Турция - Мраморния архипелаг

[zippel]

Отдавна ми се въртеше в главата да посетя един район в Турция, който е близък до България, подходящ за летен туризъм, а в същото време не особено популярен у нас.
Става дума за един полуостров и група от острови край него в Мраморно море. Полуострова се казва КАПЪДА, но по-известен е с името ЕРДЕК, както се казва и главния му град и пристанище. Намира се в западната част на Мраморно море, малко преди Дарданелите. Край полуострова има архипелаг от десетина острова, като обитаеми (и съответно посещаеми) са четири : ТЮРКЕЛИ, МАРМАРА, ПАШАЛИМАН и ЕКИНЛИК. Ето и картова извадка на района.


Организирах се и на 16 юли потеглих за нататък.

Ден първи : Придвижване до Ердек и късно следобед посещение на гр. Бандърма
Пътя до Дарданелите бе минаван многократно и за него има писано много. Само ще спомена, че на няколко пъти минахме през пороен дъжд, което за това лято по това време беше нещо обичайно. Първата снимка е от дъжда, а за втората обърнах регистратора малко наляво за да се видят оризищата, които в този момент изглеждаха като езера.


Пресичането на Дарднелите трябваше да направим в източната част, т.е. да ползваме линията Гелиболу-Лапсеки, която се обслужва от фирма GESTAS, а фериботите са на половин час. За тези, които не знаят отбелязвам, че има още една линия, където оперира друг превозвач, вероятно общински, който няма да намерите в интернет. Линията е Гелиболу-Чардак. Фериботите по нея са по-стари и по-бавни, но пътуването трае по-малко, защото пресича Дарданелите по катета, докато линията за Лапсеки е по хипотенузата. И той е на половин час, а цената е същата : 29 лири за кола (в т.ч. пътниците)


От Чардак се насочихме на изток. Дъжд вече почти нямаше и небето се проясни. Пътя, по който се движехме бе E-90, основния, свързващ Чанаккале с Бурса. Както по пътя до Гелиболу, така и по този в много участъци, където не е удвоен, тече сериозна строителна дейност. В селата се изграждат пасарелки за да няма пешеходни пътеки. Няколко снимки :




Пояснявам, че доста от снимките в пътеписа (тези, които са от колата и са насочени право напред) са свалени кадри от авторегистратора, а неговият обектив е доста широкоъгълен, така че на някои ще има видими изкривявания. Идеята, обаче, е да се види обстановката, а за тази цел вършат работа.

След около два часа път минаваме през източните покрайнини на Бандърма и се насочваме към провлака, който свързва полуостров Ердек с континента.


Последните няколко километра преди провлака се движим по тесен път в планински терен, а от двете страни има маслинени горички.


Преди да стъпим на Ердек няколко думи за него. Полуострова е с площ 80 кв.км. Някога е бил остров, но следствие на земетресение вероятно земните пластове се разместили и се появил провлак с ширина около 1800 м. Някои историци твърдят, че провлака е дело на Александър Велики, но не е доказано.
Полуострова е популярна лятна дестинация за местното население. Особено развити в това отношение са главния град Ердек и на 7 км северно от него градчето Оджаклар. И двете населени места са разположени на западното крайбрежие и притежават много дълги и хубави плажове.
Вече сме на провлака и се насочваме към западната част на полуострова.


Хотелът ни е в Оджаклар, което е втория по големина туристически център след Ердек. Минаваме по главната улица на градчето.


След няколко завоя спряхме пред пансиона, където имахме резервация. Казваше се “YASEMIN”


Хотела не бе нищо особено, като условия средна класа, като цена малко над нея : 75 евро за фамилна стая, вярно включваше закуска и вечеря.
Набързо се настанихме и тъй, като вечерята бе от 19 до 21 часа, решихме да се откажем от нея в полза на разглеждането на гр. Бандърма. Още повече, че по пътя исках да се отбием на пристанището в Ердек, за да се уверя, че на следващия ден ферибота ни е действително в 9:30 часа.
Няколко кадри от главното градче Ердек.




И вече сме на пристанището.


Едно от нещата, които не харесвам в Турция е нежеланието да учат и ползват някакъв друг език освен турски. Нямам еднозначно мнение дали това е неграмотност или държавна политика, но факта си е факт. Големите турски туристически сайтове обикновено имат коректни версии на английски, но на много от останалите (например хотели, превозвачи, агенции, туристически обекти, забележителности и др.) версиите на английски или са “under construction” или са много окастрени или просто те пращат в турскоезичната версия.
Това за интернет. Що се отнася до информационни табели, съобщения и други подобни, положението е още по-зле. Тук-там, много рядко можеш да се натъкнеш на дублиращ надпис на английски, главно в информационните табели на туристическите обекти. Това, на което се натъкнах в този район, обаче надмина всякакви мои очаквания. Единствената табела, която видях на английски по време на 5-дневното ми посещение бе указанието как да се ползва спасителната жилетка на ферибота. Личеше си, че тази табела е поставена от производителя на ферибота и е на английски просто защото самият производител не е бил турски.
Отидох на гишето да съпоставя разписанието с това, което си бях разпечатал от сайта на GESTAS (естествено сайта е само на турски), успокоих се, че е същото и питах младия мъж със спретната униформа на превозвача кога се купуват билетите. За мой късмет той знаеше няколко думи на английски и ми каза : “Tomorrow seven clock - burda”. Ферибота тръгваше в 9:30, което той го потвърди. Реших, че става дума за по-ранно явяване с цел навреме да се наредиш на опашката. Благодарих и потеглихме към Бандърма.

