Обява

Свий
Няма добавени обяви.

АПАЛАЧИЯ

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • АПАЛАЧИЯ

    Ура, открихме сезона, невероятнотои вълнуващото возене от кафе до кафе и бар до бар беше в разгара си, а ние дори нямахме план за лятото.
    Опитахме да сглобиме някакъв маршрут, но всичко беше според зависи и в един момент се отказахме, ако остане време и има желаещи-тръгваме когато и за където може.
    След като планът да има план пропадна, се заоглеждахме за нещо наблизо и набързо. 2-3 дни, 4 макс и 1000-1500 мили...ей така, колкото да поразбъркаме маслото в двигателите...
    Съвсем логично, за 3-та поредна година, единодушно решихме, че мястото е Smoky Mountain, домът на Blue Ridge Parkway, Tail of the Dragon, Cherohala Skyway, шубраците в които местните контрабандисти варят Moonshine, една от снимачните площадки на Discovery Cannel и най-близката дестинация до Чикаго за забавлвния на две колела.

    Дълго се колебаех дали изобщо да описвам това пътуване, за първото бях сглобил някаква история, второто го пуснах в снимки, сега и трето, не знам дали нямаше да започна да се повтарям...
    В крайна сметка сядам и го почвам, причината-това е първото ни ходене до там без да дърпаме морорите с ремарке.
    Ремаркето има своите предимства понякога, но основният недостатък, е че си вързан на едно място, там където е паркиран мотовоза.
    Тази година планът беше да си караме моторите, като атакуваме планината през Вирджиня, където да преспиме първата нощ.
    На следващия ден-пълен кеф на запад от 300-400 мили по Blue Ridge Parkway и нощувка в добре познатия ни Robbinsville в SAN RAN Motel, където собственичката ни обеща, дори се закле миналата година, че следващия път ще бръкне в тайника в мазето и ще ни уреди с един буркан муншайн. А да видиме.
    След което задължителната доза адреналин от CherohalaSkyway, Tail of the Dragon и всички малки и големи, знайни и незнайни пътчета на около.
    И после газ към къщи. Четири дена, под 2000 мили, една добра разходка за която не са необходими никакви подготовки. Един телефон 3-4 дни преди тръгване и това е.
    Щяхме да спиме по мотели, така, че багажа щеше да е редуциран до абсолютния минимум, един чифт дрехи за преобличане и няколко шишета с тонизиращи напитки, тези които са чели пътеписа от 2013 си спомнят, че отивахме в Dry County, пиене по магазините не се продава-единствената причина този мото рай да НЕ ми е в списъка от-бъдещи-места-където-искам-да-се-преместя-да-живея, майтап J
    Освен до болка познатите мутри на Пепи и моя милост, тази година към нас се присъедини и Коко.
    КОКО! Моторист-легенда по нашите географски ширини, човек който винаги е в някаква крайност, или сменя моторите през 5-6 месеца, или е безмоторен с години, но винаги с активна застрахователна полица на последния мотор, ей така за да е в играта, хихихихихихи, Коко сори ама някак си сърце не ми даде да не споделя...ще черпиш по бира и ще ми простиш.
    Тази година беше силна за Коко, смени два Триумфа за 7-8 месеца и се записа за пътуването.
    Планирахме да тръгнем първата или втората седмица на Май, но фактора „Коко“ отново се намеси-колегата си отиде до България.
    С Пепи бяхме единодушни, че пътуване с Коко не е за изпускане и решихме да го изчакаме, с уговорката, че нашето търпение си има граници.
    В края на Май, Коко се появи ухилен до уши, качил 10-15 кг от здравословният начин на живот, който е водил в България, нямаше какво повече да чакаме, време беше да поемем към Апалачите.
    Съвсем ориентировъчно забихме пръст в картата и за влизане в планината избрахмеPrinceton, West Virginia.
    Какво имаше там, не беше ясно, но се намираше на границата на Апалчите, на около 630 мили от нас. Пътуването до там щеше да е по магистрали, така, че със спиранията 10 часа трябваше да са напълно достатъчни.
    Решихме да тръгнем около 6 сутринтта, за да може не по-късно от 5 пм, Коко, който беше нашият кулинарен специалист да се захване със скарата, а ние с Пепи, с бира в ръка да даваме акъл.
    В денят преди тръгването, Коко, който си мислеше, че като новобранец му е позволено всичко ни уведоми, че тръгва ден по-рано, а ние да сме го настигнали в Събота...чудесен пример за каране-работа в екип. В последствие това се оказа добра идея, но за това по-късно.
    По обиграната схема в 5:30 бях готов за стартовата снимка и поех към мястото на срещата.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:1.jpg
Прегледи:1
Размер:155.9 КБ
ID:6091830 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:2.jpg
Прегледи:1
Размер:99.2 КБ
ID:6091829

