Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

    Темата е продължение от тук.

    Преминаването на Киргизко/Казахската граница беше приключение. За разлика от последните 5-6 преминавания, тук имаше истинско стълпотворение. Вероятно и поради факта, че разстоянието между двата главни града (Бишкек и Алмати) на съседните държави е едва двестатина км, а КППто е точно на този път... Навалицата е огромна. Стотици, може би хиляди хора ...Трудността е да достигнеш входа, после е лесно. Оформих документите си бързо и преминах на казахстанска територия. От границата до Алмати следваше първокласен асфалтов път, по който срещнах това момче, с което разменихме няколко думи.



    Алмати е голям град. Някога столица на огромната държава Казахстан. Впрочем Казахстан е голям почти колкото Европа, но населението му е под 16 милиона. Не зная дали си го представяте ... Има участъци от тук -до Виена, без път ... и почти без хора.
    На мен обаче ми предстоеше да се гмурна в най-големия му град - Алмати.
    Чух се с Дейвид, който след малко уговорки се съгласи просто да изпрати координати без да пробваме да се срещнем с описания на улици и площади. Изненадах го. Пристигнах на точката след има-няма 40 минути.
    Точката беше малка кокетна къща за гости скрита подобаващо в някакъв квартал. Собствениците бяха корейци - южнокорейци, а персонала - съветски корейци. Къщичката-прекрасен оазис в големия град.
    Дейвид изчака да мина през банята и сменя ботушите, качи ме на Дифендъра си и каза "Приятелите ни чакат!"

    Няма такъв кеф Пристигнахме в малка кръчма(почти на улицата), където се бяха събрали неговите другари с бира в ръка. Последва дълга вечер. Спомням си, че пихме бира, после пак. Помня, че по едно време пристигнаха два КТМа с австралийците, които карах пред мен в Памир... После отидохме в някакъв китайски ресторант. Бяхме голяма компания. Говорехме ту на руски, ту на английски ... По някое време някой ме попита:
    -А ти какъв си? Отговорих - българин.
    -Не, не. Откъде си?
    -Ами от България!
    -Ааа, значи ти си българин от България! Значи ти си чужденец?
    -Амиии... Да.
    И тогава разбрах. Всички около ми бяха от различни националности. Латвиец, рускиня, германец, казахстанка, уйгур.... и т.н. Но всички бяха родом от Алмати, т.е. местни. Само аз-българин. Това всъщност не правеше впечатление никому. Аз станах чужденец едва когато споменах, че съм от България. Това много ме замисли. Подобно смесване (глобализация, мащаб) бях срещал единствено в US. Не си бях давал сметка, че СССР така е смесил, хора, народи, съдби... И малка България дори съвсем да не е еднородна, в сравнение с един Казахстан, може да мине за етнически съвсем чиста република

    Останах няколко(два) дни в Алмати.
    Приликата между този град и София ме порази. Голям, модерен, забързан. Пълен с коли и хора. И една голяма планина точно на юг - като Витоша. Нама екзотика, няма юрти, няма ...Исках да си почина. Обръснах се. Измих си мотора. Всички наоколо бяха чисти. Чувствах се изморен. Бях в най-далечната точка от пътуването си, а то някак свърши.
    Нямам нито една снимка от Алмати. Спях по цял ден и само вечер се срещах с Дейвид. Успях да сменя маслото ( в сервиза, в който Юън и Чарли са направили същото), намерих заварчик на цветни метали и заварих счупената опашка на мотора. Исках пътуването ми да е свършило. Главата ми беше пълна със смразяващи гледки на страховити планини и върхове, пустини, приключения, а се намирах в препълнен модерен град, заобиколен от хора, които отиват на работа...
    Предстояха ми шест, седем хиляди километра до дома, с една единствена планирана спирка - Байконур.
    В сряда тръгнах.
    Последно редактирано от Димо; 22-04-13, 03:08. Причина: линк
    ______2
    Е = MZ

  • #2
    От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

    В Казахстан, както в почти всички бивши републики е необходимо да си направите адресна регистрация в петдневен срок. Южнокорееца по незнайни причини не я беше направил. Имаше още една особеност. Емиграционния офис не работи в четвъртък.

    Аз си карах. В срядата почти тчетиристотин, в четвъртък над 600 км. В петък глания град по маршрута беше Шымкент. Информирах се за името на най-големия хотел в града, отидох до полицията и попълних адреса на хотела. Униформеният човек ме попита:
    - В коя стая на хотела сте?
    - В 87ма.
    Човекът спря да пише, остави химикалката и каза:
    - В гостиница Конак Уй няма 87ма стая !!!
    Изтръпнах.
    -Да. Правилно. В 17та съм ...
    Помисли, почеса се, взе химикалката и продължи.
    -Бъдете внимателен. Скоро имахме проблеми с едни чужденци. Стойте си в стаята.
    -Ама разбира се - казах аз, взех на бързо паспорта, бланката с регистрацията и побързах да се изнеса.
    Нямах намерение да спя в никакъв хотел, град и т.н., но регламента е такъв. Документа щеше да ми е жизнено необходим на границата. Напуснах бързо и продължих...
    Казахстан в тази си част е равен. Убийствено равен. 360 градуса-хоризонт. Трети ден едно дръвче няма по маршрута. Степ.
    Появиха се бензиностанции, на които можеш да заредиш и после да платиш. Това не го бях срещал отдавна. По европейски, но с малка добавка - въоръжена охрана



    ______2
    Е = MZ

    Коментар


    • #3
      От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

      Някъде по пътя след това срещнах двама поляци с един Трансалп - http://www.noexperienceexpedition. Павел и Аня. Впечатляваща история. Той беше взел книжката преди три месеца, а мотора - преди два. И потеглили към Владивосток. През България, Грузия, Азербайджан... С още трима приятели с Африки. Опитали да минат напряко над Аралско море, въпреки предупрежденията на местните и счупили двата мотора. Аня и Павел продължили, другите останали да чакат части. Иамха много опит с пътуването по принцип. Впечатли ме умението им да изберат място за спане в равното, което наистина е трудно да открие човек ) Къмпирахме заедно, а на сутринта се щракнахме за спомен.







