Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Скандинавия и Прибалтика 2018

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Скандинавия и Прибалтика 2018

    “Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!”

    Това важи с пълна сила, особено за този раздел във форума, където всеки може да влезе да разгледа, прочете, потърси, намери, почерпи идеи и т.н. Но това нямаше да е възможно, ако някой не беше седнал да се потруди, да отдели време, да опише, и сподели своите преживявания, за да могат да бъдат достъпни и полезни за всички хора.
    Използвам случая да кажа едно голямо “Благодаря!!!” на всички тях, защото и аз самият досега единствено съм се възползвал, но ето, че дойде времето и аз да допринеса с нещо, воден от старата истина, че ако искаш да получаваш трябва и да даваш. Надявам се да ви бъде интересно.

    И така...решението да тръгна на Север се роди доста спонтанно. Беше някъде в началото на Май'18, имахме уговорка с Гошо от Видин и мой много близък приятел от Плевен – Наско, да покараме в Румъния за един ден, за да се възползваме от топлото пролетно време. Аз тъкмо бях напуснал работа след над петнадесет години в голяма компания и бях решен да си почина известно време, и то по-най-добрия начин – наслаждавайни се на пътуване с мотора през престоящото лято. От няколко месеца бях с “нов другар” - Ducati Multistrada 1200 S, който пристигна в началото на зимата и както се очаква нямах търпение да дойде хубавото време.

    Вечерта преди “румънското” пътуване пристигнахме с Наско от Плевен във Видин и там се видяхме с Тихомир и Гошо на по бира и от дума на дума, Тихчо сподели, че има планове за пътуване до Нордкап, но не беше сигурен дали ще има достатъчно време ( в крайна сметка и той реши да пътува до Нордкап горе-долу по същото време, но имаше други разчети за дните и маршрута, и не бяхме заедно). Аз досега честно казано не бях си и помислял за Скандинавия, защото знам, че не мога да си позволя повече от две седмици отпуск от работа, а исках ако ще ходя да имам достатъчно време за да обиколя и разгледам, воден от максимата “Като ще е гарга да е рошава”. Не ми трябваше много време да осъзная (1-2 бири ) каква възможност имам точно в този момент – нов (за мен) мотор, достатъчно време и горе-долу сносен бюджет. Докато пътувахме из Румъния на следващият ден, вече бях решен на 99.9%, че ще го направя и идеята за дълго пътуване на Север вече се избистряше в главата ми. И започна подготовката...

    Следва продължение...

  • #2
    От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Звучи обещаващо Интересно е да се види поглед на друг човек върху места, по които си ходил!
    Абонамент!!!
    Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
    Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.

    Коментар


    • #3
      От: Скандинавия и Прибалтика 2018

      Подготовката

      Реших да пътувам сам. Нямаше да ми е за първи път. Бях пътувал сам и миналата година, когато ходих за 5-6 дни до Бърно за Moto GP и определено се получи добре.
      Доста съм пътувал и в група през годините, като естествено има много предимства да имаш приятели с теб, особено ако нещата се объркат (пази боже!), а има и още много други позитиви, които смятам, че са ясни за всички, но така или иначе знаех, че трудно ще намеря спътник толкова бързо, който да бъде толкова свободен и да си представя пътуването точно като мен и т.н.

      Започнах да правя маршрута. Отдавна имах планове да посетя Прибалтийските столици, но все го отлагах, основно заради липса на време, а и защото посоката все не ми се връзваше с досегашните пътувания, но сега беше идеалния момент! Другата голяма цел беше Норвегия и достигане до Нордкап. Преди две години с приятели направихме пътуване до Мароко и тогава посетихме и нос Кабо да Рока в Португалия – най-западната точка на Европа и сега беше ред на най-северната

