Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Memento mori. Болнични хроники.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Memento mori. Болнични хроники.

    Това няма да е пътепис, в буквалния смисъл на думата. То ще е пътуване, но в по друг смисъл, изпълнено с болка, разочарование, черен хумор, ирония и още нещо…
    И така, сядам да пиша , без особено ясна идея как и защо, и то с една ръка, току що изписан от болницата, но пък ще се постарая да се мотивирам в последствие, ще е бавен процес.
    Всеки обичащ моторите, се е сблъсквал по една или друга причина с това за което ще пиша, било лично, като помощник, наблюдател, слушател или зрител. Става въпрос за ситуацията, когато всичко се обърка – обикновено винаги е неочаквано, странно, тъпо дори, но никой не е застрахован, както се видя наскоро и от ЗД”Олимпик”. Нашият народ си има поговорка – „Когато се обърне колата-пътища много”. Та ето първата цел на това писание – да светна сигналната лампа доколкото мога на колеги по хоби, и да обърна внимание върху някои особености, касаещи точно нашата мила родина. Особено важно е че всъщност финала е отворен и историята е в развитие.
    Искам да благодаря на близките и приятелите си за неоценимата помощ и разбиране, да им кажа , че ги обичам, като и благодарности за лекарския екип, успял за пореден път да ме събере .
    24 август2018 , петък. Излизаме от магистралата с Асен, отправили сме се на уикенд мотаене с по леки мотори, с идеята да разнообразим возенето с офроад участъци и диво къмпингуване – аз с модифициран Трансалп, той с хр400. На Варвара сменяме моторите и продължаваме. Реем се по завоите и се кефим, поради факта че Хондата на Асен се мъчи с повечко обороти , максималната скорост бе 90 км/ч, но напълно достатъчно за приятно каране. Преди Велинград се отбиваме на пътя към Батак, гонехме района около Цигов чарк, почти бяхме стигнали, бе около 19 часа . И тогава нещата се объркаха.
    На прав участък от пътя , застигахме движещата се отпред кола, но тъкмо преди да я изпреварим, тя спря внезапно на един мост. По късно човека каза, че е видял кола отсреща и спрял да и даде път. Колата отсреща и ние я видяхме, но тя бе спряла и ни чакаше да минем, от позицията на мотора се вижда доста по напред. Аз карах втори, вдясно , шахматно на Асен. Видях как той тръгна да спира, задната гума блокира и мотора се понесе странично на дрифт, аз също опитах максимално спиране. Асен отпусна задната и някак си с камшик успя да мине в ляво на колата, за мен остана пространството вдясно, но точно до спрялата кола мантинелата правеше чупка и се стесняваше, и на мен ми останаха 50 тина см да се провра. Не успях. Първо чух силен трясък от гръмването на задното стъкло, в първия момент си помислих че Асен се ударил, после стъргане на мантинела, а части от секундата след това излетях от седалката. Някак си паднах почти по очи на мантинелата, отдясно видях сериозна урва с река, за това се търколих на ляво и се озовах на асфалта пред колата. Ръкава на якето бе разпорен, от ръката ми течеше кръв, болеше ме всичко, без десният крак. Лошо…
    Свалих си каската и се загледах в крака си - изглеждаше ок. Раздвижих го странично. Долната част под коляното се движеше с известно закъснение. Вече ми бе ясно, че отново съм във хорор филма, в който не веднъж съм бил. Мамка му.
    Отпуснах се назад и се опитах да дишам бавно и спокойно. Знаех , че скоро адреналина ще отшуми и ще ме връхлети болката.

  • #2
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Незнам какво да напиша в подобен случай.
    Всеки си казва ,на мен няма да ми се случи.Колко е зле положението.Надявам се ,да си се отървал ,да няма сериозни последици.
    Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
    Kawasaki Versys 650 2008 г.
    Анатолий Пейчинов o8875о9815
    https://dvrbg.com/

    Коментар


    • #3
      От: Memento mori. Болнични хроники.

      Гадост. Обаче стават и такива неща. Оздравявай. Тия дето си мислят, че на тях няма как да се случи, трябва малко повече да се замислят.
      Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

      Коментар


      • #4
        От: Memento mori. Болнични хроники.

