Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Африка 2019/2020 - Хакуна Матата

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Африка 2019/2020 - Хакуна Матата

    Ако ви се иска да крещите в каската от кеф, докато карате по приказни места, видени в предавания, филми, списания или на картини, или да се проклинате , че сте се прекарали и сте започнали тази авантюра, да си задавате екзистенциални въпроси от рода на „Аз нормален ли съм???”, и „Защо по дяволите правя това???”, да достигнете лимита на физическите и психическите си възможности, както и тези на машината, с която пътувате, да видите природни феномени – от аномалии във времето до странни земни образувания, жива и нежива природа, друго небе, различни хора и култури, изобщо друг свят – то тогава не се колебайте – планирайте вашето голямо пътуване в посока Африка.
    Каквото и да е то, няма да ви остави безразлични...
    Това няма да е пътепис. Въпреки че на третият ден заявих, че може да напиша книга, си давам сметка, че няма как да го направя, няма дори да описвам пътуването. По скоро ще се постарая да направя нещо като ретроспекция, с опит да бъда полезен на хората, които мислят да се отправят в тази посока. Ако има въпроси, ще се постарая да отговоря на тях, до колкото мога.
    Как започна всичко. Ще опиша ситуацията, защото се получи така, че едва ли не тайно се озовахме в Африка.
    Един ранен следобед (около средата на октомври 2019) получих по вайбъра съобщение от Асен, със снимка на много харесван от мен мотоциклет ( ГС 1150) , на добра цена, внос от Швейцария , точно какъвто си го представях – оборудван с куфари, ролбари, гардове, абс без серво и т.н., предложил му го някакъв търговец. За какво точно ми е такъв кютук е отделна тема, но факт е, че нямах мотор, защото продадох предишният си, за да си платя реперването след една катастрофа – лечение, пирони и железа. Та след кратък размисъл му казах –„Взимам го!”. Взех си бутилка уиски, и започнах мини празненство. Гледайки google earth, чертаех плахи маршрути, даже към Иран и Памир се заглеждах. В късният следобед дойде ударът на съдбата – мотора го дали на други, които взели всичко накуп. На половин бутилка това ми подейства като лична обида, и срина всичките ми мечти изградени на база бъдещата покупка. Въртях безцелно земното кълбо, псувайки методично каквото и когото се сетя, и се наливах. Та , докато си врътках глобуса, континентът, който винаги е бил синоним на авантюра – Африка , ми се набиваше на очи все повече. Без особена идея, след като доволно мислено споменавах търговеца и обкръжението му, предимно по женска линия, за да не съм валат, писах на Асен – „Какво ще кажеш да идем до Африка?”. След отговора „Е, що не?”, нещата си тръгнаха по собствен път...


  • #2
    Добро начало!
    Между другото, май го бях предрекъл в една друга тема, само съм объркал дестинацията...

    Първоначално публикуван от Emilppp Преглед на мнение
    Щом има пътепис от Китай , мисля че всичко е наред!
    В миналото ще остане, каквито сме били...

    Коментар


    • #3
      Е, не!
      Много интересно започна. Очакваме вдигане на завесата и развитие на действието.
      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

      Коментар


      • #4
        Айде отнесох и аз плувката,засичай

        Давай още,така само топна червейчето и избяга
        TOYOTA SEQUOIA ‘11
        W140 S420 '99

        Коментар


        • #5
          Абонамент.
          Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
          Kawasaki Versys 650 2008 г.
          Анатолий Пейчинов o8875о9815
          https://dvrbg.com/

          Коментар


          • #6
            Чакаме за още!

            Коментар


            • #7
              Прибрахте се успешно значи. За последно се обадихте от Мапуто в Мозамбик. Хайде давай схемата за това пътешествие. Как купихте моторите, билетите и изобщо всичко.
              Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
              Златомир Попов - Forry

              Коментар


              • #8
                Ха добре дошли! Явно всичко е минало нормално. Чакаме продължението.
                Питоня вече му се дръпнаха очите ....
                Кольо "Дупетата вървят и с мастика... "

                Ясен Супер Модератор: "Абе при мене как не увисва?" "хм, представих си Багера по бельо."

                Коментар


                • #9
                  За Африка само чужди пътеписи планирам да чета, от съображения за сигурност Твърде непредвидим ми се вижда този континент. Интересно ми е какъв маршрут сте избрали и дали изборът е бил само заради пейзажа или сте търсили да ходите там където е по-цивилизовано.

