Обява

Свий
Няма добавени обяви.

До ИРАН 2012

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • До ИРАН 2012

    Видях се с време,и усетих желание,да напиша ,някой ред,за нашето пътуване до Иран,казвам нашето ,защото тръгнахме два мотора,който незнае по натаък,ще разбере.
    Аз,със Ямаха(XVS 1100)и,Васко ,Хонда(Варадеро 1000).Така,си пътувме ,ние от 4 години.То не беше Египет,Италия,Австрия,Хърватия,дето се вика знаем си кътните зъби.

    Тръгнахме ,от Бургас в 10.00ч.(вместо определения час9.00).








    Бяхме решили,да караме поне до Анкара.Разбрахме се Турция да я минем на тагадък.Единственот място,на което трябваше да обърнем внимание ,беше Немрут.Но уви,след всичките планове,не знехме,че този ден е голямото футболно дерби,възлов мач,за титлата, Галатасарай-Фенербахче(голям пропуск).Четири часа,минавахме Истамбула(града голям).В,крайна сметка ,на смръчаване стигнахме Болу.Качихме,се над града в планината,да преспим.А,там ,все едно сме на Алпийски курорт.Алпийски писти,всичките,хотели,пълни със ски и сноубордове,и дори ,на високото се виждаше сняг.
    Сега е времето да поясня със голямо съжаление,че почти нямам снимки от Турция,защото по късно в Иран ми изчезна лаптопа със картата от Турция в него.Само снимките,които съм качвал по пътя.Във Васко,имаше малко снимки и клипове от камерата,но забравих да ги взема ,а сега той пътува за Мароко.Както и да е,Турция,ще я карам по накратко,и без това има много материал за там,във форума.
    На следващия ден,точката беше Малатия(880км.)
    Тръгнахме към 8.00ч.Времето беше идеално,след Анкара,излязохме от магистралата и започнаха ремонтите по пътя,няколко дълги участъци карахме по черно,времето взе да се разваля,но бяхме ок.Във Кайзери,вече небето се отвори и порой.Скрихме се в една бензиностанция,и почакакхме да намалее.Задължително ,комшиите изкараха чая,и така час,но не.Тръгнахме и след около 20км.след Каизери,нямаше и капка паднала.Навлязохме в каньон,завои,ремонти,черно по 5,6км.На 40км.преди Малатия,режеха скалите ,около пътя(впоследствие видях),на прав хубав ,асфалтиран път,нагорнище,Васко,беше пред мен на 20м. със скорост около 100км.ч.,и в един момент го видях да се олюлява и да скача от мотора,докато го гледах,се озовах и аз на асфалта суркайки се от едната и от другата страна,без да се отделя от мотора,така около 40м.Наискочиха се работници и местни,помогнаха ми да изляза от мотора,гледам ,около Васката 15 човека,крещят,отивам,той лежи.Василе,ставай бе,той ми отговаря,че не му дават.Боли ли те нещо-не,ставай,тогава.докато се суети,ме пита мотора,как е.Незнам,как да му го кажа-не става,беше се забил в скалите отсреща,грозна картинка,цялото яйце ,куфари,спойлери,всичко изпотрошено.Върнах се ,да разбера,какво точно се случи.Докато режат скалите с водоабразивна машина се отделя,една слузестожелирана течност и се стекла на пътя,като вада ,около 80см.напречно,на момента видях,как една кола мина оттам и поднесе здравата.Веднага излезе една фадрома и започна да чисти пътя.Разкрещях,им се ,но знаеки вината си, ме гледаха безмълвно.Върнах се при Васил,беше на крака,бяха дошли линейка и въоръжена до зъби жандармерия.Никой незнаеше друг език.Хванах един жандарм,за ръката и го поведох да му обяснявам,какво точно се е случило.Въпреки,че бяха ,го изчистили,пак бе хлъзгаво.Жандарма ,видимо разбра всичко и започна да говори по телефона с някой,аз отидох до Васил,вече видимо добре,от линейката,го караха да подпише,че не иска мед.помощ.Повечето разговори,ги провеждахме по телефона с някакъв,който говореше английски.казаха,ни,че ще дойде пътна помощ да ни закара до Малатия,и всички изчезнаха.Моят,мотор,също не изглеждаше добре.изкривено кормило,счупена ръкохватка на съединитея,степенките за краката бяха огънати до рамата,изкривен ролбар,смачкани аспуси,и още други дребни неща.а двамата,бяхме,като клошари,екипите разкъсани,но без капка кръв,само натъртвания,впоследствие разбрахме за две пукнати ребра на Васко.
    Стъмни се,появи се и пътната помощ,натоварихме моторите с лебедката суркайки ги,грозна картинка,качихме се и потеглихме.Спряхме след няколко километра в поделението на жандармерията,там излезе войника,скогото разговаряхме на английски по телефона,попита ни ,какво възнамеряваме да правим.Искахме да оставим моторите ,някъде и да преспим в хотел.Войника ,даде инструкции на шофьора ,и тръгнахме към Малатия.
    Крайна точка,за деня,достгнахме по най гадния начин.Разтоварихме моторите в автокъщата,на пътната помощ,настаниха ни в хотел,в близост до моторите,хапнахме и легнахме.За мен,знам,но със сигурност и двамата не мигнахме цяла нощ.Мислехме разни вариянти,да се върнем до Бг.и да тръгнем с кола,но всичко това изглеждаше много сложно.за мен бях решил,че ако намеря някой да ми пооправи мотора,ще продължа сам.На сутринта,отивайки,към автокъщата видяхме,че зад хотела ,има голям мотосервиз със магазин.Казах на Васил,какво съм намислил,учудено ме изгледа,но след малко колебание,ме подкрепи.
    Качих се на мотора,някак си неестествен ми беше стойката,трудно вкарах първа скорост(и скоростния лост,беше се огънал)и яваж,яваж до сервиза.Наизкачаха всички,и се заоглеждаха,дойде омбашията Али,огледа,огледа и вика,ЩЕ ГО ОПРАВИМ.Тогава видяхме,че и семерингата,на десния кол,беше изпуснала,но трябваше да чакам семеринги 2 дни,да пратят от някъде,и се отказах.
    Запалиха оксижена и изправиха всички огънати детайли.
    при оксижениста


