Tweet
ЗАЛЕЗИ НАД ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
7-та част
/ДИАПОРОС-АМУЛЯНИ-ТАСОС/
Настоящият пътепис може и да изглежда на пръв поглед съшит с „бели конци”, но за това си има основателна причина и тя е следната:
пътуванията ми до така наречените „Северноегейски острови” този път не се осъществиха в нито един и същи момент,
нито с един и същи човек или дори с една и съща лодка, а накрая се оказа, че и в различни години....
Но пътеписът е един, тъй като целта е общата обиколка на всички тези Северноегейски острови. И това е първата му част......
Всъщност самата дефиниция – „Северноегейски острови” е относителна, защото островите Тасос, Самотраки, Лимнос, Лесбос и
Агиос Евстратиос не могат да бъдат съотнесени в единен архипелаг, а в една доста абстрактна островна група.
Това важи в още по-голяма степен за Диапорос и Амуляни, намиращи се между двата ръкава – Атос и Ситония.
Ето защо определението Северни Егейски острови е относително и дава само обща представа, базирана на местоположение, за островите,
намиращи се в най-северната част на Егейско море. Едно доуточнение: към така описаната островна група принадлежат и островите Имврос и Тенедос,
които обаче историческата им съдба ги е определила като Гьокчеада и Бозджа?ада, понастоящем за добро или лошо - собственост на Турция.
Абе нещо много се разприказвах..... Тръгваме....
ДИАПОРОС
Май месец, но към края. След нощно пътуване – до малко преди Вурвуро (много нашенци ходят там на почивка) –
в ранната студена утрин спътникът ми – този път не кой и да е, а човекът, който ми отвори въобще очите за круизи с надуваема лодка -
подготвя своя 3.60 метров „Allroadmarine” (на който се учих да карам и за първи път барнах извънбордов) за пускане във вода.
Двигателят е 15-ска Yamaha – безукорна машина, палеща от пръв поглед. “Учителят” Добри – това е той, действа по същество:
Така изглежда Диапорос от сушата – та той отстои едва на няколкостотин метра от континента, нищожно разстояние,
което обаче ни затрудни нея сутрин – беше студено, имаше остри, малки хапещи вълни и доста силен вятър:
Превозното средство:
Чакаме слънцето да изгрее, че иначе ще бахлясаме от студ във водата –
Дочакахме го, хайде в лодката и през малките, остри и неприятни вълни прекосихме протока от около километър –
нищо работа, ама като те обливат пръски отвсякъде, ти се струва по-голямо разстояние. Намерихме се достойно място за нощувка –
досами плажа, под борове и зеленина :
Дори и в разгара на лятото тук на това островче Диапорос човек може да намери пълна тишина и уединение –
до него се стига само със собствен превоз или с лодки под наем, взети от съседен Вурвуро.Скрити в зеленината,
ние сме практически на самия плаж:
То и там си останахме, щото вълните станаха още по-остри и пръскащи,
и се отдадохме на обилна дегустация на бяло вино и така, до края на деня........
На другия ден сутринта посрещнахме изгрева, огрял планината Атон от изток –
и малко по-късно направихме безуспешен опит да стигнем до града Сарти, отстоящ на около двадесет и пет км.
югоизточно от нас на Ситония. След двучасово подмятане в увеличаващите се вълни се прибрахме безславно обратно.
Наистина тази година нещо не е наред с времето – бил съм предишните години няколко пъти на Диапорос;
винаги е било спокойно, тихо, вятър никакъв. А сега – точно обратното, все едно че си на остров, намиращ се далеч зад хоризонта....
Остана ни само разходката из острова.... Той не е обитаем в общоприетия смисъл, но има вили, две-три имения,
отделни постройки и база за отдаване на яхти под наем.Бреговият релеф му е интересен:
и осеян с малки, уютни заливчета. Ето едно от тях, в съседство на нашия бивак –
Водите около островчето са прозрачни, плитки и много гостоприемни. –
Сякаш сушата е една ръка разстояние от нас –
Разходка из вътрешността:
и красив, сякаш извънземен пейзаж:
Вятърът и времето са великолепни скулптори.......
