Плиска

[Zahari007]

Плиска е първата българска столица. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най - внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Плиска е основана вероятно от хан Аспарух. Основание за това ни дава един апокрифен летопис от XI в. - "Видение на Пророк Исая", където се казва:

"... Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плиска град...".
Испор се счита за форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, презид означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал, Плюска е форма на Плиска.
За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като"останки от древни времена".
По - добро описание се намира в записките на Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Адоба "имат голямо историческо - археологическо значение".
Най - верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта Плисков, споменаваната от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон. Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав.
Заключенията на Иречек възбуждат силен интерес у Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897 - 1898 г. първите разкопки. Те са проведени с помощта на Руския архиологически инситут в Истанбул с директор Фьодор Успенски. Проучванията първоначално са съсредоточени в местността Сарай ери, където по-късно се установява че е открит ханският дворец и Клисе ери, което се оказва Голямата базилика - първият голям християнски храм, построен след покръстването. Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок.851 г.). Част от надписът гласи: "...кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича...."

Разположение
Първата българска столица - Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и заема площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Поради липсата на естествена защита градът има три концентрични отбранителни пояса.
Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Той очертавал цялата територия на столицата.
Вторият е бил направен от големи каменни блокове, образуващи висока около 2.5 м. крепостна стена. Той очертавал вътрешен град, където били разположени жилищата на аристокрацията. Главният вход е бил на източната крепостна стена.
Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо дворцовия комплекс.
Тези части на Плиска са получили условните названия: Външен град, Вътрешен град и Цитадела (наричана още Малък дворец).

Външен град
Представлява земен вал, ограждащ площ с форма на неправилен четириъгълник. Дължината му е 7 км., а ширината - 3.9 км. на северната страна и 2.7 км. на южната. Изграден е като първо е бил изкопан ров с ширина до 10 м. и дълбочина до 6 м., като изкопаната пръст е насипвана от вътрешната страна така, че да образува насип с ширина до 15 м. и височина - до 6 м. На четирите стени на вала е имало проходи.
Откритите находки показват, че Външният град е обитаван от селяни и занаятчии, като не е бил гъсто заселен, а по-скоро в него е имало отделни малки селища. Открити са останки от землянки и дървени колиби от дървени пръти и кал, както и някои занаятчийски работилници. Особено добре запазена е керамична работилница открита в близост до източния вал, състояща се от пещи, работилници и складово-жилищни помещения, с размери 100 на 35 м.
След приемането на християнството през 865 г. се строят също и малки каменни църкви.


Вътрешен град
Вътрешният град представлява крепост със стени от блокове варовик и се намира почти в центъра на Плиска. Дебелината на зидовете достига до 2.6 м., а предполагаемата височина - 10 - 12 м. Фугите между варовиковите блокове били замазани с червен хоросан. Крепостта има форма на неправилен трапец. Северната и южната стени са с дължина по 740 м., а източната и западната съответно с 612 м. и 788 м. Приблизително в средата на всяка от стените е имало по една порта, като западната и източната са по-големите. Три от тези порти са разкрити и изследвани. Всяка порта се е състояла от по две кули с предполагаема височина от 15 м., и три порти - две външни дървени и една спускаща се решетка. През вековете портите са били многократно преправяни и преустройвани. Северната порта в определен период е била напълно зазидана, а западната е била стеснявана с тухлени зидове.
Четирите ъгъла на крепостната стена са били защитени с кръгли кули. Между ъгловите кули и портата на всяка стена е имало и по две петоъгълни кули (общо .
Във вътрешният град има изградена мрежа от водопроводи, направени от глинени тръби с хоросанова спойка, разположени под каменната настилка на града.
Дворцов център
Дворцовият център обхваща т.нар. Цитадела (наричана още Малък дворец), Голям дворец, Хански дворец и Голямото капище.
Цитаделата се намира приблизително в центъра на Вътрешния град и има форма на несъвършен правоъгълник. Оградена с дебела тухлена стена. Най-ранните следи от постройки са са от дървени сгради, върху които по-късно са били построени каменни.
Хански дворец - извън Цитаделата, близо до южната и порта са открити останки от дървена сграда, за която се предполага, че е била най-ранният дворец на хана. Има юртообразна кръгла форма с диаметър 14 м. и правоъгълно преддверие. Предполага се, че е била издигната върху дървена платформа носена от дървени колони. Смята се, че ханският дворец и бил построен през VIII в.
Голям дворец - състои се от т.нар Крумов дворец, върху чиито останки след разрушаването му е била построена от Омуртаг т.нар Тронна парата.
Важна информация за Крумовия дворец дава описането на византийски хронисти на превземането на Плиска от Император Никифор Геник през 811 г. "Като влязъл прочее в двореца на Крум, преровил неговите съкровища и намерил пребогата плячка. Започнал да разпределя на войската си мед и одежди и други различни неща. Като разтворил неговите изби с вина, раздавал на всички свои да пият до насита. Икато влязъл по улиците на двореца, разхождал се край къщите, наслаждавал се и казал: Ето, всичко това Бог ми даде и аз искам да построя тук град на мое име, за да стане именит във всички бъдни поколения. И като прекарал няколко дни, излязъл от двореца на безбожния Крум и като напуснал, опожарил всички жилища заедно с оградата от съставени дървета..."
Днес от Крумовия дворец са останали основите. Те имат правоъгълна външна форма с размери 74 на 60 м. и дебелина 2 м., което очертава внушителна за времето си постройка. Основите представляват мрежа от еднакви по размер правоъгълници (63 на брой). В четирите ъгъла се смята, че е имало кули. Няма сведения за сградата във височина, но по косвени сведения се счита, че е била на два етажа, с вътрешен двор. Крумовият дворец е свързан с Малкия дворец с подземен проход с под от тухли и стени и таван от дървени греди и дъски. Височината му е 1.9, а ширината - 1 м.
След разрушаването си от византийците Крумовият дворец не е възстановяван.
Тронна палата - Омуртаг изгражда върху основите на Крумовия дворец в западната част, по-малка каменна сграда, наричана днес Тронна палата. Тя има правоъгълна форма на основите и размери 52 на 26.5 м. и дебелина 2.5 м. Стените са направени от варовикови блокове и са запазени на места до височина от 3 м. Приземният етаж е имал предверие, централна зала, разделена на 4 части и полукръгла абсида с две прилежащи помещения. Смята се, че този етаж е бил обслужващ за сградата.
Горният етаж се състои от преддверие, обширна зала, разделена от колони на три части и апсида, в която се предполага, че е бил тронът. Смята се, че Тронната зала е използвана и по времето на Борис.

Голямата базиликаИзследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане.
Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т. нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и Тронна палата. Големият дворец е най - добре запазената сграда във Вътрешния град. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най - голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

Информация е черпена от: http://www.kroraina.com/pliska/pl_1.html