Обява

Свий
Няма добавени обяви.

България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

    С помоща на съпругата ми Виктория ще се опитаме да пресъздадем това невероятно пътуване изпълнено с всякакви преживявания.
    Първо да представя всички участници:
    Димитър Денев /ЗМЕЙ/ - Suzuki 1100 V-Strom DL1000
    Мария /Maria R1100GS/ - BMW R1100GS
    Данчо /Даката/ - Suzuki Bandit 1200 S
    Петър /DUKE/ и Деси - BMW R1200GS
    Аз и съпругата ми Виктория - BMW R1200GS

    Тъй като багажа и отпътуването ни вече са подробно документирани, описани и даже обсъдени, преминаваме направо на мястото, от което Ник ни напусна на 24.04.2009г. Още веднъж благодаря на всички за подкрепата, информацията и изпращането в София и Елхово. Специално благодаря на Ник за съпорта при преминаването на Истанбул. Сигурно доста го затруднихме, но ще се реваншираме. По цялата магистрала от Лесово до Истанбул има само две бензиностанции - една в началото и една преди Истанбул. При преминаването на моста над Босфора се оказа, че само в най-дясното гише продават карти, но това по никакъв начин не е обяснено с някакви табели и по тази причина преминахме както каза Ник - гратис. Цената на карта за три преминавания е 30 лири, което е 30 лева.
    И така пътят си остана прав и без дупки. Всъщност първите дупки видяхме след като се върнахме в България. Да се чудиш как в тези азиатски и считани за бедни държави има такава инфраструктура, та даже и в пустините. Тук искам да спомена, че магистралите са платени, като таксата е от 4,25 лири до 5,50 лири. Бензина е скъп, като обикновен 95 е от 2,29 до 3,04 лири за литър.След Истанбул нощувката беше планувана за Болу. След няколко бензиностанции и кафета от този тип



    бързахме да отпочинем и да продължим към по-непознатите места. След кратка обиколка на Болу с моторите, избрахме мястото за почивка - хотел "CALICESME" /N30 43.763' , E031 32.781'/ с цена за стая 35 лири. Приличен хотел с ресторант и е добър за една нощувка.



    На това забележително място след много преговори и водени от съветите, че в Турция за всяко нещо трябва да се пазарим, Петър и Змея излязоха с щастливи усмивки на уста и съобщиха на очакващата ги група, че са успели да свалят цената от 35 лири на човек на 33
    Вечерта прекарахме в събиране на енергия и даже успяхме да се включим във форума. Общо за деня бяхме изминали 584км. по маршрута Елхово-КПП Лесово-Одрин-Истанбул-Болу.
    Сутринта на 25.04.2009г. стартирахме пак на 2,5 градуса. Уж слизахме по на юг, а времето не бързаше да става по-топло. След около 200км пролетта дойде.



    Хората ни се радваха навсякъде и искаха да помогнот с каквото могат. Мъжът на долната снимка ни напои, подари ни около 20 мокри кърпички и десетина карти на Турция, разделена на райони и със снимки на най-важните природни и исторически забележителности.



    Ще ги ползваме обаче някой друг път, защото Турция е прекрасна и необятна, а ние имахме друга цел. Въпреки ниските температури в 08.00 часа поехме към следващата цел Кападокия. Пътят беше много красив и приятен, а мотористите – доволни



    На едно кафенце ни приютиха да похапнем



    като поръчахме една порция кадаиф, а останалото е от запасите на нашия артелчик Даката , който и тази година не ни изостави и беше помислил за варено, естествено русенско, луканки, лютеници и други насъщни продоволствия.



    А Мария даже беше събрала в багажа кърпа, вилица, нож и чубрица



    Изобщо до Кападокия пътят беше прав, но невероятно красив – планини, покрити със сняг, вулкани, езера и високопланински равнини, които не свършваха и не свършваха. На Кападокия ни посрещна ето това



    А ние и отговорихме още по-щастливо



    Около моторите веднага се събра тълпа, дойде даже и жандармерията, която до края на работния ден стоя и пази екипировката, нахвърляна върху моторите, докато ние обикаляхме, снимахме и търсихме къде да спим. Това е най-голямата забележителност на Учхисар 4734.



    Наричат го звездата на естествените формации в Кападокия. Първоначално „крепостта” е възникнала като гълъбарник. Местните хора са издълбали малки дупки в меката скала, за да привличат гълъби. Използвали гуано за наторяване на бедната, неплодородна земя.
    И до ден днешен земята си е скалиста и за да се получи нива, трябва първо да се извадят камъните от почвата. Резултатът е малки парцели земя, оградени от купчини с камъни. В последствиети нишите били уголемени и използвани както през византийския, така и през отоманския период.



    Подземните градове не влизаха в плановете ни поради липса на време, та за щастие ще трябва да се върнем пак в Кападокия, но за сметка на това видяхме ето това





    Пообиколихме ето така


    По едно време забелязах ето това, което се превърна в наш подслон за нощувка в самата скала. Хотел "1001Nuits" /N38 37.968' E034 48.305'/ с цена на човек за една вечер 10евро с включена закуска, с топла вода и WC.




    Терасата вляво е ресторанта, а отзад зад стълба на лампата е нашата тераса. Стаите са издърбани в самата скала, но си има баня с проточен бойлер, ток и вода. Местните ни заведоха и в жандармерията. Познайте къде се намира тя



    Единият жандармерист много искаше да има мотор и беше готов да даде дори автомата си на Петър



    Домиля ни за момчето, който през цялото време искаше да е на наше място, но Петър му обясни, че да обикаляш с мотор е много уморително, скъпо и неприятно и не бива да съжалява За сметка на жандармериста хлапетата навсякъде по пътя живееха весело и си играеха постоянно – боси, мръсни, без компютри, но неизменно усмихнати и много щастливи.



