Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Патица по пекински!

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: Патица по пекински!

    .


    На другия ден след завръщането


    – Е? - погледна ме въпросително жена ми.
    Кимнах.
    – Китай е пътуване в друго измерение. Всеки километър променяше представите ми
    от една крайност в друга. Градските пейзажи от бетон, стъкло и метал предизвикват страхопочитание.
    – Може би времето за китайците тече по различен начин! - отбеляза тя.
    – Честно казано тази екзотична страна ме изненада приятно. За разлика
    от сладникавата средновековна Европа, в Китай всичко изглежда различно.
    – Очевидно настъпват по целия свят вече не с ресторанти, а с пари в брой! - отчете реалността тя.
    Въздъхнах тежко.
    – Бягахме от комунизма, а Китайската комунистическа партия ще става световен лидер.
    Нещо сбъркано има с нашите бивши комунисти, сега демократи.
    Поклатих тъжно глава. Нямах отговор на въпроса.
    Погледнах се в огледалото. Стори ми се, че очите ми бяха леко дръпнати.
    Усмихнах се на обзелото ме въображение, но вместо традиционното сутришно кафе,
    необичайно за навиците ми, направих чай от плантациите на Суджоу.
    Всеки турист, посетил Китай, задължително става малко китаец, защото е просто невъзможно
    да не бъдете проникнат от местната култура, оригиналните обичаи на древните хора, кулинарните
    традиции и не по-малко съвременната модерност.
    Вероятно и при мен са променят характеристиките на ДНК-то.
    Отпих от чая загледан в теракотената армия декорирана на чашата.
    Поне въпроса „Как ще ги стигнем?“, имаше лесен отговор.
    Никой не може да стигне китайците!


    До нови срещи!
    Искрено ваш: 阿塔纳斯·米哈伊洛夫


    .

    Коментар


    • #17
      От: Патица по пекински!

      Теракотената армия е била натрошена при селско въстание. Има само една намерена непокътната фигура, която е изложена там отделно от другите. Всички други са събирани като пъзел - преди е отнемало 2-3 години да се сглоби една фигура, сега с напредналите технологии отнема доста по-малко време. Боята, с която са боядисвани фигурите, избледнява като се изложи на въздух. Това е и причина да не разкриват други хиляди фигури, на които се знае местонахождението - надяват се да дойде технология, която ще я запази.
      А в едно от магазинчетата наблизо продава сувенири един от мъжете, тръгнали да копаят кладенец и открили теракотената армия.
      Последно редактирано от Kozzzec; 10-10-19, 20:45.

      Коментар


      • #18
        От: Патица по пекински!

        Респект за положения труд по пътеписа!
        Следващия път на някое място с по ведро настроение!
        Дизелов Jeep, не е Jeep.

        Коментар


        • #19
          От: Патица по пекински!

          Прекрасен пътепис Майкъл адмирации!!!

          Имам следния въпрос:

          През 2006 година посетих Тянжин с кораб и ходих на еднодневна екскурзия до Великата Китайска Стена.
          Тянжин е силно индустриален град и въздуха очаквано беше като девненския х100 и смога не се вдигна за трите дена.

          Пътувахме с автобус до Стената около 200 километра в планините и смога там беше почти същия.
          По пътя помежду пушещите комини сееха и обработваха плодове и зеленчуци.

          Какво ти е впечетлението сега?
          Беше ли въздуха замърсен от промишлеността?

          Поздрави


          Land Rover Discovery II, V8 4.0
          VW Golf VI variant
          Гагич: "...Никой сериозен оффроудър не е сложен заводски на въздух, само СУВ за пред нощния чалга-клуб, пред кафето и за друсни-полянка..."

          Коментар


          • #20
            От: Патица по пекински!

            Майкъл, с удоволствие чета пътеписите Ви. Те са като най-добрите филми на "кинопътешественик".

            Коментар


            • #21
              От: Патица по пекински!

              Първоначално публикуван от Alexr Преглед на мнение
              Майкъл, с удоволствие чета пътеписите Ви. Те са като най-добрите филми на "кинопътешественик".
              +1
              Много готини пътеписи пише Майкъл. С нетърпение очаквам поредния.