    В 6 вече летяхме на пълни обороти по магистралата на Юг към Индианаполис. Изпитвахме леко притеснение от прогнозата, а тя беше брутално неприятна-дъжд и студ през цялото време. В крайна сметка оптимизма надделя и преценихме, че има грешка и няма как времето в края на Май да не е топло и слънчево...блаженни са вярващите...........
    След има-няма 60 мили небето се отвори, по десетобалната система за порой, му давам 9.5. Всъщност така оценявам всичкият дъжд който ни валя през цялото пътуване. Спряхме под един мост да навлвчеме дрехите за дъжд, в аварийната лежеше хербаризиран койот.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:3.jpg
Прегледи:1
Размер:57.8 КБ
ID:6091833 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:4.jpg
Прегледи:1
Размер:64.2 КБ
ID:6091832 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:5.jpg
Прегледи:1
Размер:214.2 КБ
ID:6091831

    Миналата година, когато тъсих гуми за мотора, случайно попаднах наMetzelerTurance Next. Ревютата бяха добри и в крайна сметка взех един чифт. Това което си спомням, беше, че бяха изключително високо оценени за каране по мокро.
    Това беше и първото ми каране с тях в дъжд. Евала, направо не можах да повярвам как се държаха на мокро, никаква разлика спрямо каране по сухо. Движихме се с около 70 мили и моторите не помръдваха, по-късно ги пробвахме многократно на мокро по завои и впечатлението беше същото. Страхотни гуми, ако карането ви е 90% по асфалт, не се замисляйте, това са гумите.
    След около час дъждът реши да ни даде почивка и слънцето изгря. Пътуването беше скучно, нищо не се случваше, спирахме отвреме на време за бензин и храна и отхвърляхме скучните мили.
    Някъде 5 часа след тръгването ни знаех, че новата ми, изключително рекламирана и никак не ефтина седалка е пълен шит. Задника ми се запали и самата мисъл, че ме очакват над 1500 мили на нея започна сериозно да ме тормози. От друга старна нямаше какво да се направи така или иначе, приех нещата философски и продължих в стойка Z.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:6.jpg
Прегледи:1
Размер:119.2 КБ
ID:6091834 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:7.jpg
Прегледи:1
Размер:118.7 КБ
ID:6091835 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:8.jpg
Прегледи:1
Размер:94.7 КБ
ID:6091836 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:9.jpg
Прегледи:1
Размер:111.0 КБ
ID:6091837 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:10.jpg
Прегледи:1
Размер:79.7 КБ
ID:6091838 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:11.jpg
Прегледи:1
Размер:69.3 КБ
ID:6091839Натиснете снимката за да я уголемите

Име:12.jpg
Прегледи:1
Размер:76.3 КБ
ID:6091840 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:13.jpg
Прегледи:1
Размер:98.1 КБ
ID:6091841


    Някъде към 2 пресякохме границата със Западна Вирджиня. Навлизахме в Апалачите. Природата се промени, а пътя, въпреки, че си остана магистрала започна да се провира между хълмовете, с плавни завои и чудесни гледки наоколо.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:14.jpg
Прегледи:1
Размер:112.5 КБ
ID:6091842 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:15.jpg
Прегледи:1
Размер:111.1 КБ
ID:6091843 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:16.jpg
Прегледи:1
Размер:93.3 КБ
ID:6091844 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:17.jpg
Прегледи:1
Размер:134.4 КБ
ID:6091845 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:18.jpg
Прегледи:1
Размер:103.5 КБ
ID:6091846 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:19.jpg
Прегледи:1
Размер:114.1 КБ
ID:6091847Натиснете снимката за да я уголемите

Име:20.jpg
Прегледи:1
Размер:106.2 КБ
ID:6091848 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:21.jpg
Прегледи:1
Размер:100.7 КБ
ID:6091849 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:22.jpg
Прегледи:1
Размер:65.1 КБ
ID:6091850

    При поредното спиране за бензин се консултирахме с картата и се оказа, че сме на около 100 мили от мястотто на срещата с Коко. Имайки в предвид, че той беше тръгнал един ден по-рано, съвсем логично решихме, че е пристигнал вече и скарата е запалена, а бирите са добре охладени...звъннахме един телефон за потвърждение и отсреща Коко с гордост ни уведоми, че му остават още 40 мили.
    А? Верно? Стига бе!
    По една или друга причина момчето не си даваше зор и идеята да тръгне по-рано се оказа изключително добра. Въпроса беше дали да се напънеме и да го биеме на финала. За да не му смачкаме самочуствието му пуснахме аванта и го оставихме да финишира пръв.
    На тази спирка видях нещо което смятах, че отдавна е изчезнало от употреба.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:23.jpg
Прегледи:1
Размер:138.5 КБ
ID:6091851

    Запалихме и газ. Тези последни 100 мили се оказаха един страхотен ролеркостер по магистрала 77- изкачвания, спускания, завои, виражи, от всичко по много, идеална загрявка за това което предстоеше.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:24.jpg
Прегледи:1
Размер:120.1 КБ
ID:6091852 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:25.jpg
Прегледи:1
Размер:89.8 КБ
ID:6091853 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:26.jpg
Прегледи:1
Размер:93.1 КБ
ID:6091854 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:27.jpg
Прегледи:1
Размер:93.5 КБ
ID:6091855 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:28.jpg
Прегледи:1
Размер:89.9 КБ
ID:6091856 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:29.jpg
Прегледи:1
Размер:168.0 КБ
ID:6091857Натиснете снимката за да я уголемите

