Tweet
НОВИ ОТКРИТИЯ КРАЙ ВОДЕН И СБОРЯНОВО
Вярно на традицията си за провеждане на системни и дългосрочни проучвания на един район, тази година Българското пещерно дружество организира 8-мата си поредна си експедиция в района на Националния историко-археологически резерват „Сборяново“ и прилежащите му територии. За втори пореден път дворът на културния комплекс „Свещоливницата“ в с.Свещари се превърна в базов лагер на 10-тимата, обичайно заподозрени пещерни изследователи на това сакрално пространство от София, Русе, София, Стара Загора и Търговище. На 8 април, който фактически бе първият ни работен ден, групата се отправи към ДЛС „Воден – Ири Хисар“, където преди да тръгне по задачи, бе любезно приета от неговия директор инж.Кирил Колев. След като споделихме намеренията си и получихме уверения, че сме добре дошли и ще имаме пълна подкрепа на начинанията ни, разделени на две групи плъзнахме из района. Половината от нас се насочиха към местността „Совата“, където при предишното издание на експедицията бяхме локализирали няколко пещери. Този път те трябваше да бъдат картирани – работа, с която се нагърбиха Алексей Стоев, Веселин Величков Иво Иванов и Камен Бонев. Речено-сторено , до ранния следобед в резултат на задружните им усилия там бяха картирани 6 неголеми пещери. Докато посочените люде сновяха из „Совата“ и Воденския дол, „ моята„ чета в състав Стойчо и Латинка Стойчеви, най-младият участник в експедицията и техен внук Симеон , водени от Ники Колев се запътихме към воденската помпената станция. Няколко месеца по-рано, по информация на роднини на работил в стопанството човек, той беше попаднал на комплекс от няколко пещерни отвора, които така и не бе успял да проучи. В тъкмо това се състоеше и нашата задача. Първата пещерка се оказа малка. Следващата се оказа по-голяма и двата и входа водеха до неголяма светла заличка. Не беше необходимо да се вторачваме и ровим в пепеливия и под, за да забележим няколко фрагмента от видимо разновременна керамика. Непосредствено до големия вход на вече проучената пещера, на около 5 метра над основата на скалата зееше отвор, който без стълба отдолу или чрез спускане по въже отгоре, нямаше как да достигнем. Пропуснахме го, за да картираме поредната, а и последната пещерка в скалния венец. Като изключим намерените няколко керамични парчета, на пръв поглед , тя не представляваше нищо особено. Но нещата се промениха, когато Николай сръчно и доста силово се изкатери по стената в преддверието на пещерата и се промъкна през намиращият се там отвор. Беше необходим само миг, за да чуем обясненията му, че заличката, в която беше попаднал, почти изцяло е изсечена в скалите. Никой от присъстващите нямаше енергията да се изкатери безпроблемно, за да картира предполагаемата килия. За щастие, намиращата се наблизо помпена станция разполагаше със 4-метрова дървена стълба, която бързо влезе в действие. С помощта на Ники бързо картирах обителта. Оказа се, че почти правоъгълна и с размери 3х3 м, средна височина 1.75 м и площ 9.5 м2. В северната част на килията има, също така, правоъгълен скален „прозорец“ , който фактически стои на височина от 5 м от основата на скалата. Бяхме много щастливи от откритието си , без да знаем, че голямата изненада предстоеше. Тя дойде, когато стълбата влезе в употреба за втори път за да бъде достигнат отворът в скалите, който не можахме да достигнем по-рано. Е, стигнахме го, и какво да видим – това си беше чиста проба изцяло изсечена в скалите правоъгълна „стая“ , в чиято лява стена имаше идеално изсечена врата водеща до малко ветрилообразно помещение. Възклицавайки през 5 минути го картирахме с Ники. Щом събрахме картата, видяхме, че нишата зад вратата е ориентирана на Изток. Това ни даде основание да предположим, че става дума за олтарна ниша, респективно, че това не е просто килия, а скална църквица. Площта и е 36 м2.
Следващия ден, отново разделени на две, пак оперирахме в две различни направления – скалните откоси на левия бряг на река Царацар (Крапинец) , южно от с.Иван Шишманово и край с.Осен, където се намира североизточния участък на ДЛС „Воден- Ири Хисар“. Шишмановската група, към която освен А.Стоев, К.Бонев и В.Величков, се включиха Евгени Георгиев от Историческия музей в Русе и Сашо Попов също и имаше за основна задача да верифицира информацията съдържаща се в публикацията „Тракийски скални паметници в района на „Сборяново“Североизточна България„от 1991 г. на археолога Лидия Квинто. В нея изследователката докладва за наличието на малки пещери в околностите на Иван Шишманово със следи от изкуствени издълбавания, като заключава, че същите са част от тракийски култов център, който е преизползван през средновековието. Изпълнението на тази нелека задача им отне няколко часа, но за съжаление, след локализирането и щателното проучване на обектите данните изложени в публикацията не бяха потвърдени, въпреки експертизата на групата съставена от опитни пещерняци със специалности геология, археология и археоастрономия. Много е вероятно, описаните от Л.Квинто следи от антропогенна намеса в пещерите да са били изцяло заличени от иманярска дейност, нещо на което тя е обърнала внимание в своята публикация, а може би някой белези са били унищожени от ерозионно-корозионните природни фактори. За сметка на това, Сашо , Евгени и Веско напрегнаха мишци и картираха, най-сетне една отдавна известна нам пещера в района. Оказа се, че дължината и 79 метра, който я прави втората по дължина пещера в района , след Шарап (Шаран) Маара , която е 226 м. .