    Вече,знаех,че ще продължа.А Васко организираше прибирането си(има го в текущи пътувания).Купих си ново яке,турско,но се впоследствие се оказа,много добро,вентилирано с доста джобове,само смених протекторите със скъсаното.Източихме бензина на Варадерото,и във 5,6 бутилки,от кола по 2л.ги превързах с ластици по мотора,страшна картинка.Това,беше важен момент от самото пътуване,затова ,го описвам с подробности,по нататък,ще бъда по кратък.

    васко,тръгна с един пикап,за Истамбул и аз останах сам.Трябваше да стигна до Немрут,а беше 16.00ч.След няколко обърквания по непроверени пътища,реших да мина по царския.Междувременно,ме спряха полицаи,да ме питат,какви са тези бутилки по мотора,със усмивка се разбрахме и продължих.Пак за почна,голям дъжд,но нямаше време за спиране.
    Беше ми,някак странно,за първи път сам с мотора в чужбина,самотно,но ентусиазиран,че все пак приключението продължава.
    Видях,на хартиената карта,че има път,през кюрдски села,който ми спестяваше 60км.,и хванах от там,въпреки Гармина.Оказа се ,чисто нов асвалтиран път,през планината,мноо красиво,готини завой,голям кеф.
    В Немрут пристигнах на смръчаване.Първата къща в селцето,се оказа хотелче,но затворено,след кратък разговор с комшиите,пристигна някакъв младеж и ми отвори да се настаня,впоследствие се настани и възрастна немска двойка с кола.Нощувката ми беше и със закуска,но попитах и за вечеря,че бях гладен,а нямах неприкосновен запас.Всичко се уреди за 30тл.
    Имах,ракийка разбира се ,направих главата и в леглото.На сутринта,газ,към върха.Между другото,от този ден нататък,всяка сутрин,до края на това пътуване,си задавах въпроса,какво ли ми е приготвила днес съдбата(върна ми го тъпкано,все хубави работи).
    Немрут ,се разглежда относително бързо,час,два със снимките,които вече ги нямам.само тази.

    Мястото,е доста интересно,заслужаваше си.
    Върнах се в хотела ,накачулих багажа и поех на изток.Бях решил за деня,да стигна до Ван.Първо трябваше да се кача на ферибот,през язовир Ататюрк,откъдето започва,небезизвестната река Ефрат.Сега строят мост,но дотогава с фери.Имах хубави снимки от там,особенно една ,на която заснех знак стоп,показващ се от водата.На другия бряг,се заприказвах със група швейцарци с четири мотора,обикалят Турция.Минах през Диарбекирската пустиня(ужасна гледка),и тук,голям дъжд.Мотора ми започна да прекъсва,знаех,че екстравагантния ми въздушен филтър,бе взел вода,но нямаше каде да спра,да се скрия.Прекъсвайки излязох от облака,филтъра изсъхна и продължих до небезизвестния град Батман.Задължителната снимка на табелата.

