По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

Бай Ганьо (моя милост) в Европата.
Аз този герой го възприемам като предшественик на съвременния български турист.
И по тази причина,а и заради приликите с любовта към пътешествията и туризма на самия Алеко Константинов се усещам,
че нерядко изпадам в ситуации подобни на такива от неговото творчество.
Това е начало на една тема с пътеписи от пътувания из Европейския континент обхващащи всичко,което е на запад от Балканския полуостров.

По надолу ще бъдат поставени линкове сочещи към първото мнение на всеки отделен пътепис.

Стоунхендж

Рим-Паестум-Помпей-Рим

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Първия разказ е от посещението ми на Стоунхендж.
Това е най-голямия мегалитен кръг (кромлех) построен в света около 5000 години преди новата ера.
У нас има кромлех при село Долни главанак .
Имало е при село старо Железаре,но от него не е останало почти нищо след разкриването на могилата му.
На кромлеха при Долни главанак вече сме ходили и се бях размечтал да видя и Стоунхендж.
И този момент дойде.
Събрахме се семейния съвет и решихме,че трябва да го направиме преди Великобритания да напусне ЕС.
Речено - сторено.
Няма да ви занимавам с фактите от подготовката на пътуването.

Ще опитам да направя нещо,като пътеводител за тези,които ще решат да последват нашия пример
преди излизането на обединеното кралство от ЕС.

1. С автомобил. Тук няма какво да кажа. Карти има. Проблем е лявото движение.
2. С туристическа фирма. (всичко зависи от фирмата).
3. С автобус от България. Не съм се интересувал от този вариант.
4. Самостоятелно(като нас) със самолет и автобуси в UK.

Ще разгледам по-подробно вариант 4.
За тези,които разполагат с достатъчно финанси избора на авиокомпания е голям.
Ние сме от другите и избора беше между двете ниско бюджетни компании (Wizz Air и Ryanair).
Самолетните билети се купуват тогава,когато са най-евтини. Обикновено месеци преди полета.
Едната се обслужва от летище Лутън,другата от Станстед.
И от двете летища има автобуси (има и влак и е по-бързо,но и по-скъпо) до Виктория стейшън в центъра на Лондон.
Най-евтини билети за тези автобуси се купуват онлайн от сайта на ЕasyBus .

Автобусите от Станстед са на всеки 15 мин. и се обслужват от National Express линия А7,гейт 26.
Купуването на билети онлайн е препоръчително,защото аз успях да купя общ билет за трима души
за 15 паунда,а на място са по 12 паунда на човек.

От Лондон има различни опции. Има фирми правещи еднодневни екскурзии до Стоунхендж (Stonehenge)
и евентуално град Баня(Bath) в който има запазени Римски бани.
Тези фирми и други предлагат и възможност за ранно посещение (преди 09:30) във вътрешния периметър (в кромлеха).
Това разбира се е платена опция.
Дали и къде ще се нощува в UK е въпрос на полети и организация.
Ние избрахме вариант с 2 нощувки в Еймсбъри(Amesbury) поради голямата близост със Стоунхендж (3.5 км.).
Може да се спи и в Солзбъри (Salisbury). От там има автобус на фирмата за градски транспорт Salisbury Reds до Стоунхендж.
В Солзбъри има и друг обект за разглеждане - Old Sarum ,но той може да бъде разгледан и чрез линия х4 от Еймсбъри.

Билети за автобусните линии на National Express се купуват предварително от сайта им.

От Еймсбъри (там има добри и евтини хотели и кръчми. The Gorge hotel и ресторанта The Bell са препоръчителни) до
Стоунхендж може да се наеме такси. Споменават се 15-16 паунда в посока,но не го пробвахме.
Може и с х4 да се стигне до Солзбъри и от там със зелената линия до Стоунхендж.

Може да се направи и пешеходен преход.
Ние избрахме този метод,но той е под въпрос през по-голямата част от годината
поради непрекъснатите валежи и мъгли.
Най-чистия маршрут (тъмно жълт) е с линия х4 до Ларкхил (Larkhill) спирка Larkhill Medical Centre. От там може по асвалтови пътища (син) до
посетителския център на Стоунхендж (около 5.5 км.) или по непавиран път (тъмно жълт) до Стоунхендж (2 км.) и още около 2 км. до
посетителския център по асвалт.

