Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Турция и Армения

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Турция и Армения

    Започвам да пиша дълго отлагания си пътепис. Не знам кога ще свърша, но със сигурност много неща вече избледняват и ако не го направя сега, сигурно никога няма да го успея да го приключа... Едва ли мога да напиша някаква велика история, както ми се иска, освен ако не си ги измислям. Все пак има какво да споделя. Пък и маршрутът включва някои по-непопулярни места в края. На това пътуване се опитвах да снимам по-сериозно, спрямо преди. Сега, гледайки снимките не съм особено доволен, но не мога да превъртя времето назад, а просто да се опитам следващия път да стане още по-добре.


    Тръгнахме на това пътуване без много подготовка. До последно се чудехме дали да поемем пак на изток, основно заради цената на бензина в Турция. Планът, ако може да се нарече така, беше да минем през цяла Турция - навлизайки в кюрдските региони - и после Грузия и Армения.

    Трябваше да караме в южната част на Турция през Кападокия, Немрут, ез. Ван и после на север към Грузия. Решихме да не минаваме през Истанбул, а да се движим на юг и да пресечем с ферибот на Чанаккале. Първите снимки са чак от Одрин:


    Карахме през някакви второстепенни пътища между селата:


    Много пътища в Турция са просто едри едни камъчета, валирани върху битум. Ужасно шумна и груба настилка, но "държи" много.


    Аз имам навика понякога да пипвам с ботуша асфалта в движение, за да усетя колко "държи". Разправяйки на Силвия какъв див асфалт са направили Турците, след малко чух в слушалките: "Спри, спри, спри веднага."

    Пуснала си тя крака като мен, малко по-рязко и абразивните камъчета и "ритнали" ботуша назад, за късмет единствения проблем засега беше силна болка в глезена. Все пак съмненията, че може да има нещо пукнато останаха поне до другата сутрин.

    Спускане към Егейско море, малко след това разпънахме палатка на западния бряг на Галиполи.


    Сутринта се отправихме към мемориалите от Първата световна война свързани с битката за Галиполи. По тези места са загинали около 150 000 войници от Британската империя и 250 000 от Турция.


    Lone pine (Самотния дъб) е гробище на австралийски и новозеландски войници. Цялата околност е пълна с мемориали от войната и много туристи.













    Качихме се на ферибота и се прехвърлихме в Азия и Чанаккале.


    В Чанаккале беше претоварено от туристи, а както някой знаят ние не обичаме туристически места, особен аз. Пуснаx GPS-a на приключенска програма и ни поведе през селата.




    Тук тотално ми се наруши трака. Тръгнахме по съвсем друг път от черновата, но това нямаше особено значение сега. На стъмване стигнахме до град Акхисар. Обикаляйки да намерим хотел до нас спря един младеж със скутер, който говореше английски и каза че ще ни намери някакъв пансион на негов приятел. Собственика се оказа моторист с КТМ, който си имаше система да качва мотора във входа на хотелчето, която ние ползвахме:


    Ето го и Мохамад. Живее в Истанбул, но е от Акхисар.

    Заговорихме се - той си идва два-три пъти в годината. В Истанбул много му харесва и за нищо на света не иска да живее в родния си град. Работеше в някаква фирма за имоти и говореше добър английски. Разказахме му, че отиваме много на изток - към Ван, Карс, Ерзурум. "В Ерзурум бях казарма. Не е хубаво там. Студено е, не е хубаво. Имам само неприятни спомени." Чак по-късно щях да разбера защо не му е било добре.

    В коридора на хотелчето:




    В Турция култа към Ататюрк граничи с религия. Поне в регионите, където секуларизма се поддържа, а тук бяхме точно в такъв регион - често могат да се видят подобни "олтари" със снимки, бронзови отливки и слова на Ататюрк.

    Седнахме да ядем диня в офиса на собственика. Извън обичайните разговори за моторите и ограниченията на скоростта попитах:
    - Интересно ми е какви са тези хора по снимките в коридора?
    - Загинали са във войната.
    - Коя война? - продължавам аз
    - Във войната.
    - Коя война? Втората световна? - разбира се говорех глупости.
    - Не, не. Във войната с терористите.
    - Аха. Ясно.
    LZ2NKM

  • #2
    От: Турция и Армения

    ..е ,давай ,де - що се спря
    PATROL 2.8TD КЪСА БАЗА -МАЛКО ПИПНАТ
    КТМ 990 ADVENTURE , SUZUKI DRZ400-E,YAMAHAYZ250F
    0899187766

    Коментар


    • #3
      От: Турция и Армения

      Churov, остави човека да поеме въздух.

      Коментар


      • #4
        От: Турция и Армения

        Първоначално публикуван от churov Преглед на мнение
        ..е ,давай ,де - що се спря
        За да се абонираш за темата.

