Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

    Джвари, Гудаури, Степансминда, Вардзия, Омало... Странни имена. Далечни и загадъчни от една страна наречена Грузия. Отдавна исках да отида там. Повечето ми приятели пътешественици с мотори бяха ходили, или минавали от там, а аз все още само мечтаех... Парите в последно време никакви ги нямаше. Реших, че трябва нещо да продам, за да получа пари накуп, с които да пътувам тази година към Грузия някъде юли месец. Спрях се на екипировката ми за парапланеризъм. Не, че вече не ми се хвърчеше, но годините ми не са малко и реших - край с парапланеризма. Още през май месец продадох сбруята, каската, вариометъра, резервният парашут, кокпита и други неща. По този начин събрах към 800 лева. Не стигаха за това, което бях замислил. По мои сметки толкова щеше да ми струва само бензинът за това пътуване... Остана ми да продам само крилото - парапланера. Тука нещо работата се закучи. Минаха май и юни, а никой не се обажда за параплана, въпреки че бях обявил сравнително ниска цена. Намалих още цената, която стана направо смешна за това крило в това състояние. Минаха две седмици от юли. Започнах да се отчайвам. Реших, че ако още поне една седмица никой не се обади ще прибера крилото и няма да го продавам. Няма да правя подаръци я... И тогава се обадиха от Шумен. Там има много силен парапланеристки клуб и Доктора един от големите парапланеристи там каза, че ще го вземат това крило за някакво момче, което още било в Германия, но скоро щял да се прибере. О,кей. Разбрахме се в петък 15 юли да пратя крилото за Шумен с ЕКОНТ. Изпратих крилото, а в понеделник, или вторник щях да си взема парите след доставката от ЕКОНТ-а, и след няколко дни да замина на така дълго мечтаното от мен пътешествие до Грузия през Турция... На другият ден 16 юли (събота) се разбра, че имало опит за преврат в Турция и там положението е много "къдраво". Мааамка му... Каква е тая каръшка работа при мен!?!? Почаках няколко дни за да разбера точно, какво е положението в Турция. Естествено външно министерство веднага обяви българи да не ходят там. Беше създаден даже някакъв комитет, който даде телефони, ако на някой спешно му се налага да ходи в Турция, да им се обади, да се регистрира при тях, а те щели да го следят из Турция и веднага да вземат мерки, ако станело нещо. А аз си стягах багажа... И на комитета, и на външно министерство им теглих по една майна... Приятели и познати ме съветваха да не тръгвам, но аз реших, че турците могат да си веят байраците, да се гонят, преследват и арестуват едни други, но туристите едва ли ще закачат, и то точно в разгара на туристическият сезон. И в последствие се оказах абсолютно прав. Даже жандармерията и трафик полицията се отнасяха към мен сега много по-меко и толерантно, в сравнение с отношението им при другите ми посещения в Турция, когато не е имало преврат.
    Взех от Илийката Танчев неговият GPS навигатор Гармин Зумо 660. Това е автомобилен навигатор, но той беше купил кабел с букса за БМВ и си го ползваше на мотора. За 30 лева ми качиха на този навигатор карти на Грузия и Армения, а после хванах със свински опашки стойката на Гармина на кормилото ми, промуших кабела до буксата отляво на двигателя под седалката на мотора и готово. За всеки случай от Ники Китанов (един друг голям мотопътешественик) взех и хартиена карта на Грузия и Армения. Карти на Турция имах. Няколко пъти вече споменавах Армения. Е имах намерение да посетя и тази страна, ако ми стигнеха парите разбира се. В Грузия щях да реша това окончателно. Визи не ми трябваха нито за Турция, нито за Грузия, нито за Армения.
    Определих датата на тръгване на 24-25 юли през нощта. За първият ден имах повечко километри за минаване, а освен това щях да мина и през Истанбул, та за това смятах да тръгна доста рано.
    Моторът ми BMW R 1100 GS го бях подготвил и сервизирал. Смених спирачната течност, маслото в двигателя, въздушният филтър, прегледах и заредих акумулатора и монтирах нови по-рошави гуми. Отпред Димо ми беше подарил една малко използвана Хайденау К 60, а отзад купих нова Митас Е 07. Тези гуми се водят 50х50% асфалт плюс черно. Сложих ги, защото имах намерение да покарам по черно из Кавказ. Качих и страничните алуминиеви куфари плюс задният, който си стои на мотора, взех най-малката и лека моя палатка, надувното шалте, дрехи и даже и една малка раничка, за да правя пешеходен туризъм в Кавказ, ако се наложи... Ще отворя една скоба и ще кажа, че пешеходен туризъм в Кавказ правих, а тази раничка се оказа излишна в багажа ми... Аз щях да пътувам, така, както винаги си карам мотора, със моторджийското яке и панталон, и двете с протектори, а на краката ми ендуро ботушите. Сигурно щеше да ми е топло, но аз така пътувам винаги. По ризи, по блузи, по тениски и особено, пък по къси гащи аз мотор не карам!
    На 24-ти юли след обяд бях готов за старта. Тогава ми се обяди Ники Китанов и Митака Анастасов-Питона от Бургас. Питона имал СПОТ-тракер, та най-добре да съм минел през Бургас да го взема, понеже съм сам, за да могат в реално време да ме следят по интернет, къде съм и какво правя. И аз имах такъв СПОТ-тракер на времетор, но го продадох през 2011 година, за да не му плащам годишните такси. Умувах и се ослушвах известно време, но накрая тия двамата ме кандърдисаха. Така си удължавах още първият ден пътя с поне 200 км, но пък щях да съм видим в реално време за света. И така да започваме.

