Tweet
От както за първи път чух за замъците на Лоара, си мечтаех един ден и да ги видя и ето че този ден дойде.
Долината на Лоара, дълга 280 км и заемаща площ 800 кв. км, от 2000 година е най-големият обект във Франция, включен в списъка на ЮНЕСКО в категорията "културни ландшафти". Средновековните крепости, кралски замъци, ренесансови резиденции, внушителни катедрали и старинни абатства са над 200. (Все пак ЮНЕСКО ограничава списъка десетократно като фиксира в списъка си 20 обекта).
По мой план трябваше да посетим от по-известните 15 замъка за около една седмица. Всички тези замъци, започвайки от Сюли сюр Лоар – най-горния по течението на реката, и стигайки до замъка на бретонските херцози в Нант, който е най-ниско по течението, са известни с различни събития от историята на Франция, а в същото време са обединени от красотата на природата в долината. Макар да са в долината на Лоара, не всички замъци са непосредствено на нейния бряг. Шамбор се извисява над река Косон, Азе льо Ридо е в обятията на Ендр, Шаверни се е скрил в долината Беврон, Шенонсо се издига над Шер, а пък замъкът Шинон е на Виен. Някои са в градска среда, други са надалеч, заобиколени от хълмове, гори и лозя. А щом като има лозя, има и винарни, а значи - и дегустатции. Някога по бреговете на Лоара имало каменоломни за добив на пясъчник. Днес някои от галериите са превърнати във винени изби, други – в ресторантчета, а трети – в къщи за гости и малки хотелчета.
Всъщност, началото съвсем не е бляскаво. След като бил разгромен в битката при Азенкур през 1415 г., тогавашният крал на Франция Карл VII, прогонен от Париж от англичаните, бил принуден да се укрие по бреговете на Лоара в Турен, където вече имало здрави крепости. Оказало се, че регионът има и други предимства - плодородни земи, пресечени от река, която служила не само за напояване, а и като главна транспортна магистрала, свързваща Средиземноморието, Бургундия, Лион и големите западни провинции. Дошъл първоначално по принуда, впоследствие кралят почнал да се отбива тук за удоволствие. По негово време започнали да наричат този регион "Градината на Франция". И това било началото на Златния век на Долината на Лоара. След сключването на мир с англичаните икономическото благоденствие заедно с развитието на изкуствата породили безпрецедентна строителна треска - аристокрация и духовници започнали да се надпреварват с внушителни градежи.
Франциск I, Карл VII, Анри IV, Леонардо да Винчи, Талейран и много други не са се излъгали, избирайки това място за свой дом.
Първия замък който посетихме е Шамбор (Chambord).
Старинното произведение на изкуството започва да се строи по вемето на Франсоа I през 1519 г. и е окончателно завършено през 1547 г.
Леонардо да Винчи е изрисувал някои от украсите в замъка. "Шамбор" има 440 стаи, 365 камини, 13 големи стълбища, конюшни.
Двойно спиралната стълба по проект на Леонардо да Винчи по която двама човека може да се изкачват заедно нагоре и да се виждат през отворите постоянно, но никога не се срещат.
Паркът около замъкът е огромен и е заобиколен от стена с дължина 38 km. "Шамбор" е построен за крал Франсоа I, който бил невероятен бохем и непрекъснато организирал пищни тържества в замъка. Синът му Анри II наследил "Шамбор", но не полагал усилия за поддръжката му и постепенно замъкът западнал. Едва през 1947 г. Франция се заема с възстановяването на историческия паметник.
Долината на Лоара, дълга 280 км и заемаща площ 800 кв. км, от 2000 година е най-големият обект във Франция, включен в списъка на ЮНЕСКО в категорията "културни ландшафти". Средновековните крепости, кралски замъци, ренесансови резиденции, внушителни катедрали и старинни абатства са над 200. (Все пак ЮНЕСКО ограничава списъка десетократно като фиксира в списъка си 20 обекта).
По мой план трябваше да посетим от по-известните 15 замъка за около една седмица. Всички тези замъци, започвайки от Сюли сюр Лоар – най-горния по течението на реката, и стигайки до замъка на бретонските херцози в Нант, който е най-ниско по течението, са известни с различни събития от историята на Франция, а в същото време са обединени от красотата на природата в долината. Макар да са в долината на Лоара, не всички замъци са непосредствено на нейния бряг. Шамбор се извисява над река Косон, Азе льо Ридо е в обятията на Ендр, Шаверни се е скрил в долината Беврон, Шенонсо се издига над Шер, а пък замъкът Шинон е на Виен. Някои са в градска среда, други са надалеч, заобиколени от хълмове, гори и лозя. А щом като има лозя, има и винарни, а значи - и дегустатции. Някога по бреговете на Лоара имало каменоломни за добив на пясъчник. Днес някои от галериите са превърнати във винени изби, други – в ресторантчета, а трети – в къщи за гости и малки хотелчета.
Всъщност, началото съвсем не е бляскаво. След като бил разгромен в битката при Азенкур през 1415 г., тогавашният крал на Франция Карл VII, прогонен от Париж от англичаните, бил принуден да се укрие по бреговете на Лоара в Турен, където вече имало здрави крепости. Оказало се, че регионът има и други предимства - плодородни земи, пресечени от река, която служила не само за напояване, а и като главна транспортна магистрала, свързваща Средиземноморието, Бургундия, Лион и големите западни провинции. Дошъл първоначално по принуда, впоследствие кралят почнал да се отбива тук за удоволствие. По негово време започнали да наричат този регион "Градината на Франция". И това било началото на Златния век на Долината на Лоара. След сключването на мир с англичаните икономическото благоденствие заедно с развитието на изкуствата породили безпрецедентна строителна треска - аристокрация и духовници започнали да се надпреварват с внушителни градежи.
Франциск I, Карл VII, Анри IV, Леонардо да Винчи, Талейран и много други не са се излъгали, избирайки това място за свой дом.
Първия замък който посетихме е Шамбор (Chambord).
Старинното произведение на изкуството започва да се строи по вемето на Франсоа I през 1519 г. и е окончателно завършено през 1547 г.
Леонардо да Винчи е изрисувал някои от украсите в замъка. "Шамбор" има 440 стаи, 365 камини, 13 големи стълбища, конюшни.
Двойно спиралната стълба по проект на Леонардо да Винчи по която двама човека може да се изкачват заедно нагоре и да се виждат през отворите постоянно, но никога не се срещат.
Паркът около замъкът е огромен и е заобиколен от стена с дължина 38 km. "Шамбор" е построен за крал Франсоа I, който бил невероятен бохем и непрекъснато организирал пищни тържества в замъка. Синът му Анри II наследил "Шамбор", но не полагал усилия за поддръжката му и постепенно замъкът западнал. Едва през 1947 г. Франция се заема с възстановяването на историческия паметник.
Коментар