Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Memento mori. Болнични хроники.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: Memento mori. Болнични хроники.

    Това в къщи Видин ли значи
    Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
    Kawasaki Versys 650 2008 г.
    Анатолий Пейчинов o8875о9815
    https://dvrbg.com/

    Коментар


    • #17
      От: Memento mori. Болнични хроники.

      Като гледам що гума е останала по пътя на това място, явно там често възникват ситуации, при които някой спира внезапно. Но иначе да, от КАТ-аджийска, пък и от не само такава гледна точка нещата стоят така-има ли пред тебе нещо, караш зад него с толкова и на такова разстояние, че да можеш да спреш.
      Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

      Коментар


      • #18
        От: Memento mori. Болнични хроники.

        Първо бързо възстановяване! Проблема на този пътен участък е точно този завой след моста в комбинация с храстите край пътя. Виждаш знака , че идващите насрещно трябва да ги пропуснеш но отсреща няма такива и ти продължаваш, наближаваш моста и тогава изскача автомобил, който заради завоя и храстите го виждаш в последния момент. Някой ще продължи и ще мине , но друг ще скочи на спирачките и се получава тази ситуация, в която се е озовал и пострадалият.

        Коментар


        • #19
          От: Memento mori. Болнични хроники.

          Кофти ситуация - може да се случи на всеки! Познавам добре мястото, наистина е много коварно. Дадох си мотора преди месец на един приятел с който караме безпроблемно от години да се поразходи малко и той успя да се пребие с него на един завой на Юндола, за щастие само се натърти и естествено "тунингова" машината! В твоя случай пак имаме размяна - почти съм сигурен, че ако беше карал своя си мотор щеше да се отървеш с по-малки поражения. Трябва да престанем с тези размени на машините - носят само ядове и са много опасни! Дано се възстановиш по-бързо!
          Honda XL600LM, 1987
          Honda HR-V, 1.6, 3 drs, 4WD, 1999
          Opel Frontera B Sport, Y22DTH, 2003

          Коментар


          • #20
            От: Memento mori. Болнични хроники.

            Скорошно възстановяване!За сега не съм моторист...Когато съм с колата и видя в задното огледало ваш колега веднага намалявам и давам ляв мигач...и се моля да ме задмине безпроблемно...повечето благодарят.

            Коментар


            • #21
              От: Memento mori. Болнични хроники.

