Обява

Свий
Няма добавени обяви.

RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Два часа по-късно се събудихме от грохот на преминаващи камиони. Румен пое управлението, а ние с Драев отново задрямахме в седалките. Това беше наложително предвид дългия път който ни очакваше. Скоро щеше да стане горещо и по тази причина невъзможно да се спи. Едно от нещата, които ни мъчеха през целия път, беше спортното корито на Sparco, което беше хванато с болтове към тръбите на ролкейджа и без възможност за реглаж. Бях сигурен, че левият ми крак се е удължил значително. На педала на съединителя слагахме подложка от картон и дъктейп, когато управлявах аз, а Румен си запушваше ушите с колене докато шофира.

    По обед пристигнахме в Кордоба. Там вече работници разглобяваха бивака, но все пак успяхме да се заредим с твърди кроасани и студено кафе. До Буенос Айрес оставаха 830 км. Заради кратката дрямка бяхме изпуснали състезателната колона и във времето нямаше абсолютно никакъв начин да я догоним. По пътя беше пълно с безброй села и навсякъде бяха наизлезли хора. Ограниченията там бяха 30 км/ч, понякога в разстояние на десетки километри. При висока скорост Тойотата веднага започваше да грее и се налагаше постоянно да заливаме с вода интеркулера и двигателя. Спирахме за тази операция на почти всяка бензиностанция, където използвахме маркучите с вода и за охлаждане на гумите. Колкото повече приближавахме Буенос Айрес, толкова повече зачестяваха авариите с пръснати от жегата колела. И тримата бяхме изпили вече по една кофа кафе и редбул. Чрез телефона постоянно се информирахме дали Ценков се движи в етапа.





    Някои участници "се удавиха на края на Дунава". На снимката състезателен камион на украинския тим Optima на буксир към Буенос Айрес.

    Около 100 км преди финалната арка, разбрахме, че за първи път в 33-годишната история на рали “Дакар” има участвал и завършил българин.



    След час и половина ние също преминахме през финалната арка, която беше непосредствено след шоу обиколка на писта мотокрос. Много приятели ни се обадиха от България да ни поздравят и искрено се радваха за успеха който постигна целият екип.



    Движейки се в центъра на града през шпалира от хора и знамена не можехме да повярваме, че предизвикателството беше изпълнено.




    Счупихме си ръцете от раздаване на автографи. Когато, обаче, обяснихме, че сме журналисти, феновете започнаха да ни искат и снимки. Лудницата беше пълна. В този ден, веднага след финала трябваше да върнем и задължителното оборудване на АСО.



    Вечерта направих безпаметно напиване с целия отбор на MD Rallye sport, последвано от безкрайна обиколка по дискотеки, клубове и бардаци в Буенос Айрес. Всички бяха много щастливи, че е завършило ралито и че сме живи и здрави. Французите бяха искрено изумени, че сме върнали Тойотата цяла и че сме изкарали 12 500 км с галоши вместо гуми.



    Награждаването при мотоциклетистите.







    Моментът, който цяла България чакаше!

    Същият ден Румен Петков изпрати кадри от оф-роуд новината на годината на ТВ7.

    Финалът не означаваше, че всичко е свършило. Очакваше ни събиране на багажа и невероятно изнервящото връщане на колата в пристанището “Делта док”. А на следващия ден – дългият полет за вкъщи.



    Вечерта след официалната церемония и сдаването на автомобила, българската група отново поля успеха с аржентински стек и бира.







    Тук е моментът отново да благодаря на всички, които ни повярваха, подкрепиха и направиха възможно това да се случи!

    Очаквайте още интересни снимки, с които да допълня репортажа.


    КРАЙ
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 10-03-11, 14:47.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    След преглед на картите, с които разполагахме, усетихме колко непосилна задача щеше да се окаже намирането на Ценков. Районът за търсене беше полупустинен, но с висока растителност. Голяма част от етапът преминаваше през частни имоти и земи. Към края отсечката ставаше високопланинска и там шансовете ни за успех намаляваха драстично. Това е все едно да намерим дефектирала машина в район между Кюстендил и Шабла. Започнахме да ровим в трипито и не след дълго забелязахме на уреда точка за зареждане с гориво.

    През това време екип в България от форума изчисляваше координати и точки за възможно засичане по трасето. Поради факта, че не знаехме още колко машини се движат в етапа, навлязохме в SS по посока на движение към зоната за зареждане. След 40 км оф-роуд достигнахме до нея, а там от различни места пристигаха автомобили и мотоциклети. Зоната също така бе и чекпойнт и пълна със стюарди. Нямахме намерение да се набиваме в очите на организаторите и затова се пръснахме в опит да намерим някаква информация.

    След половин час вече разполагахме със сигурната информация, че в тази част на етапа се движат 6 състезателни машини, от които 1 АТВ. По телефона от България постоянно идваха нови и нови координати, но повечето не ни устройваха поради това, че трябваше да се връщаме срещу трасето. На всичкото отгоре A.S.O. бяха изключили онлайн иритрак проследяването на сайта си. Сега вече не знаехме дали въобще Петър е в трасето. Единствената работеща схема остана “играта на морски шах”.
    Момчетата на Total (мобилната бензиностанция) казаха, че до десетина минути тръгват към лагера в Кордоба. Мигновено преценихме, че нашият участник може да остане без гориво до края на етапа. Още повече, знаехме, че имаше проблеми с допълнителния резервоар, който течеше. Изляхме водата от задължителните туби и помолихме бензинджиите да сменят консистенцията.



    Понеже това място беше сигурно, оставихме Стоян Драев скрит в храстите с две туби бензин. Аз и Румен под прикритието на големия камион тръгнахме към изхода срещу движението на трасето. Вече беше тъмно и можеше да видим състезателните машини отдалеч. Прахолякът зад камиона, обаче, беше брутален и се караше напълно на сляпо. Уцелихме няколко тежки препятствия. Когато достигнахме до асфалта, тръгнахме към друга сигурна точка, зададена от брат ми. Тя се намираше преди малко село на 70 километра от кръстовището и на 110 км от поста на Драев.

    По пътя дотам с Румен записвахме всички места на които сателитния телефон имаше обхват по време на движение. Няколко часа преди това от телефона на Христов и нашия бяхме сглобили един апарат.

    Хората в България бяха много притеснени и изнервени, че няма информация за нашия участник и щеше да е много жалко ако той отпадне в предпоследния етап на рали “Дакар”. От асфалтовия път видяхме, че в оф-роуд секцията в ниското чат-пат преминават фарове. Изкефихме се на идеята за оставянето на Драев на пост, защото това бе едно от местата на които можехме да се разминем с Пепи.

    При пристигането ни на CP-то преди селото военната полиция и организаторите се опитаха да ни изгонят. Ние, обаче, обяснихме че в предишните дни е пострадал и отпаднал наш сънародник и сега цялата държава е под напрежение какво се случва. Знаехме, че по уредите за навигация нямаме абсолютно никакво право да сме там, но вече не ни пукаше за наказания и глоби.

    Едно момче се смили и ни обясни, че нашият пилот се намира на около 30 км от точката, с тежка повреда, а камионът метла дебне зад него като лешояд. Това беше още една сигурна точка и реших, че ако трябва да се извършва някаква помощ или придвижване о друго място, Драев щеше да остане сам в пустошта.

    Разбрахме се с Румен той да отиде на разузнаване а аз да се върна и да прибера Стоян. На оф-роуд секцията при вече пълен мрак на няколко пъти изпадах в съмнение дали това е верният трак. Като на електронна игра пътя пресичаха броненосци, скунксове и всякакви други гадинки.

    Прибрах Драев, който беше изпохапан от комари и с бясно темпо се понесохме към асфалта. Здраво каране със скокове, занасяния и всички останали оф-роуд емоции. Разминахме се с разкекерчен болид на италиански екипаж. Момчетата бяха останали без скоростна кутия. При опитите ни да разберем дали са виждали българския участник, ударихме на камък. Драев искрено се учуди когато видя колко далеч съм оставил Румен. Последният беше отишъл тихомълком на разузнаване, но беше установил че няма начин да навлезем срещу трасето. В цялото селце маршрутът беше отцепен от метални заграждения, а на изхода имаше много униформени и стюарди на организаторите.

    Чакането беше дълго и мъчително, още повече, че по това време се намирахме на 630 километра от лагера в Кордоба. Всички знаехме, че каквото и да се случи, от този момент през следващите 24 часа няма да се спи. Вече крояхме планове да платим на някой от местните и с мотоциклет или кон един от нас да навлезе в трасето.

    В моментът в който разпределяхме задачите, в далечината се чу познато ренегадно пърпорене. Въпреки че по звук познавахме машината, отминаха няколко секунди докато осъзнаем, че това е Ценков. УСПЕХ! Намерихме го!



    Измина може би минута докато той получи печат на карнета и разговаряше с организаторите. Минута, в която ние не бяхме на земята от напрежение и любопитство. Ценков беше много учуден, че ни вижда на това място в този час. Набързо ни разказа, че още рано сутринта е скъсал кормилния прът. Следващите часове е прекарал в мъки и нерви с придвижването на камион с местни индианци. Именно в тази част онлайн проследяването е регистрирало бавното движение на участника. Това беше единственият вариант за който не се бяхме сетили. След консултации, разбрахме, че етапът се затваря рано сутринта и все още има шанс за успешен български финал.





    Подкрепихме Пепи с вафли и кола, невероятно радостни от развоя на нещата. Сега трябваше само да се кара умно и внимателно, същевременно гонейки последните минути на етапа. Рисковете идваха от това, че нашият състезател е сам и голяма част от карането ще бъде на фарове.



    Миг след като Ценков се стопи в тъмнината ние също напуснахме късметлийското място. Наложи ми се няколко пъти да повтарям новината на брат ми, който истински развълнуван ме разпитваше отново и отново:
    - Продължава ли? Ама със сигурност ли продължава? Тука целият форум не спи! Направо откачихме!
    - Продължава бе, продължава! На 100%!!! Ако всичко е наред утре вечер очаквайте финал!

    Сега ние също трябваше да оцелеем – за по-малко от 20 часа трябваше да навъртим още поне 1300 километра, след цялото напрежение и обикаляне по чукарите.
    Час след срещата ни с Пепи адреналинът ни пусна и отстъпи мястото си на свръх умора. Успях да изкарам още 530 км, но при уречената смяна малко преди заспиване, нямаше кой да поеме кормилото. Направих няколко опита да събудя Румен или Драев, но това се оказа невъзможно. Бяхме наближили града и движението ставаше все по-тежко. Вече трудно различавах мотоциклет от камион. Всяка мисъл за продължаване беше чисто самоубийство.