    1-ви ден, 25-ти юли изминати 1030 км.
    Към 4,30 сутринта измъкнах мотора от гаража, запалих и потеглих. Потеглих не към капитан Андреево, а към Бургас. Към 8 часа бях в Бургас. Взех от Митьо Питона СПОТ-тракера, който се оказа че има и стойка. Монтирах го на мотора, а Митака ми нагласи навигатора да ме води към Малко Търново и пак потеглих, този път вече към границата.

    upload imagem
    Митака е така след падане в Мароко и моторът му притисна крака. Какво ли си вика... Ееех защо не бях с такова БМВ тогава, щях да съм здрав сега...

    print screen
    След малко потеглям.

    Прекосих за минути граничните пунктове и нашият и турският. Нямаше почти никой да преминава от тук. След пунктовете в Турция започна хубав трилентов път с много серпентини в гората на Странджа. Започнах да се кефя на карането. После излязох на магистралата за Истанбул и дадох газ. Карах някъде със 110-120 км/час. Повече не се изсилвах. Тази скорост ме устройваше, освен това куките нямаше да ме закачат за такава скорост на магистрала. Към 13 часа започнах да навлизам в Истанбул. Трафикът стана много сериозен, ТИР-ове, автобуси, минибуси и всякакви други коли и МПС-та. Задръстванията и тапите ставаха все повече, а скоростта падаше. Добре че отстрани на шосето има тясно аварийно платно към 1,50-1,70 метра широко. То е предвидено за аварийно преминаване на полицаи, пожарни и други, но видях че турски мотоциклетисти много често карат по него и аз взех да изскачам там. Карах по няколко стотин метра по това платно, даже и километри, до като другите висяха в задръстванията. Полицията не ни притесняваше, но когато кола със сирени и лампи изскачаше на това платно ние си се прибирахме кротко в трафика.
    Стигнах пред един от мостовете над Босфора и реших, че каквото и ще да стане този път ще спирам и ще снимам от моста. На моста аварийно платно нямаше та се наложи да спра на платното за движение за минутка. Свиреха и ме заобикаляха, но направих няколко снимки.
    photo hosting sites
    Ето как спрях....

    upload an image
    Това са турски моторджии. Клатеха глава неодобрително, до като ги снимах, и когато минаваха по край мен, но аз се направих на ударен, и щракнах, и няколко снимки на Босфора преди пак да потегля.

    free image uploading Босфора и Истанбул.

    image hosting 10mb limit Части от Истанбул от мост над Босфора.

    free photo hosting
    Пролив Босфора.

