Tweet
За разлика от предишните ни пътувания, това беше необичайно - решихме го спонтанно и потеглихме сами, без голяма компания.
През седмицата наши приятели ни споделиха, че са били на езера над Семково, за които ние дори не бяхме чували до сега. С наближаването на уикенда все не можехме да измислим къде да отидем и нещата логично се наклониха в полза на тази дестинация. Още повече, че аз никога до сега не бях ходил в Семково, а бях слушал доста истории тъй като баща ми се е разхождал неведнъж в тази част на Рила.
В петък отивайки да вземем джипа съвсем случайно се засякохме с колегата aldr. Похортувахме си за джипки и балкани
и след като още от петък ми тръгна на добре вече бях сигурен, че разходката ще е хубава.
Съботата дойде, станахме рано и в 8ч. вече се бяхме натоварили в джипа и поехме по маршрут:
Благоевград - местност Предела - Разлог - Долно Драглище - Белица - Семково - хижа Семково - Вапски езера
Избрахме този маршрут като по-директен. Не бях сигурен единствено за пътя между Долно Драглище и Белица защото не знаех в какво състояние е. Оказа се, че асфалта е като на съвсем нормален балкански път, наистина на места има "хубави" дупки, но за сметка на това почти няма насрещно движение и може да се избягват. В самия град Белица улиците са кофти - дребни ремонти и доста дупки, нагоре към хижа Семково нещата се оправят и няма проблем да се стигне и с лек автомобил.
На хижата сме:
Езерцето отпред:
"Продължаваме напред" Тук е момента да кажа, че табелите от хижата нагоре са почти неразбираеми, но поне ги има, а също и маркировка:
Стигнахме до кантон Вапата:
На същото място има и каскада на хидро-то:
Тук оставихме джипа и продължихме пеша. Наложи се малко помощ от ГПС-а защото имаше две пътеки, а не бях сигурен по коя от тях трябва да поемем. На едната имаше маркировка и табела, на която едва се четеше "х. Рибни езера" - оказа се че тя е правилната:
Намира се от дясно на пътя точно до тази чешма, която тече едва-едва:
Поехме през гората. Беше изключително влажно и хлъзгаво поради "килима" от борови иглички. Аромата, който се носеше поне за мен беше съвсем нов. Може би се дължеше на влагата, но не беше неприятен, напротив беше много хубав и същевременно труден за определяне. През целия преход се изменяше, когато излязохме на открито придоби нотка на мащерка, но оставаше все така неповторим.
Това е изхода на пътеката от гората:
И отново бледа табелка:
В разстояние на 50 метра имаше три паднали дървета:
Прескочихме ги и подължихме нагоре:
Освен, че в гората беше влажно, на откритото имаше доста поточета и мочурливи места:
Поглед назад:
Следва....
През седмицата наши приятели ни споделиха, че са били на езера над Семково, за които ние дори не бяхме чували до сега. С наближаването на уикенда все не можехме да измислим къде да отидем и нещата логично се наклониха в полза на тази дестинация. Още повече, че аз никога до сега не бях ходил в Семково, а бях слушал доста истории тъй като баща ми се е разхождал неведнъж в тази част на Рила.
В петък отивайки да вземем джипа съвсем случайно се засякохме с колегата aldr. Похортувахме си за джипки и балкани
и след като още от петък ми тръгна на добре вече бях сигурен, че разходката ще е хубава.Съботата дойде, станахме рано и в 8ч. вече се бяхме натоварили в джипа и поехме по маршрут:
Благоевград - местност Предела - Разлог - Долно Драглище - Белица - Семково - хижа Семково - Вапски езера
Избрахме този маршрут като по-директен. Не бях сигурен единствено за пътя между Долно Драглище и Белица защото не знаех в какво състояние е. Оказа се, че асфалта е като на съвсем нормален балкански път, наистина на места има "хубави" дупки, но за сметка на това почти няма насрещно движение и може да се избягват. В самия град Белица улиците са кофти - дребни ремонти и доста дупки, нагоре към хижа Семково нещата се оправят и няма проблем да се стигне и с лек автомобил.
На хижата сме:
Езерцето отпред:
"Продължаваме напред"
Тук е момента да кажа, че табелите от хижата нагоре са почти неразбираеми, но поне ги има, а също и маркировка:Стигнахме до кантон Вапата:
На същото място има и каскада на хидро-то:
Тук оставихме джипа и продължихме пеша. Наложи се малко помощ от ГПС-а защото имаше две пътеки, а не бях сигурен по коя от тях трябва да поемем. На едната имаше маркировка и табела, на която едва се четеше "х. Рибни езера" - оказа се че тя е правилната:
Намира се от дясно на пътя точно до тази чешма, която тече едва-едва:
Поехме през гората. Беше изключително влажно и хлъзгаво поради "килима" от борови иглички. Аромата, който се носеше поне за мен беше съвсем нов. Може би се дължеше на влагата, но не беше неприятен, напротив беше много хубав и същевременно труден за определяне. През целия преход се изменяше, когато излязохме на открито придоби нотка на мащерка, но оставаше все така неповторим.
Това е изхода на пътеката от гората:
И отново бледа табелка:
В разстояние на 50 метра имаше три паднали дървета:
Прескочихме ги и подължихме нагоре:
Освен, че в гората беше влажно, на откритото имаше доста поточета и мочурливи места:
Поглед назад:
Следва....
Коментар