Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Доломитите - една лятна алпийска приказка.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #61
    Trapper, предполагам, че вече си го направил, но ако не си - питай в Гугъл за Йоци и ще ти излязат десетки статии на бългаски и стотици на други езици. Гледката наистина не е приятна, при това не показва кой знае какво така, че не ми се иска да бъде част от пътеписа. А сега продължението

    Между двата възела на Болцано (южен и северен) магистралата минава надлъжно през целия град. Това е южния възел



    8-километровата отсечка между двата възела със състои от подлези, надлези и парапети така, че нищо не се вижда от града.





    Има и два тунела. Този е по-дългия.



    Като гледам горния кадър ми се струва, че по-евтино би било да премахнат масива, който е доста малък вместо да правят две скъпо струващи тръби за тунела, затова допускам, че тук става дума за запазване на изгледа на планината.
    Вече сме на северния възел на Болцано, където напускаме Бреннер.



    Поради тясната долина се наложи да направим доста въртележки за да излезем на пътя за Селла. Това пък даде възможност да видим какво представлява един планински пътен възел от този район. Разбира се, всичко бе регулирано и ясно обозначено с табели. Не става с кадри, затова кратко клипче.



    Тунелът, в който се влиза в края на клипчето е началото на пътя за Селла, който в момента се реконструираше. Всъщност това е група от тунели и мостове, в които е вписано и кръстовище със светофар. Съоръжението поне на мен ми направи силно впечатление, затова за желаещите да изпитат преминаването през него прилагам 2-минутно видео.



    Както се вижда в края на видеото, в момента се строи следващия тунел, т.е. става дума за доста голяма инвестиция за свързване на основните ски центрове на Доломитите с останалата част на Италия. В началото си помислих, че реконструкцията започва от връзката с магистралата, а после ще се движим по старото трасе.





    Но по-нататък пътят беше нов и с елементи, които едва ли налагаха някаква реконструкция.




    Последно редактирано от zippel; 14-05-21, 09:16.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • trapper
      trapper коментира
      Редактиране на коментар
      отличен пътепис, браво!

  • #62
    Пътят вървеше по поречието на някаква малка река. Край него имаше доста на брой хотелчета и капанчета. Отдясно страноприемница "Гастхаус Кройц".



    и малко по-нататък ресторант "Гастхоф Гутен Тропфен",



    Почти веднага след това има вилка, от която започва прохода КОСТАЛУНГА, който свързва долините Велшнофен и Фасса.



    Тук е мястото да спомена, че се движехме на изток и понеже беше предиобед, слънцето светеше точно насреща. И за да не пропусна някои от характерните места, през които пътят преминава, ако някои от кадрите от регистратора са в силен котражур, ще допълвам с кадри от Гугъл.

    Билото на прохода Косталунга е с кота 1745 м, но споменатите долини са по-ниско - съответно на около 1100 и 1300 м. Въобще в западната част на Доломитите има няколко речни долини и прилежащите масиви не са високи, което е предпоставка за наличие на широколистна растителност и зелени поляни със заоблени форми.





    На споменатата вилка се завива наляво. Малко след нея от дясната страна е туристическия комплекс "Льовен"


    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • trapper
      trapper коментира
      Редактиране на коментар
      няма снимки

    • zippel
      zippel коментира
      Редактиране на коментар
      Вчера след публикацията проверих и всичко си беше наред, но днес след като изчистих кеша всички снимки изчезнаха. Явно връзката на темите с FTP-то нещо се е изгубила. И друг път е ставало, ще изчакаме малко.

  • #63
    Още вчера видях, че снимките се появиха, благодаря на хората, обслужващи софтуера за бързото възстановяване на връзката с FTP. Продължавам разказа.

    Първото населено място по пътя бе селото Нова Леванте. Разположено е на височина 1180 м и е добра отправна точка за близките планински туристически атракции : езерото Карецца, скалните групи Латемар и Катиначчо и прохода Косталунга. В района има и ски писти от семеен тип. Селото е типично курортно, с много хотелчета, къщи за гости и ресторанти. Един кадър от него



    За по-любопитните прилагам и 30-секундно клипче от преминаването през Нова Леванте.



    От Нова Леванте започва изкачване, по което има поредица от крайпътни хотели и ресторанти. Първо "Романтик хотел Пост"



    След него хотел "Диана"



    И малко по-нататък "Адлер"



    Изкачването продължаваше. Ето един алпийски пейзаж от предпланинските райони. Височината е 1400 м.



    След 2 км пътят минава край малкото красиво езеро КАРЕЦЦА. То е с размери 300 х 140 м и дълбочина 17 м. Надморската височина на повърхността е 1534 м.
    На мястото има автобусна спирка и голям паркинг с всички необходими атрибути на туристическата инфраструктура - информационен център, магазин, кафе, ресторант и хигиенна част.



    Спиране на това място не беше предвидено, затова се надявах езерото да се вижда от пътя, но се оказа, че то е на около 20 м под нивото му и се слиза по туристическа пътека. Все пак една снимка от нета. ЛАГО ДИ КАРЕЦЦА или немското му наименование КАРЕНЗЕЕ :



    Паркинга при езерото беше на 1550 м, а тук височината вече е 1600 м



    Километър по-нататък от лявата страна се вижда хотел "Лаурин"



    и малко по-нататък хотелския комплекс "Гранд Карецца"



    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • #64
      Изкачването продължи до нещо като плато на височина около 1650 м, където се намира самото курортно селище Карецца със ски писти край него и едноименен голф клуб.



