Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Доломитите - една лятна алпийска приказка.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    След 2 км стигнахме до най-високата точка на прохода Валпарола - 2192 м. Беше написано на кафявата табела.



    На това място от лявата страна в ниското има малко езеро с името на прохода.



    Сградата в далечината от предния кадър пък е хижа със същото име - Валпарола. Ето я по-отблизо.



    От това място започва спускане, което след няколко километра свършва в началото на долината Бадия. В самия край на спускането се вижда масива Кунтуринес



    КУНТУРИНЕС е скална група, част от планинския дял Доломити Ориентали ди Бадия. Тя се състои от три подгрупи. Най-северната, която е и най-ниска, съдържа върховете Парес (2396 м), Сан Антонио (2655 м) и Фурча дал Ферс (2534 м). Средната е малко по-висока и се състои от върховете Нове (2968 м) и Диечи (3026 м). Южната е най-висока. Там се издигат Кунтуринес (3064 м) и Ла Варелла (3055 м).

    Именно най-високата се вижда на горния кадър. Още една снимка на масива Кунтуринес



    И в тази скална група има туристически маршрути, но не толкова, колкото в предните.

    На това място е и източната граница на провинция Южен Тирол. Всички показани забележителности дотук бяха само с италианските си имена, защото на немски са си същите. Оттук нататък, обаче колкото повече навлизаме в тази провинция, ще се появяват все повече дублирани имена на немски. За това ще стане дума по-подробно по-нататък в разказа. Аз възприемам принципа, че там, където немските наименования са еднакво популярни, а дори и повече от италианските, ще посочвам и двете.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • #32
      В долината Бадия е разположен друг от топ курортите - Алта Бадия.

      АЛТА БАДИЯ е един от световно известните ски курорти в Доломитите. Включва териториите на три общини : Корвара, Бадия и Ла Вилла. Също е част от световната купа, макар и не толкова често както Кортина Д'Ампеццо. Общата дължина на ски пистите е 130 км с общ капацитет на лифтовете 78 000 души/час. 90 % от пистите имат гарантиран сняг през сезона.

      Логото на Алта Бадия



      Курортът е доста пръснат и местата за настаняване, както и пистите са разположени основно в споменатите три общини и край самия път. Може да се каже, че районът на Алта Бадия започва от хотел Арментарола, който е един от големите край пътя.



      От това място нататък в продължение на повече от 15 км могат да се видят стотици къщи за гости и хотелчета, едно от друго по-красиви.



      Първата от трите общини е Бадия и селото Сан Касарино.





      Няколко км по-надолу е входа към втората - Ла Вилла



      На това кръстовище се завива наляво към третата - Корвара



      Пътя за Корвара



      С приближаване на градчето хотелите край пътя стават все по-начесто.


      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

      Коментар


      • #33
        Представям си сега красивата снежна приказка.

        Очаквам продължението.
        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

        Коментар


        • zippel
          zippel коментира
          Редактиране на коментар
          Красива и безлюдна. Всички зимни курорти в Италия са затворени зааради пандемията. Нито един лифт не работи. . .

      • #34
        Влизането в Корвара



        И малко след това едно кръстовище, което е характерна точка от днешния маршрут.



        Кръстовището се намира в североизточния край на масива СЕЛЛА. А защо е характерна точка ще разберете от долния текст.

        Сkалната група СЕЛЛА е едно от най-популярните места в този район. Наричана е още "Рая на скиорите". Намира се в сърцето на Доломитите и представлява високопланинско плато, оградено от четирите страни с речни долини, по които минават главни пътища. Има 4 проходни участъка, които са изключително живописни. Повечето от туристите, които минават по тези пътища задължително спират на билата за да се насладят на поразителните гледки. Проходите са : от север - ПАССО ГАРДЕНА (или Гардена Пас), от изток - ПАССО КАМПОЛОНГО (или Камполонго Пас), от юг - ПАССО ПОРДОИ (или Пас Пордои) и от запад - ПАССО СЕЛЛА (или Селла Пас).
        Върховете в група Селла са високи над 2600 м, но има само един трихилядник - ПИЗ БОЕ (3152 м). Вътре в самия масив има малко писти поради неподхоящия релеф, но по периферията на Селла пистите са буквално навсякъде. Най-популярният ски маршрут се казва "Селла Ронда" и представлява обиколка на масива, която се извършва като се тръгва от дадена станция, лифта качва на някаква височина, следва спускане до друга станция, отново лифт до горе, пак спускане, следващ лифт и така зигзагообразно се прави обиколка на целия масив (оттам и думата Ронда). Въобще за хора, които могат и обичат да карат ски това място наистина е рай. Селла е основна част от "Доломити Супер Ски".


