Tweet
Един рейд из западните покрайнини в района на град Трън.
Основната ни цел бе посещението на Руй планина. От цели 2 години си бях набелязал Руй и най-накрая я добавям към списъка с посетените български планини.
Районът около Руй планина е граничен със Сърбия, а най-високият връх Руй е точно на самата граница. Най-близкият град е Трън.
Подстъпите към върха с джип са от селата Ломница, Туроковци и Забел. Може да има и други пътища, но тези са в добро състояние и лесно се следват.
От Ломница пътищата са даже два и се събират пред хижа Руй, която е точно под едноимения връх.
Реших да се обадя на гранична полиция , за да ги известя предварително за намеренията ни, така че да нямаме неприятности.
Пунктът на гранична полиция в град Трън е в края на града, посока Стрезимировци, отдясно малко преди да напуснете града.
Районът около Руй планина ми е особено интересен, защото ми е непознат. Пълно е с малки и любопитни самостоятелни планини, които бих искал да разгледам по обстойно в следващи разходки.
Тук са Рудина, Стража, Лешникова, Ездимирска, Ерулска, Завалска, Боховска, Царичка и Еловишка планини.
Желанието ми е малко по малко да ги обиколя всички, да поснимам и напиша пътеписи за тях.
В тези планини има много селца и интересни места, които нямам търпение да открия.
Руй планина заема територия и в Сърбия, така че я делим със западната ни сеседка. Самото било и най-висока точка връх Руй 1706м. е на българска територия само на няколко метра от граничната пирамида. Върхът предоставя много обширна гледка, към дузина планини наоколо, включително и такива в сръбско
Руй има куполовдна форма, която се откроява отдалеч.
Флората е много богата за такава малка по размер планина. Тук могат да се срещнат всички най-популярни широколистни дървета, дори и иглолистни. Представям си как биха изглеждали през есента.
Фауната също е богата, поне според информация от нета. Видяхме някои представители.
В подножието на планината тече река Ерма. Тук е и природната забележителност "Ждрелото на Ерма"
Маршрут:
София -
Божурище - Брезник - Трън
с.Ломница - хижа Руй - връх Руй -
с.Туроковци - Трън - с.Вукан - с. Мрамор -
с.Козинци - с.Ерул - Ерулска планина -
Големи връх - Брезник - Перник -
София
210-220км.
Черните пътища са хубави като цяло, но отскоро карам неподготвен джип и доста пъти го закачих отдолу по камъни.
Сутринта, нейде по пътищата към Брезник
От град Трън се тръгва посока Ждрелото на Ерма. Пътят при самото ждрело поема наляво и нагоре към село Ломница. Тесен асфалтов път.
В центъра на селото се разделя на два черни пътя. Единият тръгва надясно и леко нагоре, а другият леко вляво и спуска.
Питах местен човек (не е лесна работа да намериш такъв) кой път да хванем и той ни опъти да тръгнем по този надолу и вляво.
Този път води слиза съвсем кратко до края на селото и след едно мостче хваща да катери през гората.
Кара се в непосредствена близост до границата по пътя за хижа Руй.
Гората е приятна, също като пътя.
Множество изоставени и обрасли пътища кръстосват склоновете.
Спряхме за малко тишина насред гората. Страхотно бе.
Зеленина, слънце и птичи песни.....Перфектното лекарство срещу стреса и динамиката на градския живот.
Особено ми е интересно да минавам за първи път отнякъде. Тръпката все още е силна и се радвам на всеки завой и гледка.
Минаваме покрай хижата, където има разклон и табели за село Ломница (втория път слизащ в селото), село Туроковци и село Забел. За Туроковци и Забел се тръгва в една посока. За самия връх, който е точно над хижата по пътя за селата Туроковци и Забел (надясно).
Връх Руй над нас се извисяваше почти отвесно. Предположих, че ще го изкачваме някъде отстрани, където е по полегат.
След кратко спускане през гората се излиза на открито място от което тръгва не много забележим път надясно и нагоре. Тук се отделяме от основния, който слиза в селата и тръгваме по хребета нагоре към върха.
Поглед на север, където най-отзад се вижда контурът на Стара планина. Нейде долу трябва да е Калотина, така че половината снимка трябва да обхваща сръбската територия, а другата половина българската.
Съседното красиво било. Цветовете са почти есенни, но както ще видите по напред с настъпването на месец септември идва и есента в планините.
Това огромно било в далечината мисля, че е връх Ком.
Връх Руй - 1706 метра.
Поглед на юг - Долината се нарича Знеполе, а язовирът е Ярловският.
Зад язовира вляво се вижда част от Лешниковска планина, точно зад язовира е Боховска планина.