        Шегувам се, разбира се. Просто си изсмуквам от пръстите свободното време за писане и ми е трудно. Друго не съм написал, но мисля, че ще мога да постигна около 3 поста на седмица. Днес няма да има серия. Евентуално утре.
        LZ2NKM

        Коментар


        • #5
          От: Турция и Армения

          На другата сутрин продължихме на изток към Кападокия. Бяха към 750 км и не бяхме сигурни дали ще може да ги минем за един ден, особено при нашето обичайно късно тръгване.


          Тук някъде забелязах че предния десен кол се омаслява. Не много, но все пак се омаслява. Получих съвет по телефона да се опитам да изчистя семеринга с някаква тънка пластмаса, като чашка от кафе. Ето и нескопосаните ми опити. Винаги съм твърдял, че е добре да си познаваш машината. Ако бях разглобявал кол преди това, щях да знам, че прашника мога да го избутам нагоре съвсем лесно за да стигна до семерината. Сега вече мога да го разглобя и сглобя, но тогава още не го бях правил.


          Процедурата не свърши работа и през цялото пътуване нататък продължи да прокапва. Едва преди около месец разбрах всъщност защо - имаше леко нараняване на тръбата, което "реже" гумата на семеринга.

          Този ден беше от скучните. Трябваше да пропътуваме едно голямо разстояние, а и все още не бяхме привикнали към пътуването.




          Последните километри преди Ургюп до Кападокия не бяха леки. Към 9 часа се стъмни, а имахме още 200 километра. Аз обичам да карам на тъмно, но не винаги е много добра идея. Все пак се настанихме в един популярен къмпинг късно вечерта. Бяхме минали почти 750 км този ден. По този повод щяхме да останем две вечери там.


          И Кападокия с Огромните тълпи от туристи:












          Още предишния ден започнахме да забелязваме все по-често забрадени жени. Любопитна гледка представлява пикап с петима мъже в кабината и една жена, която се вози отзад в откритата каросерия.


          И все пак Турция е противоречива страна. Има всичко.


          LZ2NKM

          Коментар


          • #6
            От: Турция и Армения

            След двата дни в района на Кападокия трябваше да продължаваме по пътя, макар че заради хубавия къмпинг имахме колебания дали да не останем още един ден.


            гр. Кайзери. В Турция е интересно колко големи и населени са градовете. Постоянно минаваш през някакви градове колкото Пловдив и Варна:


            Днес щяхме да караме по пътя между Кайзери и Караманмараш.


            Движейки се в тази планина, впечатляващото е как, може би заради липсата на растителност - планината ти се струва толкова огромна и мащабна. У нас няма подобни "голи" планини и е много различно. Проходът е изключително красив, но през пролетта би трябвало да е много по-зелено:






            След тази снимка се заспускаме към Караманмараш и изведнъж, както си беше приятна температурата - 25-28 градуса, стана 37-38. Още преди да тръгнем знаех, че тук ще берем много ядове със жегата идваща от сирийските пустини - поне до Диарбекир и Батман. Всеки знае колко неприятно за тялото е първоначалното излагане на сериозна жега, особено с тези тежки екипировки. Спряхме преди Караманмараш на една бензиностанция да се разхладим и уж да питаме нещо за пътя. Помня, че нещо се разправяхме по картата и аз всъщност знаех повече за пътя отклкото местните. Забелязал съм този парадокс - ако хората не пътуват много - те бегло познават пътищата - дори и в близките им региони. Или пък получаваш противоречива информация, която често не ти върши никаква работа.
            Решихме да продължим да караме, макар и връхлетялата ни умора от жегата - все още беше рано. Минахме Караманмараш и малко по-нататък Силвия искаше да спрем - не се чувстваше добре в жегата. На ГПС-а видях някакво езеро или язовир, и ми мина през акъла да намерим сенчесто място за палатка наоколо. Приближавайки езерото, се видя някакъв красив парк точно до него. Оказа се градския парк на град с име Пазарджик. Имаше хора, но не чак толкова много. Чудно място за палатка - хората щяха да се изнесат след няколко часа. Разбира се не можеше да се влезе вътре с мотор или кола. Взех си разговорника и намерих някакъв охранител - турците са гостоприемни и нямаше причина да не ни пуснат за една вечер. Известно време загубих докато обясня, че искаме да опънем палатка на ръба на парка. Орханителят не разреши, но със жестове ми каза да го следвам, водеше бе при някакъв "баш" началник. Обясних на костюмиран парфюмиран човек, че искаме да опънем палатка, а той знаеше и някакъв английски. "Така, добре, добре. Няма проблеми. Аз тук съм шеф. Всичко е мое, аз съм кмет на Пазарджик. Няма да се притеснявате за нищо." Разпореди се на охранителя да вдигне бариерата и да ни пусне в парка до другата сутрин - и да ни пази.
            Малко по-късно вечерта успяхме да всеем и смут в общинския ред, когато няколко местни мотористи с ИЖ-ове искаха и те да влязат в парка с моторите под претекст, че ние сме вътре. Чух как пазачът се разправяше с тях и често споменаваше думата с "баш". Вероятно им обясняваше, че кметът на нас е разрешил, ама за тях не може. Така и не ги пусна.