      Тук Аня показва кой е най-добрият мотор на света



      Готини хора

      ______2
      Е = MZ

      Коментар


      • #4
        От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

        Съвсем неочаквано за мен се озовах в град Туркестан







        ______2
        Е = MZ

        Коментар


        • #5
          От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома













          Беше много красиво. Мислех си дори, че трябва да поостана за да разгеледам този удивителен град, но ... Трябваше да стигна до Байконур.

          Това беше една голяма неизвестност за мен.
          Вече писах, че имах в багажа си покана от Роскосмос, получена благодарение на Посланикът на Руската Федерация у нас - Юрий Николаевич Исаков, който бе така любезен да отговори на официалната молба от offroad-bulgaria.com за съдействие при посещение на космодрума, но все пак. Остана неуточнена датата на моето пристигане (доколкото аз самият нямах представа коя ще е тя), хора за контакт на място и т.н.
          В този смисъл вярвах, че детската ми мечта - да се озова на стартовата площадка- може и да се осъществи, но може и да не се ...
          С наближаването на Байконур, започвах все повече да бързам и пропускам иначе забележителни детайли.
          На четвъртата вечер почти стигнах.
          Пропуснах да отбележа, че край окаяния път по който се движех почти през цялото време се строеше нов-новеничък, първокласен. Някъде по залез спрях край постройка заобиколена от десетки камиони. Оказаха се пътни строители. След кратък разговор стана ясно, че имам още поне два часа до Байконур, ще пристигна по тъмно, пътят е лош, при тях има топла храна и е по-добре да остана...
          Така и направих. Беше много забанвно. Чувствах се, като на пионерски лагер. Вечеряхме в столова. Ток нямаше - свършил бензина за генератора, а камионите са дизелови
          Дадоха ми нови чаршафи и ми посочиха празно легло в стая с тридесетина двойни легла. Трябваше да изгася челника си на влизане в стаята ... заради комарите. Единият от шофьорите беше твърде любопитен От къде идвам, къде отивам, защо пътувам и т.н. и т.н. Завърза се разговор .
          Спомняйки си за онази вечер пред очите ми е картинката на разпъната пътна карта, надвесени от леглата хора, лица осветени от челници и разговои, разговори... За политика, за хора, за пътя ... А те знаеха много за пътя. Живееха с него и в него. На всеки двадесет и пет дни имаха право да се приберат за три. После пак по камионите.
          Пътят който строяха беше част от проекта за магистрала Западен Китай - Западна Европа. Над 3500км първокласен път, който трябва да свърже Ili, Xinjiang със Самара. На камионите имаше следните стикери:



          Станахме рано, закусихме, почистих филтъра си с компресора - като всички и продължих напред. Някъде около девет часа в дясно от мен видях огромни сателитни антени, насочени директно към космоса. Май пристигнах ...

          ______2
          Е = MZ

          Коментар


          • #6
            От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

            Йес....викам си забрави ни този човек . И тази година мина 12. 04. и няма нищо. Но ...дочакахме , благодаря Димо.
            На нас клиренс ни трябва , не скорост

            Коментар


            • #7
              От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

              Интересно!
              Чакам продължението!
              0осем9осем7шест0осем7едно
              Миро

              Коментар


              • #8
                От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                Прекрасно! Уникално е как винаги успяваш да пресъздадеш обстановката и духът на това място. И докато съм в офиса да съм духом при теб там
                HONDA AFRICA TWIN XRV 750 RD 04

                Коментар


                • #9
                  От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                  Отдавна чакам !
                  Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

                  Коментар


                  • #10
                    От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                    Почаках, но си струваше. Благодаря.
                    За заеми и кредити поискани от лица с които нямам кръвна връзка не отговарям.

                    Работя бързо, евтино и качествено. Можеш да избереш две от трите опции.

                    Коментар


                    • #11
                      От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                      Дочакахме! Урааа!
                      Женя Вълчанова 0888272565

                      Коментар


                      • #12
                        От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                        Абонат!
                        "...колко ли скучен ми би бил живота без мотоциклета и без прекрасното, истинско усещане за Пътя..." - Бат Димо - R.I.P.

                        Коментар


                        • #13
                          От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                          Първоначално публикуван от Джамбазов Преглед на мнение
                          Абонат!
                          И аз!

                          Коментар


                          • #14
                            От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                            Благодаря за Продължението!

                            Коментар


                            • #15
                              От: Пътят до коприната през Байконур (Казахстан) и Днепър (Украйна) до дома

                              Ихааа Урааа Най-после



                              Първоначално публикуван от Димо Преглед на мнение
                              ...Всички около ми бяха от различни националности. Латвиец, рускиня, германец, казахстанка, уйгур.... и т.н. Но всички бяха родом от Алмати, т.е. местни. ...
                              С такива съм работил известно време. Прекрасни хора. Руснаци, чувстват се руснаци, руска душа, руска физика, по руски чувстват, по немски работят, отношението към алкохола им е като при немците. Невероятни хора. Поне тези с които се запознах.

                              Немски малцинства в Русия, живеят в Казахстан понеже Сталин ги е изселил там след войната. Не като наказание или за измяна, просто да не му се мотаят по европейските граници .По думите на тези с които говорих - най-голямата услуга която е можел да им направи.
                              Издъних се на Тюринг теста

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X