Забравени играчки

[Спас]

От: До: Забравени играчки

И нещо далеч по- безопасно... Отрязваме 20-30 см клон от бъз. С шомпола на пушката (примерно) му правим една ху-у-убава надлъжна дупка. За тези, дето не знаят, сърцевината на бъза е мека и пореста. След поредица сложни изчисления и проби, с участието на подходяща по диаметър пръчица и добре сдъвкани, хартиени топчета, постигаме желания от нас "ефект на спринцовката". Добре конструираното бъзово пльокало изхвърля топчето на десетина и повече метра.

С калчища работи доста по-добре отколкото с хартия :-)

[sparkybg]

От: Забравени играчки

Едно време имаше кръжоци по авио, авто и ракетомоделизъм. Завеждащите ги редовно обикаляха по училищата да набират желаещи, и беше наистина интересно да присъстваш на такова място. Вярно, макар и с чужда помощ - човек създаваше самолети, коли, ракети и после можеше да ги изпита за да види как се е справил със задачата.

А сега... няма нито кръжоци, нито нищо.

Всъщност, като се замисля, май едно време се мислеше много повече за хората от колкото в момента...

Сега има "виртуални" кръжоци. Стига да има интерес, можеш да контактуваш с хора с това хоби из цял свят. Аз лично не знам кое е по-добре.

[fanatic]

От: Забравени играчки

Аз ако напиша какви съм ги вършил ще затворят темата
Спарки с тебе да не сме мачкали пирони заедно, на гърба на Вилхелм Пик до входа на западния парк??? колко съм се завирал по изкопите на метрото не е истина. Любимо беше да крадем карабит от строежа, нечовешки бомби ставаха.
ценно беше също така на с парче от дървената линия от кабинета по геометрия се забиват 2 джамджийски пирончета на V връзва се ластик за тях закрепя се клечка кибрит между тях така че да се застопорява само за фосфора и се опъва с ластичето, и така като се драсне клечката с кибрита излита на 3-4 метра и прави страшни бримки по чорапогащниците на съученичките.
Има още много но пироманията не е добра за подрастващите.

[sparkybg]

От: Забравени играчки

Спарки с тебе да не сме мачкали пирони заедно, на гърба на Вилхелм Пик до входа на западния парк???

Мачкал съм пирони там. Ма съм забравил с кой.

Боже, колко съм одъртял! Това е било преди повече от 20 години!

[Макавеев]

От: Забравени играчки

Всичко това дотук (без топчета) , но плюс :
- Флакон от дезодорант ,изтърбушен отгоре , а от долу малка дупка. Вътре се слага парче карабид , плюеш в/у карбида и като запушваш с длани отгоре и отдолу флакона , разклащаш енергично .... после над пламък , най често от свещ поднасяш долния край и бууум . В завидимост от това колко ацетилен се е освободил .. флакона се държи с ръце. :-)))))
- Като пораснахме , си правехме тъпкачи . То си е късо гладкоцевно .. Копие на кремъклийка , но възпламеняването на барута ставаше по начин описан по горе в темата (за самоделните пиратки).
- После ,като почнаха да мутират гласовете , понеже се намираха лесно флоберкови патрони - си правехме пистолети. Мъка...рязане с ножовка, пилене , ударници , подходящи пружини , пък се молиш на някой стругар да ти направи нещо , уж било за по трудово , чичо да завари нещо... После при пробите като се видя че оловото върви със страничната си част напред , започнахме да им нарязваме и канали... бургия 5.(не помня каква беше) се изпилва по специален начин и се набива през цевта... Идиоти... как сме със всички очи и пръсти ... някъкъв невероятен късмет.

[diecast]

От: Забравени играчки

Сега има "виртуални" кръжоци. Стига да има интерес, можеш да контактуваш с хора с това хоби из цял свят. Аз лично не знам кое е по-добре.

По моето скромно мнение: кръжоците бяха доста хубаво нещо. Аз бих предпочел тях, защото имаше кой да покаже, да се срещнеш с хора със сходни интереси, състезания, демонстрации.

А пък днес... днес вярно, няма кръжоци или каквито и да било извънкласни занимания за учениците, но има милиони форуми в интернет където можеш да прочетеш или да попиташ това, което те интересува и хората да те опътят.

[sparkybg]

От: Забравени играчки

А пък днес... днес вярно, няма кръжоци или каквито и да било извънкласни занимания за учениците, но има милиони форуми в интернет където можеш да прочетеш или да попиташ това, което те интересува и хората да те опътят.