Възможен е и преход (червен) от Еймсбъри покрай Западно Еймсбъри (West Amesbury) до Stonehenge cottages и от там покрай Стоунхендж
до посетителския център.
Този маршрут е опасен защото пресича магистрала А 303,а се налага и прескачане на заключени врати на National trust.
Всичко това не е проблем,но крие опасности,особено при пресичането на магистралата.
Ние европейците гледаме наляво и тръгваме да пресичаме,а автомобилите идват отдясно !!!

Добре е да се купят предварително билети и за самия Стоунхендж. Освен,ако не се разчита на снимки през оградата
(тя е ниска и не пречи) и не се разглежда изложбата.

Официален сайт на Стоунхендж .





Започвам с разказа на съпругата ми Ина.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Стоунхендж

Ден първи.

Днес ще е голямото пътуване.
Тръгваме 2 часа по-рано за летището и има защо.
Коридорите за митническа проверка са пълни с народ.
Докато се връткаме и обикаляме по въжените серпентини, около нас се движи групичка закръглени български турци.
Младежи с коремчета и черни фланелки, като всеки носи някакъв инструмент и плик с дрехи.
Гордо обясняват, че ще свирят в Лондон. На един от тях му е първо пътуване със самолет и се притеснява.
Проверката е както винаги: Вальо и Тони минават на бегом, а мен ме отделят и обарват щателно, дори за следи от барут по дланите.
Качваме се в самолета. Местата ни са пръснати,
но водача на музикантите (с ноти на фланелката) любезно ми предлага да си сменим местата и да съм до прозореца.
А после и да се съберем с Вальо, като те окупират задната седалка. Излитаме за мъгливия Албион.
Прогнозите са естествено, три дъждовни дни. Кацаме на летище Станстед и хващаме рейс на Нешънъл Експрес за Виктория стейшън.



Шофьора е и кондуктор, и товарач на багажа, и стюард, който съобщава спирките. Автобусите са чисти, новички,с климатик и wc.
Това е първия ни сблъсък с вироглавите англичани и лявото шофиране.
На Виктория откриваме едно заведение за бързо хранене, където любезен индиец ни приготвя две от 6-те ястия в менюто.
Докато чакаме, заглеждаме чинията на някакъв тип от съседната маса. Внезапно той припалва, ядосва се, че го гледаме и започва да ни псува.
Луда работа!
Отвръщаме му с усмивка,но със същото,последвано от наздраве и той престава да се интересува от нас.
Накрая храната пристига.Порциите са големи и с тях изкарваме деня.



Аз, естествено, опитвам джинджифилова бира и даже ми харесва.
И Тони го наляга бирена жажда, но решава първо да се допита до две ченгета, дали е позволено.
Отговора на запитването е ужасено, проточено:
Оуу, ноуу,ноуу,ноуууу!

Утешава се с черен чай с мляко при един пакистанец.Намираме гейта за Еймсбъри и се наслаждаваме на пътуването.
Покрай шосето се нижат зелени поля и залесени диги. Прави ни впечатление колко разграфено е всичко.
Дори скоро засадените фиданки са пъхнати в тръбички. Сигурно за да не си позволяват волности.
По тъмно пристигаме в хотел Джордж, живописна, старинна сграда в която са отсядали Чърчил и членове на кралското семейство.







Намираме рецепсионистката зад бара, и тя ни залива с порой от думи (кокни наречие) от които разбираме 3-4.
Как да не се запиташ:
Ако това,което тя говори е английски,ние какъв език сме учили?

Всичко е много чисто и удобно, но отново се сблъскваме с английската трациция.
Душа е ок, но чешмите на мивката са две отделни (една за вряла и друга за ледена вода) и няма как да си нагласиш температурата.
Топиш си ръцете ту под ледена, ту под вряла струя, и си мърмориш под нос нещо за Майката.
Между другото и в тоалетната на Виктория чешмите бяха от същия тип.



Снимаме си я за спомен и слизаме в бара да тестваме местната наливна бира.
Женицата, вече в ролята на барманка, ни налива 3 различни бири, като ги препълва, за да прелее пяната.
Ингилизите си пият питиетата и бърборят, по тв-то тече някакъв мач,а ние настанени удобно се наслаждаваме на обстановката.






Ден втори.


Ставаме рано, тъй като сме си закупили предварително билети за първия свободен времеви слот за Стоунхендж и гоним разписание.
Слънцето ласкаво сипе лъчи, като за гости.













Вземаме рейс (х4) до Ларкхил и се наслаждаваме на спретнатите къщички с окосени тревни площи отпред.