Изгледи към планината Атон от Диапорос –
Някъде там, вътре, се натъкнахме и на единствения образец на сухопътна техника на острова
Морето сякаш те подканя да се гмурнеш в чистите води....
Дойде тихата и кротка вечер, вътърът замря и смири острите вълни.....
Пожелахме си взаимно лека нощ с отиващия си слънчев диск –
Ето това е остров Диапорос – близко до сушата, зелен малък рай, недокоснат от градове и села, с тихи,
спокойни лагуни с плитки, кристални води. Посетете го при възможност и няма да съжалявате – един уютен и чист свят,
раждащ красиви морски спомени.....
А ние продължаване по-нататък ......
АМУЛЯНИ
Юли месец, къмто средата. Време за море. Този път – остров Амуляни с Дидо.
Това е много интересно място и нещо повече – за мен поне това е любимата ми дестинация в Гърция –
там просто има от всичко за всеки. И острови, и лодки, и таверни, и хотели, и великолепни плажове, чести и евтини фериботи от континента,
невероятни залези и чиста, тюркоазена вода.... Амуляни е островче само с едно градче на него – Амуляни, където акостират фериботите,
тръгващи ог континента от Трипити, разположен непосредствено право срещу островното градче. И когато казах „острови”, имах предвид следното –
до Амуляни е разположена малка и симпатична островна група, известна официално като островите Дреня (или Гайдурониси /„Магарешки острови”/).
Тя се състои от шест малки островчета, разположени директно срещу град Уранополи на континента. Само на най-голямото от тях
(любимото ми място) има стар, вече нефункциониращ къмпинг, нещо като останки от вилна зона (масивните строежи са забранени),
едно плажно барче и таверна, в която сутрин и вечер карат и отвеждат с лодки персонала от континента.
Всъщност до Уранополи е границата на Гърция с независимата административна единица Атон и
оттам дават визите на желаещите да посетят манастирите в нея Пуснахме „Бисмарк” от нещо като рампа на
плажа почти непосредствено до Трипити и стоянката на фериботите :
Точно до рампата дават лодки с извънбордови двигатели под наем и дежури трактор,
с който се изваждат срещу заплащане по-големите и тежки моторници и скутери. От Трипити до островите
Дреня разстоянието по диагонал е около седем километра. Ето плажа, на който се установихме:
Вечер, когато захладнее и седнеш на масата, пред теб като на парад минават най-различни яхти,
моторници, лодки и всевъзможни морски съдове. Тишината е огласяна от писъците на чайките, които гнездят на околните островчета.
Панорамата е приказна:
И когато Хелиос потъва зад далечните планини на континента, настава пълна тишина,
в която единствено се чува плискането на малките вълнички:
Дългоочаквания вечерен миг:
Всъщност точно на това плажче направих сефтето на „Бисмарк” миналата година. Първото пускане на вода през юни 2012-та....
На следващия ден отидохме да остров Амуляни, на който се намира един от най-красивите плажове, които съм виждал в Гърция –
дълбок залив, прекрасен нежен пясък, гъста зеленина, кристални води, никакво застрояване с изключение на едно симпатично тропическо барче,
вписано в края на плажа:
Това е първата ми лодка от 2011-та година. Комбинацията на зеленината с финия пясък и лазурни води ще уводлетвори
със сигурност и най-претенциозните вкусове, като се има предвид и това, че плажът далеч не е претъпкан с туристи и почиващи...
Тук се запознах и с този симпатичен руснак, автомобилен инженер от Москва, който като акостира, и веднага ми викна „Наздаровья !” ......
