Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Ладога 2010 и BG Мисията

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Ладога 2010 и BG Мисията

    Първоначално публикуван от dok_vd Преглед на мнение
    Привет, Таня,аз съм другия изпращач/ заедно с Киро бях с вас до тръгването на ферибота от Видин/ и нямах търпение да бъда и посрещач, за да изкажа пръв възхищението си, но се разминахме! Нямаш никакав повод да се чувстваш неловко, обширната статия и целия ти разказ са невероятни! Ще събера снимковия материял и юлския брой на списанието в колекцията "...достойни българи по света". Поздрави!
    Привет и от мен. Ще ми се да го направя някога и някъде на живо, но сега използвам момента и казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на тебе и на Киро, за всичко, което направихте за нас!
    Благодаря ти и за високата оценка...много ме трогна! Поздрави!
    0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

    Коментар


    • От: Ладога 2010 и BG Мисията

      Готова съм с клипчетата от СУ-7, но нещо възникна проблем с качването... надявам се през следващите две вечери да продължим "разказа"...
      0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

      Коментар


      • От: Ладога 2010 и BG Мисията

        2-ри юни
        Напуснахме прекрасния лагер „Видлица” и отново в керван се отправихме към СУ-6- „Водопад Юкинкоски”. По време на пътуването Герака измисли позивната: „Голямата мечка”(Тойотата или буса) вика „Малкия разбойник”(Сотьо)!
        Предната вечер Сергей ми предложи да отида с него и Роб на този живописен етап и така без да имам необходимата акредитация, да успея да заснема няколко „горещи точки” от състезанието. Аз много се зарадвах, но за кратко. Сергей проведе някакъв телефонен разговор и със съжаление обяви, че неотложни задължения го принуждават спешно да замине за Москва…и се сбогувахме.
        Пътувайки пресякохме и най-северната точка на Ладожкото езеро, а заедно с това и линията „Манерхайм”(…Втората световна война)! Известните, така наречени „Камъни на Карелия” , бяха съвсем наблизо в гората, но не се виждаха от шосето! Сякаш не беше случайност преминаването ни през тези места точно на 2-ри юни..имаше нещо символично в това съвпадение!... Нямаше сирени, но точно в 12:00 часа застинахме за „Минута мълчание”!
        Времето напредваше и имаше опасност нашите да закъснеят(фатално) за старта. Тогава Боби реши- те с Вушев да тръгват към СУ, а ние тримата с буса и Тойотата да намерим новия лагер, да се устроим и да ги чакаме там.. Така и направихме.
        Валеше дъжд през целия ден, а докато разпъвахме тентата и палатките, се изсипа истински порой. Установихме, че нямаме връзка с нашите нито по станцията, нито по телефоните – не бяха в обхват.
        И тримата бяхме мокри и измръзнали…преоблякохме се, хапнахме и влязохме в колите на топло. Чакахме(някои дремнаха), а аз си мислех:”Дано поне на Боби и Вушев им „върви по вода”..! Много скоро и те се появиха в лагера…мокри, но щастливи и почти невредими. Боби разказа въодушевено за преминаването на етапа- тип „траял”, много изсечена гора, пънове… Едно дърво влязло покрай скоростния лост в купето и…изчезнали 2-ра и 4-та скорости. Двамата с Вушев бързо ги поправили и продължили. Резултатът – успешно завършен етап.
        Вечерта премина в обичайния си порядък: палене на огън…скара, срещи с много хора, най-вече с казахите.., обичайната профилактика, зареждане на батерии, подготовка на тракове, душ, брифинг, хапване, приказки..и моята задължителна нощна разходка из новия лагер...(без камера и фотоапарат).




        3-ти юни
        Предстоеше СУ-7-„Гори Петсевара”.
        С нас пътува до старта Андрей Фадеев. Той е член на екипажа на казахите от гр. Караганда-журналист от списание „Автомобилист”. Беше решил за себе си да премине всички спецучастъци на „Ладога” в клас „Туризъм оупън” пеша…и наистина го направи!
        Андрей е много сладкодумен, докато си говорехме пътувайки, аз включих камерата..и ето какво разказа той:




        Старт СУ-7 и около километър след него…










        Върнахме се с Тони пеша обратно на Старта и заедно с Гери и Тойотата побързахме да пресрещнем нашите на финала. Нито на шосето, нито в гората имахме връзка със Сотьо и не знаехме въобще какво се случва. …Чакахме с Тони нашите на едно от последните препятствия преди финала и там дочакахме много екипажи от класа ни…










        Ето го и казахският екипаж – 715





        Стана ни тъжно от това „...на половината път са! „ и унили с Тони си тръгваме към финала.Пристигаме при Гери, а той тъкмо говори с Боби по станцията…били на последното препятствие! Без да му мислим с Тони веднага обратно и бегом към познатото място!





