Ходих да пийна "шорба" до Ирак - добре беша

[p-pleven]

Само минавам да река, че до Федералната част е МЕГА опростена процедура от тази година и ХОП - хайде за "шорба"!
Хората са много гостоприемни! Иначе: Жега, прах, военщиха, беднотия... не задължително в тази последователност.
Друго - не се връзвайте на всякакви местни измамници, дето ви зарибяяват по фейсбуците - картинката не е толкова захаросана! Чар има, но не е този от снимките, минали през филтрите

[Roninn]

Пешо,само толкова ли....аз като бях в Ирак,беше забранено да се движат мотори примерно в Багдат...

Давай повече,чакам с нетърпение,разбира се...когато можеш...

[p-pleven]

Пешо,само толкова ли....аз като бях в Ирак,беше забранено да се движат мотори примерно в Багдат...

Давай повече,чакам с нетърпение,разбира се...когато можеш...

Ми... на влизане в Багдад ме спряха на последното КПП и докараха едно ХЪМВИ с двама стрелци в ремаркето и ми рекоха: "Карай бавно пред джипа и не се отдалечавай!". Не знам кво се бяха спекли, еле, че постоянно пускат по Фейса, че всякакви мотористи се снимат от Багдад... Но се минава покрай американската база, дето е преди "Входната врата", която Иран преди 2-3 месеца я беше бомбардирал с ракети и е особено "чувствителенобект"...

Карах около 15 км в жега 46 градуса. В ляво от пътя една бетонна ограда и само вишки, ХЪМВИТА с всякакви "специалисти" и оръжие (само там видях и гранатомети в каросериите им).. По едно време ми бибитнаха от джипа и шофера метна с ръка "Айде, драскай, оправяй се!"
После около "Зелената зона" - не дават нито скутери, нито мотори - на всякъде другъде няма ядове, никой не те закача.

Изобщо, "неудобството" да си с мотор го изпитах и в Кербала, където ме върнаха - бях тръгнал към "магнита": Свещенната джамия на Имам Хюсеин... и я пропуснах... Кербала между другото по табелите се пише "Свещенния Кербала" - там е Меката на шиитите. Щеше ми се да отида и до мястото, където е била нашата "База Индия" (до колкото проучих би трябвало да е около Университета на Кербала)... но имаше някакъв "ден" в който имаше много йора по улиците, постоянно пееха от минаретата, полиция, военни... жега, жега... И се установих преди тръгване за България в кебапчийницата до полицейския участък

Вавилон и прочутата "Вратата на Вавилон" - ново строителство. На хълма - Двореца на Садам - не се допускат посетители. Интересните неща ги научих от човека, който продава билетчета: за символики, за фигури и орнаменти и т.н. - една бърза беседа за 15 минути и после обиколка по "улиците на Вавилон" за да се намести картинката. Освен "Портата", другото интересно е "Лъвът" - двете неща, за които ме питаха дали съм видял всеки иракчанин.



Ео и малко снимки от Вавилон:


Това е двореца на Садам на хълма над Вавилон::

Из сокаците на Вавилон - еднотипно ново строителство:


Лъвът от Вавилон. Открит от местни селяни около 17хх година



Веднага след влизане през "Вратата на Вавилон"




И... премиум кебап" от фаст фуда срещу полицията в Кербала:

[p-pleven]

Хайде сега да разгледаме квартла, в който се намират голяма част от хотелите за чужденци....
Държавата, в която където и да копнеш да боднеш стрък на домат и... блика нефт...Столицата е ето тази незахаросана картинка:

[pansim]

Уау...давай още

[p-pleven]

И, както традицията повелява - време е за политкоментари.

В хотела се запознах с един пич, германец, който на правителствено ниво работеше за предоставяне на помощи от ЕУ за Ирак: оборудвана за болници, за образованието и подобни.
За 2 часа ми разказа "картинката", която бе пред очите ми: Как столицата на една от най-богатите страни на нефт е на това дередже: боклуци, проблеми с тока и беднотия? Краткото обяснение: По време на Садам е имало само едно семейство, което е било корумпирано, сега всички са корумпирани. Просто преразказвам! Дори питах хора: "Кога беше по-добре, сега или при Садам?"... и отговора бе един и същ...