                  Коментар


                  • #10

                    Ден преди заминаването - съдбата си знае работата.


                    Понеже няма да пиша пътепис, писанието не върви в хронологичен ред, за сметка на това ще се постарая да засегна важни неща, които да са полезни като инфо.
                    Реално , колкото и да ми се е искала подобна дестинация, не ми се виждаше възможно да се изпълни в обозримо бъдеще, причини много, те са общовалидни за всички – от финансови, времеви та до социални и психически. Всеки с базови географски познания , и обичащ пътуванията, вероятно може да си представи по свой начин такова пътуване, но на практика проблемите които изникват са много. Няма да навлизам в дългата тема „Как да пресечем Африка със собствен мотор”, наши колеги са го правили, най базово казано – Кайро-Кейптаун са малко над 10 000 км, и съответните съпътстващи разправии като логистика, визи и т.н., както и връщане на моторите. Отделно има държави, през които не е много ясно как се минава и дали на място няма да има изненади. Това е идеалният вариант, но както споменах, най-малкото нямах мотор в момента, поне за такова пътуване, така че това въобще не застана на дневен ред.
                    След гореизложеното, логично бе да се замисля над нещо по различно. Идеята която бавно изкристализираше в главата ми бе да идем със самолет до Африка, да си купим мотори, да врътнем някакво кръгче, да ги продадем и да се приберем. Не звучи кой знае колко гениално, но пък определено не е нещо лесно, на практика и без допълнителни условия които ще спомена – направо си е невъзможно.
                    Единствената по читава страна в подекваторилна Африка е Република Южна Африка. Четох доста , инфото е оскъдно, мислех че има много , но може би поради слаби езикови и интернет умения, аз не открих много полезни неща. За начало – наемането на мотор в РЮА не е проблемно, цените варират от 80 до 200 лв средно за мотор под наем, но има много допълнителни такси и рестрикции – да не се напуска страната, застраховки, за по забити места – каране в група и т.н. Ако някой се заинтересува, предполагам ще извади доста работи, защото между впрочем, ако целта е само Южна Африка, това е най-евтиният и сигурен начин да я разгледаш на мотор – огромна и интересна държава е – има всичко - планини, океани, крайбрежие, резервати, вкусна храна и вина, невероятни пътища.
                    Ние се целехме обаче в нещо по мащабно, и варианта наем не ни устройваше, за това както споменах , тръгнах да разучавам как стои въпроса с покупката на мотор. Според това което изрових , не се знаеше, дали човек с туристическа виза може да иде там, да си купи мотор и спокойно да напусне страната с него, в произволна посока, а после и евентуално да се върне. За по голяма яснота си представете някой африканец турист с виза да дойде в Бг, да си купи МПС, и да иде се шляе някъде извън границата – на мен лично ми е трудно да си го представя (още на ниво нотариус, и пази боже –КАТ...), макар че сме в ЕС, а ако избере посока Турция например, въобще не го виждам. Вторият вариант е да намери местен, който да му купи мотора на свое име, и да го упълномощи да се вози в страната и чужбина – фасулска работа .
                    Това за мен се оказа единственият работещ вариант, и за това тръгнах в тази посока. Имам приятели в ЮА, за това им сервирах идеята , че имам намерение да гостувам, и ще ги посетя с приятел, но трябва да ни купят и мотори, да ни оправят документите, както и някои други неща бонус, ей такива дреболии. Пределно е ясно, че това са хора, на които мога да се доверя и ще ме изтърпят, но пак ще дам обратният пример - ако някой от някъде поиска от вас подобно нещо, в какъв филм ви вкарва. Отговора горе долу беше –„Ти си ненормален, ама щом искаш..., те ти сайтове за мотори, избери си, договаряй, прати пари да ги вземем и идвай...”.
                    https://www.gumtree.co.za/
                    Речено-сторено. Но!
                    Хората живеят в района на Йоханесбург, милионен модерен мегаполис, област Гаутенг. Викам си, к’ъв е проблема да намеря два мотора, ебаси... Оказа се , че си е проблем. Машините, към които се бяхме насочили бяха Хонда Трансалп 650. Мисля, че за мототема, е излишно да обяснявам защо, но все пак - дуракоустойчива машина, с изчистени детски болести от времето на първите АфрикаТуин, стабилна електроника, два цилиндъра, адвенчър турист среден клас, достъпна цена. Недостатъци – голяма маса, малък рейндж, ама то идеален вариант няма за мен и за всеки вид пътуване. Отделно си имам един такъв в гаража, та нямам нужда от навиване. Резервни варианти – сходните катъри в тоя клас – ДР650, ХТ, КЛР – всички с един цилиндър. Цифром и словом – обявите за тия мотори бяха четири (4) в областта. В други региони имаше още, но при положение, че ще разкарвам някой да купува мотор, Дърбан или Кейптаун не ставаха, все едно аз да ида да купя на някой мотор от Мюнхен... Цената е леко по висока от тази при нас, в рамките на 35-40 000 ранда (курса е 1:.
                    Риска при подобен подход е голям. Не всеки има идея от мотори, и като пратиш някой да ти вземе МПС , видяно на няколко оскъдни снимки, не можеш да разчиташ, че си направил добър избор. В общи линии ситуацията е купуване на прасе в чувал. Въпроса е , че с тоя мотор трябва да минеш 10 000 км, и то сериозни, и да не се счупи, че после това ще ти излезе през .. да речем през всеки отвор на тялото. Избраниците бяха в сив и черен цвят, по талон 2007, след определени дни бяха купени и ни очакваха. Пълномощното се прави в полицейския участък, без наше присъствие, с копие на паспортите, по скоро е клетвена декларация. След закупуването задължително се минава преглед, за да ти издадат т.н. лайценз , който е много важен, и навсякъде из континента им е основна тема за заяждане ако го нямаш, Асен го арестуваха в Ботсвана за това ( хаха..) . Застраховката не била задължителна, но ние направихме. Там е друга епопея, ще засегна и тази тема, но без да имаш банкова сметка няма как да си направиш, а като турист няма как да си направиш пък банкова сметка –затворен кръг.



