Обява

Свий
Няма добавени обяви.

На път до обезлюдялото село Яребковица

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • На път до обезлюдялото село Яребковица

    Спонтанен автопоход до едно от обезлюдените високопланински български села - село Яребковица.

    Маршрут:
    София -
    с. Бистрица - в.з. Ярема - с. Ярлово -
    с. Яребковица -
    София


    Около 130км отиване и връщане.


    Разказа ще разделя на две части. В първата част ще насоча вниманието към природните красоти и зимния сезон, а във втората пътя, премеждията и трудностите на участниците.


    Като начало малко информация за Яребковица извадена от интернет енциклопедията:
    Селото се намира в Западна България, община Самоков. Разположено е в планина Верила, близо до най-високият й връх - Голям Дебелец. Разделено на 7 махали пръстнати около него и кръстени на имената на техните основатели. Надморската височина е около 1100 метра.

    Според окачената пътната табелка, която междувпрочем изглежда доста модерно на фона на старинното село, отстоянието до столицата ни е 57 км.

    Тъжната статистика показва, че до 2011 година включително в Яребковица официално живее само един единствен жител.

    1934 г. - 484 жители
    1946 г. - 537 жители
    1956 г. - 424 жители
    1975 г. - 57 жители
    1992 г. - 9 жители
    2001 г. - 11 жители
    2008 г. - 2 жители
    2009 г. - 1 жител
    2010 г. - 1 жител
    2011 г. - 1 жител

    При нашето посещение не го открихме, въпреки че знаехме къде живее, така че може би това село вече е поредното мъртво село. Вероятно щяхме да зарадваме човека с присътвието си, но уви.
    Наистина е жалко, защото околността е много красива, слънчева и с впечатляващи гледки към Рила, която е в непосредствена близост.

    История:
    Корените на жителите на това село са от Чуйпетлово, намиращо се в южните склонове на Витоша. Село Чуйпетлово не е било известно на турците два века, но един ден турският паша замръква в местността около селото, а на сутринта чува кукуригането на петел и тръгва по него, стигайки по този начин до селото. Започват нападения и грабежи, които принуждават няколко къщи, от различни родове да се изселят в планината, където са изкарвали през лятото животните на паша. По този начин се създава село Яребковица, като имената на сегашните махали са дадени от заселелите се родове. По аналогичен начин възникват още две родствени високопланински села: Лисец (само на няколко километра север-северозападно от Яребковица) и Плана (в разположената на североизток едноименна планина).

    До селото освен, че няма хубав път, в него няма и ток. Природата е дива и красива. Вековни дървета са сплели клони над черните пътища между махалите. Отвсякъде блика изворна вода. Къщите са запустели. Някога в селото е имало магазин и училище, но вече няма





    И така,събрахме се група ентусиасти и решихме да направим автопоход до това село. Групата бе сравнително малка - 7 джипа, повечето от които добре подготвени, така че оставаше само да видим какви препятствия ни е подготвила зимата.

    Около 10:30 часа от центъра на Бистрица поехме по асфалта до отклонението за село Плана. Малко по напред се отклонихме и подхванахме красив черен (бял) път.















    След около 3-4 километра същият свърши или по-скоро се превърна в пътека. Върнахме се почти до асфалта, но хванахме път пресичащ реката и тръгващ нагоре в планината. Пътят трудно се виждаше, но фигурираше на нивагционните карти.
    Привидно тесен и рядко ползван маршрут, затова пък много приятен и спокоен.







    Все едно не сме месец февруари, а края на октомври.
    Есенните листа все още не са окапали.






















    Някъде около обед стигнахме до асфалтовия път преди Ярема.
    Тук след кратка почивка за събиране продължихме.












    Вече излезли на асфалта покарахме по него не повече от 1-2 км, до отбивката към Ярлово.


    Отбивка, но естествено черен път, в случая изцяло бял, потънал в дълбок пресен сняг :-)


    До Ярлово стигнахме бързо и без проблеми. Изкачвайки се до високите южни полета преди Ярлово бяхме посрещнати от слънцето.Рила отрсеща бе забулена в тежки облаци .




    Витоша над нас потънала в мъгла










    В далечината едвам се виждаше връх Голям Дебелец към който водеше нашият път. По-ниският връх отдясно скрива село Яребковица. Селото е точно зад билото.


    Вече сме в Ярлово. Мисля точно от тук е най-лекият подход към Яребковица. Лек е образно казано, защото пътят не е такъв и изисква допълнителна подготовка и добро оборудване на джиповете, особено зимно време.
    В Ярлово направихме голяма почивка, за леки ремонти по джиповете, за хапване и да се видим с Филип (mmtrance), който ми звънна и искаше да му се обадим като минаваме през селото дани види.
    В селото цареше онова приятно събодно-неделно спокойствие следобед, което дори като гости веднага усетихме.






