Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Обиколка на ЕВИЯ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Обиколка на ЕВИЯ

    След премеждията на Лимнос, описани в ТОЗИ пътепис реших следващото ми посещение в Гърция да зависи по-малко от стачките на фериботните компании. Затова избрах втория по големина гръцки остров – Евия, който има връзка с континента чрез мост. И за да изпозлваме това, че ще бъдем в непосредствена близост до о-в Скирос, като малък компромис плана включваше и него. На картата това дългото, ориентирано северозапад-югозиток е Евия, а Скирос се намира на североизток от него.



    Кратко описание на главната цел на пътуването

    Остров ЕВИЯ (още познат като Евбея) е втори по големина в Гърция след Крит. Размерите му са 160 на 40 км, а площта 3684 кв.км. Формата му е продълговата с ориентация северозапад - югоизток. Населението на Евия е около 200 хиляди жители.
    Островът е свързан с континента посредством два моста. И двата са на едно място, там където бреговете са най-близо - столицата Халкида. Освен това поради дължината му успоредно на брега и малкото отстояние от него има няколко фериботни линии, които също осигуряват връзка с континента.


    Избрахме периода края на август-началото на септември, когато още всичко работи а вече плажаджиите са осезателно намалели и е по-спокойно. А и цените на хотелите са по-добри.

    Ден първи : придвижване до целта.

    Няма да описвам неизбежното досадно придвижване по магистралите, което в този случай ни отне 10 часа. По островите обикновено ходя с Тераното, а то не е за бързо придвижване.
    За да не въртим излишни километри реших да позлваме най-северната фериботна връзка : Глифа-Агиокампос. Отделянето от магистралата за Атина става на този възел



    Първото село, през което се минава е Сурпи, където на светофара се завива надясно.



    След Сурпи пътят е с малко завои и придижването става сравнително бързо.



    Следва неголям хълмист участък и от билото има красив изглед.



    Оттук нататък пътят е с повече завои, минава през село Птелеос и излиза на брега при Ахилейо, където има малко пристанище.



    Следва още един хълмист участък и вече сме на пристанището в Глифа. Видя се и ферибота.



    Разстоянието от магистралата е около 25 км и се взема за половин час. Фериботите до Евия са начесто, а точното разписание може да се види от ТУК. Съдовете са двустранни и не се налага качване на заден или маневри на борда. Пътуването трае също половин час заедно с качването и слизането.
    Пристанището на Евия е Агиокампос, което е и курорт.



    Крайната точка за днес бе друг курорт, един от най-известните на острова – Лутра Едипсу. Той е и спа център, както и пристанище. Навлизаме в градчето.



    Така завърши първия ден. Междувременно по пътя се повреди ел апарата за дясното задно стъкло и се наложи импровизирано да го застопорявам с подръчни средства, но не беше никак надеждно. Собственикът на апартамента беше доста любезен и уреди да отида в сервиз следващия ден по обед.
    Показвам следата в участъка от магистралата до Лутра Едипсу. Останалата е ясна.



    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

  • #2
    Ден втори : северозападната част на Евия

    В 12:30 трябваше да взема собственика за да ме закара в сервиза. Имаше време да отидем до най-северозападната точка на острова и тръгнахме нататък. В тази част крайбрежието преставлява пясъчна ивица, но е сравнително тясна (1-5 м) и с прекъсвания.



    Една интересна група палмови дървета



    Пътят се движеше почти изцяло край брега, което го прави много красив.



    Преминаваме през рибарското село Гиалтра. Познатите гръцки теснотии.



    Отново тригнахме край морския бряг. Почти по цялото протежение от едната страна има вили и хотелчета, а от другата е морето, но имаше и някои участъци без къщи.



    Стигнахме до курортното село Агиос Георгиос (Свети Георги), където има и пристанище. То свързва острова с Агиос Константинос на контитнета. Едноименната църква в селото била интересна, защото приличала на катакомба. Не спряхме да я видим, затова я показвам на кадър от регистратора.



    И един кадър от самото село.



    При тази обстановка беше време за кафе. Изпихме по едно под дебела сянка от стари чинари и продължихме към нос Кавос.



    Нос КАВОС е най-западната точка на Евия. На север от него започва едноименен плаж.
    Самият нос предстаявлява пясъчен плаж с остър връх издаден в морето. На 800 м срещу върха има група малки острови, наричани "Гръцките Сейшели". На най-големия от тях се намира едно от райските кътчета на Гърция - плажа ЛИХАДОНИСИЯ. Достъп до него има само чрез лодка-такси от градчето Камена Вурла, което се намира на континента.

