Обява

Свий
Няма добавени обяви.

С Голф из Северна Добруджа или По стъпките на старите забравени българи (2020)

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    Нямаше как да си замина без да съм посетил град Тулча:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9736.jpg
Прегледи:173
Размер:486.8 КБ
ID:6652134

    Преди да продължа може би тук би било подходящо място в пътеписа ми да напиша нещо за историята на Северна Добруджа. Територията е неизменна част от българската държава в периодата на Първото и Второто българско царство. До средата на 19-ти век все още цяла Добруджа е под османска власт и населението е смесено. Специално в Северна Добруджа чуждестранни наблюдатели докладват, че около половината от населението са българи, с изразено присъствие на турци и татари. Власите са екзотично малцинство. Специално град Тулча е бил важен търговски център на делтата на Дунав, с десетки етнически групи живеещи в града, но все пак най-многоброен етнос са били българите. Градът е безспорното сърце на българското Възраждане в региона. Един известен българин от Тулчанско е Димитър Петков от злощастната фамилия Петкови, чийто най-известен член е земеделецът Никола Петков, убит от комунистите след 9-ти септември.

    Както знаете обединеното княжество Влашко и Молдова също изпраща войски в подкрепа на руската армия по време на руско-турската, както ние я наричаме „освободителна“, война от 1877-1878 година. Като резултат държавата придобива независимост, бидейки васал на Османската империя до този момент и се преименува на Кралство Румъния.

    Съгласно Берлинския конгрес Руската империя взима от княжество Влашко и Молдова областта Буджак (част от днешна Одеска област, Украйна) поради своята геополитическа цел да се добере до делтата на Дунав и като компенсация предлага на Румъния Северна Добруджа. За целта руският губернатор в Тулча умишлено занижава неколкократко броят на българите в областта, а този на власите е завишен. Човек получава лек повод за размисъл доколко наистина „братята“ руснаци са имали интерес от това България да бъде свободна държава, простираща се в етническите си граници, а не са искали да си създадат просто някаква малка и зависима държавичка на Балканите.

    Едва ли ще се намерят много хора в днешна Румъния, които да признаят това, но съществуват документирани изказвания от тогава, които ясно показват, че тази територия не е била предмет на интерес на кралство Румъния. Няколко интересни цитата от Уикипедия:

    Вестник „Telegraful“ от 30 март 1878 г.:

    „ Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания “



    На 2 април 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник „Steaua României“:

    „ И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана... “



    На 14 ноември същата година румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език:

    „ С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа... „



    Но разбира се както е казал българският народ „като ти дават – взимай“ и Румъния започва да усвоява територията като заселва колонисти от други части на страната, също и власи от Македония. Българските църкви се превръщат в румънски, а българските училища се затварят. В последствие между двете световни войни се въвеждат и аграрни реформи, даващи земя на румънските колонизатори и забраняващи на българите да купуват и продават земя помежду си. Също така българи, емигриращи например към България, имали право да продават земята си единствено на румънската държава.

    За последно Северна Добруджа е част от България по време на Първата световна война. Предлагам няколко интересни фотографии от онези години, които взех от Уикипедия. Първата представя тържественото пристигане на цар Фердинанд в Тулча с параход по Дунава:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:800px-BulgarskaArmiaPristiganeVTulcha.jpg
Прегледи:163
Размер:16.0 КБ
ID:6652137

    Посрещане на официалните български власти:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:1280px-BulgarskaArmiaPosreshtaneVTulcha.jpg
Прегледи:164
Размер:59.3 КБ
ID:6652133

    Както се вижда от снимките в онези години все още е имало немалобройно българско население в града:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:1280px-BulgarskaTulcha.jpg
Прегледи:173
Размер:48.7 КБ
ID:6652132

    Репресиите над българите и колонизацията се усилват след Първата световна война, а огромната част от останалото българско население в Северна Добруджа е изселено след сключването на Крайовската спогодба през 1940-та година. Друг аспект е изселването на голяма част от турското население през 1936-та година по силата на двустранен договор между Румъния и Турция.

    За мен интерес в Тула представляваше елегантната стара българска църква „Св. Георги“:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9751.jpg
Прегледи:160
Размер:610.1 КБ
ID:6652136

    Докато правех тази снимка ме заприказва някакъв циганин. Сочеше църквата и ми обясняваше някакви неща на румънски. Като му казах, че не разбирам ме остави на мира.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9738.jpg
Прегледи:163
Размер:419.3 КБ
ID:6652135


    Коментар


    • #17
      Преди да вляза спрях да прочета какво пише на информационната табела. Естествено не можеше да става дума, че е църквата е българска, а била построена от „православните християни в града“. Следваха имената на ктитори и зографи - до един българи. Изобщо изключително раздразнен се чувствах от това премълчаване на обективната истина. Харесвам румънците като хора и смятам, че сме много близки, но по-исторически въпроси смятам, че те са още по-близки с един братя на югозапад от нас, които също имат много „антична“ история и „нямат нищо общо с българите“.