Както би казал Англичанина: още 150 години труд, и ще стане перфектна моравката!
Продължаваме пеша, водени от gps-а и знаците по пътеките на Нешънъл тръст.
Това е организацията,която се грижи за голямата територия от безбрежни зелени поля и жълти уханни ниви рапица, заобикалящи Стоунхендж.













Притеснявахме се от загражденията, но се оказа, че има портички за преминаване на туристите.
На едно място портичката се оказа заключена, но пък оградата около нея липсваше, така че я заобиколихме.



Над нас прелетя хеликоптер от близкото военно летище.



Никъде не срещнахме кучета, защото било забранено да ги пускат в територията на Нешънъл Тръст.
Докато стигнем посетителския център, времето се сменяше на всеки 15 мин: слънце, дъждец, дъга, вятър, облаци, и така продължи през следващите дни.



От едната страна на пътя любопитно ни зяпаха зайци им направихме по един портрет.



Разгледахме изложбата в посетителския център, докато се събере групичка за рейсчето до Стоунхендж.







В изложбената зала е забранено снимането,но са направили малка,кръгла кино зала,която оставя усещането,
че посетителя се намира в центъра на кромлеха.

https://www.youtube.com/watch?v=jJUk6-M31jU

За мегалитния комплекс няма какво да кажа, освен: внушителен и великолепен. Снимките говорят по-добре.
Посещение във вътрешния периметър е възможно сутрин преди 09:30 и то само организирано от
туристическа фирма.
За останалите туристи отварят в 09:30 и се обикаля по пътека покрай въжено ограждение.



















След като привършваме фотосесията, решаваме да се поразходим и да се приберем пеша в Еймсбъри.
Потапяме се в китната английска провинция. Снимаме автентични къщи със сламени покриви и лехи със зюмбюли пред тях.
Stonehenge cottages:





Решаваме да разгледаме западно Еймсбъри.

























По ливадите пасат овце и припкат агънца.



Минаваме стар каменен мост над река с крякащи патици в нея.

https://www.youtube.com/watch?v=10yhLluUNds

Неусетно сме стигнали градчето и сме превалили предиобеда.















От супера забираме по сандвич и бира и шампанизирано вино за преглъщане и се прибираме в хотела за следобедна дрямка.
Привечер обикаляме центъра в търсене на място за хапване. Харесваме си The Bell, местната кръчма, пълна с бирени фенове.





Проучваме менюто и се спираме на промоцията за деня, която включва блюдо по избор,салата или гарнитура и бира.
После повтаряме бирите, а накрая се глезим с плодови мелби.



Разделяме се с няколко усмивки на кралицата (на всяка банкнота по една).
Новите банкноти от 5 и 10 паунда са пластмасови,като румънските леи.




Ден трети.

Закуска със сандвичи от супера и чай в стаята.
Събираме багажа, пускаме ключа от стаята в пощенската кутия и се отправяме към спирката.
Докато се гушим в поларите под ранното утринно слънце, една женица се е разхвърлила боса по сандали и тъничко яке.
Явно температурата от 7 градуса сутрин и 12-14 градуса на обяд си беше английското лято!
Следват дежурното прекачване на Виктория и обяд при индиеца. Само че, този път беше индийка.
Вальо си поръчва традиционнен английски обяд, аз: агнешко с ориз и къри+джинджифилова бира, а Тони пиле с картофки.
Трябва да изхарчим дребните, докато чакаме рейса за летището.
Те и монетите са им наобратно: най-малките по стойност са най-големи. Купуваме чай с мляко и кафе при пакистанеца.
Преглеждам местния безплатен вестник и хващаме рейса за летището.

Минавайки покрай Хийтроу (това летище има 5 терминала) се замислям,че по паркингите наоколо има хиляди автомобили.



Прекосяваме Лондон, но усещаме, че това не е нашия град.
Между старите сгради се издигат и се строят високи стъклени аквариуми, инкубатори за юпита.





























































Много коли и задръствания. Алеите за велосипедисти и там са празни.



А в покрайнините е обичайната цигания, забрадени и запердени жени, магазинчета за по един паунд и игрални зали.

Това е многоликия,но загубил някогашния си облик Лондон.
Град на отчуждени,забързани на някъде хора от всякакви нации,раси,религии.