    След Батман,пак започна силно да ме вали,и спрях на една крайпътна постройка,впоследствие се оказа джамия,но без минаре(странно).Ходжата,ме посрещна с кока кола в ръка и седнахме двамата не една маса със тиквено семе,и зачоплихме,защото не можехме да се разбираме много,много.Не след дълго запреиждаха,някакви хора и сядаха на масата.Заприказвахме се ,колкото ръцете ни позволяваха.Разбраха,че пътувам за Иран,и се учудваха.Питаха ме за религията,отговорих християнин,и се започна,говорихме си за Иса(Исус),за Мохамед.Ходжата,ми обясни,че е хаджи(ходил в Мека),и аз му казах,че съм хаджи,че съм ходил с мотора до Йерусалим.Семките свършиха,сложиха още две шепи,разговора продълже за политика,Ердоган,Обама,Путин,дъждът си валеше,и изведнъж всички станаха,обърнаха се,към надписа на стената и започнаха да се молят,беше ми неудобно да ги прекъсвам,и си останах на масата безмълвен,бяха големи симпатяги,имаха профили във Фейсбук,разменихме ги.По едно време дойдоха Жандармите с две емтелбета и джип,всички излязоха и се разцелуваха.И аз излязах,попитах дали мога да снимам,след кратък разговор с ходжата,се съгласиха.

    в средата е ходжата,рижав със сини очи


    Дъждът намаля,а аз се бавех.Моите нови ислямски аркадаши ми дадоха номер,на който да звъня,ако срещна проблеми в Турция,по нататък не отговаряли,щели да се молят за мен.
    Продължих и преди Битлиз,започна,някакъв мега ремонт на пътя,около 20км.,може и повече,много КПП на жандармерията(велкоме то Кюрдистан),бавно движение и слаб,но непрекъснат дъжд.много се забавих.
    На мръкване,едвам успях да се дотътря до Татван.намерих си хотелче,със стая без прозорец(всичко бе заето),и кратка обиколка за вечеря и в леглото,че бях,като пребит ,този ден.Реших,че трябва да остана две нощи там,за да се исуша и почина.
    Извинявам се за постния разказ,и правописните грешки.От тук,нататък,вече имам снимки.
    На следващият ден,разгледох градчето,запознах се с много хора,изпих Н-количество чай,поразпитах,какво трябва да видя непременно.Местните ми казаха,че трябва да се кача,на Немруд гьолу,който се намира в кратера на загасналия вулкан Немруд
    .Тръгнах по пътя и изведнъж ДУР-бариера,пътят затворен от лавина,и е непроходим,кофти.Върнах се в града,и се разходих по крайбрежната алея.Междувременно,се върнах в хотела,и ме преместиха в голяма стая със прозорец,най после,ще съхна.


    на това му викат Кюрдски банан,всички го ядат.опитах,не ми хареса,има стипцав вкус,но свършва за часове.

    ремонт на дисагата,скъса се при падането,и се намокри всичко,по пътя.

    айде на кюрдските дюнери


    вулкана Немруд

    Вечерта,седнах във фоаето на хотела със собственика ,и се разприказвахме,за обичайните неща,откаде на къде.Както всеки път от Бг.насам,всички ми говориха,колко е опасно в Иран,и как ,ще ме заколят,че,ние "западняците" сме луди така,като обикаляме с тези мотори.И,тогава Мехмед ми каза.-Митко,голям късметлия си,че си гражданин,на Европейския съюз,иначе тук в Кюрдистан,щяха да ти вземат мотора,а на теб незнам ,какво можеше да ти се случи.Ако,беше американец или руснак,вътре си.Те(бунтовниците) всичко знаят,от каде си,за каде си,защото сто процента ,са те питали няколко пъти.Замислих се.Това е може би така,заради позицията на Европа ,за кюрдските бунтовници или терористи,както ги наричат.Наистина ,в града имаше многолюдни Армейски части въоръжени до зъби,и коли със картечници отгоре(не смеех да ги снимам),и ежедневно се случваха някакви инцидентиТова съм го виждал във Йордания и Египет,не ми беше за пръв път.Много местни,докато си говорихме,ми викаха-Фридъм за Кюрдистан,Турците са тирани,и разни подобни неща.
    На другия ден,ме чакаха към 400км.,до заветния Иран.
    Тръгнах рано,първо се движех по крайбрежието на езерото Ван,после навлязох в заснежени планини,но поне дъжд нямаше,а и прогнозата не беше за дъжд.Започнах да приближавам границата със Ирак,и това осезаемо се усещаше.През няколко километра военни постове,проверки,обичайните ремонти на пътя.
    стара крепост по пътя

    На едно зверски охранявано кръстовище,се отделих за иранската граница,и навлязох във един каньон,където имаше събор на всичките насекоми в района,за 10минути слюдата ми почерня.След 20тина километъра,бях на границата.
    Няколко проверки,докато стигна до митницата,от там едно хлапе,ме подхвана и ме прекара,през всички гишета набързо,дадох му всичките си останали турски монети.Но,на портала се оказа,че от иранска страна има почивка един час,време за снимки на граничарите.

    на ,този,едно ендуро и да хваща баирите.

