Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Живот и дълголетие на Хунза

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Живот и дълголетие на Хунза

    Хунзукук (Хунза) или Бурушо, наричани и с пеоративния извън страната им екзоним "Келеши"е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.
    Хунзите говорят неиндоевропейскикия, бурушаски език, на който hуnzo означава "връщане на лъка", т.е. "дом на стрелеца (с лък)" или "жител на Хунза". Пишат на арабската азбука, във вариата й използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.
    Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните, но не са толкова сходни с алпийският европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с хорта с ромски произход (цигани) и говорещите на памирски езици афганистанци, което се дължи основно на маркер M124 (определяне на Y-ДНК хаплогрупа R2A), кoято е най-висока честота в изследваните групи. Те носят и източноазиатски генетичния фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай. Според хипотезата на Сергей Анатольевич Старостин те са потомци на т.н. китайско-кавказци и няма как и от кого да са асимилирани индоевропейци.
    Долината на Хунзите е голямата туристическа атракция на Пакистан, цел на много чуждестранни и местни туристи. Тя е сравнително спокойна и добре устроена за азиатската действителност. Три големи планински вериги се преплитат около долината: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, която е свързана от 1978 г. с автомагистралата „Каракорум“.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:11.jpg
Прегледи:1
Размер:76.7 КБ
ID:6001229Натиснете снимката за да я уголемите

Име:10.jpg
Прегледи:1
Размер:61.5 КБ
ID:6001230

    Учителят Петър Дънов е казал, че нормалната средна продължителност на живота на хората на Земята би трябвало да бъде 120 години.
    Ето че това е възможно и то при цял един народ – Хунза – весел, жизнерадостен и работлив народ, който не познава болестите и грижите около болните, а хората доживяват до 100-120 годишна възраст без нeдъзи и със запазена психика.
    За този народ, обитаващи една от долините на Хималайските планини /сега щат на Пакистан/, се заговаря преди около 7-8 десeтилетия благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основния проблем, който той третира в медицинските си трудове, е болестите като последица от грешки в начина на хранене у отделния човек или при цели народи. За да докаже своето становище, той напуска лекарското си място в Англия и отива в Индия, където в продължение на 7 години проучава различните племена и народи и по силата на обстоятелствата попада на своя щастлив шанс – ХУНЗА.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:12.jpg
Прегледи:1
Размер:124.7 КБ
ID:6001232Натиснете снимката за да я уголемите

Име:13.jpg
Прегледи:1
Размер:47.5 КБ
ID:6001231

    Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Около доллината, която обитават Хунзийците, живеят още няколко племена. Условията са същите, битът е същият, но здравето им не е като хунзийците. Оказва се, че разликата е само в начина на хранене – изключително самобитен.
    Наблюденията и проучванията си от земята на хунза д-р Мак Карисън описва в труд издаден в Англия, като за първи път запознава света с този жизнен и истински щастлив народ. Хунза е доказателство на тезата му, че основното, от което зависи здравето на човека, е практикуваната от самия него диета.
    По-късно ръководителката на специалната американска експедиция Рене Тейлър пише: “В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве, но голямата му придобивка е фактът, че там рак и сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане не съществуват. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и т.н са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:14.jpg
Прегледи:1
Размер:56.4 КБ
ID:6001234Натиснете снимката за да я уголемите

Име:15.jpg
Прегледи:1
Размер:52.9 КБ
ID:6001233

    Така естествено възниква въпроса: С какво се храни хунзийския народ?
    Основното място в менюто му се отрежда на растителните продукти- плодове, зеленчуци и житни храни, при това предимно в сурово състояние. Въпреки височината на терена (2000м) там добре виреят червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии с изключителна сладост, поради екологично чистата почва. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсии и черници. Кайсиите се отглеждат в по-големи количества заради маслото добивано от костилките им и използвано като растителна мазнина към храната. Любима напитка там са билковите чайове. Сред зеленчуците на първо място е спанакът, който присъства винаги на трапезата и то в сурово състояние. Отглеждат се още моркови, зеле, салати, ряпа, тиква, както и различни варива. Това, което не може да се ползва сурово, се приготвя задушено на слаб огън.
    Хлябът на хунзийците винаги е само черен: смляното зърно се използва цялостно, без да се отделят триците от бяло брашно. Той се замесва в различни комбинации от отглежданите тук зърнени храни: жито, ечемик, просо, елда. Спазва се правилото: смилането на зърното, омесването и изпичането на хляба да става в един и същи ден. Хлябът присъства в изобилие на масата при всяко хранене и това е лесно обяснимо с изключително високата му хранителна стойност, която се получава от включването на люспата и зародиша. Хунзийците ползват зърнените храни и в покълнало състояние.
    Млякото и млечните продукти тук са нещо като лукс, деликатес. По високите долини, заобиколени със снежни върхове, местата за пасбища са съвсем ограничени. В по-ниските части могат да се отглеждат кози, крави и овце, а в по-високите – по малко якове. Млякото се използва обикновенно в прясно сурово състояние или като кисело, тъй като така се съхранява по-дълго. От него приготвят също сметана и сирене.
    Хунзийците не са пълни вегетарианци, но ползват месото изключително рядко: само на празници и при тържествени случаи. Но месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и консумира веднага. Качеството на месото е несравнимо с това на нашето, защото добитъкът им се храни с прясна трева на пасбищата, а не със синтетична храна. По празниците се поднася и по малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, което отглеждат сами.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:17.jpg
Прегледи:1
Размер:76.0 КБ
ID:6001235Натиснете снимката за да я уголемите

Име:16.jpg
Прегледи:1
Размер:24.4 КБ
ID:6001236

    В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни, пестеливи: като количетво и като калоричност. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни у дома си с това, което му поднесе майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие. Но изследователите на хунзийците са били истински изненадани от тяхната “гладна пролет“. Въпреки съвсем ограничето им хранене през цялата година, там всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, хората спират да приемат дори и семплата си традиционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода сушени плодове (обикновенно кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възтановява.
    През “гладната пролет“ животът си тече съвсем нормално. Това е сезон с усилена работа по полето и градините от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тревога, хорта си остават уравновесени и спокойни по дух, а работата им придружена от весели песни е спорна. Дали самото гладуване не им създава повече лекота и добро самочуствие?
    Нищо чудно, след като се знае тонизиращото и подмладяващото действие на глада и как той основно прочиства органи и тъкани от всяка патология и болестни наслойки. Със скромното си и ограничено по количество храна, със системното прилагане на “гладната пролет“ и с голямото физическо натоварване при примитивното замаделие хунзийците постигат не само изключителното си здраве, но и красота, те изглеждат по-млади от годините си и запазват през целия си дълъг живот стройните си, стегнати и гъвкави фигури.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:18.jpg
Прегледи:1
Размер:54.7 КБ
ID:6001237

    Информация е харесана за вас от линк и линк
    Последно редактирано от Zahari007; 03-02-13, 13:22.
    LZ1ZAH

Активност за темата

Свий

В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

Зареждам...
X