        Финиширахме успешно и навреме. Казахите имаха някакъв технически проблем, но казаха, че ще се справят сами и помолиха да вземем със себе си до лагера пилота им – Андрей Зеленский, за да може поне той да успее да предаде чипа навреме на организаторите.
        Напазарувахме набързо и най-необходимото в първото населено място –хляб, „свежо” свинско месо, зеленчуци, плодове, и ПИТЕЙНА (МИНЕРАЛНА)ВОДА! За „Ладога” в пълна сила важи поговорката :”Вода газиш, жаден ходиш”…Пълнехме тубите с вода за миене на машината и за кухненските нужди на бензиностанциите.
        Продавачката в магазина много ми се разгневи като видя, че снимам, може би и стана неловко от факта, че все още използваше старото позабравено сметало, а не редом с него намиращия се компютър за маркиране на сметките.

        А децата на Карелия…деца като деца…също като нас…едно време в махалата…!

        Андрей тръгна да предава чипа, аз реших да сляза и да снимам този момент. Чух зад себе си яко въртене на гуми –Тойотата ни…Герака даде газ и запраши нагоре към нашия бивак(а той не беше много близо). Просто ме остави да се прибера сама и пеша…пак го беше нещо „захапало кучето”. .. Първо малко му се ядосах, но понеже си го знам (с него се познаваме от деца), че си е „странна птица – герак”, реших да не реагирам. Късно вечерта, когато решихме да пием с вечерята по чаша вино, Гери се обърна бодро, лично към мен с: „Наздраве, Татянке!”.. „Наздраве, Гери!” – казвам- „За успешния ни хубав ден и…дано следващият път не ме оставиш в гората!” Гери ме погледна и… вече знаех, че това ще се случи!... Изведнъж си обясних цялото му странно и особено поведение…
        Преди тръгването ни за „Ладога” само ми каза: „Там ще ти бъде много трудно – подготви се за всичко!”А там- какво, аз се радвах, възхищавах и дори се забавлявах с всичко, което се случваше около мен и ми беше хубаво през цялото време и изобщо не ми беше трудно, а готино.. !
        Явно Гери все пак беше решил да ме подложи на допълнителни за „новобранец” като мен изпитания, та да разбера накрая що е то "Ладога" или …”Да видя къде расте бука”. Но Гери явно не беше разбрал, че отдавна съм пораснала, че нищо не може да ме изплаши, че съм се научила да се пазя, да се боря, за нещата, които обичам и да се справям, при това с истинско удоволствие и да се радвам от сърце на малките хубави неща от живота! Явно ме можеше да си обясни как въпреки гадориите(според него), аз се чувствам щастлива…!
        Сигурно е въпрос на гледна точка .. мислене..или начин на живот!? Не знам...


        0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

        Коментар


        • От: Ладога 2010 и BG Мисията

          С Тони успяхме да проследим старта и финала на СУ-7, а вечерта в лагера Боби разказа за самото трасе: малко блата, доста наклони, тесни участъци между дърветата, много камъни, а и също какво всъщност се беше случило там някъде …”на половината път”. Скъсали планката от шасито, на която се държи раздатката…! Импровизация на място и веднага – хванали раздатката с две дръвчета, тел, и малко въже... Останалото видяхте в клипа – финал и успешно завършен етап.
          Ето и снимките на Тони, които той направи, докато лежеше под Сотьо( в последния клип)
          Прикачени файлове
          0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

          Коментар


          • От: Ладога 2010 и BG Мисията

            Снимките на Тони от 3-ти юни в хронологичен ред:
            …от старта:
            Прикачени файлове
            0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

            Коментар


            • От: Ладога 2010 и BG Мисията

              ...И от познатото място, малко преди финала.
              Прикачени файлове
              0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

