Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Съкровищата на Егея

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Съкровищата на Егея

    Изборът на маршрут започва винаги с уточняване на приоритетите ни. Аз се прехласвам предимно по чудесата, създадени от човешка ръка. Димо е дете на природата и предпочита нейните чудеса. Затова разговорът протича по следния образец:
    Аз: Да видим Ефес!
    Димо: Ефес е бира. Да покараме в пустинята!
    Аз: Не е бира, град е, ще видиш!
    Димо: Добре, добре, какво ще кажеш за Памир?!
    В крайна сметка го докарваме до компромис - пак ще се обикаля море - морето, около което се е зародила европейската цивилизация. Кулминацията ще е остров Крит, където преди 4 000 години минойците са украсявали стените на дворците си с рисунки на делфини, акробати и красиви жени с голи гърди.
    За да не е толкова „пенсионерско”, както се подсмихват някои от участниците в АлАкаба, Димо категорично отказва всякаква предварителна подготовка-хотели, разписания на фериботи и т.н. Оставяме децата на баба и в последната секунда решаваме да обърнем маршрута и да започнем от Турция.
    Тръгваме болни. На мотора духа. Първата ни цел е Чанаккале - около 500км. На границата ни спохожда леко притеснение, че някой ще се досети за неплатената глоба на Димо от предишното му посещение в Турция. Никой не се досеща. Започваме с лингвистичните упражнения. Тешекюр. Афетолсун. Гюле-гюле. След Одрин ГПС-а го удря на произвол и ни прекарва през някакви прашни задънени села. Турция е мръсна, многоцветна и миризлива - атакува всичките ми сетива. Няма населено място без стърчащите предупредително минарета, няма височинка, от която да не се вее червеното турско знаме, няма помещение, в което да не виси образа на Ататюрк - вожда... Всичко това ме кара да се чуствам малко неуютно, навява ми объркващи спомени.
    След залеза вятъра започва да става непоносимо студен. Чуствам се все по-болна. Започва да ме напуска пътешественическия дух. Към 21:00 спираме в Гелиболу, на 40 км. преди целта. Подготвена съм за пътешественическите неволи, но нощта в Гелиболу надминава всичките ми идеи по темата. Избор на хотели няма - те са три един от друг по мръсни и миризливи. Готова съм да легна и на земята, само да има одеяло. Топла вода? Ъ-ъ-ъ, днес няма, ама утре ще има, със сигурност. Предстои ми да разбера, че в Турция на топлата вода се гледа като на туристическа глезотия. Така седи въобще въпросът с хигиената. В първата предложена стая лампата не светва. Любезният домакин се събува и стъпва на чаршафа, върху който се очаква да легна, за да сдруса полилея. Хи, не свети. Друга стая. Свети, ама няма брава на вратата. Затискаме я с третото легло. При опита да вечеряме Димо получава бира в чаена чаша с чинийка отдолу. Малко след нас в хотела настаняват ято пингвини - така наричаме съществата с шлифери, шалвари и забрадки.
    Ако ви се случи да минавате през Гелиболу - бързичко го подминете.
    Сутринта изпитвам облекчение - гърлото не ме боли толкова, напускам Гелиболу и ми предстои да видя Троя. Спираме на крепостта Чанаккале - само ние сме и катеренето по стръмните, обрасли стъпала ме кара да се чувствам като дете.