    Тъй, като мястото е интересно, за по-пълна представа показвам кратко клипче от подхода към него


    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • #3
      С удоволствие очаквам продължението.
      Кога е била осъществена тази екскурзия, на снимките е 2016 г?
      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

      Коментар


      • #4
        Датата на снимките е вярна. Някак си нямах време и "муза" да опиша всичко по-рано. Ще има и други, от следващите 17, 18 и 19 г.
        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

        Коментар


        • #5
          Чакам с нетърпение продължението!
          0осем9осем7шест0осем7едно
          Миро

          Коментар


          • #6

            Тук направихме и първите снимки с фотоапарат. Нос Кавос.



            По средата на горната снимка се вижда отсреща споменатия плаж Лихадонисия. Сложих телеобектива и доколкото можах приближих.



            Изводите всеки да си прави сам. Продължихме на север край самия плаж Кавос.



            Следващата спирка бе малкото село Лихада, където идват много туристи за да видят чудотворната икона на Богородица в местната църква.

            Село Лихада



            Ето я и църквата.



            Тук спряхме за да влезем вътре. Местният поп говореше английски и се заинтереува откъде сме, та малко си поприказвахме. Разбира се, беше съвсем наясно, че и у нас религията е православна. Две снимки от двора на църквата



            Тръгнахме обратно към хотела, но този път не по крайбрежния.



            По пътищата на островите има доста ограничения, но при такива пейзажи закъде да бърза човек...





            Върнахме се в Лутра Едипсу. Човекът ни чакаше там и ме заведе в сервиза на своя познат. Сервизът не беше нищо особено, но затова пък имаше доста коли. Всеки бе дошъл с проблема си, та се наложи да чакам повече от два часа. Монтьорът разглоби машинката за стъклото и доста си поигра в опита си да я поправи. За съжаление не успя поради липса на един елемент, който беше се счупил. В крайна сметка се разбрахме да застопори стъклото в горно положение достатъчно надеждно за да не пада. Не беше най-доброто решение, но достатъчно добро за да продължим екскурзията си.
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • #7
              Целият следобед отиде в сервиза и голяма част от програмата за деня отпадна. А тя беше обиколка на североизточния край на Евия. Имаше време, обаче да посетим последните две места от планираните, и двете южно от Лутра Есипсу. Насочихме се към първото – манастира Свети Давид Геронтос

              Манастир Св. ДАВИД ГЕРОНТОС е един от най-големите на Евия. Посветен е на Свети Давид и метаморфозата на нашия Спасител. Манастирът е основан през 1500 година, когато Свети Давид е живял по тези места и разширен 50 години по-късно. В сегашния си вид е от 1877 г. Вътре се съхраняват ароматните мощи на чудотвореца. Манастирът добива огромна популярност благодарение на харизматичния монах Яков Старши, който помогнал на много хора да излекуват различни болки. И понастоящем е посещаван от стотици поклонници, предимно гърци.

              Манастирът се намира в планинска част, което си пролича и по самия път.



              От главния път има отклонение наляво



              И веднага след него друго, този път надясно.



              След второто отклонение пътят стана по-тесен, но пак асфалтов, при това доста добър.



              В определен момент се прави почти обратен завой и се тръгва по локален път до самия манастир.



              След няколкостотин метра влизаме на паркинга на манастира. Едно кратко клипче за илюстрация.



              Неголям, но хубав манастир. Две обзорни снимки от двора





              Две на камбанарията и една от вътрешността на църквата



              И изхода от манастира.



              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • #8
                Обратно в колата и към второто място. И то беше манастир.

                Манастир СВЕТИ ГЕОРГИ е основан през 13 век, но официално открит през 1670 г. В определен момент в него е имало повече от 300 монаси. През 1970 г. става женски. Разположен е на зелен планински склон и е известен с реликви, принадлежащи на Оракула на Аполон, както и с прекрасните си дърворезби, датиращи от началото на 19 век.

                Върнахме се по същия път и излязохме пак на главния край морето. Ето я отбивката за втория манастир.



                Този път също беше асфалтов, малко по-тесен от предния и много по-стръмен от него.



                Започна едно доста дълго изкачване с много завои.





                В един момент асфалта премина в чакълиран път. Повърхността беше равна, но много прашна.



                От последните няколко леви завоя преди билото се откриваха невероятни гледки към морето.



                На последния спрях да направя снимки с фотоапарат. Ето резултата



                След като премиинахме билото долу в ниското се видя и манастира



                Пристигнахме на паркинга.