      Започна едно усилено ровене в интернет, включително четене на пътеписи, много от които в този раздел на форума Отново да благодаря на всички, които са писали и споделяли през годините техните пътешествия, наистина е много полезно! Също така междувременно направих и едно бързо пътуване до Бургас за да се видя с Митко Питона, който също много ми помогна със съвети и информация от първа ръка за Норвегия. Митак, Благодаря много!
      Добавям и няколко линка с доста полезно инфо, които използвах при планирането основно за Норвегия.
      http://www.horizonsunlimited.com/cou...n-a-shoestring
      https://ridenorway.com
      https://www.nasjonaleturistveger.no/en
      http://www.visitnorway.com

      Очертаваше се едно пътуване от около 25 дни и около 12 000км в което правя една голяма елипса обратно на часовниковата стрелка от България през Прибалтика, Финландия до Нордкап и оттам обратно на юг през Норвегия, Швеция, Дания и обратно през Германия до България.

      Ето така се получи маршрута, който изпълних в крайна сметка:



      Намеренията ми бяха да бъде бюджетен трип с минимални разходи за нощувки и храна. До Прибалтика имах намерение да спя в малки хотелчета, тъй като цените са относително поносими, а нататък в Скандинавия щях да бъда на палатка, като редувам един ден на къмпинг за да ползвам душове и баня, и един-два дни на “диво”. Ясно е, че стандарта, особено в Норвегия е много висок и съответно всичко е много скъпо – хотели, храна, гориво, като дори, германците и англичаните, които срещах и си говорих се оплакваха, че е супер-скъпо, пък какво да кажем за нас българите
      Идеята ми беше да тръгна на 18 Юни 2018 с надеждата дано уцеля хубаво време с възможно по-малко дъжд, а и по това време на годината в Скандинавия са Белите нощи и тогава слънцето почти не залязва, особено по-на север зад Полярния кръг.
      Следващият момент беше да подготвя мотора за толкова дълъг път. Хубавото е, че на Мултистрадата пробега за масло е 12 000км, поръчах и останалото, и запретнах ръкави и смених ангренажни ремъци, свещи, филтри, масла и гуми.

      Ето няколко снимки от подготовката.







      Другата част от подготовката беше да си извадя Европейска здравна карта ( картата е безплатна и се вади в клоновете на ДСК), която удостоверява, че съм осигурен в моята страна и имам право да получа медицинско обслужване във всяка страна членка на EU, както гражданите на тази страна.



      Направих си и туристическа застраховка за пътуване в чужбина за срок от 1 месец, струваше около 25лв в SDI, също така си приготвих и Зелената карта, взех си и паспорта за всеки случай, ако си загубя личната карта.

      Относно финансите, обмених достатъчно Евро за да имам кеш за всеки случай, като носих и две карти – една дебитна и една кредитна.
      Силно препоръчвам да се носят поне две карти и също кеш пари при пътуване в чужбина! На мен ми се случи за лош късмет още на 2-рия ден от пътуването да ми се повреди дебитната карта и през целия път останах само с кредитната. Това, което се наложи да правя е, да си превеждам пари с електронното банкиране от дебитната в кредитната за да поддържам лимита и, но затова ще спомена по-нататък.

      Относно екипировката, по съвет на Митко Питона обърнах много сериозно внимание на къмпинг оборудването. За спане на палатка в Норвегия е необходима качествена палатка, която да държи на дъжд. Също бях оборудван и с надуваемо шалте и много добър спален чувал, който да държи на ниски температури.



      Дрехите е препоръчително да бъдат от синтетика – заемат малко място и съхнат много бързо след пране. Много хубави дрехи продават в Декатлон за тези случаи.
      Освен това си носих малък газов котлон, метални съдове и прибори. Носих и доста храна – предимно консерви, сухи колбаси, сухи супи и бульони, спагети от малките, чай и кафе.

      Много важно нещо е подготовката срещу комари! Да, в Скандинавия заради многото вода е пълно с комари, всякакви размери и окраски. Бях подготвен да ги посрещтна с коктейл от репеленти J



      Следва продължение....