    Това специално рита каменната топка в ръката дори босо, когато не беше заето да удря кучето с нея или да си пъха ръката в гърлото му.
    След като избрахме хотела решихме да се поразходим и до Гьореме и Оупън Еър Мюзеум.





    Малка демонстрация колко ни харесва турската храна.



    И обратно към Учхисар




    Отборът пред невероятната панорама на Кападокия



    Пробваме и местните машини


    Залага се на местно производство, в краен случай – китайско или даже корейско. Голям мотор е трудно да се регистрира. Говори се, че е имало атентати с мотори и тъй като не са могли да заловят лошите с големите мотори, нещата са решени доста радикално. Сега размерите са такива



    Цялата тази площ е издълбана и всяка дупка си има предназначение. В наши дни в някои от тях още се живее, но повечето се използват за складове. А някога са били църкви, килии, жилищни помещения, а по-късно и мюсюлмански храмове. Вечерта се отдадохме на турските гозби. За деня общо бяхме изминали 538км. с маршрут Болу-Анкара-Аксарай-Невшехир-Учхисар-Гьореме.





    Утрото на 26.04.2009г. пред нашата стая, кръстена Айше


    Утрото над Учхисар


    Малко физзарядка



    И за съжаление, трябваше да стягаме багажа

    Този ден ни очакваше Сирия. Пътят през планините към границата със Сирия беше много добър, но скучен. Имаше вятърът, който не спря почти през цялото ни пътуване



    И накрая, най-после границата на Сирия


    Събираме топлина, докато чакаме Змея, Петър и Деси, които се увлякоха от малкото налични завои и пропуснаха една табелка. Най-сетне пристигнаха


    Чакахме ги с особено нетърпение – в тях бяха екмека и бирата все пак ; )
    Паркирахме се до тировете Даката бръкна във вълшебния сак


    хвърлихме подплатите


    заредихме бирата


    свършихме най-належащото


    и след това хапнахме останалото налично свинско


    Така заредени с нови сили и след близо час и половина минаване на границата Турция – Сирия, ето ни в Сирия



    На границата се прави задължително застраховка - нещо от сорта на гражданска отговорност - 22 евро, такса туристическа 1 щатски долар, пътна такса 7 евро. Между другото тук е много по-добре човек да е зареден с долари, а не с евро, защото еврото все още не им е познато и се чудят по какъв кръстосан курс да го обменят. Все пак навсякъде курса беше 1евро = 60 сирийски лири. Никъде не се плаща в евро, защото се чудят какво е това, но с долари може навсякъде. След границата решихме да не спим в Халеб, а да продължим надолу към замъка Крак де Шевалие. Първа бензиностанция, първи снимки на местните с моторите, първия радостен трепет от цената на местния бензин



    Карахме по странични пътища, които не бяха натоварени, но след като се стъмни и излязохме на магистралата стана страшно. Всички коли и камиони се надпреварваха кой колко светлинки има по машината. Всяко МПС приличаше на коледно дръвче. Естествено леко стъписани от хаотичното, но внимателно каране на местните шофьори продължихме по маршрута си и около 21.30 часа стигнахме до заветното място.
    Хората и тук бяха изключително мили. Пред крепостта ни посрещна местен гид, който ни заведе с мотора си Чобра до хотел Бейбарс – мамелюкски султан, покорил Крак де Шевалие след неколкомесечна обсада, в която мюсюлманите са стояли в първия двор, а рицарите са ги громили от цитаделата. /N34 45.407' E036 17.368'/ с цена за нощувка на всички ни 7 души с включена закуска беше 100евро. След като ни настани в хотела, любезно зае петромакс от рецепцията, обади се да ни отворят, специално за нас, един ресторант и ни поведе към храната. В ресторанта засипаха масата с триетажни пирамиди от различни храни, напоиха ни с бира и арак и ядохме най-вкусното пиле на света със сос от чесън и зехтин. Мисля, че тази вечер опитахме всичко налично в сирийската кухня. Всичко беше стабилно подплатено с арак, тъй като цялото ни пътуване през Сирия премина в издирване на митична сирийска бактерия, която трябваше да ни изпразни червата и да ни остави без сили. Така и не открихме бактерията, но пък направихме всичко възможно за това и опитахме всички видове арак.


    След прекрасната вечеря се прибрахме по леглата уморени, защото през този ден изминахме общо 786км по маршрута Учхисар-Адана-границата със Сирия-Крак де Шевалие.

    След известно прекъсване от няколко часа следва продължение....................


    Последно редактирано от boiko73; 11-05-09, 20:29.

  • #2
    До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

    Супер снимки. Очакваме с нетърпение .
    Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

    Коментар


    • #3
      До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

      Бойко, пак направихте супер пътуване! Снимките са страхотни! Разказа също!
      Чакам с нетърпение продължението! И се радвам, че се върнахте живи , здрави и заредени със спомени. Поздрави на всички участници!

      Коментар


      • #4
        До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

        Ето и продължението
        И така вече сме 27.04.2009г. утрото е нормално топло. Оправихме багажа още пред хотела



        завъртяхме едни пари, с които се разплатихме трудно


        защото сирийците се борят с инфлацията като категорично отказват да печатат нови банкноти и си държат на много нули отзад. Тръгнахме на почетна обиколка из замъка



        Посрещна ни любезният ни домакин



        и започна подробната обиколка



        Снимка върху крепостната стена



        Замъкът е реставриран от французите 1936г., които като дошли, намерили местните жители да се разполагат царски из безкрайните му коридори и банкетни зали и да си гледат козичките в конюшните на рицарите.





