Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Всичко за Olympus и Panasonic (FourThirds/micro43/43/mFT/FT)

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Всичко за Olympus и Panasonic (FourThirds/micro43/43/mFT/FT)

    От damon: Заради фундаменталната техническа информация пръсната из мненията на Goblin във целия форум, си позволявам да копирам по-основните в една тема за по-лесно намиране. Предлагам отсега нататък да коментираме FT/mFT техниката само в тази тема. Понеже някои мнения са извадени от контекста си, може да изжлеждат странно, но все пак имат нужната инфорамитвонст.

    Повече снимки и разни дискусии за Four Thirds има в тази тема.





    Междувременно на Фотокина-та в средата на месеца бяха представени двата нови "пенчовци" на Олимпус: E-PL5 и E-PM2.

    Новото е че им е монтирана същата 16 мегапикселова матрица като на голямото братче OM-D EM-5 (но не са с неговата стабилизация, която заема прекаелно много място и струва бая пари).

    Малко история:

    В началото на стандарта 4/3 (2003) всички 4/3 апарати (е, само олимпуси) бяха с различни варианти на Kodak матрици. Което имаше великолепни страни (точност на цветовете), както и не толкова великолепни (шум при по-високи iso).

    От модела Olympus E-330 и близнаците му Panasonic DMC-L1 / Leica Digilux 3 матриците станаха Панасоник.

    Няколко години се ползваха само варианти на стандартната панасоник 10мп матрица, след което излезе новата 12мп.

    При въвеждането на микро 43 стандарта (същото но без огледало и с автофокус със засичане на контраста а не на фаза) всички модели минаха на 12мп панасоник матрицата. Това означава трите последни 4/3 рефлексни апарати (Е-600/620, Е-30, Е-5), и всички м43 модели на Олимпус както и на панасоник.

    Не много дълго след това Панасоник изкара и не една, а две съвсем нови 16 мегапикселови матрици (в моделите GH-2 и G3), и започна да продава различни м43 модели - по-евтинките с 12мп матрица, по-напредналите - с 16мп.

    Олимпус междувременно неофициално "увисна" със "старата" 12мп матрица. Естествено, една и съща база не означава едни и същи резултати, и по-новите модели с 12мп матрица даваха по-добри резултати от по-старите. Но "базата" си оставаше една и съща, остаряваща.

    Спекулираше се че Панасоник вече не дава достъп на Олимпус до най-новите матрици, заради пряката им конкуренция на пазара на 4/3 апаратите. Други твърдят че 16мп матрицата на панасоник не е чак пиле мляко и не носи някакви особени преимущества, и че Олимпус са предпочели да доработят старата 12мп вместо да измислят топлата вода с новата 16мп.


    И ето ти че излезе ЕМ5. С 16мп матрица.
    Всички очакваха това да е или преработена панасоник 16мп матрица, или ранен вариант на тогава все още необявеният на пазара панасоник GH3.

    При първите сравнения обаче се оказа че резултатите на ЕМ5-цата са доста по-добри от тези на която и да било машинка с панасоникова 16мп матрица, и че при преработката файловете "реагират" много по-"стандартно" на стандартни промени, малко в духа на никон и сони.

    След дълго назландисване, Олимпус най-после изплюха камъчето че ЕМ5-цата е с матрица на Сони.

    Което е великолепна новина, предвид че поне в този клас апарати за момента Сони е водещ. Двете светила при леките рефлексни апарати - никон д7000 и Пентакс К5 са със Сони матрици. Моля "Канонистите" да ме извинят, тук говоря за "неканонски" продукти. При Канон знаем че е друга губерня и че си правят матриците сами.

    Та - накратко - тези две нови м43 въшки са първите м43 продукти в този ценови клас които поне за момента реално превъзхождат екивалентните оферти на Панасоник. И първите с DxO резултати по-високи от тези на доста APS-C продукти.
    Последно редактирано от damon; 24-01-14, 00:11.
    Издъних се на Тюринг теста

  • #2
    От: Забавления с PEN

    Преходникът е на Lumix: http://www.bhphotovideo.com/c/produc...dapter_to.html Бях писал и другаде, но имам от доста време китайска реплика на този адаптер, която обаче при широкия обектив почва да прави проблеми по ъглите на снимката. С оригинален адаптер - дали този, дали на Олимпус няма проблеми. Ползвам Лумикския просто защото е по-евтин от този на Олимпус, но общо взето са едни и същи.

    Колкото до фокуса - големите 4/3 обективи фокусират доста по-бавно на m43 тела. Ето виж това клипче: http://www.youtube.com/watch?v=mUo1bXAcT3c На мен ми върши работа в повечето случаи, но може да се каже, че не е бързо според съвременните разбирания за автофокус. Същата работа е и при 40-150, което ообено при него е по-проблематично, ако се опитваш да снимаш спорт. А тази снимка е направена нарочно на ръчен фокус - исках точно да хвана една точка и ми беше по-лесно с ръкавиците така, отколкото да сменям фокусната точка. Но пък и при 9мм и 4 бленда, фокусът е лесен, или поне трудно се вижда лошия фокус. Иначе при тая ниска осветеност фокусираше лесно. Единствен проблем е ако забиеш точката на съвсем тъмна сянка.

    Снимката е от ръка с включена стабилизация и по двете равнини (толкоз си може E-PL1). Разбира се държал съм максимално стабилно апарата. Ако същата снимка се прави на OM-D с 5 осната стабилизация, мисля че спокойно ще позволи още 2 бленди да затвориш. Та имай предвид че това е E-PL1. Новите тела могат много повече... При това ISO има видим цифров шум, който е брутално "замазан" от JPEG настройките за шумопотискане, затова и съм конвертирал от RAW.

    Ако питаш дали ще може да си ползваш FT обективите на ново тяло - примерно OM-D - може, но със значително по-бавен фокус и загуба на смисъл от размера на малките апарати и големите обективи. Аз ползвам два 4/3 обектива - 40-150 и 9-18 само заради ниската цена спрямо m43 аналозите. 9-18 може би в дългосрочен план ще го сменя с истински mFT, като там ме привлича 7-14 на Lumix, но той е скъп та дрънка. Колкото до 40-150 - нямам особен интерес в дължините над 50 мм, така че ще си го държа - налагало ми се е да снимам и с него, но много рядко.
    LZ2NKM

    Коментар


    • #3
      От: Забавления с PEN

      Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
      Работи ли някаква автоматика с този преходник MFT - FT ?
      С настоящето се извинявам на Пенка от името на всички, зер пя, пя, пя пък никой не я слуша

      Всички основни автоматики работят с този преходник. И с всички други оригинални преходници.

      В 99% от случаите обаче тялото превключва на единичен автофокус (AF-S) дори и да е било включено на следящ (AF-C). Така или иначе фокусирането е достатъчно бавно за да направи следящия автофокус невъзможен.

      Изключение правят най-най първите м43 модели на Панасоник, G1, GH-1 и май имаше един G-10, които работят само в ръчен режим. Възможно е с ъпдейт на фърмуера да са започнали да фокусират и те, не съм ги следил.