        Изказвам ти искреното си съчувствие и ти пожелавам скорошно оздравяване . И аз вече все по-рядко си позволявам да карам и все по-малко си позволям волности . Имам огромен страх , не от това че аз мога да падна , а от това че някой може или да ме засече или да не ме види . Карам , осигурявайки се на 200 процента и съответно губя голяма част от адреналина на карането на мотор . Имах преди години катастрофа с кола и от ужаса в болницата си мислех че никога повече няма да мога да карам спокойно . Сега вече 14 г след случката все още си имам една обица на ухото , обаче понякога я и губя .
        По Ясенски : Истинският МОДЕРАТОР (полицай ) винаги може да намери нарушение.

        Коментар


        • #5
          От: Memento mori. Болнични хроники.

          Мисля, че това място е на 2-3 километра преди Ракитово. Мястото е гадно с мостче и завой. И аз съм се принуждавал да спирам рязко и внезапно там, защото за стеснението на моста има знаци. Мисля, че този, който идва от към Ракитово има знак и е с предимство там. Има си съответните знаци, но проблема е, че има лек завой, а също и много храсти, които пречат на видимостта, и ти го виждаш в последният момент, когато изскочи от завоя насрещното МПС, което е с предимство според знаците, а ти си вече точно пред моста и стесненият участък, и поради това си принуден много рязко, и веднага да скачаш здраво на спирачките... За това понякога изчакват и тези, които идват от към Ракитово, в предвид на ситуацията в момента, нищо, че са с предимство, според знаците...
          Това място е типичен пример за неудачно обмислено и прекарано трасе, като в резултат на това е създадена конфликтна точка, на почти прав, и равен път. Българска му работа, дето се вика, но когато стане беля, никой няма да обвини тези, които са проектирали и прекарали точно от там, и по този начин пътя.
          Оправяй се, Гошо и дано да не да не е нещо по-сериозна травмата!
          Последно редактирано от ВладиЧ; 06-09-18, 08:23.
          Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
          Златомир Попов - Forry

          Коментар


          • #6
            От: Memento mori. Болнични хроники.

            В събота с кавазаки-то,се разхождаме с малкия син отзад,натоварен съм и яко със багаж,тръгнахме да търсим ГТП и не намерихме.Предвит оная тема ,не карайте без екипировка.Излезнахме по къси панталони,тениски и маратонки.Дори телефони не взехме.В левия джоб на късите панталони имах 2900 лв.половин час по рано,клиент ми бе платил в брой фактура.

            Всички ГТП бяха приключили до обяд и решихме да се поразходим,от Пловдив до Карлово,там решихме да скочим до Боженци ...от там има една мандра и купихме 10 кг.сирене и доста кашкавал ,касата отзад се пръскаше по шевовете.

            Карам бавно ,все пак съм претоварен и при това с детето и по тениски.

            На завоите на шипка карам като струг, обаче лягаме в завоите доста.На един ляв и остър завой,поради ниска скорост, ужким да карам бавно ,легнахме много и маратонката ми опря в асфалта крака ми се извъртя на 180 градуса назад.Маратонката ми се намачка между асфалта и мотора и ми извъртя крака.

            Аз бях състезател по кикбокс и да речем че съм гъвкав,това не ми е проблем, поражения никакви освен че за секунда две изгубих равновесие и може би това че мотора е тежък не ни позволи да паднем.Противно на всичко,добре че бях с маратонки и тя се намачка...като се обърна крака успях да го измъкна.Ако бях с твърдите обувки ,цялата тежест на мотора щеше да остане върху обувката крака и 100% падане суркане и влизане под мантинелата.

            И всичко това ,докато се разхождаме и любуваме на последните горещи летни дни.
            Последно редактирано от Roninn; 06-09-18, 08:18.
            Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
            Kawasaki Versys 650 2008 г.
            Анатолий Пейчинов o8875о9815
            https://dvrbg.com/

            Коментар


            • #7
              От: Memento mori. Болнични хроники.

