сме го правили. По всякакви драматични поводи и с променлив успех
Но наистина не бива да се лъже.
Особено ако съкровището е наказателнонеотговорно (както е в обичайните случаи). Е, фльонгите на тема ТВУ всички сме ги връзвали, "ловко" вмъквайки ги в разговори по повод различни ситуации . Но...Не бива да подценяваме интелекта и информираността на децата си. Поне на нашите . Всичко, писано в интернет за вредата те са го прочели преди нас и не им казваме нищо ново. Това, което можем да им покажем е нашата решимост и същевременно уважение и очакване за отговорност. Защото всички, които имаме деца (пребиваващи или преминали тийн-възрастта) знаем, че стремежът към конфронтация става част от характера им. Слава Богу - преходна.

А това, че една мотивирана от спасителната си мисия майка със силен характер може "да се закачи" от цигара марихуана...Хм.

И сте права ,и не сте колежке...А ако утре намерите хероин в шапката...ще се боцнете ли?!Разговора тръгна от там,че отрока твърди,че дрогата е подхвърлена.Ако наистина е подхвърлена(в което дълбоко се съмнявам,но да приемем че е така),бихте ли я пушили?!Заедно?!

[Danika]

До: В шапката марихуана

И сте права ,и не сте колежке...А ако утре намерите хероин в шапката...ще се боцнете ли?!Разговора тръгна от там,че отрока твърди,че дрогата е подхвърлена.Ако наистина е подхвърлена(в което дълбоко се съмнявам,но да приемем че е така),бихте ли я пушили?!Заедно?!

Не, разбира се Просто сте пропуснали първия ми постинг.

[бат'Марто]

До: В шапката марихуана

Не, разбира се Просто сте пропуснали първия ми постинг.

Майка съм на двама сина - на 24 и на 22 год. Едва ли мога да дам универсално мнение, защото всяко дете е различно (дори децата в едно семейство), ние родителите сме различни, отношенията в отделните семейства са различни.
Синовете ми не са ни създавали никакви подобни проблеми. Да чукам на дърво! Свестни и отговорни момчета са. Но сценарият с който започнахте темата съм го разигравала мислено и когато бяха 14-годишни, задавам си подобни въпроси и сега, макар и по-рядко.
Всъщност, страховете на майките, че децата им ще изпаднат в зависимост (към наркотици, алкохол, секти и пр.), която ще провали живота им и обезсмисли съществуването им, не престават никога.

Не мога да давам препоръки. Мога да кажа какво бих направила аз, познавайки себе си и децата си. Бих взела въпросната марихуана и бих я изпушила в присъствието на детето си. Слава Богу, не ми се е налагало да пробвам каквито и да било упойващи вещества, но... поне за марихуаната имам готовност да се прежаля . Мотивите? За да знам за какво става дума, срещу какво се боря и за да имам сериозни аргументи, а не да препредавам чужди впечатления от действието на наркотика....А и детето да превърти в съзнанието си сценария "майка-наркоманка".
Нямам представа дали би подействало, но бих рискувала. И вече от тази отправна точка бих преценявала последващите действия. Пак според детето. Спортът не е универсален лечител. Единият от синовете ми е спортна натура. А другият (въпреки спортната фигура) така искрено мрази всяко физическо усилие , че всеки опит да бъде записан на някакъв спорт би се възприел като насилие и опит за конфронтация.

Това е първия Ви постинг,колежке.Прочетох го веднага,след като го постнахте.А Вие прочетохте ли първия по темата?Там става дума,че родителя вярва на отрочето,че дрогата е подхвърлена...Или Вие и подхвърлена пушите.Не го казвам като заяждане...

[Danika]

До: В шапката марихуана

..А ако утре намерите хероин в шапката...ще се боцнете ли?!?!

Ето. Това имах предвид при предишния си постинг. А, че марихуаната е подхвърлена - вероятно не бих повярвала. Но нали не обсъждаме мен?