      Сега малко по темата:

      4/3 системата е огледално-рефлексна система (апаратите имат огледало). Това позволява да се ползва автофокус с фазово засичане (PDAF). При тази система, след първоначалното задвижване на обектива апарата вече "знае" къде и колко трябва да завърти машинариите на обектива за да постигне фокус. При кадърна изработка системата е много добра, особено при динамично фокусиране и "предвиждане" къде ще се озове обекта.

      Системата се нуждае от обективи с мощни мотори, които да движат цялата фокус група (лещи и прочее) от точката А до точката Б (като минимално време след задвижването на машинарията вече се знае къде е Б).

      m43 системата е същата матрица, но без огледало. Това налага ползването на автофокус със засичане на контраста (CDAF). При нея се работи по метода на детската игра топло-студено. Обективът се фокусира напред-назад, тялото гледа колко му е светло. Когато му стане най-светло, означава че е на фокус (когато обекта не е на фокус, е по-тъмен понеже картината е мътна). Демек - тялото гледа "ааа, светло по-светло оппааа, пак стана тъмно, значи сме фокусирали отвъд обекта, връщай назад".

      Системата е много точна, но по-бавна от PDAF системата. ОСВЕН, ако обектива не е с много лека и много реактивна фокус механика (мотори, лещи), които търпят многобройни движения напред-назад без много инерция.

      накратко - CDAF фокусирането е като да прекосиш игрището по диагонал чак до вратаря тупкайки топката на всяка крачка и да вкараш гол от два метра: Точно, но бавно, освен ако топката не е супер мъничка и лека, а футболиста - пъргав, бърз, способен бързо да сменя посоката почти без загуба на скорост.

      PDAF фокусирането (автофокус с фазово засичане) е като да забиеш топката от единия ъгъл на игрището до другия с един шут: иска се точност, и сила. Когато сработи - сработва супер. При добър футболист сработва в повечето случаи.

      По тази причина м43 обективите се изчисляват специфично за такъв вид фокусиране с чести и резки промени на посоката, което изисква леки елементи в движение (лещи и групи лещи), и мотори на които не се налага да местят тежки елементи, но са царе в бързата смяна на посоката.

      4/3 обективите (и въобще всички обективи за системи с PDAF система, което е в общи линии всички класически обективи за огледално рефлексни апарати) са оптимизирани за постепенно ускоряване (и постепенно спиране) на много по-тежки оптически групи. Затова в режим CDAF са бавни, понеже CDAF по дефиниция изисква много колебания и мърдания напред-назад, които с м43 обектив не се забелязват (прекалено са бързи), но с 4/3 са просто болезнени.

      Това разбира се е опростено обяснение, японците не пасат трева и хитруват всячески, основно - в създаването на PDAF система която да ползва не отделни автофокус датчици а за ползване на част от матрицата като АФ датчки и какви ли не други бъзикни, но това си е сложна материя и не се импровизира. Олимпус са единствените които наистина се опитват да направят нещо по въпроса, понеже имат серия страхотни 4/3 обективи, а наблягат на м43 телата.

      Големите (КаНиконци основно) си имат решения на проблема, но там пък по търговски причини (за да не правят конкуренция на евтините огледално-рефлексни, където печалбите са най-големи) се пускат някакви недоклатени безогледални решения.

      Преходници:

      - Олимпус MMF-1: първия модел, намира се в бял и черен цвят, метална конструкция. Тегло 90 грама. Неистово скъп (към 190$ беше навремето).

      - Панасоник DMW-MA1: Олимпус MMF-1 с надпис Панасоник и боядисан в панасониково сиво. Далеч по-евтин (между 100 и 130$ според сезона и настроението на магазините).

      - Олимпус MMF-2: Същото, но по-лека конструкция. Много пластмасово чувство навява. Тегло 40 грама. Изглежда афиф, но всъщност не е. Появи се когато Олимпус още нямаха м43 вариант на 40-150ката, и продаваха комплект 4/3 40-150мм + MMF-2 на цената на 40-150ката. Цена според зависи, но по принцип по-скъп от панасоника.

      - Олимпус MMF-3: Появи се с появата а ОМ-D. Същия като MMF-2, но влаго-прахо защитен. Моя като пристигна се поболях колко афиф изглежда, накрая не издържах, разглобих го и го прекарах през анализатора в службата (една джаджа с вид на турбо сешоар и много олово по муцуната, с която анализираме разни материали). Естествено не ми достигат знания да вникна в резултатите, но ми светна едно високо съдържание на титан по пръстените, та рекох да му простя. Не знам дали MMF-2 също е с такова съдържание на титан, при панасоника (и MMF-1) го нямаше (и него го облъчих).

      - Китайски: Копия на MMF-1, но могат да дадат отклонения с много широките обективи (9-18мм и 7-14мм) поради неспазване на точната дебелина (май).


      Обективи:

      Всички автофокусиращи 4/3 обективи работят с преходник на всяко Олимпус м43 тяло, и на всяко Панасоник тяло без G1, G10, GH1. В случая самите 4/3 Олимпус обективи се делят на два вида:

      - CDAF оптимизирани (оптимизирани за автофокус със засичане на контраста):

      Олимпус 9-18мм, 25мм, 14-42мм, 40-150мм II (малкия), 14-54mm II, 70-300мм. Панасоник: 25мм, 14-50мм 3.8-5.6, 14-150мм.

      Тези обективи ще фокусират на автофокус включително и с Панасоник G1, G10, GH1.

      - Всички останали. Това включва всички "неоптимизирани" обективи на Олимпус, Паналайка 14-50мм 2.8-3.5 на Панасоник (по ирония на търговската съдба - тези обективи бяха сред най-скъпите в класа си. Собствениците им които искат да ги ползват на м43 тела не могат да сбъркат ако вземат олимпус тяло, но трябва да внимават кое панасоник тяло взимат), всички 4/3 Сигма обективи.

      На теория, CDAF оптимизираните се очаква да фокусират малко по-добре. Разбирай по-бързо. Аз лично съм скептик. Пробвал съм всичките оптимизирани, и определено все се движим в различни нива на "бавно".

      Под бавно фокусираме напомням разбираме "колебливо". Обективът си фокусира със същата скорост. Просто бръмчи напред-назад като луд докато намери точния фокус.

      Особено неприятно бавни 4/3 обективи на м43 тяло: Всички SWD обективи на Олимпус, всички HSM обективи на Сигма. За беля - тези са и сред най-хубавите. Там се ползват свръхзвукови електромотори (или поне така им викат), които са страхотни за бързо придвижване на тежка група от точка А до точка Б, но за фокусиране с постоянни намествания, нагаждания и корекции са като да ходиш на пазар с драгстер - спирането през 50 метра прави преживяването дразнещо.

      Тела :

      Телата са отделна история обект на отделна тема, но съвсем накратко - при Олимпус в наши дни си струва да се взима от "3" серия нагоре (Е-P3, E-PL3, E-PM1) с панасоник 12мп матрица, и особено "5"та серия (Е-PL5, E-PM2, OM-D), които са с 16мп Сони Ексмор матрица и са доста напред с материала.