        Докато някои слушаха с интерес разказа на екскурзовода, други се опитваха да намерят легендарните съкровища на рицарите





        Обща снимка за спомен



        разглеждане на залата за официални приеми , която е била последователно църква и джамия.



        На снимката се вижда михраба, а има и остатъци от стенописи. Снимка на кръглата маса на Шевалие



        и после към най-високата кула




        Все по-често започнахме да срещаме мъже в роби и напълно забулени жени. След Крак де Шевалие ни чакаше пътят към пустинята. Вятърът се усили и започна да носи пясък, а пейзажът рязко се промени






        Кратка справка по гърбовете къде сме в момента

        и тръгваме по малкото триъгълниче вдясно.
        Клуб „Млад геолог” разглежда наличния материал



        И напред







        Първият миг красота от вълшебството на Палмира – цитаделата вдясно

        Набързо разтоварваме в невероятния хотел досами руините



        И досущ като местните (без каски и каквото и да било предпазно облекло) се отправяме към един от най-прекрасните дни в живота на съпругата ми Вики.



        Не знам как да опиша пустинния вятър в косите и возенето на мотор в един от най-големите градове на римската империя, затова просто ще сложа повечко снимки. Дано успеят да предадат уникалното преживяване сред храмове, гробници, колонади и камили .
        Храмът на Ваал (Бал, Баал)



        Малкият преводач на големите продавачи













        И снимка с типичния поздрав на форума с хубаво име "Adventure rider"



        Храмът е разрушен от земетресения, а спойващото олово е изтръгнато от мюсюлманите, за да го използват за претопяване, но голяма част от целата му е запазена



        И тук с вековете се е сменяло предназначението на сградата. Останали са стенописи от християнския период



        от огньовете на местните пастири по невероятния резбован таван, изработен от един-единствен монолитен блок



        Има и отбелязване на начина, по който пастирите са маркирали животните си, за да ги разпознават



        Но най-впечатляващи са древните предримски релефи на местното население.



        Имаше всякакви колони и капители – дорийски, коринтски, йонийски, а дори се говореше за някакъв смесен сирийско-гръцки стил.





        След храма на Баал, Петър метна екскурзовода на мотора си



        Змея метна Деси върху багажа си



        и отпрашихме към другата основна туристическа атракция - гробниците





        Някои останаха изумени от предприемаческия дух на притежателите на гробниците



        Оказа се, че гробниците не са принадлежали на един човек, а са били отдавани под наем. Ако искаш починалия ти роднина да стои в красимо изрисуваната гробница, плащаш наем на собственика й и те полагат в ковчег на етажерките



        Ако спрат да плащат – изхвърлят те и слагат следващия.
        Навсякъде активно комуникирахме с местните



        Качихме се и на цитаделата, където малчуганите преподаваха връзване на кърпа







        Опитваме от местния афродизиак – сушени смокини с бадеми



        И приказната Палмира







        И още малко от Палмира









        Палмира е била населена още през второто хилядалетие пр.Хр., но разцвета си придобива като търговски кръстопът по-късно. През 64г. пр.Хр. е анексирана от Помпей Велики. Вики остана още в древния град да разглежда, а останалите се върнахме на хладно в хотела - "Zenobia Cham Palace" /N34 33.246' E038 16.247'/ с цена за нощувка + вечеря 35 евро на човек. Общо за деня изминахме 225км, но замакът и Палмира искат да им се отдели нужното време и внимание.

        На следващата сутрин 28.04.2009г. с багажа – към Дамаск



        Задължителна спирка по пътя – Багдад кафе







        И камилата, която най-обича да пие кола




        Сирия прилича на панаирите от детските ни години – всичко свети, свири, живее лудо, върти се шеметно. Навсякъде има разноцветни луминисцентни лампи – жълти, сини, червени, зелени. По магазините, по къщите и по колите. Всяка кола е като полицейска – свети бясно в червено, синьо, зелено и каквото още там се сетите. Освен това е боядисана във всички цветове на дъгата. Знаци се подават с ръце, светлинни сигнали с фаровете и клаксони. Шофьорите натискат клаксона толкова често, че имат специални самодейно направени червени копченца, за да не губят излишно време. Хората са весели, шумни, щастливи и безкрайно дружелюбни. Толкова ни свиркаха и святкаха, че първоначално мислех, че нещо им объркваме движението. И кулминацията на всичко това е Дамаск. Там веднага прави впечатление начина на каране по улиците - абсолютно важи едно единствено правило и то е че задния пази този отпред. Невероятно засичане между колите, престрояване без мигачи и на всичко това нито един удар. Просто хората внимават, а с нас също бяха внимателни, щото се явявахме нещо като голямата атракция. По предварителна договорка имахме среща с невероятен човек от нашето Посолство - Вальо, с който по-късно установихме че имаме един и същ добър приятел в София и сме съседи. Вальо ни обясни къде да го чакаме в Дамаск



        след което ни посрещна и заведе до хотела, в който щяхме да нощуваме. Хотел "Candles" /N33 30.733' E036 17.604'/ с цена за нощувка + закуска от 40 евро за стая. Настанихме се в хотела, след което ни посрещнаха в Посолството ни, където пихме по бира,оставихме моторите да нощуват и от там с такси до стария град на разходка. Горещо препоръчвам на всеки, който посети Дамаск да се разходи с такси, защото просто няма такъв купон и майсторство в шофирането. Посетихме известната Омаядска джамия, която била една от най-известните и големи джамии в света. Все пак за известно време халифатът е бил в Дамаск. Първоначално на това място се е намирал езически храм, превърнат в базилика, която на свой ред била изполвана, както и сега, за джмия. Поради което ни облякоха така



        Най-странното беше, че когато отидохме за билети, директно ни подадоха дрехи според точната ни бройка и пол, макар да бяхме само двама. Оказа се, че вътрешното им разузнаване работи и на касата вече знаеха колко сме, какви сме и как сме облечени.




