Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

    Понор или губилище в геологията е карстово образувание — проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води.
    Понор Планина е част от Западна Стара планина и се харектеризира с множество понори, които според някои са около 3000. Формата и големината им е различна. Има малки, има продълговати, има обли има ръбести.
    Някои са с огромни размери като преминаването през тях като разтояние достига 5-6 километра. Има дори такива в които има дупки към пещери. Понор планина е известна и с губещите си реки. Както са си сравнително големи и пълноводни, така изведнъж изчезват в земята. Като разтояние и пътища ще трябват седмици , за да се мине отвсякъде. Определено чудновато място.

    Днешната разходка бе с цел преход из Понор планина. С този маршрут бе така любезен zzlatev да ме запознае миналата есен, но тогава ме хвана посредата на пътя такава буря, че идея нямах къде карам и какво има около мен. Нямах търпение да дойда пак, но с разрешение на времето.
    Днес се събрахме скромно - 4 джипа, но пък ни бе доста приятно. Разходката беше тип туристическа обиколка. Спирахме и стояхме на едно място колкото искаме без да бързаме за никъде.
    Към 11 часа се измъкнахме от клещите на трафика в София и поехме по Искърското дефиле. Множеството дупки и ремонтни работи по целия път ни изнервиха и нямахме търпение да хванем планината.
    Първа спирка - една пейка с богата панорама над село Желен. Пролет, слънце, топло и зелено....



















    Тази пейка е страхотна. Миналата година се прибирахме с колата късно вечерта и спрях на нея и наблюдавахме селото. Прекрасно осветено, романтитично, и звуци издаващи живота там.


    Бяхме съвсем близо до отбивката на Гара Бов към село Заселе. Избрахме черния път към селото, който освен че е панорамен предоставя перфектните гледки към четвъртия по височина водопад в България - Скакля (80м.)












    За разлика от есенното ми качване, когато бе напълно безводен, днес се реваншира. Красота, само това мога да кажа.











    Пътчето нагоре е много красиво. Субуждащият се живот го изпълва с всичка сила.
















    Спряхме и на по-високо, където пак снимахме.













    Вятърът отвреме на време раздухваше водопада и правеше още по интересен и впечатляваш този красавец.




    Още красоти



















    Тук решихме да се разходим и по пътеката на водопада, така наречената Вазова пътека.
    Времето беше страшно топло. Местността над водопада е много приятно място, чисто и подредено.

















    Изненанда ни какво малко поточе захранва целия водопад.


    Ей там, след няма и 5 метра започва над 100 метрова отвестна пропаст и самия водопад. Изглежда странно , нали....


    Имаше и някои екстремни точки зад загражденията от които ставаха страхотни снимки.






    Стефчо залегнал в търсене на перфектните кадри








    Триколката (трикракото ми куче) тук я носи един мой приятел, че тя гораката не може дълго да ходи, но пък винаги си е с мен на офроуд разходки.








    Времето напредна и гонеше 14 часа, но денят вече е дълъг и знаехме, че на слънчеви лъчи можем да разчитаме до 19:30 часа.
    От село Заселе продължихме по асфалт към село Зимевица. Асфалтът бе образцов, а поляните покрай него доста примамливи за барбекю и почивка. Не бързахме с барбекюто, защото тепърва ни чакаше същинската офроуд разходка. Дотук си бяхме обикновени автотуристи.






    От село Зимевица хванахме по черно посока село Бакьовци. Оттук има трак до прохода Петрохан, но високо в планината и далеч от баналния асфалтов път.












    Красивото Митсубиши на Никола



    Тук започнаха и понорите, които са буквално един до друг. При някои се преминава директно през тях, при други около тях. Първите преспи вече ни заобикаляха и пейзажът от пролет сякаш изведнъж стана късно зимен. Зеленината рязко намаля, а преспите ставаха все повече.





    Пътищата са страшно много и тази разходка може да се интерпретира съвсем свободно, като всеки един път е уникален и води до нови интересни места. Есента точно тук някъде ме хвана бурята и днес вече не знаех накъде точно карам, защото не съм виждал заобикалящите ни хълмове и знаех единствено посоката. Опитвах се да си спомням разни ориентири, но предният поход наистина едвам виждах какъвто и да е път от тежкия и продължителен дъжд.