    портала

    аятоласите

    След 40 мин. портала се отвори и влязох в Ислямска република ИРАН.Портала е един и за влизащи,и излизащи,получи се зверско задръстване,но аз се промуших,и влязох в някаква лудница.Първа гранична проверка и разпит по документи,сякаш неможеха да четат,какво пише в паспорта,явно процедура.После дойде някакъв момък ,и ме заведе на едно гише,друг ме покани вътре на чай,и приятелски ме разпита на труден за разбиране английски,докато ми оформя документите,мили хора.Обикновенните неща,на каде,откъде,ще минавам,през кой пункт,ще изляза,колко дни,ще съм в Иран.Сипаха ми втори чай,викам си няма лесно да изляза .След 15мин.,ми дадоха документите,казаха печат на изхода на пункта и ВЕЛКОМЕ то ИРАН.Излязох от сградата на митницата,и ме почнаха чейнджаджиите,веднаг обратно в сградата,се помолих на митничаря с който пих чай,да ми помогне.Отзова се,и започнаха едни пазарлъци.Дадох му 200$,той ми даде няколко пачки,и каза,добър курс.Докато му благодарях,видях,как тарикатите си отиваха възмутени.Отидох до изхода печат,отново Велкоме то Иран,и бях там,кадето най исках да бъда.
    Димитър Анастасов
    d.anactacov@gmail.com

  • #2
    От: До ИРАН 2012.Турция

    Доживяхме! Иначе съвсем добре си е разказа и хич не е постен...

    Пък с кюрдите аз не съм забелязал проблеми, в смисъл че някой ще те коли и т.н. Според мен са си много гостоприемни. Лошото е че не места са много бедни. Единствения път, когато се почувствах странно беше в Чилдир, до ез. Чилдир - най-затънтената част на Турция, когато един на бензиностанцията ме предупреди да не говоря турски. В тоя регион не трябвало да говоря на турски с хората, било проблем. Не че аз говоря, освен 1-2 думи.
    LZ2NKM

    Коментар


    • #3
      От: До ИРАН 2012.Турция

      Първоначално публикуван от damon Преглед на мнение
      Доживяхме! Иначе съвсем добре си е разказа и хич не е постен...

      Пък с кюрдите аз не съм забелязал проблеми, в смисъл че някой ще те коли и т.н. Според мен са си много гостоприемни. Лошото е че не места са много бедни. Единствения път, когато се почувствах странно беше в Чилдир, до ез. Чилдир - най-затънтената част на Турция, когато един на бензиностанцията ме предупреди да не говоря турски. В тоя регион не трябвало да говоря на турски с хората, било проблем. Не че аз говоря, освен 1-2 думи.
      Ники,като казвам постен,имам предвид,че няма много снимки за Турция,а и тези които съм качил са сваляни от Фейсбук,и са с кофти качество.А моите снимки от апарата,не съм ги обработвал,защото незнам как.Никога не съм работил със фотошоп и подобни.
      Аз ,пиша какво ми се е случило и въобще не съм имал,каквито и да е притеснения относно кюрдите,дори обратното,навсякъде бяха много приятелски настроени,и турци и кюрди.
      Димитър Анастасов
      d.anactacov@gmail.com

      Коментар


      • #4
        От: До ИРАН 2012.Турция

        Mай,не се харесва много моя разказ.
        Нищо аз ,ще си пиша от време на време.
        Димитър Анастасов
        d.anactacov@gmail.com