        Градът се е разрастнал буквално между римските развалини





        След разходката в стария град и огромния пазар отново с таксита и с Вальо се качихме да погледнем от високата планина нощен Дамаск и това се оказа нещо наистина красиво





        И хората, които го съзерцават, оцелели след нощна разходка с такси лада на първа сред екшъна на столицата. Всъщност може и да се движеше бавничко, ама пък как светеше, ехеее. Имаше лампички навсякъде – отвътре, отвън... И задължителното червено копче за клаксона...


        Вечерта подобаващо завърши в типичен арабски ресторант с хубава храна, бира, арак и различни наргилета. Общо през деня изминахме 244км. от Палмира до Дамаск.

        ...............имайте още малко търпение за следващите части.
        Последно редактирано от boiko73; 01-02-10, 10:17.

        Коментар


        • #5
          До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

          И за да възнаградя търпението продължавам

          Вече е 29.04.2009г. Една мнооого интересна сутрин. Първото голямо приключение ни се случи по пътя от хотела за моторите. Качихме се в такси и казахме на шофьора, който изобщо не разбираше и дума английски, да кара към улица Палестина. Само че ние отлично знаехме къде искаме да отидем и даже почти бяхме стигнали, напътствайки шофьора с ръце. Изведнъж като чу Палестина, човекът рязко обърна колата и ни поведе по неизвестни улици в далечни квартали, които нямаха нищо общо с нашата дестинация. Змея почна да му вика: „Па-ле-сти-на, Па-ле-сти-на”. Оня само вика о кей, о кей и кара в друга посока. Змея почва да вика по-силно „Па-ле-сти-на”, а шофьорът тихичко да повтаря „Фа-ле-стин, Фа-ле-стин” . Спираме двама случайни минувачи по пътя в опит да обясним на английски къде искаме да отидем, за да преведат на арабски на шофьора. Оказва се, че се движим наистина към улица Палестина, но пейзажът не ни е познат. На всичкото отгоре отпердашваме към летището и се притесних, че ни кара към самолета за Палестина. Опитваме се да се свържем с любезния ни домакин Вальо – не става. С който и да е от останалите – не става. И в този момент телефонът сапсително иззвънява. И научаваме, че трябва да отидем на улица Пакистан, а не на „Па-ле-сти-на”. Следва кратко „Сори” към вече стреснатия шофьор и сред шеги и смях (даже и на шофьора му беше смешно) накрая се изсипахме при моторите. Натоварихме багажите, Вальо ни помогна да намерим посоката за излизане от Дамаск и продължихме по маршрута към Мъртво море. Първата ни спирка беше малко преди границата в гр.Босра. Създаден от набатейците и покорен от римляните, този малък град е отлично запазен и се гордее с един от най-малко реставрираните амфитеатри.











          След амфитеатъра Вики си намери екскурзовод и продължи към останките от древния град





          а останалите се отдадохме на друг вид удоволствия



          След Босра продължихме към гр.Дараа където пресякохме границата Сирия-Йордания. За излизане от Сирия се плаща такса от 500 сирийски лири, което е около 8евро. Още на границата прави впечатление, че се влиза в една малко по-цивилизована държава, но с отвратително отношение на хората. Границата минахме за около час и половина в непрестанно лутане из всякакви гешета, обменни бюра, тъпи служители, застрахователни фирми. Тук се плащат 20 динара при курс 1динар=1,15евро, които са за издаване на временно разрешително за управление на мотора в страната. Карнетите тук нямат никакво значение. В крайна сметка влязохме в Йордания малко разочаровани, но все още с големи очаквания. Още след КПП-то при мен дойде един полицай, който се представи, че е от "Туристическа полиция". Разпита ни за нашия маршрут и ми обясни, че навсякъде има такава полиция и можем да се обръщаме към тях при нужда и за информация. Продължихме по маршрута и първата спирка беше в Джераш или по-точно Гераса. Изключително добре запазен римски град, чието създаване се приписва на Александър Велики. Включен от Помпей Велики в границите на римската империя. Оживено търговско средище, запазднало със залеза на търговските маршрути, на чийто кръстопът се намира. Земетресение, при което изригнали каменни потоци и залели целия град, запазило града непокътнат, за да бъде открит хиляди години по-късно с уникалния си овален площад, фонтаните, улиците и храмовете. Тук жегата беше налегнала всички и на обиколка заминаха само Вики и Мария, благодарение на които са следващите снимки.







          Другите се скрихме на хладно в едно заведение където изчаквахме и опитахме тукашната храна.



          След като отпочинахме отново поехме към Мъртво море. Пътищата в Йордания са много хубави но се кара с ограничение 90км, на места 70км, а в населено място 40-50км. Тези ограничения абсолютно стриктно се спазват, тъй като полиция има буквално през един километър. Има също и постове на военните, които охраняват курорти и пътища, като на всеки пункт се спира питат откъде сме и закъде пътуваме, след което следва едно "Уелкъм ин Жордан" и продължаваме. На няколко пъти се пробвах да увелича скоростта, но веднага се натъквах на полиция. Колкото повече продължавахме към мъртво море, толкова повече се покачваше температурата за да достигне до 35градуса. Все пак стигнахме Мъртво море и спряхме първо на паркинг направен за да се наслаждава човек на гледката. Така направихме и ние.