    Към Яребковица тръгнахме сравнително късно, около 15:30 часа, а точно по този участък очаквахме да имаме трудности, така че щеше да е по-добре да имахме повечко време до залез. Желанията са едно, а реалността в офроуда съвсем друго. Много често плановете не излизат и се променят в движение.
    Попитах водачите ни:
    -Нали не сме се отказали да се качим до селото?
    -Ааааа, как бе, отиваме!

    Синоптиците предричаха слънце до и около обяд във високите полета (познаха), а за късния следобед заоблачаване и снеговалеж. Изглеждаше че и края на деня ще познаят напълно, но всъщност нагоре ни чакаше приятна изненада.

    Тръгнахме да изкачваме планината. Всичко бе потънало в сняг, а нагоре изглеждаше, че ще е мъгливо.






    Ето я и изненадата - приятно прокрадващите се слънчеви лъчи през плетеницата от клони.
    И така чак до залез.






    Пътят ни напред.







    Една от причините село Яребковица да е безлюдно без да се съмнявам е трудният автомобилен достъп до него. Пътят е неподдържан, с големи кални локви, дълбоки коловози и лабиринт от пътища и отбивки, часто от стари пътища водещи до нищото. Зимата е още по-тежък заради снега и неизвестностите отдолу, които е прикрил.





    Вече наближавахме билната части растителността се разреждаше. Излезнахме на открита част, където спряхме да погледаме залеза.
    Рила свенливо отвива плътните облаци с които е покрила снежните си върхове






    А слънцето на Запад залязва красиво


    Небето


    Последна снимка на слънцето и продължаваме. Имаме още път до селото.


    На откритите части снегът беше вече усезаем, но не успя да ни спре. Отляво на нас в подножието на връх Голям Дебелец се спускаше бавно мъгла.




    Рила потъваща бавно в сумрака на вечерта


    Зад това било е селото


    Красавец - Голям Дебелец.


    И след завоя село Яребковица


    Красиви старинни къщи нахлузили дебели снежни шапки потъват в поредната студена нощ с надеждата, че някога отново ще бъдат пълни с живот.




    На отсрещния скат друга махала



    Жалко, че не успяхме да открием единствения човек населяващ това селище. Щяхме да го зарадваме с внезапната си поява.

    Поне замалко оживихме с гласовете и присъствието си село Яребковица......
    Последно редактирано от verter; 10-02-13, 15:53.
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  • #2
    От: На път до ебезлюдялото село Яребковица

    Обещаната втора част на разказа.

    7-те джипки и част от участниците:
    Самурая на трол
    Самурая на chefo39
    Самурая на Владо
    Самурая на neron bg1
    Уаза на Ясен
    Митсубишито на Никола
    и аз с моето чероки

    Как да ви уверя, че възнамерявах да не снимам и да не пиша разказ още по начало. Исках едно неангажиращо каране само заради самата разходка сред природата да направя.
    Даже се постарах като не слизах често за снимки (и без това ми е счупена едната панта на вратата), дори карах последен и с желанието да затварям групата.
    Накрая като видях резултата от снимките, броят им и емоциите които генерирах се събра материал пак за разказ.

    В началото на пътя от отбивката клъм село Плана


    И напред по пътя, който се превърна в моторджийска пътека и АТВ малко по-напред


    Тук вече по правилния път една от многото (над 10) дълги паузи за разчистване на пътя.
    Този участък до вилна зона Ярема ни отне около 2,5 часа. Бе едва 10-ина километра, но многото изпопадали дървета ни костваха време и усилия докато прочистим пътя.
    100-500 метра в движение и пак се налагаше дълъг престой за резяне на дънери и големи клони.



    Движейки се последен автомобил не разбирах какво става точно напред. Стоях, стоях в джипа докато не ми доскучее. Обикалях да снимам насам натам и така пак се събраха много снимки.













    Не издържах и отидох да погледна какво правят отпред. Сечаха, при това яко и често на две групи. Едната сече непосредственото препятствие, а друга група обхожда напред и прочиства.




    Rasta man - Никола бе с много оригинална ямайски шапка и коса






    Така се случи, че никой в групата нямаше моторна резачка. Щеше да ни спести много време, но и изразходването на физическа енергия е част от удоволствието наречено офроуд.
    Важното е да се прибереш вечерта капнал, емоционално изтощен и доволен. Идеална рецепта в борба срещу стреса.



    В движение, но за малко.....




    Тук изпитанието бе един открит участък навят с много сняг.
    Карах последен автомобил, затваряйки групата и не мога да кажа, колко тежко е било да се пробие от водачите ни, но някои от по-ниските джиповете пред мен използваха лебедки или колани за да преминат вече разровения път. Снегът беше поне 50см, ако не и повече.