              За интересуващите се основно от инцидента, мога да кажа , че това е в общи линии.
              За останалите, които ще продължат с четенето – предупреждавам, че ще има не особено приятни фотоси, собствени наблюдения, така както аз видях нещата, и разсъждения, на места граничещи с цинизъм и гарнирани с черен хумор , но пък всичко е абсолютно реално , макар да е умишлено смекчавано тук там. Странно ми е, защото само до преди седмици се бях настроил да описвам поредното си пътуване, красиви гледки и емоции, цветя и рози, а сега се занимавам с това. От друга страна пък май никой не е описвал ТАЗИ страна на хобито свързано с мотоциклетите. Живота има интересно чувство за хумор.
              Докато се подрусквах в линейката и слушах воя на сирената, разсъждавах над ситуацията, мислейки от този момент нататък, станалото станало, не можех да го променя. Започна да ме втриса леко и да се потя. Давах си сметка как от този момент , за месеци напред се променя живота ми, минавал съм през това , и нямах илюзии. Определено положението в което се оказах, щеше да рефлектира върху работата ми, плановете и близките. Всъщност неделя вечерта бях обещал да водя семейството си на море, чухме се по обяд, бяха приготвили багажа дори. Чувствах се неприятно и дори гузно, не знаех как ще им кажа какво се е случило – прекалено далеч бяха, нямаше как да ми помогнат, само щяха да се тревожат , за това, че са безпомощни да реагират.
              Не след дълго спряхме пред болницата във Велинград, шофьорът изкара носилката, вкараха ме в нещо като приемна, и си тръгна. Ако не сте забелязали, факт е че медицинският персонал е съставен почти изцяло от жени, особено обслужващият, не се бях замислял над това. Трябваше от носилката да се преместя на креват с колелца, с който да ме транспортират до рентгена. Две медицински сестри, не в първа младост се засуетиха , макар че бе пределно ясно, че няма как да ме пренесат, и ме помолиха сам да го направя. Струваше ми зверско усилие и болка, сантиметър по сантиметър да пълзя докато успея някак си да се прехвърля, а те държаха отстрани, да не падна между носилките, които са на колелца. Дойде още една мед.сестра измери ми кръвното и ми заяви, че по инструкция трябва да ми постави абокат. Попитах с каква идея иска да ме дупчи отсега, не ми отговори, но така трябвало. Казах и , че няма да стане, и тя се отказа. Затъркаляха ме с количката за снимка, приеха ме веднага, и ме паркираха до устройството. Тук последва същото упражнение по прехвърлянето, бавно и болезнено издрапах върху студената маса на рентгеновия апарат. Снимаха ме в две равнини, както и дробовете, на ръката никой не обърна внимание, дори и аз, макар че ме болеше и дланта отгоре вече бе започнала да се подува. Снимките бяха готови на момента, появи се млад лекар , погледна ги, дойде до мен, и ми съобщи, както ми се стори, тържествено:
              -Имате счупване на крака!
              -Забелязах – измърморих аз.
              -Двете кости на подбедрицата, ще трябва да се извърши операция, с метална фиксация на костите.
              Тук нямаше какво да кажа. Имах познат лекар в , смея да твъдя, елитна травматология в София, който ме беше оперирал и преди, за това звъннах и го попитах дали ще може пак да се заеме с мен. Оказа се , че утре е на работа, ако мога, да отида там. Това бе важно, от една страна, заради по бързата възможност за реакция, от друга страна , ако исках той да ме оперира специално, трябваше за начало да си приготвя 1000 лв за избор на екип. В местната болница, офертата бе за операция в понеделник. Не се колебах в избора, дори само заради тези неща, а сега ще изредя и другите, които са чисто субективни. Не познавах никой от района, близките ми бяха много далече, ако останех, нямаше кой и вода да ми купи реално, престоя нямаше да е малък, да не говорим за други потребности. Без да искам да обиждам специалистите от по малките провинциални болници, знам какво е дереджето, пак от личен опит или впечатления на пострадали приятели. По натам ще отворим пак тази тема, но сега просто ще разкажа един случай. В моят град , хирурзите ортопеди са цифром и словом 2 (двама). Преди време , в мебелен магазин, ги видях да пазаруват шкафче, монтиращо се посредством дюбели на рафтоносачи. Единият попита другия , как ще го монтира, а той отговори „Сам ще си го наглася”, на което другият отвърна „Това да не са ти кокали да ги монтираш и завиеш как ти падне, това си е финна работа.”. Дори да приемем това с усмивка, не ми беше много смешно когато лежах под единият от тези образи, отново със счупен крак, а той го изви, за да го намести. Приятели и роднини са ме чули как викам на паркинга на болницата, а бях на третият етаж, въпреки че търпя доста на болки. Попитах го има ли идея как да ми оправи крака, случаят бе доста сложен, каза ми че не е правил подобно нещо, но се е консултирал с колега по телефона, и можем да започваме. Аз му отвърнах, че с помощта на лаптоп и интернет, след 30 мин, и аз мога да консултирам, но това не ме устройва. Обиди се и излезе, а мен ме изхвърлиха в коридора с инвалидна количка да се оправям. Последва дълго пътуване, което едва издържах, и дълга агония, но в крайна сметка нещата се развиха добре, това е друг случай, няма да задълбавам в него.
              Отново тегаво преместване на кревата с колелца, откараха ме в манипулационната. Там обявих решението си да не оставам, хората реагираха спокойно, за което им благодаря, макар че не им стана приятно. Сложиха ми вендузи, с доста зор, понеже съм си космат, сърдечния ритъм бе ок, и доктора ми направи шина от гипс. Полицията дойде за алкохолна проба, уреда отчете нула. След това ме закараха в една стая, и там изпълзях върху легло. Подписах декларация, че се отказвам от по нататъшна медицинска помощ тук. Звъннах на Асен да видя какво става, него още го държаха на местопроизшествието, и го зарадвах с новината че трябва някак си да ме закара до София.
              Междувременно той , със съдействието на полицаите, намерил местни хора където да прибере моят мотор, закарали го и се върнал пак на моста, добри люде има навсякъде. Процедурата при средна телесна повреда е доста комплицирана, трябва следовател, местните били само младши, търсели други, в крайна сметка дошъл човек чак от Пазарджик. Искали да оставят мотора като доказателство на съхранение, на което Асен отговорил, че няма нищо против, но не вижда с какво това може да е полезно. Между впрочем на мотора му нямало почти нищо, само левият гард извит и огънат. Съприкосновението с автомобила, заради което не можах да мина, всъщност дошло от това, че задната стъпенка задрала странично, в крайна сметка стигнала до гредата на вратата, и това предизвикало рязкото спиране и моят полет. Плана бе, той да отиде с мотора си до София, въпреки мижавият фар, да си вземе колата, да се върне да ме вземе и да ме закара обратно до болницата , където да ме настани. Живо геройство според мен, но знаех , че мога да разчитам на него, и искам още веднъж да му благодаря, хубаво е човек да има такива приятели.
              А сега си представете описаната ситуация, но само аз участник, нещо напълно реално,защото често карам сам. Коренно различно щеше да е всичко 
              В стаята имаше възрастен мъж в тежко състояние, който дишаше на пресекулки, а на другото легло стара жена лежеше, и ставаше от време на време да го наглежда, и да му говори успокояващо, после се връщаше и полягаше пак, явно бяха съпрузи. Мила гледка , наистина, толкова отдаденост и любов в една болнична сцена.
              Бях си спрял звука на телефона, защото се чудех какво да кажа, ако ми се обадят. В крайна сметка, пуснах един СМС на жена ми, че сме пристигнали на язовира, опънали сме палатките, и всичко ок, но батерията ми пада и не мога да говоря. После легнах да чакам, гледайки тавана, и освен пулсиращата болка, усещах как започвам да се мразя, макар че се опитвах да потуша и двете чувства…