    Фериботът през Дарданелите струва 5 лири и отнема 10 минути. След Чанаккале се поизгубваме и излизаме на Троя изотзад. Тук ми хрумва, че гледането на исторически забележителности е като гледането на опера - трябва да си чел либретото, за да знаеш за какво става дума. Или да наемеш някой, който знае за какво става дума. На това пътуване аз съм екскурзоводът - поизваждам от паметта си това-онова, останало от учебниците по история на изкуството, прочела съм либретото.
    Разказвам набързичко историята за хубавата Елена и преминавам към най-интересната история около Троя - тази за откриването й. Прочетох я като дете в една книжка, която сега чета на сина си - „Азбука на малкия археолог”. Историята е за едно дете, което имало голяма мечта. И така:
    Имало едно време едно малко момче на име Хайнрих Шлиман, което се родило в семейството на беден немски пастор. За една Коледа момчето получило книга - „Илиада” на Омир. Шлиман повярвал във всяка дума от книгата и решил, че един ден ще открие града на Приам. За това обаче трябвали две неща - знания и пари. С немска дисциплинираност момчето се хвърлило в изпълнение на плана. Научил 12 езика. Направил състояние за кратко по недотам честен път (например продавал нелегално оръжие по време на Кримската война). Обичал толкова много Гърция, гръцкия език и култура и всичко гръцко въобще, че се развел с първата си жена (рускиня) и решил да се ожени за гръцка девойка. Сред изискванията му били да е бедна, хубава, умна, да обича историята, поезията и пътуването. Негов приятел от Атина му изпратил снимки на 17 девойки и така Шлиман отишъл да посети София Енгастроменос. След кратко препитване по история на Гърция и след като София безупречно изрецитирала няколко пасажа от Илиадата, Шлиман разбрал, че е открил спътник в живота си.
    Провел е разкопки на няколко места в Гърция (Итака, Микена), но голямото му откритие е заровеният град до малкото село Кумкале/Турция. Тези разкопки му струват много пари (наложило се да купи част от земята) и разправии с местните власти (с първите извадени камъни турците построили мост). Един ден изровил с ръце златни предмети. Набързо отпратил работниците и увил съкровището в шала на София. Преди да се усетят властите съкровището на цар Приам било изнесено първо в Гърция, а после в Германия (после руснаците го отмъкнали като военен трофей през втората световна война). Турците вдигнали страшна гюрултия, но вече било късно. Сега кражбата на съкровището е повод за екскурзоводите да наричат Шлиман дилетант, който с неумелите си действия е съсипал множество артефакти при разкопките...
    Докато разказвам историята за археолога-авантюрист се питам, дали ако не беше той сега там нямаше да има само един баир, по който да се излежават козите на Кумкале. И още, колко деца имат такава мечта?
    Иначе Троя е купчина камъни и един бутафорен кон, заради който туристите се разделят с 15те лири.















    Поемаме към Бергама. Преди 4 години видях Пергамския олтар в Берлин и никакво гърло не можеше да сломи ентусиазма ми по повод срещата с древния гръцки полис Пергамон. Тук обаче Димо решава, че предварително планираните маршрути са за японците и свърва по някаква кафява табела. Тази част от Турция е зарината със забележителности в буквалния смисъл. Видях около пътя да се търкалят парчета обработен мрамор. Видях руини от храмове и акведукти, обрасли в растителност с единствена проявена грижа - кафява табела.







    Теорията ми, че не може да се разгледа Всичко по пътя, както и влошаващото ми се здравословно състояние ми дават повод да се цупя целия ден. Още повече, че пак се позагубваме около някакъв циментов завод, на който дори няма кафява табела. Обядваме на брега в кръчма в затънтено село, което мечтае да стане курорт. В стените са вградени камъни с гръцки надписи, а опитите за декорация са довели до потресаващ кич. Меню няма, цени също, накрая получаваме листче с написана цифра, според мен съвсем произволна.





    Стоенето на мотора вече ми причинява истински страдания, мечтая за чай и гореща баня. Много сме далече от Бергама, а денят си отива. Така достигаме крепостта Асос, която кой знае защо не е отбелязана като забележителност на нашата карта. Намира се над село Бехрам. От крепостта се спуска стръмен път надолу към морето, на края на който се озоваваме на прекрасно малко курортно селище с няколко скъпи хотела, настанени в старите каменни сгради. Още се цупя за променения план, но крадешком хвърлям по един поглед наоколо и в крайна сметка капитулирам - ще спим там. Зад скъпите хотели има малък пансион в 400 годишна прекрасно реставрирана къща с хубава и чиста стая. Топлата вода е от проточен бойлер, тоест няма.









    На сутринта поемаме към главния път за Бергама. Пейзажът е фантастично красив. Природата изглежда необезпокоявана-небето е ниско и мрачно, а наоколо зеленото е направо нереално.