Вечер, когато потреблението на ток скокне: климатици и подобни... Пред ВСЕКИ хотел имаше по един генераток, от ония, дето ги помнип - с ремаркетата от БНА, ВиК, ТЕЦ и т.н. и.. КОгато тока угасне вкупом се включваха всичките тези генератори. Когато си уморен от път - не ти дреме какво бучи на улицата, важното е климатика да работи! По кварталите видях картинки, представляващи: генератор, от който "излиза" сноп с кабели като за домашни разклонители, кдо диаметъра на снопа бе поне 1,5 - 2 метра... и всичките тези жици, окичени и висящи по дереците се "пръскаха" из махалата....



Но основно: Иракски Кюрдистан (където обикалях миналата пролет) е много по-различе като релеф и климат. И Кюрдистан и Федерален Ирак дережето на пътищата е 50:50 тежки разбити "дароги" и перфектни шосета.
Хората: в двете части - изключително гостоприемни!!! Във Федералната част бързах да обясня, че не съм амариканец - за всеки случай. Но има някаква ... "дистанция в чувствата", която много силно се долавя от страна на кюрдите към арабите - факт!

По КПП-тата: един с един нямаха еднакви униформи. ПО-късно видях, че униформите се шият в квартални дюкянчета (пожех да си купя от-до с изключение на оръжието, естествено), но много се тачеха и брандове като "5.11", "Колумбия" а особено впечатление правят тениските на служебните водачи на кучета - всякакви шарени, на които имаше картинки, "сцени", рисунки на кучета и т.н. но задължително с надпис "K9 Unit". Кученцата - леко гладнички, със стърчащи ребърца, някои - стресирани... но на служба.
В кюрдистан масово се ползват АК румънско производство - с ръкохватката на ложата, във федералната част - всичко, което съм виждал по филмите и особено АК китайско производство, с байонета дето е неподвижно закрепен (сори, не съм специалист да говоря с детайли).

Бензина се лее по улиците под формата на пълни бутилки от минерална вода. Всякакви, ВСЯКАКВИ лъскави джипове съм виждал да спираът до сергиите и да наливат жадно от шишетата. Аз търсех бензиностанции, като определено качеството бе различно от нашето, но не драматично. За цялата екскурзия ме черпиха около 2 резервоара с гориво - наливам примерно половин, тръгвам да плащам, а човека ме отпраща с усмивка...

[Roninn]

Ако си там още,не си прави експерименти с шиитите....изобщо на юг от багдат ...магистралата към басра..

Ние се движихме с охрана от бордър полис на ирак...и на излизане от багдат,охранителите си махаха и слагаха различни атрибути ..пръстени и т.н

За да имитират пренадлежност ..към .сунити,шиити и т.н

Смятай,охраната колко са били наплашени ,със картечница и автоматчици два джипа

[p-pleven]

Нещата са много спокойни - никога никъде не ми е трепвало безпокойството (за разлика няколко дена по-късно в Турция, на границата със Сирия).
Навсякъде: полиция, военни... не знам, милиции ли са... Но е пълно с униформи. Хората явно вече са свикнали, че има и чужденци... Но честно казано - не съм слизал от седалката и не съм се отдалечавал от мотора в тази част. Но където и да мръднеш - само военни, само постове.

[p-pleven]

Пътя Мосул - Багдад.

408 км. Тръгнах към 8:30, понеже бяха запушили мотора в гаража на хотела. Тъкмо хвахнах и "бонуса" - голямата жега. Имах малко "тренинг" по всякакви анадолски маршрути. "Таргета на поносимост" ми бе 47, т.е. ако стане 47 градуса по показания на таблото - спирам. И се почна: 45, 46, 46, 45, 46 градуса - така общо 6 часа (времето включва и мотането по 7-8 КПП-та по пътя)

Какво е 'интересно" по този път? ТЕПСИЯ, няма къде да спреш, равно, поле, НИКАКВА сянка покрай пътя...