      Коментар


      • #4
        От: Скандинавия и Прибалтика 2018

        Очакваме продължението с интерес. Абонат.
        По добре късно от колкото никога .
        Нула89781нула019

        Коментар


        • #5
          От: Скандинавия и Прибалтика 2018

          Абонирам се и аз !
          Който търси , намира !
          Човекът е човек, когато е на път !

          Коментар


          • #6
            От: Скандинавия и Прибалтика 2018

            Чакам с нетърпение продължението!
            0осем9осем7шест0осем7едно
            Миро

            Коментар


            • #7
              От: Скандинавия и Прибалтика 2018

              Първоначално публикуван от sivanov Преглед на мнение
              ...

              Следва продължение....
              Очакваме го.
              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

              Коментар


              • #8
                От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                Ще следя с интерес и аз! Това е една от нереализираните ми дестинации фаворити...
                Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
                Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
                Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

                Коментар


                • #9
                  От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                  Лека-полека времето си вървеше и постепенно наближаваше заветната дата 18 Юни /понеделник/ , която бях “забол” за старт на пътешествието. Не знам защо точно пък в понеделник, но някакси може би по навик го свързвах с “нова седмица - нов късмет” и ми се струваше най-логично да тръгна в понеделник. Бях си планирал след като обслужа мотора да направя няколкостотин километра, просто ей така да го пробвам, за да съм сигурен, че всичко е наред след ровенето по него за смяна на ремъци, проверка на хлабините на клапани и прочие. Той се оказа в перфектно здраве, което му успокои още повече
                  Междувременно на 14 Юни щеше да започне Световното по футбол в Русия и тогава си казах, че ако всичко върви по план ще се върна таман за финала, или няколко дена преди това. Така се и получи в последствие, дойдох 2-3 дни преди големия финал Франция – Хърватска.

                  Ето, че дойде и навечерието на “датата Х“ – 18.06
                  Няколко приятели бяха дошли да се видим вечерта на 17-ти за да ми пожелаят “Лек път“ и по този повод изкарах мотора вече нагласен с багажа и отидохме да изпием по една бира за наше здраве. Времето беше доста мрачно и само не беше заваляло, а всички прогнози на Емо Чолаков, както и приложението в телефона, предупреждаваха за приближаващ към България циклон или анти-циклон /не ги разбирам много/, дъжд и рязко застудяване, а аз се надявах да избягам, като тръгна рано-рано сутринта. Да, ама не!





                  Пътуването

                  18.06.2018 /понеделник/ Алармата ме събуди около 5:30ч и първата работа беше да погледна през прозореца, макар вече да бях чул през нощта силния вятър и шума от дъжда по парапета на прозореца....Навън се изливаше доста силен дъжд, а температурата беше паднала с едни 10-15 градуса и беше около 17-18С. Беше ми пределно ясно – „Баси късмета имам!“ викам си, „Ще ми тръгне, като по вода“. Не, че не можех да отложа тръгването с ден-два или три, но дотолкова се бях вкопчил в тази дата, че бях непоклатим! Облякох се бързо, и още в гаража надянах дъждобрана без да му мисля. Извадих и дебелите ръкавици понеже винаги си нося два чифта на дълъг път – летни и по-топли, теглих една благословия на дъжда и Газ!

                  Ден 1-ви Плевен – Орадея /Румъния/ 730km



                  Целта ми беше да пътувам право на Север, като първите два дни просто трябваше да отмятам километри. Първата цел на пътуването беше Вилнюс /Литва/, а разстоянието до там е почти 2000км по въможно най-краткия път, който избрах. Дъжда продължи до Видин, като след като влязох в Румъния по Дунав мост 2 спря да вали, но остана доста хладно. Пътуваше се бавно по посока Тимишоара - типичния румънски трафик. Спирах само да зареждам, и без да се бавя много-много продължавах напред, като исках да напредна възможно най-много. Следобед като направих сметка реших да гоня гр.Орадея на границата с Унгария, като точка за нощувка и по време на едно от спиранията за зареждане, си запазих хотел през Booking.com. Тук е мястото да спомена, че за никъде не съм правил предварителни резервации за нощувки. Карах ден за ден и следобед като реша докъде мога да стигна избирах места и буквах през Booking или пък търсих на място къмпинг или място да остана на “диво” къмпингуване.