              Коментар


              • #22
                От: Memento mori. Болнични хроники.

                Това са нормални докторски приказки, няма какво да им се стряскаш. В компанията имаме следовател и двама патолози. На трета ракия като подкарат "служебни" разговори кой къде какво ходил да събира, как го е събрал и кой труп с каква рана бил, на нормален човек му идва да си метне въжето и да се отърве от мъките, само и само да не ги слуша.
                Между другото и двамата са моторджии, карат чопъри.
                Съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник.

                Коментар


                • #23
                  От: Memento mori. Болнични хроники.

                  Приживяното от мен е подобно с тази разлика че бях с кола . И още че аз се събудих след седмица и разбрах какво се е случило постфактум .Нямам и абсолютно никакъв спомен от катастрофата . Това какво и как са приживяли жена ми , детето и родителите докато ме търсят и след като са научили какво се е случило ги прави за мен още по-важни , още по-нужни и най-важно още повече обичани . Човек докато е жив се учи и пати . Стискай зъби и оздравявай по-бързо . Забравяй случката , но не забравяй поуките .
                  По Ясенски : Истинският МОДЕРАТОР (полицай ) винаги може да намери нарушение.

                  Коментар


                  • #24
                    От: Memento mori. Болнични хроники.

                    Шибана работа Жоро, но нали знаеш... "част от спектакъла", "вода под моста" и други такива клишета, които не помагат, но си ги повтаряме.... малко поне ни успокояват.

                    Кофти е когато знаем, че е въпрос да това да се опазим и въпреки всичко понякога не успяваме, реакциите на хората са толкова непредсказуеми когато са под стрес.

                    Добре е че си оцелял и се възстановяваш. Всичко друго са подробности - мотора, морето и т.н. ще се компенсираш пред семейството, мотора се оправя, не ги мисли тия неща сега. Гледай напред. Следващи пътеписи ще има и това е най-важното. Всичко, което се е случило е поправимо и без flux capacitor-a.

                    Да разкажа за една моя скорошна случка от която още много ме боли:
                    Пролетта (март) купувам мотор спорт-турист, за който бях чел 3 години и бях дебнал конкретния екземпляр около година. Взех го за без пари, но с някой проблеми и прекарах 40 дни (и няколко нощи) да го направя чисто нов. И го направих чисто нов - само една боя му оставаше (и без нея си беше като нов) и щеше да е като излязъл от магазина.