        Коментар


        • #5
          От: До ИРАН 2012.Турция

          Tака,както писах,бях вече там,където исках да бъда най много.
          Бях си изградил,някаква представа за Иран,от колегите(всички знаем,кои)във форума.Но въпреки това ,чувствах някаква еуфория,дори всичко ми се струваше,много по различно от представата.Ще ви споделя,че щом минах границата,все едно свалих някакъв товар,който ме подтискаше,може би защото останах сам,или защото, вече бях далеч от БГ.немога да си го обясня до ден днешен,може би и еуфорията и адреналина си казваше думата,но ми беше адски приятно,и не ми пукаше от нищо.Затова и изтървах ,единствената бензиностанция до най близкият град Урмия(50км.),а знаех,че нямам гориво,просто не мислех вече за такива работи.
          Естествено,че се върнах,иначе щях да се охълцам,след 10км.
          Спирам на бензиностанцията,и казвам фулл танк,естествено,тук ме разбраха,защото е погранична зона.
          От преди ми е било странно,как всички цени в арабските държави ,цифрите ги изписват по друг начин,а на бензиноколонките е по европейски,както и да е ,вероятно колонките са внос.Заредих,18 литра,за около 7$.Бях подготвен за тази цифра,но въпреки това се радвах,че съм излязъл от Турция.Там зареждах последно 4,55тл.литъра,което си е 3 $.Карам и се радвам,и хоп влизам в градаа.
          Урмия е столица на провинция Западен Азербайджан,и около 2 милиона .Предградията са бедни и мръсни,като във целия Близък Изток.Колкото по навътре влизах,толкова морето от автомобили и мотори ставаше,все по голямо.
          Толкова не ми пукаше,че спрях на едно възлово място около центъра да си почина(не,че бях изморен) и да видя,какво,ще се случи.Веднага,дойде един старец ,да ме поздрави и да ме пита,дали може да ми помогне,после още и още станаха поне 5 човека.Попитах за хотел,нарисуваха ми една скица откъде да мина за да го намеря и тръгнах.Малко се пообърках,та спрях да погледна пак скицата,и веднага дойде един младеж.Здравей,как си от каде си,обясних му,какво търся,и той ми каза,не е нужно да ходиш на хотел,бъди мой гост,съгласих се.Въобще,не ми пукаше,че ще спя в някакъв непознат,просто исках да опозная хората,бита им и всичко свързано с тях.Последваах го след автомобила до тях.Явно се беше обадил по телефона,на родителите си,и ме посрещнаха подобаващо.
          Казваше се Хусеин,на 20 години,и замина на работа с уверението,че ще се върне до час.Семейството му беше бедно,със къща с вътрешен двор,както повечето къщи,обзаведена по западен стандарт,със плазма,лаптоп,сателитна тв.,интернет,нищо не липсваше.
          Показаха ми стаята,всичко ок,но легло нямаше.Изкъпах се,седнах при семейството му,и се разприказвахме с баща му(леко назнайваше английски).Обичайните въпроси,докато гледахме телевизия,и пиехме чай.Направи ми впечатление,че по ТВ. течеше,някакво предаване за разкрасяване,жените без забрадки,дори голи.Попитах каква е тази програма,като бях сигурен,че не е иранска.Той ми отговори,че е азербайджанска,и че те са азери,по националност.Впоследствие разбрах,че се намирам в западен Азербайджан,и че в Иран живеят над 20 000 000 милиона азери.Всъщност,хващаха над 300 програми,и ми каза,че има и български,но го спрях да търси.Мислех си,че ще видя,нещо автентично,но глобализацията,тук,бе навсякъде.
          Ето снимки,от Хусеиновата къща
          това е снимка,от бюрото на Хусеин,най горе е Азербайджански борец за свобода,а отдолу са всякакви пътешественици.


          Просто младежа си колекционира пътешественици.Как,ги намира случайно или не,много голяма част минават през него,и продължава да пуска снимки във фейсбук,кого е приютил,дори и Бойко и Мони преспаха в тях,въпреки моите съвети,както,ще разберете по нататък.Просто Хусеин,иска да бъде част от глобалния свят,чете много,а също и пътува с неговото 200сс индийско моторче до Армения,Турция.

          Обича много моторите(обърнете внимание на тениската),и въобще не обича власта.Между другото геополитическата ситуация във Иран,е много странна,доколкото разбирам от местните,правителството очаква война не само от Израел и Щатите,но за това по късно.Учудващо за мен в Урмия има,както я нарече Хусеин мотобанда с големи мотори.Беше ред да я посетиммм.Качва се той зад гърба ми,карам към 12км.(Урмия е 2 милиона),ипаркираме пред местния мотоклуб.Отпред има спрени Хаябуса,Ямахи Р 1,и Р 6.Запознавам се със всички,излизат гледат ми мотора,всички са във възторг,аз съм шейха.Сега е времето да поясня,че в Иран,нямат право да карат мотоциклети над 200сс,над този максимум,трябва да е регистриран,като рейсингов,за състезания,а там състезанията са много популярни,защото са част от запада.Който има такъв мотор,регистрационната табела е със снимка на водача.

          Естествено,моя мотор не е рейсингов,и затова повечето иранци,не са го(такъв тип) виждали на живо,а и надали,някой пътешественик,би отишал със такъв мотор там.
          ето мотоклуба


          Нахраниха ме с омлет,вкусен но не достатъчен,исках месоо,заведоха ме на съседно заведение за бързо хранене,пълна имитация на макдоналдс,изядох един бигнезнам си кво и се върнахме в клуба.Там играеха иранската народна игра табла.Казах им,че съм великият шампион на моя град и,вече всички,искаха да играят с мен.От 8 човека ,бих 5,един стана ,че жена му го викаше(чехльо),един ме преби(калитар),а последния му избягах,че не усетих,кога стана 2.00ч.


          Дойде време,за лягане.Прибираме се с Хусеин,измивам си зъбите,отивам си в стаята,опаа послали ми едно шалте,и силягам.След 10 мин.идва Хусеин и си опъва едно шалте и си ляга до мен,как да спа,добре че бях много изморен и съм заспал.На сутринта го питам,легла ,стаи ,нямат ли,че така се получава.Отговорът.Митко,ние спим на земята,такава е нашата традиция,и който е поканел гост спи в неговата стая,така всичко го възприех безболезнено,а и трябваше да се примиря,защото,щях да остана ,още една нощ там.Първо,за да се аклиматизирам,второ днес,щеше да ме води на състезание със коли и мотори,на писта.
          Забравих,не съм ви запознал със Хусеин.


