Tweet
Малко предистория тук:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...t=61927&page=2
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=67965
Подробностите:
7 август .
Времето неумолимо напредваше , бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд , а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно ... Планът беше да отида до Зайчар , на местният мотосъбор , да преспя там , а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор , който се намира на другият край на Сърбия , и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа , даже прибрах малкият звяр от детската градина ,обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора , да не се мръщи ,и въпреки че ме гледаше подозрително ,ме пусна без рев. В 18 ч. бях на митницата , където ме осведомиха че съм закъснял , другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер” . Зайчар е град на 10 km от границата , с около 50 000 жители , ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част , близо до много хубав комплекс със тенис кортове,
а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия , каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата , не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група , и да разпъна палатката , защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително , да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.
Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват , но не остават за през ноща , посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието , музикалното оформление е на супер ниво , свирят много групи , на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен , никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме , ставайки от сън , направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената , от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа . Прекъсвачите почти липсват , но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос , докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си , беше буквално стресиран от „дивият” купон , в пряк и преносен смисъл , и си тръгна очарован , дано да е бил искрен) . Аз се поразходих по града малко , докато се стъмни , после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах .
8август
Станах в 8 ч, събрах си нещата , в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита , взех си кафе и баклава от близкото барче , оставих си нещата и обиколих центъра с апарата , снимайки каквото си харесам.
Гоши го бяха забавили на митницата , и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим , затова направо тръгнахме , или по точно се опитахме.
Слизайки от бордюра с мотора чух че някой вика, обърнах се , един от таксиджиите ми сочеше гумата – беше спаднала... Усетих как си сменям цвета от яд , егаси началото на пътуването. Питах къде има гумаджия, упътиха ни към началото на града , напомпах гумата , не се виждаше от къде спада , и реших да рискувам да тръгна така, не ми се връщаше. Имах и един лепещ спрей за гуми , та бях спокоен до някъде. Поради ремонт на тунел на централният път обиколихме до Болиевац по 2 ро класен път , на Парачин минахме над магистралата и поехме към Крагуевац , през Ягодина.
И двамата бяхме пътували доста по района, и избирахме непознати пътища , та да не се чуди някой на зиг-загоообрания ни маршрут .На бензиностанцията на която заредихме, използвах спрея за гуми , омазвайки се здраво, тъй като гумата осезаемо омекна , и в интерес на истината , до ден днешен нямам проблем - егаси спрея за 6.50 лв от ОМВ то , не го и запомних какъв е... Спускането към Крагуевац бе по някакав разкопан път, даже чакахме да натоварят един камион , че нямаше как да минем.
Самият град е голям и приятен ( http://en.wikipedia.org/wiki/Kragujevac ) , пресякохме реката по един от двата успоредни моста, и по широк булевард тръгнахме към изхода , движението стана по сериозно , а когато наближихме Чачак , направо си имаше задръствания , по мои спомени , това е участъкът от Сърбия с най-натоварено движение. На едно стеснение с конуси , имаше полицейски пост , и станахме свидетели на следната ситуация – на моторист , изцяло екипиран, със пистов мотор ( Р1 , да съм конкретен ) , беше пусната палка да спре , последва сваляне на няколко предавки , изправяне на задна гума и демонстративно преминаване покрай поста, и огомната колона от коли ... някога такова нещо щеше да ме изкефи , че даже и имам подобни изцепки , но сега просто изгледах безпристрано случката , съжелявайки дори за публичното поругаване на власта . Най – вероятно следващият с мотор , който спре , ще отнесе всичко... Веднага след града е отбивката за Гуча , там в момента се провеждаше най-големият фестивал за балканска музика, за който аз научих по-късно обаче... От тук и пътя започва да се вие около каньонче , в гориста местност , около язовир/река , със много крайпътни комплекси , и така до Ужице ( Сръбският Хонг-Конг ) , - разположен е по хълмовете , под централната част тече река , спряхме и пийнахме по кафе там.
Тук затвърдихме мнението си че сръбските жени са хубави , а модата в момента е носенето на впити клинове , почти всички млади момичета( или които благоволихме да забележим...) бяха облечени по този начин .
Златибор беше близо , на някои карти е отбелязан със старото име „Партизанске воде „ , представлява нещо като курортно селище – луксозни къщи , централен комплекс със езерце , ски писта, влекове , писти за АТВ та , коне и тем подобни .
Мотосъборът обаче беше от другата страна, малко по нагоре от пътя , на една оградена поляна , в близост до борова горичка. Наредихме се чинно на голямата опашка, платихме си входа и влязохме .