Ако ви се отвори път към Атон, Уранополи или Амуляни, непременно посетете този плаж и няма да съжалявате ни най-малко за това....
А междувременно времето напредна, стана обяд и ние се преместихме в столичката на острова – китно, красиво и уютно малко градче,
разположено едновременно в два залива в югоизточната част на Амуляни:
Градът отвътре:
Етюд от крайбрежно кафене:
Привлекателна таверна над пристанището:
Крайбрежни магнити за туристи....:
Тук акостират фериботите -
Плажът до пристанището :
Скрили се в най-адската жега в сенчесто кафене, ние решихме отново да се върнем на хубавия плаж, когато слънцето малко падне.
Стигнали дотам, видях мой приятел от София с неговата си компания, отседнали в Уранополи и обикалящи из този район -
Бягство от неуморното слънце:
Тошо – така се казва този приягел, предложи на другия ден да обиколим откъм морето манастирите на Атон –
разстояние, което е около 80-85 км. отиване и връщане и поради тази причина се разбрахме да пътуване
с неговия РИБ – все пак е над петметров и със 70 к.с. двигател – не може да се сравняваме с него,
пък и не бяхде сигурни както ще бъде точно времето – все пак той е в пъти по-мореходен от мен.
Подробностите ги уточнихме вечерта в Уранополи над чаши с узо и бяло вино:
Прибрахме се по тъмно, отвърлили още един горещ ден зад гърба си.
В прохладната утрин на следващия тръгнахме към Атон –
Около Атон обикалят малки бързоходни корабчета, които показват на туристите манастирите,
накацали като орли по стръмните хребети на Атон. Това е едно от тях:
Имахме късмет морето да е абсолютно кротко и спокойно. Настигаме ферибота – Уранололи-Атон,
с който поклонниците отиват да посещават многобройните манастири :
Малко подробности за това свято място:
„Света Гора – Атон. Така се нарича една общност от 20 манастира (17 гръцки и 3 славянски) и по-малки монашески поселения,
обитаваща източния ръкав от Халкидическия полуостров, носещ от древност географското име Атон. Дължината му е ок. 60 км.,
а ширината - от 6 до 12 км. Територията е разделена неравномерно на 20-те патриаршески и императорски манастира,
към които се числят още 20-ина скита и стотици килии (отделни монашески къщи, в които живеят от 1 до няколко монаха).
Скитове се наричат или манастирски комплекси, понякога големи като най-големите български манастири, но без самостоен статут,
или поселения от няколко до десетки килии (къщи в горния смисъл).
Атонската монашеска "република" се намира под омофора (т.е. върховната власт) на Вселенската патриаршия. Св.
Гора има пълна административна независимост от Цариград, но в канонично отношение Вселенският патриарх има надзора над духовния живот.
Патриаршията има там и един свой епископ - Родостолски епископ Хризостом, бивш ректор на Атонската семинария.
Той обаче няма църковно-административна власт, а може само да извършва ръкоположения на йеродякони и йеромонаси по решение на даден манастир.
Адресът за връзка с него е: Megisti Laura, 63086, Karyes, Mount Athos.
Тъй като Света Гора е част от територията на Република Гърция, държавата също има свой представител там със статут на областен управител,
който има седалището си в административния център на Ато - Карея. Върховният орган на Светогорското управление е Свещеният кинотис (общност),
който се състои от представители (антипросопи) на всички двадесет манастира на Атон. Всеки манастир избира своя представител
ежегодно и мандатът на кинотиса започва от новата година (14 януари нов стил).
Изпълнителната власт на Атон се осъществява от Свещена епистасия (букв. "началство", "надзор"), чийто състав се сменя също всяка година,
но мандатът започва от 1 (14 по н. ст.) юни. От 1972 г. манастирът Есфигмен не участваше в общите прояви и не изпращаше свой представител
в общите управленски органи (Свещ. кинотис и Свещ. епистасия), както и не позволяваше решенията на кинотиса да бъдат
приложени по отношение на манастира. Затова преди няколко години беше създадено ново братство, лоялно към Св. Гора,
но то не можа да влезе в манастира и сега обитава друго място близо до Карея.