След 25-километрово каране , група „Ири Хисар“ пристигна на местоназначението, пресече река Царацар и тръгна по десния и бряг търсейки пещерата „Дипсиза“. Всъщност, по-късно се оказа, че търсената от нас пещера не носи подобно име, а въпросната „Дипсиза“ е на съвсем друго място – място, което нямаше как да посетим тогава. Нямаше как да не намерим безименната пещера, защото и да си кьорав няма как да не видиш широкият и 15-метров входът зеещ в склона на долината. Разделихме се на две. Стойчо и Алексей формираха едната група, а Латинка, Иво Иванов и Симеон другата. После започна картировката. Щом тя приключи, на планшетите ни стояха отснети 55.5 м. Много или малко, все пак това дължината на поредната нова пещера, която ще влезе в регистъра на пещерите в България.
Каква е равносметката ? За два работни дни успяхме да открием и картираме 3 нови естествени пещери и два изкуствени религиозни обекта. Отделно от това, картирахме 9 известни отпреди, но не документирани пещери . Какви се перспективите? Проучванията ни в двата района несъмнено те ще продължат, защото той крие още много тайни.
Експедицията беше ползотворна благодарение на разрастващото ни се сътрудничество с ДЛС “Воден Ири-Хисар“ и Историческия музея в Исперих. Не можем да не изкажем на д-р Анатоли Кънев, който за пореден път разреши да лагеруваме на територията на Културния комплекс „Свещоливницата“, Свещари и любезния ни домакин Васил Василев. И този път нашите проучвания бяха съпъствани от ловните надзиратели Стоян Бабев и Мехмед Нерми. На всички споменати сърдечно благодарим!
СНИМКИ ТУК!
Вярно на традицията си за провеждане на системни и дългосрочни проучвания на един район, тази година Българското пещерно дружество организира 8-мата си поредна си експедиция в района на Националния историко-археологически резерват „Сборяново“ и прилежащите му територии. За втори пореден път дворът на културния комплекс „Свещоливницата“ в с.Свещари се превърна в базов лагер на 10-тимата, обичайно заподозрени пещерни изследователи на това сакрално пространство от София, Русе, София, Стара Загора и Търговище. На 8 април, който фактически бе първият ни работен ден, групата се отправи към ДЛС „Воден – Ири Хисар“, където преди да тръгне по задачи, бе любезно приета от неговия директор инж.Кирил Колев. След като споделихме намеренията си и получихме уверения, че сме добре дошли и ще имаме пълна подкрепа на начинанията ни, разделени на две групи плъзнахме из района. Половината от нас се насочиха към местността „Совата“, където при предишното издание на експедицията бяхме локализирали няколко пещери. Този път те трябваше да бъдат картирани – работа, с която се нагърбиха Алексей Стоев, Веселин Величков Иво Иванов и Камен Бонев. Речено-сторено , до ранния следобед в резултат на задружните им усилия там бяха картирани 6 неголеми пещери. Докато посочените люде сновяха из „Совата“ и Воденския дол, „ моята„ чета в състав Стойчо и Латинка Стойчеви, най-младият участник в експедицията и техен внук Симеон , водени от Ники Колев се запътихме към воденската помпената станция. Няколко месеца по-рано, по информация на роднини на работил в стопанството човек, той беше попаднал на комплекс от няколко пещерни отвора, които така и не бе успял да проучи. В тъкмо това се състоеше и нашата задача. Първата пещерка се оказа малка. Следващата се оказа по-голяма и двата и входа водеха до неголяма светла заличка. Не беше необходимо да се вторачваме и ровим в пепеливия и под, за да забележим няколко фрагмента от видимо разновременна керамика. Непосредствено до големия вход на вече проучената пещера, на около 5 метра над основата на скалата зееше отвор, който без стълба отдолу или чрез спускане по въже отгоре, нямаше как да достигнем. Пропуснахме го, за да картираме поредната, а и последната пещерка в скалния венец. Като изключим намерените няколко керамични парчета, на пръв поглед , тя не представляваше нищо особено. Но нещата се промениха, когато Николай сръчно и доста силово се изкатери по стената в преддверието на пещерата и се промъкна през намиращият се там отвор. Беше необходим само миг, за да чуем обясненията му, че заличката, в която беше попаднал, почти изцяло е изсечена в скалите. Никой от присъстващите нямаше енергията да се изкатери безпроблемно, за да картира предполагаемата килия. За