Име:30.jpg
Прегледи:1
Размер:74.6 КБ
ID:6091858 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:31.jpg
Прегледи:1
Размер:142.6 КБ
ID:6091859 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:32.jpg
Прегледи:1
Размер:98.2 КБ
ID:6091860 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:32a.jpg
Прегледи:1
Размер:142.5 КБ
ID:6091861 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:32c.jpg
Прегледи:1
Размер:160.5 КБ
ID:6091863 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:32b.jpg
Прегледи:1
Размер:177.6 КБ
ID:6091862


    След час и нещо бяхме в KOA Wytheville. Къмпинг, където резервирахме бунгало-хем да не носиме палатки, хем да усетиме атмосферата на къмпингуването.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:33.jpg
Прегледи:1
Размер:159.8 КБ
ID:6091864 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:34.jpg
Прегледи:1
Размер:159.0 КБ
ID:6091865 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:35.jpg
Прегледи:1
Размер:202.8 КБ
ID:6091866 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:36.jpg
Прегледи:1
Размер:160.4 КБ
ID:6091867 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:34.jpg
Прегледи:1
Размер:159.0 КБ
ID:6091865


    Коко ни чакаше излегнат на люлката пред бунгалото, почивайки си от изключително дългия и ужасно уморителен ден на мотора. Изглеждаше повече от доволен от постигнатото за деня и малко ми се видя надут от постижението си, а именно, че беше пристигнал преди нас, оставихме го да се наслади за малко на славата и не му напомнихме, че имаше 24 часа преднина, а ни би с по-малко от час.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:37.jpg
Прегледи:1
Размер:123.5 КБ
ID:6091869 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:38.jpg
Прегледи:1
Размер:158.3 КБ
ID:6091870 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:39.jpg
Прегледи:1
Размер:190.0 КБ
ID:6091871 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:40.jpg
Прегледи:1
Размер:96.1 КБ
ID:6091872 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:41.jpg
Прегледи:1
Размер:209.5 КБ
ID:6091868

    Разтоварихме и отидохме да свършиме работата на Коко, а именно да осигуриме яденето и пиенето.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:42.jpg
Прегледи:1
Размер:216.9 КБ
ID:6091873 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:43.jpg
Прегледи:1
Размер:113.7 КБ
ID:6091874 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:44.jpg
Прегледи:1
Размер:162.2 КБ
ID:6091875 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:45.jpg
Прегледи:1
Размер:133.3 КБ
ID:6091876 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:46.jpg
Прегледи:1
Размер:121.3 КБ
ID:6091877


    Прибрахме се в къмпинга и Коко най-после започна да става полезен, като наряза салатата и запали скарата.
    Докато му се радвах и го четках как без него сме загубени и ще умреме от глад и жажда, изведнъж забелязах ножа за салата...направо без думи.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:47.jpg
Прегледи:1
Размер:118.6 КБ
ID:6091878 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:48.jpg
Прегледи:1
Размер:137.5 КБ
ID:6091879 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:49.jpg
Прегледи:1
Размер:132.8 КБ
ID:6091880
    The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

  • #2
    От: АПАЛАЧИЯ

    Охо, Митко е тръгнал!! Ама пак сте объркали посоката.... На запад трябва с тоя Стром и Триумф Мите, на запад!!!

    Чакам с нетърпение продължението. А също така и да тръгнете насам.

    Коментар


    • #3
      От: АПАЛАЧИЯ

      Браво, Мите. Давай нататък, че пак ми се е допътувало.

      Коментар


      • #4
        От: АПАЛАЧИЯ

        Давайте, да видим след салатата и скарата какво се случва
        Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

        Коментар


        • #5
          От: АПАЛАЧИЯ

          Хареса ми! Ех,че ми се допътува и на мен! Чакам продължение, а вие сте много готини!

          Коментар


          • #6
            От: АПАЛАЧИЯ

            Първоначално публикуван от Purple Elephant Преглед на мнение
            Охо, Митко е тръгнал!! Ама пак сте объркали посоката.... На запад трябва с тоя Стром и Триумф Мите, на запад!!!

            Чакам с нетърпение продължението. А също така и да тръгнете насам.
            Ще, ще.
            The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

            Коментар


            • #7
              От: АПАЛАЧИЯ

              Първоначално публикуван от Mitko69 Преглед на мнение
              Ще, ще.
              Супер!! Аз трьгвам за тазгодишното ADV събиране около Hell's Canyon следващата седмица:

              http://advrider.com/forums/showthread.php?t=1028251

              Коментар


              • #8
                От: АПАЛАЧИЯ

                Ден втори.
                Събудихме се към 7, закуска, кафенце, тия 3 работи и към 9 бяхме готови за път.
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:50.jpg
Прегледи:1
Размер:188.0 КБ
ID:5664912 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:51.jpg
Прегледи:1
Размер:164.9 КБ
ID:5664913 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:52.jpg
Прегледи:1
Размер:222.7 КБ
ID:5664914
                Този ден ни предстояхя около 300 мили по Blue Ridge Parkway.
                Уникален път който се вие по билото на Апалачите и пресича по дължина цялата планина. Път, който е една от основните туристически артерии, от който се откриват невероятни гледки към хълмовете на Smoky Mountain.
                За двамата с Пепи, това не беше ново преживяване, но за Коко се очертаваше един много вълнуващ ден.
                Всъщност основната причина да сме тук за трети път за последните три години, не е точно природата. За първо идване природата е уникална, но с времето човек остава с усещането, че е малко еднообразна.
                Красива, но еднообразна, дано не бъда рзбран погрешно, но веднъж запечатал един пейзаж в съзнанието си, всеки следващ е ако не същия, то подобен. Не се оплаквам, трето идване за 3 години е достатъчно добър показател, но споделям като факт.
                Причините да сме тук отново и отново са две-времето и пътищата.
                Много меки пролет и есен, два сезона, които за съжаление в Чикаго почти липсват и невероятно живописните пътища, с перфектен асфат и безброй завои, които като, че ли нямаха край...
                Тази година обаче времето не беше 100% с нас, но за това по-късно.
                Следва една по-дълга поредица от снимки на Blue Ridge Parkway-гора, планина, гледки, перфектен път и така към 400 мили, ако това не е мото рай, здраве му кажи.
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:53.jpg
Прегледи:1
Размер:141.6 КБ
ID:5664915 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:54.jpg
Прегледи:1
Размер:186.3 КБ
ID:5664916 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:55.jpg
Прегледи:1
Размер:46.2 КБ
ID:5664917 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:59.jpg
Прегледи:1
Размер:111.8 КБ
ID:5664921 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:58.jpg
Прегледи:1
Размер:171.9 КБ
ID:5664920 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:57.jpg
Прегледи:1
Размер:68.2 КБ
ID:5664919Натиснете снимката за да я уголемите

Име:56.jpg
Прегледи:1
Размер:104.9 КБ
ID:5664918 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:62.jpg
Прегледи:1
Размер:180.6 КБ
ID:5664924 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:61.jpg
Прегледи:1
Размер:114.0 КБ
ID:5664923 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:60.jpg
Прегледи:1
Размер:99.7 КБ
ID:5664922 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:55.jpg
Прегледи:1
Размер:46.2 КБ
ID:5664917 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:73.jpg
Прегледи:1
Размер:106.2 КБ
ID:5664934Натиснете снимката за да я уголемите

Име:64.jpg
Прегледи:1
Размер:88.3 КБ
ID:5664926 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:66.jpg
Прегледи:1
Размер:138.0 КБ
ID:5664927 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:67.jpg
Прегледи:1
Размер:126.3 КБ
ID:5664928 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:68.jpg
Прегледи:1
Размер:149.8 КБ
ID:5664929 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:69.jpg
Прегледи:1
Размер:54.5 КБ
ID:5664930 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:70.jpg
Прегледи:1
Размер:108.4 КБ
ID:5664931 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:71.jpg
Прегледи:1
Размер:130.7 КБ
ID:5664932 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:72.jpg
Прегледи:1
Размер:169.4 КБ
ID:5664933 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:63.jpg
Прегледи:1
Размер:102.2 КБ
ID:5664925 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:83.jpg
Прегледи:1
Размер:155.2 КБ
ID:5664944 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:77.jpg
Прегледи:1
Размер:145.9 КБ
ID:5664938 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:78.jpg
Прегледи:1
Размер:169.2 КБ
ID:5664939Натиснете снимката за да я уголемите

Име:79.jpg
Прегледи:1
Размер:160.9 КБ
ID:5664940 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:80.jpg
Прегледи:1
Размер:152.7 КБ
ID:5664941 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:81.jpg
Прегледи:1
Размер:121.1 КБ
ID:5664942 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:82.jpg
Прегледи:1
Размер:156.5 КБ
ID:5664943 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:76.jpg
Прегледи:1
Размер:179.3 КБ
ID:5664937 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:75.jpg
Прегледи:1
Размер:139.7 КБ
ID:5664936 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:74.jpg
Прегледи:1
Размер:199.2 КБ
ID:5664935 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:84a.jpg
Прегледи:1
Размер:255.7 КБ
ID:5664946 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:84.jpg
Прегледи:1
Размер:127.2 КБ
ID:5664945
                Като, че ли част от препитанието в този район беше отглеждането на елхички.

                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:88.jpg
Прегледи:1
Размер:251.3 КБ
ID:5664950 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:85.jpg
Прегледи:1
Размер:110.8 КБ
ID:5664947 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:86.jpg
Прегледи:1
Размер:229.1 КБ
ID:5664948 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:87.jpg
Прегледи:1
Размер:228.0 КБ
ID:5664949
                До този момент ни пръсна малко дъжд, но нищо сериозно. Играехме на гоненица с дъждовните облаци и за сега успявахме да се измъкнем.
                Излезнахме за малко от BRP за обяд и бензин.
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:95.jpg
Прегледи:1
Размер:159.8 КБ
ID:5664959 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:94.jpg
Прегледи:1
Размер:138.4 КБ
ID:5664958 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:93.jpg
Прегледи:1
Размер:149.8 КБ
ID:5664957 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:91.jpg
Прегледи:1
Размер:83.3 КБ
ID:5664956 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:92.jpg
Прегледи:1
Размер:77.2 КБ
ID:5664955 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:89.jpg
Прегледи:1
Размер:171.7 КБ
ID:5664953Натиснете снимката за да я уголемите