Град Бандърма е с големината на Стара Загора и е околийски център във вилает Балъкесир. Характерно за него е, че е основен възел на морския и ЖП транспорта. Няма да отегчавам с история и други данни, който се интересува може да си прочете в нета. Само ще кажа, че най-съществената забележителност е старата сграда на общината, която се намира на самото пристанище до централния площад.
Наколко кадри от града




и централния площад със споменатата сграда


Поразходихме се, след което хапнахме набързо в един PIDE салон (пидето е тесто подобно на пица, най-често с пълнеж от кайма) и се върнахме в хотела. Там констатирахме, че студената вода от крана беше направо кална, вероятно от големите дъждове. Топлата вода беше чиста, но за сметка на това не беше топла. За къпане след горещ летен ден обаче ставаше.
Завършвам деня с приятната гледка от терасата - денем и нощем.


Ето и трака от първия ден



Следва продължение...

[Dan7]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Интересно е! Продължавай!

[s_s1]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Очаквам продължението!

[zippel]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Ден втори : Обиколка на остров МАРМАРА и придвижване до АВША.

Закуската започваше в 8 часа, така че и от нея се отказахме. Предстояха ни още две нощувки тук - утре и в събота, може би щеше да успеем да опитаме и това и вечерята.
В 7:10 бяхме на пристанището в Ердек. Около гишето имаше около 15-тина мъже, но вътре нямаше никой. Един след друг пристигаха камиони и бусове, а шофьорите им се трупаха край гишето, като преди това минаваха през съседното гише за да платят някаква такса от 7 лири. Минах и аз, но човекът зад прозорчето не знаеше нито дума на английски. Струпаха се няколко души на помощ, които разпалено ми обясняваха нещо, което не разбирах. В крайна сметка един от тях издиктува номера ми на колата на човека зад гишето, който го написа на някаква квитанция, взе ми 7 лири, даде ми квитанцията и с енергични жестове ми обясни да влеза в района на пристанището след камионите и бусовете. Така и направих.
Вътре в пристанището се натъкнах на вчерашния с униформата, който ме позна и ми каза да се наредя на опашката. Този път инструкциите, които трябваше да ми даде бяха прекалено сложни за неговия английски, затова ми ги даде няколко пъти на турски. А те бяха, че трябва да се наредя на заден ход. Поне доколкото разбрах. След като се наредих видях, че повчето от МПС си стояха нормално, но имаше и други като мен на заден.

По принцип планът за двата дни беше следния : В 9:30 хващаме ферибота за остров Мармара, където пристигаме около 12 часа. Разглеждаме го, след което в 17:30 ферибот до остров Тюркели или Авша както популярно се казва. Пристигане там около час по-късно, нощувка на Авша и на следващата сутрин обиколка на острова. В 12 часа ферибот до третия остров - Пашалиман или Балъклъ, както се казва пристанището му. Около час път, после разглеждане на Балъклъ, след което в 19:30 ферибот до Ердек. Данните бях взел от разписанието в сайта на превозвача GESTAS, което си бях и разпечатал.

Имаше доста време до качването, затова отидохме до кафето на пристана. Междувременно мъжът с униформата седна на съседната маса да пие чай. Реших, че момента е подходящ да го питам вярно ли е разписанието и отидох при него. Той ме покани да седна, взе разписанието от ръцете ми, усмихна се и за моя най-голяма изненада го задраска с две големи черти, клатейки глава отрицателно. После обърна листа на обратно, започна да пише, говори два пъти по телефона, после с един от съседната маса и в крайна сметка на листа се появи нещо като разписание, което бе доста по-малко и нямаше нищо общо с това, по което правих плана. Единственото нещо, което съвпадаше бе ферибота, който тръгваше сега в 9:30 и около 12 ч. пристигаше в Мармара. Да, но оттам за този ден нямаше вече ферибот до Авша, където ни беше резервацията. След кратко умуване решихме да отидем до Мармара, там да потърсим нещо за пренощуване, а резервацията в Авша да изгори. Отпадаше и разглеждането на Авша на другия ден тъй, като следобед нямаше как да се доберем обратно до Ердек. Кой и защо беше променил разписанието и какво е точно актуалното разписание нямаше как да разберем понеже не знаехме турски.
Отидох да купя билети и веднага давам инфото.