            Снимка от другата сутрин:
            LZ2NKM

            Коментар


            • #7
              От: Турция и Армения

              Еййййй разгеле, накани се да започнеш. Чета с огромен интерес. Ръкопляскам(предполагам се чува) и чакам продължението

              Как ви се стори пътя между Кайзери и Караманмараж? Аз бях много впечатлен и много ми хареса. Още го строяха обаче и имаше много "чалашма".
              Следващият път, когато умът ви витае, последвайте го! => www.smehurko.info

              Коментар


              • #8
                От: Турция и Армения

                С нетърпение чакам продължението!
                0осем9осем7шест0осем7едно
                Миро

                Коментар


                • #9
                  От: Турция и Армения

                  Първоначално публикуван от Ilarioncho Преглед на мнение
                  Еййййй разгеле, накани се да започнеш. Чета с огромен интерес. Ръкопляскам(предполагам се чува) и чакам продължението

                  Как ви се стори пътя между Кайзери и Караманмараж? Аз бях много впечатлен и много ми хареса. Още го строяха обаче и имаше много "чалашма".
                  Илко, баш от вашия пътепис съм го изибрал тоя път. Беше задължително минаването, щото добра реклама му направихте. Иначе както писах по-горе - впечатлени сме. Подобни планини нямаме у нас и като го видиш - оставаш без думи. Не може да се предаде със снимки изобщо. Иначе вие сте били в по-красиво време - както виждаш при нас от жегата тревата вече беше изгоряла. Пътят в момента е перфектен, освен че целият беше се разтекъл, но това си е някаква особеност на турското пътно строителство.
                  LZ2NKM

                  Коментар


                  • #10
                    От: Турция и Армения

                    Извинявай, че те връщам по-назад!Каза, че сте опънали палатка на спускане към Егейско, на западния бряг на Галиполи.В къмпинг или диво къмпиране.Питам, защото и аз планувам да премина там и евентуално да се спи на палатка?

                    Коментар


                    • #11
                      От: Турция и Армения

                      Първоначално публикуван от ичиконти Преглед на мнение
                      Извинявай, че те връщам по-назад!Каза, че сте опънали палатка на спускане към Егейско, на западния бряг на Галиполи.В къмпинг или диво къмпиране.Питам, защото и аз планувам да премина там и евентуално да се спи на палатка?
                      Отвори това. Тук е пълния албум със снимките и отдясно можеш да видиш карта къде точно е направена. Това беше нещо като къмпинг - имаше някакви табели, но всъщност е поляната до едно заведение. Имаше някакъв съдържател и платихме малка сума. Евентуално там може да се намери къде да се опъне палатка, просто трябва да се потърси място, където няма никой който е решил да изкарва пари...
                      LZ2NKM

                      Коментар


                      • #12
                        От: Турция и Армения

                        Благодаря за инфото и снимките.Между другото в Турция няма нито едно българско войнишко гробище.Не, че няма убити и погребани там български войници.Просто всичко е унищожено след края на Междусъюзническата война.А там от където си минал, има поне две важни сражения на българската войска.Дори имаме и военен марш "Булаир" http://www.youtube.com/watch?v=9TbYct5ssiA .Може даже да си минал през това селище Булаир или Шаркьой.В началото на 1913г. турското командване прави таен морски десант на същия бряг и се насочват към българските позиции в съотношение 5:1.Седма пехотна Рилска дивизия и ген Г.Тодоров, вместо отстъпление, командва атака.Турците биват изненадани, че вместо да намерят българите в окопите, ги виждат озъбени и с голи щикове, да излизат срещу тях от гъстата мъгла!Изненадата е пълна, защото елитната турска дивизия обръща на бяг.
                        Това е битката след която се казва, че българите викали "По пет на нож!".
                        Исках при пътуването си с мотора, да оставя някоя китка на т.н. "Български военни гробища" но не би......
                        Не желая да ти разводнявам темата, но това е част от старото българско землище и следва да се знаят тези работи!