    Продължих нататък. Към 15,30 започнах да излизам от Истанбул. Все още трафикът беше ужасен, но тапите и задръстванията малко намаляха. Хванах магистралата за Анкара. Тези магистрали са с по три платна в едната посока плюс аварийно. В най-дясната лента трябва да карат ТИР-овете. Средната лента е за такива като мен дето карат със 110-115 км/час, а най-лявата лента е за изпреварване и за бързаците, които карат с поне 150-160км/час, или с толкова колкото може да вдигне колата му. Тази схема, обаче много често се нарушаваше. Един ТИР се движи най-в дясно със 100 км/час , а друг ТИР, започне да го изпреварва със 105 км/час примерно. Това се точи поне половин километър. Трябва да минеш най в ляво, за да ги изпревариш, но внимаваш бързаците да не те отнесат. Освен това тези ТИР-ове, тези огромни сандъци, правят страхотна турболенция зад себе си. От това моторът ми се клати наляво надясно и поднася, а аз подскачам все едно ме блъскат с юмруци насам натам. Времето беше много горещо, а и вятър духаше напряко на пътя та веселбата да става още по-голяма. Тука ми спретнаха и една ситуация, от която косата ми се изправи та чак ми повдигна каската... Два ТИР-а се изпреварват. Аз се ослушвам зад тях. Минавам в ляво, давам мигач и започвам да изпреварвам. Подминавам най-задните гуми на единият ТИР и зад мен изскача някакъв състезател с голям бус. Не ме изчаква аз да изпреваря, а започва и той изпреварване, като весело ми свирка... В един момент се озовава точно до мен в ляво, а не зад мен и започва да ме притиска към ТИР-а, защото няма място къде да мине. Всичко това става със 120 км/час. За мен остана, някъде, около 1,50 м между ТИР-а и микробуса. Стиснах здраво кормилото, за да не трепна, или мръдна нито на сантиметър в страни, че нямаше да могат да ме съберат за погребението и така бавно се изнесохме аз и бусът покрай ТИР-а, който изпреварваше друг ТИР... Габаритът на мен ми е точно 105 см. Значи ми оставаха по цяла една педя от страни до ТИР-а и от другата страна до буса и това става, както вече казах при 120 км/час. След като всичко се размина почуствах как каската пак ляга на главата ми... Мааамка му... Каква ситуация ми нагласи тоя "веселяк" с буса... Даже нямаше време да се ядосам, като хората. Добре, че не съм от тези, които се паникьосват в различни рискови ситуации, а в такива ситуации изчислявам и действам като машина...
    Към 18 часа вече бях близо до Измит.
    gifs upload
    В дъното град Измит.

    jpg images
    Зад мен заливът на Измит на Мраморно море.

    Към 19 часа подминах Болу. Трябваше да сляза от магистралите и да отида на нормален път, за да мога да разпъна палатката. Оставаха ми около 130 км до Аккара, когато слязох от магистралата пред Гереде. Подминах го и веднага след него свих към едни села в едни ожънати ниви и на няколко стотин метра от шосето разпънах палатката.

    adult image host
    Слънцето вече залязва в лагер № 1. В горната част на снимката се виждат ТИР-овете по шосето. За този ден бях минал 1030 км. Задникът ми беше станал на мекица... Утре пак ме чакаше каране.
    Последно редактирано от ВладиЧ; 11-08-16, 15:17.
    Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
    Златомир Попов - Forry

  • #2
    От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

    Супер начало. Давай още!
    The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

    Коментар


    • #3
      От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

      E, дочакахме...
      Дава, разказвай напред.
      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

      Коментар


      • #4
        От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

        Смелчага си! Бях в аналогична ситуация - целия петък карах из Странджа покрай Велека да търся бежанци и даже сипах пълен резервоар /30 л./ на Царево, защото събота щях да влизам в Турция да правя обиколка на Мраморно море, но сутринта греда - преврат! След кратък размисъл се отказах, но докато изгоря този пусти бензин в България, за да олекне мотора за офроуд, видях бая зор!
        Honda XL600LM, 1987
        Honda HR-V, 1.6, 3 drs, 4WD, 1999
        Opel Frontera B Sport, Y22DTH, 2003

        Коментар


        • #5
          От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

          +1 за темата.Чакаме продъпжението.Поздрави.
          I am just a simple man.