От Мосул посока Багдад до към 40-50 км от града, на всеки 2-3-4 км в ляво на пътя, на възвишения имаше укрепени военни постове. Представляваха квадратен висок зид, в ъглите кули, а от бойниците на купите стърчаха всякакви дула + зелени човечета зад тях.... След това постовете почват на 10+ км, а преди Багдад отново се сгъстяват, като бяха по-масивни - с висок земен насип пред стените и дълбок ров между насипа и стените.

Има бензиностанции, които наподобяваха укрепленията, без кули и оръжие, но в страни от пътя. По-късно се научих да ги различавам по светло зеления цвят - всичките са боядисани еднакво. Имаше и няколко заведения за хранене. Обикновено бензиностанциите и заведенията по някаква логика бяха близо до военни укрепления, но имаше 2-3 изключения.

На запад от тази посока на пътя, казва, все още дълбоко в пустинята има остатъци от ИД и натам се минава само по конкретни пътища и с ескорт в iOverlander го пишат

Заради забавянето сутринта и жегата пропуснах Хатра и я оставих за следващия път.

За 6-те часа почти стигнах собствения си предел на физичеста издръжливост (все пак съм "трета възраст"). След 4 часа на 45-46 градуса пек, във фойето на хотела в Багдад имах усещането че щях да колабирам или каквото и да е - за първи път го усещах. Но бърза хидратация и нещата се стабилизираха.

На връщане хванах нещо като "прашна буря" (че звучи страшно ), макар да не бе толкова силен вятъра. Видимостта на места спадаше до 1 км, а може би и заради прахоляка, но температурата на въздуха бе поносима - около 30 градуса


Едно филмче за представа от пътя. Има и кадри с военните постове в ляво

.

[p-pleven]

Малко сборни снимки за придобиване на общо усещане, макар истинския чар, истинските емоции, всичко друго, което си струваше това бъхтене по пътищата, се случваше между снимките



Пред Портат на Вавилон:





К9 куче на едно от КПП-тата. Животното беше много плахо, дърпаше се страхливо, но не бе агресивно.






Нощен живот в Багдад:




Един от генераторите на улицата:



Пред хотела




На паркинга пред Вавилон



В една закусвалня в Багдад. Яде се с пръсти - бързо свикнах




ТОва е хотела - много популярен, основни удобства, ви-фи




Сутрин, преди да хвана за Текрит, Самара и Мосул



Нощен живот в Багдад:

Н

[Roninn]

Това пиле с булгур ....е популярно там....бяхме в една казарма на границата между Ирак и Иран...разбира се,войници готвеха....пилето тънко като мекица...

[p-pleven]

Като за епилог - всичко е написано и го има в нета: как, къде, колко, защо + доста дезинформация във Фейс групите "Ирак травелинг кафе" и "Ирак травелинг кпмюнити" от местни "гидове".
iOverlander дава много ценна информация за планиране на пътувне в тази посока.
Мисля, че с около $300 изкарах цялата седмица: хотели, ядене, гориво, ядене... Казах ли за яденето?
Мобилен интернет - само от еСИМ и BNE _ никакви ядове
Вода има на всяко КПП, бензиностанция и навсякъде - всеки предлага.

Мисля, че началото на Май ще е перфектното време, аз ходих в края на Май, но пак бива.
Нощно време е абсурд за пътуване ЕДИНСТВЕНО заради лошите пътища и затворените бензиностанции. Не съм пробвал, но предполагам ще има и неудобства от страна на военните.

За ниво на сигурност - миналата пролет спах 2 нощи на палатка в Кюрдистан, но там е видимо по-спокойно и не толкова милитаризирано ежедневието. А и времето бе благосклонно, също и климата.
ЗА Федерален Ирак и сигурност. Запитах моя познат от хотела. Думите бяха буквално тези: "Армията държи под контрол всичко и не може да си позволи друго. Ако не го прави - ще дойдат ИД и (буквално!) гей организациите".

П.

П.П. не е кой знае какъв пътепис, но щом аз бях там, значи всеки може!

Важно: Мапса НЕ НАВИГИРА, само офлайн навигации

[Roninn]

Това пътуване е много смело начинание,когато бях там,се стреляше и гърмяха бомби почти всеки ден.
А и ние ходихме основно ,по военни обекти.