    Виждам поляни, на които сякаш са изсипани кофи с макове. В същото време преминаването през селата е в другата крайност. Жените по селата са без изключение със забрадка - хиджаб и неизменния шлифер и влачат мръсните си крака в скъсани джапанки. Мъжете са дребни, черни и мустакати.
    Бергама е първият цивилизован (по моите изисквания) град, в който спираме в Турция. По улиците се разхождат жени в дънки. Виждаме мъж и жена хванати под ръка. Красиво е и спокойно. Изкачваме хълма, на който са останките от някога великолепния йонийски полис.






















    Изпитвам страхопочитание пред естетическите потребности, които са имали древните гърци. Виждам, къде е стоял олтарът и отново се замислям дали мястото му е тук, където е създаден в пълна хармония с околната природа и духа на хората или в Берлин, където германците са построили около него музей и го пазят и обичат като истинско съкровище на човечеството...
    Обядваме в града. Сервитьорът ме гледа в очите и пита мен, а не Димо, какво ще искам. Чуствам се комфортно, европейски. Да, ама няма женска тоалетна. Има само една - с два писоара. Подтискам въображението си и се яхваме на пътя към Измир. Не спираме, но почти падам от мотора, заради извития си нагоре врат- в небето над Измир има стотици хвърчила.
    Последно редактирано от Димо; 08-06-09, 17:20.

  • #2
    До: Съкровищата на Егея

    Браво, Яна!
    Струваше си чакането...
    Land Rover Discovery I; Jeep Wrangler 4.0; Jeep Grand Cherokee 5.2.
    Honda Transalp XL600V; Suzuki DR-Z400; BMW F800GS.

    Коментар


    • #3
      До: Съкровищата на Егея

      Чакам продължението с нетърпение.
      Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

      Коментар


      • #4
        До: Съкровищата на Егея

        Много хубаво. И нямам търпение за следващите части. Някак странно чувство изпитвам като чета за места, които с Виктория сме обикаляли и ме навяват хубави спомени от минало, добре прекарано време.

        Коментар


        • #5
          До: Съкровищата на Егея

          Малко преди залеза стигаме в Селчук. Препоръчан ни е хотел Акай (от Юло-Мотобум. И ние го препоръчваме). Собственикът е бивш футболист, живял много години в Швейцария и близък приятел на Петър Александров (вярвам, че всички освен мен знаят кой е той). Йалмаз Акай изпада в умиление като разбира, че сме българи, вади телефона си и ни дава да говорим с Петър Александров. Получаваме сериозна отстъпка и спим в най-хубавия си хотел за цяла Турция. Е, топла вода няма. Нищо.
          Селчук е прекрасен през нощта, много цветен и миризлив - мирише на чай, на тютюн, на боклук, на пролет. В центъра му стърчат колони и върху всяка от тях има щъркелово гнездо. На биологията изобщо не и пука за историята.



















          На сутринта се отправяме към Ефес - на 3км. от Селчук. В миналото Ефес е бил огромен град с над 200 000 жители и днешният Селчук е бил в пределите му. Преди да влезем в комплекса се изкачваме 7км. нагоре в планината, за да посетим Мириамана - Домът на Дева Мария. Първоначалният ми план беше да се придържам строго към древногръцките забележителности, но не мога да откажа на Димо - в нашето семейство той е християнинът. На входа ни продават билети (срещу 11лири) на които пише, че входът е безплатен. Влизаме в ограден парк, сред който се разхождат тълпи туристи под зоркия поглед на войници с автомати. В началото не схващаме добре кой какво от кого пази. Алеята води до малък параклис, построен върху основите на къщата, където е живяла Дева Мария в последните си дни.