          Беше петък,това е почивният ден за мосюлманите,или така нареченият уикенд.Бях обещал,да закусваме ,при едно момче от клуба,който има заведение за закуска,по думите на всички най добрата в града.
          закусихме обилно

          направих добра реклама



          както виждате от последната снимка фара ми е счупен от падането в Турция.После ходихме на сервиз и го завариха.
          след ремонта

          Стана време да ходим на пистата.Тя се намира до езерото Урмия,второ по соленост в света,след Мъртво море .Малко странно звучи,но цялата банда,от 6 мотора със моя карахме 30км.докато стигнем,всички ни свиреха,радваха,аве ко даа ви обяснявам Иран.
          цялата банда


          познайте ,какво гледат...


          за фон,почти пресъхналото езеро



          новото поколение



          всъщност,това е пистата,отсе4ка дълга 2,3км.Широк асфалт,по който карат,коли на дрифт и мотори екек,и на задна гума.



          Страхотни мацки ,има в целия Иран,ама Иран,знам ли?

          междувременно,всички ми говореха ,и ми показваха снимки на един аржентинец на име Клиданор,с който впоследствие в Есфахан се запознахме.той също отседнал в Хосеин,оставил им много снимки,и клипове.Обикаля света с Дукати Мултистрада.Личен приятел,на Валентино Роси.
          Прибрахме се в дома на Хосеин,а там поне 15 човека,цялата рода,вечеря в моя чест.Голямо приказване беше,накрая към 1.00ч. мисля,че се скараха и си разотидоха.Легнахме,като предната вечер,като си мислех,че е за последно.Въпреки неудобството се наспах.
          на сутринта с хосеин,отидохме да ми регистрира на негово име сим карта,и да ме изпрати.Хич ,не ми се тръгваше от там,но знаех,че ме чакат ,много други приключения.между другото ,бащата на хусеин ,ми поиска,някакъв подарък,но ми намекна,ако може пари.Дадох му 20$.Сега,като се замисля,това всъщност,не е същинския Иран.Това са Азери,много по различни от Персите.Персите,които видях,бяха горди,ерудирани хора,традиционалисти ,друг манталитет,незнам как точно да го обясня,но по,по,и все така дружелюбни,дори повече.Азерите,говорят,някакъв вид турски език,но много по мек,и мечтаят за обединение,или самостоятелна държава с Азербайджан,рано или късно,ще има и там патаклама.По,късно в Армения,седях на маса и си говорих с ирански азери,после дойде един Парс(персиец),азерите вкупом се изнесоха,има вражда и между етносите.Въпреки това в Западен Азербайджан,ми хареса много.
          Хусеин,ми купи и една хартиене карта,на Иран,че нашата,която бяхме купили от Ибей за 50$,Васко беше забравил при суматохата на тръгване.
          Изведе ме от града и ми показа посоката.Бях решил да карам до Хамaдан,през Санандаж(културна столица на ирански Кюрдистан),около 600км.
          Време е да ви разкажа за Иранските пътища.Двулентови в едната посока,като насрещният е отделен на известно разстояние,от 100м. до 3км.Супер качествен асфалт,много табели и знаци ,всички на фарси и Англииски.В ден,когато карах,изминавах средно,около 600км.,без да почуствам особенна умора.Обикновенно тръгвах,към 7.30ч.и пристигах следобед ,към 14.00ч.,почти без да спирам(ако нямам дестинация за разглеждане).Навигация,почти не съм използвал,при наличието на ,толкова табели.Това са първокласните пътища.
          Имат и Магистрали,които са зверски широки(4 ленти на посока)и са платени,мисля символично,но за мотори е безплатно.
          Много,често има КПП,и катаджии с радари,като бинокли,за засичане,като шофьорите присвяткат за предупреждение.Ограничението е 100 денем и 85 нощем.
          Не съм имал никакви проблеми със полиция,дори напротив винги се опитваха да ми помогнат.
          Въобще,не съм съобразявал със ограничения и знаци.Няколко пъти са ме спирали,но след паспортната проверка с усмивка ме пускат(имах интересни случки,но по нататък).Моето,лично мнение е,че мотоциклетите,до някаква степен не ги смятат за участници в движението,а те са много милиони.Основното превозно средство във населените места.Влизат в забранени улици,в насрещно,без каски.В Урмия,бях навъртял към 100км.градско,покрай "мотобандата",и точно следях,какво правят.Полицаите,не бяха подготвени за мен,защото моторите на местните(125 сс.),не могат да излязат от ограничението,и почти не се използват извън града.Дори ,мога да заявя,че в тази лудница ми харесваше.И,нещо друго,което разбрах,да пътуваш сам технически е много лесно.Средната ми скорост бе 120-140км.ч.
          Бойко,беше ме предупредил за натоварен трафик по главните пътища,но не беше така.Само няколко участъка,преди Есфахан и Язд,усетих усилен трафик.
          Димитър Анастасов
          d.anactacov@gmail.com