                  Пристигнах в Орадея към 19ч в х-л „Лан“, където беше резервацията за ед.стая със закуска за 42лв.
                  Бързо намерих хотела, бях го избрал да бъде в западната част на града за да мога на сутринта да се измъкна бързо в трафика. Орадея е град на около 15км от границата с Унгария, откъдето минаваше и моят път и се оказа доста приятно място. Успях да се разходя за час-два за да усетя атмосферата и въпреки, че беше делничен ден ми се стори доста спокойно. Имаше хора да се разхождат, а през града минаваше сравнително голяма река, като всичко наоколо беше облагородено с алеи, площадки и чисто. За пореден път останах с усещането, че в Румъния нещата се развиват и то в правилната посока.









                  Взех си нещо леко за хапване от близкия магазин и седнах на една пейка да позяпам. Малко след това реших, че е време да се прибирам към хотела за да събера сили за следващият ден, който се очертаваше да е натоварен – целта беше да стигна възможно най-далеч в Полша, като мина транзит Унгария и Словакия.

                  Следва продължение....

                  Коментар


                  • #10
                    От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                    Ден 2-ри Oradea – Radzin Podlaski (Poland) 710km



                    Алармата ме събуди към 6:30ч, а навън вече се чуваше грохота от колите преминаващи по близкия булевард. Хвърлих бърз поглед през прозореца и установих, че има лека мъгла, но беше сухо, което беше оптимистично. Събрах набързо багажа и се помъкнах натоварен по тесните стъпала от 3-тия етаж надолу към мотора, който си седеше паркиран до входа на хотела, точно срещу рецепцията. Натоварих бързо и минах през шведската маса за да сложа два залъка за закуска, заедно с едно бързо кафе. Всичко това ми отне 7-8 мин., хвърлих ключовете на рецепцията и се озовах отново пред мотора. Докато товарих, установих, че като вкарах ключа да отключа единия страничен куфар и понечих да завъртя цялата ключалка се завъртя, и патрона излезе барабар с ключа нагоре?!Реших да не се занимавам сега с ремонти и я напъхах отново в гнездото й. В последствие се оказа, че това беше последния път, когато видях патрона, защото нейде по пътя в Унгария беше извърчал и го загубих. Хубавото беше, че поне куфара можеше да се затвори безпроблемно, но не можех да го заключвам повече.
                    Бърза справка с маршрута през телефона, нагласих GPS-а да избягва магистрали в Унгария, защото не ми се плащаха винетки, и запалих към граница, която беше едва на 15-тина км, съвсем близо до покрайнините на Орадея. Трафика в Унгария беше доста натоварен по междуселско-градските пътища и скоростта ми не беше никак висока. На всичкото отгоре поне на три места имаше полиция с радари, които виждах едва в последния момент. Поне времето беше доста приятно – слънчево, около 23 градуса, а всичко наоколо беше зелено. Навсякъде покрай пътя в Унгария кипеше труд – всякакви видове машини и трактори се движеха в полетата, а между селата имаше разни цехове и предприятия. Селата през които минаваше пътя, всъщност нямат нищо общо със термина “село”. Бяха много спретнати, чисти и подредени градчета, с нова пътна маркировка, пешеходни пътеки, светофари, както си му реда в една развита Централно-Европейска държава. Някак мислите ми бяха все в посока “Къде сме ние, къде са те....” Ама това беше само началото – колкото по-натам пътувах, все повече ме спохождаше тази мисъл, нооо да не отиваме в тая тематика...

