В темата има няколко пътеписа за Самотраки, но аз реших да прибавя още един. Хората сме различни и съответно виждаме и фотографираме различни неща. Ще има и попътни снимки от видеорегистратора, както и детайли, които могат да са от полза на съфорумници. И все пак понеже пътуването е от преди 3 години, моля ако някой види нещо, което не е актуално, да ме коригира.
По принцип в интернет има всичко, но все пак няколко думи за самия остров :
Самотраки е остров в Гърция в североизточната част на Егейско море. Разположен е между островите Лимнос, Имброс (Гьокчеада) и Тасос, на разстояние 24 морски мили от Александруполи. Площта на острова е 178 кв.км, дължината му е 17 км. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 километра, като от тях 35 км са плажове, основно застлани с дребни камъни. Уникалността на острова се състои в девствената природа с рязко издигаща се планина, с богат растителен и животински свят, с гори с чинари, бор, кестени, кедри и други дървета, кристална течаща вода, с водопади, малки вирове по теченията на планинските реки. Чинаровите гори растат по склоновете на Самотраки и почти достигат водата. Водите около Самотраки крият един от най-богатите на морски видове подводни светове в Средиземноморието.
Името на острова означава "тракийски Самос" и се превежда и като "високата Тракия". В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. Гърците се заселват към 7 в. пр. н. е. Главният град на острова е наричан както други главни селища по гръцките острови - Хора. Главният курорт на острова е Терма и се използвал още от римски времена.
Населението на Самотраки е около 3 000 жители. Икономиката му се базира на приходите от туризма и риболова. На остров Самотраки се намира планината Фенгари (1611 м), която е най-високото място сред островите в Егейско море. Името на планината означава "толкова висока, че скрива Луната". За нея Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война. По време на Втората световна война (1941-44) на Самотраки има българска администрация, също както и на съседния остров Тасос.
За пътуването с ферибота има писано много, всичко е вярно и като инфо и като впечатления. Разписания и цени може да видите от сайта на превозвача SAOS. (цък)
Вече сме на пристанището в Александруполи. От тази будка се купуват билетите.

Наближаваме Самотраки. (В някои от панорамните снимки сглобката не е перфектна, моля за извинение)

Вече сме на опашката за качване на ферибота, който се вижда отляво.

Входа към търбуха на ферибота

Този е от едностранните, затова или се влиза на заден или се обръща вътре. По други линии има такива, които и от двете страни са еднакви (като локомотивите). Влиза се от едната страна а се излиза от другата и по този начин се избягват маневрите.

Излизаме от ферибота. Както се вижда, точно след три часа. Плаването е малко повече от 2 часа но с процедурите по качване и слизане стават три.

Вече сме на Самотраки.
Пристанищното градче се казва Камариотиса. Разположено е в едноименен залив. Населението е малко над 1000 жители, занимаващи се главно с риболов и търговия. Макар и да не е главният град на острова през последните години важни институции, като например полиция, поща, банки и др. са се преместили в него. Един кадър от главната улица край пристанището.

В Камариотиса бях резервирал и хотела, който не беше нищо особено. На следващия ден предстоеше обиколка на Самотраки.
Започнахме обиколката със северното крайбрежие на острова. Първото място бе главната атракция на на острова – Светилището на Великите богове.
Датира от елинските времена. Там са се провеждали мистерии, сходни на Елевзинските мистерии. В Археологическия музей има много находки, намерени в светилището, както и копие на Нике (Победата, Виктория) от Самотраки (висока 2,75 м), чийто оригинал стои в Лувъра. Архитектурни паметници, открити при разкопките, са : скални олтари (2-ро хилядолетие пр.н.е.), Анакторон (храм за посвещение в ниската степен на мистерията, датиращ от около 500 г. пр.н.е), Хиерон (или така наречения "Нов храм", използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиращ от около 300 до 150 г. пр.н.е.), т. нар. "Зала на хоровите танци", съкровищница, олтарен двор, "Ротондата на Арсиное", кръгово пространство с каменни седалки от V в. пр. н. е., пропилеи (параден вход към храма)(от около 340 г. пр. н. е.), битови сгради, некропол.
Светилището се намира на около 6 км на изток от Камариотиса. Кадър от пътя в този участък :

Свихме в страничния път преди главния паркинг с цел а спрем колата по-близо до обекта.

Оказа се черен път, но съвсем приличен. Ето го и самото светилище.


По пътя имаше стари чинари с причудливи форми на дънера.