          Коментар


          • #6
            От: До ИРАН 2012.Турция

            Напротив човече! Даже е много интересен пътеписа ти! Важно, е какво се случва и как го описваш през твоя поглед. А това, че няма много снимки не е от значение! Един снима за 5 минути 10 снимки, а друг за два дни снима две снимки, но това не го прави по безинтересен и по-маловажен. Важно е как го чувстваш и как описваш и приключенията, в които участваш волю-неволю!
            Последно редактирано от ВладиЧ; 13-09-12, 19:56.
            Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
            Златомир Попов - Forry

            Коментар


            • #7
              От: До ИРАН 2012.Турция

              Първоначално публикуван от МИТЬО(питона) Преглед на мнение
              Mай,не се харесва много моя разказ.
              Нищо аз ,ще си пиша от време на време.
              Аз лично го прочетох с голям интерес. Ако имаш още нещо да разкажеш би ми било много интересно!
              Лопата - друг солдата!!!

              Коментар


              • #8
                От: До ИРАН 2012.Турция

                Първоначално публикуван от ВладиЧ Преглед на мнение
                Напротив човече! Даже е много интересен пътеписа ти! Важно, е какво се случва и как го описваш през твоя поглед. А това, че няма много снимки не е от значение! Един снима за 5 минути 10 снимки, а друг за два дни снима две снимки, но това не го прави по безинтересен и по-маловажен. Важно е как го чувстваш и как описваш и приключенията, в които участваш волю-неволю!
                Владич,това,което го виждаш,и това,как го чувстваш са условни понятия в Иран.Ако трябва,да описваш,какво си видял,и после как си го почувствал,ще станее ехей.Пожелавам,на всеки да направи такъв трип,да се докосни до хората ,да почувства културата.Невероятно е.
                Димитър Анастасов
                d.anactacov@gmail.com

                Коментар


                • #9
                  От: До ИРАН 2012.Турция

                  От Урмия до Хамедан,пътя минава през планински и полупланински ландшафт.скалисти и голи върхове ,и зелени и тучни долини.Жегата беше поносима,дори точно,впредвид височината.Почти целия западен Иран е във планини.Беше ,към 20 май,вече бях спрял да гледам дати и дни,само часовете ме вълнуваха.
                  След 200км,от тръгването,забелязах,как прясно заварения фар,започна да се движи неестествено.спрях и видях,че два,от трите болта,които го държат са паднали.започнах да вадя инструменти и други болтове,в същия момент мина ,кола и ми свирна,махнах и подмина.В иран,като се разминавах с колите ,все ми свиреха,от любопитство,още по лошото ,е като се изравнят с мен и започват да ме поздравяват и снимат.та,същата ,тази кола ,се върна и излязоха четирима младежи,вероятно попитоха ,какъв е проблема.Аз със ключове в ръка им показах фара.Набързо ме избутаха,взеха ми инструментите ,и започнаха да оправят проблема,аз стоя само и наблюдавам.Аз,казвам нещо,те все едно ,че разбират ми кимат с глава,голям смях ме обзе,и мен и тях.както ида е ремонта свърши,и започнаха обичайните въпроси,просто знам ,какво ме питат,без да разбирам.Като им казах,че съм от Булгаристан,много се зарадваха,и започнаха да ми обясняват,защо.аз гледам и не разбирам,те пак,аз пак не разбирам и вдигам раменете,накрая един се престраши и си показа начупените уши.Голям смях,били борци,и единия е бил на състезание във Бг.успях да разбера,че много му е харесало,и че и другите,много искат да отидат.