                    Ботсвана

                    Коментар


                    • #11
                      Супер

                      Да знаеш,че чакаме още.........
                      TOYOTA SEQUOIA ‘11
                      W140 S420 '99

                      Коментар


                      • #12
                        Абонат!
                        0осем9осем7шест0осем7едно
                        Миро

                        Коментар


                        • Skorpion_BG
                          Skorpion_BG коментира
                          Редактиране на коментар
                          И аз, и аз!

                      • #13
                        Welcome back. Ще чакаме още,

                        Коментар


                        • #14


                          Като разумни хора, бяхме предвидили основно сервизиране на моторите. Аз лично си го представях така – отиваме, виждаме какво трябва, обикаляме мотомагазините , набавяме си го и си правим сами обслужването – в Африка сме, можем си го, ние идваме от България, не сме расли в саксия. Колкото и да ми изглеждаше логично, това се оказа абсолютна химера в ЮА. Не знам дали мога да обясня правилно, но подобен тип дейност, особено на обществено място, е абсолютно невъзможно да се извърши – било то паркинг на хотел, улица или затворен комплекс – а там повечето са такива, в такъв бяхме и ние. Може би в частен гараж, но такъв нямаше. Дори докато облепяхме моторите с фолио на по чувствителните места, си бяхме отворили по една бира, и ни направиха забележка, че това е голям проблем, с пушенето е сходна ситуацията. А облепихме моторите, за да не ги надерем при падания и при стягането на багажа по тях на разни чувствителни места – резервоар, странични капаци, стойки и т.н. Все пак после трябваше да ги продадем, поне вид някакъв да запазим.
                          За обслужването домакините ни бяха намерили сервиз, обадили се на човека, който дошъл и взел моторите, а ние като отидохме, ни даде разпечатка от проформа фактура, какво трябва да се направи и смени, трябваше да заплатим половината сума, за да се поръчат нещата, и после да изчакаме да ги обслужат. Поради лошо време, и някакви национални празници, това ни глътна над 4 ри дни, което промени плана в последствие. Обслужването бе по скоро стандартно – от типа - пиньони, вериги, филтри, масла, свещи, течности, накладки и държахме най-вече на нови гуми. При двата мотора бе различно, за статистиката – по евтино купеният мотор ни излезе по скъпо – едва ли ще изненада това някого. Това което не направихме, от раздел задължителни, разбира се после се скапа на най неподходящите места, законите на Мърфи са си закони – крушка на фар точно когато карахме в тъмници и жило за съединител, на безобразен многочасов офроад вдън калните джунгли мозамбишки, където карането си бе половината на полусъединител. За това спомогна и факта, че „моят” мотор (сивият), се оказа с три зъба по малък заден пиньон и с един зъб по голям преден, явно за чисто асфалтово возене, но това установих впоследствие, за асеновия не знам, той си лепна навигацията на таблото и изкара трипа без оборотомер. Интригата обаче се получи с гумите – при обсъждането аз бях за 50/50 , Асен за 70/30. Човека обаче ни наши с Бриджстон Батъл Уингс, в нета са 90/10 , според него били 70/30, ама на мен не ми изглеждаха така. Това впоследствие ни струваше доста нервни клетки и мускулна треска, макар че по голямата част от пътя бе с добър асфалт. Факт е, че специалната гума ти трябва точно там където асфалта го няма, и тогава си мечтаехме да сме с поне 50/50, ама нанай си...