      А каква е църквата може да се прочете до ден днешен на входа й:
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9739.jpg
Прегледи:165
Размер:359.0 КБ
ID:6652143

      “Тулча, 1857 г. маіѧ 20. Съзыданъ храмъ свѧтаго великомѫченика Георгіѧ спомоществованіемъ народнаго българскаго общества”
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9740.jpg
Прегледи:167
Размер:257.7 КБ
ID:6652139

      Надписите по стенописите в църквата са на румънски, но истинската история на храма може да се прочете на изящния дървен иконостас:

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9741.jpg
Прегледи:161
Размер:694.0 КБ
ID:6652149

      Подарена отъ еснафа кундурѫджїиски, чехлярски и грѫнчярскіи

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9744.jpg
Прегледи:161
Размер:495.6 КБ
ID:6652146Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9742.jpg
Прегледи:162
Размер:450.1 КБ
ID:6652147

      Тази с:та икона е направена съ трудолюбіе-то на чевчиїскїй иснафъ Тулча 1894
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9745.jpg
Прегледи:160
Размер:476.8 КБ
ID:6652140Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9746.jpg
Прегледи:159
Размер:373.3 КБ
ID:6652141

      Подарена отъ Петър Милановъ чизмаръ 1894

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9747.jpg
Прегледи:159
Размер:486.7 КБ
ID:6652142Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9748.jpg
Прегледи:157
Размер:516.1 КБ
ID:6652145

      Икона на Исус Христос с разтворена книга, на която също се четат надписи на старобългарски:

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9749.jpg
Прегледи:159
Размер:507.6 КБ
ID:6652144

      Гледайки разкошната църква и иконите, подарявани от различни еснафи и хора се добива представа какво развито българско общество е имало в този град. За мен беше много въздействащо да се намирам на толкова километри от съвременни граници на България и да чета тези надписи.

      Най-известната българска личност, свързана с град Тулча е Стефан Караджа. Той е роден в село Ичме (дн. Стефан Караджово, Ямболско), но семейството му се премества в Тулча когато той е още малко дете. Тук той посещава училище, което не завършва и се учи на обущарски занаят. Впоследствие емигрира в Румъния и започва революционния си път. Знаех, че съвсем близо до българската църква се намира и къщата, в която е живял.

      Открих улицата, намерих и къщата. Познах я само по оградата:

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9750.jpg
Прегледи:155
Размер:568.6 КБ
ID:6652148

      Преди на нея е имало паметна плоча, но от няколко години тя е премахната и къщата се продава от наследниците на починалата собственичка. За съжаление очевидно къщата вече е купена и се ремонтира, като автентичният й вид няма да се запази. Жалко...

      Коментар


      • #18
        Вече може да се каже, че бях тръгнал лека-полека към България, но хванах дългия път, така да се каже и ми предстояха още 2 кратки спирки. Първата бе село Никулицел или Никулица на български. Според много историци и изследователи тук се е намирало укреплението Онгъл на хан Аспарух.

        Поглед към селото и местността около него:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9766.jpg
Прегледи:157
Размер:488.3 КБ
ID:6652158

        В селото има запазена средновековна църква, построена от местен български феодал, която силно напомня на Боянската църква:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9753.jpg
Прегледи:157
Размер:598.1 КБ
ID:6652161

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9752.jpg
Прегледи:155
Размер:584.3 КБ
ID:6652155

        Храмът е бил украсен с фрески по външните стени, които са премахнати, а автентичността на църквата е нарушена от новата мазилка. И тук нямах възможност да вляза вътре, тъй като вратите бяха заключени и нямаше други хора.

        На няколко километра от село Никулица се намира манастира Кокош.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9758.jpg
Прегледи:154
Размер:589.3 КБ
ID:6652160

        Вътрешният двор бе много спретнат и приветлив:
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9759.jpg
Прегледи:154
Размер:581.9 КБ
ID:6652157

        Вляво на снимката се вижда една от старите жилищни постройки с типична българска възрожденска архитектура:
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9762.jpg
Прегледи:155
Размер:456.3 КБ
ID:6652154

        Надгробна плоча на кирилица, която не мога съвсем да разчета:
        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9757.jpg
Прегледи:153
Размер:329.6 КБ
ID:6652153

        Край манастира бе разположено гробището. Редом до монасите тук са погребани и български войници, загинали през Първата световна война. Чест прави на монасите, че поддържат гробовете в безупречен вид.

