Tweet
ЗАЛЕЗИ НАД ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
6-та част
/СКИРОС и ЕВИЯ/
Отвратително време. Просто отвратително. Дъжд, дъжд и студ. Майските дъждове тази година се изляха от небесните двери в края на юни и не само това,
ами и в съседна Гърция временцето си го биваше – там, където бях намислил за отида за този период (края на юни-началото на юли на Западните Цикладски острови)
метеосайтовете даваха 4, 5, че даже и на места 6 (!) Бофор. Доста неприятно, особено за плавателен съд с размерите на моята лодка....
Затова помислихме със Стоян, помислихме и след мнооого щателна сверка на метеоданните пренастроихме
компаса да посочи остров Скирос – последния от Спорадите (най-южния), отстоящ на около 22 морски мили от Кими – градче на остров Евия.
Речено-сторено.Тръгнахме. Случи се обаче така, че ни бяха излезли – и то доста криво – сметките.....
След повече от дванадесетчасово каране се установихме близко до Кими, откъдето тръгват фериботите за Скирос, а къщо така и за Скопелос и Алонинос
(Северните Споради). Лодка и горска тишина....
На другия ден установихме, че пътят точно преди Кими е в ремонт и ни отклониха по един изключително тесен път през едни свирепи баири с ужасна денивелация -
Стигнали най-сетне дестинацията, се разходихме из градчето....
за да потърсим рампа. Самият град Кими:
и пристанището му –
когато установихме, че морето е сравнително спокойно, но духа силен вятър с внезапни пориви и моменти на затишие....
Достатъчно силен, за да разклаща обезпокоително дърветата. Стигнали рампата, решихме да не рискуваме с прехода от около 40 км.в открито море с лодката,
а да си вземем ферибота и да отидем на сигурно до остров Скирос. Но се оказа, че единствения за деня ферибот –
тръгва чак в шест часа вечерта. А бе едва девет сутринта. Остана да се мотаем наоколо и да опознаем добре миниатюрния град Кими. Скали край града....
и самотна безлюдна таверна на брега –
Площадчето пред пристаните –
Ако на някого някой ден се наложи да пусне лодката си от Кими, да знае – рампата (в момента в груб строеж) е много широка,
полегата, удобна и се намира до сградата на Лименархията /Морската полиция/. А ти, къде и как ли си плавал, приятелю....:
На това му казвам аз колесар –
Е, трябва да намерим време и за служебни разговори.......
както и място да се скрием от убийственото обедно слънце –
Етюд от крайбрежната –
Чудиме се как да убием времето......
което пълзеше убийствено бавно...
Разгеле стана шест часът. Вече на борда –
оставяме лодката, колата и пристанището зад гърба си :
Пътуваме (фериботът взема разстоянието между двата острова за час и четиридесет минути) -
Имаше лека мараня и остров Скирос почти не се виждаше от брега – само една загадка на силуета му..... А слънцето леко клони към хълмовете му ..
Наближихме Линария – където акостират фериботите –
Изглед към почти цялото градче : -
Първи стъпки в градчето ...
където имахме късмет да попаднем на подходящото място – китно, спретнато хотелче точно на пристанището до площадчето,
с любезни собственици на съвсем прилична цена –
Отвътре –
И гледката от тераската –
Залязващото слънце обагря таверните с меки цветове –
Настъпва вечерта....
С автобуси и таксита, слизащите от ферибота пътници се изнизаха до един в посока столицата на остров Скирос –
град Скирос, отстоящ на около 10 км. оттук на североизточната средна част на острова. Площадчето опустя - мигове на тишина и спокойствие ...
окъпани в последните поздрави на Хелиос –
На другия ден сутринта, докато ранобудния слънчев диск поздравява новия ден –
и чакайки рейсът за Скирос да дойде, посетихме местната църква – приятна сграда на високо място, с красива панорама:
Рейсът пътува към петнадесетина минути между двата града – Линария и Скирос. Тук май е мястото да се кажат няколко думи за самия остров
Скирос и за архитектурата му –
„Скирос е най-големият остров от групата на Спорадите, въпреки че административно принадлежи към остров Евия (Евбея). Всъщност, архитектурата му напомня повече
на цикладски остров. Не го бъркайте със Сирос, който е част от Цикладите. Скирос не е толкова посещаван от туристите и е подходящ за спокойни почивки.
В гръцката митология Скирос е известен като островът на цар Ликомед и мястото, на което Ахил е бил изпратен като малък, преоблечен като момиче.
В столицата на острова има останки от венециански замък, за който се смята че е построен върху предишния замък на Ликомед. Според легендата Ликомед
убива героя Тезей на Скирос, като го бута от скала над морето.