      При Панасоник - от G групите - G-3 в момента е на супер далавера, от GH - GH-3 е супер прасе но е нов и държи цена, GH-2 супер поевтиня но е на три години. GX-1 е добър избор, GF-1 е стар но хубав, GF-2 пак не е нов но се крепи, GF-3 е по-нов, по-сладък но скопен, GF-5 e като GF-3 с минимални промени.

      Панасоник G1, GH1, G2 са застаряващи, Олимпус E-P1 и E-P2 си струват само ако са на турбо тънка цена, всички E-PL (1, 2 и 2s) са добри ако са супер тънко.

      Всички олимпуси (до излизането на OM-D) са в стил "сапунерка", без вграден визьор, повечето с възможност за добавяне на визьор.

      При панасониците делението е следното:

      - GF серия: малки, сладки, леки, с ограничени възможносто от GF-3 нататък (GF1 си беше с всякакви вградени опцийки, но постепенно скопиха серията). Сапунеркоподобни. Без вграден визьор, без възможност за добавяне на визьор от GF-3 нататък.

      - GX1 (за сега единствен в серията) - новата серия, "сапунеркоподобен", с повече възможности. Поема щафетата на GF1 и 2, оставяйки GF серията за начинаещите.

      - G серия: С вграден визьор, ориентируем екран, с по-класически дизайн. Средната класа.

      - GH серия. Горното, но с подобрени видео възможности (специалистите по видео да се изкажат, там май GH са много, много напред с материала.

      Матрици :

      До модела OM-D и "Петата" серия на Олимпус, всички матрици и при двете марки бяха на Панасоник, и са "два и две половини" вида:

      - "Базовата" 12мп матрица, която води съществуването си още от 2008ма година при 4/3 модела Е-30 на Олимпус. При м43 се ползва (хронологично) на Олимпус E-P1, E-P2, E-PL1, E-PL2, E-PL2s (редкаж, само за японския пазар), E-P3, E-PL3, E-PM1. При Панасоник се ползва на G1, G10, GF1, G2, GF2, GF3, GF5.

      - "И половина" 12мп матрицата, ползвана при GH1цата на Панасоник. Представлява 14мп матрица при която може да се снима в различни съотношения (4:3, 3:2) без да се налага "изрязване" на кадъра и загуба на пиксели.

      - 16мп матрицата: Панасоник никога не я даде на Олимпус, или Олимпус никога не я поиска. Така и няма да разберем. Но си е факт че остана запазена само за панасониците: G3, G5, GX1.

      - "И половина" 16мп матрицата: същото като при GH1, но с 16мп (реални 18мп). Ползвана на GH2.

      Сега да не си помислите че "същата" 12мп матрица е "същата" между примерно стар базов олимпус и последния олимпус с такава матрица. На теория е същата, но обкръжаващата я електроника, байер решетки и прочее са различни, и резултатите също.



      м43 съвместимост
      :

      - Всеки м43 апарат ще работи с всеки м43 обектив.

      - Всички Олимпуси без E-P1 и E-P2 могат да управляват безжично система светкавици Олимпус RC Flash, но не всички го правят с вградена светкавица (някои са без вградена, но в кутията идва малка външна, която може да управлява RC).

      Всички светкавици (4/3, м43) ще работят с всяко м43 или 4/3 тяло. За сметка на това светкавиците с RC функция могат да бъдат управлявани в RC режим (от разстояние) само от Олимпуси с RC функция (а именно - 4/3: E-600, E-620, E-30, E-3, E-5. m43: всички без E-P1 и E-P2). Новост/Добавка: RC светкавиците могат да се управляват и с Панасоник GH4.

      Светкавиците на Олимпус са с панасоникова електроника. Панасониковите светкавици пък са същите тези олимпуси с панасоникова електроника и с надпис панасоник на тях.

      - Всички Олимпуси без Е-P1 могат да приемат външен електронен визьор VF-2 или VF-3 (внимание, 2 е по-напреднал от 3, нищо че 3 е по-нов). VF-1 е оптичен визьор който се слага на E-P1 комбиниран с 17mm 2.8, и за мен няма друга стойност освен за задоволяване на чешитлък.

      - Електронните визьори са специфични за марките. Олимпус електронни визьори работят само на олимпуси. Панасоник електронни визьори работят само на панасоници, и то не универсално (вътре в гамата си имат разлики, не всичко работи с всичко, но там не им знам бакиите). До този момент визьорите на олимпусите (които са производство на Епсън) са по-добри от визьорите на панасониците.
      Последно редактирано от Goblin; 15-08-14, 21:14.
      Издъних се на Тюринг теста

      Коментар


      • #4
        От: Забавления с PEN

        Най-сетне намирам време да попиша малко технически неща за Lumix G3. При малкия ми опит с различна техника сравненията ми са основно с E-PL1 Pen. Предимствата и недостатъците са пречупени през моя поглед и моя начин на снимане, и са чисто субективни. Нещо, което аз виждам като недостатък - може да е предимство за друг.

        Предимства
        • въртящ се сензорен дисплей във всички посоки, което е изключително удобно за всякакви снимки - примерно при улична фотография се снима лесно от нивото на кръста
        • директно фокусиране по всяка точка от дисплея само с докосване
        • бърза работа с менютата и настройките през тъч дисплея
        • рол бутон за директен контрол върху бленда/скорост и експозиция - голямо удобство в сравнение с Пен
        • вграден електронен визьор
        • съвсем прилично качество поне до ISO1600, използваемо е до 4000
        • 16 МП матрицата дава малко по-голяма възможност за кропване, което при твърдите обективи ми е важно
        • автоматично регулиране на осветеността на дисплея
        • много бърз фокус с Lumix обективите, особено Lumix 14
        • снима бързо в серия и има много удобен бърз избор на различни настройки на клина - например 5 снимки с +/- 2 или 3 с +/-1 и т.н.
        • снима доста качествено видео


        Недостатъци
        • Не ми харесва как мери. Много често снимките са недостатъчно експонирани, като преди снимката на дисплея ги показва добре и след снимане кадърът е по-тъмен. Особено на тъмни сцени. Трябва често да се снима с + експозиция. При Олимпус почти винаги осветеността е съвсем точна на снимката, и на live view-то. Това не е голям проблем, но определено трябва да се има предвид при работа.
        • спусъкът е много мек и нечувствителен, при снимане. Едвам се усеща разликата между полу-натиснат и натиснат докрай, и може да се задейства неволно.
        • JPEG качеството не е особено добро - при малките детайли "маже", разбира се не е много забележимо и се вижда само на компютър при 1:1 увеличение. Няма контрол на sharpness, но като цяло мисля че Olympus са много по-добри в JPEG компресора. Затова на G3 трябва винаги да се снима и в RAW, и то не само заради jpeg-а, ами и заради меренето.
        • не ми харесва също че има твърде много ненужни функции за мен, като разпознаване на хора, бебета и не знам си какво, но тия неща могат да бъдат полезни на някой.
        • не може да се изчисти напълно дисплея от всякакви индикации, макар че могат да се оставят само най-важните неща като бленда, скорост и експозиция.