На фериботите, които облсужват тези острови автомобилът се таксува заедно с шофьора и цената е 35 лири. Всеки останал пътник се таксува по 10 лири.

Както и да е, след около час се оказа, че няма да се качваме ма ферибота, който през цялото време стоеше закотвен на кея. За целта пристигна друг, от който слязоха доста пътници и автомобили. Започна качването, което действително трябваше да става на заден ход, но от друго място така, че се наложи да правя маневра за да се обърна нормално и после като всички още една, за да вляза на заден. При наместването служители подават инструкции чрез викане. Аз съм си свикнал да гледам в огледалата, но служителят не можеше да знае това, така че доста ме навика. За съжаление не зная нито как е дясно нито как е ляво. Като му казах „english” само с усмихна и продължи на турски. В крайна сметка се оправихме някак си. Заключих колата и се качихме на палубата. Отново всички надписи само на турски. С изключение на оня за жилетките, за който споменах по-горе.
Малко се отплеснах с приказките, време е за снимки. Ето ни на ферибота.


Поглед назад след отплаване от Ердек.


Ферибота се насочи към остров Балъклъ. Това малко ме изненада, защото според униформения трябваше директно да отидем на остров Мармара, а не да обикаляме останалите. Поглед към приближаващия се Балъклъ


Стори ми се безсмислено да си удължава толкова пътя, че да мине край острова без да спре на него. Така се и оказа. Ферибота се отклони и спря на пристанището. В контекста на промененото разписание остров Балъклъ вече беше отпаднал от програмата за обиколки, затова използвах близоста за да направя няколко снимки





Продължихме към остров Авша, където също не трябваше да спираме. Вече ми беше ясно, че въпросния служител, който прояви доста голяма отзивчивост, просто не беше добре информиран. Това се допълва и от факта, че преди да ми напише новото „разписание” проведе няколко разговора. Един поглед назад към Балъклъ


След още половин час плаване наближихме Авша. Започнаха да се редуват малки закътани плажове


Разбира се, спряхме и на Авша, където също използвах близостта за снимки. За разлика от Балъклъ тук пристанището изглеждаше много по-голямо и от двете страни на кея имаше плажове.


Доста хора и коли слязоха, малко се качиха за последната спирка - остров Мармара. Потеглихме нататък. От лявата страна се намираше четвъртият от населените острови на архипелага - Екинлик. На него по план не трябваше да спираме, а и фериобота въобще не се насочи нататък. Всъщност този остров е най-малкия от четирите и има само едно село, където е и пристанището. Ето така изглежда Екинлик.


След още половин час наближихме крайната цел. Няколко думи за нея.

Остров Мармара е най-големия в архипелага и въобще в Мраморно море и втори по големина в Турция след Гьокчеада. Въпреки овалната си форма той има изразено планински характер, което не позволява образуването на дълги равни плажове. По тази причина той е и най-малко посещаван от летовници. На Мармара има две градчета и четири села, всички разположени на брега. За разлика от останалите в архипелага, територията му е предимно гориста.
Мармара дава името си и на морето, в което се намира. А самото име идва от огромните мраморни залежи, които се намират на острова. Интересен е факта, че мрамора за Света София, както и за повечето произведения на Мимар Синан е добит именно на този остров. В района на кариерите има музей на открито, в който са изложени десетки недовършени архитектурни детайли от мрамор, ваяни от древните римляни и запазени до ден днешен.

Ето и остров Мармара отдалеч.


Вече знаех какво ще е първото нещо, коетои ще направя като слезем - да проверя има ли ферибот до Авша до края на деня. Не, че беше лесно да се обясняваме с жестове, лист и химикал със съдържателя на пристанищното кафе, после с един служител на превозвача, но накрая разбрах, че има, дори два : в 14:00 и 16:30. Всъщност по старото разписание фериобота беше в 17:30, така че разликата бе само 1 час. Ето как се получи стриктно изпълнение на планираната програма, поне за този ден. Нямаше да отиде на вятъра и резервацията.
Имахме достатъчно време да разгледаме острова както беше планирано затова поехме на север към първия обект - плажа МАНАСТИР
Преминаване през градчето Мармара и леко изкачване към северозападната част на сотрова.




После слизане към плажа по тесен път и самия плаж, който се счита че е най-хубавия на този остров.


Макар и не много голям, плажът е хубав и при това доста тих. Продължихме към следващата цел - село Чинарлъ. Още с пристигането разбрахме защо се казва така. Пътя към кея минаваше през поляна, на която имаше няколко вековни чинара


В самото село няма нищо особено, а пътя нататък стига до някаква кариера, затова поехме обратно през пристанището към следващото село - Гюндоду, в което бях чел, че се намира най-доброто заведение на острова Оджакбашъ Дюрюм.
Малко снимки от пътя, който минава през няколко населени участъка преди да достигне споменатото село.