Билата на Руй планина под небесната синева
Граничната бразда следва билата и разделя Руй планина точно на две. Хребетът отзад е в Сърбия.
Хапнахме по сандвич на самата граница, позяпахме около час околностите и се тръгнахме обратно.
Слезнахме през село Туроковци.
Връх Руй - поглед от гората над селото.
Махала от град Трън. Отзад планините са Ездимирска вляво, голият връх е Голям връх. Отзад зад него би трябвало да се вижда най-високото било на Стража планина.
Точно в средата на снимката най-високия връх е първенецът на Ерулска планина - Големи връх.
Кръстопът
Нашата следваща спирка - Големи връх, Ерулска планина.
Поляната под върха е достижима с джип. Оттам нагоре пеш по един от най-стръмните и трудни склонове, които съм изкачвал.
За първи път посетих този връх началото на януари месец тази година. Уникална красота бе потънал в сняг!
Фотописа е тук: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=159408
Предложих да го посетим и сега, в края на лятото на прага на есента. Нямам търпение да стигна и покажа снимките си от него
Пътят до върха от Трън: през гората. Наистина не знам дали има асфалтов път. Не видях такъв на навигацията.
Знаех само, че трябва да стигнем до село Ерул.
Старинна къща в село Туроковци
Поех по асфалтов път към село Кожинци или Козинци, не си спомням точното име. По табели се пътува към други населени места, които за съжаление забравих. Този път тръгва от края на град Трън посока Стезимировци. Покрай една бензиностанция.
Полето
Нямах представа как ще стигнем до село Ерул. Обикновено си търся пътища.
Сега ми е малко притеснено с този фабричен вид на джипа, защото не може да преодолява трудните места, но реших да пробвам.
От село Кожинци видях път тръгващ в гората посока село Ерул.
Занемарен и обрасъл. Боята на джипа вече е на деруги, но това е за да свиква с бъдещите си разходки.
Тук вече сме в обятията на Ерулска планина.
Скоро зясякохме и асфалтов път идващ отдясно, което ме кара да си мисля, че има и такъв път до село Ерул откъм Трън.
За Големи връх отбивката е по табелата за Ерулския манастир. Захождайки от тази страна табелата ще я видите в гръб.
Тясно пътче тръгва надясно, минава покрай параклисчето и хваща гората.
После търсите отбивка вдясно и нагоре. Кара се по трева и под електрически стълбове. Въпреки, че бях идвал тук в началото на тази година, трудно разпознах отбивката. Сега дърветата са зелени, а зимата нямаха листа и всичко бе в сняг. Различно е.
По нагоре след още дране по храсти и трънки се излиза на билната част.
Пътят е доста обрасъл, но учудващо равен.
Ето ни на поляната под самия връх. Тук оставяме джипа и тръгваме да катерим.
Не знам защо подцених изкачването. Зимата доста се измъчих, а сега реших да взема и сакатото ми куче, което тежи 25 кг и го носих през голяма част от пътя нагоре и надолу. По рано не споменах, че и самото било на Руй го качихме пеш. Джипът оставихме 300-400 метра под върха.
За по интересно с куче в ръце и по стръмния склон. Трябва да го пробвате този хълм. Стръмен е от всякъде.
Време е за първите есенни кадри. Очевидно есента започва да присъства като багри.
Гората около самия връх (билото е голо) е малко като в приказките. Така съм си я представял винаги.
Склонът като наклон е тежък. Голям проблем са изгнилите и изпопадали клони, а под тях изгнилата шума. Буквално всяка крачка е трудна и буксуваш или се подхлъзваш непрестанно. Зимата като, че ли бе малко по лесно.
След няколко падания (две нагоре и едно надолу) се докопахме до под билото. Гледките са страхотни.
Ето я Руй планина. Готино е като се замислиш, че преди няколко часа си бил ей там горе.
Да стъпиш на тази полянка е облекчение. Не, че е по леко, просто е точно под върха и остава малко.
Последни метри по скалите - най-стръмните.
На самото било
Слънцето омекна в късните следобедни часове и гледките ставаха все по красиви.
Грохнал, легнал на някой камък, подухван от вятъра и гледащ всичко това......не ти се иска да си тръгваш!
Като морска звезда
Имах и малко възможност да си поиграя с апарата.
Слизаме
След поредното падане вече ме изби на смях.
Есенни цветове.
и летни такива още
Дивата круша ми е един от любимите есенни обекти. Истинско богатство от цветове при това по едно и също време.
Небето с облаци по време на залез е зашеметяващо
Големи връх огрян от късните слънчеви лъчи
Параклисчето
И десерта за деня.