                Оказа се, че манастирът е затворен за посетители, вероятно заради късния час (беше почти 19 ч.)
                На връщане отидохме да проверим къде се намира една таверна, за която бях чел и дали работи. Казваше се „Калива Грил“ и работеше, така че за вечерята нямаше да мислим.
                С това вторият ден приключи. Ето и изминатия маршрут.


                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                Коментар


                • #9

                  Ден трети : Лутра Едипсу – Кими – о-в Скирос

                  Програмата за третия ден беше доста интензивна. Трябваше да пресечем надлъжно половината Евия, изминавайки повече от 200 км по не дотам бързи пътища, да посетим три манастира и една църква, да видим няколко плажа, да стигнем до пристанището Кими късно следобед, да се качим на ферибота и да отидем на о-в Скирос.
                  След две нощувки и половин ден в сервиза напуснахме Лутра Едипсу в посока юг по познатия от вчера път.



                  За разлика от вчера не завихме наляво а продължихме на юг. Минахме последователно край плажовете Ровиес, Хрония, Сипиада и Лимни, след което влязохме в самото село Лимни. Там на крайбрежната улица ни се стори подходящо за кафе.



                  След кафето продължихме на юг към първия за днес манастир.

                  Манастира СВЕТИ НИКОЛА ГАЛАТАКИ е строен върху останки от храм в чест на Посейдон през 7-8 век от византийците. През 1500-1700 г. е бил разрушен от венецианците и турците, но през миналия век възстановен отново. Понастоящем е женски. В него има изложба на изделия ръчна изработка и персийски килими, направени от монахините.

                  По пътя до манастира имаше няколко интересни участъка, които ще покажа на връщане заради по-благоприятния ъгъл на слънцето.
                  В самия манастир имаше някакво мероприятие, вероятно сватба и бе пълно с хора. Така, че само надникнахме в двора и толкова. Отвън не представляваше нищо интересно но все пак един кадър за информация.



                  Тръгнахме обратно. Ето и обещаните кадри. Първият е от участък, минаващ през район, в който преди две години е имало голям пожар. Изглеждаше доста грозно и тъжно.



                  Такива пейзажи щяха да са много по-приятни ако дърветата бяха зелени.



                  И един къс, но притеснен участък. И красив при това.



                  Село Лимни е голямо и доста се повъртяхме докато уцелим изхода. И отново тези тесни улици.



                  Най-после излязохме на главния път, по който трябваше да минем 30 км до следващата спирка – Прокопи. Два кадъра от пътя





                  ПРОКОПИ е село в средната част на Евия. Известно е с църквата си, посветена на Свети Йоан Русин - руски воин, пленен от турците в една от руско-турските войни през 18 в. Предаден като ратай на турски велможа, който имал имоти край село Прокопи (недалеч от Кападокия), той настойчиво бил уговарян от господаря си да приеме исляма. След решителния си отказ св. Йоан бил оставен да живее в мизерни условия почти без храна, без дрехи в обора с животните. Всяка вечер той се молил в обора. От момента на появата на Св. Йоан турчинът ставал все по-богат. Когато той отишъл на поклонение до Мека, Св. Йоан по чудотворен начин му изпратил чиния с ориз. Никой не вярвал в това, но когато турчинът се върнал и донесъл чинията със себе си всички повярвали в чудотворните умения на светеца. Велможата оставил Св. Йоан да си живее по християнски и когато той починал през 1730 г. предал тялото му на християните за да бъде погребано по техен обичай. Така мощите на светеца били в местната църква до 1920 г., когато при размяната на населението след Първата св.война били пренесени в църквата в новото село Прокопи на о-в Евия, където са и до днес. Много хора, предимно гърци, вярват в чудотворните мощи и идват на поклонение в селото. На патронния празник 27 май тук се събират повече от 200 хиляди поклонници.

                  Влизаме в с. Прокопи



                  Явно църквата е посещавана от много хора защото ето как изглеждат последните метри от подхода към нея



                  Спряхме за малко за да я видим. Разбира се, вътре снимки не се правят, затова една отвън


                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар


                  • #10

                    Следващото място бе втория за днес манастир – Макрималис. Пътят дотам бе около 40 км с изявено планински характер, което означаваше поне час, затова не се бавихме много.
                    Пътят бе добър но наистина с много завои и наклони. Имаше и движение. Освен това в някои участъци се работеше по уширяването му, което допълнително забавяше.



                    В определем момент завихме наляво по второстепенен път за манастира.



                    Второстепенния път беше по-тесен, но по него поне нямаше движение.



                    МАКРИМАЛИС е малък, но много красив манастир, строен по византийско време, след което разрушен и възстановен пак.