          Тук отново има интересна история относно откриването. В началото на 19ти век в Германия излиза книга „Животът на Дева Мария според Катерина Емерих”. Авторката е монахиня-инвалид и никога не е напускала родното си село. В книгата с изключителна точност са описани хълмовете на Ефес и организиранатапо-късно от свщеници експедиция открива безпограшно мястото, където Йоан отвежда Богородица, след като Иисус му поверява грижата за майка си. Дали защото съм гледала „Страстите Христови” точно преди да тръгнем или защото мястото наистина притежава магическо излъчване, аз - завършеният атеист – усещам странен прилив на смирение и не ми се иска да си тръгвам. На долната алея до чешмата има стена с навързани хиляди листчета, на които посетителите са написали желанията си – виждам кирилица, латиница, йероглифи... Винаги ме е удивлявало суеверието на вярващите. До параклиса има нещо като открита сцена със столове, където се настанява група корейци с библии в ръце. Жените са покрили глвите си с бели кърпи. Отпред излиза пастор – също кореец, дава тон и групата запява псалми. От време на време някой оставя книгата и щраква с фотоапарат. В този момент на долните пейки се подрежда македонска група, жените пак са с покрити глави. Отпред излиза излиза наперена македонка и казва: „Ето ни и нас тук, дойдохме чак от Македония за да поднесем на Богородица икебана!” Втрещена съм от тази така осезаема среща с глобализацията. Наблизо монах с черно расо си бъбри с едно от войничетата...не знам на какъв език, корейци пеят псалми, македонците носят икебана ... какъв размах Господи!

















          На паркинга до входа на Ефес ни очаква среща с турския маркетингов гений. Тъй като разходката през Ефес е доста дълга, пазачът на паркинга ни предлага да вземем маршрутка до входа от другата страна – така на края на маршрута ще се озовем там, където сме оставили мотора. Маршрутката е безплатна – услугата се предлага срещу кратка спирка и разглеждане магазин за кожени облекла. Кога е следващата, питам аз. Right now, с любезна усмивка казва пазачът на паркинга. Разглеждаме кожените облекла, черпят ни чай, викат ни „комшу” в ухото, а-а-а София, о-о-о мотор, я го пробвай това ... За щастие Димо измисля някаква нерешима задача – яке за мотора, от здрава кожа и да не пише D&G на него. Най-после се отскубваме с обещание да пратим всичките си познати да видят тез хубави якета.
          Вече сме пред входа на Ефес. Аз съм една идея по-подготвена от това, което ще видя, но Димо струва ми се е направо зашеметен от гледката. Тук са положени много усилия – разкопките се водят от години от австрийски археолози, много от сградите са възстановени до етап в който изглеждат поразително. Чудесата изскачат едно след друго:
          Огромния амфитеатър;









          Пристанищната улица;







          Мраморната улица;





          Библиотеката на Целз;
















          Банята на Схоластикия; Храмът на Адриан;
































          Някои от най-любопитните за туристите открития от Ефес:
          Стъпалото на проститутката – смята се, че това е ранна форма на реклама на публичен дом;



          Обществените тоалетни”Латрина” – тук древните са съчетавали физиологията с политика и култура. Плочите, в които са издълбани тоалетните са били подгрявани с топъл въздух отдолу.





          Жилищата също са се отоплявали с гореща вода, която е тачала по керамични тръби в стените.



          В Ефес се е намирало и едно от седемте чудеса на древния свят – храмът на Артемида. Унищожен в следствие на пожар, причинен от някой си Херостратос(кандидат за слава) в деня на раждането на Александър Македонски. Легендата твърди, че Артемида не е могла да спаси храма си, защото е бързала да помага при раждането.
          Като гледам тълпите, които се разхождат по мраморната улица се опитвам да си ги представя в бели тоги и сандали и не мога да отрека, че гледката би била много естетична. Дано и ние изглеждаме така на поколенията след 2000 години. Впрочем древните римляни са смятали панталона за белег на варварщина.

          Коментар


          • #6
            До: Съкровищата на Егея

            Благодаря ! Чудесни фотоси и чудесно описание.
            Ще си позволя да вметна - Херострат се помни във вековете, като единственият за когото е издадена заповед да бъде забравен

            " 21 юли 356 пр.н.е.
            Херострат запалва храма на Артемида в Ефес. Подпалвачът бил местен младеж, който искал на всяка цена да впише името си в историята. Гражданите на Ефес били толкова ужасени от този вандалски акт, че издали декрет, съгласно който всеки, който си позволи да говори с Херострат, го чака смърт. Оттогава тръгва крилатата фраза "Забравете Херострат!". Останките от храма са открити от специалиста от Британския музей Джон Търтъл Ууд през 1869 г "
            Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