    Последно редактирано от verter; 29-04-12, 02:02.
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

  • #2
    От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

    Това е една еднометрова, че дори и повече преспа оцеляла в един от понорите. Падна малко игра. Снежното магнитче привлече металните частици












































    Знаех, че ни очаква влизането в една огромна долина, която също е понор, но с гигански размер. Прилича на огромен леген и се кара по дъното му поне 3-4 километра. Там тече и реката без начало и край както се изрази zzlatev, давайки ми разяснения за маршрута. Бяхме високо в планината и пейзажите бяха типични за такива висини. Обичам когато сме високо в планината и далеч от населените места.









    На няколко пъти спирахме в опит да си намерим заветно място, но макар и редките пориви на вятъра бяха наистина силни.

















    Пак малко цветове, част от чудесата на природата...




























    И пак почивка...













    Стигнахме долината, но този път спускахме по друг път към нея. Слезнахме точно до реката, която буквално изчезваше в един гьол. Да, гьол си беше. Изглеждаше доста дълбок и водата без видим водовъртеж или устрем просто изчезваше под земята. Къде отива само един Господ знае. Наоколо, на десетки километри няма и следа от нея.
    Тук отморихме малко отново.


















    Ето къде изчезваше цялата река....




    Никола го играе баласт


    Тук пък си намерих и едно блато без да искам.









    Тръгнахме през центъра на долината.






    Малки понорчета








    Долината няма нормален изход. Просто пътят посредата свършва така както е почнал.



    Излиза се по една от стените право нагоре. След още една голяма долина излезнахме над село Бакьовци.








    Тук се разделихме с един от участниците - Радо с тойотата трябваше да се прибира и му показах къде е пътя.


    Останалите три джипа обърнахме обратно и се върнахме километър, два назад откъде поехме пак по билата.




    Долините са една след друга, преспите ставаха с все по-големи размери. Една долина я прекосихме право надолу и после право нагоре игнорирайки виещия основен се път. Искахме да напреднем малко с времето, а и все пак малко истински офроуд си бе в реда на нещата.


    Никола не го свърташе вече и искаше да стигнем до едно изкачване с което го "плашех", че е много стръмно. Беше му като фикс идея и нямаше търпение да стигнем до него. Игнорирам факта, че за цял ден от устата му чух сигурно 20 пъти думичката Самурай....много се е запалил по тези джипки.


    Едно изкачване гледайки слънцето







    Тук намерихме един много приятен горски път виещ покрай долините и влизащ в гората.












    Последно редактирано от verter; 29-04-12, 01:46.
    Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
    0888/00-55-37

    Коментар


    • #3
      От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

      Той ни отведе до една голяма поляна откъдето вече се откри гледка към кулата на Петрохан и зад нея връх Ком.






























      На полянката имаше и огромна преспа, която изигра роля на площадка за забавления на Никола. Стефчо се включи с прекомерен мерак в ролята на екстремен оператор и заби фотото в снега. Целта бе Никола да профучи с митсубишито над нея, но на второто преминаване картерът изпраска фотото и последното даде дефект.












      След поредната почивка поехме отново напред.




      Още една преспа, на която аз не издържах и след 3 неуспешни опита да я прекося цялата окопах черока.










      Никола се зарадва и ми подаде услужливо лебедката си.


      Да, обаче, така хубаво се бях окопал, че не й стигнаха силите да ме изкара. Заиграха лопатите. Добре, че са те, това е инструментът, който гарантирано те вади от такава ситуация.




      Откопахме малко около гумите и Никола избърза да дойде отзад и да хвърли и един колан с който излезнах без проблем. Просто заобиколихме преспата по баира нагоре и това беше. На превала се откри поредната впечатляваща гледка - поредната огромна долина. И пак тече през нея река...и пак мистериозно изчезва. Тук все още имаше доста места със сняг.








      Спуснахме дълбоко в нея и запознахме да караме по дъното й. Стефчо вече водеше, защото иамше навигация, а аз нямах спомен да съм минавал предния път оттук.








      Прекосихме и нея, като тук имаше един стръмен и груб път осеян с много борове и други иглолистни.










      Озовахме се на отсрещносто било откъдето се изправихме пред поредната гигантска долина. После пак хълм, и пак долина....




      Накрая съзрях хълма с наклона с който "плашех" Никола. Само му го показах и вече гумите му се въртяха под пълната газ. Заряза ни и отпраши....