        Подпоручикъ Ламеовъ, Недѣлчо Кръстевъ, родомъ отъ гр. Преславъ, убитъ отъ вражески крушумъ при манастиря Кокошъ на 23 XII 1916 год. Вечна му паметъ.

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9763.jpg
Прегледи:152
Размер:595.0 КБ
ID:6652156

        Тукъ почиватъ героитѣ прѣславци 23 XII 1916 г.
        Юр. Ивановъ, с. Кочово
        Вър. Петковъ, с. Могила,
        Пр. Георгиевъ, с. Касапларъ, Шуменско


        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9764.jpg
Прегледи:156
Размер:451.7 КБ
ID:6652159

        Коментар


        • #19
          Напуснах манастира Кокош. Предстоеше ми една последна спирка в едно село, носещо все още чисто българското име „Черна“.

          Интересен цитат за село Черна от Уикипедия:
          В 1917 година Петър Карчев, военен кореспондент на 4-та дивизия, посещава Черна и пише:

          „ Селото Черна беше населено преимуществено с българи, както затова впрочем може да се съди и от името му. Имаше в него и румънско население, но болшинството се състоеше от стари преселници българи откъм Котленския край, както и от Ямболско. Дедите на сегашнте жители на Черна дошли близо до дунавската делта още през 1806 г. Заселили се първоначално в Бесарабия и след това прехвърлили отново Дунав, и се установили в разни места на Добруджанската равнина. Къщата, в която щях да преспя тази вечер, беше не само българска, но и роден дом на големия румънски лирик - най-голям след Еминеску - Панайот Черна. „

          Вече със сигурност се досещате защо исках да посетя това село. Подготвяйки се за пътуването и търсейки интересни за мен места се натъкнах на личността на Панайот Черна, румънски поет и севернодобруджански етнически българин, роден в село Черна като Панайот Станчов.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Panait_Cerna_-_Foto.jpg
Прегледи:171
Размер:12.8 КБ
ID:6652163

          Краткият му живот е белязан от бедност и несгоди. За него няма много информация в българските източници, тъй като творчеството му е изцяло на румънски и е останал съвсем неизвестен в България както приживе, така и след смъртта си. Съществува една стара българска книга за него от 30-те години, чието съдържание обаче не се открива в Интернет:

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:1581682303.jpg
Прегледи:157
Размер:7.6 КБ
ID:6652167

          Панайот Станчов е роден в село Черна, Тулчанско през 1881-а година. Баща му е българин от Шуменско, бил е четник в четата на поп Харитон. Майка му е с влашки произход, дъщеря на местен селянин. За баща му намерих две версии – или че умира преди раждането на сина си, или че изоставя семейството и отива в България. При всички положения Панайот е отгледан от втория си баща, също българин от Охрид.

          Знае се, че майчиният му език е бил български, дори негови съвременници казват, че в комуникацията си на румънски винаги изпитвал известни затруднения, но пък пишел с лекота. Учи в Браила, а след това се записва в Букурещкия университет. В Букурещ са публикувани и първите му стихотворения. Живее изключително бедно и в лишения, което се отразява на здравето му и заболява от туберкулоза. Впоследствие получава стипендия и учи в Хумболтовия университет в Берлин, а след това в Лайпцих, където и умира едва на 31 години. Погребан е в Букурещ.

          Поради ранната си смърт той успява да издаде само една стихосбирка, остатъка от работата му са научни трудове. Получил е признание в Румъния приживе и името му е било слагано до това на най-бележития румънски поет Михай Еминеску. Прочетох и информация, че поради името и произхода си към него се е гледало с известно недоверие като на чужденец. Дали е така не знам, но факт е, че тъй като името му звучало „неблагозвучно“ на румънски, по препоръка приема псевдонима Панайот Черна (на румънски Panait Cerna) на името на родното си село.

          За мен лично беше интересно да разбера какво е било отношението на Панайот Черна към България. Поради оскъдната информация не можах да добия някаква по-широка представа. Единственото, което открих е, че много харесвал творчеството на Пенчо Славейков и мечтаел да дойде в България, за да се запонае с видни наши литератори.

          В село Черна бях решил да посетя родната му къща, която днес е музей:

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9768.jpg
Прегледи:156
Размер:383.8 КБ
ID:6652165

          На малката веранда пред входа седяха две баби. Стори ми се забавно как дори на това затънтено място ми измериха температурата и трябваше да си дезинфектирам ръцете. Маската се подразбираше . Платих за входа и влязох да разгледам. По същество приятна селска къща и добре поддържан дом-музей, със стандартна експозиция от вещи, снимки и произведения на поета. Информацията беше само на румънски, но аз вече се бях подготвил така или иначе.