Това имах в предвид под "виртуален кръжок". Ама, някак се губи чара на прякото общуване. За сметка на това имаш достъп до повече и по-разнообразна информация.

Абе, друго е сега. По-различно. Децата обаче са си същите. Просто в друга среда.

[BulAf]

От: Забравени играчки

Да добавя и аз нещо към "Наръчник за младия анархист" -димките от амониева селитра.Във вода се разтваря амониева селитра (изкуствен тор за растениевъдството),пропорцията не съм я научавал никога,но общо взето колкото повече тор толкова по-добре.В така получения разтвор се накисват вестници,които после се изсушават.Изсушените листи се навиват средно стегнато на руло и се завързват с тел.Пали се от едната страна и се хвърля на земята ( не и на суха трева или подобни,че и пожарникарите са хора и те искат да починат).
Това го правихме към 5-6 клас,в 7-8 вече бяхме "опитни партизани" та захващахме бомбите.А сегашните младоци ги гледам,че на тая възраст са се насочили основно към къде по-забавните "бомби" на съученичките си.Боже колко прости сме били .

[trapper]

От: Забравени играчки

В наща махала след 6-ти клас не бяхме вече "толкова прости" и да "гепиш мацето за циците" веднага издигаше юнака в очите на хашлаците, а ако е отнесъл и някой шамар - още повече. От бомбичките най-харесвахме тия от "сяра, калий и бронз", защото гърмяха с червен пушек като ги удариш в пран чаршаф на простора на някоя зла бабичка. Карбида беше за тежката артилерия - с него вдигахме кутии до 3-тия етаж. "Големите" момчета имаха по-сериозни занимамия, напр. да сменят пиньона на балканчето със "спортен". Иначе всички играехме на мач по улиците, защото колите бяха малко. Явно е било много отдавна...

[sir Borko]

От: Забравени играчки

Два болта голям размер се навиват от двете страни на една гайка, а вътре се пълни с фосфор от кибритени клечки ! Затягат се плътно да притиснат заряда. На единия болт се връзва с конец или тиксо фуния от лист хартия, като супло на ракета .
Мяташ нагоре и преценяваш да падне на твърда почва ! Гърми и трещи много хубаво

[sithius (Виталий Ив. Димитров)]

От: Забравени играчки

Освен фунийките се сещам за любимата ми прашка.Що ходене по гората беше -да се избере хубав "четал",правеше се на чашка,орязах ръкавиците на вуйчо ми-бяха едни оранжави и издържаха на незнам колко волта.Но най големия майтап беше като изрязах езиците от "пионерките" на баща ми-падна голям пердах

[Теодор МБ]

От: Забравени играчки

За димките, страшни ставаха от линии и триъгълници! Не всички бяха подходящи, обикновената пластмаса не даваше желания ефект, но имаше едни от особена, по-тънка пластмаса, димяха перфектно! Правеха се изключително лесно. Линията /триъгълникът/ се начупва на не големи парчета. Взима се едно и се увива в станиол от цигари, с хартиената повърхност навътре. Оставя се само едно ъгълче да се подава и то се пали. Не знам каква беше тази пластмаса, но се палеше много лесно, а след секунди от станиоленото пакетче се понасяше огромен облак гъст бял дим! Удивително много дим, от съвсем малко парче. Като загасне, в станиола нямаше стопена пластмаса, а само нещо като сажди. Имам някакви спомени, че това беше начин да се прекратяват неприятните часове по Физика

А иначе за топчетата, играехме с всякакви - и пластмасови, и стъклени, и метални, а един гадняр имаше едни страааашни мраморни , ама не искаше никога да ги менка за други Много скъпи бяха "американчетата" - сравнително дребни топчета от чисто, прозрачно стъкло, в центъра на които има ивици от цветно стъкло. Обратно, без никаква стойност бяха шикалките. Някой довлече от някъде цял чувал нормален размер пластмасови топчета с дупка, май правеха от тях дамски гердани тип "соц кич" Та тия шикалки започнаха масово да се залагат и дават /при игрите се залагаха топчета, печелеха се и се губеха/ и направо сринаха борсите А "батковците" ходеха някъде в района на Павлово в София и крадяха от някакво предприятие "биренки", топчета от кафяво стъкло с леко неправилна форма. Легендата беше, че от тях се правели бирените шишета и наистина на цвят отговаряха, но дали бяха за шишета, не знам Но все пак си бяха стъкло, така че макар и не особено качествени, пак се ценяха повече от тъпите шикалки!