        Като резюме мога да допълня, че апаратът е много добър. Има недостатъци, но според мен е по-удобен и се работи по-бързо с него при улична и репортажна фотография от първите серии на PEN. Недостатъците му не са проблем за хубави снимки...
        LZ2NKM

        Коментар


        • #5
          От: Забавления с PEN (и прочее m43)

          Изложих се с това разтакаване на личното ти, та ще ти отговоря тук:

          - Е-620 е божествен апарат. Малък, с читава ергономия. С всякакви опции често липсващи при големите модели на други марки. Комбиниран с оригиналния грип и с оригиналната каишка за длан е просто невероятно удобен. Няма такъв апарат.

          Отделно има нещо което няма никой друг освен съвсем различния и съвсем нов Никон Д4: подсветка на бутоните. Много добра. Адски практично нещо, не мога да разбера защо изоставиха опцията при следващите модели.

          Варианта Е-600 е същия апарат, без една-две несъществени опции, но и без подсветката на бутоните.

          В употреба Е-6хх-цата е бонбон, с няколко бемолчета:

          - Моментно полудяване на автофокуса в някои видове ситуации с нисък контраст. Просто отказва да закачи. Невероятно нервиращо. Трудно за възпроизвеждане, понякога закача при по-трудни ситуации, друг път се обърква при относително лесни нискоконтрастни схеми. Здрав и упорит цветови шум при 200 исо в jpeg. Липсващ при другите апарати с тази матрица.

          Но като цяло, страхотен апарат.

          Това мога да кажа за моите две Е-620ки и една Е-600ка, за времето когато ги купувах по 360$ нови, комплект с 14-42ката.

          Сега, две години по-късно, разпрана на войнишко канче Е-620ка заминава в Ибей за 300$ и нагоре, голо тяло. Излишно е да ти казвам че в този вариант трябва да си пълен идиот за да си купиш. В наши дни обективно бих оценил подобен апарат на 200$ голо тяло на щатския пазар, но за този модел обективност няма.


          Е-30 е друга бира, всички опции на Е-620ката без подсветката на бутоните, плюс друг затвор (1/250 синхронизация на светкавицата вместо стандартния 1/180 на всички останали малки олимпуси), плюс АФ модула и окуляра на Е-3/Е-5.

          Излишно е да ти казвам че там работата е съвсем друга, и като автофокус и като всичко останало.

          Но това е голям апарат, който се чувства в свои води като му боднеш SWD оптика.

          Цените му също са доста високи за това което е, под 550$ не съм ги виждал, а нови най-накрая преди да се изчерпят струваха 760$ преди две-три години.

          С думи прости - това са два апарата които са много добри, но не си заслужават цените на които се предлагат в момента.

          Разликата в употребата на м43 > Е-6хх > Е-30 е като да стреляш с дамско пищовче, с калашник и с картечница, ако и трите имаха еднаква точност и далекобойност. Усещанията и удоволствието са различни.


          Моят съвет (рисков) е пазарувай здраво 4/3 обективи докато са евтини. При всяко остаряване на модела цената им пада поради безкрайните вопли че системата умира, и после скача до небето като се появи новия модел.

          Нов модел няма начин да не излезе. Просто не е сигурно дали ще е огледално рефлексен апарат, някакъв хибрид, или просто някакво поколение м43 което ще може да фокусира читаво с 4/3 обективи. Там също започват други драми, предвид че има една цяла прослойка потребители които мислят че изчезването на оптическия окуляр ще причини минимум повишаване на нивото на световните океани с шейсетина метра.

          Това пък е особено смешно що се отнася до 4/3 системата, понеже именно там беше скъпо като пари, и неблагодарно като резултат, да правиш читави оптически окуляри. Самата направа на окуляр който да дава по-голям образ от матрицата е неблагодарна работа, затова на фулфрейм апаратите окулярите хем са като да гледаш през прозореца, хем не са толкова скъпи за направа. Благиня.

          Окуляра на Е-3/Е-5 и отчасти на Е-30 пък струва много пари да се направи, а е просто добър без да е великолепен. Окулярчетата в последните Е-ххх модели (трицифрените), да речем Е-х20 сериите бяха иди-дойди, нищо особено. А окуляра на по-старите, Е-500 примерно, е като да гледаш през детско перископче от кръжок млад подводничар в детската градина.

          Та - дръж си 4/3 обективите, взимай нови ако ти изпадат на читави цени. Не си взимай ОМ-Д (много по-хубав е от G3ката но не е четири пъти по-хубав, цената на единия и на другия знаеш как е). И с 4/3 обективите фокусира като G3-ката.

          Събирай пари и ще видим какво ще ни сервират. До края на годината трябва да излезе нещо което да може да работи читаво с 4/3 обективи. Поживем-увидем.
          Издъних се на Тюринг теста

          Коментар


          • #6
            От: Забавления с PEN (и прочее m43)

            Първоначално публикуван от damon Преглед на мнение
            Model: DMC-G3
            ISO: 160...
            Тюх да се таковам... Като съм ти пращал апарата съм ти пратил тоя дето прави хубавите снимки, а мислех да ти пратя другия

            Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
            Гоблин, благодаря за изчерпателния отговор.
            Не е прав Козма Прутков - да знаеш .
            Мислех си, че тази материя е неописуема по подобие на Академията Циско.
            Забравих да добавя към сагата нещо много важно, или абсолютно маловажно, според важността която му отделяме:

            - м43 обективите по конструкция кривят изображението.

            Повтарям: По конструкция, м43 обективите кривят изображението.

            Бидейки компромис между силите на доброто (идеалното оптическо изображение) и силите на злото (размери, цена, използваемост, реалност), всеки обектив представлява букет компромиси, аранжиран за дадена цел, и за дадена категория потребители.

            При м43 малките размери и ниското тегло са съществена част от заданието. Съответно се прибягва до електронна корекция на предвидени оптически недостатъци, харчейки от предвидения излишък на оптически качества в други направления.


            Малко предистория:

            Исторически, геометричните изкривявания (правите линии в изображението започват да се кривят), потъмняването на ъглите и хроматичните аберации винаги са били чума за лентовата фотография. Това са неща които трудно се коригират в последствие.

            За сметка на това, рязкостта на даден обектив (винаги съм се чудел на този превод на sharpness, все си мисля че "острота" пасва по-добре), при все привлекателното звучене, рядко е било толкова важнен елемент в лентовата фотография, в огромен процент от случаите.

            При зададени параметри на филмовата лента, резкият обектив е радост, но не е толкова задължителен предвид възможностите на 35 милиметровата лента в полеви условия (разбирай - без стативи, блокаж на огледало и бабешко баене), и използваните увеличения.


            В наши дни е малко наопаки. Голяма част от различните видове аберации и изкривявания могат да се коригират относително лесно по електронен път, но повече рязкост не може да навреди, особено при настоящата мода на "пиксел човъркане" от която никой, включително и моя милост, не може да се оттърве.


            Конкретно при м43 обективите, следните общи положения:

            - Простите геометрични изкривявания се коригират сравнително лесно по електронен път, но трудно оптически.