Албумът е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/ruy...6.31487186.big
Основната ни цел бе посещението на Руй планина. От цели 2 години си бях набелязал Руй и най-накрая я добавям към списъка с посетените български планини.
Районът около Руй планина е граничен със Сърбия, а най-високият връх Руй е точно на самата граница. Най-близкият град е Трън.
Подстъпите към върха с джип са от селата Ломница, Туроковци и Забел. Може да има и други пътища, но тези са в добро състояние и лесно се следват.
От Ломница пътищата са даже два и се събират пред хижа Руй, която е точно под едноимения връх.
Реших да се обадя на гранична полиция , за да ги известя предварително за намеренията ни, така че да нямаме неприятности.
Пунктът на гранична полиция в град Трън е в края на града, посока Стрезимировци, отдясно малко преди да напуснете града.
Районът около Руй планина ми е особено интересен, защото ми е непознат. Пълно е с малки и любопитни самостоятелни планини, които бих искал да разгледам по обстойно в следващи разходки.
Тук са Рудина, Стража, Лешникова, Ездимирска, Ерулска, Завалска, Боховска, Царичка и Еловишка планини.
Желанието ми е малко по малко да ги обиколя всички, да поснимам и напиша пътеписи за тях.
В тези планини има много селца и интересни места, които нямам търпение да открия.
Руй планина заема територия и в Сърбия, така че я делим със западната ни сеседка. Самото било и най-висока точка връх Руй 1706м. е на българска територия само на няколко метра от граничната пирамида. Върхът предоставя много обширна гледка, към дузина планини наоколо, включително и такива в сръбско
Руй има куполовдна форма, която се откроява отдалеч.
Флората е много богата за такава малка по размер планина. Тук могат да се срещнат всички най-популярни широколистни дървета, дори и иглолистни. Представям си как биха изглеждали през есента.
Фауната също е богата, поне според информация от нета. Видяхме някои представители.
В подножието на планината тече река Ерма. Тук е и природната забележителност "Ждрелото на Ерма"
Маршрут:
София -
Божурище - Брезник - Трън
с.Ломница - хижа Руй - връх Руй -
с.Туроковци - Трън - с.Вукан - с. Мрамор -
с.Козинци - с.Ерул - Ерулска планина -
Големи връх - Брезник - Перник -
София
210-220км.
Черните пътища са хубави като цяло, но отскоро карам неподготвен джип и доста пъти го закачих отдолу по камъни.
Сутринта, нейде по пътищата към Брезник
От град Трън се тръгва посока Ждрелото на Ерма. Пътят при самото ждрело поема наляво и нагоре към село Ломница. Тесен асфалтов път.
В центъра на селото се разделя на два черни пътя. Единият тръгва надясно и леко нагоре, а другият леко вляво и спуска.
Питах местен човек (не е лесна работа да намериш такъв) кой път да хванем и той ни опъти да тръгнем по този надолу и вляво.
Този път води слиза съвсем кратко до края на селото и след едно мостче хваща да катери през гората.
Кара се в непосредствена близост до границата по пътя за хижа Руй.
Гората е приятна, също като пътя.
Множество изоставени и обрасли пътища кръстосват склоновете.
Спряхме за малко тишина насред гората. Страхотно бе.
Зеленина, слънце и птичи песни.....Перфектното лекарство срещу стреса и динамиката на градския живот.
Особено ми е интересно да минавам за първи път отнякъде. Тръпката все още е силна и се радвам на всеки завой и гледка.
Минаваме покрай хижата, където има разклон и табели за село Ломница (втория път слизащ в селото), село Туроковци и село Забел. За Туроковци и Забел се тръгва в една посока. За самия връх, който е точно над хижата по пътя за селата Туроковци и Забел (надясно).
Връх Руй над нас се извисяваше почти отвесно. Предположих, че ще го изкачваме някъде отстрани, където е по полегат.
След кратко спускане през гората се излиза на открито място от което тръгва не много забележим път надясно и нагоре. Тук се отделяме от основния, който слиза в селата и тръгваме по хребета нагоре към върха.
Поглед на север, където най-отзад се вижда контурът на Стара планина. Нейде долу трябва да е Калотина, така че половината снимка трябва да обхваща сръбската територия, а другата половина българската.
Съседното красиво било. Цветовете са почти есенни, но както ще видите по напред с настъпването на месец септември идва и есента в планините.
Това огромно било в далечината мисля, че е връх Ком.
Връх Руй - 1706 метра.
Поглед на юг - Долината се нарича Знеполе, а язовирът е Ярловският.
Зад язовира вляво се вижда част от Лешниковска планина, точно зад язовира е Боховска планина.
