Tweet
По традиция това се прави рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, днес се замесва и тестото за козунаците
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и с него се подменя миналогодишното, което през цялото време е било в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ и на другия ден.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената.
Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.
Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.
След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за козунаците - сладки обредни хлябове, които символизират тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.
В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г.
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и с него се подменя миналогодишното, което през цялото време е било в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ и на другия ден.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената.
Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.
Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.
След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за козунаците - сладки обредни хлябове, които символизират тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа.
В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г.
Коментар