Иначе "старците" в квартала ни разказваха, как като деца са имали шейни-кормилачки от дърво. Дълги, за по 7-8 хлапета даже! Нещо като дълга пейка с два плаза, отдолу на които се слагали тръби или профили, за да се пързаля добре. Отпред малка, въртяща се част с две къси ски отстрани, за завой, управлявала се е с крака или примитивно кормило. Отивали чак в Бояна и се спускали по заснежения булевард Бъкстон, който тогава не бил пресечен от парка на резиденция Бояна, Околовръстното било тясно пътче насипано с чакъл, а кола или камион минавали почти на всеки 5-6 часа И така, кормилачките развивали наистина завидни скорости и изминавали голямо разстояние, особено когато една леко лоша съседка не им хвърляла сгурия на "пистата" точно на средата на пътя Силно впечатлени от разказите, група приятели също си построихме кормилачка по спомени на очевидци , но нито се получи толкова добре, нито пък имаше вече къде да се засили такава голяма шейна. Но пък винаги ще си спомням едно голямо спускане от Копитото до долу с ония най-старите "чук и гек", страшен кеф беше! уж съм млад още, ама като гледам, доста е отминало някъде там назад!

[sparkybg]

От: Забравени играчки

Димките от пластмаса - това е от целулоид (май беше). От същото са правели едновремешните фотоленти, само че били проблематични, щото това извън станиол гори здравата. Затова ги и сменили.

А за линии, триъгълници и пр. е чудесен материал. Хем се износва много по-мално от пластмасата, хем не старее така, не става крехко и не става на микропукнатини след 10-тото огъване. На всичкото отгоре е по-пластично, но по-здраво и жилаво. А имам линии и триъгълници, с които е учил още баща ми, и нищичко им няма.

От същото бяха руските "Невеляшки" (познайте какво им се случваше ), и пинг-понг топчетата. Даже мисля че марковите топчета още са си от това.

[trapper]

От: Забравени играчки

Освен фунийките се сещам за любимата ми прашка.Що ходене по гората беше -да се избере хубав "четал",правеше се на чашка,орязах ръкавиците на вуйчо ми-бяха едни оранжави и издържаха на незнам колко волта.Но най големия майтап беше като изрязах езиците от "пионерките" на баща ми-падна голям пердах

И ние правехме гадни фунийки с карфица отпред - като удари "на кокъл" нема вадене...
Sithius, моля, поясни технологията на твоята "любимата прашка".
В 6-ти клас направих, според обясненията на Дядо ми (даскала), прашката на Давид от 3 плетени кожени върви за въртене над главата. С първия опит камъкът отлетя на 45 градуса и пробих двата джама на най-гадното бабе в махалата.
пп. В казармата най-добрите "ластикари" (прашка с ластик) бяха от Благоев-ско. Правеха ги от един ластик, а читала - с пръстите. През зарядката зиме (5,30 часа) бегом трепаха врабчетата под стрехите. Бяха най-добрите. Като ги питах "как става", отговорът беше: у наше село все момчета - един с "Марийка", двама - на тенис-масата, а останалите - какво друго да правим?"...

[komisar]

От: Забравени играчки

Два болта голям размер се навиват от двете страни на една гайка, а вътре се пълни с фосфор от кибритени клечки ! Затягат се плътно да притиснат заряда. На единия болт се връзва с конец или тиксо фуния от лист хартия, като супло на ракета .
Мяташ нагоре и преценяваш да падне на твърда почва ! Гърми и трещи много хубаво

Това е много популярна занимавка явно. Ние гърмяхме по същия начин, но връзвахме с парче тел двата болта- да не се губят след гърменето. А свързващата ги гайка- така или иначе, винаги беше по-навъртяна към единия от болтовете. И нея не сме я губили! Друг по-маломощен гърмеж се получаваше от дръжка на бръснарско ножче и пирон отсреща- с подходящото сечение и отрязан връх. От 5-6 клечки се остъргваше барута и се натъпкваше в дръжката с пирона. Дръжката и пирона се връзваха със здрав (копринен) конец. Конецът се хващаше по средата (на кантар) и главата на пирона се джаскаше в бордюр, уличен стълб... в нещо твърдо. Гърмеше си яко...