щастие, намиращата се наблизо помпена станция разполагаше със 4-метрова дървена стълба, която бързо влезе в действие. С помощта на Ники бързо картирах обителта. Оказа се, че почти правоъгълна и с размери 3х3 м, средна височина 1.75 м и площ 9.5 м2. В северната част на килията има, също така, правоъгълен скален „прозорец“ , който фактически стои на височина от 5 м от основата на скалата. Бяхме много щастливи от откритието си , без да знаем, че голямата изненада предстоеше. Тя дойде, когато стълбата влезе в употреба за втори път за да бъде достигнат отворът в скалите, който не можахме да достигнем по-рано. Е, стигнахме го, и какво да видим – това си беше чиста проба изцяло изсечена в скалите правоъгълна „стая“ , в чиято лява стена имаше идеално изсечена врата водеща до малко ветрилообразно помещение. Възклицавайки през 5 минути го картирахме с Ники. Щом събрахме картата, видяхме, че нишата зад вратата е ориентирана на Изток. Това ни даде основание да предположим, че става дума за олтарна ниша, респективно, че това не е просто килия, а скална църквица. Площта и е 36 м2.
Следващия ден, отново разделени на две, пак оперирахме в две различни направления – скалните откоси на левия бряг на река Царацар (Крапинец) , южно от с.Иван Шишманово и край с.Осен, където се намира североизточния участък на ДЛС „Воден- Ири Хисар“. Шишмановската група, към която освен А.Стоев, К.Бонев и В.Величков, се включиха Евгени Георгиев от Историческия музей в Русе и Сашо Попов също и имаше за основна задача да верифицира информацията съдържаща се в публикацията „Тракийски скални паметници в района на „Сборяново“Североизточна България„от 1991 г. на археолога Лидия Квинто. В нея изследователката докладва за наличието на малки пещери в околностите на Иван Шишманово със следи от изкуствени издълбавания, като заключава, че същите са част от тракийски култов център, който е преизползван през средновековието. Изпълнението на тази нелека задача им отне няколко часа, но за съжаление, след локализирането и щателното проучване на обектите данните изложени в публикацията не бяха потвърдени, въпреки експертизата на групата съставена от опитни пещерняци със специалности геология, археология и археоастрономия. Много е вероятно, описаните от Л.Квинто следи от антропогенна намеса в пещерите да са били изцяло заличени от иманярска дейност, нещо на което тя е обърнала внимание в своята публикация, а може би някой белези са били унищожени от ерозионно-корозионните природни фактори. За сметка на това, Сашо , Евгени и Веско напрегнаха мишци и картираха, най-сетне една отдавна известна нам пещера в района. Оказа се, че дължината и 79 метра, който я прави втората по дължина пещера в района , след Шарап (Шаран) Маара , която е 226 м. .
След 25-километрово каране , група „Ири Хисар“ пристигна на местоназначението, пресече река Царацар и тръгна по десния и бряг търсейки пещерата „Дипсиза“. Всъщност, по-късно се оказа, че търсената от нас пещера не носи подобно име, а въпросната „Дипсиза“ е на съвсем друго място – място, което нямаше как да посетим тогава. Нямаше как да не намерим безименната пещера, защото и да си кьорав няма как да не видиш широкият и 15-метров входът зеещ в склона на долината. Разделихме се на две. Стойчо и Алексей формираха едната група, а Латинка, Иво Иванов и Симеон другата. После започна картировката. Щом тя приключи, на планшетите ни стояха отснети 55.5 м. Много или малко, все пак това дължината на поредната нова пещера, която ще влезе в регистъра на пещерите в България.
Каква е равносметката ? За два работни дни успяхме да открием и картираме 3 нови естествени пещери и два изкуствени религиозни обекта. Отделно от това, картирахме 9 известни отпреди, но не документирани пещери . Какви се перспективите? Проучванията ни в двата района несъмнено те ще продължат, защото той крие още много тайни.
Експедицията беше ползотворна благодарение на разрастващото ни се сътрудничество с ДЛС “Воден Ири-Хисар“ и Историческия музея в Исперих. Не можем да не изкажем на д-р Анатоли Кънев, който за пореден път разреши да лагеруваме на територията на Културния комплекс „Свещоливницата“, Свещари и любезния ни домакин Васил Василев. И този път нашите проучвания бяха съпъствани от ловните надзиратели Стоян Бабев и Мехмед Нерми. На всички споменати сърдечно благодарим!
СНИМКИ ТУК!