              Коментар


              • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                Тони хем помагаше на всички екипажи, с каквото може(и на мен да се кача и закрепя на това дърво), хем снимаше...
                Прикачени файлове
                0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                Коментар


                • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                  И снимките на нашия екипаж от последното препятствие преди финала на СУ-7
                  Прикачени файлове
                  0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                  Коментар


                  • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                    4-ти юни - СУ-8
                    Днешният спецучасък за нашия клас е „Мегадрайв”. Както подсказва и името му участък с от всичко по малко-бродове, блата, наклони, тесни участъци, камъни.. а Боби ни разказа вечерта какво изключително вълнуващо въздействие му е оказало преминаването през окопите от линията „Манерхайм”!
                    Приложихме вече позната схема – Герака с Тойотата чака на старта , аз и Тони тръгваме напред преди да е стартирал нашия екипаж и проследяваме преминаването му докато е възможно, а заедно с това и преминаването на други екипажи от нашия клас.Този път Тони се сети да вземе третата радиостанция, за да можем да бъдем и ние двамата с него във връзка с „Голямата мечка” и с „Малкия разбойник”
                    Успяхме да стигнем до първото блато и там ни настигна Сотьо.





                    Сотьо се скри от погледа ни, а ние останахме на този участък с казахите и повървяхме до локвата с Андрей Фадеев, но се върнахме обратно, защото повечето машини бяха в гората или в блатото.На Тони му стана много любопитно как ще премине „големият кораб” – Авиатора и го последва. По трасето на Сотьо (заобикаляйки блатото) поеха доста екипажи и аз реших да поснимам там, където бях. Опитвах се да се предвижвам напред и по-бързо, за да ги снимам фронтално, но постоянно затъвах и се бавех. Тогава един от навигаторите ми даде ценен съвет от опит, както каза той.: „Следваш брезите –около корените им е здраво”.. и така скачайки от бреза на бреза се движех преди машините и снимах…



                    Настана временно затишие. Огледах се за Тони, но не го видях. Повиках, повиках, но..без резултат. Тъкмо се канех да се връщам обратно към старта сама(нали вече знаех как да се движа) и се зададе един екипаж, а зад гърба ми се появи и Тони.
                    „Турбо Дед”- 712 пое смело към блатото. а немският екипаж 721 бяха затънали точно по средата му. Вече знаехме за мисията на Дядя Толя-никога не изоставя екипаж в трасето и се надявахме да им помогне.




                    Гери се обади пак да побързаме обратно, трябваше да намерим пътя към финала. Тогава се появи …любимата ми Тойота 725(от нашия клас, разбира се).Този екипаж зае второ място в крайното класиране в класа ни. Аз й се възхищавах от сърце, а Тони мечтаеше на глас…така ще направят с Наско и тяхната Тойота.
                    Пътувайки към финала, качихме „стопаджии” –двама от отбора на екипаж 720(които в крайна сметка завършиха на първо място в нашия клас).
                    Достигнахме мястото на последното препятствие преди финала на СУ-8 и решихме да дочакаме спокойно нашите там .Мястото беше живописно, а и времето беше прекрасно –топло и слънчево. Все още финишираха екипажите от ТР-2. Наслаждавахме се и си почивахме. Чухме се с нашите, казаха, че се движат добре. Аз оставих неизменната си раница в Тойотата, а камерата по навик беше с мене и поснимах..
                    Някои екипажи от клас „Дискавъри” го бяха ударили на риболов…
                    Чакахме „Седмиците”. Както си снимах риболовците, видях Тони да тича нагоре към джипа и говореше с Боби по станцията, но се губеше обхвата. Слязох до брега, където седеше Гери, да го попитам какво става…, но него го нямаше(после разбрах, че се е качил в Тойотата да си почива, докато ние с Тони се любувахме на гледките). Стана ми ясно, че нещо се е случило, но нямаше как да разбера и не ми оставаше нищо друго, освен да чакам….