                        Коментар


                        • #13
                          От: Турция и Армения

                          Първоначално публикуван от ичиконти Преглед на мнение
                          Благодаря за инфото и снимките.Между другото в Турция няма нито едно българско войнишко гробище.Не, че няма убити и погребани там български войници.Просто всичко е унищожено след края на Междусъюзническата война.А там от където си минал, има поне две важни сражения на българската войска.Дори имаме и военен марш "Булаир" http://www.youtube.com/watch?v=9TbYct5ssiA .Може даже да си минал през това селище Булаир или Шаркьой.В началото на 1913г. турското командване прави таен морски десант на същия бряг и се насочват към българските позиции в съотношение 5:1.Седма пехотна Рилска дивизия и ген Г.Тодоров, вместо отстъпление, командва атака.Турците биват изненадани, че вместо да намерят българите в окопите, ги виждат озъбени и с голи щикове, да излизат срещу тях от гъстата мъгла!Изненадата е пълна, защото елитната турска дивизия обръща на бяг.
                          Това е битката след която се казва, че българите викали "По пет на нож!".
                          Исках при пътуването си с мотора, да оставя някоя китка на т.н. "Български военни гробища" но не би......
                          Не желая да ти разводнявам темата, но това е част от старото българско землище и следва да се знаят тези работи!
                          В Турция определено историята е силно изкривена от политиката. Не че и в другите страни не е така, но турците са достигнали висота в това отношение. Ще видите и по-нататък в разказа.
                          LZ2NKM

                          Коментар


                          • #14
                            От: Турция и Армения

                            Следващите два дни съм ги запомнил с ужасната жега. Никога до тогава не бях карал в такива постоянстващи жеги по цял ден.

                            Тук се почна още от сутринта:


                            Бяхме много близо до стената на един от големите язовири в света - Ататюрк, който исках да видя. Пуснах ГПС-а да води по най-краткия път директно натам, избягвайки неасфалтирани пътища. Трябва да се знае, че всъщност под "павирани" пътища в Турция се разбира дори и чакъл, така че никога не може да си сигурен, че ще те води по асфалт.
                            Някъде по пътя:


                            Карахме по някакъв ужасен път, насред едно поле, жегата беше сигурно 40 градуса, а никъде нямаше дори една сянка. Продължихме така известно време, имах проблем със захранването на Гармина, който постоянно прекъсваше и от това понякога просто изгасваше. При поредното изгасване, когато вече ми беше писнало, и трябваше да спирам за пореден път в жегата, казах на Силвия че ще отбия в сянката на една малка джамия, която виждах в далечината. Спрях, исках да изхвърля всички дрехи по мен, и докато си махам якето се появи усмихнат възрастен човек. Оказа се че до джамията има две къщи, чудно какво правеха и къщите, и джамията тук - на средата на полето - след като нямаше никакво село наоколо. Старецът предложи чай и су (вода), като видя че умирахме от жегата. Тогава разбрах, че жега/задух на турски е нещо като "сиджаак" - двамата повтаряха това постоянно и съжаление виждайки какво носим върху нас.



                            Поканиха ни вътре - донесоха вода, чай и грозде. Къщата, макар и нищо особено отвън, се оказа изключително чиста и подредена вътре, без да има никакъв лукс. А тези хора направо ни съживиха с хладната стоя, водата и чая. От Димо бях чувал как има места - караш, караш няма нищо наоколо, но спираш и веднага се появява човек който те пита "Искаш ли чай?". Тук се случи точно това.



                            Опитахме да общуваме някак си, но не се получи особено, дори ползвайки моя разговорник.

                            Малко след това в пущинака:


                            И стената на яз. Ататюрк. На снимката не може да се усети, но е една от големите стени в света със своите 169 м височина и 1820 м дължина.

                            Река Ефрат след язовира:


                            ВЕЦ-ът има 8 турбини и генерира общо 2400 мегавата:


                            Забелязва се, че около язовира има много зелени полета, обезпечени от иригационната система. Водата не тече в канали, както е у нас, а в тръби. Интересно е като се движиш в тези зелени поля с мотора, как на талази те блъсва силен задух от повишената влага. Има сухи места където жегата не е проблем, но при високата влажност от напояването направо "изгаряш":


                            Мислехме да стигнем в Немрут този ден, а планината се намира северно на язовира. След няколко часа пристигнахме в Карадут - най-популярното място за отсядане преди да се качиш нагоре. Отседнахме в един хотел (там са много) след обичайното пазарене. Иначе от там почти до върха си има асфалтов път. Единствено последните 300-400 м са пеша, а от север има друг път, който почти стига до горе. За Немрут и статуите е говорено много, затова няма да пиша подробности.

                            Тук сме на паркинга на височина около 2000 м. Температурата е приятна вече - около 25-27 градуса, а в далечината се вижда язовирът:


                            Сянката на Немрут Даг:


                            Това място е снимано много пъти, но май никой не е бил там по време на залез:




                            Lonely Planet е основно четиво за голяма част от неорганизираните туристи. А в него пише, че на немрут се ходи по залез:














                            Последно редактирано от damon; 10-06-13, 20:03. Причина: добавяне на една снимка
                            LZ2NKM

                            Коментар


                            • #15
                              От: Турция и Армения

                              Много добри снимки!

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X