    Чудовището на Владо




    Самураят на тролчето дори без да се налага да демонстрира ходове изглежда впечатляващо.


    Ясен пробил през поредната преспа пристига


    Малкият стоков самурай бая борба хвърли с дълбокия сняг, но безценното на лекия джип е, че може да му удариш едно рамо и да му помогнеш. Много е лесен за бутане.


    Снегопад. По-добре върху джипа, отколкото във врата


    Строени на разклона след Ярема посока Ярлово.
    Тази отсечка се позва често от местните, така че дървета и клони за чистене нямаше, а снегът не бе проблем..




    Малко майтапи






    Тук сме вече в полетата над Ярлово






    Подвижната атракция из Ярлово








    Малко полеви ремонти. От крик няма нужда



    Караме през воднистите полета в подножието на Верила планина. Чух по станцията, че се уточнява посоката. Познавах пътя, тъй като преди малко повече от месец се качвах до връх Голям Дебелец и след малко лутане в околността рабрах грешните пътища и вярната посока. Движехме се точно по правилния път, така че всичко бе наред.




    Малкият Самурай, който бе почти в заводски вид се движеше доста успешно, повече отколкото се очакваше при вида му, още повече че водачите му казаха, че това им е едва втора офроуд разходка. Не знам каква е била първата, но това мязаше точно на бойно кръщане, защото се сблъскаха с трудностите на такива походи и рисковете да останеш безпомощен, ако няма кой да ти помогне или нямаш нужната екипировка и знания.
    В повечето случаи едно рамо и излизаше от ситуацията.






    Тролчето пробиваше напред, но каза че му се е разтропало нещо и по-късно бе сменен от Самурая на Владо


    Peace Bro!


    Дълбочината на снега нарастваше рязко щом излезнехме на открито. В гората пък бе пълно с коловози.







    Точно преди да излезем под връх Голям Дебелец малкото самурайче разбордира гума. Падна борба с нея, защото бе много твърда и не искаше да легне добре към джантата след като се опитаха да я надуят с компресор. Наложи се цяла процедура, която е полезно да видиш, ако не си я правил досега. Спасява положението без съмнение.






    Гумата бе регенерат Малатеста Кобра и бе отворила на едно място. Отказваше да се затвори дори след намесата на чук. Трябваше да се разбордира напълно, да се почисти ръбът на джантата и да се бордира отново.
    Сваляне и с подложката на джека малко по малко се доразлепя. Определено е много твърда и всичко това става трудно.


    После се почиства с вода, за да няма мръсотия и сняг.


    Пълни се с бензин, след което се запалва.


    При възпламеняването на бензина вътре в гумата се получава малка експлозия и налягането залепя гумата за джантата.


    Ето и едно чуждо клипче как се прави и с възпламеняващ се спрей


    Владо с чудовищния самурай започна да пробива първа кола.


    Напред пътя бе снежен и чист.....


    но докато дойде време да мина и аз през него на места изглеждаше такъв


    На места имаше такива дупки, че си удряхме главите в тавана от отскока.



    Смрачи се




    Вече сме в селото. Някои се разходиха и до кръчмата. Тролчето ни разказа някои интересни неща за селото.
    Пихме по чаша домашно вино и все едно не трябваше да се прибираме, а щяхме да нощуваме тук. Не бързахме.


    Връщането изцяло по тъмно. На два от джиповете свърши газта и си преливаха бензин. Малкото самурайче сцепи на две места друга гума и я смениха с резервната.
    Прибрахме се всички.


    Благодаря за компанията и до нови срещи.



    Албумът със снимките: http://verter.snimka.bg/travel/pohod...a.730161.0.big

    Тук има още малко снимки на друг участник в прехода: http://www.offroad-bulgaria.com/show...50#post2094350
    Последно редактирано от verter; 10-02-13, 14:55.
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

    Коментар


    • #3
      От: На път до ебезлюдялото село Яребковица

      Най-отдолу на тази страница системата е намерила подобни теми. Има и още снимки.

      Коментар


      • #4
        От: На път до ебезлюдялото село Яребковица

        Да споделя една моя иновация по повод пиниза с надуването на гумата с бензина или пропан-бутан от бутилка за пълнене на запалки. Аз го правя с пиратка. От тия оранжавите. Става от първия път Винаги си нося от тях.
        My Jeep is not a SUV. Your SUV is not a Jeep.

        Коментар


        • #5
          От: На път до ебезлюдялото село Яребковица

          Точно да попитам кво става с втората част, и видях, че си я пуснал.

          Готино.