      Само след 10 минути, колкото да се кача на хълма пред мен и да се открие гледка към съседното възвишение с наклона, Никола вече бе започнал да го катери.




      Двете сериозни височини са точно в края. На първата Никола спря на средата и след няколко опита се отказа.


      След 10-тина минути нагоре пое и самурайчето.






      Аз следях развоя от доста далече и добре, че беше зууум функцията на фотото, за да може да се виждат катерещите джипове. В същото време от другата страна на хълма обект на офроуд страсти се качвах други три джипа. Те се качиха странично по по лек път и вече бяха най горе, докато Самурая бе стигнал първата сериозна височина. Бръм, бръм и като нашега я качи. Същинска коза на колела.


      После последваха няколко опита на втората стръмна отсечка, но тук вече видно нямаше успех. Стефчо успя да открие страничен път, вероятно малко по-малко стръмен по който успя да се качи.






      Никола само видях как от наблюдател извън джипа се затича към него. Беше ми ясно, че няма да остави така нещата. Запали пикапа , набра засилка и с подкоци по хълма се качи. После взе и втората отсечка на един дъх. Вече всички бяха горе - 5 джипа, а ние с моя още не бяхме стръгнали да спускаме нашия хребет.


      Не успях да се сдържа да се пробвам (трябва да се науча) и въпреки, че джипа ни беше натоварен до капацитета си (5 човека ,три кучета и багаж). Наближих първата стръмнина и настъпх газта. Тръгнахме да катерим и някъде на средата на отсечката започнах да подкачам през някакви камъни, които са точно на най-стръмната част. Втора бавна му умаляваше постепенно и автомата върна първа предавака. Джипа се изтреля нагоре и точно вече приключвах склона и идвах със засилка към втория.....прас, тряс, хърррр......нещо се счупи и заковах спираките. Слизам и гледам отдолу кардана ми виси. Беше се откъснал от задното каре, а от към предното и раздатката течеше масло. Хубаво, че се счупи след най -стръмната част, че узпях да задържа джипа. Много му дойде натоварването и смятам, че от подскочици по камъните и първа бавна на газ гумите се развъртаха яко във въздуха по време на подкскоците и като са стъпили пак на земята от силата задното каре буквално се откъсна. Карданът от центробежната сила и скорост е ударил няколко пъти пода на джипа и ми бе разбил кожуха на раздатката, откъдето текна масло. Всъщност задното каре беше здраво, но една от скобите не бе издържала и се бе откъснала от болтовете.
      Наистина бях доста тежко натоварен и не бе много умно да се пробвам оттам, но имало е да става.... Скобите, според хората били смешно слаби и малки и можело да се очаква такъв развой. Ще трябва да ги преработя с по-издръжливи.










      Благодаря много на всички, които ми погнаха. Успяха да ми избият предното каре и да откачим кардана. Така поне останах на предно. Никола ми подаде и едно въже и ме дръпна до върха.


      Може и по раздатката да има щети, защото останаха само на бавни скорости, но това ще се разбере като дойде време за ремонт. От върха слезнах на предно и спуснах така леко (без масло в раздатката) до Гинци.


      Оттам вече пак благодарение на Никола на буксир до София.


      Известствно време спусках и самостоятелно по инерция, а на стръмните места включвах на бавни изкачвах наклона и после пак по инерция. Прибрахме се благополучно, а денят въпреки произшествието си определено си заслужаваше.
      Последно редактирано от verter; 29-04-12, 01:55.
      Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
      0888/00-55-37

      Коментар


      • #4
        От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място


        За първи път виждам насред полето, както си върви река, да изчезва в някакъв вир...Да беше в Пещера, иди-дойди, ама.....
        Много хубава разходка, с изключение на счупеното каре на кардана...
        Мерси!
        За Лада НиВа--->Имам СаМо ДвЕ ДуМи---->НяМаМ ДуМи....!!
        Honda Dominator 650
        088ЧЧ93979-->Борис
        0878956Ч38-->Борис

        Коментар


        • #5
          От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

          Понор планина е много красива и интересна !
          Благодаря за снимките.