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9769.jpg
Прегледи:156
Размер:321.2 КБ
ID:6652164

          Натиснете снимката за да я уголемите

Име:DSC_9770.jpg
Прегледи:156
Размер:375.7 КБ
ID:6652166

          Тук имах най-вълнуващия и интересен човешки контакт за това ми пътуване. Докато разглеждах къщата едната баба започна да ми говори някакви неща на румънски. Казах й, че не разбирам.

          - Ааа, български? – каза тя без изобщо да ме пита какъв съм.

          Не се учудих. Кой освен румънец или някой случаен българин като мен би дошъл в този музей?


          - Говорите ли български? - попитах аз.
          - ...полека. – каза жената след дълъг размисъл.
          - Откъде го знаете?
          - Татко – каза тя.

          Задавах други въпроси, но виждах, че не ме разбира.

          - Vorbești bulgară? (Говориш ли български?) – попита тя другата баба, която седеше на верандата.
          - Ааа...дай ми ‘ляб, дай ми во́да – каза тя.

          Проведохме някакъв елементарен разговор какъв съм и откъде съм. Появи се и някакъв друг старец, за когото ми казаха, че бил от Македония (в потвърждение на думите ми, че в Северна Добруджа са заселвани власи от Македония). Започна да ми говори на румънски и пак казах, че не разбирам, и то на български.

          - Ааа, не разбирам, не разбирам – повтори той.
          - Ти не знаеш румънски, ний не знаем български. – каза отново на български първата баба, с която говорих.

          Беше много интересно преживяване. Нямаше как да ги разпитвам повече и не мога да кажа, дали тези старци бяха с български произход. За мен обаче беше безспорно, че за тези обикновени селски хора българският беше познат и със сигурност те са били конфронтирани с него в миналото. Очевидно е, че до преди няколко поколения той се е говорел в селото.

          От село Черна вече се отправих към България. Преминах Дунава при град Хърсово и напуснах Северна Добруджа, след което хванах ферибота Силистра-Кълъраш. В Силистра пристигнах късно вечерта и не успях да изпълня плана си да разгледам града, но както се казва трябва да има и за следващия път. Любопитен факт е, че по пътя Силистра-Русе минах през село Нова Черна, което е основано от български изселници именно от това село Черна, в което бях същия следобед.

          С това приключи моето добруджанско пътешествие. Макар кратко и по-необичайно, за мен то бе изключително интересно, и научих много за тези забравени български земи. Затова и реших да напиша този пътепис, тъй като смятам, че тези места е редно да се помнят, и със сигурност има много българи, на които ще им е любопитно да узнаят за тях. В крайна сметка Северна Добруджа е близо и ако моят разказ ви е бил интересен то ви приканвам да отидете сами и да я опознаете със собствените си очи.


          КРАЙ!

          Коментар


          • #20
            Благодаря , беше ми много интересно !
            На нас клиренс ни трябва , не скорост

            Коментар


            • #21
              Благодаря за споделянето!
              0осем9осем7шест0осем7едно
              Миро

              Коментар


              • #22
                Много приятно за четене.

                Иначе няма какво да те учудва. До 18в румънци няма. А след ПСВ новата нация се оказва малцинство в държавата и започнат яки асимилационни и етногенетични процеси.

                И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                Коментар


                • #23
                  Пътеписа ти е за пример ! Поздравления и благодарности !
                  Който търси , намира !
                  Човекът е човек, когато е на път !

                  Коментар


                  • #24
                    Благодаря!
                    Малко тъжен пътепис. Но с огромна стойност за мен.
                    Благодаря!
                    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                    Коментар


                    • #25
                      По повод събитията в Добруджа в миналото, ще си позволя да използвам темата ти и да ви споделя една интересна статия от американски журналист, писана през далечната 1915г...
                      https://voinaimir.info/2020/06/1915-...-dream-empire/

                      Коментар


                      • artefekt
                        artefekt коментира
                        Редактиране на коментар
                        Така де....мислител, даже си го пише в началото...не е това важното

                      • turtey
                        turtey коментира
                        Редактиране на коментар
                        Всъщност е важно, иначе нямаше да си правя зор да репликирам.
                        В момента, по ред причини е низвергнат, което не променя факта че е познал за всичко което е писал.

                      • artefekt
                        artefekt коментира
                        Редактиране на коментар
                        И на мен това ми направи впечатление. Познал е всичко....включително промяната на самосъзнанието в Македония след 40-на години.
                        За това и я споделям...

                    Активност за темата

                    Свий

                    В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                    Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                    Зареждам...
                    X