Дълго време спях в хотел Ищар ...до река Тигър..
Отсреща бе хотел Палестина

Случайно погледнах историята на този хотел и видях че е имало бомба,която две години по рано,е съборила едно от крилата,е което крило спях и аз в момента.

Разбира се,бях служебно по работа,и тея неща са ни предварително известни.Спомням си,като кацнахме на летището в Багдад,и тръгнах през ръкава на самолета,всичко миришеше на блажна боя....викам си,правят някакъв ремонт и затова е толкова топло.

В момента в който влязох в летището и разбрах че това е от жегата ,въоръжените до зъби войници,кпп -та през точно 100 метра ,мизерията и си рекох....аз съм бахти и тъпака ...сам доброволно се набутах за Ирак....къде попаднах...

Не съжалявам нито миг ....сигурен съм че и за теб е така.

[p-pleven]

О, аз се кефех всяка една минута на всичко! Обичам подобни среди, където всичко е етествено и няма комерс.Особено възможността да се скитам вечер и уличките без притеснение - на всеки ъгъл я военни, я полицаи, а през пресечка - джипче с някоя "нинджа" зад картечницата + К9 от време на време - ИДИЛИЯ! Искам и тук така, в Страната на Българското Кисело Млеко!

Видях една вечер само 2 жени в една закусвалня тип "заводски стол" и осъзнах, че късмета да съм с топчета в потурите също е в моя полза.

Бях в хотел "sarko hotel" - на няколко преки от реката - базов лукс, малко като войнишка столова във фойето - познатата гняз и мизерия - радвам се, че пропусках кетъринга. Иначе много популярен. Имаше два Дефендъра от франция - много наточени, видели път джипки, без излишни али-експрес шукарии... Т.е. мястото е познато на пътуващи хора, много добра цена и удобно място. Пиша го за някой ако реши да ходи. Всякакви чужденци, всеки се кефи да си лафиш с него и след втората среща... примерно мен почнаха да ме поздравяват от сорта "О, Петьо хабиби!" Абе... моето място! Пак казвам - всяка една минута се кефех, дори и на губенето на време по КПП-та, дори в трафика, на мотането по офиси тип контейнери "Еко той" за да мина 50 метра от Федерален Ирак в Кюрдистан с някаква хартийка в ръка! Спомням си и се усмихвам!

Сутрините, като минавах през Багдад, бензиностанциите в центъра бяха затворени, а отпред стояха военни. Същото бе и около явно важни сгради и места: военни с калашници, чичковци с "ютии" на кръста до... бели момченца с дебели вратове и костюмчета, видимо НЕиракчани, с познатите очилца и слушалки в ухото и "надиплени" колани, повдигащи недискретно широките сака... На мене като аматьор са ми интересни тези неща и оглеждах. През деня - познатите конвои с огромни джипки, обикновено бели и вътре от същите момченца.

[Roninn]

В кюрдистан не ме взеха ....там имаше и жени от нас,разправяха че имало градове,в които ако колата ти е по стара от 2 г...не можело да се движи.

[p-pleven]

В Кюрдистан е леко друга картина. Много, изключително много уважавам и харесвам кюрдите. Още първата ми среща преди години с тях, в Турция, ми откриха един нов свят!
Кюрдите са тези, които са спрели ИД да не смачкат Ирак: ПКК, кюрди от Иран и Сирия, от Кюрдистан - всички загърбват каквото са делили и... В Мосул "стария град" е нещо като "атракция" - стоят развалини от 6-месечната битка за освобождаване на град. Не е нужно да се обикаля много за да се видят тия останки - те са пътьом и точно до изхода на града посока Кюрдистан. Та всичко това - благодарение на кюрдите... и малко помощ на големия брат.

В Кюрдистан целта ми бе град Халабжа, където синът на Садам, Али химика, е бомбардирал града с химическо оръжие за да избие кюрдите. Има страхотен музей, страшно много снимки, мемориал, нещо като паркинг на който има стари самолети и танкове. Особена важно за миналото и емблема е един джип, с който няколко човека бягат в Иран - натровени и умиращи по пътя. Оцеляват мисля само 2 деца, като съвсем сково момчето, което било оцеляло, почина на стари години. Направо ти се къса сърцето като четеш и гледаш в музея!

