Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Накратко

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Накратко

    Случката започна така: седим с Нелката около масата в къщи и надничаме през прозореца. Много ни се приключенства с мотор. Уж ще е хубав слънчев ден, но нещата нещо не се случват според уверенията на Емчо Чолаков и по небето се стеле една облачност… В София било мъгла и 2 градуса. Плахите опити да се разколебаем са прекратени от разходката на Нелка до термометъра : „Много си е приятно даже! Седем градуса е.”
    Решаваме да се разходим до с. Липница. Отдавна ми е в полезрението – на 23 км. от Ботевград, в Балкана, 22 махали, типична архитектура, съществува от 1370 г, свързва се с Липан Воевода и четнци, иманярството процъфтява, има и защо, над 30 пещери в района, лунни светилища, скални рисунки и т.н. Хора няма твърде. Все пак успяваме да забележим човек и го нападам с въпроси: „Къде е местността Нанковски манастир?” „Ама то там няма никой, даже покрив няма”. Увисваме носове – „Значи е съвсем разрушено?”. „Ааа, стенописите си седят, много са шарени (!!!), от 65 години съм тук, все така го помня”.
    Наставленията са следните: надолу по пътя ще видите кичесто дърво, в основата на което са копали иманяри, там има и другите стари дъбове и покрай тях надолу...

    Дървото с иманярските разкопки откриваме лесно.



    Други стари дъбове ограждат поляна, наречена Седлото (това научаваме по-късно), а в основата на едно дърво има кръст, гърне, свещи...





    Вдишваме атмосферата, радваме се на гледката, но руини от църква няма. За щастие срещаме една жена, пасяща животни. Без нея никога не бихме могли да намерим мястото. Самата тя е странна: на 70 години каза, с ясни очи, гладка кожа, изобилие от бяла коса вдигната високо над главата, младежка походка. Не разреши да я снимаме. Не че сме я питали, но като видя фотоапарата реагира веднага. Започнава да нарежда „Елате, елате, сега ще ви заведа, тука долу е, между две дерета. Добре са го скрили хората. Не е далече вече, колкото сте вървели до тук, по-малко ще вървите. Аз преди често ходех, но от три години не съм ходила. Слагат там разни неща по стените, магии правят, стоката започна да ми измира и спрях да ходя. Преди много години един от селото отишъл и разпокрил църквата, за вземе плочите и като се прибирал го срещнал съсед – „Къде ходиш бре, синът ти умря!” И вярно бил умрял. Питам бабата дето ми го разказа, тя и тя умря де, ти това бабо Пауно видяла ли си го?. „Не съм, ама го знам” вика. Е, и аз не съм го видяла ама сега на вас го разправям. Ето стигнахме, вижте как са го скрили хората, между две дерета…” и т.н
    Изправени сме пред малка пищна църква от варовит камък. Без покрив. С избелели вече стенописи, с фризове, ако имаше екскурзовод със сигурност щеше да ни обърне внимание на иззиждането на сводовете...
    Последно редактирано от giorgio; 13-10-10, 11:56.
    Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

  • #2
    От: Накратко















    На Нелка и е за пръв път да попадне на подобно място и негодува, как е възможно да е оставено на разрушение. Стенописте не са вече така ярки, както ги описват, но след вглеждане се различават сцени, лица, изписани много детайлно. Тя е художник и може да ги оцени. Седим дълго на земята, толкова дълго, че не ни остава време за нищо друго тук и ще продължаваме.
    Последно редактирано от giorgio; 13-10-10, 12:00.
    Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

    Коментар


    • #3
      От: Накратко

      Планът е да караме към китното село Курново, от там до Струпец, за да и покажа Струпецкия манастир, после по дефилето към София. Да, но обърквам пътя. На едно място преминава в чакъл, което се приема за нормално, продължаваме смело, но след още малко стигаме разклон - чакъла потъва в трева, а пред нас – път слънце, 2 коловоза кал, при това с денивелация между двата. Тръшваме се от високия към ниския коловоз след първите 100 метра. Ние сме добре, моторът е надолу с главата... И тук се сещам за един често задаван ми въпрос: „ Добре де, ако закъсаш някъде с този мотор, как ще се справиш?” Ами ето как: Спокойно разсъбличаме якета, каски, пуловери и всички други дразнители, нищо че моторът продъжава да е обърнат обратно и тече бензин, заемаме удобна позиция и започваме да вдигаме, на етапи, с подлагане на тела отдолу и така до изправянето. Обръщането след малко ни е още по тежко, но накрая го сборваме прасето и вече точно почиваме и се лигавим доволни от себе си от дълбоката гора се появява джип, пълен с мъжка сила . В крайна сметка те щяха да помагат.







