В шапката марихуана

[Венцислав Петров]

До: В шапката марихуана

Според мен намирането на марихуана в шапката е знак за тотален провал..., на родителите... Защото наркотиците запълват липсите..., на семейство, възпитание, достатъчно занимания и спорт. Всички тези неща изискват много време и години... Случаят означава, че тези години са загубени... И идва време да викаме пожарната... Пожарната да не забравяме, идва и гаси както може..., понякога щетите са по-големи от пожара дето сме загасили. Но няма друг избор нали? Защото и спорта и навиците за работа и учене се изграждат още от първите години, не когато ни трябват. То и не случайно народа определя първите седем години като едни от най-важните...

Но колата се е обърнала..., пътища сме видели вече че много има... Сега е време за преосмисляне на житейските ценности и насочване на енергията натам накъдето е нужно... Рецепти не е нужно да се дават. Този родител ще ги намери, важното в случая е родителят да си даде сметка, че у него са проблемите... и те идат най-вече от неговите приоритети и житейска философия... Горното важи и при случай че "тревата" е пробутана от приятели... Все тая, средата на детето е точно толкова резултат от възпитанието и родителите колкото и останалото...

[trajal]

До: В шапката марихуана

"Проверката е висша форма на доверие". Не мисля, че един тест ще наруши доверието /ако има такова/ между дете и родител.

[SIMOCOREX]

До: В шапката марихуана

Здравейте
Чета тук мненията, някои особено крайни и осъдителни, но.... нека и аз да кажа нещо от другата страна на барикадата. Защото преди не много време и аз бях там ( в смисъл по-близо до тиинейджър отколкото голям батко)
Ако гледам себе си и това с което съм се сблъсквал за сега не е голям проблем, че родителя е намерил трева. Както и е още много рано да се съдят родителите за нещо. Както каза колегата по горе понякога трябва да се направиш на един от групата, от компанията. Според мен наистина трябва да се говори, но не и осъдително. А най-хубавото е да си познавате детето. Мойте родители ме познаваха- вярно имал съм редица пиянски изцепки от всякакав характер-най-вече простотии, но не са си и помисляли, че имам алкохолна зависимост. Пафкал съм, но за пробата и честно да ви кажа първите пъти нищо не става, за сметка на това как миришеш- не е истина. Цигари не мога да пуша...не знам защо но не мога- тъпо е.
За това според мен поговорете му с неговия стил и поглед към живота, но не и истерично- по добре бащата да говори, защото майките по едно време излизат от релси..
Трябва да му се обясни първо че не е добре за здравето му- разкажете му свойски някоя история на ваш познат какви последствия е имал. Разкажете му, че пренасянето е престъпление и как без да иска това носене може да му изиграе лоша шега и може да му сложи голям печат в житейския път (но без висикопарни лафове), накрая му кажете че му имате доверие и се надявате да не се повтаря това (то каквото и да направите с него, друго не ви остава освен да се надявате).
Разбира се трябва да познавате характера на детето си. Аз бях и още съм спокоен, но има и по нервни и опаки деца където може би трябва малко по твърдо да се действа. Но според мен не трябва да се прекалява с упреците и действията защото може да стане по лошо. Само факта че сте намерили тревата, за детето е доста кофти събитие.

[Вальо]

Един от най- честите симптоми, с които се сблъсквам в подобни случаи, е невъзможността за ОТЛАГАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО- всичко "приятно" трябва да се получи и консумира тук и сега, без никакво забавяне във времето...Такава нагласа неминуемо се формира от родителите, години наред, без въобще да се дава реална сметка каква бомба с часовников механизъм се конструира.Абсурдът започва от бебешка възраст- тъгата и неудовлетвореността са абсолютно забранени чувства на бебето- още преди да е поискало каквото и да е пред лицето му започват да се сменят различни играчки, дрънкалки и прочее ЗАЛЪГАЛКИ- сакън да не му липсва нещо.След това идва времето на всевъзможните играчки, подаръци, "бонуси", които преследват навсякъде- от сладоледите и зрънчовците, та чак до неизчерпаемото родителско чувство за "вина"- "Абе аз достатъчно добър родител ли съм?Дали давам достатъчно"- и почва едно даване...само че се дават вещи в замяна на това, което не можем да облечем в думи.Не е необходимо да описвам случващото се по- нататък- всеки е бил пряк или косвен свидетел на причинно- следствените връзки от подобно отношение.Когато на даден етап удовлетворението вече не е на една ръка разстояние започват активно да се търсят заместители- от дрога, през тотален промискуитет, та до откровено престъпно поведение.
За съжаление, малко хора си даваме сметката, че тази абстиненция към незабавното удоволствие самите ние като родители сме я посяли и то мнооого отдавна...

"Проверката е висша форма на доверие". Не мисля, че един тест ще наруши доверието /ако има такова/ между дете и родител.