Единственият директен ферибот до Скирос тръгва от градчето Кими на остров Евия и пристига на пристанището Линария на западното крайбрежие на Скирос.
Има също и малко летище - Националното Летище на Скирос. Населението на острова е по-малко от 3 000 жители, тъй като южната му половина е пуста,
скалиста и ненаселена. В северната част има зеленина и малкото населени места са разположени в нея.
Столицата на Скирос се казва Скирос (или Хора). Построена е върху склон на хълм с изглед към морето
и нейните бели къщички с плоски покриви напомнят на Цикладите. На върха на хълма можете да видите древния венециански (или византийски) замък.
Друго по-голямо селище е Молос, много близо до столицата, а останалите места са прекалено малки, за да бъдат наречени села. Има повече от 10 плажа на острова,
повечето от които изолирани и все пак достъпни с кола.
На Скирос се отглежда специална порода понита, с височина под един метър”.
Архитектурата на острова наистина са отличава рязко от тази на групата Северни Споради – Скиатос, Скопелос и Алонисос,
и твърде много се приближава да цикладския стил – бели къщи, кубични форми, сини врати и кепенци и тесни, уютни, стръмни улички.
Ето пример за къща, построена в средата на острова между двата града –
Влизаме в града Скирос – висок, стръмен, кацнал на върха на хълма с изумителен пейзаж към морската шир –
Първи впечатления :
Обграден от хълмове –
градът е сгушен сред зеленина :
Централният площад :
до общината
Старата венецианска крепост, надвиснала като покровител над града :
Влизаме в сърцето на града :
Загубени из сокаците на града –
ние се озовахме в най-високата му точка
Впечатляващи цветове, разклащани от морския бриз –
Пред нас са се разстлали като на длан, слети, населените места Магазия и Молос –
Слизайки надолу към тях –
се натъкнахме на статуята на английския поет Рупърт Брук (1887-1915), известен със своите идеалистични сонети и военни писма по времето на Първата световна война.
Участвал в кампанията на Английския средиземноморски корпус през войната, той умира твърде млад на борда на френски лазаретен кораб от сепсис на кръвта,
предизвикан от ухапването на комар. Погребан е в маслинова горичка на острова.
И параклисчето –
Безкрайна синева –
напомняща на старата българска песен
„Безброй целувки ще пратя по безкрайната морска шир....”
6-та част
/СКИРОС и ЕВИЯ/
Отвратително време. Просто отвратително. Дъжд, дъжд и студ. Майските дъждове тази година се изляха от небесните двери в края на юни и не само това,
ами и в съседна Гърция временцето си го биваше – там, където бях намислил за отида за този период (края на юни-началото на юли на Западните Цикладски острови)
метеосайтовете даваха 4, 5, че даже и на места 6 (!) Бофор. Доста неприятно, особено за плавателен съд с размерите на моята лодка....
Затова помислихме със Стоян, помислихме и след мнооого щателна сверка на метеоданните пренастроихме
компаса да посочи остров Скирос – последния от Спорадите (най-южния), отстоящ на около 22 морски мили от Кими – градче на остров Евия.
Речено-сторено.Тръгнахме. Случи се обаче така, че ни бяха излезли – и то доста криво – сметките.....
След повече от дванадесетчасово каране се установихме близко до Кими, откъдето тръгват фериботите за Скирос, а къщо така и за Скопелос и Алонинос
(Северните Споради). Лодка и горска тишина....
На другия ден установихме, че пътят точно преди Кими е в ремонт и ни отклониха по един изключително тесен път през едни свирепи баири с ужасна денивелация -
Стигнали най-сетне дестинацията, се разходихме из градчето....
за да потърсим рампа. Самият град Кими:
и пристанището му –
когато установихме, че морето е сравнително спокойно, но духа силен вятър с внезапни пориви и моменти на затишие....
Достатъчно силен, за да разклаща обезпокоително дърветата. Стигнали рампата, решихме да не рискуваме с прехода от около 40 км.в открито море с лодката,
а да си вземем ферибота и да отидем на сигурно до остров Скирос. Но се оказа, че единствения за деня ферибот –
тръгва чак в шест часа вечерта. А бе едва девет сутринта. Остана да се мотаем наоколо и да опознаем добре миниатюрния град Кими. Скали край града....
и самотна безлюдна таверна на брега –
Площадчето пред пристаните –
Ако на някого някой ден се наложи да пусне лодката си от Кими, да знае – рампата (в момента в груб строеж) е много широка,
полегата, удобна и се намира до сградата на Лименархията /Морската полиция/. А ти, къде и как ли си плавал, приятелю....:
На това му казвам аз колесар –
Е, трябва да намерим време и за служебни разговори.......