                    Покарах го 10-тина пъти и на 17.08 тръгнахме с приятел към Румъния през Оряхово. Приятелят ми кара зад мен с Hyabusa и караме като побъркани - Правец - Мизия за един час. Точно преди Мизия преди един завой (по сведения на колегата съм бил с около 140-150) прекалявам с предната спирачка, мотора се изтръгна от изпод мен вдясно и почна да прави неуписуеми неща в канафката - всичко в прахоляк, храсти хвърчат, мотора отвреме на време подскача над облаците от прах, гледах го с периферното зрение да не се върне да ме гушне. Аз се влача по асфалта като ония от разказа "Епидермис" на Карбовски и по едно време тръгвам да ставам и осъзнавам, че още не съм спрял окончателно. Исках всичко да свършва вече...
                    Много адреналин, но никакви травми по мен, повечето екипировка беше изтъркана изцяло, без нито драскотина по мен. Само това, че останах на асфалта ме спаси.

                    При теб нещата са по-кофти и от гледна точка на това, че някой друг е създал предпоставка за ситуацията. При мен всичко си беше моя вина и е някакси по-поносимо.

                    Поздрави, и бързо възстановяване!
                    You'll never find out - I got no key hole....

                    Коментар


                    • #25
                      От: Memento mori. Болнични хроники.

                      Задното стъкло на колата с ръка/кормило ли го счупи?
                      You'll never find out - I got no key hole....

                      Коментар


                      • #26
                        От: Memento mori. Болнични хроники.

                        Първоначално публикуван от ili4 Преглед на мнение
                        Задното стъкло на колата с ръка/кормило ли го счупи?
                        Комбо малко, но основният удар пое гарда.

                        Коментар


                        • #27
                          От: Memento mori. Болнични хроники.

                          човече оправяй се по-бързо и безпроблемно! станалото-станало. обици на ушите, обувки до коленете..нещо римата ми избяга. ситуацията е гадна, доста народ НЕ ЗНАЕ kak да минава по такива места. карах малко ендуро /250/, сега карам чопър. Вече не ми е интересно да се бутам, да "запушвам" да не ме минават. /изключвам карането в група/ оставям ги да си трошат колите, бегачките и бусовете, докато аз се наслаждавам на пътуването. дори спирам! преди време бях писал в този форум,че съм по-склонен на "пусни идиота да мине", защото за мен е по-добро и работещо решение от "пази моториста". нищо против кампанията, поддържам я, но както всички знаем мотористите не ги виждат! та така. оздравявай, че времето пак ще те подгони да подкарваш и побръмваш...

                          Коментар


                          • #28
                            От: Memento mori. Болнични хроники.

                            Оправяй се адаш, и разбира се - поредната обеца на ухото...
                            Ако щеш вярвай - преди две седмици въртях из Северозапада (района около Белоградчик) с колата и точно това си мислих на стеснените мостове - 'добре, че няма моторист зад мен'... Защото по принцип карах не прекалено бавно, но намаляванията на скоростта бяха доста интензивни и внезапни.
                            На няколко пъти се наложи рязко спиране до нула, като последното бе със сработил АБС и свирене на гуми (въпреки дъждеца)... 'Родната инфраструктура' е така проектирана (без видимост), и в такова състояние(лош асфалт и непочистени храсти), че щеш нещеш - трябва да си готов за най-негативното за теб развитие...
                            Ето малка част от случките ми в рамките на 50км... Да, нищо прекалено екстремно, но достатъчно некомфортно с автомобил, а камо-ли с мотор по мръсния асфалт...
                            Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
                            Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.

                            Коментар


                            • #29
                              От: Memento mori. Болнични хроники.

                              Кога се е случила случката колега?
                              По добре късно от колкото никога .
                              Нула89781нула019

                              Коментар


                              • #30
                                От: Memento mori. Болнични хроники.

                                Да ви се чуди човек , какво търсите с тези мотори по асфалта при малоумниците? Бързо възстановяване и да ти е за урок.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 7,066 в 14:57 на 11-07-20.

                                Зареждам...
                                X