[бат'Марто]

До: В шапката марихуана

Ето. Това имах предвид при предишния си постинг. А, че марихуаната е подхвърлена - вероятно не бих повярвала. Но нали не обсъждаме мен?

Не,не обсъждаме Вас,а принципа...А много малко наркомани започват директно с херо...А повярвате ли веднъж...после е страшно...Ама какво Ви давам съвети,Вие вече сте преминали страшното...А моята е на 10(почти 11)...Аз да му мисля...Че никога не е късно да станеш за резил..Уж всичко ми е ясно...И това ме плаши...

[Danika]

До: В шапката марихуана

..А моята е на 10(почти 11)...Аз да му мисля...Че никога не е късно да станеш за резил..Уж всичко ми е ясно...И това ме плаши...

Ако приемете един съвет, просто защото съм по-възрастна ... Не бива родителят (особено бащата) да се прави на скала - непоказваща емоции. Децата трябва да са сигурни, че са обичани и подкрепяни. Особено в тийн-възрастта, когато има моменти в които е доста тудно да покажеш обич . Но децата трябва да знаят и кога родителят е основателно разстроен, изплашен, ядосан и пр. и че носят отговорност за това му състояние, ако се дължи на тях.

[Slick]

До: В шапката марихуана

Не мисля че крайните мнения по въпроса са удачни в случая. Станалото е станало и оттук нататък е добре да се види какво може да се направи напред, а не да съдим какво е можело да се направи.
Всеки един от нас е грешен - пробвали сме и сме правили какво ли не.

Реалността е такава че по-добре децата да знаят какво ги чака - ние просто трябва да им помогнем със съвет, знания, книги .. поднесени по начин които ще им даде нужното познание и увереност какво имат насреща си.

За пример мога да кажа че на мен не са ми изнасяли лекции за вредата от наркотиците и стимулантите (има сериозна разлика в двете) - виждал съм с очите си - но след като попрочетох някоя и друга книжка .. като "Всичко за наркотиците" ми се изясниха някои неща. kakto и ot опит.

Hаистина както беше казано в постовете по-горе - първите 7 години са важни - дотолкова как да реагираме когато срещнем нехсто ново и непознато, както и да не залитаме по "последните COOL тенденции".

Независимо от това нешатата не са загубени - напротив използвайте случая от един негатив да го превърнете в позитив. Докопал се младежа до трева - добре - ама знае ли какво е то и какви са действията и последствията му ? Ако отговора е не - нека първо да прочете и да знае кое какво е. Аз вероятно бих постъпил по начина които някои по-горе каза - щом имаш трева - я да те видим. Така дори и да не е опитвал (както уж твърди) може да пробва в контролирана и безопасна среда , а пък вие после може да му поразкажете какво и каккви ги е вършил .. срама е голямо нещо и често най-добре работи като спирачка към подобни повторни залитания.

имах възможността да наблюдавам хора около мен. Трябва да кажа че основното забавление беше мое - за тяхна сметка. После им разправяхме - ниекои неща бяха смешни , други .. не толкова. Ако някои иска да е в ролята на палячо .. нека продължава.
Със стимулантите (визирам предимно белите прахообразни вещества) работата е същата. Положението е .. \\\"мноу сам як!\\\" и после поглеждаш през прозореца и не знаеш дали се съмва или се стъмва ..лека дупка в мозъка.

Доброто в случая е че от веднъж глава не боли .. или поне не задълго. Видял си .. опитал си - и кой откъде е. Нищо особено , освен че имаш изтрити няколко часа от живота ти.