    Отпуснах се на седалката и изключих...
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 10-03-11, 14:48.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Етап 12, Сан Хуан – Кордоба, 678 км

    Тръгнахме скоро след полунощ с цел да изпратим материали за България от някое място с интернет. Беше започнала да се извива пясъчна буря със силен вятър. За пръв път виждах, гръмотевици, които цепеха хоризонтално небето. Говорихме си, че ще видим поредния кален етап, предвид прогнозата за времето. На тази отсечка мотори, АТВ и автомобили стартираха на различно място от камионите, може би заради калта.



    На един от “Шел”-овете Драев раздава автографи и се снима с местни фенове.



    Тук си намерихме кандидат-пилот за колата. Хубавото на рали “Дакар” е, че жените сами напират за установяване на контакт ...



    Един от местните ни предложи бартер – този пикап за нашата Тойота. Към края на състезанието всички се бяхме пристрастили към Редбул и кафе.



    След дълго каране достигаме до старта на камионите.



    Чудех се какво им е било да откриват етапа.





    По отсечката вече летяха лидерите от по-малките класове. Отново отлично каране за първите 20 мотоциклета. По този път трябваше доста да се внимава, защото скоростта е висока, а трасето е хлъзгаво и с много завои. Като цяло етапът трябваше да щади силите на състезателите, но калта им разгони фамилиите още рано сутринта.





    Четириколките получаваха доста повреди по предниците. Повечето от водачите в класа идваха с буци кал по каските и уредите за ориентация. Надявахме се че с Renegade 4х4 Петър ще има предимство и очаквахме нетърпеливо скоро да се появи.





    Към нас се зададе Камелия Липароти. Тя спря, цялата в кал и с повреда в кормилните щанги. След бърз разговор разбрахме, че из калните локви по трасето е имало дълбоки дупки и скрити от водата камъни. Питахме я за Пепи, но тя каза, че е невъзможно да се разпознае никой заради калта по екипите и машините. Започнахме да се притесняваме за нашия пилот. При спукване на гума в калта е невъзможно да се продължи, защото извадената гума започва да се пълни с кал, става тежка и нямаш шанс да управляваш машината.



    Стоян Драев гордо развява трибагреника в очакване на Пепи.



    Ал Атиях летеше към първата си победа в ралито. Ден по-рано имахме възможност буквално за минути да разговаряме с него. Той се молеше единствено да няма някакъв проблем по машината, и че е време да вземе своя “Дакар”.



    Прахта при нас беше жестока и напълно контрастираше с калното начало на етапа. Би ми било интересно да видя тези болиди с бързи предавки на хлъзгавия терен.



    Преди малко споменах за това, че камионите стартираха първи. Фирмените отбори залагаха на сигурно, затова броени километри след старта, бързите асистенции, бяха спрели да изчакат своите пилоти и да им помогнат след калната баня.
    По правило болидите в много кал получават куп повреди, като най-неприятни са счупванията в механизма за почистване на челното стъкло, както и “задължителните” спукани гуми.



    От MD Rallye Sport се движеха 4 екипажа – 3 автомобила и 1 ATV.














    Ето няколко клипа от това място в етапа:



















    След няколко часа упорито снимане, Драев заспа изтощен, а местните грижливо го завиха с националното си знаме.



    След като преминаха и последните участници вече бяхме сигурни че при Ценков нещата не вървят добре. За съжаление, на мястото нямаше GSM-покритие, а в сателитния телефон бяха останали много малко импулси и ги пазехме за най-краен случай.



    На 100 км от тук имаше малко градче. Решихме да отидем натам в търсене на сигнал.





    Използвахме случая да проверим гумите на Тойотата.

    След кратка справка с брат ми в България, стана ясно, че иритрак-маркерът на Ценков се движи много бавно по трасето. Разбрахме се, че ако бъдат намерени координати на обществения път близо до трасето да тръгнем веднага натам. В главите ни се въртяха всякакви варианти каква е причината българското АТВ да се движи толкова бавно. Етапът не бе къс и с тази скорост Ценков нямаше да може да хване контролното време за финал на деня. Седяхме на една малка бензиностанция и не знаехме накъде да хванем.

    Предстоеше много дълга и тежка нощ.

    СЛЕДВА
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 09-03-11, 17:52.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    След като Пепи мина успешно покрай нас, предадохме новината в България и отидохме да търсим интернет за изпращане на снимки и видео. Както и преди писах, това бе едно от нещата, които най-много ни тормозеха. Навсякъде интернетът бе много слаб и прекъсваше, особено ако някое хлапе решеше да си пусне онлайн видео в хай дефинишън. Правехме всичко възможно да изпълним ангажиментите си към ТВ7 и форума, но явно това не беше правилният начин.





    Спряхме до един от хилядите параклиси по пътя. Трябваше да охладим гумите на Тойотата. Използвахме тубите с вода, които бяха задължителна част от оборудването. За пореден път разбрахме, че тези неща са се доказали през годините и няма нищо излишно в задължителното оборудване. От този ден двигателят също започна да грее. В Аржентина го няма леденият вятър, който преди това охлаждаше интеркулера и водния радиатор.

    Видях една табела на параклиса, която много ме изкефи:





    Този ден ни се стори безкрайно дълъг.



    Драев си прави майтап, но няколко часа преди това смених Румен зад волана и той спеше смазан от умора.









    Както винаги, почитателите на ралито нямаха край.



    На финала на етапа, Пепи получи приятна изненада - семейство българи му подариха родното знаме.




    За съжаление една от любимите ни бегачки бе отпаднала този ден. Задрасканият номер бе най-явният знак, по който да разбереш, че някой е напуснал надпреварата. Борбата за финал продължава до самия край и е много жалко, когато някой отпадне дни преди заветния подиум.





    Днес за пръв път усетихме колко много са намалели машините и хората в бивака. Това си личеше най-много при оредялата опашка пред душовете, както и в “ресторанта”


    Ето така изглежда роудбук за 850 км етап. Беше толкова топло през деня, че двигателят на Ценков му беше изгорил крака през ботуша. Още от предишния ден АТВ-то имаше проблем с теч на бензин от главния изход на допълнителния резервоар. Въпреки усилията на механика Давид, течът не можеше да бъде спрян. Това е много опасно, защото бензинът се излива между ауспуха и нажежения спирачен диск. При такива течове също така никога не знаеш с колко бензин разполагаш по време на състезателния ден.





    Най-важното за тази вечер беше да намерим резервни гуми за Тойотата. Морел ни даде 2 колела от отпаднало бъги, но за съжаление те не бяха същия размер. Почти в края на работния ден хванахме камиона на Michelin, но едно от момчетата работещи там, ни обясни, че няма как да ни сменят гумите, защото тези от бъгито не отговарят като размер и ще счупим трансмисията на джипа. Много време ни отне докато му обещаем, че ще ги слагаме две по две. За съжаление нямахме друг избор.


    Работата за механиците в бивака никога не спира. Най-важното при участие в рали “Дакар” е опитен и добре обучен екип.



    Дори опитни карачи като Мамелес Даяло - натурализиран французин от Того и съотборник на Ален Дюкло, нямат късмет и отпаднаха два етапа преди края.






    Камионите се чупят много трудно, но когато това все пак стане, евакуацията е безкрайно трудна. При тежка повреда в разгара на ралито, трябва да придвижите чудовището 5000 км до пристанището в Буенос Айрес, в най-добрия случай на буксир с твърд теглич.



    Състезателният Ford Raptor отвътре. Машината е в категория Т1.2 или почти серийна машина само с част от възлите, използвани при прототипите.



    СЛЕДВА
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 01-03-11, 17:58.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Мястото, на което застанахме беше до един широк каньон. Ниската растителност наоколо, вкарваше пилотите в естествен лабиринт.
    Част от мотоциклетистите, навлизайки в каньона, започнаха да се досещат, че не са в правилната посока. След дълго въртене и търсене на изход, някои от тях изпадаха в паника.





    Това, което се случваше го бях виждал само по телевизията. Силите и нервите на пилотите свършваха в този капан и дезориентацията ставаше пълна. Шашнати мотористи бръмчаха панически наоколо, карайки сред публиката, един срещу друг или в абсолютно грешна посока.


    Това доведе и до напълно левашки падания.





    Дори стари кучета като опитния Махачек уверено поемаха в грешна посока и след минути се връщаха на същата точка. Публиката се кефеше на това и всеки сочеше натам, накъдето си мислеше, че е правилната посока, допълнително обърквайки състезателите.



    Единствен Патронели се мушна без да мисли, на пръв поглед в грешна посока. Секунди по-късно, след брутален шорткът, той излезе на близкия връх, който водеше директно към финала на отсечката. Често пъти бяхме свидетели как на местни играчи публиката показваше такива шорткътове, вдигайки ленти и прегради. Тактиката на аржентинци и чилийци беше, когато някой от чуждоземците се движи добре, да бъде задържан по бензиностанции или в трасето, умело замаскирано под формата на фотосесии и автографи. При спиране на местните участници, веднага цяла група започваше да се грижи за пилот и машина – изливаше се студена вода на радиаторите, в пазвите на състезателите, миеха се фарове, помпаха се гуми и се доливаше гориво.


    Истински екстремно стана, в момента в който се появиха първите болиди. Точката явно се оказа наистина инфарктна, щом екипаж с отделен навигатор, не можеше да уцели вярната посока. Автомобилите вдигаха много повече прах, което в комбинация с постоянно прииждащите мотори направиха обстановката доста инфарктна. Сега вече по дъното на каньона лудо се засичаха коли, мотоциклети и четириколки.



    Напрегнато наблюдавахме няколко момента, в които челните удари се разминаха на косъм. След известно въртене наоколо, Петерханзел се изнерви и допусна фатална грешка точно на това място. Със средна скорост и в пушека, БМВ-то скочи от един пад, забивайки безпомощно муцуна. Ако не бяха местните фенове, за него “Дакар” щеше да е дотук. По-късно разбрахме, че от този удар, рамата на бавареца се е деформирала, както и всички водни и маслени радиатори отпред. Това е довело до прегряване и тка за втора поредна година, французинът завърши далеч след немската армада.