      Обменяме информация, знания и опит и всеки по пътя си.

      На Черепишкия манастир не ходете. Вече няма причина.

      Накратко: моторът е ранен, ние сме щастливи, а църквата с избеляващите стенописи в местността Нанковски манастир скоро ще остане само в спомените и разказите ни.
      Последно редактирано от Мария; 13-10-10, 14:19.
      Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

      Коментар


      • #4
        От: Накратко

        Какво му е на мотоциклета? Надявам се, да са само козметични поражения...
        Последно редактирано от giorgio; 13-10-10, 13:06.
        Land Rover Discovery I; Jeep Wrangler 4.0; Jeep Grand Cherokee 5.2.
        Honda Transalp XL600V; Suzuki DR-Z400; BMW F800GS.

        Коментар


        • #5
          От: Накратко

          Козметични проблеми по кормилото, но по интересно е, че сякаш загуби мощност. Отдавна си мисля да ходя да го закача на компютър, сега ще се наложи.
          Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

          Коментар


          • #6
            От: Накратко

            Мария, чудесна разходка и бойно кръщение в едно! Поздрави!

            Коментар


            • #7
              От: Накратко

              Хубава разходка! Какво е станало с Черепиш?
              Спортидж 2.0 ТДИ 2000г. Ceed 1,6 CRDI 2010г.Каравана Антарес 390 2015г.
              Карайте ПРЕДВИЖДАЙКИ!!!! Така и спирачки ще сменяте по- рядко.

              Коментар


              • #8
                От: Накратко

                Първоначално публикуван от Пенчо Преглед на мнение
                Хубава разходка! Какво е станало с Черепиш?
                Няма я магията. Някаква скрита комерсиализация. Гледат те в ръцете, от спалните помещения се носи една игрива "народна" музика...
                Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

                Коментар


                • #9
                  От: Накратко

                  Интересна разходка, Мария. Благодаря, че я сподели с нас!
                  Хубаво е, че в този форум има сериозни и интелигентни жени

                  Коментар


                  • #10
                    От: Накратко

                    Отново интересно, увлекателно и завършено от страхотни снимки. Жалко за неприятният финал, но все пак е важно, че сте живи и здрави. Благодаря!
                    Женя Вълчанова 0888272565

                    Коментар


                    • #11
                      От: Накратко

                      Красиво място! Благодаря, че го сподели ... за съжаление, наистина ще останат само снимки след време ...

                      Коментар


                      • #12
                        От: Накратко

                        За сьжаление тази черква е една от многото,които загиват, защото няма стопани, а дори и да има такива те не си мьрдат г***вете щото не се изкарват кинти .

                        Коментар


                        • #13
                          От: Накратко

                          Тази борба с полегналия мотор ми припомни една случка отпреди година и половина. Тогава пак с голяма мъка го изправихме същия този мотор. Вече свикваш с това упражнение. Също се сещам и за онзи виц , в който на един парашутист не му се отваря парашута и той падайки проклина лошия късмет си вика: ' Е сега сигурно и джипката няма да ме чака долу.' Във вашия случай и парашута се отваря и джипката идва . Каква ли е била първата мисъл на 'мъжката сила' , когато са видели две задъхани мадами, с разхвърляни мото екипи, на твърде усамотено място? Естествено да проверят дали мотора не пострадал .

                          Отдавна не беше писала , но си струваше чакането.
                          Последно редактирано от Luke; 13-10-10, 20:49.

                          Коментар


                          • #14
                            От: Накратко

                            Прекрасни снимки!Благодаря за споделянето.
                            0осем9осем7шест0осем7едно
                            Миро

                            Коментар


                            • #15
                              От: Накратко

                              Има си хас да не изникнат отнякъде мъже да помагат, ти като си в центъра на събитията

                              А ние тук с адашката ти се спускаме по въжета из разни скални манастири и те споменаваме
                              Последно редактирано от Ivan_J; 13-10-10, 22:58.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X