              Пожелавам ти скорошно оздравяване, сега се сещам, веднъж на Петрохан застъргах обувката от външната страна, но успях да се изправя навреме, там също от южната страна има един завой, който имам чувството че е "повече от 180 градуса" плюс денивелация, всеки път го взимам само на първа и полегнал (не много) със страх. Лошото е, че сега ремонтират пътя (вече цяло лято) и така не го изправиха поне малко. Виждал съм полегнали автовози точно там, защото не могат да го вземат.
              LZ1NIM/P
              B pos

              Коментар


              • #8
                От: Memento mori. Болнични хроники.

                На прав участък от пътя , застигахме движещата се отпред кола, но тъкмо преди да я изпреварим, тя спря внезапно на един мост. По късно човека каза, че е видял кола отсреща и спрял да и даде път.
                Прав участък, ама с мост... предполагам и стеснение е имало. После признаваш, че водачът на колата е нямало как да види тоя отсреща дали се движи, за разлика от вас с моторите. Ей затуй ме е страх като видя моторист около мен, и се чудя отде да го пущам. Имат се за безсмъртни. Изтръпвам като чета после какво се случва, а не съм падал с мотор.
                Скорошно оздравяване!
                Последно редактирано от Ivan Terziev; 06-09-18, 10:33.

                Коментар


                • #9
                  От: Memento mori. Болнични хроники.

                  Аз винаги съм се чудил какво ще правя няколко месеца ако падна по-сериозно в гората и счупя ключица или скъсам кръстни връзки, които са почти стандартни травми при по-сериозно горско каране. Да, ама не, треснА ме гръм от ясно небе, щото съм пропуснал прогнозата !

                  Колега, всичко минава, но това явно е бил малкият дявол който трябва да ти е за урок.

                  Бързо оздравяване !

                  P.S. Тамън ще имаш повече време за Форума.
                  ОМ602->Tremec T5WC->Borg Warner 4408E 1:1/2.48:1->DANA30/103.4in/DANA44->29"AT

                  Коментар


                  • #10
                    От: Memento mori. Болнични хроники.

                    Сега от повествователната част, преди да я продължа, ще се прехвърлим на анализ и размисли, радвам се на оформящата се дискусия. Някои колеги бързат да се изявят като съдници, говорят за „признания”, безсмъртност и т.н. – ще ги посъветвам за търпение, целта на това което пиша не е да се оправдавам, нямам такива намерения. Конкретният инцидент е просто повод. Първо да кажа, че от КАТаджийска гледна точка, макар че се води следствие поради средната телесна повреда, няма съмнение за вината – ясно е, че е на този отзад, в случая аз – дистанция, съобразена скорост и т.н. Приемам го и поради особената философия и гледна точка, която имам и съм изградил, като човек дълго каращ мотори и то всякакви. Факт е , че когато си на двуколесно, единствената ти защита са екипировката, състояща се от определени компоненти и нищо друго, и не може да се сравнява с обезопасеността на автомобил – краш-зони, греди, колани, айр-бегове и т.н. Точно поради това, трябва да приемеш , че си винаги от преебаната страна при инцидент, и това че си бил с предимство евентуално някъде, въобще няма да те грее докато те смачкват или натикват в канавката. С други думи, най-удачната тактика е тази на „невидимия” – приемаш че си такъв за другите участници и се съобразяваш с това максимално. Въпреки че бяхме със светлоотразителни жилетки, пуснати фарове и сравнително отворени ауспуси, на прав път, човека не въобще не ни беше видял. Относно конкретния случай, понеже се повдига въпроса – пускам снимки, и пояснявам. Владич като местен се досети за мястото – прав дълъг участък, с леко стеснение, пътя е без маркировка и ограничение, скоростта на движение ни бе около 70 км/ч макс. Маркирано е стеснението със знак. Проблема дойде от различното ниво на видимост на кола и мотор, както и от последващите действия. Ако се спази реално правилника, предимство на отсрещно преминаващите се дава преди и до него, на широкият участък. Тук колата си продължи , но по късно , явно тогава виждайки отсрещният автомобил който беше спрял, наби рязко спирачки и спря, и то в най-критичната и тясна точка на моста. Останалото го описах. Несъмнено същият резултат щеше да е, ако колата примерно бе спукала гума, или на пътя бе излязло диво животно, така че смятам да приключа с конкретиката, не е това основното.