Име:90.jpg
Прегледи:1
Размер:96.5 КБ
ID:5664954
                Небето ту почерняваше, ту се изчистваше от дъждовните облаци. Оставаха ни над 180 мили до Robbinsville и силно се надявахме да ни се размине, ама ТЦ.
                Натиснете снимката за да я уголемите

Име:105.jpg
Прегледи:1
Размер:128.5 КБ
ID:5664969 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:96.jpg
Прегледи:1
Размер:125.1 КБ
ID:5664960 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:104.jpg
Прегледи:1
Размер:87.8 КБ
ID:5664968 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:103.jpg
Прегледи:1
Размер:172.1 КБ
ID:5664967 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:102.jpg
Прегледи:1
Размер:139.4 КБ
ID:5664966 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:101.jpg
Прегледи:1
Размер:107.8 КБ
ID:5664965Натиснете снимката за да я уголемите

Име:100.jpg
Прегледи:1
Размер:158.4 КБ
ID:5664964 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:99.jpg
Прегледи:1
Размер:74.9 КБ
ID:5664963 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:97.jpg
Прегледи:1
Размер:107.5 КБ
ID:5664961 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:98.jpg
Прегледи:1
Размер:96.7 КБ
ID:5664962 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:106.jpg
Прегледи:1
Размер:109.5 КБ
ID:5664971
                The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                Коментар


                • #9
                  От: АПАЛАЧИЯ

                  В един момент Пепи дръпна напред, а Коко отби и извади телефона.
                  Спрях да проконтрулирам новобранеца.



                  -Коко, к‘во става бе, имаме сумати път, ще вали, а ти си гледаш в телефона.


                  Оказа се, че кандидат пътешественика развя бялото знаме. Ръцете го болели, краката, не знам си още какво го сърби и започна да гледа за алтернативен път, разбирай магистрала. Останах като гръмнат...да го доведеш в един от най-котираните мото пътища в страната, а той да търси магистрала, че се бил уморил.

                  Дъждът се приближаваше с пълна сила и прецених, че няма смисъл да се занимавам с Коко. Големи хора сме и всеки да прави каквото си иска.
                  Пратих един смс на Пепи, че се разделяме и да се срещнем направо в Robbinsvile.
                  Подкарах бързичко, но не помогна. Пороя се стовари с пълна сила, без никакви изгледи да спре скоро.
                  Това беше и момента в който разбрах, че водоустойчивият ми екип е само мит, независимо колко високо котиран е и колко пари струва.
                  Мисленно благодарих на Metzeler за гумите и продължих мокър и ухилен до уши.
                  Изгледи за спиране на дъжда нямаше. Оставаха ми над 150 мили до хотела, удоволствието от BRP отиде под водата, така, че реших да се придвижа към по-основен път и ако не друго да се движа с по-висока скорост.

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:107.jpg
Прегледи:1
Размер:107.1 КБ
ID:5664972 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:108.jpg
Прегледи:1
Размер:196.4 КБ
ID:5664973 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:109.jpg
Прегледи:1
Размер:54.8 КБ
ID:5664974 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:110.jpg
Прегледи:1
Размер:69.8 КБ
ID:5664975 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:111.jpg
Прегледи:1
Размер:62.7 КБ
ID:5664976 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:112.jpg
Прегледи:1
Размер:62.5 КБ
ID:5664977Натиснете снимката за да я уголемите

Име:113.jpg
Прегледи:1
Размер:65.2 КБ
ID:5664978 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:113a.jpg
Прегледи:1
Размер:87.2 КБ
ID:5664981 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:113b.jpg
Прегледи:1
Размер:125.9 КБ
ID:5664982


                  Бавно и славно се измъкнах от планината и поех по магистралата, пороя беше убийствен, аз бях вир вода, но нали някой беше казал, че за се почустваш жив, трябва да излезеш от комфортната си зона. Бях жив, мнооооого жив.
                  Благодарих отново на Metzeler за гумите, много мокър и вече не толкова усмихнат атакувах последните 100 мили.
                  След около 2 часа каране в зверски порой, най-накрая стигнах мотела, в следващата минута естествено дъждът спря.
                  Моторите на Пепи и Коко не се виждаха, но за сметка на това беше пълно с лъскави Харли Д. Много от тях бяха качени пред вратите на мотела, под навеса да не се мокрят, сладури, да не са от захар бе?
                  Веднага си спомних, как в един друг живот, когато карах круизер, беше въпрос на чест, достойнство и доказателство за грижа и отговорност към мотора да не се мокри или не дай си боже да преката 1 час на порой като този.
                  Какво ли се мислеше Тигъра в момента?

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:114.jpg
Прегледи:1
Размер:124.7 КБ
ID:5664979

                  След 30 мин Пепи и Коко се появиха заедно, как се бяха намерили не разбрах, ама и не ме интересуваше. Важното беше, че се събрахме и оцеляхме пороя.
                  В стаята имахме 2 нормални легла и едно походно, хвърлихме чоп кой къде да спи, след което на Коко, като с най-малко мили му посочихме походното легло.
                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:115.jpg
Прегледи:1
Размер:95.7 КБ
ID:5664984


                  Разхвърляхме багажа, свалихме мокрите дрехи и обувки, и се огледахме наоколо.
                  Ана-собственичката, каза, че не ни е била обещавала никакъв мооншайн, взе парите за стаята и повече не я видяхме, подла жена, ей!