Бензина там също се лее по улиците, но има и по-съвременни бензиностанции, в които има 2-3 вида бензин. "Супера" е супер качество и никяакви проблеми и шумове при двигателя. Едни познати били наливали "обикновен" и много се оплакваха от лоша работа на моторите... Това за инфо...

Сега.. Първите хора, които се запознах в Даху, Кюрдистан, бяха.... двама гея, ...... Направо ми бе като удар в лицето - и тук ли! После видях и в Багдад иедни "наточени" ... Явно моя познат верно е много в материята - ако армията опусна контрола ще напъплят гей организациите... както и да е.

Като цяло Ербил е много подреден град, поне в по-периферната част, където щъках. Сюлеймания - ОК, съвременен град, бива... Селата са средна работа - има от всичко, но преобладава подредената гледка.

Пътища... 50:50. На път за Халабжа минах по един... "път"... В един момент се чудех дали правилно постъпих да се набутам в тази страна. Беше: КОНВОЙ от най-злабния, с цистерни, пътуващи на юг. Всякакви цистерни: нови, стари, смачкани, пробити и запушени с парцали, без гуми на някои от осите. ВСИЧКИ КАРАТ НА УМИРАНЕ - гонят кирията! И това през един път от сорта спискане от хижа Кашана към Етрополе, но хоризонтален, не на баир... В един момент пътя "стана широк" - две ленти в двете посоки И .... всеки кара във всяка лента във всяка посока... Направо родео. Никой не жали влекач, цистерна - газ или умираш! По едно време излязох от месомелачката, някъде преди Сюлеймания и почна дори перфектна магистрала с много красиви планинаки изгледи...
На връщане ор Халабжа към Ербил тръгнах с тягостното чувство, че пак ще участвам в този филм... СЛед Сюлеймания реших да опитам друг маршрут - уцели се много добро и спокойно планинско пътче и... минах метър!

Но и тук не съжалявам - кога друг път ще видиш всичките тези неща!

Кюдската армия се нарича "Пешмерга". Нормално явление е да видиш някой военен да отива на работа с автомата и раница и да чака на спирката за автобуса. За преминаване лесно през КПП-тата установих, че паролата е думичката "Турист" - щом я кажех всички се усмихваха, почват да ти се радват, някой се снимат по мотора и носят студена вода...
Срещах разни военни по пътя, няма милитаризация както във Федералната част, освен КПП-тата. Но "старите кучета", предполагам такива, дето са минали през войната - няма как да не ги забележеш. Обикновено бяха шефчета по КПП-тата. Въпреки всичко - невероятно услужливи и гостоприемни. Дори имаше вариант да спя на палатка в двора на едно поделение, но се отказах.

Но и кюрди и араби - еднакво гостоприемни! Един във Федералната част като почна: имаш ли храна, имаш ли вода, имаш ли пари - ако нямаш ще ти дам! Друг пък - ела да починеш на климатика. Трети те кани вечерта ей така, да ти даде нещо да хапнеш. Четвърти иска да ти подари диня 10 кила, като не стана - реже я и те кани... Кво беше още - не е едно! Нормални, обикновени, видимо незаможни хора, които ти бибиткат по пътя за поздрав, децата се побъркват да ти махат....

И така!

[sonda]

Много интересно, Петьо, браво за ентусиазма Доста екзотина за нас територия, но не много далечна. А спомена на горе за проблеми в южна Турция, какво изпати там ?

[p-pleven]

В южна Турция, под Урфа има един град Akçakale с ГКПП към Сирия. 20 пъти съм минавал покрай тази отбивка, а не бях ходил до града. Тъкмо да проверя на място какво е положението - отворено ли е ГКПП-то със Сирия?
Самото Akçakale е едно прашно, нищо особено градче, което ядно живее свой живот, далече от цивилизацията, а преобладаващите жители бяха араби.Прахоляк, всеки ме гледа като извънземен, спреш за малко и веднага става панаир... УЧУДВАЩО за граничен район - не се набиват на очи военни или полиция (които са част от пейзажа на други подобни места).