Спряхме на центъра да се огледаме, и след кратко колебание си избрахме място за палатките в долният край , максимално далече от сцената ( това не помогна, апаратурата беше толкова мощна , когато си легнах , имах чувството че тонколоните са пред палатката ).Разхвърлях ме багажа и излязохме да позяпаме – мотопарка беше огромен , имаше впечатлявщо разнообразие от нови мотори , а и тези които не бяха , изглеждаха безупречно подържани , не бях виждал до сега такова нещо . Не липсваха и колоритни изцепки , но без тях не може.
Пазаруването ставаше по интересна система – купуваш си бонове , с които пазаруваш на всякъде – доста хитро . Кухята – невероятна – изядох два различни вида плескавици , а можех и още.
Тук имаше wheelie уред , гледал сам такова нещо само по клипчета , изглежда забавно . Доста сергии с интересни стоки и дрънкулки . Качихме се на моторите и слязохме до курорта – много приятно място , кипеше живот , стотици мотори се мотаеха насам-натам, момичетата отново бяха с клинове ... Обиколихме целият комплекс – красиви къщи , хубав асфалт , Гранд Бетон строителство липсваше – то си е някакъв наш патент , убедил съм се , поне на друго място не съм виждал .
Хванахме по един панорамен път , да разгледаме и местноста – мястото е красиво – огромни окосени ливади , горички ...
Батерията на апарата ми се предаде и я оставих на един пункт за бира да се зарежда , а аз наблегнах на бирата , и така , докато почуствах нужда да поспя , часовник не съм гледал ....
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...t=61927&page=2
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=67965
Подробностите:
7 август .
Времето неумолимо напредваше , бях изпратил момчетата от мотоклуба още на обяд , а аз продължавах да се мотая по задачи. Все така ми се получаваха нещата – до последният момент нищо не беше сигурно ... Планът беше да отида до Зайчар , на местният мотосъбор , да преспя там , а на другият ден сутринта да се отправиме с Гоши (щеше да дойде от Монтана) към Златибор , който се намира на другият край на Сърбия , и където имаше също мотосъбор. В крайна сметка към 17 ч още се размотавах около багажа , даже прибрах малкият звяр от детската градина ,обяснявайки му че тръгвам на работа с мотора , да не се мръщи ,и въпреки че ме гледаше подозрително ,ме пусна без рев. В 18 ч. бях на митницата , където ме осведомиха че съм закъснял , другите били минали преди мен – „Е , ще изпият бирата зер” . Зайчар е град на 10 km от границата , с около 50 000 жители , ходил съм доста често, този път мястото на събора беше леко изместено в парковата част , близо до много хубав комплекс със тенис кортове,
а не както преди на една поляна до стадиона. На входа ме посрещна облечен в кожи класически рокер, подавайки ми малка чаша ракия , каквато е традицията, глътнах я на екс, направо ми запали гърлото, а малко по късно ми завъртя и главата , не бях ял нищо още. Входа е около 5 евро равностойност. Побързах да намеря моята група , и да разпъна палатката , защото се беше смрачило, даже леко започна да капе. За моя изненада българското присъствие беше значително , да не кажа че нашите мотори бяха повече от сръбските за момента.
Тук да отбележа, за тези които не са присъствали на подобни мероприятия в съседната ни държава, някои характерни особености – гостите обикновенно идват , но не остават за през ноща , посещаемоста от местните е много голяма – целият град се исипва на събитието , музикалното оформление е на супер ниво , свирят много групи , на обяд се раздава „доручак” – безплатна храна , цените са сравними с нашите, не е проблем да се пазарува с евро – курса на обмяна е коректен , никога не съм имал проблеми. Сещам се как първият път като идвахме , ставайки от сън , направо зяпнах – бяха останли само 3-4 палатки на една поляна с размерите на стадион и сцената , от снощната лудница и многото мотори нямаше и следа . Прекъсвачите почти липсват , но това не попречи на някои от нашата група да покажат за какво става въпрос , докато председателя на сръбският мотоклуб не дойде при нас и най-учтиво ни помоли да се прекрати шума ( Когато посети нашият събор след това с дъщеря си , беше буквално стресиран от „дивият” купон , в пряк и преносен смисъл , и си тръгна очарован , дано да е бил искрен) . Аз се поразходих по града малко , докато се стъмни , после се понаслаждавах на музиката, и приятни разговори в международна компания, след което си легнах .
8август
Станах в 8 ч, събрах си нещата , в 9 ч бях на центъра – спрях до група таксита , взех си кафе и баклава от близкото барче , оставих си нещата и обиколих центъра с апарата , снимайки каквото си харесам.
Гоши го бяха забавили на митницата , и малко преди 10 се появи с червеното Дукати. Решихме да не се бавим , затова направо тръгнахме , или по точно се опитахме.