          Коментар


          • #6
            От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

            Абонат ...
            На нас клиренс ни трябва , не скорост

            Коментар


            • #7
              От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

              Якооо..
              Владо, продължавай.
              И следващиа път, ако някой ти иска 30 кинта за инсталация на карта - потърси ме.
              Ще ти струва удоволствието да пием кафета и сода - естествено, черпя аз.

              Пиши още!!!
              Driving experience - since 1976.
              Ако знаеш къде да прочетеш нещо, значи вече си го чел.

              Коментар


              • #8
                От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                Лек и безавариен път и от мен!
                И един въпрос: - защо не ускори скоростта и не "издуха" ТИР-а а се вкара в опасна ситуация?

                Коментар


                • #9
                  От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                  2-ри ден. 26-ти юли. Гереде - Самсун - Гиресун. 640 км

                  Станах, Събрах лагера, нагласих всичко по мотора и потеглих към 8,00 часа. Започна много готино и приятно каране. Аз съм минавал по този път преди години, но тогава беше обикновен двулентов път. Сега турците са го направили, като магистрала с по две платана от всяка страна за движение плюс аварийни, но без да е магистрала. Такива пътища се водят ускорени първокласни и на тях движението на мотоциклети е разрешено до 110 км/час. Това ме устройваше напълно. На такъв път можеш да обърнеш в обратна посока, защото през определени километри има кръгови, освен това можеш да слезеш, или да се качиш на такъв път от друг без сложни детелини и виадукти, което е много по-евтино от магистрала, а пътя пак е с толкова платна, като магистрала. Турция вече е пълна с такива пътища, до като ние се напъваме специално магистрали да строим. Та карах си аз по този път и минах поне 5-6 прохода с превали от 900 до 1300 м нмв. Плавни завои, така че изобщо не намаляваш скоростта само се изкачваш и спускаш. Голям кеф. Поради надморската височина и жегата не се усещаше. Асфалта беше идеален. Абе кеф, нали ви казах. Имаше и гледки.

                  image
                  Някъде след Тосия, преди Османчик.

                  screengrab
                  Пейзаж...

                  pic upload
                  Село преди Османчик.

                  На Мерзифон свих наляво на север към Черно море и към 13,30 часа вече влизах в Самсун.
                  image hosting
                  Квартали на Самсун.

                  uploading images
                  Пак части от Самсун.

                  От тук вече карах само по край морето чак до Грузия. Обаче този път не се оказа особено удачно подбран, въпреки че е най-късият от България за Грузия. Това е така, защото започнаха много населени места едно след друго. Шосето върви точно по край брега, но има много кръстовища със светофари. ТИР-овете се събраха в колони от тези непрекъснати спирания и изчаквания на светофарите и карането стана бавно, и много тегаво. След Самсун минах през Орду и към 18,30 бях в Гиресун.

                  free image uploading
                  Пейзаж от Гиресун.

                  jpg images
                  Квартали от черноморският турски град Гиресун.

                  До като пътувах край морето разбрах, че няма да мога тук да разпъна на плажа. Просто плажът беше недостъпен за мен. Трябваше да оставя мотора на шосето и пеша да премина по едни пешеходни надлези над шосето, за да стига до плажа. Това разбира се не ме устройваше. Явно трябваше да зарежа морето и да се забия надясно в планината, ако исках да намеря място за палатката си. Видях, че от Гиресун тръгват някакви пътища в планината към някакви села и веднага свих натам. Още с излизането от града влязох в планината. От лявата ми страна потече доста бурна река, а отдясно се изправиха стръмни склонове. Тук там имаше къщи и малки дворчета. По стръмните склонове на планината също тук там имаше къщи и вили. Абе как ли си стигат до къщите тия? Мина ми през ума. По едно време подминах малко подравнено място в дясно от пътя към 200-300 м2 площ. Е тук ставаше - помислих си, но продължих нататък, защото ми се видя кално. Аз търсех трева. След няколко километра, след като не намерих не само никаква полянка с трева, но и изобщо никаква полянка пак се върнах на онова място. Кално беше, но друго нямаше освен това вече започна да се мръква. Разпънах за бързо в далечният му от шосето край.

                  temp image upload
                  Лагер 2 някъде над Гиресун.