              Някога преди доста години и аз с жена и приятели посетих Китай. Ще споделя на кратко това, което си спомням:
              Великата китайска страна ми докара велика мускулна треска на краката. На другата вечер се възползвах от масажните услуги в хотела. Поръчах си масаж на ходила и получих цялостен масаж с топла ароматна вана за прасци и ходила изпълнен от две масажистки, и тъй като те не знаеха ни английски, ни руски повикаха рецепционистка да превежда. В хотела в който бяхме настанени само на рецепция знаеха английски и руски. Масажа за 5 звезден хотел изобщо не беше скъп.
              За храната: в магазините е евтина, също и в някои заведения е евтино. Но тогава поне не във всички заведения обслужваха туристи. А в тези заведения, които работят с чужденци цените си бяха европейски. Това важи особено за алкохола. В тези, които бяха за местни хигиената клонеше към 0, а в "нашите" всичко беше чисто с масички и дивани във фоаетата, много цветя и луксозни парфюми в тоалетните.
              Магазините вечер не продаваха алкохол. Алкохолизма и хазарта са най-сериозните пороци за китайците до степен да застрашават великата държава.

              Постоянно с нас бяха 2 екскурзовода и ни брояха по 100 пъти, за да не се изгуби някой. Казваха, че ако някой изчезне те и техните семейства също ще изчезнат. Комуникираха с нас на руски и си имаха руски партизански имена, за да е по-лесно на чужденците.

              Следващата година 2008 щеше да бъде олимпийска за Пекин и здраво се градяха пътища, паркове и "Птичето гнездо".
              Още на летището ни посрещнаха със тотална забрана на тютюнопушенето и събраха на всичките запалките. Още тогава забраниха пушенето в заведения и други закрити обществени места. Беше доста тежко на някои от нашата група, които дори и в самолета на Айрофлот пушеха някакви цигари, които стюардесите безплатно им раздаваха.

              Пътуването до Шанхай п план трябваше да бъде с влак със спални вагони цяла нощ, но 2 дни преди ние да дойдем имаше влакова катастрофа със същия влак, за който предполагаха, че е умишлена-тероризъм. Затова литнахме със самолет и спахме една вечер повече. Тези разходи ги пое китайския туроператор.

              В последствие ще разкажа повече за ресторантите и за патицата по пекински.
              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

              Коментар


              • #22
                От: Патица по пекински!

                Китайската цивилизация има 5000-годишна непрекъсната история. Територията на великата държава е приблизително 9.600.000 квадратни километра е населена с повече от 1.300.000.000 души. Китай е една от държавите с най-многобройно население, но и с най-много националности 55 малцинствени групи. Освен това има и такива коренни жители, които не се причисляват към никоя група.

                Начините на хранене варират в зависимост от условията на региона, който обитават. Китайската култура е необятна, а всяко малцинство допринася със своята различност за обогатяването на палитрата от различни ястия. Всяко малцинство говори различен език /с малки изключения това са националностите хуей и ман, които използват китайски език/ всяка националност използва освен съвременния китайски, така и свой собствен език, има различни вярвания, различни ритуали и култура, различна кухня. Тези малцинства или националности не се женят по между си, не смесват своята култура и традиции. Освен това преди години и придвижването е било трудно и бавно с тези големи разстояния и традиции те са запазени през вековете.

                Тези, които живеят в планинските райони, се препитават с елда, царевица, картофи. Свинско, овнешко и говеждо са основните видове месо за консумация. В равнините райони преобладава пшеница, ориз свинско месо и птиче. Пшеницата е под формата на виде, много вкусни хлебчета на пара, те преобладават в северен Китай. Докато в юга основния въглехидрат е ориза. Тези, които живеят в по-ниските района имат в менюто си повече риба, зеленчуци, водорасли и птици.
                Традиционно китайската кухня не е вегетарианска, ястията представляват смес от въглехидрати със зеленчуци и малки късчета месо. Използват се много и силни подправки, доста е люта за европейския вкус. При приготвянето на повечето ястия се използва едновременно и сол, и захар. Всички храни, които се консумират по традиция трябва да бъдат топли и прясно приготвени. Затова се готви на момента и ястието се яде веднага. С храната по традиция се пие чай. Храненето започва и завършва с гореща супа. Завършека обикновено е плодове сварени в захарен разтвор-горещ компот. сервира се в порцеланова купичка с порцеланова лъжица с плоско дъно. Основното ястие се сервира в големи общи чинии от които всеки си взима с клечки. Може да има и персонални купички с ориз. Ножа, както вече писа Майкъл не присъства на масата, защото е оръжие. Затова всичко месно е нарязано. Ориза и традиционните хлебчета "мантау" се приготвят в съд за готвене на пара. В последствие според приложението могат да минат през тигана "уок" термична обработка.