Слизайки от бордюра с мотора чух че някой вика, обърнах се , един от таксиджиите ми сочеше гумата – беше спаднала... Усетих как си сменям цвета от яд , егаси началото на пътуването. Питах къде има гумаджия, упътиха ни към началото на града , напомпах гумата , не се виждаше от къде спада , и реших да рискувам да тръгна така, не ми се връщаше. Имах и един лепещ спрей за гуми , та бях спокоен до някъде. Поради ремонт на тунел на централният път обиколихме до Болиевац по 2 ро класен път , на Парачин минахме над магистралата и поехме към Крагуевац , през Ягодина.
И двамата бяхме пътували доста по района, и избирахме непознати пътища , та да не се чуди някой на зиг-загоообрания ни маршрут .На бензиностанцията на която заредихме, използвах спрея за гуми , омазвайки се здраво, тъй като гумата осезаемо омекна , и в интерес на истината , до ден днешен нямам проблем - егаси спрея за 6.50 лв от ОМВ то , не го и запомних какъв е... Спускането към Крагуевац бе по някакав разкопан път, даже чакахме да натоварят един камион , че нямаше как да минем.
Самият град е голям и приятен ( http://en.wikipedia.org/wiki/Kragujevac ) , пресякохме реката по един от двата успоредни моста, и по широк булевард тръгнахме към изхода , движението стана по сериозно , а когато наближихме Чачак , направо си имаше задръствания , по мои спомени , това е участъкът от Сърбия с най-натоварено движение. На едно стеснение с конуси , имаше полицейски пост , и станахме свидетели на следната ситуация – на моторист , изцяло екипиран, със пистов мотор ( Р1 , да съм конкретен ) , беше пусната палка да спре , последва сваляне на няколко предавки , изправяне на задна гума и демонстративно преминаване покрай поста, и огомната колона от коли ... някога такова нещо щеше да ме изкефи , че даже и имам подобни изцепки , но сега просто изгледах безпристрано случката , съжелявайки дори за публичното поругаване на власта . Най – вероятно следващият с мотор , който спре , ще отнесе всичко... Веднага след града е отбивката за Гуча , там в момента се провеждаше най-големият фестивал за балканска музика, за който аз научих по-късно обаче... От тук и пътя започва да се вие около каньонче , в гориста местност , около язовир/река , със много крайпътни комплекси , и така до Ужице ( Сръбският Хонг-Конг ) , - разположен е по хълмовете , под централната част тече река , спряхме и пийнахме по кафе там.
Тук затвърдихме мнението си че сръбските жени са хубави , а модата в момента е носенето на впити клинове , почти всички млади момичета( или които благоволихме да забележим...) бяха облечени по този начин .
Златибор беше близо , на някои карти е отбелязан със старото име „Партизанске воде „ , представлява нещо като курортно селище – луксозни къщи , централен комплекс със езерце , ски писта, влекове , писти за АТВ та , коне и тем подобни .
Мотосъборът обаче беше от другата страна, малко по нагоре от пътя , на една оградена поляна , в близост до борова горичка. Наредихме се чинно на голямата опашка, платихме си входа и влязохме .
Спряхме на центъра да се огледаме, и след кратко колебание си избрахме място за палатките в долният край , максимално далече от сцената ( това не помогна, апаратурата беше толкова мощна , когато си легнах , имах чувството че тонколоните са пред палатката ).Разхвърлях ме багажа и излязохме да позяпаме – мотопарка беше огромен , имаше впечатлявщо разнообразие от нови мотори , а и тези които не бяха , изглеждаха безупречно подържани , не бях виждал до сега такова нещо . Не липсваха и колоритни изцепки , но без тях не може.
Пазаруването ставаше по интересна система – купуваш си бонове , с които пазаруваш на всякъде – доста хитро . Кухята – невероятна – изядох два различни вида плескавици , а можех и още.
Тук имаше wheelie уред , гледал сам такова нещо само по клипчета , изглежда забавно . Доста сергии с интересни стоки и дрънкулки . Качихме се на моторите и слязохме до курорта – много приятно място , кипеше живот , стотици мотори се мотаеха насам-натам, момичетата отново бяха с клинове ... Обиколихме целият комплекс – красиви къщи , хубав асфалт , Гранд Бетон строителство липсваше – то си е някакъв наш патент , убедил съм се , поне на друго място не съм виждал .
Хванахме по един панорамен път , да разгледаме и местноста – мястото е красиво – огромни окосени ливади , горички ...
Батерията на апарата ми се предаде и я оставих на един пункт за бира да се зарежда , а аз наблегнах на бирата , и така , докато почуствах нужда да поспя , часовник не съм гледал ....
Коментар