            - Стандартните два вида геометрични изкривявания са т. нар изкривяване "на бъчва" (barrel distortion), при което правите линии се кривят като дъгите на бъчва, и обратното - изкривяването "на игленик" (в директен превод от английското pincushion distortion), което на български бих нарекъл "На пясъчен часовник", предвид формата на правите линии.

            - Оптическото коригиране "До дупка" на всички видове геометрични аберации е трудоемко и "лещоемко", до колкото изисква по-големи (а в някои случаи - и повече на брой) лещи най-отпред на обектива. Това прави обектива по-голям.

            - Това коригиране, когато се доведе до максимум, често само по себе си причинява т. нар изкривяване "На мустак" (mustache distortion), при което правите лини в общи линии се кривят вече не на правилна дъга, а сложно вълнообразно. Това вече е кошмар за автоматично коригиране и по оптически, и по електронен път.

            Водят до следното решение:

            - Оставяме обектива не съвсем коригиран оптически що се отнася до геометричните изкривявания, позволявайки му да генерира лесно повторяемо, лесно за коригиране по електронен път геометрично изкривяване, и коригираме въпросното по електронен път, при електронната обработка на изображението в процесора на апарата.

            Този прийом е широко разпространен при по-малките апарати.

            Недостатъка му обаче, като се абстрахираме от момента "Е тия па що не са ми коригирали обектива ?!?" е че тези корекции отнемат мъъъничко от качеството на снимката.

            Решението е да се направи обектива възможно най-рязък (уффф, ОСТЪР ) оптически, ако ще да дава прави линии криви като на Чингиз Хан краката. Този излишък на рязкост позволява да компенсираме за изгубената при корекцията рязкост, и крайния резултат остава добър.

            Съответно повечето м43 обективи наблягат в огромна степен на рязкостта, която им дава мегдан да си правят после корекциите по електронен път. Подобни са примерно двата нови обектива на Панасоник (12-35мм 2.8 и 35-100мм 2.8 )които са върхови обективи, дават отлични резултати, но ако можеха да се прикрепят на "глупав" апарат който не прави корекции - щяха да дадат резултат като крачетата на пияна балерина изнемогващо спринтираща към тоалетната.

            Тук вече идват дребните разлики:

            - Естествено, и при двете марки jpeg файловете от апарата излизат коригирани.

            - Панасоник коригира по електронен път и геометричните изкривявания, и хроматичните аберации.

            - Олимпус коригира само изкривяванията, корекцията на хроматичните аберации е класическа чрез правилна оптическа конструкция.

            - Панасоник записва корекциите директно в raw файла.

            - Олимпус записва корекциите като мета-таг добавка към raw файла.



            Съответно, ако ползваме програма която не разпознава специфично олимпусовите raw файлове (например Picasa) - можем да видим оригиналната некоригирана грозотия в цялото и великолепие.

            Това разбира се не е особено интересно, освен с това че оригиналното изображение в raw файла винаги е малко по-широкоъгълно от крайния "официален" резултат. Което е интересно ако си играем с широкоъглови обективи.

            Преди да заклеймим това "евтино" решение:

            - Допуснатите "по желание" оптически грешки си остават минимални. Не е като да са направили боклук, който после да коригират по електронен път. Разликите са от порядъка на някакви проценти. Примерно отклонение 3.5% вместо стандартния за оптически коригиран обектив 1%.

            - И другите големи марки вече коригират хроматичните аберации по електронен път.

            - Обективите от 4/3 системата са оптически коригирани и не се нуждаят от корекция по електронен път. За това са и по-големи.


            Програмите:

            - Програмите на производителите (логично) работят със зададени от производителя данни какво да коригират.

            - Различните програми на Адоби (фотошоп, лайтрум и компания) работят с данни от производителя.

            - Capture One (на фирмата Phase One) работи с информация от производителя.

            - DxO Labs работят със собствена информация, която генерират с многократни анализи на повечето обективи на пазара (за всички марки), пускайки за смъкване "модули" с данните за различни марки и модели обективи. Това позволява корекцията на "вродени" дефекти при някои марки и модели обективи които производителя не е домислил.

            - Всяка от последните три разполага и с ръчна настройка за геометрични корекции. Не съм 100% сигурен за DxO Labs. Така или иначе там е висш пилотаж и не пипам.
            Издъних се на Тюринг теста

            Коментар


            • #7
              Olympus OM-D E-M1

              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_9080494.jpg
Прегледи:1
Размер:107.8 КБ
ID:5517668

              Днес излезе дългоочаквания наследник на E-M5 - най-новия безогледален апарат на Олимпус OM-D E-M1. Научиха се и някои доста интересни новини за всички олимпийци. Повече информация, първи ревюта, цени и други на този линк. Камерата беше представена с напълно нов м43 12-40/2.8 PRO обектив. Беше обявено и предстоящо излизане на няколко PRO м43 обектива.

              Накратко апаратът има всичко, което имаше Е-М5 (5 осната стабилизация, електронния визьор, влагозащитата, чупещ дисплей и т.н.) плюс някой нови неща:
              • нов сензор без АА филтър
              • нов True Pic VII процесор
              • елемнти за фазов фокус по сензора т.е. възможност за по-бърз фокус на старите 4/3 обективи
              • подобрена стабилизация
              • значително подобрен електронен визьор с големина
              • 1/8000 скорост на затвори
              • и други...


              Всъщност камерата се явява еволюция на Е-М5 и едва ли може да се каже че е нещо революционно (дори не и толкова колкото Е-М5), освен дългоочакваната нова възможност за фазов фокус и обратна съвместимост със старите обективи, които много собственици на огледалните апарати, като Ник Николов имат. И точно заради този фокус много от олимпийците чакаха този модел.

              По-интересното в цялата история е повратната точка в развитието на камерите на Олимпус. Официално беше обявено, че развитието на 4/3 DSLR апаратите и обективите се спира, като двете системи се сливат от сега нататък, след като старите обективи би трябвало да фоксусират с добра скорост на новите тела. Олимпус обявяват Е-M1 за наследник на професиолналното тяло Е-5 (единственото, което все още се произвежда). Всъщност от фирмата обявиха, че паралелно с безогледалното Е-М1 са разработвали ново Е-7 огледално рефлексно тяло, но са стигнали до извода, че предвид използването на същия сензор и сложността и цената на изработката на голям визьор по-добре да се концентрират върху тяло, което ще има съвместимост с всички предишни обективи. Най-вероятно решението е свързано и с маркетинг, след като Е-7 трудно би се преборил в класа, докато Е-М1 ще застане на върха като най-доброто безогледално тяло. И след като е обявено като наследник на професионалното Е-5, доколкото ми е известно става първото професиолнално безогледално тяло, заедно с новата PRO серия м43 обективи. Иначе доколкото разгледах ревютата - камерата наистина има по-профи вид и контроли от Е-М5, а и размерите са по-големи. Интересно за мен е да видя първите ревюта за скорост на фокуса на 4/3 обективите - твърди се че няма как да достигне Е-3 и Е-5, но със сигурност ще е значително по-бързо от предишните безогледалки.

