Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

    Съботно- Неделна разходка из Кораб планина - Македония и Албания с изкачване на първенеца й - връх Кораб - 2764 м

    Ден 1

    И така идеята за това пътуване се зароди в Понеделник и намери своето изпълнение в Петък на 1.10.2010 . След работа към 20:00 ч бодри и с добро настроение се запътихме към македонската граница – 2 коли и 5 човека народ (Аз - Любо, Краси, Боби, Калоян и Ники). Осъществяването на идеята за изкачването на Македоно-Албанския първенец някак изглеждаше мътно и неясно повече от друг път. Може би заради почти нулевата организация този път и липсата на читава ГПС карта, но както и да е поехме към Гюешево и каква изненада ни чакаше. Заради строежа на магистралата при Перник имаше нечувано задръстване, което отне малко под 2 часа.Ужас, до тук с идеята за пристигане към 0:00 ч и спане в околностите на планината, но какво да се прави път време няма. След безкрайното задръстване пътят до Гюешево мина неусетно, но там нова изненада - чакане и после още чакане и накрая за десерт много чакане. Какъв й е проблема на тая граница не знам, ама винаги си отвисявам. Може би лош късмет, а може би лоша организация.По-скоро и двете май, кой знае? На границата обръщам пари за магистралата и ми става много смешно. Служителнката в ‘Менувачницата’, едра и мощна македонка е заспала зимен сън като доволна Мецана на малко столче с отворена паст. Комична гледка. Едва се въздържам да не се засмея с глас. Бутам вратата и скърцащият звук я изважда от блажената дрямка. Много мила женица се оказа.
    От тук трябва да достигнем до курортното градче Маврови анови и от там по коларските пътища да се доберем до изходния пункт за върха. Вече времето много напредна и май хич няма да се спи. Наближавайки до Маврови анови ГПС-а ни предложи като оптимален вариант едно пътче, приличащо повече на пътека през почти изоставено македонско селце. Сякаш се телепортирахме назад във времето в това селце.Толкова откъснато изглеждаше от съвременния живот. Стана ясно, че оттук няма да го бъде и хайде назад. Намерихме верния път и се отправихме към селцето Ничпур. Лашкайки се по черните пътища стигаме до пост на гранична полиция. Като разбраха къде отиваме се държаха много дружелюбно, записаха ни данните от паспортите, черпихме ги с шоколад Милка и ни пожелаха приятен път. А какъв образ беше единия – изпусна си шоколада на земята, веднага захвърли автомата на една страна като ненужна вещ и се наведе да си вземе сладкишчето. Е, така е спор няма, шоколада си е по-важен! Този път води до границата с Косово, която в момента е изоставена. Пристигаме и опъваме палатките точно до самата бариера. Часът е към 4:00 и има за спане по-малко от 2 часа. Какво пък, не сме дошли да спим. Минавам в Косово на каратка разходка. Не бях стъпвал досега в тази страна. Поглеждам бариерата и установявам, че ктинара, който я заключва е отворен и спокойно можем да си минем с колите, но какво да правим в Косово сега.

    Ден 2
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:1.jpg
Прегледи:1
Размер:222.7 КБ
ID:5991309

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:2.jpg
Прегледи:1
Размер:221.3 КБ
ID:5991310
    След наистина кратка дрямка ставаме, стягаме багажа, хапваме и поемаме нагоре. По пътеката няма маркировка, а би трябвало.Това не ми харесва особено, но продължаваме. Времето е чудесно и се разкриват хубави гледки към Косовско – Македонската шир. Вървим нагоре, а маркировка така и не се появява. И ГПС-а нищо не казва, а ни ориентира само за посоката. Решаваме да съкратим малко – ГОЛЯМА ГРЕШКА. Забиваме се в едни трънаци по някакви стръмнотии. Започва едно падане и ставане. Абе чудесия голяма, а отвисоко изглеждаше много добра идея. За пореден път се убеждавам в това - ПРЕКИТЕ ПЪТЕКИ ВИНАГИ ТИ ИЗЛИЗАТ ПРЕЗ НОСА ПОСЛЕ или поне в 90 % от случаите. Е, неприятно беше де,ама сме в планината,което е най-важното и това не може да помрачи настроението ни. На Боби й дойде малко в повече, ама бързо се съвзе. Пресичаме по паднало дърво една рекичка и започва стръмно изкачване. Скоро пътеката изчезва съвсем и положението не е много розово. Спираме за обяд и да вземем мъдро решение за излизане от ситуацията. Такова естествено не се появява и правим каквото ни дойде на акъла, а то май не е най-правилното. Аз и Краси продължаваме без пътека, а другите се връщат в лагера. Часът е 14:00 и няма много време за мотане като се има впредвид, че трябва да намерим друг по-кратък път за връщане, че по този ще отнеме твърде много време и бая ще замръкнем.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:3.jpg
Прегледи:1
Размер:171.6 КБ
ID:5991311