          Тръгнахме от паркинга, но за беда спуках гума. Благодарение на нашата подготовка проблема се реши за около 5 минути, като Даката натъпка един фитил и продължихме. В този район няма много избор на хотели за нощувка, но за сместка на това всички са много скъпи. Избрахме хотел "Мьовенпик" с цена за нощувка за стая 220евро, като в цената влизат всички закуски, обяди, вечери, такси за плаж. Настанихме се в хотела и пристъпихме към вечерята. Тук Митака реши да изпробва колко е чист хотела и тръгна босичък





          Хапнахме порядъчно и приключихме този ден с изминати общо 640км по маршрут Дамаск-Босра-Дараа-Джераш-Аман-Мъртво море.
          На следващата сутрин 30.04.2009г. трябваше да проверим колко е мъртво това Мъртво море и така газ към плажа. По пътя успяхме да разгледаме и целия хотелски комплекс.





          Ето и Мъртво море. Много странна вода гъста като олио и така мазна, но все пак странно не се потъва в нея и плуването е невъзможно. Тук Петър въпреки предупрежденията скочи с главата напред, при което влезе вода в очите му и явно доста болеше, но добре, че само с болката се размина.







          Имаше и малко кални бани





          След това малко слънце



          и газ към басейна, където стана купона





          Хубаво местенце, с което трябваше да се разделим около обяд, защото ни очакваше Петра. Тръгнахме на температура 34 градуса, но след като се качихме на планината температурата стана 9-13 градуса. Невероятни гледки се откриха



          Преди да поемем по маршрута обиколихме първо
          Маунт небо - мястото откъдето Моисей е гледал обетованата земя



          И река Йордан, където е кръстен Христос





          И така след тези забележителности тръгнахме към Петра - моята мечта.
          По пътя спряхме в Керак. Замъкът Керак е построен в 1142 г. от рицаря Пайон Лебутелие като звено в отбраната на създаденото преди половин век Ерусалимско кралство. Но особено известен става той по време на епичните войни през 70-80-те години на ХII в. между западните кръстоносци и султана на Сирия и Египет Салах ад Дин или Саладин.









          След разглеждането и кратка почивка продължихме към Петра. Пристигнахме около 20.00 часа и спряхме в хотел "Spring" с нощувка от 18 динара за двойна стая на вечер. Хотела беше много мръсен, но пък за едно спане ставаше. Вече бяхме уморени от температурните разлики и изминатия път от общо 290км. с маршрут Мъртво море-резерват Муджиб-Керак-Петра

          Следва продължение, в което ще стане ясно как превзехме Акаба ........................

          Коментар


          • #6
            До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

            Ма много увлекателно разказваш, па и какви снимки са станалииии ... Бравас.

            Бях забравил колко чистички и спретнати са били моторите ни
            Ако не бях луд, щях да съм ненормален.

            Коментар


            • #7
              До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

              Пълните ми очите и душата!
              Тази пролет за сериозните моторджии май е на историческа тематика.
              Вашата силна група по градовете на древните цивилизации, Димо също беше забил по Древния свят.
              Много ви се кефя!
              Браво за снимките и разказа!
              Бойко, давай още, не ни жали. Ще го преживеем някак си!

              Коментар


              • #8
                До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                Прекрасен репортаж !
                Чакаме още .
                Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                Коментар


                • #9
                  До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                  Ето и продължението с нови сили.

                  И така датата е вече 01.05.2009г. Една светла дата за мен, тъй като предстоеше посещение на Петра - една моя мечта от много много години. Напуснахме хотела около 07.30 часа с натоварен на моторите багаж и се отправихме към мястото. Още с пристигането смаяхме всички видове полицаи, туристи и търговци. Не видяхме паркинг, но Петър видя една малка врата отворена и водеща към вътрешен двор. Минахме с моторите през нея и се озовахме точно на малък паркинг пред сградата на "Туристическата полиция". Спряхме моторите, някои се преоблякоха и тихо мълком тръгнахме към касите. Цената за вход в Петра е 21 динара. Плащаме и влизаме. Часът е точно 08.00 часа - време доста удобно, тъй като няма много туристи и е все още прохладно.
                  Ето малко история свалена от Уикипедия за мястото наречено Петра – древната столица на набатеите, които от земеделци бързо се преориентирали към търговията. За разцвета на града говорят до деен днешен прекрасните монументални фасади. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
                  Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Едомитите (според Библията потомци на Исав) населявали Петра 1000г.пр.н.е до побеждаването им от юдейския цар Амасия. Смята се, че на хълма над Петра се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей.
                  Набатеите на свой ред населили територията около Петра през 4 век пр.н.е.. Благоприятното местоположение на града - кръстопът на два главни търговски маршрута бързо го обособяват във важен търговски център. Първоначално овчари, набатеите стават пазачи на кервани и търговци, а таксите които събират от преминаващите превръщат Петра в столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период.
                  С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40). Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. През 106 римският управител на Сирия Корнилие Палма завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
                  Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. След кръстоносците през 12 век той е първият известен европеец, посетил тези земи.
                  Ето, че и ние станахме част от европейците посетили това уникално място.
                  Тръгнахме по пътя, като някои си ходехме пеша, но Митето с болното краче си хвана "такси"




                  Още в началото започнаха да се откриват чудни останки от древните гробници, като тази на снимката Обелискова гробница. Така неусетно и все още с бодра крачка стигнахме до прохода. Много вълнуващо и величествено място.