Манастирите на Св. Гора са разделени на пет групи, във всяка от които влизат по четири манастира. Групите са подредени, както следва:
Първа група: Великата Лавра, Дохиар, Ксенофонт, Есфигмен.
Втора група: Ватопед, Кутлумуш, Каракал, Ставроникита.
Трета група: Ивер, Пантократор, Филотей, Симонопетра.
Четвърта група: Хилендар, Ксиропотам, Св. Павел, Григориат.
Пета група: Дионисиат, Зограф, Св. Пантелеймон, Констамонит.”
Навлизаме към първите манастири:
Дохиарският манастир:
Минаваме покрай манастир „Ксенофонт” :
Следващият по ред – руският манастир „Свети Панталеймон” –
Морето ставаше все по-приветливо,
около нас изведнъж се появиха стадо двуметрови делфини, плуващи непосредствено до лодката в невероятен грациозен синхрон..........
13-14-02].JPG)
13-23-36].JPG)
13-18-54].JPG)
18-34-56].JPG)
Други делфини придружават екскурзионното корабче в панорамната му обиколка и си играят в кроткото море.
С просто око се вижда, че делфинът е по-голям от човек :
Продължаваме нататък – друго си е мощния мотор......
Лично мен ме впечатли най-много ето този – манастирът „Свети Петър”,
построен като по чудо там някъде, много нагоре. Извисява се величествен и страховит – определено всява респект .......
Всеки един от манастирите е неповторим : „Григориат”, непосредствено до брега...
Наближаваме края на панорамната екскурзия – игра на цветове....
Кой знае какво е това...
Кацнали подобно на орли...
Краят на полуострова:
Изключително живописно….
Един от последните манастири от южната страна на полуостров Атон - „ Дионисиат” –
Не казах „сбогом” на полуостров Атон –
7-та част
/ДИАПОРОС-АМУЛЯНИ-ТАСОС/
Настоящият пътепис може и да изглежда на пръв поглед съшит с „бели конци”, но за това си има основателна причина и тя е следната:
пътуванията ми до така наречените „Северноегейски острови” този път не се осъществиха в нито един и същи момент,
нито с един и същи човек или дори с една и съща лодка, а накрая се оказа, че и в различни години....
Но пътеписът е един, тъй като целта е общата обиколка на всички тези Северноегейски острови. И това е първата му част......
Всъщност самата дефиниция – „Северноегейски острови” е относителна, защото островите Тасос, Самотраки, Лимнос, Лесбос и
Агиос Евстратиос не могат да бъдат съотнесени в единен архипелаг, а в една доста абстрактна островна група.
Това важи в още по-голяма степен за Диапорос и Амуляни, намиращи се между двата ръкава – Атос и Ситония.
Ето защо определението Северни Егейски острови е относително и дава само обща представа, базирана на местоположение, за островите,
намиращи се в най-северната част на Егейско море. Едно доуточнение: към така описаната островна група принадлежат и островите Имврос и Тенедос,
които обаче историческата им съдба ги е определила като Гьокчеада и Бозджа?ада, понастоящем за добро или лошо - собственост на Турция.
Абе нещо много се разприказвах..... Тръгваме....
ДИАПОРОС
Май месец, но към края. След нощно пътуване – до малко преди Вурвуро (много нашенци ходят там на почивка) –
в ранната студена утрин спътникът ми – този път не кой и да е, а човекът, който ми отвори въобще очите за круизи с надуваема лодка -
подготвя своя 3.60 метров „Allroadmarine” (на който се учих да карам и за първи път барнах извънбордов) за пускане във вода.