Билата на Руй планина под небесната синева
Граничната бразда следва билата и разделя Руй планина точно на две. Хребетът отзад е в Сърбия.
Хапнахме по сандвич на самата граница, позяпахме около час околностите и се тръгнахме обратно.
Слезнахме през село Туроковци.
Връх Руй - поглед от гората над селото.
Махала от град Трън. Отзад планините са Ездимирска вляво, голият връх е Голям връх. Отзад зад него би трябвало да се вижда най-високото било на Стража планина.
Точно в средата на снимката най-високия връх е първенецът на Ерулска планина - Големи връх.
Кръстопът
Нашата следваща спирка - Големи връх, Ерулска планина.
Поляната под върха е достижима с джип. Оттам нагоре пеш по един от най-стръмните и трудни склонове, които съм изкачвал.
За първи път посетих този връх началото на януари месец тази година. Уникална красота бе потънал в сняг!
Фотописа е тук: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=159408
Предложих да го посетим и сега, в края на лятото на прага на есента. Нямам търпение да стигна и покажа снимките си от него
Пътят до върха от Трън: през гората. Наистина не знам дали има асфалтов път. Не видях такъв на навигацията.
Знаех само, че трябва да стигнем до село Ерул.
Старинна къща в село Туроковци
Поех по асфалтов път към село Кожинци или Козинци, не си спомням точното име. По табели се пътува към други населени места, които за съжаление забравих. Този път тръгва от края на град Трън посока Стезимировци. Покрай една бензиностанция.
Полето
Нямах представа как ще стигнем до село Ерул. Обикновено си търся пътища.
Сега ми е малко притеснено с този фабричен вид на джипа, защото не може да преодолява трудните места, но реших да пробвам.
От село Кожинци видях път тръгващ в гората посока село Ерул.
Занемарен и обрасъл. Боята на джипа вече е на деруги, но това е за да свиква с бъдещите си разходки.
Тук вече сме в обятията на Ерулска планина.
Скоро зясякохме и асфалтов път идващ отдясно, което ме кара да си мисля, че има и такъв път до село Ерул откъм Трън.
За Големи връх отбивката е по табелата за Ерулския манастир. Захождайки от тази страна табелата ще я видите в гръб.
Тясно пътче тръгва надясно, минава покрай параклисчето и хваща гората.
После търсите отбивка вдясно и нагоре. Кара се по трева и под електрически стълбове. Въпреки, че бях идвал тук в началото на тази година, трудно разпознах отбивката. Сега дърветата са зелени, а зимата нямаха листа и всичко бе в сняг. Различно е.
По нагоре след още дране по храсти и трънки се излиза на билната част.
Пътят е доста обрасъл, но учудващо равен.
Ето ни на поляната под самия връх. Тук оставяме джипа и тръгваме да катерим.
Не знам защо подцених изкачването. Зимата доста се измъчих, а сега реших да взема и сакатото ми куче, което тежи 25 кг и го носих през голяма част от пътя нагоре и надолу. По рано не споменах, че и самото било на Руй го качихме пеш. Джипът оставихме 300-400 метра под върха.
За по интересно с куче в ръце и по стръмния склон. Трябва да го пробвате този хълм. Стръмен е от всякъде.
Време е за първите есенни кадри. Очевидно есента започва да присъства като багри.
Гората около самия връх (билото е голо) е малко като в приказките. Така съм си я представял винаги.
Склонът като наклон е тежък. Голям проблем са изгнилите и изпопадали клони, а под тях изгнилата шума. Буквално всяка крачка е трудна и буксуваш или се подхлъзваш непрестанно. Зимата като, че ли бе малко по лесно.
След няколко падания (две нагоре и едно надолу) се докопахме до под билото. Гледките са страхотни.
Ето я Руй планина. Готино е като се замислиш, че преди няколко часа си бил ей там горе.
Да стъпиш на тази полянка е облекчение. Не, че е по леко, просто е точно под върха и остава малко.
Последни метри по скалите - най-стръмните.
На самото било
Слънцето омекна в късните следобедни часове и гледките ставаха все по красиви.
Грохнал, легнал на някой камък, подухван от вятъра и гледащ всичко това......не ти се иска да си тръгваш!
Като морска звезда
Имах и малко възможност да си поиграя с апарата.
Слизаме
След поредното падане вече ме изби на смях.
Есенни цветове.
и летни такива още
Дивата круша ми е един от любимите есенни обекти. Истинско богатство от цветове при това по едно и също време.
Небето с облаци по време на залез е зашеметяващо
Големи връх огрян от късните слънчеви лъчи
Параклисчето
И десерта за деня.
Албумът е тук: http://verter.snimka.bg/mountain/ruy...6.31487186.big
Благодаря!
Коментар