В Гюндоду излязохме на доста дълга и широка променада край морето, по която можеше да се движат автомобили. Някъде по средата й открихме заведението, което беше в ремонт. Имаше други капанчета, но не бяхме гладни особено, затова продължихме до самия край на променадата, където въпреки указанията на GPS-а път нататък нямаше. Трябваше да се върнем няколко км за да се насочим към следващата цел - село Топаач.


Отново няколко снимки от пътя




В Топаач нямаше нищо интересно, затова продължихме към следващото - Асмалъ. Там трябваше да има стари гръцки къщи, но някак си не ги видяхме, Все пак две снимки : преди и в Асмалъ.


Последната цел беше района на мраморните кариери, които се намират в североизточната част на острова край село Сарайлар.
Мислех, че ще има много краиери за мрамор, но това, което видях надмина очакванията ми. Във всички посоки, освен към морето се виждаха огромни разкривки на мраморни залежи, Гледката не бе от най-приятните, но прави впечатление.






Трудно е да се каже къде свършва една и започва друга кариера, но това не е и толкова важно. Навсякъде имаше струпани огромни мраморни блокове. Можеха да се видят много разновидности : сив, розов, светлозелен. Повечето бяха с тънки тъмни ивици, въобще ако се извади от контекста на общия лунен пейзаж, мраморът беше наистина много красив. Няколко снимки






Сигнахме и до музея, за който споменах по-горе. Там на малка поляна наистина имаше изложени недовършени детайли от мрамор, оставени там от римски времена. Има един човек за охрана, но входът е свободен.




Това бе всичко, планирано за о-в Мармара. След четвърт час бяхме на опашката за ферибота и след още малко на борда му.

Пътят до остров Авша трае около 45 мин., след което слязохме и намерихме хотела, който се намираше на главната пешеходна алея в градчето. Въобще пристанището на Авша се оказа много приятно градче с типично курортен облик. Множество хотели, ресторанти, кафенета и магазинчета за какво ли не.


Е, пълно щастие никога няма. Тук пък беше немислимо да се спре пред хотела, така че малко походихме с багажите, а после въртях из сокаците докато открия паркинг. От паркинга отидох директно на пристанището за да разузная ситуацията за следващия ден. Там попаднах на трима служители на превозвача, единият от които беше първенец по английски от всички досега срещнати. От него разбрах всъщност за какво става дума. През тази седмица единият от обслужващите линията съдове бил в ремонт, затова разписанията били променени. Една тривиална и съвсем обичайна сутуация, която нямаше да създаде никакви проблеми ако я нямаше езиковата бариера.
Написах му на лист „Авша-Балъклъ-Ердек” и той ми написа „14 ve 16”. Можеше да вземем ферибота в 14 ч., да слезем на Балъклъ, да го обиколим за час и малко и после да се качим на този, който тръгва от Авша в 16 часа като по този начин щяхме да изпълним 100 % от планираното. Човекът, обаче, който написа часовете, задраска Балъклъ. Това явно означаваше, че ферибота директно ще пътува за Ердек и няма да спира в Балъклъ. Усъмних се, но реших да не рискуваме и да се откажем от разглеждането на Балъклъ.

След малко почивка излязохме да вечеряме и си поръчахме без много умуване някакви техни ястия. Видът и вкусът им ни изненадаха приятно след цял ден гладуване. На всичкото отгоре босът прати момчето отнякъде да донесе бира, което в повечето дневни заведения в Турция не се предлага въобще.


Така приключи втория ден, в който с малко перипетии посетихме всичко, което бе планирано. Ето и трака

[Georgi_G]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Благодарности и от мен! И аз очаквам продължението.
А дали може няколко думи за плажовете или евентуално плажуване по островите колега?

[zippel]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Благодарности и от мен! И аз очаквам продължението.
А дали може няколко думи за плажовете или евентуално плажуване по островите колега?

Ако бързаш, ще ти кажа, че хубавите плажове са на Авша и в северната част на полуостров Ердек. При това са почти ненаселени, поне бяха такива в средата на юли. Повече подробности и снимки в Ден 3 и 4. След няколко дни, че пътеписа си иска време...

[zippel]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Стягам се доколкото мога, че темата да бъде полезна още тази година. Ето и следващата порция :

Ден трети : Обиколка на остров АВША и връщане в ЕРДЕК

Поради отпадането на Балъклъ програмата за този ден беше съвсем лека : обиколка на малкия остров, на който нощувахме и придвижване с ферибота до Ердек, където бяхме предната вечер.

Натоварихме багажа и поехме на север към първата набелязана цел - марината на остров Авша. Още две снимки от пристанищното градче, една от пътя към марината и накрая самата марина, която беше абсолютно празна.