Времето за разглеждане на светилището зависи от интереса на туриста към археологията. Нашият е под средното ниво и час и половина заедно с краткия преход пеша беше достатъчно.
/следва/
По принцип в интернет има всичко, но все пак няколко думи за самия остров :
Самотраки е остров в Гърция в североизточната част на Егейско море. Разположен е между островите Лимнос, Имброс (Гьокчеада) и Тасос, на разстояние 24 морски мили от Александруполи. Площта на острова е 178 кв.км, дължината му е 17 км. Островът има овална форма, с дължина на бреговата линия 59 километра, като от тях 35 км са плажове, основно застлани с дребни камъни. Уникалността на острова се състои в девствената природа с рязко издигаща се планина, с богат растителен и животински свят, с гори с чинари, бор, кестени, кедри и други дървета, кристална течаща вода, с водопади, малки вирове по теченията на планинските реки. Чинаровите гори растат по склоновете на Самотраки и почти достигат водата. Водите около Самотраки крият един от най-богатите на морски видове подводни светове в Средиземноморието.
Името на острова означава "тракийски Самос" и се превежда и като "високата Тракия". В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. Гърците се заселват към 7 в. пр. н. е. Главният град на острова е наричан както други главни селища по гръцките острови - Хора. Главният курорт на острова е Терма и се използвал още от римски времена.
Населението на Самотраки е около 3 000 жители. Икономиката му се базира на приходите от туризма и риболова. На остров Самотраки се намира планината Фенгари (1611 м), която е най-високото място сред островите в Егейско море. Името на планината означава "толкова висока, че скрива Луната". За нея Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война. По време на Втората световна война (1941-44) на Самотраки има българска администрация, също както и на съседния остров Тасос.
За пътуването с ферибота има писано много, всичко е вярно и като инфо и като впечатления. Разписания и цени може да видите от сайта на превозвача SAOS. (цък)
Вече сме на пристанището в Александруполи. От тази будка се купуват билетите.
Наближаваме Самотраки. (В някои от панорамните снимки сглобката не е перфектна, моля за извинение)
Вече сме на опашката за качване на ферибота, който се вижда отляво.
Входа към търбуха на ферибота
Този е от едностранните, затова или се влиза на заден или се обръща вътре. По други линии има такива, които и от двете страни са еднакви (като локомотивите). Влиза се от едната страна а се излиза от другата и по този начин се избягват маневрите.
Излизаме от ферибота. Както се вижда, точно след три часа. Плаването е малко повече от 2 часа но с процедурите по качване и слизане стават три.
Вече сме на Самотраки.
Пристанищното градче се казва Камариотиса. Разположено е в едноименен залив. Населението е малко над 1000 жители, занимаващи се главно с риболов и търговия. Макар и да не е главният град на острова през последните години важни институции, като например полиция, поща, банки и др. са се преместили в него. Един кадър от главната улица край пристанището.
В Камариотиса бях резервирал и хотела, който не беше нищо особено. На следващия ден предстоеше обиколка на Самотраки.
Започнахме обиколката със северното крайбрежие на острова. Първото място бе главната атракция на на острова – Светилището на Великите богове.
Датира от елинските времена. Там са се провеждали мистерии, сходни на Елевзинските мистерии. В Археологическия музей има много находки, намерени в светилището, както и копие на Нике (Победата, Виктория) от Самотраки (висока 2,75 м), чийто оригинал стои в Лувъра. Архитектурни паметници, открити при разкопките, са : скални олтари (2-ро хилядолетие пр.н.е.), Анакторон (храм за посвещение в ниската степен на мистерията, датиращ от около 500 г. пр.н.е), Хиерон (или така наречения "Нов храм", използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиращ от около 300 до 150 г. пр.н.е.), т. нар. "Зала на хоровите танци", съкровищница, олтарен двор, "Ротондата на Арсиное", кръгово пространство с каменни седалки от V в. пр. н. е., пропилеи (параден вход към храма)(от около 340 г. пр. н. е.), битови сгради, некропол.
Светилището се намира на около 6 км на изток от Камариотиса. Кадър от пътя в този участък :
Свихме в страничния път преди главния паркинг с цел а спрем колата по-близо до обекта.
Оказа се черен път, но съвсем приличен. Ето го и самото светилище.
По пътя имаше стари чинари с причудливи форми на дънера.
Времето за разглеждане на светилището зависи от интереса на туриста към археологията. Нашият е под средното ниво и час и половина заедно с краткия преход пеша беше достатъчно.
/следва/
Коментар