Тотална грешка.Това означава абсолютна капитулация като родители.

[persuader]

До: В шапката марихуана

Тия къде дават идейте за тестове първо да го пробват на собствените си деца ако имат такива - става въпрос за тинейджъри това че не сте си хванали детето със стока в джоба (шапката) не значи че не е дръпнало от някоя мариана на някой купон.

Инак спорт му е майката

[Ясен]

До: В шапката марихуана

Спортът може да има поне толкова лоши последствия за здравето, колкото "леките" наркотици - коноп и тютюн. Като се замисля, не само леките. Цяла една отделна тема е професионалният или wannabe професионалният спорт. И номерът със спорта няма да стане без мислене, без контрол, без взаимно доверие и без съпричастност.

А, да бе, и личен пример. Как го забравихме. Да обясняваш на подрастващия за вредата и опасностите, в облак тютюнева смрад? Да пробутваш идеи за спорт от висотата на шкембе 8-ми номер? Нцъ.

---
още нямам толкова големи деца, но ето опит на моите родители:
Баща ми ме научи да пуша. Преди 10г възраст - тогава децата още вярват на приказки. Обясни ми за привикване и зависимост. После заряза въпроса с твърдото (и правилно) убеждение, че той няма повече да се повдигне. После бях "склада за цигари" на всичките си другарчета - можех да се прибера у дома с кутия цигари във всеки джоб, после да изляза с други дрехи и всеки да си познае кутията, защото майка ми ги е събрала на куп при изпиране на якето. Не, че тя и баща ми одобряваха тази практика, но бяха твърдо убедени, че си е мое решение. Като се замисля, бяха и доста вещи в състезателния характер на Живота.

Баща ми е пройдоха и пияница, освен пушач. Просто успя да изгради от себе си правилния отрицателен пример. Като се замисля, направи го съзнателно и сега сме му благодарни.

[adwokat]

До: В шапката марихуана

А, да бе, и личен пример. Как го забравихме. Да обясняваш на подрастващия за вредата и опасностите, в облак тютюнева смрад? Да пробутваш идеи за спорт от висотата на шкембе 8-ми номер? Нцъ.

Точно със шкембето си ще пропагандирам спорта защото преди да стана 100 кг с шкембе дълги години бях 100 кг мускули.Всяко нещо с времето си.Спорта е велик,но резултатите след като спреш са винаги едни и същи.Отпускане,болки тук -там и някоя друга лека хирургическа интервенция на колена или стави и т.н.

[Вальо]

До: В шапката марихуана

Колеги,
преди няколко поста Венци ме изпревари за липсите и наркотиците.Спортът е чудесно нещо, но сам по себе си не може да запълни липси, които са от различен порядък.Ще подейства, но за кратко.
Виж, ако има необходимото слово, то тогава спортът е могъщ съюзник.

[adwokat]

До: В шапката марихуана

Колеги,
преди няколко поста Венци ме изпревари за липсите и наркотиците.Спортът е чудесно нещо, но сам по себе си не може да запълни липси, които са от различен порядък.Ще подейства, но за кратко.
Виж, ако има необходимото слово, то тогава спортът е могъщ съюзник.

Това е факт доказан от възпитаниците на школото "олимпийски надежди" в близкото минало.Почти всички трениращи определени спортове създаоха наркоразпространението.Така че спорта сам за себе си ражда...какво?Положителното е че всички те са задружни,лоялни и дисциплинирани помеждуси.

[persuader]

До: В шапката марихуана

Колеги,
преди няколко поста Венци ме изпревари за липсите и наркотиците.Спортът е чудесно нещо, но сам по себе си не може да запълни липси, които са от различен порядък.Ще подейства, но за кратко.
Виж, ако има необходимото слово, то тогава спортът е могъщ съюзник.

Според тебе колко процента от 14-15-16 годшните в днешно време са имали досег с марихуана ? Дали ако им се направят тестове на всички и им се правят изненадващи проверки няма да има доста неприятно изненадани родители.

Аз мога да говоря за преди 15 години - 90 процента от съучениците ми в определен период можеха да бъдат хванати с мара както и ако ни бъдеха направени тестове щяха да са положителни. Не търсете под вола теле - все пак говорим за тинейжъри.
Естествно това не го казвам от позицията на родител тъй като не съм такъв.

[Вальо]

До: В шапката марихуана

Според тебе колко процента от 14-15-16 годшните в днешно време са имали досег с марихуана ? Дали ако им се направят тестове на всички и им се правят изненадващи проверки няма да има доста неприятно изненадани родители.

Аз мога да говоря за преди 15 години - 90 процента от съучениците ми в определен период можеха да бъдат хванати с мара както и ако ни бъдеха направени тестове щяха да са положителни. Не търсете под вола теле - все пак говорим за тинейжъри.
Естествно това не го казвам от позицията на родител тъй като не съм такъв.