        За по-любопитните ще добавя малко данни. В посока на часовниковата стрелка /обратно на ч.с./ се ползват 13 /17/ лифтови съоръжения и се спускат 10 /13/ писти с обща дължина 30 /24/ км и денивелация 4100 /4120/ м. Твърди се, че в посока на ч.с. обиколката става по-бързо. Има опитни скиори, които са го правили за 1 ден, но е преко сили. Трябва да се има предвид времето за качване и най-вече чакането по лифтовете, което зависи от натовареността им. Като се добавят спирки за почивка, кафе, хапване, WC и се отчете факта, че съоръженията работят до 16:30 ч., на практика това е невъзможно. Освен това повечето хора отиват там на почивка, а не на състезание и искат да се наслаждават на красивата природа. Според експертите оптималният вариант за туристи е да се минават между 3 и 5 участъка на ден, което означава 3 дни. Разбира се, туристическите агенции предлагат различни варианти с организирани превози, нощувки и храна, така че човек да не си губи времето с логистика, а да се наслаждава на ски почивката си.

        Обиколката на Селла може да се направи и по пътища, като се получава нещо като кръг.



        Дълга е 51 км и изключително живописна. Минава през всичките 4 прохода и основно през две курортни градчета - Корвара и Арабба, но почти по цялото трасе има пръснати стотици хотелчета и къщи за гости, така вписани в терена, че се получава нещо като филмов декор. Подобно е и по повечето отклонения от главните пътища.

        Скалната група Селла е доста голяма и се състои от няколко подгрупи, но като забележителности се открояват само две : Пиз Бое и Сас Пордои. От пътя трудно може да се обхване цялата група, затова показвам общ излед на Селла от странична снимка, правена от прохода Гардена.



        За Сас Пордои ще стане дума на връщане, тогава ще опиша и първенеца Пиз Бое.

        Нашият маршрут идваше от изток и трябваше да минем по северната страна на Селла, затова се озовахме в град Корвара. Обстановката бе неописуема, поне за нашите навици. Подредени улици, красиви сгради, много цветя, всичко блести от чистота а накъдето и да погледнеш фона е огромни скални зъбери.
        Намерихме място за паркиране край един от многото хотели и седнахме в ресторанта му да изядем по един сандвич. Това беше гледката от масата



        а това гледката на масата.



        Скалният масив от горната снимка се казва САССОНГЕР (2665 м). Разположен е на север от Корвара, т.е. не е от групата Селла.
        Последно редактирано от zippel; 06-03-21, 17:45.
        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

        Коментар


        • #35
          Обстановката бе изключително приятна, но предстоеше още доста път, затова хапнахме сандвичите и продължихме. Ето една алпийска бензиностанция.



          Изхода от Корвара в западна посока.



          Северният обход на Селла, по който се движехме всъщност е прохода ПАССО ГАРДЕНА - един от най-живописните в Доломитите. Пътят е в перфектно състояние, но завоите не позволяват бързо придвижване. И още нещо - страшно много велосипеди. Бяха десетки, ако не и стотици, на групи по двама-трима, както и поединично. Въобще както се оказа и в следващите дни, по планинските пътища, поне в тази част на Алпите колоезденето е масово явление и водачите на МПС карат бавно и ги пазят.
          Още в началото на прохода пътят минава през най-високото село в долината на Алта Бадия - КОЛФОСКО. Надморската височина е 1665 м.



          Както се вижда от кадъра информационният надпис показва името на селото на местния диалект - Калфош. Всъщност местният диалект се нарича ладински език и произлиза от латинския. Ползва се и е официален в 54 общини в региона. Два кадъра от село Колфоско




          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

          Коментар


          • #36
            Следва 4-километров участък с около 20 серпентини



            В него пътят се качва от 1700 м до над 2100 м. Най-високата точка на Пассо Гардена е горе-долу по средата на обхода. Надморската височина е 2136 м. На билото има уширение, паркинг, ресторант, кафе и магазинчета за сувенири. Има дори и малка църква - Сан Маурицио. Поради наличието на няколко лифтови съоръжения и 20-тина км ски писти в района на север от пътя има и няколко хотела.

            Това е ресторанта на самото било. Зад него има малък паркинг.



            От билото се откриват величествени гледки на юг към скалната група Селла



            и на север към група ПУЕЗ



            ПУЕЗ е скална група, разположена на север от Селла. Тя е сравнително ниска с основни върхове Пиз де Пуез (2913 м) и Пиз Дуледа (2908 м). Релефът на групата не е толкова назъбен, което е причина за наличието на множество леки туристически маршрути, които се кръстосват между 4 хижи, разположени на около 5 км една от друга.

            От пътя се вижда само малка част от Пуез, затова ето цялостна панорама на групата


            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • #37
              Хижите от юг на север :

              Стевия (2312 м)



              Гарденача (2050 м)



              Пуез (2475 м)



              и Дженова (2306 м)



              От билото на югозапад в далечината се вижда и групата Сассолунго



              Тази група ще покажа по-подробно на връщане когато специално отидохме до нея.