Продължихме на североизток към село Чифтлик. Нищо особено в това село, затова не слязохме до брега, а направихме снимка от разклона. Насочени бяхме право на север, а в даалечината се вижда вчерашния остров Мармара.


Следващото село се казваше Игитлер и се намираше в източната част на острова. За отбелязване е, че хубавия път в началото се смени с черен, мо съвсем проходим дори за лека кола.


Още няколко изгледа от пътя, нали е пътепис




Асфалт се появи едва преди тюрбето на Али Баба, вече на източното крайбрежие (кубето отдясно).


Спряхме да го видим. Обичайно тюрбе, с обичайния кофчег покрит със зелено сукно в него. Пишеше, че е на Али Баба, но вероятно става дума за някаква местна личност, а не за героя от приказките.


Село Игитлер е второто по големина след пристанището и се намира на източния бряг. Оказа се, че притежава доста дълъг пясъчен плаж, който бе почти необитаем.






Продължихме по източния бряг с цел да направим пълна обиколка на острова. Повече села нямаше, но имаше доста селищни образувания и разпръснати вили. И най-вече няколко плажа, които искахме да видим. Първия от тях е Алтънкум, където слязохме до самия бряг.




Продължихме по южния бряг. Поглед напред по пътя и назад към село Игитлер.




След няколко км пътят малко се отдалечи от морето и самия бряг не се виждаше.


Следващото място, където слязохме до брега бе най-южната точка на Авша - нос Кумбурну. Там има няколко малки плажчета, може да се каже частни. Не като статут, разбира се, по-скоро като ползване.


Следващата цел бе смятания за най-хубав плаж на Авша - Чинар Кую. Достъпа до него е по асфалтиран, но тесен и доста стръмен път.


Чинар Кую отдалече


и по-отблизо


Пихме по едно кафе в прилежащото капанче. Единствените посетители на плажа бяха няколко патки.


Отидохме в другия край на плажа, където разбрахме откъде идва името му - от вековния чинар, под който се помещава второто капанче.


Това бе последната набелязана цел, а до ферибота имаше време, затова решихме да се върнем обратно до някой спокоен малък плаж, на който и да поостанем. Така се озовахме на Карадут. Докато на предните плажове имаше тук-там по някой човек, най-често от персонала, на този нямаше жива душа. Часът бе 11:30, а датата 18 юли.


След малко повече от час поехме към пристанището. Няколко снимки от обратния път.




Вече сме на пристанището и съответно на опашката с автомобили.


После хапнахме набързо с визуален контакт към опашката, след което обичайните маневри на преден и на заден и вече сме на борда.



Фериботът потегли в 14:00 и точно както очаквах, зави към остров Балъклъ и спря там. Сигурен бях, че и този от 16:30 часа ще стори същото, т.е. спокойно можеше да обиколим и Балъклъ и така да си изпълним програмата изцяло. И така щеше да стане ако я нямаше езиковата бариера. Крайно време е турците да се очовечат като всички останали бхалканджии, ама нещо не им се ще.

Както и да е, остана утехата, че пропуснатия остров е най-безинтересния от трите и че спестихме 55 лири. Но този път се изхитрих и слязох пеша на пристанището, за да мога да кажа, че съм стъпвал на още един остров. С този станаха 10.

Край и на третия ден. Студената вода в хотела се беше изчистила, а от топлия кран си течеше топла вода. Явно както щастието никога не е пълно, така и нещастието също.
Видяхме и какво представлява вечерята. Салати, гарнитури, трушии и хляб на блок маса, т.е. на корем. Основното ястие се раздава от персонала лично. В случая ставаше дума за половин скумрийка. Но гладни не останахме.

Вечерта се разходихме по двукилометровата променада на градчето. Капанчета, кафета, сладкарници, всякакви магазинчета и сергии и народ колкото искаш. Но обще взето приятно. Като в морско куруртно градче.

Ето и трака от този ден


Следващия ден ще бъде обиколката на Ердек. Тази част ще бъде най-обемиста, но затова пък последна. Планирам да я постна в сряда.

[zippel]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Ден четвърти : Обиколка на полуострова

Този ден бях планирал последната и най-голяма обиколка - тази на полуостров Ердек. Обиколката беше пълна тъй, като нямаше да се връщаме никъде. Освен това за разлика от островите тук имаше доста повече места за гледане.
От местостоянката ни Оджаклар тръгнахме на север към първата дел - село Нарлъ.

Излизаме от Оджаклар в посока север


Пътят следваше гънките на терена и от лявата страна през цялото време виждахме морето.


На този завой вляво долу е малкия плаж Маймун дере, но за съжаление нищо не се виждаше от пътя.


Пред нас отново кариера, но съвсем прилична в сравнение с онези на остров Мармара.


После пак отдясно склон, отляво море.