Двигателят е 15-ска Yamaha – безукорна машина, палеща от пръв поглед. “Учителят” Добри – това е той, действа по същество:
Така изглежда Диапорос от сушата – та той отстои едва на няколкостотин метра от континента, нищожно разстояние,
което обаче ни затрудни нея сутрин – беше студено, имаше остри, малки хапещи вълни и доста силен вятър:
Превозното средство:
Чакаме слънцето да изгрее, че иначе ще бахлясаме от студ във водата –
Дочакахме го, хайде в лодката и през малките, остри и неприятни вълни прекосихме протока от около километър –
нищо работа, ама като те обливат пръски отвсякъде, ти се струва по-голямо разстояние. Намерихме се достойно място за нощувка –
досами плажа, под борове и зеленина :
Дори и в разгара на лятото тук на това островче Диапорос човек може да намери пълна тишина и уединение –
до него се стига само със собствен превоз или с лодки под наем, взети от съседен Вурвуро.Скрити в зеленината,
ние сме практически на самия плаж:
То и там си останахме, щото вълните станаха още по-остри и пръскащи,
и се отдадохме на обилна дегустация на бяло вино и така, до края на деня........
На другия ден сутринта посрещнахме изгрева, огрял планината Атон от изток –
и малко по-късно направихме безуспешен опит да стигнем до града Сарти, отстоящ на около двадесет и пет км.
югоизточно от нас на Ситония. След двучасово подмятане в увеличаващите се вълни се прибрахме безславно обратно.
Наистина тази година нещо не е наред с времето – бил съм предишните години няколко пъти на Диапорос;
винаги е било спокойно, тихо, вятър никакъв. А сега – точно обратното, все едно че си на остров, намиращ се далеч зад хоризонта....
Остана ни само разходката из острова.... Той не е обитаем в общоприетия смисъл, но има вили, две-три имения,
отделни постройки и база за отдаване на яхти под наем.Бреговият релеф му е интересен:
и осеян с малки, уютни заливчета. Ето едно от тях, в съседство на нашия бивак –
Водите около островчето са прозрачни, плитки и много гостоприемни. –
Сякаш сушата е една ръка разстояние от нас –
Разходка из вътрешността:
и красив, сякаш извънземен пейзаж:
Вятърът и времето са великолепни скулптори.......
Изгледи към планината Атон от Диапорос –
Някъде там, вътре, се натъкнахме и на единствения образец на сухопътна техника на острова
Морето сякаш те подканя да се гмурнеш в чистите води....
Дойде тихата и кротка вечер, вътърът замря и смири острите вълни.....
Пожелахме си взаимно лека нощ с отиващия си слънчев диск –
Ето това е остров Диапорос – близко до сушата, зелен малък рай, недокоснат от градове и села, с тихи,
спокойни лагуни с плитки, кристални води. Посетете го при възможност и няма да съжалявате – един уютен и чист свят,
раждащ красиви морски спомени.....
А ние продължаване по-нататък ......
АМУЛЯНИ
Юли месец, къмто средата. Време за море. Този път – остров Амуляни с Дидо.
Това е много интересно място и нещо повече – за мен поне това е любимата ми дестинация в Гърция –
там просто има от всичко за всеки. И острови, и лодки, и таверни, и хотели, и великолепни плажове, чести и евтини фериботи от континента,
невероятни залези и чиста, тюркоазена вода.... Амуляни е островче само с едно градче на него – Амуляни, където акостират фериботите,
тръгващи ог континента от Трипити, разположен непосредствено право срещу островното градче. И когато казах „острови”, имах предвид следното –
до Амуляни е разположена малка и симпатична островна група, известна официално като островите Дреня (или Гайдурониси /„Магарешки острови”/).
Тя се състои от шест малки островчета, разположени директно срещу град Уранополи на континента. Само на най-голямото от тях
(любимото ми място) има стар, вече нефункциониращ къмпинг, нещо като останки от вилна зона (масивните строежи са забранени),
едно плажно барче и таверна, в която сутрин и вечер карат и отвеждат с лодки персонала от континента.