                    По въпроса за внезапното спиране – винаги има минимален процент това да се случи, без видими причини, и той не трябва да се игонорира. Пример с мой приятел тираджия – през прозореца влиза стършел, жили го по врата, пада между краката му и продължава, в паника той натиска спирачки, блокират колелета, товара се измества, цялата композиция прави пируети по шосето. В автомобилите съм се нагледал на чатещи си хора, изпускане на кафе или фас в краката и т.н. Излизали са ми диви прасета на шосето, жилили са ме пчели, блъскал съм птици. Списъка е дълъг. Не е нещо което се случва често, но се случва, и не трябва да се игнорира. За това спазвайте дистанция, и не подценявайте факта , че живота и здравето ви на пътя в голяма част зависи не само от вас, а и от други обстоятелства, редки и трудно предвидими може би, но пък силно променящи ситуацията в която може да се окажете. В случая дори това, че бях с чужд мотор, влоши нещата – леко ендуро, макар и с нови гуми, колкото и процентно да са асфалтови, има съвсем различен спирачен път – реално ми трябваха не повече от няколко метра до пълно спиране, както и 5 – 10 см да се провра, но ги нямах.









                    Знакът е в дъното, където е спрял камиона.

                    Лежах и гледах небето, времето бе разкошно, опитах се да се разсейвам като се наслаждавах на малките пухкави облачета. Асен се обади на 112, описа мястото, шофьора на колата му каза – „Кажи им Черният мост”. Ама че име… Линейката дойде сравнително бързо – 10-15 мин. Направиха ми рехава временна шина и ме качиха на носилката. Упражнението не беше лесно, тъй като реално нямаше как да ме хванат от към десния крак, и лявата ръка , а и се бе появила остра пулсираща болка, умножаваща се многократно при най малкото движение. Добре, че не съм някой дебелак си мислех, чакаха ме доста прехвърляния между носилки и болнични легла.С мен се качи лекарката, разтвори ми аналгин в една бутилка и ми даде да пия. Приятна жена, оправдаваше се, че линейката друса много, защото пътя бил лош… какво пък тя беше виновна за това.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Memento mori. Болнични хроники.

                      Бързо възстановяване пич !
                      AUDI A6 2.8 V6 Quattro

                      Коментар


                      • #12
                        От: Memento mori. Болнични хроники.

                        Съжалавям за случилото се и пожелавам бързо оздравяване! Иначе ти свалям шапка за куража да си признаеш грешката, а и да я опишеш тук. Дано това да бъде добър пример, за всички колеги, на които все някой им е виновен. Ситуациите на пътя са безброй и цял един живот не може да ни стигне, за да ги изучим и да бъдем готови за всичко. Когато осъзнаем това, един вид се проглежда и всико става доста по-лесно.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Memento mori. Болнични хроники.

                          Гошо, къде си сега? В Ракитово, във Велинград, или в Пазарджик? Ако си някъде по нашенските болници да дойда да те видя и да ти донеса там, каквото се носи на болен. Лимони ли, с витамин С за костите, ябълки, или пък грозде... Тъкмо го берем в момента.
                          Последно редактирано от ВладиЧ; 06-09-18, 16:21.
                          Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                          Златомир Попов - Forry

                          Коментар


                          • #14
                            От: Memento mori. Болнични хроники.

                            Първоначално публикуван от ВладиЧ Преглед на мнение
                            Гошо, къде си сега? В Ракитово, във Велинград, или в Пазарджик? Ако си някъде по нашенските болници да дойда да те видя и да ти донеса там, каквото се носи на болен. Лимони ли, с витамин С за костите, ябълки, или пък грозде... Тъкмо го берем в момента.
                            Благодаря, втори ден съм в къщи, много по добре се чувствам, пиша за да се разнообразя, а и нощите с такива контузии, знаеш че са доста дълги .

                            Коментар


                            • #15
                              От: Memento mori. Болнични хроники.

                              Скорошно оздравяване!

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

                              Зареждам...
                              X