                    Минаха почти два часа на тягостна неизвестност, а и не се появяваше нито един екипаж. Междувременно застудя, заваля слаб дъждец и аз започнах да мисля за място, където да скрия камерата, ако завали силно.Уговорих се със съдиите за това, а и също, ако е възможно след приключване на състезателния ден, ако не намеря друг начин, да се прибера с тях в лагера. Е, бях жадна, гладна и ми беше студено, но това са дребни подробности( нали си бях оставила якето и раницата с всички необходими косумативи за деня-вода и две ябълки вкл. в Тойотата). Единственото нещо, което ме интересуваше тогава беше да разбера какво се случва с нашите, но нямах нито станция, нито телефон.Единствено интуицията ми подсказваше, че ще се появят на финала.
                    Най-после - казахите -715, а след тях и „близнаците”-702 и 708 (наричах ги така, защото винаги се движеха заедно).Никой нищо не знаеше за нашите и не ги беше виждал. Можех да се върна в лагера с казахите, но реших да дочакам Сотьо.




                    Чакането продължи, а аз се радвах на рибарите…говорих с фотографите, с екипажите, които идваха…никой нищо не знаеше за нашите…




                    Минаха още около два часа…чух странен шум(не от джипка)… много ниско летеше малък самолет-проследих го с камерата. После се оказа, че този самолет(като бяла лястовица) е бил решаващия ориентир на Тони и на Боби.
                    Какво се беше случило? Едно водно препятствие се оказало по-дълбоко от предполагаемото и Сотьо с Боби потъват до жабката(тя се пълни с вода). Вушев остава сух благодарение на това, че скача на тавана на машината. В резултат на потапянето маслото в двигателя и скоростите се пресича!Боби се обажда на Тони и точно тогава Гери и Тони хукват…към старта. Тони с туба масло тръгва напряко през гората, за да пести време, преминава незабелязан покрай съдиите на старта, защото изливането на масло се брои за нарушение и …разправии с еколозите! Боби и Тони държат връзка по станцията и така определят вярната посока на движение към Сотьо. После и двамата виждат самолета да лети над тях и се разбира, че са на около сто метра един от друг…. Развръзката – наливат маслото и… към финала!
                    Докато снимах самолета, пристигна и Гери с Тойотата. Погледна ме, нищо не каза…, но ми подаде половината от своя сандвич! Зачакахме заедно.
                    Ето го и екипаж 713-„Леонид Брежнев”(пилотът Игор наричаше така себе си, а нашия екипаж-„Тодор Живков” и в гората много се шегувахме.)
                    И „Големият кораб”-Авиатора, успя да премине успешно коварния завой!





                    „Давай, Болгарчик, давай Тодор Живков!” викаше зад мен Игор, докато нашите минаваха…
                    Боби трябваше да изчака „Турбо Дед”, който излезе до завоя на лебедка.
                    Преминаването на Сотьо на завоя…няма нужда от коментар! Браво! …Ама е важно и „задкормилното устройство”-Браво, „Тодор Живков”!




                    Андрей Фадеев беше преминал успешно пеша и този спецучастък. Тръгнаме си заедно към лагера.
                    Спряхме на един кръстопът, не знаех защо, но Гери взе българското знаме и слезе от джипа….Една истинска „Минута мълчание”!... После снимки, за да се види това място и да се помни от нас, от децата и внуците…!
                    Вечерта в лагера .. прекрасното небе на Карелия!
                    Казахският пилот Андрей Зеленский беше категоричен…”Плохой бензин!”
                    Прекрасни вечерни занимания и приятели, които ни гостуват преди и след брифинга.
                    Великото блаженство-вечерен(нощен) душ…разходката из лагера;…Свен –пилотът на немския екипаж…;част от „Камъните на Карелия”…мемориална плоча на загинал в състезанието колега…;християнски(православен )кръст в центъра на лагера и мемориален камък с надписи на неразбираем език…! Всичко е толкова странно, значимо, красиво, та чак объркващо. Искам да видя, да разбера всичко…да спра времето.
                    Забелязвам Овчинников, който се движи дискретно след мен(не искал да ми пречи в усамотяването),споделям с него за мислите и усещанията си, а той ми казва:”Не можеш да видиш, или да разбереш всичко това , но ти го чувстваш… и това е важното…това е Тя – Магията на Ладога…!”