              А един бърз поглед из форумите показва, че появата на това тяло е разбунило сериозно духовете. Видях хора да се канят да продават големите си Никонски тела за да ги сменят за Е-М1 с 12-40 обектива. Очевидно олимпус напипаха чудесно пулса на потребителите, а старите олимпийци, които имат обективи от 4/3 доволно потриват ръце и поръчват апарати. В момента камерата е на pre-order, като води класацията на Амазон за най-поръчван апарат.

              И сега си спомням колко правилно съветваше Гоблин преди няколко месеца да се пазаруват 4/3 обективи, докато са евтини. Аз имам три нелоши, но съжалявам, че не успях да взема 12-60/2.8 - цената и предлагането вече ще са други след излизането на Е-М1...

              * снимките са от това ревю

              С M.Zuiko 17mm f/1.8
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_9080532.jpg
Прегледи:1
Размер:120.7 КБ
ID:5517671

              Със Zuiko D. 12-60mm f/2.8-4
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_9080516.jpg
Прегледи:1
Размер:106.6 КБ
ID:5517670

              Със Zuiko D. 150mm f/2
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_9089220.jpg
Прегледи:1
Размер:120.3 КБ
ID:5517672

              И с батерийния грип:
              Натиснете снимката за да я уголемите

Име:OM-D_E-M1__Product_000_074.jpg
Прегледи:1
Размер:116.4 КБ
ID:5517673
              LZ2NKM

              Коментар


              • #8
                От: Olympus OM-D E-M1

                Всъщност много малко олимпийци си дават сметка че този апарат е едно завръщане към най-култовия 4/3 апарат: Първия. Олимпус Е-1.

                За неспециалистите - много от ергономичните и дизайнерските решения са намигване едновременно към стария лентов ОМ-4 (формата, разположението и графиката на on/off бутона например), и на добрия стар Е-1, който има странна съдба: подценяван в началото, надценяван след смъртта си. Далеч не съвършен апарат, дори за времето си, но с някои качества които радват и до днес.

                Разположението на ергономичния триъгълник бутон на затвора <> PASM кнобка (както и вида и, и блокажа и) <> грип за хващане са в традицията на Е-1цата, която до ден днешен остава един от истински компактните професионални апарати.

                Новината е вълнуваща за собствениците на 4/3 обективи. За другите - не чак толкова, но за тях остава новината че това е първият м43 с най-сетне що-годе работещ следящ автофокус.

                Самият апарат сам по себе си запазва някои от основните недостатъци на Е-М5цата с които Олимпус не е пожелал да се пребори: дебилно ориентируем екран само по вертикала, при положение че Олимпус са изобретателите на екрана въртящ се във всички посоки, лиспата на вградена светкавица, заменена (отново) с лесно за губене недоносче което се носи отделно, което е непростимо за апарат който ползва RC системата за безконтактно управление на групи дистанционни светкавици в ТТL режим, единично гнездо за памет карти вместо двойно. Но - ще оцелеем и без тях, както с E-M5цата. Просто е жалко че ги няма.

                Отделно - този май ще е най-добре влаго-прахо защитения от всички досегашни олимпуси със сменяема оптика, а за тези които са пробвали защитата на Е-1цата, както и на Е-3/5/Е-М5 - това означава наистина много. Като всички предишни горни модели на марката е с магнезиево тяло, но по-сбито и малко, което би трябвало да го направи още по-здрава тухличка.

                Малко намигване към Пентакс - задължен от маркетинга, Олимпус също започва да рекламира издръжливостта на ниски температури. Нещо което си го имаше и до сега без да го рекламира понеже е нормално за апарати в такъв клас, но което отсега нататък е длъжен да рекламира за да не се получават недоразумения при сравнението на различните марки.

                Това което няма да има, за жалост, е невероятната държеливост във времето на цената на старо на Е-5цата. Аз подсмърчайки продадох и двете си Е-5ци преди две седмици (явно съм имал нещо предвид ), и определено считам че трудно ще се намери друг апарат който да се продаде след три години мощна експлоатация на 65% от цената си нов. В повечето случаи след три години трябва да черпиш ако успееш да го продадеш на 40-50% от това което си го платил нов.

                Както и да е. Кралят е мъртъв, да живее краля
                Издъних се на Тюринг теста

                Коментар


                • #9
                  От: Olympus OM-D E-M1

                  Седмица след анонсирането на Е-М1, всевъзможни ревюта и тестове заляха нета. И след като все още е-м1 не може да се закупи, то тестовете вероятно се правят с предвидливо осигурени апарати на определени хора от маркетинга на Олимпус. Никога досега не съм следял излизането на нов модел камера, но предполагам не е нещо ново.

                  За мен най-любопитна е скоростта на фокуса с 4/3 обективи. Ето и подробен тест с няколко различни 4/3 обективи: http://robinwong.blogspot.it/2013/09...ting-with.html
                  Оказва се, че не е толкова бърз, колкото ако се закачи обектива на Е-3 или Е-5, но е многократно по-пъргав от контрастния фокус и почти толкова колкото на Е телата. Което представлява едно огромно предимство спрямо старите м43 тела... И затова много хора се хвърлиха смело да купуват, особено тези, притежаващи качествени 4/3 обективи.

                  Тук един интересен конфигуратор, с който може да се види как изглежда произволна камера и обектив от 4/3 и м4/3 системата (вкл. Е-М1): http://www.four-thirds.org/en/special/matching.html

                  ...недостатъци на Е-М5цата с които Олимпус не е пожелал да се пребори: дебилно ориентируем екран само по вертикала, при положение че Олимпус са изобретателите на екрана въртящ се във всички посоки
                  Тук не съм съвсем съгласен. Има някаква логика в това решение. Аз ползвам въртящия дисплей основно за снимки от кръста. При въртящ се по този начин (т.е. накланящ се, като Е-М5), то е доста по-удобно и компактно. При дисплей въртящ се на всички посоки трябва да го извадиш настрани и апаратът става твърде голям. Наистина има едни 10-15% от случаите, когато въртенето във всички посоки е удобно (особено за вертикални снимки от ниско).
                  LZ2NKM

                  Коментар


                  • #10
                    От: Olympus OM-D E-M1

                    Случаи при които въртящият се в двете посоки дисплей е необходим и незаменим:

                    - Автопортрет (с деца или без), когато сам държиш апарата.

                    - Снимка в ориентация вертикала. В момента снимам индустриално количество мостри които няма ка да закрепя вертикално (дрехи) на сивия фон, за това ги слагам да легнат хоризонтално на земята. Трябва да ги снимам вертикално в портретна ориентация, а нямам "заход" от двете страни на установката та да ги снимам в пейзажна ориентация и пак да са вертикални. Всичко снимам с панасоника, нищо че с Е-М5-цата щях да мога да си ползвам дистанционните светкавици на ТТЛ. Налага се да ги ползвам с панасоника в "подчинен" режим.

                    - Снимка при която трябва да се отдалечиш максимално от обекта, а няма на къде понеже зад теб има препядствие (стена, река, ограда). С пълно ориентируем екран можеш да залепиш апарата за стената и да му извъртиш екрана да гледа към теб.