Тук-там имаше по някой туристически комплекс, неголям. Първият е Юч Чинар.


Следващият се казва Йозен.




Никъде през това посещение не видях мегаломански постройки и бетонови пейзажи като да речем в Слънчев Бряг. Хотелите и вилите почти не се виждаха от зеленина. Поне в тази си част турците са се опазили от строителната истерия, обезобразила нашето, а и не само нашето крайбрежие.

Стигаме село Нарлъ. Това е старо гръцко село и се е казвало Рода. След Първата световна война когато Турция и Гърция са си разменили население поради новото разпределение на териториите, гърците от това село са се заселили на Халкидики и са основали днешното Неа Рода, мисля че беше на ръкава Атон.
Изглед от селото


След излизане от Нарлъ стигаме до най-западната точка на Ердек - фара Балтос.


На уширението при този завой спряхме да направим снимки.


В далечината е остров Балъклъ, а от дясната страна още по-далече - Авша. И един красив залив, макар и без пясъчна ивица.



Вече се насочваме на север към най-красивата част от полуострова. Пръв поглед към нея.


По северното крайбрежие на Ердек почти няма цивилизация. Няколкото села са малки и бедни. Първото е Илханкьой.


След Илханкьой пътят тръгва по северното крайбрежие в посока изток. Промени се и вида му в унисон с по-бедния район. Все още бе асфалт, но със забележки.


На един от завоите отново спираме за снимки на брега. Една назад


и една напред.


Продължаваме на изток. Пътя все повече заприличва на нашенски между две села, но е красив. Пък и сме с подходящо МПС...


След поредния завой отляво виждаме първия от няколкото красиви плажа в тази част на полуострова - Кючукова. Първата снимка е преди него, а втората след като го подминахме. Белият чадър, от който на втората сника се вижда само сянката и няколкото палатки, сгушени под дърветата бяха единствените признаци на човешко присъствие. Датата бе 19 юли, часът 11, времето слънчево, а температурата 26 градуса.


Изаползвах спирането за втората снимка да увековеча малкото необитаемо островче Тимсах и зад него познатият ни от завчера голям остров Мармара.


Потеглихме наново, но след три минути се наложи отново да спираме. Тук гледката бе сравняема с Палеокастрица на Корфу. Е, да речем, че там е с една идея по-красиво.


Отново тръгваме и след няколко завоя отново стоп. Снимка назад към един каменист тесен залив, който ми се видя интересен и снимка напред към по-големия брат на Кючукова - Буюкова. Бях планирал слизане до плажа.


Тук вече имаше малко живот. Той се изразява в петдесетина вили и няколко пансиона. Подхода е по черен път, но си струваше.




Буюкова представлява пясъчна ивица с дължина около 800 м и ширина 15-20 м. Дъното е плоско, а заливът врязан така че въпреки северното изложение едва ли има често големи вълни. Пясъка е средно едър и златистожълт, както на повечето от нашите южни плажове. Водата на това място бе кристално чиста. За разлика от предния, тук чадърите бяха два, но не се виждат на снимките.


Топнахме си краката, но бе рано за плаж, а и за обяд, затова продължихме. Спряхме за последна снимка към Буюкова


и само след две минути за първа към следващия - в село Доанлар.


И тук слязохме до брега по черен път. Почти същата ситуация - петдесетина къщи и няколко пансиона. Същата по размери плажна ивица, само дето пясъка беше по-бял и по-едър. И същото безлюдие - нито един човек на плажа. А вече бе 11:30.


Иначе на спасителната вишка се вееше турското знаме. Не, че имаше някой там.


И турците си имат „Лъвска глава”, както и ние край Ропотамо.


Пихме по едно кафе в плажното капанче и потеглихме отново.

Като проучвах тези места прочетох, че този район на Ердек отглеждат червен лук с изключително качество. По принцип лукът е хубаво нещо към салатата, но не срещнахме досега. И изведнъж при напускането на село Доанлар видях следната картина на пътя


Спряхме и от къщата излезе една кадъна. Плитката струваше 10 лири, т.е. около 6.70 лв за около 5-6 кг. Съвсем прилична цена ако е наистина качествен. Все едно да пътуваш за Якоруда и да не купиш една мрежичка картофи от пътя. Сложих плитката в багажника с ясното съзнание какви аромати ни чакат до края на деня а и утре по пътя на връщане, но пълно щастие няма.

След селото терена стана съвсем планински.


Поглед назад към село Доанлар.


За отбелязване бе, че всички склонове бяха изкуствено терасирани, което не можех да си обясня при това скалисто крайбрежие а нямаше кого, т.е. вероятно имаше кого, но със сигурност нямаше как да попитам. Оставих този въпрос към неизяснените.