Не съм сигурен, че разбирам въпросът Ви.
Какво общо има между превенцията на наркоманиите и неприятно изненаданите родители???Знаете чудесно, че след една определена възраст прякото вмешателство на родителите има или нулев или отрицателен ефект.Ако, когато момента е бил подходящ за интервенция е проспан от родителя, то форсмажорни мерки след потеглил влак са прах в собствените ни очи...

[persuader]

До: В шапката марихуана

Изненадани родители които не предполагат че детето им е станало "долен наркоман".

[Nik Nikolov]

До: В шапката марихуана

Трагедията на подобни семейства е голяма.
Не бива да се говори с лекомислени думи за подобни случаи.
Пушенето на канабис изобщо не е безопасно. Нека не забравяме, че това е цяла индустрия с огромни обороти и със съответна рекламна стратегия.
Не случайно всички знаменитости, кокетират с употребата на леки дроги, създавайки по този начин порочен поведенчески модел.
И патетата копират всичко , както и едни от други, по купони.

Аз лично смятам, че има хора с вродена предразположеност към наркотици. Точно за тях, първият опит води до бързо пристрастяване и развитие на зависимостта. Въпроса е , че никога не се знае, дали точно твоето дете не е от тях.

[vanko4x4]

До: В шапката марихуана

позачетох се в темата..... днес почти навсякъде се пуши "трева"....,но най-лошото е че взе да навлиза повече синтетиката,казвам го като свидетел....най-често се използва в дискотеките и то от 14 годишни момиченца(така,който иска да преспи с едно момиченце и дава един амфет и вечерта е ясна),а пък за студентките дане говорим... на някой може да не му се вярва,но си е така....
Днешната мода е да се дразниш с даскала(дори да го биеш),да пафкаш,дане си девствен преди 18,да си дилър(за момчетата),а момичета да се правиш на Преслава и да те черпят в диското... и т.н.

[diecast]

До: В шапката марихуана

Тъй като не съм родител ще спомена за себе си и какъв беше подходът на моите родители спрямо тези неща.

Да, сега на 23 като погледна назад и винаги се сещам с усмивка на лицето за всичките глупости, които съм правил. Някои са били добре обмислени с преценен риск, други къде къде по-необмислени с доста сериозен риск я за моето, я за на друг здравето. Едно от тях е употребата на марихуана...

Когато бях шести за седми клас/лятото/ пропуших. Две години след това комшия ме изпорти на родителите ми, че ме е видял пред блока с цигара. Прибирайки се в къщи бях доста сериозно претърсен за цигари, запалки, кибрити, типичното мирисане на ръце, лице, дрехи, дори ме караха да им дъхам сякаш съм алкохолик. На въпроса какво става никой нищо не казва. Сякаш бях в казармата - заповядват и аз изпълнявам, без въпроси, без отговори. По-късно същата вечер подробно ми беше обяснено, че еди кой си ме бил видял с цигара. До тук добре. Година след това имахме гости и бяхме се събрали вкъщи и аз отидох при майка ми и я директно и казах "Добре, вместо да ходя да се крия, да си купувам дъвки, постоянно някой да ме порти и вие да ме тарашите като митничари, не може ли когато ми се пуши да си запаля една цигара и да я изпуша ?" Отговорът беше - "За мен няма никакъв проблем, само гледай баща ти да не те види, че пушиш, защото знаеш какви ще са последствията". Всъщност, думите му бяха: "Хвана ли те с цигара ще ти я изгася от езика!". От този ден никога повече не съм се крил, не съм изпитвал някакви страхове и др., просто изчаках да навърша 18 и му споделих, че пуша. Повече въпрос относно пушенето ми никога не е ставал.

По въпроса за марихуаната и наркотиците като цяло. Да, употребявал съм марихуана. Признавам си го! Разликата обаче е, че всичко това съм го правил от чисто любопитство - за да видя какво е. Сега ако някой подрастващ ме попита какво е винаги му казвам - "Нищо особено! Има пъти по-креативни и интересни неща, които можеш да направиш вместо да се напушиш."

Минал съм по този път и зная какво е. Други също са минали по този път, но са продължили със стаф, хероин/на игла/. Аз избрах да не продължавам. Изборът беше мой. Никой никога не ми е говорил. Веднъж леля ми, когато се бяхме събрали семейно ме дръпна на страни и ме попита дали съм употребявал наркотици някога и аз й споделих, че съм, но с чиста проба любопитство.

Какъв е резултатът от всичко това ? Сега на 23 години зная от собствен опит какво е марихуана. Зная, и че тя вреди. Независимо, че някой някога някъде се бил изказал обратното. Ако някога детето ми ме попита с радост ще седна и ще му разкажа за моят път, както и за пътят на другите. Само дето моя път не свършва с грабежи и гонене на дозата, а свършва с една приятна книга. Това е моят наркотик! Пъти по-полезен, пъти по-приятен.