            Коментар


            • #7
              До: Съкровищата на Егея

              Потегляме на юг, като подминаваме Магнезия и Приене.
              Към 5:30 следобяд (времето на дългите сенки) сме пред Милет. Когато посетих Пергамон Музеум в Берлин видях реставрация на вратата на пазара в Милет. Видях как едни хора в бели престилки почистват с четчици всеки квадратен милиметър мрамор. Тогава за пръв път си помислих, че е по-добре тези неща да са там – при тези, които ги пазят и се грижат за тях, отколкото да са по „родните” си места, изложени на нехайството и немарливостта на местните. Гледката в Милет напълно затвърди мнението ми по въпроса. Разкопките са проведени основно в началото на 20 век, от германци – сега всичко изглежда напълно изоставено.
              Някога Милет е бил великолепен град с четири пристанища. Реката, обаче, е влачила тиня и постепенно е задръстила пристанищата, което довежда до изоставянето на града. Околностите се превръщат в тресавище и маларията добива застрашителни размери.
              Както и Ефес и Пергам, сега Милет е на около 3 км. навътре в сушата. Трудно е човек да повярва, че тук са спирали кораби.
              Понеже е края на деня сме съвсем сами и всичко изглежда някак призрачно. Навсякъде има вода, висока трева, макове и малки жабки. За да отидеш от едно място до друго трябва да намериш суха пътечка. Много от намерените неща са във водата. Или в тревата. И въпреки това величието и красотата на древния град са смазващи.
              За разлика от настоящите обитатели на тези земи, предишните са издигнали къпането в култ. Поредната поразителна обществена сграда –Банята на Фаустина. Разхождаме се из големите зали. Калидариума –басейн с гореща вода; фригидариума-басейн със студена вода, судаториум – стая с пара...























































              В Милет се е родил архитектът Хиподамус, който изпробвал в родния си град идеята си за перпендикулярно разположени улици.
              В Милет е роден и великият философ и математик Талес. Я да видим кой може да си спомни теоремата на Талес без да надзърне в Гугъл? Ние не можем и затова по-късно, вече от Дидим звъним на приятел.

              Коментар


              • #8
                До: Съкровищата на Егея

                Първоначално публикуван от Nik Nikolov Преглед на мнение
                Благодаря ! Чудесни фотоси и чудесно описание.
                Ще си позволя да вметна - Херострат се помни във вековете, като единственият за когото е издадена заповед да бъде забравен
                Ники приятно е да пътуваш с хора, които са чели "либретото"
                Ще кача само една обща карта за да се изясни местоположението на тези съкровища. Подробен трак - после.

                ______2
                Е = MZ

                Коментар


                • #9
                  До: Съкровищата на Егея

                  Ммм, ще се възползвам и от тази тема при обиколката на същите тия места.

                  Чакам продължението, Яна, и точното определение не беше "Пенсионерско", а "Лежерно-романтично"
                  Ако не бях луд, щях да съм ненормален.

                  Коментар


                  • #10
                    До: Съкровищата на Егея

                    Мда-а, Машината на Времето модел R1150 GS работи перфектно!

                    Благодаря ти, Яна!! Четем всички с удоволствие!

                    Димо,...ъ-ъ .. ти си знаеш!

                    Коментар


                    • #11
                      До: Съкровищата на Егея

                      Яна,
                      благодаря за страхотния пътепис....очакваме продължението...а пък аз си мислех,че съм посещавал Турция!!!
                      Ще има повторение,изглежда на балканите като цяло!
                      Страхотни снимки!

                      Поздрави,
                      търся си подписа....

                      Коментар


                      • #12
                        До: Съкровищата на Егея

                        Страхотно! Благодаря за споделеното!
                        Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