    Хора от организацията се чудеха как да оправят създалата се ситуация. Един от тях с мъка се опитваше да обясни на испаноговорящите полицаи и военни, какво трябва да се направи. Той държеше роудбук и карта на трасето, но заради талазите състезатели, нямаше време за подробни обяснения.







    Лидерите бяха най-изнервени и се стигна дотам, че няколко от най-бързите бегачки търсейки правилния път започнаха рисково да се въртят между хора и автомобили от публиката.





    След дълго въртене и засичане на една точка няколко пъти, Жиниел Де Вилиерс бе посрещнат от явно подпийнал фен, който се чукна за наздраве със страничния джам на навигатора. Това взриви и без това напрегнатите полицаи, които след бърз кютек завлякоха пияндето в патрулката.



    Приятели на местния “герой” се опитаха да го отърват от куките, но и те изядоха по няколко шута от милиционерските кубинки.


    Кшищоф Холовчик най-накрая успя да покаже, че е класен пилот. Друго си е с финансов ресурс и мощен тим зад гърба си. Първо участие с BMW и 5-о място.


    Точно когато нещата щяха да излязнат от контрол, долетя гъзарският въртолет на “Знайко” - директора на надпреварата Етиен Лавин. Той изскочи с чистата си бяла риза сред прахоляка и незабавно привика отговорника за тази секция.



    Стотици хора наблюдавахме как върху главата на стюарда се изсипа бясно конско. В този момент никой не искаше да бъде на мястото на горкия служител на АСО. Оказа се, че той не е маркирал правилно трасето и публиката се е настанила насред отсечката. По този начин тя е заблудила навигаторите. След прекрояването, започнаха да се разпъждат хора и да се изнасят автомобили на ръце.





    Ценков навлезе в каньона и на конфликтната точка намали за да огледа мястото и навигацията. Една част от публиката сочеше и крещеше да влезе в хендека на ляво, друга сочеше надясно, но и в двата случая, това не беше вярната посока. И аз крещях и се опитвах да му покажа пътя, но бях заглушен от останалите.



    След секунди, нашият състезател хвана очевидно вярната посока. Без бързане и нерви започна да търси влизането в каньона. На самия вход се суетяха и няколко камиона.



    Половин час преди това, Чагин и компания направиха невероятни изпълнения на същото място. Въпреки двамата навигатори, Царят също обърка пътя и насмете десетина таратайки на зрители. Горките шофьори се чудеха как да направят място на връхлитащия грузовик. Едно от руските чудовища след неколкократно замерване хвана директно към близкия асфалтов път и така стигна до финала, където вдигна страшен скандал на организаторите.



    Но да се върнем към Пепи. След като се намираше в дупката, нашият състезател сега трябваше да намери мястото за излизане. То беше по едно стръмно изкачване и след 3 – 4 километра въртене между ниски храсти, трасето правеше обратен завой към финала. Точно тази част бе пропусната от 99% от другите участници.





    След намесата на Лавин, нещата се нормализираха и пилотите бяха насочвани правилно. Вечерта в бивака Петър ни сподели, че лично Лавин е посрещал завършилите и го е похвалил за правилната му преценка в ориентирането.



    Видях, че около джипа се навъртат мадами и веднага се досетих, че Стоян Драев е някъде наоколо

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Тръгнахме обратно за бивака, но се оказа, че проблема на Тойотата е по-голям отколкото предполагахме. Машината нямаше мощност и трудно вървеше дори наравно. Отворихме капака и започнахме да проверяваме връзки на турбото токове и вакуми. На пръв поглед всичко изглеждаше наред. В самия бивак не можеше да получим помощ, защото част от механиците си почиваха, а асистенцията беше по трасето. След още умуване и тестове разбрахме, че няма да можем да отстраним лесно повредата. Това ни напрегна и като истински българи се изпокарахме. Понякога избухваха разправии и скандали, но това е нормално за изморени мъже затворени в консерва. Психическото натоварване ден след ден също се отразяваше и на трима ни. Понякога се кефех на тези крайни спорове, защото те ни държаха будни зад волана. По-лошо беше, когато двама от екипа похъркват блажено на монотонния шум от мотора. Тогава кормилото започваше да се размеква и пътят неусетно се сливаше със съня. Заспиването на вахта е най-честата смъртоносна опасност по време на такива маратони.

    Разделихме се и тръгнах към града да търся сервиз на Тойота. Оказа се, че всички сервизи отварят в 14:30 - много късно за нас за каквито и да е ремонти. На другия ден ни чакаше качване до 4000 м н.в. и беше просто невъзможно да продължим по този начин. Вместо да почиваме и прегледаме техниката трябваше да се занимаваме с корубата. Обадих се отново на Тони, който ме посъветва да сменим горивния филтър. Намерих едно представителство на Нисан, но там никой не говореше английски. Чилийците дори не пробват да разберат какво им обясняваш, ако не е на испански. Или се усмихват тъпо или просто прекратяват контакта. Започнахме да общуваме в офиса чрез гугъл- преводач. Приемчикът ми каза, че ако ми даде грешен филтър и аз го сложа трябва да платя. Другото е, че нямали практика клиентът сам да извършва смяна на консумативи в сервиза, а всички монтьори били на обяд до два и половина. Накрая ми написа, че не приемат щатски долари, а аз нямах необходимата сума в местна валута. Всички чейндж бюра в града започваха работа пак по това време - не разбрах кога работеха тия индианци. Използвах времето да измия на една автомивка водния радиатор и стикерите по купето. Много е важно всяка вечер радиаторът да се издухва от натрупалата се прах в питата.

    Върнах се до лагера, защото знаех че Драев разполага с карта, с която ще купим филтър или нещо друго ако ни трябва. Тръгнахме тримата до града - джипката пърпореше на пълна газ с двадесет километра в час. Сменихме филтъра, но след кратки тестове се оказа, че не е от него. Звъняхме също на Иво Върбанов и други разбирачи от Тойота, но точно попадение нямаше. Накрая намерихме един сервиз за нафтови помпи. Там след кратък чек на тестера се оказа, че има проблем в регулатора на педала за газ. Сега поне знаехме със сигурност какъв е проблемът. Помислих си, че ако бяхме в Африка щеше да мине поне седмица докато разберем причината и намерим този чарк. Един механик започна да рови под педалите в купето. Направихме тест но се оказа, че джипката е още по-зле. Вече тупуркаше само на обороти и дори тръгването е невъзможно. Онзи сви рамене и ни съобщи, че неговите умения са до тук. Тръгнахме с него към официалното представителство на Тойота. Имахме късмет че, тая гадост ни се случи тъкмо в този град. Областта беше богата на мед и никел и местните бяха финансово красиви. В осемдесетхиляден град само от едно представителство се продават близо 600 нови возила всеки месец. Дори не можех да преброя колко псувни отнесохме от другите водачи. Брандирана с номера състезателна бегачка се движеше с погребален ход из централните булеварди. Влязохме в сервиза на бавните предавки подскачайки като ранено кенгуро. Там вече се бяха събрали всички механици и горди от факта, че ще правят Дакарска бегачка първо започнаха да се снимат с нея. Отидох за кафе и когато се върнах нашата Тойота беше готова. Оказало се, че имаме изваден кабел на буксата за регулатора. Цена за ремонта два стикера. Леле каква радост, каква енергия и хъс ни обзе. Тръгнахме към бивака като тигри - вече нищо не можеше да ни спре. Изкачвайки един баир преди лагера мотора внезапно умря. Буксата беше на място - студена пот ме изби и от нерви ушите ми забучаха. Няма такива псувни и крясъци - тия тъпаци не бяха оправили джипката. Първият монтьор беше махнал кабела а вторият просто го бе сложил на място. Проблема обаче продължаваше да ни души. Бяхме уморени, бесни и отчаяни - май бяхме до тук.
    В бивака видяхме Ценков който тичаше по негови задачи и проблеми. Едно от най-отвратителните неща на "Дакар" са постоянните промени на часове за стартиране и секции от роуд бука. Мотористи и навигатори като ученички търчат до таблото, драскат с маркери и режат стотици листове хартия. Помолихме Давид, механика на АТВтата да ни помогне. За щастие той намери в бивака един от най-компетентните разбирачи на Тойота в света. Ето какво беше станало -на пода има една планка със стопер за педала на газта. От вибрациите стоперът е паднал и при подаване на газ докрай съм размазал потенциометъра на регулатора. Той е започнал да подава грешна информация към мотора, той се бъгва и започва да спи и кашля. Оправихме регулатора колкото може и сложихме нов импровизиран стопер. После се заехме с другите неща по пътуването за предстоящия ден.
    Биваците много се различаваха от Африканските издания. Хранехме се на маси под огомни тенти, а не направо на земята под черги. В лагерът се щукаха манекенки, моделки и гаджета на състезатели и персонал. Лъскави кемпери, автобуси и луксозни возила живееха до високопроходимите камиони. Всяка вечер имаше посещения от випове и делегации. По-богатите отбори спяха на хотели в близките градове. Също така липсваха продавачите на фосили и самолетите.



    Както всяка вечер, така и тази, бивакът бе заобиколен от щастливи фенове.



    Така изглежда типичния брифинг в лагера на рали "Дакар".

    Рано сутринта към 4:00 тръгнахме преди мотористите. Още в началото регистрираме първия фал за деня. От бързане и сънливост някой от нас не е сложил куките на вратата за багажника. Ключалката се беше разбила от резервната гума и сме започнали да изсипваме багаж и оборудване по пътя. Едни чилийци ни настигнаха и ни върнаха излетелия инвентар.

