Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Memento mori. Болнични хроники.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • ВладиЧ
    отговори
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Мисля, че това място е на 2-3 километра преди Ракитово. Мястото е гадно с мостче и завой. И аз съм се принуждавал да спирам рязко и внезапно там, защото за стеснението на моста има знаци. Мисля, че този, който идва от към Ракитово има знак и е с предимство там. Има си съответните знаци, но проблема е, че има лек завой, а също и много храсти, които пречат на видимостта, и ти го виждаш в последният момент, когато изскочи от завоя насрещното МПС, което е с предимство според знаците, а ти си вече точно пред моста и стесненият участък, и поради това си принуден много рязко, и веднага да скачаш здраво на спирачките... За това понякога изчакват и тези, които идват от към Ракитово, в предвид на ситуацията в момента, нищо, че са с предимство, според знаците...
    Това място е типичен пример за неудачно обмислено и прекарано трасе, като в резултат на това е създадена конфликтна точка, на почти прав, и равен път. Българска му работа, дето се вика, но когато стане беля, никой няма да обвини тези, които са проектирали и прекарали точно от там, и по този начин пътя.
    Оправяй се, Гошо и дано да не да не е нещо по-сериозна травмата!
    Последно редактирано от ВладиЧ; 06-09-18, 07:23.

    Остави коментар:


  • alexalex69
    отговори
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Изказвам ти искреното си съчувствие и ти пожелавам скорошно оздравяване . И аз вече все по-рядко си позволявам да карам и все по-малко си позволям волности . Имам огромен страх , не от това че аз мога да падна , а от това че някой може или да ме засече или да не ме види . Карам , осигурявайки се на 200 процента и съответно губя голяма част от адреналина на карането на мотор . Имах преди години катастрофа с кола и от ужаса в болницата си мислех че никога повече няма да мога да карам спокойно . Сега вече 14 г след случката все още си имам една обица на ухото , обаче понякога я и губя .

    Остави коментар:


  • santaclash
    отговори
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Гадост. Обаче стават и такива неща. Оздравявай. Тия дето си мислят, че на тях няма как да се случи, трябва малко повече да се замислят.

    Остави коментар:


  • Roninn
    отговори
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Незнам какво да напиша в подобен случай.
    Всеки си казва ,на мен няма да ми се случи.Колко е зле положението.Надявам се ,да си се отървал ,да няма сериозни последици.

    Остави коментар:


  • go6o
    започна тема Memento mori. Болнични хроники.

    Memento mori. Болнични хроники.

    Това няма да е пътепис, в буквалния смисъл на думата. То ще е пътуване, но в по друг смисъл, изпълнено с болка, разочарование, черен хумор, ирония и още нещо…
    И така, сядам да пиша , без особено ясна идея как и защо, и то с една ръка, току що изписан от болницата, но пък ще се постарая да се мотивирам в последствие, ще е бавен процес.
    Всеки обичащ моторите, се е сблъсквал по една или друга причина с това за което ще пиша, било лично, като помощник, наблюдател, слушател или зрител. Става въпрос за ситуацията, когато всичко се обърка – обикновено винаги е неочаквано, странно, тъпо дори, но никой не е застрахован, както се видя наскоро и от ЗД”Олимпик”. Нашият народ си има поговорка – „Когато се обърне колата-пътища много”. Та ето първата цел на това писание – да светна сигналната лампа доколкото мога на колеги по хоби, и да обърна внимание върху някои особености, касаещи точно нашата мила родина. Особено важно е че всъщност финала е отворен и историята е в развитие.
    Искам да благодаря на близките и приятелите си за неоценимата помощ и разбиране, да им кажа , че ги обичам, като и благодарности за лекарския екип, успял за пореден път да ме събере .
    24 август2018 , петък. Излизаме от магистралата с Асен, отправили сме се на уикенд мотаене с по леки мотори, с идеята да разнообразим возенето с офроад участъци и диво къмпингуване – аз с модифициран Трансалп, той с хр400. На Варвара сменяме моторите и продължаваме. Реем се по завоите и се кефим, поради факта че Хондата на Асен се мъчи с повечко обороти , максималната скорост бе 90 км/ч, но напълно достатъчно за приятно каране. Преди Велинград се отбиваме на пътя към Батак, гонехме района около Цигов чарк, почти бяхме стигнали, бе около 19 часа . И тогава нещата се объркаха.
    На прав участък от пътя , застигахме движещата се отпред кола, но тъкмо преди да я изпреварим, тя спря внезапно на един мост. По късно човека каза, че е видял кола отсреща и спрял да и даде път. Колата отсреща и ние я видяхме, но тя бе спряла и ни чакаше да минем, от позицията на мотора се вижда доста по напред. Аз карах втори, вдясно , шахматно на Асен. Видях как той тръгна да спира, задната гума блокира и мотора се понесе странично на дрифт, аз също опитах максимално спиране. Асен отпусна задната и някак си с камшик успя да мине в ляво на колата, за мен остана пространството вдясно, но точно до спрялата кола мантинелата правеше чупка и се стесняваше, и на мен ми останаха 50 тина см да се провра. Не успях. Първо чух силен трясък от гръмването на задното стъкло, в първия момент си помислих че Асен се ударил, после стъргане на мантинела, а части от секундата след това излетях от седалката. Някак си паднах почти по очи на мантинелата, отдясно видях сериозна урва с река, за това се търколих на ляво и се озовах на асфалта пред колата. Ръкава на якето бе разпорен, от ръката ми течеше кръв, болеше ме всичко, без десният крак. Лошо…
    Свалих си каската и се загледах в крака си - изглеждаше ок. Раздвижих го странично. Долната част под коляното се движеше с известно закъснение. Вече ми бе ясно, че отново съм във хорор филма, в който не веднъж съм бил. Мамка му.
    Отпуснах се назад и се опитах да дишам бавно и спокойно. Знаех , че скоро адреналина ще отшуми и ще ме връхлети болката.

Активност за темата

Свий

В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

Зареждам...
X