                    Влязох в Словакия и постепенно терена стана доста хълмист и планински, а трафика стана още по-интензивен. За сметка на това бензина „удари“ 1.40 EUR, което не ми се понрави много, ама щеше да става и по зле по-нататък....Това, че Словакия прие еврото, може се прави и цените доста по европейски – всичко е въпрос на Стандарт.

                    Ранния следобед вече бях в Полша, а там сякаш всички коли и камиони бяха излезли вкупом на пътя – започнах да се натоварвам доста в старанието си, като изпреварвам в безкрайната колона да не стане някоя беля. Все пак поляците бяха доста толерантни и въпреки натовареното движение нямаше безумни маневри и всичко се движеше някак си компактно. Почти никой с кола не сe напъваше да изпреварва, а си караха в трафика, което все пак позволяваше да се поддържа някаква нормална средна скорост, явно си бяха свикнали така. По някое време спрях да направя резервация в Booking, чувствах се изморен, или по-правилното е "изцеден", но бях решен да продължа. Избрах хотел в едно село до пътя Radzin Podlaski, до което имаш още поне 2ч път, а вече беше към 17ч. следобед.

                    Успях да стигна в селото около 20:00ч. и след кратко лутане из улиците намерих моя хотел с гръмкото име “Manhattan” в който стаята ми струваше едва 35лв без закуска.

                    Равносметката за деня беше 12 часа каране и 710км. От този ден имам едва 3 снимки, които направих по време на кратките почивки, а в хотела след удоволствието от душа и полската бира, легнах да събера сили за утрешния ден, защото за утре оставаха 510км до Вилнюс.







                    Следва продължение....
                    Последно редактирано от sivanov; 03-12-18, 18:45.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                      Ден 3-ти, Radzin Podlaski /Полша/ - Vilnius /Литва/ 540km



                      На сутринта тръгнах доста рано, може би около 7:00ч, защото ме очакваше първата “спирка” от Прибалтийската част от пътуването, а именно столицата на Литва – Вилнюс. Искаше ми се да измина оставащите малко на 500км възможно най-бързо за да пристигна във Вилнюс в ранния следобед за да имам време да разледам града за няколко часа. Такъв беше плана, а и всичко изглежда беше на моя страна. Времето беше кристално ясно и слънчево, около 24-25 градуса и много приятно за път. Трафика беше изчезнал, не знам по каква причина, но през целия път до границата с Литва беше доста рехаво откъм коли. За сметка на това пътя беше просто перфектен – бърз, с нова маркировка и супер-гладък! Все пак минаваше през доста села, където си имаше ограничения на скоростта, но въпреки всичко при липсата на трафик се минаваше бързо. Севера вече се усещаше все по осезаемо.

                      Извън населените места започнаха да се появяват все повече иглолистни гори, въпреки, че терена беше абсолютно равнинен, нямаше и помен от жегата, която по това време на годината тлееше по нашите ширини и всичко беше зелено и някак свежо.

                      Извадих една снимка от Google от тази част на маршрута за да го покажа нагледно



                      Бързо и неусетно влязох в Литва и още след първите няколко километра разбрах, че в там кипи строеж на пътища и магистрали. В продължение на много километри паралелно на основния път имаше десетки багери, грейдери, валяци и много жива сила, които разширяваха шосето и вероятно пътя щеше да се превърне в магистрала. Уплаши ми се окото, с какъв мащаб строяха, не знам там G.P Group и корупция нямат ли си, как се получава – не знам....
                      Въпреки ремонтите всичко си беше организирано и не се пречеше на движението и аз напредвах много бързо към Вилнюс, като стигнах съвсем навреме, около 15:00ч.



