Tweet
ЗАГУБЕНИ ИЗ ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
2-ра част
/KERKYRA-VIDO-ERIKOUSA-OTONI-MATRAKI-PAXOS-ANTIPAXOS/
Лятото е в разгара си. Отново сме на път. Отново в Гърция, пак към Игуменица, но този път целта са северната група острови в Йонийско море -
Корфу, Видо, Отони, Ерикуса, Матраки, Паксос и Антипаксос. Част от тези острови са доста неизвестни и много слабо /или почти никак/ населени, нещо,
в което поне лично аз намирам екзотика. Пристигнали в Игуменица, намерихме веднага много подходящо място с рампа за пускане на лодката на вода –
Този път бях с един друг приятел – Стоян, който за моя радост веднага се съгласи да ме придружи в тази лятна авантюра из Йонийските острови.
Отпрашили към Керкира /Корфу/, пристигнахме в най-южната населена част – Кавос. Типично курортно селище с много англичани и скандинавци,
дискотеки, супермаркети – кипи летния живот на този гръцки остров, който се оказа изключително красив.
Първата вечер спахме близко да Кавос и на другия ден тръгнахме на север, към столицата на острова, като пътем се отбихме тук и
там да рагледаме градчетата Мезонги и Беницес:
Навсякъде цари весела глъч, врява, усеща се осезаемо във въздуха отпускарския дух на много националности,
избрали този приказен остров за своите почивки. А ние продължаваме към столицата Керкира –
За съжаление снимките са твърде недостатъчни, за да предадат цялото великолепие на града, построен във венециански стил,
както и невероятната хармония на малките, преплетени търговски улички, на които се чуват езици от цял свят....
Стара венецианска крепост, от която лъха духа на едно велико минало:
И крайбрежната, с толкова уютни кафенета...
Северно от столицата Керкира, в непосредствена близост, са намира островчето Видо:
на което има паметна плоча на адмирал Ушаков /за победите му по време на средиземноморския поход 1798-1800г./,
както и мемориален комплекс на сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг
и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи в 1915г. Затова корабчето, което кара туристи от Керкира, има три знамена – гръцко, руско и сръбско.
На острова има и барче:
както и местно, автохтонно население:
От остров Видо тръгнахме на север между Корфу и албанския бряг, който беше в непосредствена близост до нас.
Намерихме от северната страна огромен плаж с красив пейзаж, където и преспахме:
Вълните подмятаха лодката като детска играчка:
докато слънцето бавно угасваше в лазурните води на Йонийско море:
и докато се черпихме в близката таверна....
На другия ден рано сутринта се спуснахме в открито море по посока остров Ерикуса – намиращ се на около 22-23 км. северозападно от нашия плаж:
Почти ненаселен остров с две-три таверни, няколко къщи, една вятърна мелница и безброй италиянци:
Както и живото доказателство, че съм бил там:
Подгонваме след това следващия остров – Отони, представляващ най-западната точка на Гърция и отстоящ само на 80 км. от Италия –
И където видях един от най-красивите плажове, излезли сякаш от вълшебен филм:
Пясъкът е снежнобял от изцяло кръгли малки камъчета – подобно на този на Санторини /който е черен/,
малко по-едър от него и е много удобен за излежаване, и се мие от водите на морето, които са с неописуем цвят....
Самият плаж има достъп само откъм морето:
Невероятно прозрачна вода –
На остров Отони гъмжи от италиянци, многократно повече от самите гърци...
И самото градче, лениво задрямало под августовските лъчи...
В таверната, в която обядвахме, се чуваше само италиянска реч, премесена с една идея руски говор...
Излезе вълна и побързахме да се евакуираме към третия остров – Матраки.
На пристанището имаше само една таверна и нищо друго....
Където си изпихме в невероятно спокойствие и тишина следобедното фрапе...
Ето и доколко островът е населен:
И докато се разхождах на брега, попаднах на една от спасителните лодки на „Титаник”....
