Tweet
Рапица
Рапицата има силен сладък вкус, много добри хранителни профилактични и лечебни качества. Медът от рапица е изключително полезен при костни, ставни и стомашно-чревни проблеми. Препоръчва се и при сърдечни заболявания.
Цветният прашец от рапица се използва за лечение на вени и за подобряване на общото състояние на болните хора.
Рапичният мед е много подходящ за приготвянето на така наречения мед-крем, който е много популярен, тъй като цяла година не променя вида си. Медът крем има равномерна кристализация и е предпочитан от много хора заради това, че е по-лесен за мазане и не се разтича.
И другото предимство има пашата от рапица. Тя се случва рано напролет и е едно допълнение към другите видове мед, които пчеларят ще извади през годината. Рапицата е още един бонус, който ще увеличи добивите и ще разнообрази вкусовете мед.
Акация
Със специфичния си нежен аромат, много приятен вкус, и много бавното си кристализиране акациевия мед е един от най-предпочитаните. Най-големи количества акациев мед се добива в Северна България. Дървото акация е добре познато, цъфти през май-юни в зависимост от надморската височина, цветовете му са бели, големи и гроздовидни със силен аромат.
В България съществуват няколко вида акация. Дървото на акацията е добре познато. Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м. , а на възраст до 100 години. Акациевия мед е един от най-скъпите медове на пазара, това е така, защото се добиват малки количества от този елексир, а разходите и рисковете на пчеларите са доста високи. Благоприятни природно-климатични условия за събиране на акациев мед в Северна България има рядко, средно веднъж на 4-5 години. За отделянето на нектар е необходимо да има влага. Богатството на плодова захар, бавната му кристализация, органолептичните му характеристики, както и ниското му поленово съдържание, това са малка част от плюсовете на меда. Медът е подходящ за деца,диабетици, при жлъчни проблеми, безсъние. Препоръчва се при стомашно-чревни проблеми заради съдържанието му на фруктоза, но в умерени количества. Акациевия мед действа успокояващо на нервната система. Пчелният мед не е регламентирано лечебно средство, но дневната доза от 60-100г. е нормална за организма, който по този начин си набавя нужните въглехидрати. Акациевия мед се усвоява бързо от организмът, в много малко случаи дава алергични реакции, затова е толкова предпочитан от всички. Пчелния мед като цяло е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни.
Липа
Липовият мед е изключително богат на различни полезни вещества. Има тонизиращо въздействие върху храносмилателната система, сърдечната дейност и повишава имунитета. Липовият мед има специфичен аромат, който го отличава от другите медове. Той съдържа специфичен глюкозид, който има изразено потогонно, диуретично и секретолитично действие. Цветовете на липата са най-интересната и полезната част за нас. Те са събрани в така наречен полусенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника. Всяко цветче представлява мини букетче. Сребролистната липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета. Липовият мед се използва за лечение на остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити), помага за успокоение и добър сън. Противовъзпалително и донякъде отхрачващо действие. Препоръчва се при простуда, ангина, бронхит и бронхиална астма. Този натурален продукт е неизменим източник на вещества, необходими за здравето на очната ретина.Доказано е, че медът образува тънка защитна ципа, която помага да се махне възпалението и да се успокои очния мускул. Както твърдят световни информационни агенции, а също така и лекари- медът е единственият хранителен продукт, който не се разваля. Смята се за един от луксозните видове мед. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат различни алкохоли-алфатичен, фарненсол и др.
Билков
Този мед е с комплексни качества. Има подчертано лечебно и профилактично действие на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, гинекологични заболявания. При хронични ринити и синуити, подобрява имунната система. Полифлорния мед се препоръчва при преумора, за общо укрепване на организма на човек, а има и антисклеротично действие. Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден разтвор. Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки. Поради всичко това медът е изключително полезен за растежа на клетките и особено за укрепване на имунната система у човека. Той е готова храна, която непосредствено преминава в кръвта.
Мана
Мед получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната може да е животинска мана или медена роса.
Изследванията показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин,агргинин,цистин,глицин, глутаминова киселина, хистидин,лизин,метионин и др.
Мана се появява преди всичко по смърча, елата, бора, дъба, бука, кестена, липите, кленовете. Извършените проучвания у нас показват, че освен от лисни и щитоносни въшки, пчелите събират мана и от дъбовите желъди, нападнати от желъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи. Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана зависи от редица фактори, като температура, наличие на валежи и др. Освен това, между листните въшки и мравките в горското насаждение, съществува много тясно взаимодействие (симбиоза).
Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравките доближават листните въшки и с антените си ги потупват по гърба. Листните въшки отделят капка сладки екскременти, които мравките отнасят в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана.
Магарешки бодил
Меда от магарешки бодил има изразено противомикробно действие. Стимулира половата активност. Препоръчва се при чернодробни възпаления, високо кръвно налягане и аритмия. Захаросва кремообразно в бял цвят. Цъфти есента.
Захаросан
Медът понякога се намира в познатото ''кристализирано'' или ''захаросано'' полутвърдо или твърдо състояние. Причината за това е втърдяването на една от трите съдържащи се в меда захари- глюкозата, която, като достигне ниво на пресищане кристализира. Въпреки че по принцип кристализацията е нежелано състояние, като се използва метод за контролирана кристализация, захаросаният мед може отново да се превърне в желан продукт. Ако се осихури начин за крем-мед или маслообразен мед. При неконтролирана извършваща се по естествен път кристализация се получава мед с груба структура. Като резултат от контролираната кристализация медът става по-мек и кремообразен.