                      Там си бях букнал стая в нещо като хостел в широкия център на града на пешеходно разстояние от стария град. Хостела се казваше “The Jolly Man” и се оказа нещо като бунгала, няколко броя, на два етажа с общ кухненски бокс, съвсем семпло обзаведени, но на мен не ми трябваше много. Цената на стая беше 35лв и най-важното беше, че имаше вътрешен двор за да паркирам мотора. Сина на собственика говореше перфектно английски, което улесни нещата с комуникацията, защото пък моя руски едва креташе. Ноо за руския ще ви разказвам по-нататък по-нататък в пътешествието.

                      Ето как изглеждаха бунгалата







                      Бързо разопаковах багажа, облякох “цивилните“ дрехи, обух маратонките и хукнах да разгледам Стария град. Както споменах, бях на пешеходно разстояние от него и докъто вървях се оглеждах за да усетя атмосферата. Отвсякъде ми лъхаше на соц и на руско, макар и никога да не съм бил в Русия. Забелязах доста пияници да седят по ъглите около магазините, с едни такива криминално-руски физиономии. В последствие разбрах, че в Литва има много сериозен проблем с алкохола, като според Световната здравна организация консумацията на алкохол на глава от населението се е увеличила с 22% за последните десет години и е достигнала до 18.2л чист алкохол годишно. Същевременно Литва има най-високите нива на самоубийства в Европа – 36 на 100 хил. души, като повечето били алкохолици. Всичко това води до забрана да се продава алкохол след 20ч вечер, както и вдигане на законовата възрастта за консумация на алкохол от 18 на 20 години. Аз съответно изобщо не знаех за този закон, който е влязъл в сила от началото на 2018г и вечерта влязох в един магазин за да си напазарувам разни неща за ядене, като взех и едно кенче местна бира. Беше към 20:30ч и касиерката на касата категорично отказа да ми продаде бирата, като ми говори нещо на литовски и обяснява, а аз не мога да разбера за какво става въпрос. Едвам се разбрахме, но беше непреклонна за бирата.

                      Стария град на Вилнюс се оказа не много голям и успях да го обиколя за няколко часа. Въпреки, че ми хареса атмосферата, не мога да кажа, че ме впечатли с нещо особено, но ще оставя снимките да говорят.














                      Да покажа, че и там има GS-и











                      Така изглеждаха уличките и къщите в близост до Хостела.








                      Следва продължение.....

                      Коментар


                      • #12
                        От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                        Ден 4-ти, Vilnius /Литва/ - Riga /Латвия/ 290km



                        Последните няколко сутрини се събуждах на ново място и ми трябваха няколко секунди да се осъзная къде съм в момента. Чуденето не трая много и бързо скочих от леглото, защото днес ме очакваше нов ден и нова държава. Чакаше ме „кратък“ път до Рига, само около 300км, и в сравнение с предходните няколко дни вече ми се струваха , като на шега

                        Ставах все по-бърз в събиране и товарене на багажа, явно рутината вече си казваше думата. Около 7:30ч вече бях запалил Дукатито и потеглих от Вилнюс.
                        Реших, че ще пия едно бързо кафе на една бензиностанция, на изхода на града и там ще използвам случая да прегледам в Booking местата за настаняване в Рига. Цените ми се сториха доста по-високи и затова избрах да се настаня в един хостел сравнително далеч от центъра, но пък имаше двор за мотора и цената беше само 30лв.



                        Пътя до Рига беше повече от перфектен, а и времето беше с мен – слънчево и много приятно. Движех се по магистрала, която по едно време свърши и започна перфектен първокласен път без почти никакъв трафик.