Полета на Райънер има малко закъснение и отново сме си наши.
Пред нас двойка с общо тегло над 200кг сърдито се възмущава, а дядо стремително препуска и се бута да пререди останалите.
В самолета тетка коментира на висок глас по телефона, че е голяма какафония.
Е, това си го можем българите, да не спазваме правилата и да критикуваме.
Този път сме заобиколени от група английски футболни фенове, тръгнали на алкохолен тур у нас.
Явно са подкарали отрано с бира и заформят опашка пред тоалетната в самолета. Този до мен си поръчва още 2 бири и отнася плувката.

Кацаме по тъмно, гръмва тъжествения химн, ръкопляскане и отново сме в България!

[sonda]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Ехее.. Изключително духовит и сърдечен откровен разказ, живи и здрави да сте ...

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благодаря от името и на тримата!

[Daniel]

Re: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Супер. Благодаря Ви.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Дай Боже да има и други интересни пътувания за споделяне.

[s_s1]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благодаря за споделеното. И вече и снимките са си на мястото. Очаквам да споделите и следващата разходка с нас.

[Венци- малкия]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благодаря и аз. Селцата в английската провинция много ми харесват като архитектура.Много обичам и аз такива бързи отскоци за по 2-3 дни.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благодаря за споделеното. И вече и снимките са си на мястото. Очаквам да споделите и следващата разходка с нас.

В кратък срок е планирана древногръцката колония Посейдония в Паестум - Италия.Дано всичко е наред и ще има нов пътепис в тази тема.

[Венци- малкия]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

За там с 2 дни няма да стане. Не заради Посейдония, там 1 ден, обаче Помпей е на 1 час път, Амалфийското крайбрежие също е там.. Доста неща има за зяпане

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Дните ще са 3. Пък,ако трябва ще отидеме 2-ри път.Само да сме живи и здрави!

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Паестум вече е осъществена мечта.
Благодарение на тази информация:

За там с 2 дни няма да стане. Не заради Посейдония, там 1 ден, обаче Помпей е на 1 час път, Амалфийското крайбрежие също е там.. Доста неща има за зяпане

в пътешествието включихме и Помпей.
Е,не остана време за Везувий,нито за Амалфи,но какво пък - ето поводи за нова разходка на там.

Съпругата ми Ина има рожден ден на 07.06,а сина Тони на 13.06. Близнаци са и двамата.
Та това им беше подаръка за рожденните дни.

05.06. - 08.06.2018г.
Рим - Паестум-Помпей-Рим-Романо.

Понеже по традиция нашия летописец е Ина продължавам с нейния разказ,допълнен и разнообразен от мен.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Ден първи.

Полет София-Рим. Бай Ганьо отива да види римските си побратими.

Слизаме от Райънката на летище Чампино.
Оставаме учудени, че не ни чака превоз. Тук няма автобуси,каито да закарат пасажерите до сградата на терминала. Самолета паркира близо до нея,хората слизат по стълба от самия самолет (тук няма и подвижни стълби) и после по пещеходна пътека (оглеждайки се и ослушвайки се) стигат до подлез отвеждащ ги към паспортния контрол. Не бяхме виждали досега зебра на летище,но това е Италия…
Един свещеник, който бърза явно за среща с папата, се устремява с бодра крачка по пистата, после по зебрата, и ние след него. Купуваме си билети за рейса и правим сметка, как ще стигнем за 30 мин. до Рома Термини и какво да разгледаме, докато стане време за влака. Сина ни, Тони вече е бил в Рим и ни приземява: около час ще отнеме пътя със задръстванията. Придвижваме се бавничко, а между двете колони автомобили профучават на косъм разстояние мотоциклетисти. На червен светофар минават поне 4-5 коли и тогава тръгват тези отсреща.
Решаваме, че ще успеем да разгледаме площада с четирите чешми,









Фонтана на нимфите на площад Република







и Фонтано ди Треви.

Придвижването ни пеша из Рим, се изразява в непрекъснато притичване и оглеждане. Пешеходците не се съобразяват със светофарите, а шофьорите: със зебрите. Дават газ веднага, щом ги подминеш.Паркирането е тип пъзел, навсякъде измежду колите са набутани мотори.







Попътно хапваме по сандвич и пробваме прословутия италиански сладолед (джелато). Докато правим снимки на Фонтано ди треви около нас се мотае някакъв жълтур със семейството си.
Явно нещо беше сгафил защото дойдоха римските войници и го арестуваха.