    Етап за деня Копиапо-Чилечито-862км, от които 686 лиасон - от тях 400км по черно с пресичане на Андите. Ние щяхме да караме по същия път поради липсата на друг. Още от предишния ден таблата в бивака оказваха, че това ще е най-студената сутрин и най-топлият ден в състезанието. Изкачване на 4000м н.в. и след това границата на Чили с Аржентина. След час ни настигнаха лидерите при мотоциклетите и четириколките. Водачите направо летяха по тъмния тесен път. Направи ми впечатление, че при АТВ машините Ямаха и една Хонда се движеха много бързо и с лекота пред Ренегадите. Скоро ни застига и Ценков, поздравява ни с клаксон и се слива с дългата колона. Много е яко да имаш приятел и сънародник при толкова много играчи по пътя. Започваме изкачване по широк черен проход, изсечен направо в полите на Андите. Студът отвън е смразяващ. Повечето ездачи са се навлекли кой с каквото може. Фирмените звезди карат с гъзарски защити и ръчки с подгряване на кормилото. Частниците на места спират и си топлят ръцете на газовете от ауспуха на моторите. Въпреки лудо препускащата колона има насрещно движение. Какъв тъпак трябва да си, за да возиш цялото си семейство срещу камиони и болиди в прохода. Всички участници в рейда се движат в състезателно темпо поради няколко причини - бързат да са от първите в колоната - така при проблем преди специалния етап имат повече време за ремонт. Когато слънцето изгрее и напече, започва да се вдига адска прах. По-бавните трябва да бъдат изпреварени - така се пазят филтри и челни джамове. Виждаме зона за зареждане - някои от мотористите са с толкова измръзнали колене, че трудно си пускат краката от степенките. Идват и първите фирмени болиди. В тези преходи каските не са задължителни и сега на тяхно място са поставени големи слушалки за разговорната уредба. Също така в различните етапи се слагат различни защити пред мутрите на бегачките - защита от кал, храсти и камъни според трасето. За високите места тежки компютри програмират електрониката и работата на двигателя. Предимство при висока надморска игра имат турбо дизелите.
    По серпентината натоварващото е многото изпреварвания на мотористи, а камионите са направо страшни. Чагин ни издухва преди един завой, след секунди от него остават само облачета прах. Движим се по проход с остри завои, а отстрани са планини и пропасти. На един от тези завои се е натрупал много феш феш и ние нацелваме страшно гадна яма. Силен удар и цялата джипка подскочи като взривена. Сигурно имаме щети по окачването, но няма начин да спрем в прахоляка. Хидравликата изчезна, а воланът се превъртя неестествено. Ако някой бърбореше нещо в този момент щеше да си изплюе езика на пода. Спираме на най-високата точка за оглед и малко да се източи колоната.



    Чагин с неговото чудовище точно на изгрев слънце. Невъзможно е да се поддържа темпото на този камион дори и на преходите. КАМАЗа мести и търкаля камъни по пътя, а прахолякът е смазващ. Другото е, че може да му се наложи да спре внезапно и тогава е ясно кой ще е тотал щета.



    Едно от най-кошмарните неща в ралито е карането рано сутрин сънен в студа. На обяд в ССа е прахоляк и жега както за машината така и за водача.

    Направих си тест с 50 метров спринт и патешко ходене на тази височина. Усетих леко замайване, но нищо друго. Заклетите пушачи по-лесно понасят високите надморски височини. Някои от джипките и хората не се чустваха никак добре.


    Румен и Стоян на най-високата част от прехода. Драев здраво държи пръта с байрака...или той него. Беше слънчево, но много студено - побързахме да напуснем мястото.



    Никога досега не бях виждал толкова ярко слънце. Фотоапаратите бяха настроени за снимане на тъмно и снимките са като изпържени. Тези са от сапунерката -това бе единствения начин за снимане в движение от водача.



    Този пикап се беше срещнал с някой от камионите в челото на колоната. Вечерта в бивака даже се разбра с кой.

















    Много офроуд и за нас през този ден - голям кеф заедно с големите батковци - пръснахме гума с близо 100км/ч. Прахта беше една от най-гадните, в която някога съм карал. До средата на етапа се задушихме, а техниката се бъгяса напълно. Тук точно спря да работи и една от камерите на Румен. Пътят изглежда гладък, но в деиствйтелност вибрациите и лашкането са умопомрачаващи.


    Самата мисъл, че може джипката да те изостави на такова диво място е способна да пречупи и най-мъжкото в теб. Акредитацията към АСО е един вид застраховка, че някой може да ти окаже помощ по трасето.






    Разбира се ние разполагахме със СПОТ система. Знаех че МССто ни следят по всяко време и ще се притекат на помощ само ако натисна бутона.
    А сега сериозно - СПОТа върши много работа, дори и на най-дивите места тази машинка не загуби сигнал. Много важен помощник, спасител и още куп неща в такъв вид авантюри. Няколко дни по-късно точно с тази система ни навигираха от форума в една на пръв поглед безумна акция.



    Този ден пръснахме и второто резервно колело на триста километра от финала за деня. Това го направихме от чиста аматьорщина - гумата беше мека и жегата и пътят направо я унищожиха. Много страх брахме докато се приберем в лагера. В Аржентина стана близо 38 градуса на сянка. Едни хора ни помогнаха с компресор на пътя. Много време ни отне да намерим мощен компресор - на повечето места нямаше електрическа мрежа. Всичко от хладилници до агрегати беше на газ. Все едно бяхме се върнали сто години назад във времето.



    Намерихме средата на ССа и се заложихме за снимки. Никой не подозираше, че точно на това място ще стане страшен цирк.



    Разбрах, че Фиат отдавна имат зла конкурентна машина на Амарок. Има какво още да учат народните производители от Германия.


    От Гоуфо по проходимо нема. Този върви в комплект с лопатата.

    Защо полицията ступа хора от публиката..как Петърханзел загуби състезанието и какво наложи Лавин да се появи точно на това място - в следващото продължение.
    И още какво направи Петър Ценков, та лично да заслужи похвала от организаторите и как Патронели печели такива преднини пред конкурентите.

    СЛЕДВА

    Ето два клипа от прехода който за нас си беше като състезание.



    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 25-02-11, 14:53.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY




    Расовите машини се различаваха лесно. Въпреки катеренето на стръмния баир те ръгаха на по-висока предавка.











    Намирахме се в сърцето на Атакама. Сред километрите пущинак, изведнъж се появяваха такива красоти. Всичко, което е флора, е толкова бодливо, че е невъзможно да го пипнеш. Природата се е постарала да направи тази естествена защита. Тръните са толкова свирепи, че могат да ти пробият маратонките.



    Увлечени от състезанието, някои от журналистите си повярваха много. Група Амароци се изкачи по първия баир минути преди болидите. Един от пикапите остана на мостове в средата на трасето, в зона с намалена видимост. Екипажът започна да се мъчи да откопава возилото, но при всеки следващ опит потъването беше по-дълбоко и по-дълбоко. Нехайната постъпка щеше да доведе до поредица инциденти. Колегите ни помолиха за помощ, но нямаше луд, който да се метне на трасето по това време. Минути по-късно, кола по сигурността на организаторите мигновено прибра колата на журналистите и след като им бяха свалени всички опознавателни знаци, ги изпратиха да си пътуват за вкъщи. Никой не може да се е*ава с АСО. Разбрахме от Драев, че при подобен инцидент по същото време на старта, се е наложило Насър ал Атия изнервящо да чака, докато се разчисти трасето след като му е даден старта. Така катарецът е трябвало да стартира наново.




    Китайците така масово настъпват на рали “Дакар”, че нищо чудно ралито да се превърне в чисто китайска надпревара.


    Една от машините с алтернативни горива, участваща в новата категория NRJ Challenge. Боже, боже, накъде отива рали-рейдът! Къде остана времето на камиона на Де Рой с два двигателя с по табун коне във всеки? Дано не станем свидетели на надпревара с автомобили, задвижвани от бидони с кисело зеле или горивни клетки от сутрешна роса. Метановата Тойота, според мен използваше алтернативното гориво само на старта. Абсурд е с една бутилка в багажника да изкараш дори част от етапа.



    На това място настана истинско бедствие за камионите и по-слабите автомобили. Дори цар Чагин го качи от третия опит. Лудницата беше пълна – някои се свличаха, други се връщаха за засилка, трети се опитваха да заобиколят... Най-много се наигра Сугавара, който си измисли алтернативен път, но след половин час мъки отново се върна на хендека. Сега вече там бяха най-слабите камиони и японецът нямаше шанс скоро да премине тази Голгота. Язък за 27-те му “Дакар”-а...







    По време на изкачване, колите с цял преден мост при опита за засилване влизат много лошо в неравностите. Шокът от постоянното и безогледно лумкане на предницата често води до сериозни аварии. В случаят този Wildcat скъса преден кардан.




    Етапът в крайна сметка беше прекроен заради бедстващите екипажи и следващите камиони и асистентски возила, бяха пуснати по друг маршрут.



    Ние поехме към бивака тъй като стана скучно, още повече че на идване Тойотата направи проблем с двигателя. Най-вероятно нещо се беше откачило, или бяхме думнали турбото. Джипката нямаше никаква мощност и я зарязахме до пътя. Трябваше да намерим дилър на Toyota в Копиапо и да отстраним дефекта. Не можеше да разчитаме на нашия отбор поради факта, че всички бяха по трасето, а част от тима още се придвижваше към нас.





    Едно от интересните неща през деня, че успяхме да видим прочутата капсула “Феникс”, с която бяха спасени затрупаните чилийски миньори. Усещането да си до този механичен герой е уникално. Представих си как капсулата се спуска на няколкостотин метра под земята и как при всяко излизане е спасен един човешки живот, така 33 пъти. Не исках да знам какво е да отслабнеш ударно с 10 килограма, за да влезнеш в нещо с диаметър 54 см, което в пълен мрак да те тегли нагоре. С интерес очаквам да видя филмът на “Дискавъри” за цялата акция.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Етап 9, Копиапо – Копиапо





    Рано сутринта преди изгрев слънце щяхме да наблюдаваме нещо, което не се вижда всеки ден на “Дакар” – масов старт на мотоциклети и АТВ. Някои райдъри бяха изнервени от този факт, оказа се, че има защо. Дори лидери като Кома и Депре финишираха по-назад от очакваното след мелето.



    Когато дойде редът на Пепи, той направи перфектен старт и дълго време се движеше начело на неговата редица.









    Към края на стартовата отсечка, трасето се превръщаше във фуния, след която имаше дълго изкачване, плато и ново кошмарно катерене на планина. Прахта от първите затрудняваше следващите състезатели, а трасето се променяше буквално след всеки един от тях. На този участък си личеше, че новите 450-кубикови мотоциклети сериозно отстъпват на старите 690-ки. Според мен “Дакар” загуби още от чара си след въвеждането на ограниченията за кубатура. Звукът на малките машини наподобява ендуро състезание, а не “майката” на пустинните маратони. Променените мотори, променят и стойките на ездачите. Който следи ралито помни времената на старите «тупани» BMW RR, Cagiva Elephant, Honda Africa Twin и Yamaha Supertenere. Тогава наистина за водене в пясъците на такива мотори трябваха железни топки. Райдърите сами си определяха с какво да карат според собствените си възможности, а не обратното – АСО да им налага с какво да се състезават. Слабите карачи караха XR, XL и DR BIG, силните – някое от изброените по-горе чудовища на две колела.