За венозно индуцираните - работата е по-зле.
Там вече трябва да си мнноого ограничен , илли повреден за да търсиш спасение в тях . Освен че може да се получи зависимост от първия път - там нехстата отиват на зле. Дотолкова че една вечер преди няколко години намерихме един младеж пред входа на блока, след полет от 13тя етаж. Или беше решил че може да лети .. или пък друго.
След това на няколко пъти сам виждал на стълбите разни омазани със фекалии и кървища - страшна гледка. Нито да го изхвърлиш, нито да го биеш .. Ако някои иска да свърши така - да се боде до посиране - в буквалния смисъл на думата.

Децата трябва да ги виждат тия неща и да знаят кое до какво може да доведе. същото важи и за родителите, но те трябва аргументирано да могат да обяснят защо това не може. Книжките май дори ще са по-полезни и на тях самите. Там са описани промени в поведението и характерни особености които обикновено са първите сигнали, а не да чакате да дойде съседа да ви каже че сина Ви е на стълбите да си го приберете.

[бат'Марто]

До: В шапката марихуана

Ако приемете един съвет, просто защото съм по-възрастна ... Не бива родителят (особено бащата) да се прави на скала - непоказваща емоции. Децата трябва да са сигурни, че са обичани и подкрепяни. Особено в тийн-възрастта, когато има моменти в които е доста тудно да покажеш обич . Но децата трябва да знаят и кога родителят е основателно разстроен, изплашен, ядосан и пр. и че носят отговорност за това му състояние, ако се дължи на тях.

Моята се радва на безкарайна обич и подкрепа,доказвана ежедневно...дано не ми дава повод да съм разстроен,уплашен,ядосан и БЕЗСИЛЕН точно на тема дрога...Другото някак ще го преглътна...

[Danika]

До: В шапката марихуана

...дано не ми дава повод да съм разстроен,уплашен,ядосан и БЕЗСИЛЕН точно на тема дрога...Другото някак ще го преглътна...

Тези родителски страхове не престават никога. Зависимостите възникват и в по-късна възраст.

Но за разведряване на темата

Имаше момент, когато моите хайвани ги заплашвах, че ако продължават с "еди-какво-си" неприемливо социално поведение - ще отида да ги чакам пред училището им с боядисана в лилаво коса, издокарана с плетена жилетка и обута с 3/4 чорапи на жълти, зелени и червени райета, покачена на високи токчета. И всячески ще се обозначавам като техен родител
Добре, че не ми се наложи това да го направя. Каква ти тук марихуана пред този ужас

[Венцислав Петров]

До: В шапката марихуана

Темата както обичайно замина далеч от въпросът в началото, но със сигурност това е добре. Явно поставените проблеми имат значение за много хора... Провокиран от нейното развитие и най-вече разговорите ми извън форума ще напиша нещо за влаковете...

Да, за влаковете, или по-точно за челните сблъсъци с тях. Аз не съм голям експерт, не ме е блъскал влак..., нито веднъж. Но още от съвсем малък, нашите са ми обяснявали, че пресичането пред влак е недопустимо! Не знам точно кога съм осмислил че това наистина е така, не си спомням... Но си спомням че никога не съм имал желанието да пробвам. Сега вече размишлявайки по теорията на сблъсъците с влакове и наблюдавайки света около мен, виждам че животните да речем инстинктивно избягват всичко което не разбират... в частност и влаковете. Ние като единствените разумни същества на нашата планета, пък би следвало при натрупването на знания за това кое бива и кое не, да се ръководим на разума, познанието на тези преди нас и способностите ни за разсъждения върху произволен проблем, без да е необходимо първично изпробване, или пък бягане от всичко което не разбираме...

Не бих претичал пред който и да е влак, за да покажа на което и да е дете, че това не е хубаво... Намирам за възможно само чрез обяснения да го убедя... Сигурен съм и че не е толкова трудно...

Толкоз за влаковете..., сигурен съм обаче, че ще се намерят хора, които да са претичвали пред влака и са ОК сега. Може те и да твърдят че не е толкова страшно... Аз обаче ще си остана на становището, че най-важното качество на всеки разумен човек е способността му да мисли... и чрез тази си способност да изучава света...