                  Прохода е бил павирана улица, но в момента са останали само малки участъци в оригинален вид. Така все още бодро крачейки по пътя и наслаждавайки се на прохода, минавайки покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове и долавяйки разказите на чужди екскурзоводи стигнахме първата невероятна гледка - Съкровищницата на Петра. Това е най-добре запазената и най-красивата фасада на града. Предполага се, че е била направена като гробница на цар Аретас III .







                  След като се насладихме на гледката разгледахме картата на целия комплекс и веднага разбрахме, че за един ден не може да се обиколят всички места. Вече започваше да става доста топло и решихме да продължим до манастира и по пътя да се отбиваме по различните места. Така поехме отново пеша, въпреки че вътре в комплекса се предлагат всякакви превозни средства - камили, коне, магарета. Отново поехме по прохода минавайки край фасадите на жилищни и административни сгради издълбани в скалата.





                  А тези набатейци на колко ли години са.



                  След прохода вече се видя и амфитеатъра на Петра.



                  Имаше и проучване на тарифите


                  Малко жилищни сгради


                  и ето ни пред амфитеатъра


                  ето и още набатияни, а някои говореше, че били изчезнали


                  Така оглеждайки се на всички посоки попаднахме пред поредната чудна гледка - гробницата на цар Аретас IV. След завземането на Петра от византийците, тази гробница е била използвана за византийска църква (около 447 г.).



                  Тук Вики, Деси и Мария като най-млади тръгнаха нагоре, а ние останахме да им се наслаждаваме от сянката на едно кафе.





                  Тук до тази гробница се намират и Коринтската гробница, приличаща много на Съкровищницата и Дворцовата гробница, които са на долната снимка в лявата и част. Дворцовата гробница се различава от останалите сгради в Петра, защото тя е на 3 етажа, а третия етаж за разлика от първия и втория, не е дялан в скалите, а построен, тъй като е по-висок от скалата зад него.



                  Продължихме по пътя към манастира, а вече ставаше доста жешко. Следващото по маршрута беше храм и останки от набатейска порта.





                  Оставаха само около 1500 стъпала за качване за около един час и трябваше да стигнем до манастира. Тук започнаха предложенията за качване на пътя с магарета. Аз реших да си походя, но Вики и Змея се метнаха на таксита и тръгнаха със страшна скорост да се катерят.





                  Тук вече забавих темпото, защото тия магарета включиха 4х4


                  Реших да се полюбувам на невероятните гледки които се откриваха с изкачването на височината.








                  Настигнах Петър и Деси, които бяха тръгнали малко преди нас да се катерят и с тях продължих нагоре. Така стигнах до заветното място - Манастира, който е най-големия паметник в Петра. Много красив и си струваше това голямо изкачване.







                  Последва кратка почивка


                  и поехме по пътя надолу. Слязохме стълбите пеша и след това Вики и Змея отново хванаха "таксита", а аз продължих пеша до Съкровищницата, където се метнахме на каручки до изхода. Страшен купон беше.



                  От комплекса излязохме в 15.00 часа и бяхме изминали около 25км. пеша. Стигнахме до моторите, обядвахме отново на Даката от запасите, натоварихме се на моторите и поехме по маршрута към новите предизвикателства.



                  Като свърша малко работа продължавам.........................






                  Коментар


                  • #10
                    До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                    Великолепно пътуване поздравления !!! По една случайност сутринта когато отпътувахте от Елхово ви видях ако знаех накаде сте се отправили щях да спра за да ви поздравя лично и да ви стисна ръката за велеколепното начинание което сте предприели
                    пожелавам ви още безброй подобни приятни преживявания !!!!

                    Коментар


                    • #11
                      До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                      Позабавих се малко, но продължавам

                      Все още е 01.05.2009г. след прекрасната Петра продължихме по маршрута. Следващата спирка беше пустинята Вади Рум. Тук моята цел беше да пробвам дали мога с този мотор, с багаж и втори човек да премина през пустинята. Пътя беше много хубав и вече се усещаше духът на Вади Рум в пясъка, който се носеше навсякъде около нас поради силните ветрове.





                      На една от спирките за по цигара обсъдихме какво ни предстои, при което Даката отказа да минава през пустинята, тъй като мотора му според него не беше подходящ. Мария също реши да пропусне пустинята и се разбрахме да се срещнем в Акаба, който беше на 50 километра. Така към пустинята продължихме аз, Вики, Митака, Петър и Деси. Колкото и странно да звучи стигнахме до "входа" на пустинята, където се плаща вход от 2 динара, тъй като е резерват. Питахме на информацията и ни казаха, че е абсолютно забранено да се кара мотор през Вади Рум до Акаба. В това време Петър намери един местен бедуин с джип отпреди два века, който каза, че може да ни преведе през пустинята и знаел добър път. Съгласихме се и навлязохме в резервата. Наистина беше невероятна красота. След "входа" до бедуинското село има хубав път. В самото село се срещнахме с водача ни, който предложи да свалим багажа от моторите да го оставим в джипа за да ни е по лесно. Петър се възползва от офертата, но аз отказах, защото нали трябваше да се пробвам. И така бяхме готови за път, като километрите които ни предстояха бяха 50.



                      С високо вдигнати глави на славни мотористи поехме след водача.