Та,,,
Спирам до една дюнерджийница, понеже съм умрял от глад. Младежа, дето въртеше изделията - ей такив очи ококори. Питам цена за дюнер - дори не включи да ме "натовари" (което си е съвсем в реда на нещата)... Прави НЕВЕРОЯТЕН дюнер: вкусен и окло половин метър дълъг, дебел колкото предмишницата ми!!! Давам му 200 лири, дюнера е 110. Младежа отива да развали парите в съседния дюкян, връща се и ми дава 190 лири. Почва спор: Аби, връщаш ми повече! Не! СМятам на елката - НЕ! Викам си - тоя иска да черпи. По едно време идва - стана грешка - оправяме бакията с рестото. До тук добре.

През това време се събират хлапета - всеки те гледа, гледат мотора. Почват да просят - искат дюнери. Появи се няккъв келеш и почна: "Фак ю, мен! Но проблем!"... Келешчетата почнаха и те: "Фак ю!, Фак ю!".... Ха! ВИкам си кво става. Зимам дюнера в чантичка, каквам се, паля... Едно келешче почва да ми върти масура. Бутам го -викам - проблем, йок! Той не - иска да дава газ. Зеха да барат по багажа - надигат, оглеждат - то всичко е вързано, ама очите ми в тях. Мотора заклещен от колата на оня с "Фак ю"... Правя маневри... Келеша бара масура... Мисля си - сега като вклюа на скорост и копелето реши да навие... държа съединител... Та се появи един "батко" и хвана онова копеленце да не бара и ... отлепих! Ония след мен скандират "ФАК Ю! ФАК Ю!".... ебАни копелета!

Принципно НИКОГА до сега не съм имал подобни изпълнения. Искали са да карат, да се снимат - ОК. Но скандирания "фак ю" и баране, навиване - никога. Сигурно имам към 80к км в турция и съм се навирал къде ли не, дето и на картата го няма - винаги съм се разбирал с местни - деца, възрастни, цивилни с калашници на рамо покрай пътя - никакви драми!

Просто там яво е така - някаква общност.

Границата беше отворена за търговия между местни. За преминаване - не. В Хатай е отворена за "притежатели на пспорти" - явно за сирийски граждани/ В Нюсайбин е затворена. При Хабър - също .

Ха! Дори го намерих на Мапса оня с дюнерите: https://www.google.com/maps/place/HA...oASAFQAw%3D%3D

[sonda]

Аа..Келешка история. Но заобиколен дори от "дечурлига", на такова място, и сам човек , наистина е стряскащо, защото не се знае при една елементарна "грешка" как може да ескалира ситуацията, непредвидимо е..То такова нещо може да се случи на всякъде по тези ширини. Сещам се за Дрехарски в Макоко с един Форд Фокус, до един оазис Първо един "доброжелател" му предложил да се изкъпят заедно голи в един гьол, и той се съгласил , за което после съжалявал, тъй като намеренията на арабина били не съвсем безобидно-сексуални..После един час се мъчил да изкара от колата дечурлига дето я взели на абордаж- извади едното, другото влезе през багажника- после обратното Но го разказваше със смях, гледайки назад...Та и ти- ще го забравиш, ще останат хубави и незабравими спомени..Така е по тоя свят- шарения..

[p-pleven]

Аз не съм предубеден. Същата вечер спах до Урфа в двора на работилницата на 5 братя араби, майстори на метални изделия. Преди да разбера, че са араби, ме почнаха; чай искаш ли, вода, нещо имаш ли нужда? Та си обяснявам келешките истории с махленски манталитет на едно затворено и изолирано общество.

има 1-2 случая познати да разказват за подобни случки около Хатай...
Но мърша има навред. Примерно, миналата година ме рекетираха едни турски мутри на влизане в Кюрдистан за "издаване" на passenger list" - хартийка с три имена и малко данни от паспорта, която "важи" по турските проверки на ГКПП-то., а можеш да си я напишеш сам. На приятели са искали по 20 евро, аз след кратък "пазарлък" минах с 5 евро, и то им дадох банкнота, дето няколко години се мотае по джобовете - бях я намерил до едни храсти до Дуранкулак докато бях по "голяма нужда"

Част от шоуто!