                        Коментар


                        • #13
                          До: Съкровищата на Егея

                          По пътя за Дидим ни спира полиция. Много са любезни, разглеждат ни с интерес, а въпросът с акта изобщо не подлежи на обсъждане. Не ни искат пари на ръка (глобата е 256 лири / 250 лева за превишаване на ограничението с около 40км/ч). Можем да платим в поща или банка, до една седмица има отстъпка.
                          Дидим е доста голям курортен град, очевидно с местна слава. Спираме до морето и избираме хотел „Ерос”. Асансьорът е проектиран точно за един дебел човек. Ние се натъпкваме двама с два сака и с вдигнати ръце и кикот потегляме нагоре. Мъжът от рецепцията е безкрайно любопитен и добронамерен. Английският му е по-лош от нашия турски, но успяваме да разберем, че най-дългото пътуване и единствен маршрут в живота му е Анкара-Дидим. Нашето миткане с мотор му се струва като пътешествията на Гъливер.
                          Вечеряме в „Big Ben” – в Дидим има много имоти, купени от англичани. Гвоздеят на програмата – belly dancer – е красиво момиче, което се опитва да въвлече публиката, така че някъде около десерта на дансинга се полюшват няколко голи, бели, английски шкембета.
                          На сутринта отиваме да видим храма на Аполон. Нито снимките, нито каквито и да е разкази могат да пресъздадат мащаба – колоните са ОГРОМНИ!







                          За справка се просвам върху една база. Този храм е бил свързан чрез „свещенния път” с храма на Артемида в Милет. Колоните са били 122 на брой, а някой си е направил труда да сметне, че една колона е струвала към 200 000 турски лири днешни пари (т.е. към 100 000 EUR).



















                          Последно редактирано от giorgio; 09-06-09, 18:24.

                          Коментар


                          • #14
                            До: Съкровищата на Егея

                            Отделяме на Аполон повече от предвиденото време и решаваме да побързаме – днес трябва да стигнем Бодрум и да разберем, какви са възможностите за прехвърляне в Гърция. Тук, обаче действителният асфалтов път никак не съвпада с този от GPS – а. Залутваме се по някакви завои и след 15-тина км. се озоваваме пред табела с надпис „ Ала-бала, Динамит, Патлама, Ясактир!”.
                            Тук имаме консенсус – това „динамит-патлама” едва ли е туристическа атракция. Обръщаме и захващаме някакъв третокласен път през планината – успореден на главния. Движим се дълго през маслинови горички и поляни с цветя – гледките са като илюстрации от детска книжка. Пристигаме в Бодрум. В представите ни той е красив, стар град, опазил духа на някогашния гръцки полис Халикарнас, където се е намирало друго от седемте чудеса – мавзолеят на цар Мавзол. В действителност Бодрум се оказва малко курортно градче с най-голяма забележителност – внушителна средновековна крепост, в която се помещава музей на подводната археология. От Мавзолея е останала само една голяма дупка и отказваме да платим за да я видим. Отпада и идеята за Памуккале – минимум 6 часа каране за един ден, а и разбираме, че е в ремонт (възстановяват го). Намираме хотел на 2-ра линия – собственичката е жена с доста европейски вид, а обслужващия персонал се състои от едно доста тъмнокожо същество, също от женски пол, което силно навява в мен асоциации за робство.
                            Бодрум има много голямо пристанище, пълно с лодки за разходка. Направо не мога да повярвам, че има работа за всички.













                            Посвещаваме следващия ден на крепостта. Не знам почти нищо за историята й, така че се размотаваме вътре дълго и просто се наслаждаваме на гледките. Из двора се разхождат пауни, гълъби и други пернати. Има стара джамия, която е била църква, която пък е строена с камъни от Мавзолея. Музеят на подводната археология си струва посещението. Направен е с вкус и чувство за хумор.





















                            Коментар


                            • #15
                              До: Съкровищата на Егея

















                              На другия ден решаваме да разгледаме околностите – да обиколим полуострова. По съвет на хазяйката, смятаме да посетим нещо, което се нарича Гюмузлук, Гюлюнджук или Гюлюбулук – не съм сигурна и го няма на картата. Обаче е „Чок гюзель”, казва тя. Тук ще вметна едно езиково упражнение, което се състои на сутринта на закуска с участници Димо и робинята, поднасяща кафето:
                              Димо: Тешекюр (Благодаря)!
                              Робинята: Афетолсун (нещо, което казват винаги след Благодаря)!
                              Димо (усмихнат): Чок тешекюр!
                              Робинята (ухилена до ушите): Чок афетолсун!
                              Люта комуникация!
                              Последно редактирано от Димо; 09-06-09, 18:03.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X