          Благодаря !
          Последно редактирано от Ясен; 12-02-13, 15:24. Причина: P.S. и P.P.S.
          ОМ602->Tremec T5WC->Borg Warner 4408E 1:1/2.48:1->DANA30/103.4in/DANA44->29"AT

          Коментар


          • #6
            От: На път до ебезлюдялото село Яребковица

            Чудесна разходка и прекрасни снимки! Благодаря.
            0осем9осем7шест0осем7едно
            Миро

            Коментар


            • #7
              От: На път до обезлюдялото село Яребковица

              браво!
              помогнете да открием откраднатите двигатели http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=59117

              Коментар


              • #8
                От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                Страхотни сте! Прекрасна разходка.
                First Man, then Machine!
                Lada Niva
                Honda XR 400

                Коментар


                • #9
                  От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                  Страхотни снимки и репортаж.Браво на групата

                  Коментар


                  • #10
                    От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                    Чудесно сте прекарали, а снимките са на ниво. Гранда утре трябва да е готов, че така ме засърбя от сниките
                    Grand Cherokee 4.7 Quadra Drive Limited (WJ) 2002
                    Audi A6 2.7 TDI (4F) 2008

                    0885372997 - Дани

                    Коментар


                    • #11
                      От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                      Чудесно сте си прекарали.
                      Завиждам ви!
                      Радвам се и на споделения снимков материал, чрез който човек може да съпреживее разходката.
                      Това, че смятате разходката за елементарна и че не сте си получили „обещаните” по 100 лева за достигане до Яребковица е нещо, което ще забравите много бързо. Това, което съм сигурен, че ще запомните е приобщаването на още един ентусиаст и съмишленик – „подпалвача на Рим_bg1” с „нормалния самик” към отбора.
                      Надявам се, в скоро време и аз да „почукам на вратата” и да имам удоволствието да бъда приет за участие в някоя подходяща за моето и на возилото ниво разходка.
                      Тази събота, по едно стечение на обстоятелствата, ми се наложи да мина през Бистрица и бях доста близо до идеята да се включа в приключението, но имах неотменим ангажимент. Може би, забелязахте една вехта, сребриста, раздрънкана, задъхана, ръбеста, но горда Гейка да минава през сборището от подготвените ви машини паркирани на площада.
                      Ако следващия уикенд планирате отново разходка в южна посока, към Плана или наоколо, съм готов да заложа 100 кинта, че ще се озорите да достигнете до Алинския манастир. http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=19351&page=4 пост #77
                      За да не бъда голословен, ще дам парите в аванс на мястото, където се събирате за тръгване, а ако успеете да стигнете и се върнете успешно, удоволствието ви ще е за много повече от тези пари! За жалост и следващия ми уикенд е „резерве” за по-прозаични занимания.

                      Коментар


                      • #12
                        От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                        Аз те видях, ако G-класата ти е дълга база, лифтната с тънки гуми.

                        Облога за 100-те лева го подхвърляхме няколко пъти в движение. Трасето не бе трудно, така че Яребковица не бе предизвикателство.
                        Жалко, че се забавихме като цяло, защото можеше да го обиколим по обстойно както подобава на всяка крайна цел.
                        Ще го посетим пак, може би по друг път и през друг сезон. Поляните под Голям Дебелец са интересни и продължават да ме привличат.
                        Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                        0888/00-55-37

                        Коментар


                        • #13
                          От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                          Влади, за следващия път се записвам да съм куфар
                          Фотоапарат имам, обичам да снимам, и да се возя в черок обичам. Поздрави.
                          I'm not Lost, I'm Discovering !

                          088 три 3 четири 0 94 нула - Филип

                          Коментар


                          • #14
                            От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                            Още няколко снимки от друго фото:

























































                            Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                            0888/00-55-37

                            Коментар


                            • #15
                              От: На път до обезлюдялото село Яребковица

                              @ verter
                              Облогът си е облог и въпрос на чест, независимо дали е за 1 стотинка или за 1 милион! Сигурен съм, че пак ще ходите натам. Аз също се интересувам от Голям Дебелец, но по друг повод. Първото ми хоби е плеинспотинг ( това е по ябанджийски, а по нашенски ще рече, снимане на самолети ). От там минава едно от основните самолетни трасета от Европа към Близкия изток и могат да се видят интересни авиокомпании и машини, а чистият въздух съчетан с подходящ обектив ( аз имам 150-500) е предпоставка да се направят добри снимки.
                              „Тънките” гуми са 235/85/16 и причината да са такива е, че с тях мога да взимам по-острите завои из гората без маневри. Иначе с този „параход” си е мъка. Преди бях с тракторки 9.00-16 и няма да ти казвам каква „веселба” беше дори по малките улички из София.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X