                        За няма и 3 часа пристигнах в Рига и GPS-а ме закара точно пред хостел “Raunas”. Мястото се оказа една доста нова и голяма масивна къща в тих квартал, която беше превърната в хостел. Беше на два етажа с по няколко стаи на етаж, като на партера имаше голямо общо помещение с кухня, телевизор и всичко необходимо да се чувстваш, като у дома. Като че ли нямаше други гости освен мен и ме настаниха в семпла, но много чиста двойна стая. Собственичката, жена на средна възраст, говореше чудесен английски и много ми се зарадва, че пътувам с мотор. Сподели ми, че и мъжа й бил моторист и ме насочи да паркирам мотора на най-хубавото място в двора, където по принцип седял мотора на мъжа й, но в момента го нямаше.
                        Преоблякох се за няколко минути и се насочих към близката спирката, откъдето трябваше да взема тролей №17 за центъра. Купих си двупосочен билет за 2.30 евро от павилиона на спирката и почти веднага дойде тролея. Щях да се повозя над десет спирки, преди да стигна до центъра на града. В 15ч вече бях в сърцето на Рига, който напълно оправда очакванията ми и се оказа един прекрасен град! Разположен е на двата бряга на р.Даугава, точно където се влива в Балтийско море, а населението му е над 700 000. Рига е с много богата история, която е била повлияна от различни култури, тъй като през вековете е бил във владение на немци, шведи и руснаци. В последните години процъфтява туризма, като също така Рига е и важен транспортен център не само за Латвия, но и целия Балтийски регион, защото Рижкия порт е най-благоприятното балтийско пристанище, позволявайки постоянното му използване през всяко време на годината.

                        Споделям част от снимките, които направих Стария град, който се оказа място с уникална и автентична атмосфера – силно препоръчвам на всеки, който има възможност да го посети!









                        Статуя на Бременските музиканти









                        Северните народи са големи любители на сладоледа и тук се продава може би най-вкусния домашен сладолед, та затова реших да опитам и аз



















                        Беше в разгара на ФИФА 2018 и много заведения бяха изкарали телевизори в градините си





                        По това време имаше и Фолклорен фестивал посветен на лятото. Имаше много сергии с всякакви вкусотии и традиционни храни, като сушено-пушени риби и разни други меса, кашкавали и сирена. Също така бяха построили и сцена, където се изявяваха различни фолклорни групи















                        Легендата за Рига





                        Обикалях и се разхождах докато ме заболяха краката, и като се поуморих към 20ч реших да хвана тролея наобратно. Започнах да следя спирките, като мислех, че съм запомнил моята, където трябваше да сляза. По едно време се усетих, че нещо вече не ми е познат пътя и разбрах, че съм изпуснал къде да сляза. Междувременно времето застудя рязко и започна да вали, като слязох от тролея. Реших да си пусна навигацията на телефона за да се ориентирам до хостела. Вървях може би повече от километър и половина под дъжда преди да стигна, но в крайна сметка успях.
                        Бях много уморен, но доволен и изпълнен с приятна емоция от срещата ми с Рига и си обещах някой ден да се върна отново.
                        Вече беше време за почивка и сън, защото утре следваше Талин - столицата на Естония!

                        Следва продължение....
                        Последно редактирано от sivanov; 04-12-18, 15:26.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                          Ден 5-ти, Riga /Литва/ - Tallinn /Естония/ 610km



                          Времето се промени драстично и цяла нощ беше валяло над Рига, и на сутринта температурата едва-едва минаваше 12-13 градуса. Въпреки, че днес беше 22.06 и астрономическото лято трябваше да е тук, то над прибалтика не беше съвсем така. Очертаваше се доста хладен и „мокър“ ден и направо не ми се тръгваше, като знам, че до Талин имах над 600км. С неохота събрах багажа и в 7:00ч вече бях готов да кажа “Довиждане!” на Рига. Мотора беше подгизнал от дъжд и от допира с него чак ме побиха тръпки от студ, а като запалих и от ауспуха започна да излиза толкова много пара, че все едно не бе началото на лятото, а средата на зимата в България. Първото нещо беше да включа отоплението на ръкохватките на степен Max. и сега като се замисля май не ги изключих през следващите 2 седмици
                          Заредих на изхода на града, бързо сутрешно кафенце на крак и екипиран с дъждобаран плюс всички подплати на якето подеглих по правия и равен път на Север, който следваше брега на морето. Плътните облаци бяха надвиснали над мен и ситния дъжд се сипеше бавно и напоително. Нямаше нищо интересно по пътя , а и аз изобщо нямах желание да спирам, защото трябваше да се лиша от удоволствието да пусна горещите ръкохватки на мотора. Около обяд постепенно дъжда спря, което ме зарадва, защото се надявах следобед в Талин да не вали и да мога да се разходя спокойно. Пристигнах в Teko Hostel към 14ч, който отново се оказа отлично попадение. Мястото беше ученическо общежитие, което работеше и като Хостел. Стаите бяха семпли, но много чисти и като за 30лв на вечер просто не можех да се надявам на повече.



