Отдавна се каня да допиша.
Ами на път е да приключи
Пролетта в разкара на короната и изолацията, да имаш двор се оказа най-печелившата карта.
Докато всички ми колеги са затворени по апартаментите , аз се мотая из двора и се занимавам с нещо.
Поръчах 200 м маркуч за капково напояване без вградени дюзи и пакет от 1000 дюзи и 20 Т-разклонения.
С него мислех да пусна всичко и само на определените места да сложа дюзите
Докараха ми маркуч със вградени дюзи. И понеже не ми се занимаваше, положиш този маркуч ,а връзките между секциите.. отиде градинският.
Междувременно двойка фазани се засели в задната част на двора при конете.
Скоро не съм ги виждал, но определено се чуват някъде из съседните ниви.
Цялата пролет беше адски сухо. От края на Март , първият дъжд беше някъде средата на Юли. И то доста слаб.
През това време температурите рядко се качваха над 20 градуса. Всичките насаждения изглеждаха нефелни и болни.
Почти месец доматите и чушките изглеждаха аха-аха да се спаружат и там някъде рязко загубих интерес.
Ако не беше приятелката ми да ме спре, бях се засилил с косачката и да приключа тая одисея.
Чак Юли месец взеха да заприличват на нещо насажденията.
Патладжаните чак края на Юли взеха да връзват, до тогава само лека шума.
Началото на Юли , чушките взеха да връзват. Но още(септември) са зелени .
Доматите се появиха и взеха бързо да растат.
Но се забавих да ги пръскам срещу мана и другите болести и проблемите се появиха за отрицателно време.
Тогава ги напръсках и може би се позакрепиха.
Първите червени след карантинния срок имаха вид, но вкуса и консистенцията беше отвратителна.
Като презряла диня. И почти без сок.
След средата на Юли , температурите са задържаха трайно над 25, а август и над 30 и тогава патладжаните рязко тръгнаха, доматите също узряха и вече имаха много хубав вкус.
Първият патладжан показа какво мисли за моите градинарски умения.
нещо си играх с мрежата, ама ми омръзна много бързо, пък и пилците не се интересуваха от доматите.
Общо взето, каквото узрее
заминава веднага по разпределение
Доматите са доста отвратително нещо за гледане. много бачкане за доста съмнителен резултат.
Изкарах сигурно около 50-60 кг , но изхвърлих половината. Трябва химия, пък аз не исках много.
В този климат тук, без оранжерия доста трудно ще стане. Или поне да се гледат неща подходящи за този климат.
Мисля ,че приключих с градинарството в този регион. Повече опити.. може би на родна почва или по средиземноморска.
Ще видим. Има време.
Ами на път е да приключи
Пролетта в разкара на короната и изолацията, да имаш двор се оказа най-печелившата карта.
Докато всички ми колеги са затворени по апартаментите , аз се мотая из двора и се занимавам с нещо.
Поръчах 200 м маркуч за капково напояване без вградени дюзи и пакет от 1000 дюзи и 20 Т-разклонения.
С него мислех да пусна всичко и само на определените места да сложа дюзите
Докараха ми маркуч със вградени дюзи. И понеже не ми се занимаваше, положиш този маркуч ,а връзките между секциите.. отиде градинският.
Междувременно двойка фазани се засели в задната част на двора при конете.
Скоро не съм ги виждал, но определено се чуват някъде из съседните ниви.
Цялата пролет беше адски сухо. От края на Март , първият дъжд беше някъде средата на Юли. И то доста слаб.
През това време температурите рядко се качваха над 20 градуса. Всичките насаждения изглеждаха нефелни и болни.
Почти месец доматите и чушките изглеждаха аха-аха да се спаружат и там някъде рязко загубих интерес.
Ако не беше приятелката ми да ме спре, бях се засилил с косачката и да приключа тая одисея.
Чак Юли месец взеха да заприличват на нещо насажденията.
Патладжаните чак края на Юли взеха да връзват, до тогава само лека шума.
Началото на Юли , чушките взеха да връзват. Но още(септември) са зелени .
Доматите се появиха и взеха бързо да растат.
Но се забавих да ги пръскам срещу мана и другите болести и проблемите се появиха за отрицателно време.
Тогава ги напръсках и може би се позакрепиха.
Първите червени след карантинния срок имаха вид, но вкуса и консистенцията беше отвратителна.
Като презряла диня. И почти без сок.
След средата на Юли , температурите са задържаха трайно над 25, а август и над 30 и тогава патладжаните рязко тръгнаха, доматите също узряха и вече имаха много хубав вкус.
Първият патладжан показа какво мисли за моите градинарски умения.
нещо си играх с мрежата, ама ми омръзна много бързо, пък и пилците не се интересуваха от доматите.
Общо взето, каквото узрее
заминава веднага по разпределение
Доматите са доста отвратително нещо за гледане. много бачкане за доста съмнителен резултат.
Изкарах сигурно около 50-60 кг , но изхвърлих половината. Трябва химия, пък аз не исках много.
В този климат тук, без оранжерия доста трудно ще стане. Или поне да се гледат неща подходящи за този климат.
Мисля ,че приключих с градинарството в този регион. Повече опити.. може би на родна почва или по средиземноморска.
Ще видим. Има време.
Коментар