                    0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                    Коментар


                    • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                      С малко закъснение пускам и снимки от изминалия вече етап СУ-8.
                      Започвам със снимките на Андрей Фадеев-член на екипаж 715 от гр. Караганда, Казахстан.Той е и първият човек преминал пеша всички спецучастъци на "Ладога" и то в нормативното време. Андрей получи и специална награда за това от организаторите на "Ладога-Трофи" 2010.
                      Прикачени файлове
                      0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                      Коментар


                      • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                        В Лагер 3 пребивавахме общо три дни.
                        Следващите снимки са от втората вечер(3 юни) в Лагер 3...
                        Прикачени файлове
                        0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                        Коментар


                        • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                          ...И снимките на Тони от СУ 8-"Мегадрайв"
                          Прикачени файлове
                          0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                          Коментар


                          • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                            5-ти юни –последен състезателен ден…последен СУ-9-„Каменоломна”
                            Тръгнахме рано, имахме доста път до спецучастъка, а и до новия(последен) лагер. В гр. Сартавала трябваше да намерим на всяка цена къде да обменим валута-свършвахме рублите, а трябваше да заредим, да напазаруваме храна и някои „течности”-5 литра масло за Сотьо. Извадихме късмет-дори в събота работеше една банка.
                            Беше ми малко тъжно, защото неусетно дойде края на „Ладога”.Цял ден пътувах с Тони в буса, а с него е леко и приятно да се общува…споделяхме си, забавлявахме се и бяхме решили да си прекараме последния ден и вечер готино, независимо какво ще се случи…!




                            Последен старт на СУ. Докато чакахме реда на Сотьо, стартира Турбо дед– Дядя Толя. Успяхме да видим за последно розовото прото 409, което малко се обърка, но после пое във вярното(нашето) трасе!




                            Последен старт на СУ за нашия екипаж на „Ладога –трофи”2010, за „близнаците” и за „Леонид Брежнев”…А за някои АТВ-та беше последен финал.




                            Тръгнахме да търсим новия лагер,а пътьом да напазаруваме продукти за „Гала вечерята” . За някои „гранд туристи” вечерта на закриването на състезанието беше започнало от обяд….




                            Докато гледахме къде да разположим бивака си, буса се окопа в пясъка…точно пред очите на организаторите, които веднага ни помогнаха.
                            Построихме стана си почти на брега на езерото. С Тони бяхме измислили менюто още пътувайки, а после имахме късмет в магазина-продаваха току що изпечени на грил пилета. Предния ден успяхме с Боби да купим от двора на една къща сухи дърва за огъня, които си взехме и за последната вечер. После бърза кухня ”Маги” приготви вкусна супа и картофено пюре... Няколко салатки и сухи мезета и зачакахме нашите да се върнат от финала.
                            Дойдоха си-бяха видели голям зор на „Каменоломната”! Овчинников също се появи почти едновременно с Боби и Вушев. Боби заразказва на всички ни:
                            „Първо отказа витлото на перката и протече семеринга на коляновия вал, добре, че влязохме в етапа с 5 литра допълнително масло…Второ – разбортирахме гума. На едно от блатата, които бяха много на стръмно, на голяма височина, скъсахме въже на лебедката…Много красиви участъци и почти рокроулинг..абсолютно бездорожие…Отвесни спускания и изкачвания…имаше кални участъци с коловози, а калта беше мазна и лепкава… Невероятен траял.. и …свърши маслото…! Герака донесе последните 400 гр и финиширахме…!”


                            Юрий Овчинников сподели, че от следващата година думата „туризъм” ще изчезне от името на категория „Туризъм оупън”, защото трудността на трасетата няма нищо общо с туризма, а по-скоро с екстрема… и приключението!




                            Последната вечер на Ладога!
                            Започнаха да идат и други гости. Първо Свен и Хайнер от немският екипаж – 721




                            Много задушевно се получи(както обикновено)! Казахите се бяха „наточили” за награждаването-трето място в класа ни.
                            Нови приятели от Санкт Петербург(които по липса на цветя, ми подариха шишарка).
                            Холандският кореспондент Ари Мюлер…
                            Ладога –территория общения!




                            Беше около 23:30 часа, над лагера се стелеше дим от запалени скари…всички се готвеха за закриването на „Ладога-трофи 2010”, което щеше да започне точно в полунощ…


                            0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                            Коментар


                            • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                              Пътувайки към СУ-9, двамата с Тони се възхищавахме на невероятно красивата природа на Карелия!
                              Прикачени файлове
                              0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                              Коментар


                              • От: Ладога 2010 и BG Мисията

                                И снимки от последната вечер на "Ладога - трофи 2010", малко преди официалната церемония на закриването.
                                Прикачени файлове
                                0889/ 634 448 - за приятели по всяко време...

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на Днес.

                                Зареждам...
                                X