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:4.jpg
Прегледи:1
Размер:76.1 КБ
ID:5991312
    Появяват се алпийските пейзажи и гледките стават приказно красиви.Вече сме доста нависоко. ГПС- а ни подсказва, че пресичаме границата с Албания и продължаваме да вървим твърдо навътре в страната. Наоколо се мотат стада от овце, но овчарите са се скрили нещо и няма кой да се попита. Нещо не се връзва спомням си, че като разглеждах за маршрута в интернет не се влизаше толкова в Албания. Вече е 17:00 ч, а нито връх сме изкачили нито път за обратно сме намерили. Спираме и седим загледани в планината, чудим се какво да предприемем и взимаме разумното решение да се върнем. Уфф, много тъпо, ама ги има и тези моменти. Поемаме обратно и най-накрая срещаме младо момче овчар. Оказва се албанец, а аз нищо не отбирам от този език, ама съвсем нищо даже и една дума и виж ти изненада – говори савсем малко английски.Ураааа! Показва ни в каква посока е върха! Да това обаче е подхода от албанска страна и от тази точка е около 2 часа. Благодарим и се разделяме. Няма време за днес, ако тръгнем ще сме горе по тъмно, а за връщане съвсем няма как да стане. Тогава между камъните виждаме табела, на която е описана посоката за върха за желаещите да се качат от Албания. Поляци са направили тази добрина. Щях да се учудя, ако бяха албанци. В този момент узрява идея в главите и на двама ни. Да се върнем при лагера, да станем към 3:00 ч и да се качим на челници до някъде, за да има време да се върнем. Решаваме го и с приповдигнато настроение, че още нищо не е загубено тръгваме да търсим по-удачен път за надолу. И той се появява! Върви точно по границата между Македония и Албания по билото на планината. Срещаме още овчари, които ни показват посоката, но те не говорят и грам чужд език, но все пак се опитвам да завържа диалог. Контактът с местните винаги ми е бил интересен като съм в друга държава и съм се стремял да разговарям с хората. Прави ми впечатление, че всички албанци поздравяват сърдечно подавайки ръка! Бяхме много интересни за тях. Обръщаха се след нас, гледаха ни и се усмихваха! Дали заради планинското облекло и големите раници или просто, защото бяхме различни? Кой знае, но беше забавно? По пътеката бързаме и на места даже тичаме. Идеята е да отметнем максимално път преди да се стъмни, защото, въпреки че имаме челници пътеката би била трудна за намиране на места. Пък и е непозната освен това. И ето идваме до момента, в който пак се натрисаме в онези чудесни трънаци от по-рано днес. Явно тук е тяхното царство и трябва да бъдем наказани, че сме го осквернили така подло:-)Ех, какво да се прави писано ни е днес да се търкаляме в трънаците и това си е! Времето напредва неусетно и настава мрак. Челниците веднага влизат в действие. След известно време се вижда лагерния огън запален от нашите спътници. Гледката радва окото, а краката започват автоматично да вървят по-бързо и сякащ цялото тяло се мобилизира в очакване на безценните глътки топла супа или чай. За момент се замислям, че е някак странно, както сме опънали палатките, та и огън сме си напалили точно на метър от граничната бариера с бараките до нея, а на още 2 метра се издига табелата Република Македония. Вечерта минава в приказки и смях, а плановете ни за ставане в 3:00 ч и качване към върха започват да избледняват. Всички казват, че ще дойдем пак и тогава ше се качим. Така е прави са, но не мога да се примиря с неуспеха. Просто обичам да постигам целите си и се стремя към това. Край лагерния огън се навърта и симпатично овчарско куче, което непрекъснато намазва по нещичко за хапване. Е, това е да напипаш мекото на хляба. Бая си хапна животинката, ама нека! Толкова малко е необходимо, за да доставиш радост на едно животно. Идеята за следващия ден е лежерна почивка и мотане около Мавровското езеро, но не стана така!

    Ден 3

    Ден трети започна с късно ставане като никога. След като разкопчах ципа на палатката и зърнах планините наоколо топло чувство на радост се настани в сърцето ми, въпреки хладното време. Слънцето се раздаваше максимално, сякаш като за последно и обливаше планините с безброй лъчи. Последва голямо мотане, хапване и приготвяне на багажа. С Краси направихме една малка разходка в Косово до техня граничен пункт, който ваче се рушеше. Към обяд потеглихме надолу, а кучето, което Калоян кръсти със звучното име Македон тичаше неуморно след колите.Горкото стана ми много жал. Сякаш сме го предали, но никой не подозираше, че това не е края на историята! Малко по-надолу по пътя срещнахме група от македонски туристически клуб. Спряхме и се заговорихме. Казаха,че пътеката за върха тръгва малко по-надолу по пътя и с добро темпо може да се качим за 4 часа до горе.А ние 12 часа се лутахме предния ден. Ами да, то нормално посред нощ да не видим маркировката и стартовата точка, а и по някои източници в интернет всичко сочеше, че старта е, където бяхме предния ден. Както и да е взехме решение аз и Краси да тръгнем към върха, а останалите да се ориентират към прибиране в България с другата кола. Бързо пренареждане на багажа, хапване в бързината и с Краси вече крачехме към върха, а наш верен спътник беше кучето Македон! С доста бодра крачка на моменти клоняща към лек тръс и понякога преминаващ в почти галоп се добрахме до върха за 2:50 ч, вместо за 4 ч.Срещнахме македонски планинари, които казаха, че много късно сме тръгнали и няма да успеем, ама взехме, че успяхме.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:5.jpg
Прегледи:1
Размер:95.6 КБ
ID:5991313