                      Още в началото установихме, че е доста трудно и след около километър спряхме. Водачът ни дойде и само повтаряше "Ай ноу гуууд роуд афтер уан километър". Ами добре тогава - продължаваме.



                      След около 6 километра Петър караше пред мен и мотора се закопа в пясъка. С помоща на двамата водачи го избутаха напред. Аз стоях и се чудех и тогава отново чух думите на нашия приятел "Ай ноу гуууд роуд афтер уан километър". Идеше ми да му дам нещо друго "гуууд".





                      Тогава установих, че няма как да се мине пустинята с такъв мотор и с такива гуми, камо ли с втори човек. След кратка консултация с Митака решихме да се върнем. Вики слезе от джипа и тръгна пеша към нас, а Петър и Деси решиха да продължат. Така се разделихме. Експеримента беше успешен, а освен това видях каква корава жена имам - мина пеш всичките 6-7 километра в пясък и адска жега, докато ние леко се изнасяхме с моторите.





                      Спряхме в селото за почивка и снимки с нови приятели





                      След почивката продължихме обратно към заветната цел Акаба по път със странни табели



                      Така стигнахме крайната точка на нашата експедиция - Ал Акаба



                      Уговорката с Даката и Мария беше да се видим на плаж на 10 километра преди границата на Саудитска Арабия. Стигнахме до плажа, но нямаше мотори. Останахме там около 40 минути в чакане и опити да се свържем по мобилните с двамата, но все безуспешни. Решихме да потърсим хотел за нощувка и попаднахме срещу плажа на "Bedouin Garden Village" /N29 25.537' E034 58.519'/ цената за двойна стай на вечер беше 30 динара, което напълно ни устройваше. Получихме и СМС от Мария, че са в хотел Мьовенпик, но нещо мястото, на което бяхме ни превлече с гледката към морето и посрещането. Това не беше хотел а няколко бунгала в арабски стил



                      Настанихме се и слязохме към ресторанта за вечеря. Решихме да останем две вечери в това място. На вечеря Вики веднага установи нови контакти



                      Около 23.00 часа при нас дойдоха Петър и Деси, които след хиляди мъки са успели да минат пустинята. Да си призная бях се притеснил за тях и като се появиха доста ми поолекна, защото вече всички бяхме в Акаба живи и здрави, макар и на различни места. Така за деня изминахме 212км с маршрут Петра-Вади Рум-Ал Акаба.
                      Сутринта на 02.05.2009г. станахме рано, качихме се на моторите с Митака и тръгнахме към Акаба да зарезим гориво и да теглим пари от някой банкомат. Никъде не се продаваше алкохол, което разбрахме още на вечерята и тук отново благодарности на Вальо, който от Сирия ни изпрати с 4 бутилки Ливански арак. Ведин магазин попитахме за бира и нелегално ни продадоха последните си 5 бири, като потайнствеността беше все едно купуваме наркотици. Всъщност алкохол наистина не се продаваше, но ако човек си носи няма проблем да пие в заведенията или на друго място. Върнахме се при бунгалата, сложихме банските, взехме плавници, очила и газ към плажа. Тук останах поразен-ужасно мръсен плаж и след доста търсене успяхме да намерим едно по-малко мръсно местенце



                      Нагазихме в Червено море


                      Невероятно красиви корали и морски обитатели видях. Останах доста впечатлен от всичко, но мръсотията оставена от хората беше и по дъното на това приказно място. Интересни бяха и тукашните хора как се къпят в морето



                      Тези три девойки стояха над един час така "потопени" в морето и бяха адски щастливи. Странни порядки напомнящи на туриста къде се намира.
                      По обяд на плажа се появи Мария, а след нея и Даката. Изкарахме до около 17.00 часа на плажа и се върнахме при бунгалата. Свикнали да караме всеки ден нещо почнахме да се чудим какво да правим и тогава Митето каза, че наблизо има АТВ под наем. Речено сторено. Аз, Митака, Даката и Петър веднага тръгнахме към базата. Там ни зарадваха едни 350 кубикови Yamaha. Аз лично за първи път се качвам на такова нещо, поради което изслушах инструктаж от Митака как се кара туй чудо. Наем за едно АТВ беше 30 динара за час с маршрут в пустинята. С нас имаше и две жени. Натоварихме се по машините и поехме след водачите по маршрута. Тук започна изнервянето от бавното каране заради двете жени и по едно време Митака даде газ и изчезна от погледите. Единия водач го настигна и след като се върнаха след около 15 минути нас четиримата ни поведоха по друг по-труден и интересен маршрут. Странно, но по-късно разбрах какво е станало. След като водача е настигнал Митака са говорили по телефона с мениджъра на фирмата при което нашето момче му е казало култовата реплика "Уи аарр байкърс, нот лейдис", което променило автоматично маршрута в наша полза. Покарахме един час, взехме си моторите и се върнахме при бунгалата за поредната вечеря. Седейки кротко в ресторанта на открито изведнъж чухме шум от мотор. Митака се хвърли на пътя пред моторист и му извика "Уи аарр байкърс тууу, кам хиър" Така при нас дойде едно момче, което впоследствие ни потресе. Това беше Бенджамин на 29 години от Мичиган САЩ. Човек мечтаещ да обиколи света, поради което сключил договор и изкарал 5 години в американската армия. След това се уволнил, взел си парите и тръгнал на обиколка. Започнал от Индия на стоп и всякакви превозни средства и стигнал до Кейп таун. Там си купил мотор и прекосил цяла Африка. Ние слушахме с възхищение за Африка и държавите, които е минал и по едно време го питахме какъв му е мотора, щото в тъмното не се виждаше. Ей тогава направо ни разби - марката е YAMAHA YBR и то едва 125 кубика.