    Докато чакаме старта на автомобилите, обръщам внимание на един от интересните медиа екземпляри. В пустинята Renault Sherpa седи толкова естествено, сякаш е нормален размер автомобил, а не средноразмерен камион.
    Повечето от вас са чели прекрасният материал в списание Оф-роуд.БГ преди време, където подробно бе описана машината, участвала в Cape to Cape. Бях чел за нея и с интерес започнах да я разглеждам. Накратко: турбодизел на Deutz с обем 4,8 литра и мощност от 215 коня. Много по-забележителен е въртящият момент от 800 Нм, още при 1200 об.мин. Скоростната кутия е 6-степенен военен автомат на Allison.


    Потресаващ клирънс от 61 см и система за регулиране на налягането в гумите са джокери за пустинята, разбира се и трите блокажа...


    Таблото е пълно с копчаляци, нормално – Sherpa е военна разработка, конкурент на Хъмви.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY





    На това място се натъкваме на шестият българин в рали “Дакар” - Огнян Биков от Пловдив. Срещата ни бе доста кратка, тъй като той и екипа му трябваше да се прибират към бивака. Денят е бил много насечен и дори за техния камион е било тежко по пясъчните дюни. Доколкото разбрах, е бил ангажиран в съпорта на Алес Лопрайс. Говорим за това, колко е трудно българин да попадне сред участниците и огромните разходи, съпътстващи преживяването “Дакар”. Огнян също така сподели, че при освобождаването на неговата Татра от митница е имал много административни проблеми. Буквално в последния момент се е справил със ситуацията. Биков е учуден, че Чагин завършва толкова рано преди Лопрайс. Според него, диференциалите на чеха са по-добри за дюните. Разбираме се по-късно да се срещнем в лагера, но това така и не се случи до края на ралито.













    След края на етапа, се отправяме към бивака. Предимството ни за следващия ден бе, че етапът щеше да се върти около Копиапо, а стартът и финалът бяха близо до бивака.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Етап-8 Антофагаста-Копиапо 812км.


    Вчера се прибрахме много късно в лагера след близо 1100км за деня,снимане в трасето и пращане на видео от магазина.Отделно джипката ни скъса нервите.Направо бяхме смазани от умора.Не действаха нито ред-були нито кафе-тялото и мозъка си искаха своето.Решихме да тръгнем по-късно и да хванем състезателите направо на финала.Предишната нощ видяхме един от спортните камиони обърнат до пътя.Тези момчета или бяха заспали или бяха получили някаква повреда.Едната гума на чудовището се беше откъснала от моста.Багаж и части се търкаляха навсякъде около фургона.Имаше много полиция и военни.След сто километра ни спряха при един пост на пътя.Полиция извършваше пълна проверка на всеки.Бяхме предупредени, че ако не спазваме ограниченията ще бъдем солено глобени, арестувани и докладвани пред АСО.Използвах времето докато фуражката държеше дълга реч да разгледам един местен състезател с дъвкано и изплюто Гранд Чероки.По ламарините нямаше педя право място. В състезанието имаше две странни бегачки-тази и един Нисан Патрул същия като на Чавдар Крачунов.Не знам в какъв клас бяха тези коли,но това значеше,че има и вариант за участие с возило по старо от шест години.И преди бях виждал стари Ситроен, Пежо и Форд но те бяха променени под ламарините до неузноваемост и минаваха за прототипи.

    Спах няколко часа на седалката отзад-отвратителна работа-горкия Драев.Краката се вмъкват в място колкото пощенска кутия.От вибрациите и клатенето нон-стоп си почукваш глезените в тръбите.Виждаш само настрани като арестант.Смърди на нафта,а като си тръскаш цигарата през прозореца всичко ти се връща в лицето.Сега вече разбрах защо Стоян тръска на пода.Събудих се със схванат врат-бях пуснал от клатенето на тиквата лига от гърдите до седалката.Пиеше ми се вода,пикаеше ми се и въобще не исках да съм на този континент.Движим се в тежко задръстване-микс от туристи и състезателни машини.Чудно започва деня, а има още толкова.После се сетих за отегчителния полет със самолета,ревящите бебета и как всички чакат да махнат коланите,за да се бутат като глигани до кенефа.За ангажиментите в София,които съм заебал недовършени..осъзнах че не сме толкова зле.
    Отново се движехме на метри от Oceano Pacifico,въздухът е влажен и наситен с пясък от вечно духащия вятър..



    Ако за нещо ме беше яд на това пътуване,то е че така и не пробвахме океанска риба.Често в по- малките градчета като минавахме по улиците се носеше миризма на готвена риба.Но ние все бързахме,гонехме нещо-все закъснявахме за някъде.Всеки път си обещавахме..Аре утре и така и не намерихме време.



    Това е едно от нашите бъгита Шевролет.Ето как изглеждат триста хиляди еврака след няколко салта по-дюна.На всеки "Дакар" се чупи и унищожава техника за милиони.Много е демотивиращо,когато харесваш и после видиш някоя от машините в такова състояние.Отново си помислих-на кой му е нужен този мазохизъм.Петнадесет дневен риск постоянна смъртна умора и стотици хиляди лева похарчени в мечтата да достигнеш финала.Това е лудост и болест неизлечима..Бензинът е като хероина влезе-ли ти веднъж в мозъка няма отърваване от него до гроб.











    Следва
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 09-02-11, 19:25.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY



    Хеликоптерът с репортерите тръгна към друга по-интересна точка в трасето.За миг си представих как Драев в стил "Умирай трудно" се засилва следва скок и увисва на една ръка стиснал плъзгача на металната птица.Люлеейки се Стоян прави няколко въздушни кадъра на гонещите се буболечки отдолу и после с дъъълг полет се приводнява като капсула в близкото езеро.За съжаление езеро нямаше...Ние отново трябваше да се натъпчем в нажежената прашнаТойота.Вече го приемах като наказание,което никога няма да свърши.Чакаше ни дълъг път до Икике и после до Антофагаста.



    Вторият Форд Раптър с аржентински екипаж- двете машини бяха с двигатели със суперчарджър и механиците се притесняваха дали ще издържат заради прекалено малкия рестриктор на въздуха.


    Боулърите и техните разновидности година след година намаляват на "Дакар"-това се дължи не само на износването на бегачките,но и на купчината с кинти,която трябва преди и по време на самото състезание.


    Решихме при тръгването да заредим батериите на техниката в джипката.При мушкането на щепсела в гнездото към инвертора нещо съсна и уредите на таблото умряха.От няколко дни двигателчето ни грееше и хич не желаех в този ден да прегреем и после да претакваме антифриз през ауспуха.Започнахме да надничаме умно в релета и бушони.Лошото беше че нямахме торксове за корите на таблото,а едната тръба на предпазната клетка беше израстнала точно пред кутията с бушончета. Те бяха залепнали в корпуса и с размера на детски зъбчета.Започнах едно по едно да ги изтръгвам с клещите на Ледермана.Изгорял бушон нямаше...Стана нервно-пот и прах се смесваха на каша по телата ни.Трябваше да се махнем час по-скоро от това място.




    Няколко пъти досега Тони ни беше давал съвети по телефона за дребни,но гадни проблеми по Круизъра.Нямах представа колко часа е в момента на "долната земя" пък и не ми се смяташе.Натиснах бутона за набиране на Траян Траянов... след секунди долетя познатия глас.

    -Каквоо пак направихте бее??Живи ли сте??

    -Като живите сме.. тука зареждахме едни боклуци от запалката и стана късо.Уредите по таблото не работят,а бушоните са здрави.

    -Сега ще видя една схема и след пет минути се обадете пак..Айде успех.

    -Мерси, Тонко айииде.

    Това нямаше да е последният път в който ползвахме безцения опит на Тони.

    Час по-късно пърпорехме по националната пътна мрежа.Инвертора беше захвърлен позорно на пода. Носихме резервен,но се оказа,че проблема не е от тях.Трябваше да заредим нафта и да измием джипката-вече приличаше на талибанска патрулка.А рейката така бълваше хидравлично масло,че наливахме регулярно през сто километра.Много път изминахме и без никаква хидравлика.



    Връщаме се обратно до Икике изглед към ситито и океана.


    Интересното бе че по улиците нямаше нито едно дърво.Близо до океана се виждаха изкуствено засадени палми.Лесно намерихме болницата и чакаме докторите да пуснат Тодор на свиждане.Пушим и говорим за онази тежка за всички ни нощ.Благодарение на SPOTа и онлайн системата на организаторите брат ми и екип от форума са знаели къде се намираме във всеки един момент.Въпреки това нямаше как да помогнем.Драев е объркал стелажите и саковете в Т-5цата и сега Христов е с дрехите и обувките на незнаен французин.Снимаме и едно импровизирано интервю за телевизията.Малко по-късно бягаме с пациента в универсалния магазин.Там Тошо си купува дрехи за обратния полет до вкъщи.Оказа се че АСО не му дават разрешение да продължи с нас състезанието.Нещо повече те му задават въпроси по телефона къде е и кога ще лети за България.Също така настояват участника да посети личния си лекар след завръщането.Два часа по-късно се разделяме на входа на болницата.

    Тодор с новия си кемълбек и дрехите на франсето.

    Останахме само с един маратонец в надпреварата-дано той има повече късмет. Оказа се обаче,че Ценков отново е карал дълги километри със спукана гума.По-точно заклинил се камък между джантата и шарнирен болт на управлението е сцепил колелото отвътре на борда.Всеки един ден от състезанието е истински свирепо изпитание и никога не знаеш откъде те дебнат неприятностите.
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 09-02-11, 19:17.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Етап 7 Арика -Антофагаста 806км.

    През този ден имахме две задачи.Да снимаме на ССа и да вземем с нас Христов от болницата в Икике.Тръгнахме след полунощ и навлязахме в пустинята навътре по трасето.Намерихме едно по атрактивно място и зачакахме първите мотористи.Че мястото е добро показа и кацането на хеликоптер с придворните репортери на АСО.Това значеше че наблизо по-добра точка няма.Желаехме да вдигнем бойния дух на Ценков и извадихме българското знаме от колата.Много е важно за състезател след стотици километри да забележи родно присъствие по трасето. Въпреки трудностите това им дава сила и стимул за борба.Също така ги откъсва от собствените им мисли и тревоги.Разбирайте мотане и несигурност.