Един типичен кадър от този красив участък на пътя


И една снимка назад по крайбрежието


Време беше за малко плаж. В далечината се показа следващия голям такъв - Туран. Преди него, обаче се минава край един по-малък, чието име не узнах. Подходът не ставаше за кола, но с джипката можеше да слезем. Въпреки това решихме да отидем на големия и ако има някакво капанче да обядваме набързо. Малкия беше съвсем безлюден, но вероятно и големия нямаше да е претъпкан.


Село Туран е като останалите по северното крайбрежие. Малко и относително бедно.


Тук, обаше постройките бяха малко повече а и центъра по-бива от досегашните.


Това, което се вижда от двете страни на пътя бяха плантации от червен лук. Сеят го много по-гъсто от нас, виждаха се и системи за поливане. Явно това бе основния поминък на тукашните хора. Непонятно при наличието на такива плажове...


Подхода и към този плаж бе по черен път.


Отидохме в най-източния край, където имаше капанче. Не изглеждаше много примамливо затова решихме да прескочим обяда и да се настаним на плажа. Взеха ни 5 лири за паркинг, все едно 3 часа в Синя зона.

На този плаж на няколко места имаше стационарни чадъри, под които почти нямаше хора. Въпреки всичко това бе най-населения плаж до този момент.


Ако това нещо беше в България на 19 юли в 12:20 часа при този слънчев ден щеше да гъмжи от народ. Това е една от констатациите ми за този куруртен район на Турция, който е 100% за местното население. Не знам как е в елитните им морски курорти като Кушадасъ, Бодрум и Анталия, но тук плажовете бяха празни. Хотелите почти пълни, коли колкото искаш, както е нормално в активния почивен сезон, но плажуващите са рядкост. Като стана дума за коли се сетих за още една интересна констатация. Като изключим колите с местна регистрация (започва с „10” - Балъкесир), на 100 коли 90 бяха с „34” (Истанбул), а от останалите : пет с „06” (Анкара) и пет с „16” (Бурса), т.е. първия, втория и четвъртия по големина градове. Третия (Измир) си е на море, при това Егейско море и точно на Ердек едва ли идват измирлии. Коли с чужда регистрация не видях въобще през тези няколко дни.

Във водата нямаше промишлени замърсители, беше бистра, но човешкия фактор си личеше много яко. Пълно бе с плаващи пластмасови пликове, кофички и какво ли не. Доста неприятно впечатление. И изненадващо при толкова малко хора на плажа. Явно причината не бяха само плажуващите. И този въпрос остана в графата „неизяснени”.

Имаше и доста медузи, но това е море и е редно да има. Бяха от малките, дето почти не парят. Мисля, че се казваха Aurelia Aurita.

Постояхме час и нещо на плажа, топнахме се още веднъж в Мраморно море (като казвам за боклуците не означава, че не можеш да се изкъпеш) и продължихме по пътя си. Още не бяхме преполовили обиколката като разстояние, но аз знаех, че в останалата част няма много места за гледане и ще я минем по-бързо.

Пътя отново заизвива по склонoвете на планината.


Последен поглед назад към плажа, на който бяхме.


След десетина минути минаваме край следващия плаж - Манастир


Тук не се отбиваме, но все пак спираме да направим снимка. Поредния голям, хубав и празен плаж.


Спираме и на още едно място заради няколко скали в морето


Няколко км по-нататък още един - при село Орманлъ. Този път снимка само от регистратора.


Минаваме през селото. Отново плантации от лук.


Отбихме се да видим селото. И то като предните.


Стигнахме и до самия плаж. И той като другите. Голям, хубав и почти безлюден.


Кръгом и пак напред. Отново сме в планината.


След малко пак спирка и снимка на крайбрежието.


Още една спирка и още един безлюден плаж - Офчай.


Продължихме. Макар, че все още можеше да мине лека кола, пътят вече си беше за джипка.


След няколко км от дясната страна виждаме скалното образувания Мантар Кая, т.е. Каменната гъба. Ако питате мен, нищо особено.


Излизаме на още един залив, но този е без плаж или по-точно без пясък.


Пътя се приближи до брега и тръгна по извивките. Това предполагаше хубави гледки от колата.


Малко по-късно поредния голям плаж - Балпинар.


Пътя слезе до самия бряг. Огромен плаж, на който нямаше жива душа.


Селото Балпинар бе доста мизерно.


На изхода му от двете страни на пътя имаше навеси, където седяха кадъни и плетяха плитки с червен лук. Огромни количества, които не знам кой купуваше. При всички положения не случайните коли, минаващи по този път. Те бяха твърде малко.


Една от историческите забележителности на Ердек са останките от стар византийски манастир, наречен Киразлъ Манастир. Бил е доста голям, но когато турците завземат тези места, те унищожават всичко в него. Мястото се намира на 6.5 км навътре в планината. Решихме, че заради едни руини не си струва и продължихме обиколката. Все пак ако някой реши да го посети трябва преди моста да тръгне надясно по черния път.