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:6.jpg
Прегледи:1
Размер:147.4 КБ
ID:5991314

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:7.jpg
Прегледи:1
Размер:92.8 КБ
ID:5991315

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:8.jpg
Прегледи:1
Размер:120.9 КБ
ID:5991316
    А върховете наоколо бяха феноменални. Остри високи зъбери изникваха от равнините и се криеха сред облаците. Сякаш сме в Алпите. Направихме няколко снимки, нахранихме кучето и тръгнахме малко по пътеката, която идва от Албания. Личи се, че маркировката е съвсем прясна и до съвсем скоро не я е имало изобщо. Абе добра работа са свършили поляците! Похвално! Всъщност часът беше към 17 и нещо и беше хубаво да се връщаме пак по същата схема – бодра крачка,тръс и глаоп. За 2:10 ч слязохме заедно със времето за снимки. Това прави общо 5 ч в двете посоки.Добре беше!
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:9.jpg
Прегледи:1
Размер:164.7 КБ
ID:5991317

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:10.jpg
Прегледи:1
Размер:113.5 КБ
ID:5991318
    Без да се мотаме поехме към България и за жалост се разделихме за постоянно с нашия верен спътник – кучето Македон. Скоро се стъмни, хапнахме Русенско варено (а Краси го подправи и с боб), пийнах едно кафе и потеглихме към България. Пътят не е дълъг – към 350 км, но се взима супер бавно. За 6:30 часа се прибрахме като за разнообразие минахме прес Сърбия и после през Трънския ГКПП. Легнах си в 5 ч и в 7 ч алармата ми звънна да ходя на работа. Направо не повярвах, че е истина, но пък не това са важните неща. Общо километрите, които минахме са 730 км. След тази екскурзия в списъка остават само Хърватския и Косовския връх и всички балкански първенци ще са обходени. Да видим!

    Тук има малко повече снимки:
    https://picasaweb.google.com/1089534...cedoniaAlbania
    И колко малко хора знаят за онзи чуден горе кът, а колко много долу скитат, невиждащи нагоре път!

  • #2
    От: Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

    Прекрасно! Благодарение на споделеното и страхотните снимки и аз бях с Вас на най-високите планини на Балканския полуостров!!!

    Коментар


    • #3
      От: Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

      Харесва ми ентусиазма с който сте направили обиколката по най-високите върхове на балканските държави. Няма оправдания като "Няма време" или "Няма пари". Една събота и неделя са достатъчни, а може да се кара и по-икономично. Е ако ситуацията позволява да се вземе още един ден отпуска - отлично! Много голямо "Благодаря" и за постоянството с което описахте вашите пътешествия.

      Коментар


      • #4
        От: Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

        От чисто любопитство - не бяха ли български най-високите върхове на Балканите? Мусала, Вихрен...?

        Т.
        Good guys drive Land Rovers!

        Коментар


        • #5
          От: Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

          Първоначално публикуван от Turbozmej Преглед на мнение
          От чисто любопитство - не бяха ли български най-високите върхове на Балканите? Мусала, Вихрен...?

          Т.
          Мусала е най-високият, на второ място е гръцкият и после е ред на Вихрен. Известни сме като първенци и с най-висок водопад и пещера с най-висок вход на Балканите.
          И колко малко хора знаят за онзи чуден горе кът, а колко много долу скитат, невиждащи нагоре път!

          Коментар


          • #6
            От: Най-високите планини на Балканския полуостров - част 6 - Македония и Албания

            Първоначално публикуван от Alexr Преглед на мнение
            Харесва ми ентусиазма с който сте направили обиколката по най-високите върхове на балканските държави. Няма оправдания като "Няма време" или "Няма пари". Една събота и неделя са достатъчни, а може да се кара и по-икономично. Е ако ситуацията позволява да се вземе още един ден отпуска - отлично! Много голямо "Благодаря" и за постоянството с което описахте вашите пътешествия.
            Радвам се, че ви харесва. А иначе винаги съм мислел, че най-големите пречки са преградите, които сами си поставяме. Не казвам, че няма и много други спънки, но ако човек наистина иска нещо и работи в посоката за постигането му, в крайна сметка нещата се случват :-)
            И колко малко хора знаят за онзи чуден горе кът, а колко много долу скитат, невиждащи нагоре път!

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

            Зареждам...
            X