                  Аз понеже отдавна спя по палатки винаги нося със себе си и парче найлон. Не за да завивам палатката с него, а го постилам на земята и чак тогава върху него разпъвам. Така хем имам по-добра изолация от земята, хем пазя пода на палатката, хем ако завали, то палатката не протича. Този път този найлон ме изолира от калта. После легнах и заспах. По едно време ходжата взе да вие и ме събуди, а по едно време ясно чух грухтене на свиня, най-вероятно дива, някъде, около мен. Само това остана - помислих си. Дива свиня да ми отнесе палатката в Турция... Голям цирк ще е... Станах. Светнах с фенера си по склона над мен и хвърлих няколко камъка в храстите. После пак легнах. Тъкмо отново заспивах и ясно чух 5-6 изстрела от малокалибрено оръжие. Е, братчед - помислих си, с това малкокалибрено оръжие най-много да я почешеш тая свиня и куршумите да се оплетат в козината и. После включих, че тук са мюсюлмани. Свинско не ядът и този стреля само, за да я подплаши. Повече нищо не се чу. На разсъмване станах, за да събирам катуна. Огледах се наоколо и се оказа, че това място, тази полянка е разчистена, и подравнена за гробище. Даже в единият край противоположно на този, където спах има няколко гроба, които снощи не бях забелязал. Не се притесних особено. Те мъртвите не са ме закачали, и предполагам, че аз не съм ги тревожил с моето преспиване тука.
                  Последно редактирано от ВладиЧ; 11-08-16, 21:29.
                  Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                  Златомир Попов - Forry

                  Коментар


                  • #10
                    От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                    +1 за темата.Поздрави!
                    По добре късно от колкото никога .
                    Нула89781нула019

                    Коментар


                    • #11
                      От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                      Благодаря за темата и споделянето.
                      Ще следя.
                      Поздрави !
                      .

                      Коментар


                      • #12
                        От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                        Първоначално публикуван от komisar Преглед на мнение
                        Лек и безавариен път и от мен!
                        И един въпрос: - защо не ускори скоростта и не "издуха" ТИР-а а се вкара в опасна ситуация?
                        Ами то аз не очаквах, че тоя така ще ме притисне към ТИР-а. А когато това стана вече много внимателно и без резки движения гледах да се измъкна, защото големите гуми на ТИР-а се въртяха на сантиметри в дясно от мен... После в пакет с буса изпреварихме ТИР-а. Тя цялата работа стана за много кратко време, пък и аз не съм с пистов мотор, та да се изнасям толкова бързо. Този моят слон натоварен с тези пълни куфари е към 300 кила и не е чак толкова пъргав.
                        Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                        Златомир Попов - Forry

                        Коментар


                        • #13
                          От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                          Чакам трета част ...........
                          0887 246718

                          Коментар


                          • #14
                            От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                            Поздрави
                            ''Хубави сте, но сте празни..''- продължи малкият принц. - ''За вас не може да се умре.''.

                            Коментар


                            • #15
                              От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

                              Първоначално публикуван от komisar Преглед на мнение
                              И един въпрос: - защо не ускори скоростта и не "издуха" ТИР-а а се вкара в опасна ситуация?
                              Проблема е познат,намира се в емблемата на мотора
                              [emoji3]
                              Владич,респект..
                              Давай нататък
                              Умишлено ли тръгна сам
                              Galloper 2 Exceed 1998 2.5 TDI .Kia Ceed 2009 1.4 CVVT .Ford Connect 1.8 TDCI 90 hp 2010
                              Kawasaki Versys 650 2008 г.
                              Анатолий Пейчинов o8875о9815
                              https://dvrbg.com/

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X