Интересно за фонтано ди Треви е че, проектът на най-известният фонтан в Рим е дело на Никола Салви, който е бил философ и поет, но не е притежавал опит като архитект. Името си фонтана дължи на това, че се намира на място, където излизат 3 улици. В центъра на фонтана е фигурата на Океан с тритони върху коне от двете страни, олицетворяващи бурното (ляво) и спокойното (дясно) море.Туристите вярват,че ако хвърлят монета в "Ди Треви", един ден ще се върнат в Рим. Това е било практика на древните римляни. Монетите от фонтана се събират всяка вечер и се даряват за благотворителност.
Време е да побързаме за гара Термини.







Хората са направили така,че да не може да се отиде до Рим и да не се види папата.



Рома Термини





На таблото все още не е изписан коловоза на влака за Паестум.



Храбри италиани- карабинери не се морят да обикалят гарата пеша, а си джиткат с електромобил.



Семейство китайци с няколко отрочета вадят на земята купички от всевъзможни пликчета и клечки и опустошават с небивала бързина храната. Десет минути преди тръгването, изписват коловоза. Но как да стигнем до него? Препращат ни от гейт на гейт.



Явно трябва да минем през входа на нашата си компания, а после да си търим коловоза. Влака е чистичък, с климатик, вратите и тоалетните са автоматизирани, има и контакти за зареждане на телефоните.



Но дотук с хвалебствията. Оказва се, както би казал Божинката, че италианските железници са като българските, само че са италиански. На гара Неапол зацикляме в непредвиден престой, който се цикли цели 38 мин.



Докато чакаме, минава върволица амбулантни търговци. Настойчиво ни предлагат чорапи, кроасани, вода,бира и т.н.
След като ни се извиняват по уредбата за закъснението, машиниста пуска Одата на радостта и подкарва бясно за да навакса. GPS-а съобщава скорост 140, 160, и достига до 197 км/ч. Решаваме, че в миналото е бил пилот на самолет и очакваме всеки момент да отлепим от релсите (самолета излетя при скорост 200 км/ч), но екшъна продължава... Влака се движи тихо и без вибрации по високоскоростното трасе така,както собствения ни автомобил не може по магистрала. Още една случка във влака ни направи впечатление. Влезе в тунел със скорост 160 км/ч. Тунела явно беше с нисходяща денивелация и скоростта нарастваше постоянно (GPS-а загуби сателити и не разбрахме точно с колко). Във вагона имаше 4 отворени прозорчета от тези,които падат навътре. Малко преди излизането от тунела усетихме болка в ушите,а веднага след това с трясък и едновременно се затвориха и 4-те прозореца. Явно влака беше създал доста сериозно налягане на въздуха около и вътре в себе си и при излизането от там налягането във вагона затвори прозорците. Това в български влак няма как да се случи. Не става с 50 км/ч.
Цените на билетите в италиянските влакове са добри и хората ги ползват.
По някое време съобщават, че ще мине Неаполската полиция за проверка на документите. В съседното сепаре пътуват мъж и жена и полицаите подлагат мъжа на щателна проверка: снимат му паспорта , правят проверки, а ние се приготвяме да слизаме. В крайна сметка, полицаите го оставят. В момента, в който слизаме, двамата с мацката излизат от тоалетната - човека явно е разтоварил от напрежението.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Паестум

Гара Паестум.









Бързаме за да успеем да разгледаме гръцката колония Посейдония.
Отбиваме се да оставим багажа в хотелчето - Каза Рубини.



Посреща ни лъчезарно, усмихнато момиче и се представя: Вероник.
Докато се занимава с регистрацията, изчуруликва,че по традиция гостите имат право на едно безплатно питие. Аз и Вальо опитваме невероятно,студено,местно бяло вино,





а Тони се разхлажда с бира.
Вероник вади от голям стъклен буркан и хрупкави домашни бисквити, които сама е правила по рецепта на баба си. После ни повежда нагоре по каменните стъпала в дълбините на къщата.
Стените са дебели, от зидан камък и държат хладно . Обстановката е тип прованс и много ни допада.







Посейдония мога да сравня с Партенона. Величествени са храмовете на Атина,Нептун и Хера.

Храма на Атина:











Храм на Нептун:















Храма на Хера:









Снимаме и амфитеатъра, баните, агората и останки на други сгради.





















Освежаваме се в хотелчето, обуваме джапанки и излизаме на вечерна разходка. Хапваме в пицария срещу храмовете, осветени красиво за нощни снимки.

























Наблизо се простира частно имение оградено с високи каменни стени, в което са разперили чадъри тукашните странни борове. От него, в най-неочаквани моменти, се носят зловещи писъци на пауни. Нещо средно между грачене и мяукане.