    Преди идването на състезателите си бърборим с този моторист.Черпим се с кафе и бисквити на изгрев слънце.Оказа се че той ни помни отпреди няколко дни на планината дюна в Икике.Точно той е бил стюарда на мотоциклет който свали Румен от трасето на спускането.Питаме го къде се намира една от местните забележителности.Монумент на огромна ръка насред пустинята.Оказа се че сме минали на метри от нея в тъмната част на прехода до тук.Разговорите продължават около пътуването с мотоциклет в Аржентина и Чили.Разказваме му и за особеностите на България за планините и морето.Разменихме си кординати и се разбираме че може да се видим догодина.










    Тази година дори най добрите ралиджии караха много предпазливо.Нямаше я оная борба на живот и смърт както беше навремето между Митсубиши и Фау Ве.

    Петърханзел нямаше късмет и лично според мен Бавареца не може да бъде достоен конкурент на сините болиди.





    Едно от бъгитата Оптимус се движише доста добре.На МД също не им вървеше тази година.Нашата Т-4 беше изгорила бутало и на практика целия отбор бе лишен от бърза асистенция.На всичкото отгоре нямаше начин всички налични части и обурудване да се преместят в другия камион.Стигна се дотам че отбора се раздели на две Морел и другите участници.

    Трасето бе пълно със страшни късове скала.Всяко изпреварване в прахта поставяше играчите в жестоко натоварване и постоянен риск от тотал щета.

    При големите е по-лесно на такъв терен.КАМАЗа не го бригат камани с големина на топка за футбол.Отгоре трасето се вижда отдалеч а гумите разположени под задника на пилота също са предимство за резки маневри в последният момент.Спука ли гума обаче чудовището се почва една много тежка кушия.Разликата на финала при камионите е толкова малка че смяна на колело те праща директно десет позиции назад.

    Тези камъни трошаха окачвания и защити като солети.Не знам как се опазват колелата на АТВ в това минно поле.Повечето от тези машини са застигани от по бързите автомабили и първите камиони.Трябва да дадът път в трошляка а след това километри наред да карат на сляпо.

    И тази година се наблюдаваше много силно участие на китайски отбори.Едните бяха сигурно с десет души оператори и фотографи.Пилотите бяха почти като на реалити предаване.

    Ето тук се чу първо един пукот и миг по-късно гумата пое свой собствен живот.Бъгито заора на носача.











    Тези момчета обаче имаха една Тойота бърза асистенция тъпкана с части за тях.С интерес наблюдавахме как бе извършен ремонта.Той отне близо двадесет минути в един лют прахоляк. Никакво напрежение или мотане направо стандартна процедура..Ако бегачката беше на цял мост или 4х4 това можеше да отнеме
    часове.Задното предаване не може да има само недостатъци.










    Момент на разбиване на плитък феш феш.Тази пудра е като спирачка за скороста на возилото.На места тази гадост се натрупва да 50см.дълбочина.Пудрата прониква навсякъде филтри,купе и дробовете на екипажа.Отдолу винаги се крият капани от дупки прагове и скали.Преминаването е на усет и късмет няма начин да се кара бавно в феш феша.Затъването на такова място е истински кошмар.В прахоляка отзад на скорост идват другите играчи и всяко слизане на екипажа е равносилно на самоубийство.При моторите и АТВ е още по-гадно.Тук помага системата Сантинел.Има копче с което известяваш че се намираш в прахоляка или на сляпо място по трасето.
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 09-02-11, 14:31.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Поехме към град Arica- на асистенстката карта беше отбелязано че сме на 346км. В този ден можехме да хванем ССа на две места по пътя. Лошото беше, че бяхме загубили много време да предаваме информация в България. След около 120 километра видяхме къде започва асвалтовияТ преход за състезателите. На мястото имаше много аварирали бегачки и камиони. Някои от тях бяха със задраскани състезателни номера. По правилник, след като се откажеш от надпредварата, си длъжен да заличиш цифрите от табелата. Решихме че имаме още шанс да навлезем до СС-а и да снимаме.
    Това се оказа невъзможно поради бързодвижещите се състезатели по тесен прорязан в дюните асвалтов път. Разбрахме, че няма начин да отидем до финала на секцията. Тръгнахме да се прибираме към бивака. На няколко места имаше постове на организаторите които следят за нерегламентирана асистенция. Пътят започна да се превръща в проход с множество завои. Точно когато със Стоян спорехме на висок тон за някакви тъпотии относно българските състезания, на репортерския телефон писна SMS


    Не получавахме често такъв вид съобщения и притеснено се спогледахме. SMSa беше пуснат преди час и нещо.
    Беше от телефона на Христов, тоя с многото тройки накрая. Тодор ни молеше за съдействие на финала на специалния етап. Пишеше, че се е пребил, а машината е на кайма. Две спукани гуми, задръстен филтър, криво кормило и щанги. Веднага сменихме посоката на движение, а Румен започна да омагьосва трипито. Намирахме се на сто километра от кръстовището за главния път. Настъпих Тойотата до 123км/ч - това беше разрешената скорост на този участък. Предишните дни бяхме виждали, че повечето АТВта и мотоциклети завършват със спукани или извадени гуми. Т4 на отбора се мъкнеше с ден закъснение и много ме беше яд, че още от старта не взехме от тях колела за нашите машини. Бях обещал на Морел и Мариз, че няма да помагаме по никакъв начин на Тошо и Пепи, каквото и да става. Обещанието беше за дърпане, ремонти и смяна на пилотите. Но за резервни колела не бях обещавал нищо. Още повече, че всички около нас го правеха. Естествено ако ни хванат в такива схеми - напускаме състезанието, а отборът можеше да бъде наказан заради нас. Французите толкова се страхуваха от това, че два дни им се молехме да ни дадат колан за дърпане. Също така, инструментите ни бяха извадени от джипката. Ние пътувахме из пустощта вече близо 5500км с един Ледерман, тел и макетно ножче като инструменти. Също така бяхме предупредени от организаторите, че ако ни засекат по Е-трака или трипито, че се намираме или сме спряли до българските участници си тръгваме и ще бъде наказан целия МД-Рали. Централата за Е-трака се намира в Париж и за следенето на всички в ралито се грижи екип от стотици оператори. Отделно може всеки един от другите състезатели да подаде сигнал за забранена подкрепа от страничен персонал. Помощ, части, дърпане и духане може да бъде оказана само от друг регистриран състезател в надпредварата...

    Километри наред се разминаваме с различни спортни возила - повечето са като бити. Личи си, че етапът е бил много тежък - страшно количество техника е закъсняла с адски много часове. Знаехме, че от нашия отбор има още машини в предишния етап. Всяка година АСО напъват участниците до краен предел преди почивния ден. Смята се,че който се добере до него вече има шанс да види и финала.

    Покрай нас профуча едно жълто АТВ приличащо на нашите. Нямаше начин да видим кой е пилота, ако имаше въобще пилот на него. В огледалото забелязах, че човекът лежи буквално на нерф-бара на машината. Под прахта прозираха цветовете на екипите с които караха Тодор и Пепи. Докато спрем и обърнем вече нямаше и помен от човека с който се разминахме. Започнах да го гоня без да гледам скоростомера. След три минути дълги колкото три часа настигаме четириколката. По предният джам и тавана на Тойотата бият парчета от външната гума на Ренегада. Това е Ценков който с мъка удържаше возилото в пътя. От задната гума беше останала тънка ивица, която шляпаше докато догонваше джантата.

    Изравнихме се с него и след като се разпознахме намаляваме скоростта. Караме успоредно- ние крещим - ядосани от купето..
    -Какво става бе Пепи???
    -Гръмнах гумааа.
    -Ще стигнеш ли така до бивака?
    -Не знам. Какво да правя, ще карам така.
    -Тодор къде е??? Добре ли е?
    - Не знам, караше след мен, после се изгубихме.
    -Добре айде. Успех!!

    Петър не знаеше какво става с Тодор и нямаше нужда да му казваме - без това не му беше леко. До финала на прехода имаше над 250км, повечето проходи и завои. Обърнахме и отново напънах джипката. Залезът показваше, че нямаме много време. Ебаси бабата - и двамата ни състезатели можеше да отпаднат в един ден. И то толкова малко преди почивката. На "Дакар" два часа свободно време се равняват на два дни цивилно време. За цял един ден могат да се свършат куп неща. И най вече да не вършиш нищо, а само да поспиш като човек пет, шест часа. Всички по асвалтовия път в този момент мечтаеха за това.

    Стигнахме до кръстовището по тъмно. Там още имаше хора от АСО и полиция. Хванахме по един шорткът към финала. По тесния асвалт дълъг около 20 км се разминаваме с бушонирани камиони и криви джипки. Няколко асистентски камиона се крият безуспешно около пършивите храсти до пътя. През цялото време набираме от сателитния към Христов. Няколко пъти телефона даде свободно, но нямаше отговор. От България вече са разбрали и също ни набират различни хора през пет минути. Казваме каквото знаем, но то не е много. При пристигането на същинския финал с ужас установяваме, че няма да можем да навлезем по трасето. Табелите за СР са в подножието на дълга дюна - около нея има още хиляди пясъчни върхове, а отгоре се спускат камиони. Никакъв шанс да качим меката дюна с нашата караджейка. Тръгнахме да търсим обход, но пустинята бе прерязана от дълго пясъчно дере. Колко добре знаят копелетата от АСО къде да направят цедката! Чакаме- след час се обади Ивайло и ми съобщи, че Тодор е на 35-40км от нас. Той пък откъде знаеше??? Надявахме се някой да върже Христов и да го дотътри до финала. После щяхме да се оправим с всичко.
    Румен отива да говори със съдиите. Гледаме да не се бутаме много-много около тях. Как Тошо успя да направи тази беля в най тъмната нощ, толкова тъмно не е било досега. С Драев слушаме виещите чакали докато гледаме как призрачния силует на Румен излиза от тъмното.

    -Нищо не знаят, в трасето е пълно със закъсали машини и ранени хора... умрели няма.

    Още един час правим някакви ялови планове, но само разбираме, че сме мнооого малки пред пустинята. Четиридесет километра в този терен е непреодолима бариера. Около нас става все по тихо, вече не минава никой. Тръгна си даже и мобилната бензиностанция на Тотал.
    Брат ми крещи по сателитния да таковаме таковата на организаторите и да тръгваме по трасето да търсим Тодор задължително. Много си падам по самоубийствените атаки, но само когато има краен резултат от тях. Дреме й на пустинята, че ще се хвърлим и останем някъде там. Всъщност тя само това и чака да ни прилапа и нас. Храна не носехме, вода беше останала колкото да се изтрепем утре сутрин за нея. С тая старица не знам и дотук как бяхме стигнали.