Пътят отново навлезе в планината. Спирка и поглед назад към село Балпинар.


Постепенно се ордалечихме от брега и теренът стана съвсем планински.


Изкачването приключи и започнахме да се спускаме към морето. Пътят отново стана асфалтов. Два живописни кадъра




Излизаме на брега край поредния безлюден плаж, макар и по-малък.


Отново малко изкачване и вече слизаме към следващия.


На този дори научих името - Какъскалъ. Тук имаше и малко хора.


След две минути още един - Драга. И тук имаше случайни посетители.


Изкачване, завой и пред нас вместо плаж виждаме село - Чайагзъ.


Това имаше вид на малко по-заможно.


След 2-3 км стигаме до следващото село, което е и пристанище - Кестанелик.


Не се отбихме до пристанището и карахме по главния път, който в края на селото завърши така


Продължих още малко, после се усъмних в показанията на GPS-а и спрях да разгледам картата в по-едър мащаб. Не, нямаше грешка въпреки, че визуално не изглеждаше така


Явно следващите няколко км щяха да бъдат по съвсем черен път. На някои места се движехме дори върху скалата. Туй хич не ми приличаше на път между све села. Отново спрях да огледам GPS картата по-обстойно. Не, нямаше грешка. Реших да продължа, все пак бяхме с джипка, а до този момент вида на пътя можеше да притеснява ако си с лека кола и то по-ниска. Все още беше много под възможностите на джипката.


В крайна сметка изминахме тези няколко км по-труден път без проблеми. Краят на този участък съвпадаше с края на северното крайбрежие на Ердек. Бяхме в най-източната му точка. Спрях да направя снимка към други два малки острова от архипелага.


След малко се намирахме преди село Чакълкьой и неговото пристанище.


Селото бе сравнително голямо, но нямаше никаква туристическа насоченост. На пристанищното площадче имаше паметник на Кемал Ататюрк.


Поехме на юг. След селото пътят стана по-широк и макар и асфалтовата настилка да бе далеч от перфектната, скоростта ни чувствително се увеличи. Още повече, че край пътя нямаше нищо за гледане.


Стигнахме следващото пристанище - Каршияка. Тук пътя не минава през селото, но се отбих да видим какво представлява.
Джамията му е с 4 минарета, но по улиците обстановката е по-скромна.






Тръгнахме по югоизточното крайбрежие, което не е чак толкова интересно като северното, но също има няколко красиви места. Първото е един плаж, чието име не знаех


После стигнахме до село Татлъсу, край което има няколко пясъчни ивици. Татлъсу е третото по посещаемост от туристи място на полуострова след Ердек и Оджаклар. Мястото беше много по-оживено в сравнение с почти пустите, макар и много по-красиви плажове по северния бряг. Имаше много магазинчета, сергии и доста хора по крайбрежната улица, както и по плажовете.






Югоизточното крайбрежие е много по-късо от северното така, че скоро се озовахме на познатия път от Бандърма до Ердек. Още няколко кадри от него, този път при слънчево време.






С това приключи и обиколката на Ердек. Може да се каже, че полуострова е типична лятна дестинация, основно (дори изключително) за местното население. Под местно имам предвид турското. Чужденци въобще няма. Като обстановка е далеч от лъскавите морски курорти. Доста е населено в западната и донякъде в югоизточната част. Северното крайбрежие е почти пусто въпреки, че най-красивите места що се отнася до природни дадености са именно там. Не знам каква е причината за това явление.

Мястото е подходящо за хора, които предпочитат по-спокойна почивка от семеен тип и не търсят лукса и нощната гълчава. Направи ми впечатление, че сред почиващите имаше много деца. Става и за любители гмуркачи тъй като водата е чиста. Почти до всеки от красивите плажове на север има по няколко скромни пансиона, където вероятно ще ви приютят на съвсем поносими цени. С турците трудно се комуникира заради езика, но иначе са гостоприемни, услужливи и съвсем добронамерени. Нямат абсолютно никакво специално отношение към българите, най-много да се усмихнат и да ти кажат „Аа, комшу”. За битова престъпност и аклохолно-хулигански прояви мисля, че не може да става и дума, дори в най-населените части.

Приключи и моя разказ тъй, като петия ден бе предназначен за връщане и спиране на няколко познати места по различни причини, които нямат нищо общо с темата.

Прилагам трака от последната обиколка и се надявам разказа да бъде от полза на някой още тази година. Все пак днес е 6-ти август...

[zippel]

От: Турция - Мраморния архипелаг

Пропуснах да докладвам - лукът се оказа наистина вкусен, що се отнася до здравите глави. А доста от тях след кратко време омекнаха, при това на слънце. Може да е и от шантавата влажна (че и направо мокра) година. Поне до датата на моето посещение там.

[mehudi]

От: Турция - Мраморния архипелаг

браво за репортажа !