Всъщност до Уранополи е границата на Гърция с независимата административна единица Атон и
оттам дават визите на желаещите да посетят манастирите в нея Пуснахме „Бисмарк” от нещо като рампа на
плажа почти непосредствено до Трипити и стоянката на фериботите :
Точно до рампата дават лодки с извънбордови двигатели под наем и дежури трактор,
с който се изваждат срещу заплащане по-големите и тежки моторници и скутери. От Трипити до островите
Дреня разстоянието по диагонал е около седем километра. Ето плажа, на който се установихме:
Вечер, когато захладнее и седнеш на масата, пред теб като на парад минават най-различни яхти,
моторници, лодки и всевъзможни морски съдове. Тишината е огласяна от писъците на чайките, които гнездят на околните островчета.
Панорамата е приказна:
И когато Хелиос потъва зад далечните планини на континента, настава пълна тишина,
в която единствено се чува плискането на малките вълнички:
Дългоочаквания вечерен миг:
Всъщност точно на това плажче направих сефтето на „Бисмарк” миналата година. Първото пускане на вода през юни 2012-та....
На следващия ден отидохме да остров Амуляни, на който се намира един от най-красивите плажове, които съм виждал в Гърция –
дълбок залив, прекрасен нежен пясък, гъста зеленина, кристални води, никакво застрояване с изключение на едно симпатично тропическо барче,
вписано в края на плажа:
Това е първата ми лодка от 2011-та година. Комбинацията на зеленината с финия пясък и лазурни води ще уводлетвори
със сигурност и най-претенциозните вкусове, като се има предвид и това, че плажът далеч не е претъпкан с туристи и почиващи...
Тук се запознах и с този симпатичен руснак, автомобилен инженер от Москва, който като акостира, и веднага ми викна „Наздаровья !” ......
Ако ви се отвори път към Атон, Уранополи или Амуляни, непременно посетете този плаж и няма да съжалявате ни най-малко за това....
А междувременно времето напредна, стана обяд и ние се преместихме в столичката на острова – китно, красиво и уютно малко градче,
разположено едновременно в два залива в югоизточната част на Амуляни:
Градът отвътре:
Етюд от крайбрежно кафене:
Привлекателна таверна над пристанището:
Крайбрежни магнити за туристи....:
Тук акостират фериботите -
Плажът до пристанището :
Скрили се в най-адската жега в сенчесто кафене, ние решихме отново да се върнем на хубавия плаж, когато слънцето малко падне.
Стигнали дотам, видях мой приятел от София с неговата си компания, отседнали в Уранополи и обикалящи из този район -
Бягство от неуморното слънце:
Тошо – така се казва този приягел, предложи на другия ден да обиколим откъм морето манастирите на Атон –
разстояние, което е около 80-85 км. отиване и връщане и поради тази причина се разбрахме да пътуване
с неговия РИБ – все пак е над петметров и със 70 к.с. двигател – не може да се сравняваме с него,
пък и не бяхде сигурни както ще бъде точно времето – все пак той е в пъти по-мореходен от мен.
Подробностите ги уточнихме вечерта в Уранополи над чаши с узо и бяло вино:
Прибрахме се по тъмно, отвърлили още един горещ ден зад гърба си.
В прохладната утрин на следващия тръгнахме към Атон –
Около Атон обикалят малки бързоходни корабчета, които показват на туристите манастирите,
накацали като орли по стръмните хребети на Атон. Това е едно от тях:
Имахме късмет морето да е абсолютно кротко и спокойно. Настигаме ферибота – Уранололи-Атон,
с който поклонниците отиват да посещават многобройните манастири :
Малко подробности за това свято място:
„Света Гора – Атон. Така се нарича една общност от 20 манастира (17 гръцки и 3 славянски) и по-малки монашески поселения,
обитаваща източния ръкав от Халкидическия полуостров, носещ от древност географското име Атон. Дължината му е ок. 60 км.,
а ширината - от 6 до 12 км. Територията е разделена неравномерно на 20-те патриаршески и императорски манастира,
към които се числят още 20-ина скита и стотици килии (отделни монашески къщи, в които живеят от 1 до няколко монаха).