    Отново се обади брат ми и каза, че Христов не може да се свърже с нас. Но вече нямало значение, бил натиснал бутона на Е-трака. При него имало и други хора - вече чакали и лекари.
    Спомних си как Тодор тръгваше сутрин без кемълбек и някои от средствата за оцеляване. Дано поне в този ден да ги беше взел. Чакаше го тежка нощ. Това беше - поехме мълчаливо по пътя. Сетих се за Ценков и се чудех какво ли се случваше при него. Кой знае, след няколко часа какво ще ни поднесе пътят. По-късно дадохме на Ивайло номер на телефон на организаторите за евакуацията на Христов. Разбрах че и Ценков от лагера е пратил линейка, а Гоблин от форума е разговарял за състоянието на Христов и подробности около настаняването в болницата.
    По прохода се подгонихме с един напълно откачен пилот на спортен камион. Ех, ако можеше сега да ни види ония тъпир Кисяков от КАТ София. Всеки завой се вземаше с бесно сечене, гуми пушат, дефилето смърди на прегорели спирачки. Тоя с MANа вади фракция на която и ние поднасяме. Маркираме територията с гъсти пушеци изгоряла нафта. На спусканията имахме предимство, но на баирите огромната машина ни издухваше с лекота. Погледнах, че Драев и Румен спят, но са си сложили каишките- не че при тези скорости щяха да ни помогнат с нещо. Чудих се само колко още километра ще седи на Румен главата към тялото. Всяваме смут между пътуващите местни селяци. Заразяваме няколко от тях и вече се гоним цяла орда. Водачите се сменят на риск и дават път само когато големият Чича им стопи до край нервите. Потни длани и треперещи крачета. Безумието свършва на околовръстното на Арика. Карам бавно успоредно с камиона и се поздравяваме взаимно с пилота...на "Дакар" като на "Дакар"- все едно ми казваше той.
    Вътре в града ограничението е 30км/ч. и аз без да знам съм решил да подремна. Доста километри бяхме навъртяли този ден и много нерви изхабихме. Пристигайки в бивака видях само,че на Петър АТВто е там и после не помня нищо.



    В почивният ден Роби Гордън щеше да прави шоу на плажа и да вози в резачката журналяги.
    С Румен и Стоян отидохме до плажа с един от пикапите Мушморок на организаторите.



    http://www.youtube.com/watch?v=uZ1nv...layer_embedded

    .














    Където и да отидеше бате Стоян беше заобиколен от красиви жени. Лошо стана когато омеша Ред-Була със Спиид Енерджи, но това си остана в АРИКА или май се прибра в Америка??
    Помолих Драев да ми направи една снимка в стил BAJA-1000 ZOO ROAD и ето как го направи той.


    Румен също беше разбрал за задачата и застана няколко метра назад и две крачки встрани. После много хора не вярваха че снимката е истинска.
    Това е един и същ кадър от двете камери на българските фотографи.




    За съжаление не ни излезе късмета да се возим при Гордън въпреки че теглихме по три пъти листчета от шапка. Дойдоха и разни големи клечки и състезатели и ни прередиха. След час бреговата охрана спря лудото шоу. Отидохме да почиваме в лагера - ето и малко снимки от там.



    Чудовищата Т-5 на американеца струват над милион долара парчето. Много големи сервизи могат само да мечтаят за обурудването им. Въпреки това Гордън е обикновен частник и кризата го е натиснала и него. Тази година нямаше Т-4 в трасето а персоналът е намален с десет човека.






    За Хамърите сме говорили толкова много, че вече знаете всичко. Трябваше да взема от бегачката на Американеца нещо за един приятел. Обещал бях, но трябваше да е било на оранжавия Хамър и да се е борило в Аржентина през 2011г.



    Това малко затрудни механиците, но започнаха да ровичкат из частите на номер 303. Малко, но от сърце - други неща за даване нямаха.


    През този ден кипи най-големият труд по разглобяване, чистене и подреждане. Видях, че и при народните автомобили беше същото, но те вече са писнали на всички.





    Давид, механика на българските състезатели - много свестно момче, което говореше английски. Винаги в срок успяваше да поправи щетите по машините. При него нямаше напрежение в нито една ситуация - той също така помагаше и на нас въпреки че имаше постоянно работа. Благодарности за всичко, което направи
    един истински добър асистент от "Дакар"


    Това бе един от малкото дни когато се видяхме с Пепи за повече от десет минути. Веднага снимахме и едно интервю което сте гледали по ТВ-7
    След прибирането ни разни канцеларски плъхове ни обвиниха, че не сме снимали нашите едва ли не всяка вечер. Някои съфорумци пък са очаквали предаване от чукарите на живо. Природа им се догледало - то ние от бързане не видяхме нищо. 90% от снимките на природа са правени в движение от или през прозореца на джипката. Няма начин да се обясни с какъвто и да е репортаж какво е рали Дакар и ти в него.



    Спрингбок най- евтиния и адекватен начин за участие на ралито.



    "Дакар" се завършва с много колела... представа нямам точно с колко се печели. Гумите са по-важни дори и от нивото на бегачката.


    Класическа компановка - двигателя е пред скоростната кутия. При Хамърите на Гордън е обратно - първо е моторът и после предаването. Сами се сещате, че и двата вида имат предимства и недостатъци..но това е дълга тема.
    На долната снимка един от най добрите механици в рали рейда и не само там.Разказват че големите звезди първо с него се поздравявят и след това с директора на състезанието.


    А ето и най пазената бегачка преди пет години. Отборът на Митсубиши НЕ ДАВАХА НИКОЙ ДА ПРИПАРИ ДО НЕЯ. Нито снимки,нито инфо. Сега можех да цъкам семки в кокпита до довечера. Една истински легендарна бегачка. Кофти нещо е времето.


    Въпреки това старата дама още има какво да покаже. Няколко дни по-късно точно на тази сменяха скорости и раздатка. Гледах как става това с отворена уста. За съжаление бяхме тръгнали към банята и не носех фотоапарат.



    По таблото няма нищо излишно и въпреки това само от гледане се получава "шлемов огън". Единственото, което липсва е онзи мирис на чисто нови пачки през 2006 г.






    Малките японци винаги се изправят пред големи проблеми.

    Завъртяхме се и в медиа центъра. За пореден път само се ядосахме. Колегите си работиха с бързия интернет и пускаха чудни снимки от места,които даже не сме знаели че съществуват. Това бяха придворните фотографи на АСО - те имаха под ръка хеликоптер и водачи. Докато пътуваха към определените за снимане точки си подремваха. Драев направо откачаше от този факт и съжаляваше, че нямаме акредитация за хеликоптер. Местата, на които ни пращали били тъпи и скучни и т.н. В този момент го нарекох ХЕЛИКОПТЕРА. Аз обаче знаех, че ние имаме и друга задача, а не само да снимаме. Плюс това тези хора бяха истински професионалисти. Този ден отново откесихме по интернет кафетата с Румен.






    Същият ден се видях с Липароти. Тя ми каза,че вчера в трасето е видяла Тодор да се мъчи, но нямала възможност да му помогне. И тя била на ръба на физическото отпадане и силите едвам и стигали да се държи за кормилото.Камелия обаче беше взела с нея нещо което Тодор не притежаваше.А именно опит в пустинните състезания.
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 08-02-11, 14:16.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    Бяхме отпочинали и тръгнахме веднага след като се видяхме с Пепи и Тодор.Навлязохме по трасето на специалния участък и разпънахме палатките.Драев и Румен бяха принудени да делят една къща предвид това, че носихме само две тенти.За разлика от Аржентина, в Чили след полунощ ставаше много студено.Това е една от малкото прилики на Атакама със Сахара.Първият мотоциклет ни събуди точно на изгрев слънце..Когато пристигнахме имаше не повече от тридесет човека покрай трасето- сега вече бяха стотици.Органите на реда също бяха заели своите места.






    Някои от мотористите вече бяха изморени на предела.Това си личеше по начина им на придвижване в предстартовата зона.






    Христов и Ценков преминаха уверено и след един два завоя от тях остана само пясъчен облак в далечината.По звукът си личеше, че Ренегадите работят добре.Още малко сили и ги очакваше почивния ден и спокоен ремонт в бивака.Няколко АТВта и мотоциклета се върнаха до старта и започнаха дребни ремонти.През това време се наредиха и първите автомобили.При тях също личеше, че има набързо напаснати капаци и калници.Изключение разбира се правеха фирмените болиди на народната кола.









    Това беше последното преминаване на Минито покрай нас.На другият ден пилота му го разпарчетоса и между другото без корубата, голата конструкция не изглеждаше толкова грозна.






    Всяка година при бъгитата и прототипите 2WD има по един участник който кара перфектно и често наказва 4х4 болиди на добрите пилоти и фирмени отбори.Само липсата на повече средства при този вид участници спира челните позиции на заднозадвижваните конструкции.Много по-приятно е да се гледа този начин на пилотиране.Атракцията идва от там че на всеки завой бъгитата влизат с дрифт.При по-бързо преминаване гумите са насочени в обратна посока на завоя, а задната част бръсне границата на оформения от предно преминалите път.При неравен терен дългите ходове на окачването поглъщат препятствията на ръба на физичните закони.Една от най малоумните идеи на FIA е да лимитира ходовете при 4х4 возилата до 10 инча.Навремето Ситроен и Рено бяха с много по-дълги ходове и без ограничител на въздуха от 34мм.Също така се разрешаваха турбинирани бензинови двигатели.Всичко това доведе до заводската хегемония през последните години.Тези рестрикции доведоха до липсата на атракция въобще при рали-рейда. Сега при бензиновите се разрешаваше 6 скоростна кутия, а при турбо дизеловите агрегати само 5 позиции на лоста.




    Когато през 2006г.видях този екземпляр на Митсубиши той беше като нещо от друга галактика.Сега си личеше че тези момчета едвам го подържат.
    Повече снимки на голата рама и окачването по-натам в репортажа.






    При големите нищо ново. Ако в скоро време не се изяви заводски отбор или поне държавен, какъвто е КАМАЗ, състезанието при камионите ще стане страшно безинтересно.Лошото е че скоро не се вижда нов отбор или желаеща компания за фирмено чудовище.