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:116.jpg
Прегледи:1
Размер:186.0 КБ
ID:5664987 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:117.jpg
Прегледи:1
Размер:107.5 КБ
ID:5664988 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:118.jpg
Прегледи:1
Размер:157.1 КБ
ID:5664989 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:119.jpg
Прегледи:1
Размер:106.7 КБ
ID:5664990

                  След половин час влизам в стаята и очите ми се насълзиха. Опитах да поема въздух-не става. Добре, че не мога да опиша с текст какъв лисичарник беше в стаята, че щях да ви загубя като аудитория.

                  Наблегнахме на бирата за да притъпиме усещането за газова атака и се намятахме по леглата рано-рано.
                  The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                  Коментар


                  • #10
                    От: АПАЛАЧИЯ


                    Страхотен стил ...
                    0887 246718

                    Коментар


                    • #11
                      От: АПАЛАЧИЯ

                      Ден трети.

                      Станахме рано, закуска, кафенце и бяхме готови за поредната доза адреналин.
                      Изобщо не погледнахме прогнозата, нямаше смисъл, запалихме и поехме към Дракона.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:120.jpg
Прегледи:1
Размер:124.5 КБ
ID:5665036 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:121.jpg
Прегледи:1
Размер:73.0 КБ
ID:5665037 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:122.jpg
Прегледи:1
Размер:149.8 КБ
ID:5665038 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:123.jpg
Прегледи:1
Размер:81.3 КБ
ID:5665039 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:124.jpg
Прегледи:1
Размер:90.3 КБ
ID:5665040 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:125.jpg
Прегледи:1
Размер:120.8 КБ
ID:5665041Натиснете снимката за да я уголемите

Име:126.jpg
Прегледи:1
Размер:120.2 КБ
ID:5665042 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:127.jpg
Прегледи:1
Размер:139.7 КБ
ID:5665043
                      Спряхме за малко на щатската граница за няколко снимки и най-вече поредни инструкции към новобранеца.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:128.jpg
Прегледи:1
Размер:193.8 КБ
ID:5665044 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:129.jpg
Прегледи:1
Размер:212.3 КБ
ID:5665045 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:130.jpg
Прегледи:1
Размер:106.1 КБ
ID:5665046 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:131.jpg
Прегледи:1
Размер:179.1 КБ
ID:5665047 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:132.jpg
Прегледи:1
Размер:176.3 КБ
ID:5665048 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:133.jpg
Прегледи:1
Размер:163.3 КБ
ID:5665049

                      Разбрахме се да не се движиме в група, а да се чакаме накрая, за да може всеки да си кара както му е удобно и лудницата Tail of the Dragon започна.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:135.jpg
Прегледи:1
Размер:132.4 КБ
ID:5665051 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:136.jpg
Прегледи:1
Размер:103.0 КБ
ID:5665052 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:137.jpg
Прегледи:1
Размер:151.7 КБ
ID:5665053 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:138.jpg
Прегледи:1
Размер:109.2 КБ
ID:5665054 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:139.jpg
Прегледи:1
Размер:116.7 КБ
ID:5665055 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:140.jpg
Прегледи:1
Размер:131.5 КБ
ID:5665056Натиснете снимката за да я уголемите

Име:141.jpg
Прегледи:1
Размер:123.1 КБ
ID:5665057 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:143.jpg
Прегледи:1
Размер:83.6 КБ
ID:5665059 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:142.jpg
Прегледи:1
Размер:120.0 КБ
ID:5665058 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:134.jpg
Прегледи:1
Размер:111.6 КБ
ID:5665050 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:144.jpg
Прегледи:1
Размер:175.7 КБ
ID:5665060 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:145.jpg
Прегледи:1
Размер:128.1 КБ
ID:5665061Натиснете снимката за да я уголемите

Име:146.jpg
Прегледи:1
Размер:150.1 КБ
ID:5665062 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:147.jpg
Прегледи:1
Размер:134.2 КБ
ID:5665063 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:148.jpg
Прегледи:1
Размер:157.3 КБ
ID:5665064 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:149.jpg
Прегледи:1
Размер:111.5 КБ
ID:5665065

                      Спряхме от другата страна на баира да изчакаме Коко, който в интерес на истината се появи доста бързо и веднага се поинтересува дали има още или вече официално е в клубът на миналите през Дракона. След като разбра, че е минал успешно теста, брадичката му отиде леко на горе и започнаха едни истории за лягане в завои, виражи, високи скорости и др такива изпълнения, базирани, предполагам на хилядите часове пред Xbox-a.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:150.jpg
Прегледи:1
Размер:151.0 КБ
ID:5665066 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:151.jpg
Прегледи:1
Размер:108.8 КБ
ID:5665067 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:152.jpg
Прегледи:1
Размер:170.1 КБ
ID:5665068 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:153.jpg
Прегледи:1
Размер:203.8 КБ
ID:5665069 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:154.jpg
Прегледи:1
Размер:136.2 КБ
ID:5665070