              На билото има няколко такива магазинчета



              В левия край на горния кадър се вижда и споменатата църква.
              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • #38
                Следва спускане към долината Гардена. Два кадъра от началото му





                Малко по-надолу се минава край една красива хижа - Жерард. Котата тук е 1960 м и пътят вече навлиза в гора.



                На това кръстовище се събират проходите Пассо Селла, който идва от юг (от ляво), и Пассо Гардена, по който ние дойдохме.



                Надясно продължава спускането към долината Гардена.








                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                Коментар


                • #39
                  Накрая пътят излиза на по-равен терен на кота около 1600 м. От това място започва друг ски курорт. След като видяхме двата световни курорта Кортина Д'Ампеццо и Алта Бадия сега беше ред на трети не по-малко известен - Вал Гардена.

                  ВАЛ ГАРДЕНА е името на огромен ски център, който обхваща три населени места : основното Селва, но също така Ортисеи и Санта Кристина. Общата дължина на всички писти е 175 км, които се обслужват от 78 лифта. Безспорно най-известното трасе е "Саслонг Класик", което е едно от петте най-предизвикателни в календара на Световната купа по спускане за мъже редом с Китцбюл в Австрия, Венген и Сан Мориц в Швейцария и Гармиш-Партенкирхен в Германия. Всички ски писти са под управлението на "Доломити Супер Ски". Разбира се, за настаняване на хилядите туристи в района има няколкостотин хотела и вили.
                  Районът на Вал Гардена е известен и с дърворезбарските си традиции.


                  Логото на Вал Гардена



                  Тук вече отбелязваме и първото дублирано име - на немски курорта се казва ГРЬОДЕН.

                  В посоката, в която пътувахме първо се минава през Селва







                  След това през Санта Кристина





                  И накрая през Ортисеи




                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар


                  • #40
                    Продължихме още десетина км на запад, като планинските масиви от двете страни ставаха все по-ниски. Накрая достигнахме до магистралата на прохода Бреннеро.



                    По широката долина на р. Изаркодо минава един от най-значимите транспортни коридори между южната и северната част на Европа - прохода БРЕННЕРО. На немски е БРЕННЕР. Той започва в Инсбрук в Австрия , минава през Болцано, Тренто и Верона и завършва в Модена. Макар и един от най-ниските проходи в Алпите (най-висока точка 1370 м), това е изключително съоръжение, понеже цялото трасе е автомагистрала с много тунели и огромни естакади. Самото село Бреннеро се намира на австрийско-италианската граница. Там има голям паркинг с популярен дизайнерски аутлет център.

                    Излязохме на магистралата, която не беше нито повече нито по-малко от тези, по които пътувахме вчера. За разлика от тях обаче, тук движението бе в пъти повече и то главно от камиони. Може да се каже, че в дясната лента се движеше безкрайна колона от камиони и така беше до самата граница с Австрия.



                    След 50 км на север стигнахме до аутлета БРЕННЕРО.



                    Наистина се намира на самата граница, дори видяхме група австрийски войници. Защо войници на Шенгенска граница ? Ами заради мигрантите, които по това време бяха много активни.
                    Иначе като търговски център нищо особено. Има голям приземен паркинг, а в основната му сграда има представителни магазини на някои известни марки. Край сградата има няколко магазинчета за местни сирена и колбаси, които може би са по-интересни от аутлетите.
                    Помотахме се малко из центъра и поехме обратно по магистралата. След 15-тина км слязохме от нея и поехме към целта на днешния ден - гр. Мерано. За да стигнем до него трябваше да минем през още един проход.

                    ЯУФЕН ПАС, чието италианско име е ПАССО МОНТЕ ДЖОВО е най-северният алпийски проход, разположен изцяло на територията на Италия. Намира се в Сарентинските Алпи, което е отделен планински масив, не принадлежащ към никой от основните дялове. Тази част на Алпите е характерна със заоблените си форми и неголямата височина (2781 м). Проходът свързва град Мерано с магистралата Бреннер. Билото му е на височина 2100 м. Край него няма високи масиви, но има зеленина, което го прави много живописен. Има и доста завои и серпентини.

                    Проходът е дълъг около 30 км и започва в градчето Касатея при тази малка църква.на височина 975 м.



                    В прилежащите пейзажи ги нямаше острите зъбери, които виждахме досега, но си имаха своя красота.








                    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                    Коментар


                    • #41
                      Макар и доста по-рядко и тук не липсваха крайпътни хотели и ресторанти.



                      От това място започва малко по-сериозно изкачване с остри завои и се достига билото, където има две капанчета с уширения. Наблизо има и ски център.