      Огромният планински масив в далечината е Катиначчо, който е от знаковите за Доломитите, затова заслужава няколко думи

      Скалната група КАТИНАЧЧО (известна още с немското име РОЗЕНГАРТЕН) е разположена между долините Тирес, Ега и Фасса. Отделно в самата група има още пет малки долини : Ваел, Вайолет, Удал, Дона и Дурон. Наличието на толкова долини е причина да има обособени подгрупи. Катиначчо не е висок масив. Има само един трихилядник и то едва с 2 м над трите нули - КАТИНАЧЧО Д'АНТЕРМОЯ (3002 м). Следват го ЧИМА КАТИНАЧЧО (2981 м), по-известен с немското име РОЗЕНГАРТЕНШПИТЦЕ, КРОДА ДЕИ ЧИРНЕИ (2902 м), ЧИМА ДИ ЛАРСЕК (2891 м) и др.
      Характерно за групата е, че при залез слънце скалите добиват неповторим розов отенък, оттам и немското наименование Розенгартен.
      Групата е изключително популярна сред любителите на планината и има 15 главни туристичеки маршрута, които я пресичат в различни посоки. Освен тях има и много второстепенни, 7 от които са тип Виа Феррата. Хижите са повече от 20, като до част от тях се стига или с кола или с лифтови съоръжения.


      Време е за снимки. На платото край пътя имаше много места за спиране, затова се отбихме за малко, най-вече да направим снимки. Масива Катиначчо както се вижда от платото.



      Всъщност това е само малка част от масива, основната се намира зад видимите скали. Ето го в цялост



      И по-характерните места. Първенеца Катиначчо д'Антермоя



      Подходът към него може да се направи от западната страна, където е хижата Пассо Принчипе, разположена в подножието му на височина 2601 м.



      или от източната страна, където се намира хижа Антермоя (2497 м)



      На 300 м западно от хижата на височина 2501 м има едноименно ледниково езеро

      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

      Коментар


      • trapper
        trapper коментира
        Редактиране на коментар
        Красоти, браво!

    • #65
      Следва втория по височина - Чима Катиначчо или Розенгартеншпитце. На снимката се вижда и розовия отенък, за който стана дума.



      и в подножието му хижата Пассо Сантнер (2741 м)



      Друго характерно място в масива Катиначчо е групата ТОРРИ ДЕЛ ВАЙОЛЕТ (Кулите Вайолет). Състои е от 7 островърхи кули, като най-високата е 2981 м.



      Мястото е изключително красиво. До него може да се стигне от западната страна от хижата Ре Алберто (2621 м), която се намира в подножието на масива



      или от източната, където има две хижи : Вайолет (2243 м)



      и хижа Преус (също 2243 м)



      Накрая една снимка на целия Катиначчо, на която се вижда защо немците го наричат "Розова градина". Снимката е от хижа Болцано (2457 м).

      Последно редактирано от zippel; 31-05-21, 18:43.
      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

      Коментар


      • #66
        От мястото, където бяхме спрели точно в обратната посока, на юг, се вижда друга голяма скална група - споменатата по-горе ЛАТЕМАР. Тя е малко по-ниска, но по-насечена.



        Латемар в по-близък план



        Характерните места в тази група са първенеца ЧИМОН ДЕЛ ЛАТЕМАР (2842 м)



        и ТОРРЕ ДИ ПИЗА (Кулата на Пиза), която с наклона си наподобява известната забележителност в Тоскана.



        До кулата се стига от едноименна хижа, разположена на височина 2671 м.



        И накрая поглед към Латемар, този път откъм познатото вече езеро Карецца.



        Продължихме по платото. Един интересен хотел - "Замък Латемар".



        И това, което се вижда от прозорците му.


        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

        Коментар


        • trapper
          trapper коментира
          Редактиране на коментар
          браво!

      • #67
        Благодаря!
        В очакване на следващите епизоди...
        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

        Коментар


        • #68
          Малко след този хотел се стига до най-високата точка на прохода Косталунга. Там е разположен хотелски комплекс с името на прохода - "Пассо Косталунга", който се състои от няколко хотела



          Едно 30-секундно клипче за да добиете представа за комплекса.



          Проходът Косталунга общо взето няма стръмни участъци. Той продължава до курортното градече Канацеи, за което ще стане дума по-късно.
          Няколко красиви пейзажа от трасето. На някои от тях се вижда, че не само ние сме мераклии да се разхождаме из Доломитите.









          Влизаме в следващото по-голямо селищно образувание - Виго ди Фасса, чието име подсказва, че пътят вече е достигнал до долината Фасса.




          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

          Коментар


          • #69
            Приказката продължава с кадри от преминаването през градчето.











            От кадрите не си личи, но преминаването през Виго ди Фасса приличаше на минаване по натоварен софийски булевард, което ни позабави доста. Беше трудно дори за мотористите, които по принцип търсят пролуки между колите.



            Виго ди Фасса се прелива в следващото градче - Поццо ди Фасса.


            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • #70
              Няколко кадъра и от Поццо.







              На излизане от Поццо насреща започнаха да се появяват високите масиви на Доломитите.



              Междувременно бяхме слезли на височина от 1350 м. Още кадри от пътя.










              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • #71
                Благодаря!
                Приятно е да пътувам с Вас.
                Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                Коментар


                • #72
                  Минахме през още три по-малки села. Първо Кампестрин







                  След това Фонтанацо



                  И накрая Кампитело ди Фасса.






                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар

                  Активност за темата

                  Свий

                  В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                  Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                  Зареждам...
                  X