                      Следващата дестинация беше Cheraholla Skyway. Пътя до там преминаваше през много живописни селски райони с прекрасни панорами и напълно пусти пътища.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:157.jpg
Прегледи:1
Размер:95.5 КБ
ID:5665073 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:155.jpg
Прегледи:1
Размер:85.2 КБ
ID:5665071 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:156.jpg
Прегледи:1
Размер:157.2 КБ
ID:5665072 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:158.jpg
Прегледи:1
Размер:101.5 КБ
ID:5665074 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:159.jpg
Прегледи:1
Размер:133.3 КБ
ID:5665075 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:160.jpg
Прегледи:1
Размер:197.4 КБ
ID:5665076Натиснете снимката за да я уголемите

Име:161.jpg
Прегледи:1
Размер:191.2 КБ
ID:5665077 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:162.jpg
Прегледи:1
Размер:84.2 КБ
ID:5665078 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:163.jpg
Прегледи:1
Размер:161.3 КБ
ID:5665079 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:164.jpg
Прегледи:1
Размер:163.1 КБ
ID:5665080 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:165.jpg
Прегледи:1
Размер:160.7 КБ
ID:5665081

                      Малко преди Черахола, се отклонихме по един страничен път, по който сме карали и преди, но стигнахме само до средата, сега решихме да караме до края, където се очакваше да има някакво село.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:167.jpg
Прегледи:1
Размер:256.8 КБ
ID:5665083 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:168.jpg
Прегледи:1
Размер:223.0 КБ
ID:5665084 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:169.jpg
Прегледи:1
Размер:200.5 КБ
ID:5665085 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:170.jpg
Прегледи:1
Размер:168.5 КБ
ID:5665086 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:171.jpg
Прегледи:1
Размер:170.3 КБ
ID:5665087 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:172.jpg
Прегледи:1
Размер:221.8 КБ
ID:5665088Натиснете снимката за да я уголемите

Име:166.jpg
Прегледи:1
Размер:163.3 КБ
ID:5665082


                      След 20 мили стигнахме до селището, където очевидно се опитваха да развиват някакъв вид туризъм. Имаше няколко табели за бунгала и чисти стаи под наем, но като изключиме 2-3 големи къщи, предполагам на кмета и семейството му, 80% от жилищните постройки бяха фургони.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:173.jpg
Прегледи:1
Размер:201.6 КБ
ID:5665089 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:174.jpg
Прегледи:1
Размер:161.0 КБ
ID:5665090 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:175.jpg
Прегледи:1
Размер:157.1 КБ
ID:5665091 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:176.jpg
Прегледи:1
Размер:118.1 КБ
ID:5665092 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:177.jpg
Прегледи:1
Размер:156.2 КБ
ID:5665093 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:178.jpg
Прегледи:1
Размер:165.1 КБ
ID:5665094Натиснете снимката за да я уголемите

Име:179.jpg
Прегледи:1
Размер:150.9 КБ
ID:5665095

                      Това отклонение беше малко загуба на време, но от друга страна е добре от време на време да видиш и другата страна на монетата.
                      Подкарахме наобратно, готови за (поне по мое мнение) най-живописната и вълнуваща отсечка от пътуването.
                      Точно преди да се включиме в пътя на „истината“, Коко спря и извади телефона, ееее НЕЕЕ!
                      Ясно беше, че нещо пак го сърби, но този път реших твърдо да не му позволявам да кръшне.
                      Естествено на момчето му се ядеше сандвич, но вместо да търси нещо наблизо, направо се загледа в картата как най-бързо да се прибере в Робинсвил.
                      Абе Коко, имаш ли идея колко хора искат да са на твое място в момента, а ти мислиш за сандвич, диване!!!
                      Казах му, че пряк път няма и единствения начин да стигне до Робисвил беше само напред, през Cherahola Skyway. Тъй като действително друг път нямаше, го оставих да си гледа телефона и се изнесох с газ нагоре. Планирах да го чакам на разклона след 30 мили и да го прилъжа някак си да се върнем на Дракона, където да си яде сандвичи колкото си иска.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:180.jpg
Прегледи:1
Размер:137.4 КБ
ID:5665096 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:181.jpg
Прегледи:1
Размер:124.6 КБ
ID:5665097 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:182.jpg
Прегледи:1
Размер:140.3 КБ
ID:5665098 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:183.jpg
Прегледи:1
Размер:80.8 КБ
ID:5665099 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:184.jpg
Прегледи:1
Размер:104.2 КБ
ID:5665100 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:185.jpg
Прегледи:1
Размер:67.3 КБ
ID:5665101Натиснете снимката за да я уголемите

Име:186.jpg
Прегледи:1
Размер:134.1 КБ
ID:5665102 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:187.jpg
Прегледи:1
Размер:73.5 КБ
ID:5665103 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:188.jpg
Прегледи:1
Размер:90.7 КБ
ID:5665104 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:189.jpg
Прегледи:1
Размер:65.6 КБ
ID:5665105


                      По едно време заваля, ама яко. Аз си бях мокър още от вчера, но навляках дъждобрана заради принципа. И газ по завоите. Уникално!
                      След 30 мили пороя спря, спрях и аз да чакам гладния колега.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:190.jpg
Прегледи:1
Размер:145.7 КБ
ID:5665106