2-ра част
/KERKYRA-VIDO-ERIKOUSA-OTONI-MATRAKI-PAXOS-ANTIPAXOS/
Лятото е в разгара си. Отново сме на път. Отново в Гърция, пак към Игуменица, но този път целта са северната група острови в Йонийско море -
Корфу, Видо, Отони, Ерикуса, Матраки, Паксос и Антипаксос. Част от тези острови са доста неизвестни и много слабо /или почти никак/ населени, нещо,
в което поне лично аз намирам екзотика. Пристигнали в Игуменица, намерихме веднага много подходящо място с рампа за пускане на лодката на вода –
Този път бях с един друг приятел – Стоян, който за моя радост веднага се съгласи да ме придружи в тази лятна авантюра из Йонийските острови.
Отпрашили към Керкира /Корфу/, пристигнахме в най-южната населена част – Кавос. Типично курортно селище с много англичани и скандинавци,
дискотеки, супермаркети – кипи летния живот на този гръцки остров, който се оказа изключително красив.
Първата вечер спахме близко да Кавос и на другия ден тръгнахме на север, към столицата на острова, като пътем се отбихме тук и
там да рагледаме градчетата Мезонги и Беницес:
Навсякъде цари весела глъч, врява, усеща се осезаемо във въздуха отпускарския дух на много националности,
избрали този приказен остров за своите почивки. А ние продължаваме към столицата Керкира –
За съжаление снимките са твърде недостатъчни, за да предадат цялото великолепие на града, построен във венециански стил,
както и невероятната хармония на малките, преплетени търговски улички, на които се чуват езици от цял свят....
Стара венецианска крепост, от която лъха духа на едно велико минало:
И крайбрежната, с толкова уютни кафенета...
Северно от столицата Керкира, в непосредствена близост, са намира островчето Видо:
на което има паметна плоча на адмирал Ушаков /за победите му по време на средиземноморския поход 1798-1800г./,
както и мемориален комплекс на сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг
и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи в 1915г. Затова корабчето, което кара туристи от Керкира, има три знамена – гръцко, руско и сръбско.
На острова има и барче:
както и местно, автохтонно население:
От остров Видо тръгнахме на север между Корфу и албанския бряг, който беше в непосредствена близост до нас.
Намерихме от северната страна огромен плаж с красив пейзаж, където и преспахме:
Вълните подмятаха лодката като детска играчка:
докато слънцето бавно угасваше в лазурните води на Йонийско море:
и докато се черпихме в близката таверна....
На другия ден рано сутринта се спуснахме в открито море по посока остров Ерикуса – намиращ се на около 22-23 км. северозападно от нашия плаж:
Почти ненаселен остров с две-три таверни, няколко къщи, една вятърна мелница и безброй италиянци:
Както и живото доказателство, че съм бил там:
Подгонваме след това следващия остров – Отони, представляващ най-западната точка на Гърция и отстоящ само на 80 км. от Италия –
И където видях един от най-красивите плажове, излезли сякаш от вълшебен филм:
Пясъкът е снежнобял от изцяло кръгли малки камъчета – подобно на този на Санторини /който е черен/,
малко по-едър от него и е много удобен за излежаване, и се мие от водите на морето, които са с неописуем цвят....
Самият плаж има достъп само откъм морето:
Невероятно прозрачна вода –
На остров Отони гъмжи от италиянци, многократно повече от самите гърци...
И самото градче, лениво задрямало под августовските лъчи...
В таверната, в която обядвахме, се чуваше само италиянска реч, премесена с една идея руски говор...
Излезе вълна и побързахме да се евакуираме към третия остров – Матраки.
На пристанището имаше само една таверна и нищо друго....
Където си изпихме в невероятно спокойствие и тишина следобедното фрапе...
Ето и доколко островът е населен:
И докато се разхождах на брега, попаднах на една от спасителните лодки на „Титаник”....
Приоритети...!
Коментар