                    След доста въртене по тесни пътища в крайна сметка спряхме пред манастира. Наистина се оказа красив.







                    Продължихме пътя си на изток. Предстоеше да минем през най-планинската част на Евия. На следващия кадър се вижда най-високия масив на острова – Дирфи (1743 м)



                    Не е много, но не е и малко. За сериозна планина това не е много, но от друга страна има цели държави, които и толкова нямат. Най-високата точка в Унгария например е 1015 м., а в Холандия едва 322 м.
                    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                    Коментар


                    • #11
                      ЧНГ
                      Желая на всички съфорумници безаварийна Нова година, здраве, шастие и много упсехи !

                      Продължавам с пътеписа.
                      Преди да навлезем в планината спряхме да обядваме в една крайпътна таверна. Намира се в северния край на малкото китно селце Стени Дирфио. Не случайно споменавам това, кръчмата е за препоръка. На съвсем сносна цена ни донесоха „скара за четирима“. Количеството беше поне за осем човека, така, че половината остана. Освен това скарата бе разнообразна и много вкусно приготвена. Първо два кадъра от селото. На втория се вижда църквата.





                      И таверната, която се вижда отляво. Не си спомням как се казва, но е на около 300 м след църквата, на самия път.



                      Стана добре с този обилен обяд, защото не се знаеше къде, кога и дали изобщо ще вечеряме на Скирос. Оттук вече навлязохме в планината.





                      На това място спрях да направя снимка.



                      Това се виждаше наляво от горния масив.


                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • #12
                        Очаквам продължението!
                        Благодаря за хубавите снимки и подробния разказ.
                        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                        Коментар


                        • #13

                          Продължихме нагоре и пейзажът ставаше все по-планински.









                          От последния кадър се вижда, че от лявата страна вероятно ще има красиви гледки към морето. Трябваше да намерим подходящо място за спиране. Първото бе тук.



                          А това бе гледката надолу



                          Красиво, но тогава още не знаех, че най-красивото тепърва предстои и то след няколко минути. Това бе една серпентина малко преди билото. Преминаването през серпентината показвам като клипче, което е съвсем кратко и в никакъв случай не го прескачайте.



                          Погледнах какво се виждаше надолу. Това беше част от североизточното крайбрежие на Евия, включващо двата най-хубави плажа - Метохиу и Хилиаду. Тук спирката бе задължителна.





                          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                          Коментар


                          • #14

                            От това място започна спускане. Може би най-красивите пейзажи бяха зад гърба ни, но планината продължаваше и красотите също, макар и без приставка „най“.









                            Преди да стигнем до пристанището Кими отидохме на север до третия за днес манастир – Сотирос

                            СОТИРОС е малък манастир от 17 век, разположен на 300 м над морето. Характерно за него е, че много пъти е бил нападан и отбраняван. В манастира се съграняват църковни реликви от 17 век, като най-съществената е украсен със злато епитаф, датиращ от 1653 г.

                            Неголям, спретнат манастир. Вече не помня дали видяхме епитафа. Не открих и снимки, може и да не сме правили. С изключение на една – Манастир Сотирос откъм паркинга.



                            След десетина минути бяхме на пристанишето Кими. Тъкмо навреме за ферибота до остров Скирос.


                            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                            Коментар


                            • #15

                              СКИРОС е най-южния остров от архипелага Споради. Той е и най-голям от четирите острова. Площта му е 209 кв. км, т.е. по-малък от Тасос, но малко по-голям от Самотраки. Населението е едва 3000 души.
                              Северната част на острова е покрита с гора, докато южната е гола и камениста.
                              В залива Паламари има археологически находки от бронзовата епоха.


                              Две години по-рано бяхме на Скиатос, Скопелос и Алонисос и сега с посещението на Скирос щяхме да затворим Спорадите.
                              Този ферибот бе от едностранните, така че се влизаше на заден ход. Вече съм в търбуха му.



                              Около два часа по-късно вече почти бяхме стигнали. Скирос от ферибота (малко дефект в сгобката на снимките, но така се получи)



                              И добре сме дошли на острова.



                              Хотелът бе на десетина км от пристанището и го намерихме сравнително бързо. Представляваше едноетажна сграда с няколко стаи, а встрани от нея сградата на собствениците, в която живееха. Съвсем семеен. Най-хубавото нещо беше огромния двор, в който имаше дори няколко големи маслинови дървета. Вече беше тъмно, затова ще го покажа по-нататък в разказа.
                              Така завърши третия ден. Ето следата



                              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,660 в 19:02 на 07-04-20.

                              Зареждам...
                              X