                          Вътрешните бяха някакви хевидъти спешъл, 4мм, напълнени с гел, спомагащ да не се спукат, или да държи като се спукат. Въпреки трагичните терени през които минахме – камъни, сипеи, офроад, неизбежни дупки с височина и дълбочина на бордюри проблеми с пукане на гуми нямахме.
                          Цялото удоволствие от обслужването ни стъпи по около 1400 лв на мотор, плащане с карта.
                          Тук ще отворя дума и за индивидуализацията на мотора. Голям недостатък според мен бе липсата на централна стойка и ролбари, за щастие не ни трябваха много. Носехме в общи линии (Асен разбира се...) най - необходимите инструменти за чоплене по мотор, не сме от вчера по пътищата. Когато си със собствен мотор, няма какво да настройваш, предполага се, че си го направил. Но тук ситуацията бе друга – трябваше да променяме доста неща – наклона на кормилото, дръжки и ръкохватки, огледала, аз свалих и височината на мотора от телескопите, за да мога да стъпвам с цял крак. Моят бе с някакво ниско право извратено кросово кормило, на Асен пък почти с чопърско, стойките ни не бяха най комфортни, но го преживяхме. И двата бяха с малки топ каси, толкова трагични, че според Асен, нямало как да монтира такова нещо на никакъв вид лично МПС, па дори и колело – укрепихме ги до колкото можехме. Малко е смешно, като се замисля, че реално , за най сериозното ни пътуване до момента, тръгвахме с най много неясноти – всички топ и хубави неща си останаха в къщи (екип, оборудване и т.н.), дори и дрехите , с които пътувахме бяха почти за еднократна употреба...
                          Моят формат на багажиране бе – чанта за резервоар с магнити, доукрепена с ластици(не е най-доброто решение, за кофти терен), непромокаем сак отзад и топ касичка, Асен с два непромокаеми сака.
                          Документите за мотора бяха две мърляви ксерокопия от нещо като талон и пълномощното + прословутият лайценз – лист вътре с едно кръгче, дето се изрязва и се лепи на слюдата или се поставя на специална стойка, моторите от Англия го имат, обикновено някъде около задната стъпенка. Доста спорно решение, защото обикновено това място е перманентно в кал и вода, а аз и се бях ударил някъде в нещо ( дърво, камък, храсти..), и почти го бях отчупил моето. Та за копията – ако се явите по нашите ширини с такива документи, най вероятно ще бъдете позорно изгонени или глобени, и ние бяхме доста недоверчиви към тях, но ни убедиха че са ок. А смотаният лайценз се наложи да го изрязвам на дървена маса с нож в Ботсвана и да го слагам под зоркият поглед на властта, Асен го залепи с прозрачно фолио и скоч, щото ни арестуваха на пътя, не се майтапя...
                          Отново за застраховката- не е задължителна, и от това бяхме в потрес. Асен настояваше да имаме, аз не особено, но за да я направим трябваше да идем в Претория, където той загуби почти 4 ри часа в разправии, дано се включи и обясни за какво става въпрос. Предимството на това да си направиш застраховка в ЮАР, е че важи за всички съседни гранични държави ( няма да ги изреждам) и включва и каско. Споменах по горе – не може да стане без местен, та пак нашият човек съдейства. Друго не се сещам от към техника, някой ако иска да пита.



                          Коментар


                          • #15
                            Тва си е било приключение в пълния смисъл на думата още с покупката на моторите.Наистина си мисля,както казваш,че ако нямаш човек там няма как да стане по този начин.

                            Коментар

                            Активност за темата

                            Свий

                            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                            Най-много потребители онлайн 4,660 в 19:02 на 07-04-20.

                            Зареждам...
                            X