                      Коко се появи и явно беше размислил, защото почти без бой тръгна след мен към Дракона, където си купихме сувенири и хапнахме.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:191.jpg
Прегледи:1
Размер:166.0 КБ
ID:5665107 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:192.jpg
Прегледи:1
Размер:170.6 КБ
ID:5665108 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:193.jpg
Прегледи:1
Размер:172.5 КБ
ID:5665109 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:194.jpg
Прегледи:1
Размер:128.1 КБ
ID:5665110 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:195.jpg
Прегледи:1
Размер:168.7 КБ
ID:5665111 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:196.jpg
Прегледи:1
Размер:124.7 КБ
ID:5665112Натиснете снимката за да я уголемите

Име:197.jpg
Прегледи:1
Размер:224.6 КБ
ID:5665113


                      Денят отиваше към своя край, от програмата ни оставаше единствено път 28. Новобранеца отново го удари на пазарлък. Стигало му толкова, той нали си минал по Дракона и друго не му трабвало, това го боляло, онова го сърбяло, имал да прави дълъг списък от неща, които му били нужни за бъдещи грандиозни мото пътувания и сега бил момента, че после щял да забрави...
                      Къде с добро, къде със заплахи кандиса да кара с нас, и всичко това за 18 мили по-дълъг маршрут. Направо не ми се мислеше какво ще се да се случи ако го бяхме взели с нас миналата година до Юта.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:198.jpg
Прегледи:1
Размер:182.8 КБ
ID:5665114 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:199.jpg
Прегледи:1
Размер:177.0 КБ
ID:5665115 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:200.jpg
Прегледи:1
Размер:144.5 КБ
ID:5665116 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:201.jpg
Прегледи:1
Размер:172.9 КБ
ID:5665117 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:202.jpg
Прегледи:1
Размер:188.4 КБ
ID:5665118 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:203.jpg
Прегледи:1
Размер:204.3 КБ
ID:5665119Натиснете снимката за да я уголемите

Име:204.jpg
Прегледи:1
Размер:187.5 КБ
ID:5665120 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:205.jpg
Прегледи:1
Размер:177.0 КБ
ID:5665121

                      За голяма радост на Коко и голямо съжаление за нас с Пепи денят приключи. Отворихме по една бира и седнахме на раздумка с колегите от мотела. Заваля отново.
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:206.jpg
Прегледи:1
Размер:126.5 КБ
ID:5665122 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:207.jpg
Прегледи:1
Размер:142.8 КБ
ID:5665123 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:208.jpg
Прегледи:1
Размер:145.4 КБ
ID:5665124


                      На следващата сутрин станахме в 5 с идеята да сме на път в 6, чакаха ни 640 мили.
                      Аз и Пепи бхме готови в 5:45, Коко в 6:45, ако го осредниме не бяхме чак толкова назад с времето.
                      Пътя към дома отново минаваше през Дракона, той ни посрещна мокър, мъглив и студен. Коко постави абсолютен рекорд по бавно минаване, мисля, че на места е бутал, ама той не си призна.
                      Последна спирка за няколко снимки и поехме по скучните магистрали към Чикаго.

                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:209.jpg
Прегледи:1
Размер:84.7 КБ
ID:5665125 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:210.jpg
Прегледи:1
Размер:118.2 КБ
ID:5665126 Натиснете снимката за да я уголемите

Име:211.jpg
Прегледи:1
Размер:175.9 КБ
ID:5665127

                      В момента в който излязохме от планината и стъпихме на магистралата температурата падна на 55 градуса. Краката ми замръзнаха за 10 минути, носът ми протече и следващите 10 часа не изглеждаха никак розови.
                      3 часа по-късно Коко дезертира.
                      Малко след Индианаполис слънцето изгря, температурите достигнаха 75 и живота отново стана хубав.
                      Това беше времето което ни трбваше преди 3 дни, а не на 2 часа преди да се прибереме.
                      Е, положението е такова, каквото е!
                      Покарахме, понамокрихме се, повеселихме се, като че ли на шега минахме 2000 мили и 7 щата, какво друго му трябва на човек?
                      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:212.jpg
Прегледи:1
Размер:168.2 КБ
ID:5665128


                      P.S.
                      Коко успя да се прибере 4 часа след нас, което му даде правото на още един шанс...

                      The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                      Коментар


                      • #12
                        От: АПАЛАЧИЯ

                        Браво на вас! Независимо от дъжд и различни мераци, вие сте прекарали страхотно! С респект и малко благородна завист!

                        Коментар


                        • #13
                          От: АПАЛАЧИЯ

                          Този Коко, като камъче в обувката ти е бил май Но на следващото возене съм сигурен, че ще му е по забавно, но носи в куфара по 1-2 шоколада за всеки случай ако огладне насред нищото.
                          Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

                          Коментар


                          • #14
                            От: АПАЛАЧИЯ

                            Първоначално публикуван от drago varvar Преглед на мнение
                            ... но носи в куфара по 1-2 шоколада за всеки случай ако огладне насред нищото.
                            Чудесна идея
                            The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                            Коментар


                            • #15
                              От: АПАЛАЧИЯ

                              Малко видео...
                              https://www.youtube.com/watch?v=kYF0...ature=youtu.be
                              The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,385 в 20:28 на 18-02-20.

                              Зареждам...
                              X