    Мястото беше много скучно и след първите няколко камиона решихме да си тръгнем.Трябваше също така да намерим интернет и да пратим инфо и снимки.
    През нощта се бяхме качили на двадесет километра нагоре по трака и беше все същото.По тези пътища най неприятното нещо са mалки, хиляди бразди напречно на движението.Те се появяват или когато има вятър или от преминаването на състезателите.Вибрациите са страшни.Направо се чудехме как имаме здраво челно стъкло.Предишните дни карахме по такъв терен близо 60км.и бяхме сигурни, че нещо ще се откачи по окачването или купето.Няма значение от скоростта на предвижване, цялата джипка изтръпва в тресящ постоянен шок.Уредите на таблото почти не се виждат, а всичко закачено отвътре на кабината започва да пада по пода.Притеснявахме се за преносимите компютри и другата техника.Един от мобилните телефони се беше разпаднал на части в джоба на конзолата.
    Върнахме се стотици километри до един MALL в Икике.Предишния ден бяха пробвали на трасето да разбият патрона на вратата на Тойотата.Добре че Чилииците са некадърни апаши иначе щеше да се наложи при прибирането ни в България да разказваме само приказки.Докато Румен и Стоян качваха снимки и видео аз трябваше да наглеждам джипката.Замотахме се в магазина с часове още повече че персонала на кафето през десет минути ни изключваше интернет връзката.
    Нямахме ни най малка представа че това ще бъде едно от най тежките денонощия за цялото състезание.
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 05-02-11, 17:30.

    Остави коментар:


  • PETER BLIZNAKA
    отговори
    От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY

    SS5 Калама - Икике, 459 км
    Предвид разчупения терен, избрахме да хванем път 24, който ни отведе до Токопиля.Това бе пътя за асистенция Т-5



    На разсъмване се движихме на метри от Тихия Океан по пътя към Икике. Направо е невероятно как само за денонощие се озовахме от чудовищните пясъчни планини до безкрайната синева на най-могъщия океан.





    Точно когато никой не бе в състояние да продължи вахтата забелязахме един ресторант. Кафето е важна част от всяко едно такова пътуване. Повечето вечери пълнихме термоса с кафе от бивака. Тази сутрин, обаче, заложихме на крайпътните ресторанти и кафенета. Забелязах, че мястото е посещавано от групи мото пътешественици и експедиции за което говореха многобройните стикери по витрината на бара.



    Отне ми известно време да намеря нашите стикери. Въпреки че подреждахме багажа всеки ден в купето, винаги цареше непоправим хаос. Не знам как, но багажът си имаше своя собствена схема за наместване и запълване на всички възможни ниши.



    Гордо шляпнах два български стикера до тези на колегите - един на Мони от БОА и един на форума. Винаги при всяко далечно пътуване ми е било приятно да видя, че някое местенце е посещавано и от други сънародници. По този начин чувстваш обекта някак си по близък и познат. Понякога се сещаш и за родината, която точно на мен в този момент хич не ми липсваше. За миг се върнах в мрачната студена София и задръстванията по бул.Сливница. Сигурен бях, че като се върна, скапаната дупка на Лъвов мост щеше да зее още по-лакомо за гуми и джанти и как на светофара преминават по три автомобила.
    Докато пием горещо кафе оглеждам логата и емблемите от цял свят. Въздухът е по океански влажен, а задникът ми сигурно вече се е превърнал в матрица за отливане на седалки Спарко. Оглеждам Румен и Стоян, които не са в много по-добро състояние. Мисля си за почивния ден, който предстоеше след още едно изтощително денонощие. Замислих се за Пепи и Тодор, качени на на АТВ-тата и самотни по време на тези чудни гледки. Много е тъпо когато преживяваш нещо толкова хубаво, а в същото време си напрегнат и не можеш да го споделиш с никой. Единственото за което се молех бе, да ги видя живи и здрави на финала на този етап. Не исках да се връщам да ги търся и да се притесняваме за тях по нощите.







    Отново грешка в картата на организаторите, която вместо на финала на SS ни отведе на обиколки в гангстерските гета на курортния град. Някой от обитателите на квартала ни гледаха толкова учудено, сякаш не са и подозирали за рали "Дакар". Няколко преки по-надолу по главната улица изпитах едно от най-невероятните преживявания в живота си. Приближавахме едно кръстовище, което явно много добре познавах. Бях го сънувал десетки пъти, години преди това. Улицата, сградата, дори и пешеходците застанали от двете страни. Следваше завой без видимост, но аз много добре знаех, че отвъд него светофарът ще свети зелено. Точно така беше и в съня ми, плюс усещането, че карам чужда кола с не толкова добре познати за мен хора. Много изявено дежа ву, което ме накара да настръхна. Помислих си, че от умора, мозъкът ми е започнал да забива. Споделих това с Румен и Драев и Румен ми каза, че му се е случило същото в един от предишните дни. За разлика от мен, той не бе сметнал за нужно да ни го каже тогава.



    Феновете от Боливия и Перу тръпнат в очакване на решението на АСО, дали догодина "Дакар" ще посети и тези страни.



    След час сме на финала на отсечката. Лагерът е разположен веднага след нея. Тук ме тресна второ дежа ву. Отново бях сънувал тази пясъчна планина в същия сън. Още преди да започнат да се качват първите хора по нея, знаех, че ще се обърна и ще видя океана. Единствената разлика беше, че в съня ми на планината имаше някакъв храм, а на мястото до което стигнахме, имаше скално образувание. Този път не казах нищо на другите, беше ме страх да не помислят, че откачам.



    Още след минаването на първия мотоциклет, десетки хора започнаха да изкачват баира. Стюарди на организаторите с мотоциклети върнаха част от тях. Охраната в 800-метровата на ширина ивица беше много строга.









    Румен Петков се изкачи без вода и с неподходящи обувки почти до върха на дюната. Ние с Драев знаехме, че той ще направи яка снимка и решихме да си спестим лудото катерене в жегата.



    Едно от най-екстремните спускания ни показа Алеханро Патронели, който беше издънил Ямахата до дупка. На места машината така се засилваше, че двигателят не можеше да завърти гумите и ревеше като при форсиране на място.



    Скоро се появи и Йозеф Махачек, който даде началото на цяла върволица състезатели след него. Неговата машина също глисираше по трасето към финала.







    Започнаха да пристигат и автомобилите. Сайнц едва удържаше
    Туарега в пътя. Сигурен съм, че още 10 -20 км/ч отгоре и машината щеше да премине границата на възможностите си. Публиката много се настърви от гледкта и вече не слушаше наставленията на охраната. На всичкото отгоре, по едно време задният капак на VW-то се отвори. Сега болидът наистина приличаше на ниско пикиращ самолет. Звукът на двигателя и последвалият прах внесоха последни щрихи в ефектното преминаване.По дани на АСО-233км.ч.











    Една от най-грозните коли, лично за мен в този "Дакар". Mini Countryman CC приличаша на пренадута детска гумена играчка. Нищо спортно в него...куфар на колелца.Жалко, че под гротескната коруба се криеше най-доброто BMW X3 X-Raid - с по-мощен двигател, подобрено окачване и по-правилна геометрия.



    Машината която погреба стотици успехи на Mitsubishi в рали-рейда. Неслучайно и тази, и миналата година, на вече частните болиди беше върнат доказания стар бензинов агрегат.





    Уникално каране на Кристиан Лавей с Nissan Dessoude Proto. По стил напомня пилотирането на Карлош Соуса.





    Спускането на Камазите по свирепия наклон е нещо, което ще остане дълго в спомените на всеки един зрител. Воят на раздатката и диференциалите се чуваше до самия финал разположен на 3 - 4 километра оттук.




    Чагин




    Едно от най-просташките неща, които съм виждал по състезанията направи ето този пилот от нашия отбор. Optimus-ът се движеше толкова бързо, че нямаше никакъв начин за корекция на траекторията. В един момент водачът изгуби управление и машината сякаш се взриви. След този скок приземяването бе настрани. Стотни след това двете задни гуми се извадиха от джантите. Бъгито полетя безконтролно към публиката, която се разбяга с писъци. Само чист късмет спомогна ситуацията да се размине без жертви.






    Отново се изнервихме от чакането на Ценков и Христов. Брат ми звънеше от България през 5 минути. Най-накрая разпознахме малка жълта точка, която след минути се превърна в машината на Тодор. Разбрахме, че предната гума на Канама е спукана. Сега остана да завърши и Пепи.



    Изневиделица и по диагонал на основното трасе започна да се спуска нещо. Всички познаха рева от "осмака" на Роби Гордън. Той беше отпаднал два дни по-рано на свързващ етап и никой не очакваше неговото появяване. Латиносите са ултрафенове на американеца и пощръкляваха при всяка негова проява. Гордън също премина с безразсъдна скорост но метри преди знаците за край на етапа, завъртя с дрифт Хамъра в насрещното движение. Оттам последва изкачване на пясъчната планина. Вече никой не гледаше състезателите, които пристигаха. Всеки сочеше оранжевото петънце и крещеше възбудено.



    На снимката в кръгчето е болида на Гордън.







    Издебваме американеца след лудите кушии за снимки, автографи и лафче. Роби също възбудено обясняваше, че след поразиите му сигурно никога няма да го вземат отново на "Дакар". Е, знаехме, че се шегува, той е едно от рекламните лица на надпреварата. След като отпадна, той трябваше да изпълни дълга към новия си спонсор.



    Въпреки, че чакахме до тъмно, Ценков не се появи. По-късно ечерта разбрахме, че е счупил заден диференциал в едно от най-гадните места по трасето - безкрайни пясъчни чаши. Нашият пилот с много усилия успял с помощ от публиката да разглоби силовото предаване. Много мъки и рискове му е отнело прибирането в бивака само на предно предаване. При този начин на движение, управлението на четириколката е затруднено, а кормилото се опитва да откъсне ръцете на пилота.



    Едно от редките ни хранения по светло в лагера. Някои разправяха, че храната е сервирана от мис Франция, но ние така и не я видяхме. Използвахме ранното ни прибиране за по-сериозен преглед на Тойотата. Въпреки това, отново нямаше време да сменим старите гуми. В този "Дакар" много трудно се виждаха въобще някакви звезди в бокса. Всички известни лица, веднага след финиширане се качваха във фирмени коли и заминаваха в някой хотел. За нас беше истинско щастие да докопаме някой от фирмените карачи.
    Последно редактирано от PETER BLIZNAKA; 02-02-11, 21:09.

    Остави коментар:

Активност за темата

Свий

В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

Зареждам...
X