                      На билото туристите спират за да се полюбуват на гледките и да направят снимки. Така сторих и аз.




                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • #42
                        Последва спускане. От другата страна на билото гледките бяха не по-малко впечатляващи.







                        Съвсем закономерно на 1800 м се появи и гора.



                        Започнаха да се редуват гори и поляни.



                        На отделни места край пътя има малки къщи, и стопански постройки, явно на местни фермери


                        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                        Коментар


                        • #43
                          След един завой изведнъж гората от дясната страна свърши и се видя долината Пассер



                          Следва серпентина, на която пътят се обръща на 180 градуса



                          и следващите 5 км се движи в една посока, почти без завои.



                          На горния кадър се забелязва нещо, което прави впечатление. Ако трасето на пътя беше по-наляво, подпорната стена щеше да стърчи два пъти повече от терена, а ако беше надясно - съответно от пътя. А по начина, по който е изпълнено самият път така се вписва в терена, че най-малко нарушава природата. И за това са помислили.
                          Долината Пассер е осеяна с къщи за гости. Бяха десетки, може би и стотици. Явно районът е с много развит селски туризъм.
                          Минавайки този участък от пътя видяхме сграда с надпис "Gasthof Alpenrose".



                          "Gasthof" от немски се превежда като "кръчма". Да, надписа казва, че е ресторант, но аз бих употребил хубавата, но малко позабравена българска дума "страноприемница" защото на малката жълта табела, висяща на парапета беше написано "zimmer frei", което, пак на немски, означава, че има свободни стаи. Така, че цялото име бих превел като "Страноприемница Алпйска роза". Хубава сграда в характерен за района архитектурен стил, но в никакъв случай не е забележителност. Причините обаче, заради които я показвам са три. Първата е шрифта, с който е написано името.



                          Той е от групата на готическите шрифтове, които са красиви, с много заврънтулки, но според мен доста нечетливи. Поне за несвикналите с тях. Те са много разпространени в района и почти всички имена са изписани в този стил.

                          Втората причина да покажа сградата са прилежащите към нея площи, на които не се вижда нито едно, макар и нищожно, боклуче. В това число и край контейнера за смет, където обикновено има изпаднали на земята разни дребни неща. В потвърждение на думите си показвам койнтейнера отблизо.



                          Дори според мен самият контейнер е измит. Такива неща нямат туристическа стойност, но правят впечатление. Веднага подчертавам, че такава чистота е характерна за районите, които обиколихме сега и които се намират в Северна Италия. Година по-късно направих обиколка на Пулия, която е в най-южната част на Италия и трябва да кажа, че там нещата далеч не бяха така. (Разбира се, ще има пътепис и за Пулия).

                          И третата причина е, че макар и да бяхме в Южен Тирол, който е италианска територия, всички надписи са на немски. Но тук са необходими малко пояснения.

                          Областта Южен Тирол има статут, който дава известна автономност. Тя се състои в защитаване на правата на немскоезичното население тъй като по принцип Тирол като регион е немскоезичен. Всичко в тази провинция има освен италианско и немско наименование. Моделът на съжителство между италианско- и немскоезични социални групи в Южен Тирол е уникален, затова районът е посещаван няколко пъти от Далай Лама с цел проучване на възможностите за прилагане на този модел в Тибет.

                          Когато минавахме през ски курортите видях, че всички надписи освен на италиански бяха дублирани и на немски. Тук, обаче, в пъпа на Южен Тирол, може да се каже, че надписите освен на немски, са дублирани и на италиански. Или поне някои от тях. Както забелязах и на следващия ден, хората по улиците, в кафетата и в магазините, си говорят на немски. Да, знаят италиански, но помежду си ползват немския.
                          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                          Коментар


                          • #44
                            На следващия кадър долу в ниското се вижда, че долината става доста по-широка.



                            За да слезем дотам се наложи да повъртим още малко серпентини.





                            Обстановката край тази втората много ми хареса, затова показвам страноприемницата по-отблизо.



                            Заради шрифта едва успях да прочета името : "Pension-Gasthof Schlosberg", сиреч "Замъка". Защо точно замък, не знам. На мен хич не ми прилича на замък, но те си знаят. Под името имаше подканващ надпис "Ein Stop lohnt sich", което означава "Струва си спирането". За съжаление нямахме излишни 40-тина минути за да проверим дали е вярно.

                            Вече почти бяхме слезли на равната част на широката долина на едмоименната река Пассер, където се вижда, че вече има по-големи и по-малки населени места. Вижда се и реката вдясно на кадъра.


                            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                            Коментар


                            • #45
                              Много красиво и уникални снимки. Не ми е ясно те от пътен регистратор ли са или от автомобилите на гугъл карти.
                              Още веднъж за пореде и не последен път БЛАГОДАРЯ за споделеното.
                              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X