Скитове се наричат или манастирски комплекси, понякога големи като най-големите български манастири, но без самостоен статут,
или поселения от няколко до десетки килии (къщи в горния смисъл).
Атонската монашеска "република" се намира под омофора (т.е. върховната власт) на Вселенската патриаршия. Св.
Гора има пълна административна независимост от Цариград, но в канонично отношение Вселенският патриарх има надзора над духовния живот.
Патриаршията има там и един свой епископ - Родостолски епископ Хризостом, бивш ректор на Атонската семинария.
Той обаче няма църковно-административна власт, а може само да извършва ръкоположения на йеродякони и йеромонаси по решение на даден манастир.
Адресът за връзка с него е: Megisti Laura, 63086, Karyes, Mount Athos.
Тъй като Света Гора е част от територията на Република Гърция, държавата също има свой представител там със статут на областен управител,
който има седалището си в административния център на Ато - Карея. Върховният орган на Светогорското управление е Свещеният кинотис (общност),
който се състои от представители (антипросопи) на всички двадесет манастира на Атон. Всеки манастир избира своя представител
ежегодно и мандатът на кинотиса започва от новата година (14 януари нов стил).
Изпълнителната власт на Атон се осъществява от Свещена епистасия (букв. "началство", "надзор"), чийто състав се сменя също всяка година,
но мандатът започва от 1 (14 по н. ст.) юни. От 1972 г. манастирът Есфигмен не участваше в общите прояви и не изпращаше свой представител
в общите управленски органи (Свещ. кинотис и Свещ. епистасия), както и не позволяваше решенията на кинотиса да бъдат
приложени по отношение на манастира. Затова преди няколко години беше създадено ново братство, лоялно към Св. Гора,
но то не можа да влезе в манастира и сега обитава друго място близо до Карея.
Манастирите на Св. Гора са разделени на пет групи, във всяка от които влизат по четири манастира. Групите са подредени, както следва:
Първа група: Великата Лавра, Дохиар, Ксенофонт, Есфигмен.
Втора група: Ватопед, Кутлумуш, Каракал, Ставроникита.
Трета група: Ивер, Пантократор, Филотей, Симонопетра.
Четвърта група: Хилендар, Ксиропотам, Св. Павел, Григориат.
Пета група: Дионисиат, Зограф, Св. Пантелеймон, Констамонит.”
Навлизаме към първите манастири:
Дохиарският манастир:
Минаваме покрай манастир „Ксенофонт” :
Следващият по ред – руският манастир „Свети Панталеймон” –
Морето ставаше все по-приветливо,
около нас изведнъж се появиха стадо двуметрови делфини, плуващи непосредствено до лодката в невероятен грациозен синхрон..........
Други делфини придружават екскурзионното корабче в панорамната му обиколка и си играят в кроткото море.
С просто око се вижда, че делфинът е по-голям от човек :
Продължаваме нататък – друго си е мощния мотор......
Лично мен ме впечатли най-много ето този – манастирът „Свети Петър”,
построен като по чудо там някъде, много нагоре. Извисява се величествен и страховит – определено всява респект .......
Всеки един от манастирите е неповторим : „Григориат”, непосредствено до брега...
Наближаваме края на панорамната екскурзия – игра на цветове....
Кой знае какво е това...
Кацнали подобно на орли...
Краят на полуострова:
Изключително живописно….
Един от последните манастири от южната страна на полуостров Атон - „ Дионисиат” –
Не казах „сбогом” на полуостров Атон –
за чудесния разказ и прекрасните снимки!
Коментар