както и място да се скрием от убийственото обедно слънце –
Етюд от крайбрежната –
Чудиме се как да убием времето......
което пълзеше убийствено бавно...
Разгеле стана шест часът. Вече на борда –
оставяме лодката, колата и пристанището зад гърба си :
Пътуваме (фериботът взема разстоянието между двата острова за час и четиридесет минути) -
Имаше лека мараня и остров Скирос почти не се виждаше от брега – само една загадка на силуета му..... А слънцето леко клони към хълмовете му ..
Наближихме Линария – където акостират фериботите –
Изглед към почти цялото градче : -
Първи стъпки в градчето ...
където имахме късмет да попаднем на подходящото място – китно, спретнато хотелче точно на пристанището до площадчето,
с любезни собственици на съвсем прилична цена –
Отвътре –
И гледката от тераската –
Залязващото слънце обагря таверните с меки цветове –
Настъпва вечерта....
С автобуси и таксита, слизащите от ферибота пътници се изнизаха до един в посока столицата на остров Скирос –
град Скирос, отстоящ на около 10 км. оттук на североизточната средна част на острова. Площадчето опустя - мигове на тишина и спокойствие ...
окъпани в последните поздрави на Хелиос –
На другия ден сутринта, докато ранобудния слънчев диск поздравява новия ден –
и чакайки рейсът за Скирос да дойде, посетихме местната църква – приятна сграда на високо място, с красива панорама:
Рейсът пътува към петнадесетина минути между двата града – Линария и Скирос. Тук май е мястото да се кажат няколко думи за самия остров
Скирос и за архитектурата му –
„Скирос е най-големият остров от групата на Спорадите, въпреки че административно принадлежи към остров Евия (Евбея). Всъщност, архитектурата му напомня повече
на цикладски остров. Не го бъркайте със Сирос, който е част от Цикладите. Скирос не е толкова посещаван от туристите и е подходящ за спокойни почивки.
В гръцката митология Скирос е известен като островът на цар Ликомед и мястото, на което Ахил е бил изпратен като малък, преоблечен като момиче.
В столицата на острова има останки от венециански замък, за който се смята че е построен върху предишния замък на Ликомед. Според легендата Ликомед
убива героя Тезей на Скирос, като го бута от скала над морето.
Единственият директен ферибот до Скирос тръгва от градчето Кими на остров Евия и пристига на пристанището Линария на западното крайбрежие на Скирос.
Има също и малко летище - Националното Летище на Скирос. Населението на острова е по-малко от 3 000 жители, тъй като южната му половина е пуста,
скалиста и ненаселена. В северната част има зеленина и малкото населени места са разположени в нея.
Столицата на Скирос се казва Скирос (или Хора). Построена е върху склон на хълм с изглед към морето
и нейните бели къщички с плоски покриви напомнят на Цикладите. На върха на хълма можете да видите древния венециански (или византийски) замък.
Друго по-голямо селище е Молос, много близо до столицата, а останалите места са прекалено малки, за да бъдат наречени села. Има повече от 10 плажа на острова,
повечето от които изолирани и все пак достъпни с кола.
На Скирос се отглежда специална порода понита, с височина под един метър”.
Архитектурата на острова наистина са отличава рязко от тази на групата Северни Споради – Скиатос, Скопелос и Алонисос,
и твърде много се приближава да цикладския стил – бели къщи, кубични форми, сини врати и кепенци и тесни, уютни, стръмни улички.
Ето пример за къща, построена в средата на острова между двата града –
Влизаме в града Скирос – висок, стръмен, кацнал на върха на хълма с изумителен пейзаж към морската шир –
Първи впечатления :
Обграден от хълмове –
градът е сгушен сред зеленина :
Централният площад :
до общината
Старата венецианска крепост, надвиснала като покровител над града :
Влизаме в сърцето на града :
Загубени из сокаците на града –
ние се озовахме в най-високата му точка
Впечатляващи цветове, разклащани от морския бриз –
Пред нас са се разстлали като на длан, слети, населените места Магазия и Молос –
Слизайки надолу към тях –
се натъкнахме на статуята на английския поет Рупърт Брук (1887-1915), известен със своите идеалистични сонети и военни писма по времето на Първата световна война.
Участвал в кампанията на Английския средиземноморски корпус през войната, той умира твърде млад на борда на френски лазаретен кораб от сепсис на кръвта,
предизвикан от ухапването на комар. Погребан е в маслинова горичка на острова.
И параклисчето –
Безкрайна синева –
напомняща на старата българска песен
„Безброй целувки ще пратя по безкрайната морска шир....”
и ако е писано като се засечем врьщам тьпкано.
и плаваща котва.....
Коментар