          Виждам и една позната черна тойота

          Коментар


          • #6
            От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

            Опитвал съм да ги снимам тези понори с каква ли не техника и по какъв ли не начин.
            И все не се получава. Няма ли стереоскопичния ефект на двете очи, няма и понори.
            Сеха видях ефективен способ. Докато са пълни със сняг, а околният е разтопен , понорите се отличават.
            Много ефектен фоторазказ.
            Благодаря !
            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

            Коментар


            • #7
              От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

              Първоначално публикуван от verter Преглед на мнение
              ... Джипа се изтреля нагоре и точно вече приключвах склона и идвах със засилка към втория.....прас, тряс, хърррр......нещо се счупи и заковах спираките. Слизам и гледам отдолу кардана ми виси. Беше се откъснал от задното каре, а от към предното и раздатката течеше масло. Хубаво, че се счупи след най -стръмната част, че узпях да задържа джипа. Много му дойде натоварването и смятам, че от подскочици по камъните и първа бавна на газ гумите се развъртаха яко във въздуха по време на подкскоците и като са стъпили пак на земята от силата задното каре буквално се откъсна. Карданът от центробежната сила и скорост е ударил няколко пъти пода на джипа и ми бе разбил кожуха на раздатката, откъдето текна масло. Всъщност задното каре беше здраво, но една от скобите не бе издържала и се бе откъснала от болтовете.
              Наистина бях доста тежко натоварен и не бе много умно да се пробвам оттам, но имало е да става.... Скобите, според хората били смешно слаби и малки и можело да се очаква такъв развой. Ще трябва да ги преработя с по-издръжливи.
              ...
              Тази марка ги прави тези номера. Ако не е каре, може и полуоска да счупи ...

              Коментар


              • #8
                От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                Хубава разходка се получи!Имаше от всичко,даже и сняг.Определено Понор планина е много чудато и красиво място.Някой сякаш е стрелял безразборно по земята от няколко километра височина!




                една селскостопанска класика





                любимият ми Самурай-на Стефан,определено ще си взема и аз една такава коза на колела!





                прилича на естествен кратер






                Виетнамката си мина все едно ,че ни нямаше!




                Последно редактирано от Free Spirit; 29-04-12, 10:23.

                Коментар


                • #9
                  От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                  Супер разходка и невероятно преживяване.
                  Благодаря!
                  NISSAN FOREVER
                  -----------------------------------------------------------------------------
                  Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                  Коментар


                  • #10
                    От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                    Страхотен фоторазказ и чудесна разходка!
                    Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

                    www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

                    Коментар


                    • #11
                      От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                      Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
                      Няма ли стереоскопичния ефект на двете очи, няма и понори.
                      Да, така е, снимките пресъздават съвсем малка част от реалността. Който е обикалял по планините го знае отлично.
                      Трябва си 3D , но най-добре на живо въоръжен с всичките си сетива

                      За карето и скобите на задния кардан си мислех, че по-добре да не ги усилвам. Нека си останат слабото звено, защото иначе следващия път ще се счупи нещо друго и няма съвсем да ми хареса. Ще го пазя повече занапред.
                      Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
                      0888/00-55-37

                      Коментар


                      • #12
                        От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                        Аха, сега тръгвам и аз да щракна някоя друга снимка на късно следобедно слънце с издължени сенки и залезни цветове .
                        Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                        Коментар


                        • #13
                          От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                          Страхотна тема,само една забележка-селото в началото е Церово.
                          Калин Владов,09РСПБЗН

                          Коментар


                          • #14
                            От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                            Снимката на профила ми е от там.Често се разхождам в този район и знам доста интересни местенца.Първата река с големия гьол дето се крие се казва студена река,а другата е крива река.Като карате срещу течението на първата стигате до едно водохващане за петрохан.Натиснете снимката за да я уголемите

Име:SDC11464.jpg
Прегледи:2
Размер:235.6 КБ
ID:5370051Натиснете снимката за да я уголемите

Име:SDC11465.jpg
Прегледи:2
Размер:223.9 КБ
ID:5370052
                            Всеки ритник отзад,води до крачка напред! ;)

                            Коментар


                            • #15
                              От: Понор планина - едно загадъчно и впечатляващо място

                              Беше страхотна разходка, запомнихме основното трасе. Следващия път ще тестваме разклоненията.
                              Моите снимки...по-късно, че апаратчето даде фира, но финалното клипче е ефектно.... Ще извадя картата и по каналния ред ще ги пусна...
                              Има два вида джипки: Suzuki Samurai....и други !
                              Стефан, 0888851800

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X