                Китайските ресторанти могат условно да се разпределят в няколко категории. Най-ниския клас са тези тип „кръчма”, и от далече смърдят отвратително. И нямат право да обслужват чужденци. Масите не са съвсем чисти, а и често са твърде близо една до друга. Техния традиционен клиент е мръсен и без елементарна култура на хранене.

                Малко по-големи ресторанти, са "среден клас", вече е по-чисто, масите обикновено са кръгли и имат допълнителна поставка по средата, която се върти. Обстановката е по-изискана, сервитьорките са облечени в униформи и изглежда по-чисто. Задължително Ви отварят вратите. Храната се сервира в средата на масата и всеки може да опита от всичко. Трябва да се предупреждава ако не търпим много люто, да знае готвача, за да редуцира лютото, защото ако готви както е свикнал сълзи, сополи ще съпътстват вкусната и пикантна храна и после на митницата пак ти напомня за преживяното.

                И следват луксозните ресторанти. В най-общия случай това са ресторанти в хотели или в търговски центрове, където се провеждат бизнес срещи, приеми и други мероприятия, Около всяка маса има по много млади и красиви китайки, облечени в традиционната китайски носии. Задължително Ви посрещат /ако имате резервация/ и изпращат до превозното Ви средство. Менюто задължително е и на английски, има и снимки на ястията, писано е и всяко ястие до колко е люто, сервира с вилици и ножове, предлагат се богат набор от алкохолни аперитиви, вина и бира. Част от този клас ресторанти са в отделни сгради и са с традиции от много години, някои и повече от век. Готвачите, които работят в тях също по наследство приемат традициите на професията и работното място на родителите си. За месата, които се варят после за да се обезкостят, като птичи крака, крила, бутчета както и тези които за допълнителна обработка като свински ребра се ползва бульон с подправки, който е от създаване на ресторанта. Не е за вярване, но бульон на повече от век става за приготвяне на храна. След всяко варене се прецежда, оставя се да се утаи, отново се прецежда и се оставя да изстине в голям керамичен съд. Мазнината изплува и създава слой, който запечатва бульона и така се съхранява. Рецептите се предават от поколение на поколение, дълги години се чиракува в кухнята докато се стане майстор готвач.

                Патица цяла по пекински е един от деликатесите, за чието съществуване се знае от векове. За първи път рецептата за патица по пекински е описана в императорската кулинарна книга „Пълен рецептурник на ястията и напитки“ – която книга е написана от Ху Съхуей, надзирател на императорската кухня през 1330 г. по време на династия Юн.
                Готви се бавно, със дни, поръчва се предварително и е много вкусно. Рецепта за това ястие е разказана от готвач в ресторант в Пекин с бульон на повече от век. Патицата трябва да е "дива" /малко трудно в наши дни/, да е заклана, оскубана и опърлена. Подсушена престоява едно денонощие на вятър. Слага се в съда за термична обработка с пара и се държи около 1 час. след това се изважда пак на вятър и се оставя да просъхне поне няколко часа и после се вари 15 - 30 мин във "вековния" бульон. Отново се изважда на вятър и се оставя да просъхне. На следващия ден /когато ще се яде/ се пече на огън, но на открит огън, в ресторанта в който вечеряхме и ни разказаха рецептата имаше открита камина в която са пекли патиците преди ние да дойдем. Докато се пече се маже с "вековния" бульон. Обезкостява се, като се запазва кожата и структурата на патицата. Реже се /насича се със сатър/ напречно и се полага върху блюдо сервира се със поне два вида сос -соев и Hoisin, а също и сос със три вкуса-сладко, кисело и люто на доматена основа. Правят се и питки подобни на арабските и на палачинка, но се пекат на дъното на тигана, но се казват "мандарин". Добавят се краставици на тънки дълги резени, кромид лук на кръгчета или праз лук.
                Докато пиша, слюноотделям и преглъщам.
                Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                Коментар

                Четат темата

                Свий

                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                Зареждам...
                X