Източник- pchelenmed.com
Рапицата има силен сладък вкус, много добри хранителни профилактични и лечебни качества. Медът от рапица е изключително полезен при костни, ставни и стомашно-чревни проблеми. Препоръчва се и при сърдечни заболявания.
Цветният прашец от рапица се използва за лечение на вени и за подобряване на общото състояние на болните хора.
Рапичният мед е много подходящ за приготвянето на така наречения мед-крем, който е много популярен, тъй като цяла година не променя вида си. Медът крем има равномерна кристализация и е предпочитан от много хора заради това, че е по-лесен за мазане и не се разтича.
И другото предимство има пашата от рапица. Тя се случва рано напролет и е едно допълнение към другите видове мед, които пчеларят ще извади през годината. Рапицата е още един бонус, който ще увеличи добивите и ще разнообрази вкусовете мед.
Акация
Със специфичния си нежен аромат, много приятен вкус, и много бавното си кристализиране акациевия мед е един от най-предпочитаните. Най-големи количества акациев мед се добива в Северна България. Дървото акация е добре познато, цъфти през май-юни в зависимост от надморската височина, цветовете му са бели, големи и гроздовидни със силен аромат.
В България съществуват няколко вида акация. Дървото на акацията е добре познато. Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м. , а на възраст до 100 години. Акациевия мед е един от най-скъпите медове на пазара, това е така, защото се добиват малки количества от този елексир, а разходите и рисковете на пчеларите са доста високи. Благоприятни природно-климатични условия за събиране на акациев мед в Северна България има рядко, средно веднъж на 4-5 години. За отделянето на нектар е необходимо да има влага. Богатството на плодова захар, бавната му кристализация, органолептичните му характеристики, както и ниското му поленово съдържание, това са малка част от плюсовете на меда. Медът е подходящ за деца,диабетици, при жлъчни проблеми, безсъние. Препоръчва се при стомашно-чревни проблеми заради съдържанието му на фруктоза, но в умерени количества. Акациевия мед действа успокояващо на нервната система. Пчелният мед не е регламентирано лечебно средство, но дневната доза от 60-100г. е нормална за организма, който по този начин си набавя нужните въглехидрати. Акациевия мед се усвоява бързо от организмът, в много малко случаи дава алергични реакции, затова е толкова предпочитан от всички. Пчелния мед като цяло е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни.
Липа
Липовият мед е изключително богат на различни полезни вещества. Има тонизиращо въздействие върху храносмилателната система, сърдечната дейност и повишава имунитета. Липовият мед има специфичен аромат, който го отличава от другите медове. Той съдържа специфичен глюкозид, който има изразено потогонно, диуретично и секретолитично действие. Цветовете на липата са най-интересната и полезната част за нас. Те са събрани в така наречен полусенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника. Всяко цветче представлява мини букетче. Сребролистната липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета. Липовият мед се използва за лечение на остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити), помага за успокоение и добър сън. Противовъзпалително и донякъде отхрачващо действие. Препоръчва се при простуда, ангина, бронхит и бронхиална астма. Този натурален продукт е неизменим източник на вещества, необходими за здравето на очната ретина.Доказано е, че медът образува тънка защитна ципа, която помага да се махне възпалението и да се успокои очния мускул. Както твърдят световни информационни агенции, а също така и лекари- медът е единственият хранителен продукт, който не се разваля. Смята се за един от луксозните видове мед. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат различни алкохоли-алфатичен, фарненсол и др.
Билков
Този мед е с комплексни качества. Има подчертано лечебно и профилактично действие на дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, гинекологични заболявания. При хронични ринити и синуити, подобрява имунната система. Полифлорния мед се препоръчва при преумора, за общо укрепване на организма на човек, а има и антисклеротично действие. Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден разтвор. Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки. Поради всичко това медът е изключително полезен за растежа на клетките и особено за укрепване на имунната система у човека. Той е готова храна, която непосредствено преминава в кръвта.
Мана
Мед получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната може да е животинска мана или медена роса.
Изследванията показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин,агргинин,цистин,глицин, глутаминова киселина, хистидин,лизин,метионин и др.
Мана се появява преди всичко по смърча, елата, бора, дъба, бука, кестена, липите, кленовете. Извършените проучвания у нас показват, че освен от лисни и щитоносни въшки, пчелите събират мана и от дъбовите желъди, нападнати от желъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи. Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана зависи от редица фактори, като температура, наличие на валежи и др. Освен това, между листните въшки и мравките в горското насаждение, съществува много тясно взаимодействие (симбиоза).
Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравките доближават листните въшки и с антените си ги потупват по гърба. Листните въшки отделят капка сладки екскременти, които мравките отнасят в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана.
Магарешки бодил
Меда от магарешки бодил има изразено противомикробно действие. Стимулира половата активност. Препоръчва се при чернодробни възпаления, високо кръвно налягане и аритмия. Захаросва кремообразно в бял цвят. Цъфти есента.
Захаросан
Медът понякога се намира в познатото ''кристализирано'' или ''захаросано'' полутвърдо или твърдо състояние. Причината за това е втърдяването на една от трите съдържащи се в меда захари- глюкозата, която, като достигне ниво на пресищане кристализира. Въпреки че по принцип кристализацията е нежелано състояние, като се използва метод за контролирана кристализация, захаросаният мед може отново да се превърне в желан продукт. Ако се осихури начин за крем-мед или маслообразен мед. При неконтролирана извършваща се по естествен път кристализация се получава мед с груба структура. Като резултат от контролираната кристализация медът става по-мек и кремообразен.
Източник- pchelenmed.com
).Използва въпростният мед за да маже раната и имаше учудващ ефект.Не е измислица,че лекува!
Коментар