                    Стърчането на страни в разгънато положение не ми е проблем. Напротив, когато го разгъна се превръщам в типичен "дебил-турист" с любителска кинокамера, и никой не ми обръща внимание.

                    Вертикално ориентируемото екранче може да бъде извинено при "пенчетата", когато се търси максимална дискретност. При апарат с професионални претенции е непростимо да се ползва този вид екран, особено когато си свикнал клиента на другия вид.

                    За автофокуса - няма да се изказвам за бързината преди да съм го пробвал. Е-5/Е-3 може и да фокусират по-бързо, но това нещо има май относително читав следящ автофокус и най-вече - много солиден буфер (май беше 40 или 50 кадъра в raw формат) и автофокус при 6.5 кадъра/сек. Което значи че сериите ще са по-бързи, и по-дълги. Това е много важно. Е-5цата има средна ръка следящ автофокус, справя се завалийката като и научиш номерата, но като комбинираш едно в друго следящ АФ, стабилизация и прочее - кадрите вече не са 5/сек а по-малко. Това нещо ако ми изкара 1.5 повече стабилни кадри в секунда, дори да дава повече брак откъм точно фокусирани снимки - крайният резултат ще е поне толкова добър колкото с Е-5цата.

                    Отделно - Е-5 и Е-3 си остават горна гама апарати. Скъпи са си. Малките им братчета бяха много, много по-зле откъм следящо фокусиране. Докато тоя юнак тука е предвестник на това което ще бъдат скоро и малките пенчета. И там фокусирането очаквам да е едно към едно толкова добро.

                    Просто тук хубавите неща се очаква да се "демократизират", докато при Е-5цата хубавите неща си бяха за баткото. Тя е с изключително бърз не-следящ автофокус, това позволява да се измъкнеш в повечето случаи. А единичният автофокус и на E-M1 ми се вижда от същия калибър.

                    Другата врътка е че най-вече фокусирането с м43 обективи в следящ режим най-после ще е добро. А това е огромен скок. Мисълта че ще мога да ползвам ефикасно 75-300мм и 75мм 1.8 в следящ режим е адски ободряваща. Там вече ще стават много, ама много интересни неща.

                    Проблемът при автофокуса в режим фазово засичане при E-M1 -цата ще са хоризонталните прави линии. АФ датчиците не са "кръстосани" (на Е-5цата са малко, но всичките са кръстосани), и фокусирането върху хоризонтални линии може да го затрудни. Ще трябва пак да ментим, и да извъртаме апарата леко извън хоризонтално положение по време на фокусирането.
                    Последно редактирано от Goblin; 17-09-13, 19:16.
                    Издъних се на Тюринг теста

                    Коментар


                    • #11
                      От: Olympus OM-D E-M1

                      В това интервю някакви шефове Олимпус говорят за бъдещото развитие. Както се знаеше няма да има вече 4/3 обективи, а ще разработват нови м43. Е-М1 не се явява наследник на Е-М5, а наследник на професионалния Е-5. Ще има друг модел, който ще наследи Е-М5...

                      Ето любопитен тест на един стрийт фотограф, който снима с Е-М5 още от първите дни: http://thomasleuthard.com/em1/
                      LZ2NKM

                      Коментар


                      • #12
                        От: Какъв ФОТОАПАРАТ да избера ?

                        Така. м43 апаратите се делят основно на три главни вида и половина:

                        - Матрица 12.3 мп на Панасоник: Всички стари панасоници без GH серията която винаги е била с различна матрица, била тя 12 или 16мп според поколението. Това са Панасоник G1 / G10 / G2 / GF-1 / GF-2 / GF-3 / GF-5, Olympus E-P1, E-P2, E-PL1, E-PL1s, E-PL2, E-PL3, E-P3, E-PM1.

                        - Матрица 16мп на Панасоник: G3, G5, G6, GF6, GX1.

                        - Матрица 16мп "наджиджана" на Панасоник: 12мп мулти аспект (позволява избор на формати 3:2, 4:3 и прочее без загуба на пиксели понеже самата матрица е голяма). Не помня дали GH1 беше мултиаспект де, трябва да проверя. GH2 със сигурност е мултиаспект 16мп. И последно GH3, с неговата си, не-мултиа аспект но пак "наточена" матрица.

                        - Матрица Сони (вероятно Ексмор) на Олимпус пета серия: OM-D EM-5, E-PL5, E-P5, E-PM2, плюс еволюцията и с фазов автофокус на Е-М1.

                        Моделите означават както следва:

                        При Панасоник:

                        - GH: Върха на сладоледа, със здрави видео възможности.
                        - G: с вид на рефлексен апарат (малък), с вграден визьор и въртящ екран.
                        - GF: В началото GF беше малката серия за специалисти: ГФ1 и ГФ2 си имаха всичко, като големите, без вграден визьор. От GF3 нататък Гф серията е кастрат, без букса за визьор и без вградена светкавица, и най-лошото за теб - без възможност за кабелно дистанционно (трябва да проверя). GF-6 има управление през телефон, но като литне няма да те касае.

                        GX: След кастрирането на GF серията, малките профита вече са GX. GX1 е супер евтин в момента, GX7 е нов и скъп (но с вграден визьор).

                        GM: Очаква се в близките седмици или дни, предполага се че ще е съвсем, съвсем малък, като сапунерка, но не кастриран.

                        От панасониците оптималния ти избор като цена е G5 ако искаш визьор, GX1 ако искаш компактност.

                        Добавка: Всички панасоници разчитат на стабилизация в обектива, освен GX7 който има стабилизация в тялото.

                        Следва
                        Издъних се на Тюринг теста

                        Коментар


                        • #13
                          От: Какъв ФОТОАПАРАТ да избера ?

                          Така. Олимпусите са както следва:

                          12мп Панасоник матрица:

                          - Е-P1 е най-първия. Супер апаратче, но без вградена светкавица. Това няма да ти е проблем освен ако не искаш да управляваш дистанционно Олимпус RC светкавици, което си е благиня. Или ти трябва тая функция, или не. Няма и букса за външен визьор.

                          - Е-P2 : Има букса за външен визьор, няма вградена светкавица, няма RC контрол.

                          - Е-PL1: Има букса, има светкавица, пилотира RC.

                          - E-PL1s: Същото за японския пазар, с няколко арт филтъра в повече.

                          - E-PL2: пак същата матрица, разни еволюции в обработката на жпеговете, по-добър екран, читава контролна кнобка.

                          12мп "+" Панасоник матрица:

                          Първите м43 на Олимпус с наистина читав автофокус (в единичен режим разбира се). Легендата твърди че по матрицата има пиксели които са с повишена ИЧ чувствителност, които са партия с вградения осветителен диод помощ на автофокуса, отпред. От тези модели нататък, всички малки олимпуси са с такъв диод. Предишните са с "AФ осветител" тип "Епилепсия", с премигване на светкавицата (ужасно е).

                          Това значи са трета серия: E-P3, E-PL3, E-PM1.