                      Историята на този човек наистина ме потресе и сега очаквам юни месец да мине през България и да се видим отново. Това е поредното доказателство, че всичко е възможно стига човек силно да го желае. Така легнахме да поспим, защото престоеше връщането ни.
                      Дойде и тъжното утро на 03.05.2009г. Връщаме се вече. Направихме общата снимка с типичните поздрави.





                      и се заехме с опаковането на багажа за път


                      Беше ми някак тъжно и не исках да свършва всичко, но това беше защото не знаех какви огромни приключения ни предстояха по обратния път към България.

                      За тях ще продължа утре................
                      Последно редактирано от boiko73; 13-05-09, 01:09.

                      Коментар


                      • #12
                        До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                        Невероятен репортаж...браво на вас
                        ***Prior Preparation Prevents Piss Poor Perrformance***

                        Most sports require only one ball - real sports require two.

                        Коментар


                        • #13
                          До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                          Страхотно !
                          Пътеписа става все по завладяващ.

                          Благодаря !
                          Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                          Коментар


                          • #14
                            До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                            Голямото завръщане..

                            Още е сутринта на 03.05.2009г. целта за днес беше да минем Цяла Йордания, цяла Сирия и да нощуваме в гр.Халеб близо до турската граница. И поехме по този маршрут. Пътуването беше отново изнервящо бавно, поради хилядите ограничения в Йордания. По едно време нервите на Петър не издържаха, той ни изпревари и продължи напред. Следвайки поговорката, че власите се давят като преплуват Дунав, решихме да продължим да спазваме ограниченията. Така карайки на около 200км. преди границата Йордания-Сирия видях, че задната гума, която бях спукал на отиване, започва да изпуска. Спрях до един компресор, видяхме, че изпуска от същата дупка, пробвахме да сложим фитил и донякъде успяхме, въпреки, че се бяха размекнали от жегата. Закрепихме положението и продължихме към границата, като спряхме и да приключим със запасите от луканка и лютеница на Даката.









                            Пресякохме границата за около един час, а от Петър и Деси никакви новини. Продължихме вече във Сирия и сел известно време пак започна да спада задната гума. Тук вече се караше без ограничения и бързо намерих сирийска гумаджийница. Спряхме и майстора вика ще ти я оправя, само дай инструменти да я сваля. Готово и се почна един ремонт





                            Ето и общ план на гумаджийницата.



                            И аз се направих на разбирач



                            Накрая гумата беше залепена, вулканизирана и готова за монтаж



                            Последва и обща снимка на целият екип



                            Тук получихме СМС от Петър и Деси, че вече са в Халеб. Ние решихме, че времето напредна и ще останем да спим в гр.Хомс, който беше на около 140км от това място. Продължихме и вечерта пристигнахме в този град, който се оказа много красиво място. Спряхме до хотел, който се оказа доста скъп и от там ни опътиха към "Homs Grand Hotel" /N34 42.783' E036 42.776'/. Нощувката беше 48 US долара на човек с включена закуска. На път за хотела в движението на града загубихме Мария. Даката се върна да я търси и след около 20 минути се върна, а веднага след него и Мария. Оказа се, че тя е помолила някакви хора да я закарат до по-евтин хотел и те съвсем случайно я доведоха при нас. Всичко вече беше наред, вечеряхме в ресторанта на хотел, където вече продаваха алкохол и се прибрахме да спим. Общо за деня изминахме 726км с маршрут Акаба-Аман-границата-Дамаск-Хомс.
                            На следващата сутрин 04.05.2009г. стегнахме багажа и тръгнахме към Халеб за да се видим с Петър и Деси.



                            снимахме и часовника в Хомс, което ни бяха поръчели от София



                            Около 10.30 часа вече бяхме в Халеб пред прочутата Цитадела. Не знам как но се озовахме с моторите пред самия вход на цитаделата. Там веднага дойдоха всякакви деца, които искаха да ги снимам









                            Ето и самата цитадела



                            Тук седнахме да пием по кафе точно пред входа и се запознахме с Адриан от София. Той беше тръгнал с един Голф 2 /най-бързата кола в света/ към Акаба.



                            След кафето тръгнахме и на площада срещнахме Петър и Деси. Те казаха, че ще останат още една вечер в Халеб и така се разделихме с тях



                            Поехме с моторите през площада





                            След площада спряхме за да натегнем веригата на мотора на Змея, което предизвика огромен интерес сред минувачите





                            Всичко беше готово и тръгнахме по маршрута, като трябваше да минем в Турция и да нощуваме в гр.Адана при този прочут адана кебап. В гр.Халеб беше вече станала лудницата в шофирането и 4 мотора не успяхме да се движим един до друг. По тази причина пропуснахме отбивките за КПП-то през което бяхме влезле в Сирия и продължихме към друго КПП излизащо на гр.Килис в Турция. Минахме границата отново за около час и влязохме в Турция.

                            Тук ще спра за малко, защото на следващата част ще обърна малко повечко внимание..................

                            Коментар


                            • #15
                              До: България-Турция-Сирия-Йордания или как стигнахме до Червено море

                              Бойко,откъде извади всичката тази историческа информация човече?....Уаоооооо мнооо... яко!!!
                              С интерес ще допрочета това което остава да разкажеш!!!!,още повече,че снощи на едни яки български "араци" със Змея в Русе,чух неговата версия и гледна точка.Лелелеле още какво ни чака!!!!!!!!
                              търся си подписа....

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X