                          Следваше стандартната програма – бързо преобличане и газ към центъра на града. Бях на пешеходно разстояние и за 20мин стигнах до центъра, който пък беше близо до пристанището. В новата си част Талин изглеждаше, като доста свеж и модерен европейски град – наоколо имаше високи остъклени бизнес сгради, лъскави хотели и други нови сгради.



                          В сравнение с Вилнюс не усетих и помен от соц - обстановката там, и по нищо не можеше да се каже, че е имало допир със съветската култура. Изобщо ако трябва да направя някакво сравнение на прибалтийските държави, то Литва е може би най-близко до нашата действителност, по-слабо развита, с по-нисък стандарт, типична държава от бившия соц блок. Латвия вече може да се каже, че е нещо като страните от Централна Европа – Унгария, Чехия, която се развива с бързи темпове, а Естония си е направо модерна Западно-Европейска страна с висок стандарт.
                          Вече бях пред портите на Стария град и с удоволствие щях да бях потълнат от средновековната му атмосфера и сега оставям на снимките сами да говорят.





















                          Тези кукли са някакви местни естонски фолклорни герои - имаше ги навсякъде в магазинчетата и във всякакви размери





                          Това е руска православна катедрала "Ал.Невски", вътре в която има много паметни плочи свързани със загинали руски войници на кораби и подводници по време на двете световни войни. Бяха изписани на руски поименно имената целите екипажи, както и името на плавателния съд и битката при която е потопен.




                          Няколко панорамни гледки от сърцето на стария град, което е на върха и е най-високата част на стария град









                          Това е малка уличка с експозиция на надгробни плочи от много стари времена на разни знатни жители на Талин






                          Небето привечер реши, че вече от доста време на е валяло и към 18ч само за няколко минути се изви силен вятър, дойдоха черни облаци откъм морето и започна да се изсипва пороен дъжд. Аз сметнах, че ми е достатъчно разходката и бях видял и усетил поне част от атмосферата на Талин, и бързо-бързо се приютих на сухо в близкия МОЛ, който беше само на крачка от стария град, където седнах на изпия едно горещо кафе правейки си равносметката, че Талин, както и Рига са бяха много сходни и в същото време доста различни градове. Рига сякаш беше по-космополитен и по-посещаван от туристи. Талин пък ми се стори по-уютен и компактен и някак по-автентичен. И в двата града, обаче бих се върнал отново с удоволствие, което не съм сигурен за Вилнюс.
                          Това беше края на Прибалтийската част от моето пътешествие, защото утре беше време да стъпя във Финландия, където нямах търпение да започне второто и главно действие на сагата, и именно "Скандинавската приказка"

                          Следва продължение....

                          Коментар


                          • #14
                            От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                            Благодаря!
                            You'll never find out - I got no key hole....

                            Коментар


                            • #15
                              От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                              Благодаря за чудесния пътепис !

                              Няколко пъти съм посещавал Талин , много точно си го представил в разказа си .
                              Очаквам с нетърпение продължението за Финландия ( "моята втора родина") .
                              Който търси , намира !
                              Човекът е човек, когато е на път !

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,660 в 19:02 на 07-04-20.

                              Зареждам...
                              X