[Roninn]

В Ирак,почивните дни (уикенда) са петък и събота....неделя е работен ден.Администрацията,държавната работи от 8:30 до 12:00 часа и имат няколко почивки по 10 минути и една голяма от 10:30 до 11 часа....

Ако кажат че нещо ще стане бързо,това значи в рамките на месец.....Лятото се съмва сутрин към 03:30 часа ...към 16 часа вече е тъмно....не помня,но мисля че сме в една часова зона...

На кпп -та има или имаше по две ленти,едната за простосмъртните и една за коли със специален статут.....правителствени,военни,полиция ....ние се движихме с правителствен американски огромен джип шевролет и със охрана ...нон стоп

Не съм изпадал в такова състояние да сме били заплашени или друго.....

Една смешна случка,нашия шофьор през ноща,на едно кпп някъде около Басра ...близо до персийския залив...с огледалото удари един от полицаите на кпп-то

Слезна нашия...започнаха да се карат и накрая се сбиха на поста...нашата охрана и ние,с разгънати приклади ....незнаеш да стреляш или да се смееш....



П.п А....нашия победи

Нещо около обяд,независимо че сме в пустинята и сме на благословията на един двг ...разбирай ако загасне,и климатика спре,имаме между 30 минути и максимум час живот...шиитите хвърля едно чердже и почва да се моли...и не го закачаш по никакъв повод дори в хоризонта да виждаш идващ неприятел....

[p-pleven]

До Басра - другата екскурзия. Някъде там е и "Магистралата на смъртта" - позната от снимките с многото изпотрошени и избомбени иракски коли, камиони и танкове.

Иначе - КПП-тата според големината и капацитета, са с от 1 до 3-4 ленти. Аз се набивах директно там, където видя униформи - няма смисъл да ми подвикват, да правя маневри в потока и т.н. Определено простосмъртните имат "страх" на униформите. Примено: един бус спря на "легналия полицай" където военния проверяваше, но вътре в буса бяха пуснали перденца да им пази сянка на пътуващите и не бяха ги прибрали. Полицая/военния нещо извика, шофьора видимо много яко спече, а перденцата се дръпнаха и отвътре мигаха и гледаха плахо. Вече тия с джиповете и "служебните карти" - показват, не се правят на играчи, вижда се, че се знаят с проверяващите, но не тарикатеят. В малките градчета, където всеки се знае - фейс контрол.

До Кербала бях спрял на връщане в едно просторно и изоставено КПП на магистралата. Там мръхтяха на сянка една патрулка с 3-4 сънени полицая. Та докато си почивах ги гледам - дойде време, спират рахата, вадят килимчетата и се молят. В това отношение няма грешка!

Мако в страни от темата. Вече в Турция спрях до една джамия на пътя, после преспах в нея. Но преди това мина един ТИР-аджия да се моли. След молитвата дойде и почна: каква вяра имаш? Аз - атеист съм. Той - уважаваш ли исляма. Аз - уважавам всички, всички сме приятели. Шофера: Щом си атеист и уважаваш исляма - ей сега ще те напрява мюсулманин! Хахах! Грабна ръката ми и почти извика: Повтаряй след мен! ... и почна да изрича ония думи, за посвещаване във вярата... Викам му: Аби, още не съм мислил достътъчно и не съм напълно готов да приема вярата.... и той ме остави... После последваха няколко цитати от Корана и напътствия и... отпраши с ТИР-а.

Та хората са сериозни!

Хващам се на няколко пъти, че минавайки вече в "цивилизацията" почвам да се дразня първоначално на кифлите с минижупи и разголени стомаси... но това са лични усещания...После свиквам. Смисъл такъв, че съм виждал страшно красиви жени, макар и с ... "роби" ли са тия облекла. Да не отварял дума са кюрдки - просто... макар на дърти години... ми се приискало няколко пъти да съм с 20 години по-млад! (Даже мога да пусна локейшън на една бензиностанция на път D400 до сирийската граница, дето на касата е една девойка, кюрдка - ОГИН!.... защо се сетих... )

[Roninn]

В тъмната част на деня,100 метра преди кпп трябва в купето да свети ,предните прозорци да са свалени ...иначе могат да стрелят по теб.