                          16мп Сони матрица:

                          - ОМ-D E-M5: първия м43 на Олимпус с вграден визьор и с ретро дизайн. Влаго/прахоустойчив. С него излиза и китовия 12-50мм който е прекрасен за видео но малко на кантар за снимки. Но е влаго-прахо защитен и той, а когато е в кит с тялото се връзва тънко. При всички положения е по-добър от 14-42мм китака в зоните в които се покриват.

                          - Е-PL5, E-P5, E-PM2.

                          -
                          Сериите са както следва:

                          - E-P-номер : Олимпус Пен. Горна категория, луксозно апаратче, с дизайна на класическите Олимпус Пен от 60те-70те. Глезотийки като две контролни кнобки, метална изработка, и т.н. Не са влаго-прахо устойчиви.

                          - Е-PL (lite): В общи линии същото, но с по-малко глезотии, пластмасово, с една кнобка.

                          - Е-PM (пременструален ) - най-лекия, най-опростения, но в общи линии вади същите снимки като другите. Предлага се и в лилаво и в розово

                          - ОМ-D: Намигване към старата ОМ серия. Върховите серии в м43 серията на Олимпус. За момента има само два модела. Е-М1 най-после е с бърз затвор (1/8000 вместо 1/4000), удобна ергономика въпреки минималните размери (Е-М5 е красавец но не е много удобен, малко мъничък е). И разбира се - най-сетне с читаво работщи следящ автофокус и читава поддръжка на 4/3 обективи.

                          Визьори (външни):

                          - VF-2 : Оригиналния, разработка на Епсън. Великолепен визьор, на сума ти години е и още се държи. Лесно се губи обаче понеже не се заключва
                          - VF-3 : Следващ модел, по-евтин и с по-ниски параметри. Заключва се.
                          - VF-4 : Новия, пресен-пресен. Там в общил линии е почти като оптически. Просто много добро.

                          Всеки апарат с букса за визьор може да ползва всеки от трите визьора. Двата OM-D идват респективно с вграден наточен вариант на VF-2 (E-M5) и VF-4 (E-M1), но пак си имат бука за следващото поколение визьори като излязат на пазара.

                          VF-4 работи читаво на модели от Е-PL3 нагоре. На E-PM1 и на по-старите модели образът е малко влошен, понеже електрониката май няма достатъчно мускули да го опресни като хората.

                          Светкавиците между Олимпус и Панасоник са взаимно заменяеми. Легендата твърди че GH-3 поддържа RC режим с Олимпус RC светкавици. Панасоник светкавиците са Олимпус с надпис Панасоник и не предлагат RC режим (старите). По ирония - всичките са произведени от Панасоник

                          Различните китайски радиотригъри за светкавици не работят в оригинален вид с м43 системата. Трябва да се вземе канонски и да му се лепне една спойка на платката.


                          Това което ще е много важно за теб и за филмчетата ти е че в голямата си част панасониците могат да бъдат кракнати (направи търсене с Vitaly Kiselev personnal view), и да се отключат разни джиджани видео режими в менюто. За ползването им ще ти трябва бърза карта. Чувал съм че GH2 с такъв софт може да се добута до много високо видео ниво.

                          За обективите - 14-42мм на Панасоник са няколко. "Нормални" (две серии), малък (къс, с електрически зум и много компактен), втора серия (уж по-добър от първа). Очаква се новия китак който ще дойде с малката GM ли ще е каква ли ще е серия да е 12-нещо си и да е много добър.

                          Иначе от китаците евтиняци мисля 14-42мм на Олимпус е по-добър, а 14мм 2.5 твърдака на Панасоник си е направо добър. Малко мек в ъглите, но е с големината на голяма капачка на бутилка.

                          Добавка: Всички олимпуси са със стабилизация в тялото, която или се наглася на фокалната дължина на обектива ако е електронен (панасоник, олимпус, сигма), или може да се зададе фокалната дължина ръчно ако се слага стар обектив през преходник.

                          Стабилизациите при Олимпус еволюират от появата им при 4/3 модела Е-510 и до ден днешен. Общоприето и неофициално се делят на няколко вида:

                          - Оригиналната на Е-510 която е наследена и от Е-520, нека условно я наречем с ефективност 10.
                          - Еволюцията и при Е-600/Е-620, за която споровете са отворени, но да речем че е с ефективност от 8 до 12 според различните мнения.
                          - Подобрения "сериозен" вариант на тройката Е-3/Е-30/Е-5, всяка с леки подобрения спрямо предишната и с ефективност да речем 15-17

                          - После идват стабилизациите на Пенчетата, при които злите езици твърдят че има два вида: "сериозна" (не пенчетата с една цифра, с ефективност като на Е-520 / Е-620), и "олекотена" на по-малките пенчета, за която се спори дали е олекотен вид или не, но да речем че е с ефективност примерно 8. Тази стабилизация предизвиква здрав "rolling shutter" ефект при снимане на видео.

                          - 5-осова стабилизация появила се при Е-М5, наследена на Е-P5 и подобрена допълнително на Е-М1, която е много, много сериозна работа и в общи линии върши прекрасна работа и за снимки и за видео, с ефективност да речем поне 20. При тази стабилизация матрицата не престава да плава, дори когато стабилизацията е изключена. Това е и единствената олимпусова стабилизация при която ефекта е видим по време на снимане (картината е стабилизирана), като при стабилизираните обективи.

                          В тубата E-M5 ibis показва как работи системата.

                          За сравнение, бих сложил стабилизацията на китов обектив панасоник някъде към 8-9.
                          Издъних се на Тюринг теста

                          Коментар


                          • #14
                            От: Olympus OM-D E-M1

                            Една любопитна графика с цените на Е-М1 по света. Естествено в Щатите - най-евтино. У нас Е-М1 ще се продава за 3000 лв. тялото и 4400 лв. в комплект с новия 12-40. Само 12-40 обектива е 2000 лв. Хич не е евтино...



                            @Гоблине, чакаме нещо да разкажеш за камерата от първа ръка?
                            LZ2NKM

                            Коментар


                            • #15
                              От: Olympus OM-D E-M1

                              До тук съм прекалено зает да щракам та да разказвам

                              Следящия автофокус най-после работи като хората (по олимпийски стандарти де ) 4/3 обективите си работят перфектно, със все удвоителите им и прочее. Невероятен буфер, на raw+jpeg (най-дебелия жпег) снимаш на серия докато ти омръзне. Следящия работи до шест кадъра в секунда, на този режим снимаш серии по седем-осем секунди, при това изчиства буфера относително бързо. На обикновен жпег снимаш докато ти омръзне. Иначе е много удобен, малко нисък (долната част на дланта виси в нищото), но довечера живот и здраве пристига грип-а тъй че това няма да е проблем. Визьора оня ден му правих пряко сравнение с д800 и ми се видя по-голям но може да ми се е сторило.

                              Абе - апарат си е.
                              А за 12-40 обектива - да, парици е. В Щатите до края на октомври връщат двеста долара ако го вземеш заедно с апарата, отделно ти връщат парите за преходника ако го купиш с тях. На мен обектива не ми трябва, имам си 12-60мм. На него пък как му падна цената не е истина, вече са под 500 долара в ибей.
                              Издъних се на Тюринг теста

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

                              Зареждам...
                              X