                  Поракомахме ,поканиха ме да им отида на гости,но аз им отвърнах,че съм за Хамедан,и Есфахан и трябва скоро да се отделя от този път.Бяха видимо разочаровани,дори ми предложиха,пак,че имало път за Есфахан,от тяхното място,удължавало се със 100км,но аз пак им отказах.Сега,като се замисля ,при такива разговори ,как се разбирахме със лекота(винаги),чак не си вярвам.
                  Изпратихме се ,и аз продължих.Свих ,за Хамедан,и навлязох гола изпечена планина,със големи и високи зъбери,и много завои.след около 100км,забелязох крайпътно място за почивка с няколко заведения и работилнички.реших да спра да се освежа с чай,и тоалетна.Бавил съм се ,не повече от 10мин.Качвам се продължавам,и след километър,гледам по магистралата,някакви дрехи,намалям ,паг гледа,моите дрехи.Спирам,гледам,пак моите дрехи.Стоя и недоумявам,какво се случва(още недоумявам),поглеждам отляво,дисагата ми я нямааа.Беше ,паднала в Турция,преди няколко дни,на един завой,механизма който я държи към стойката беше се изкривил при падането в Малатия,но го оправих и нямах проблеми до тук,дори според мен ,стана още по здраво.
                  Оглеждах се ,колите ми свиреха,отдох 1км,на обратно,гледах в канафките,нищо.дисагата със лаптопа и хартиените карти,за Армения,Грузия,Северен Кавказ,които Ники,беше ми дал,липсваха,също и някои дрехи.Събрах,каквото имаше и продължих със 20-30км.ч.да карам с недоумение и да гледам ,около пътя.До ден днешен,не мога да си обясня,какво е станало,но със сигурност има замесени местни,колкото и странно ,да звучи.вариянтите са ,два.Първия,докато съм карал ,на някой завой ,да епаднала,след мен кола,да я е взела и да са я отворили,изхвърлили са ненужните им дрехи,а останалото,със тях.Втория,да са я свалили,докато съм бил в кенефа ,и нататък.беше,много разочароващо,за мен.Най вече,заради снимките от Турция,но всяко зло,за добро,както гласи една народна мъдрост.Без,лаптопа,ходих по клубове,запознах се с много интерсни хора,имах Фейсбук,и бях,като всички около мен.Дори по ,късно в Керман,един германец ,услужливо ми даваше неговия лаптоп,но със насмешка му отказах и ходих ВЪВ КЛУБЪ.Някои,от вас,знаят но във Иран,има голямо ограничение на интернет,по закон.Но всички,минават през прокси сървари,и не се ограничават.Властите,го знаят,но не предприемат нищо,зашото е масово.Преди да тръгна ,разбрах,че в Иран има 27 милиона фейсбукабонати,как ви се струва.
                  След 20км.бавно каране и оглеждане(нищо повече не намерих),навих масура и влязох в Санандаж.Многоп бяха ми разказвали за този град,и все великолепни неща,дори някои от местните,смятоха,че е по красив от Есфахан.В последствие в Язд,се запознах с холандци,който ми,казоха ,че е голям пропуск.
                  Сега ,вече знаете,че не спрях.Тогава,бях толкова афектиран,че на едно колело,погрешка се завъртях два пъти и спрях да помисля,какво да правя.След минута двама военни на малко ендуро,спряха и ме попитаха ,на къде.По инерция им казах хамедан,и те ме изведоха от града ,към Хамедан.Махнаха,ми за изповодяк,и продължих.малко(50км.),след това КПП.Много,ме кефят тяхните полицай,имат едно строго изражение,докато се чудят ,дали да те спрат,а после стават едни хрисими,все едно че си им най големия приятел.Проверка,оглед,на мотора,ръкостискане(ако можеше,щяха да ме пргръщат),и ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН.Не ,след дълго мотора взе да прекъсва,усетих се,че не съм зареждал скоро.Отляво видях стопанска сграда,едва се дотътрих на 50м.от входа.Излезе,Човека,бензин няма.Голям зор,бе да намерим маркуч.Източи 2л. и с усмивка ми ги подаде,знаех,че не струва нищо,но от учтивост,му предложих пари.Изгледа ме неодобрително,и аз съответно си прибрах парите.Усмивка,ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН и продължих.
                  Започнах да усещам,че набли
                  жавам града,много коли,всички свирят,доближават ме,и намалят,снимат,не е кеф.
                  На входа на града една,кола със двама мъже и жените си,няколко пъти се изравнява с мен и снимат,свирят,поздравяват.Усетих,че сега е моят момент,изпреварване от дясно,кучки ,и спрях,и те спират.Излизат(аз съм шейха),поздравления,огледи.Питам,хотел и със пръсти и ръце показвам евтин.Едното момиче,назнайваше 10тина английски думи,и разбра.Карай ,след нас,и аз карам,първи хотел 80$,втори 70$,казвам не е за мен,или поне не сега.В суматохата,меканят да преспа у тях,добре,но те живеят на 50км,в обратна посока.Отказах,много искаха,да ми помогнат,едвам се отлепих и продължих(по мое усмотрение)към центъра.
                  Карам,залепи се едно моторче със двама и ми викат,нещо,спирам,и те.Хотел,единия се,качва,при мен,върху сака,и вика карай.Наляво,няколко надясно и спирам пред хотел(читав).за,колко вечери,ме питат,за една-70$-НЕ,и излизаме.Моя,човек,се казва Абас,без да се изненадвам ,ми предлага да бъда негов гост.
                  Димитър Анастасов
                  d.anactacov@gmail.com

                  Коментар


                  • #10
                    От: До ИРАН 2012.Турция

                    Яхва,се Абас,зад мен на сака,след 7,8км.в най големия трфик,стигаме до дома му.Живее,в кооперция,на втория етаж,хубав апартамент,който делят с Хосем(другия на моторчето).Апартамента,беше,доста модерно обзаведен за ориенталски дом.Забелязах,че всичко беше на газ,дори осветлението със електическо запалване ,но на газ.Разтоварих багажа,поседнах и усетих ,за пръв път умора от деня.
                    Колкото,и да изморен и афектиран от случките,през деня,да бях,много исках,да разгледам местните забележителности,защото на другият ден пътувам за Есфахан.
                    Казах,на Абас,че трябва да излезем да хапна,нещо(не бях ял от Урмия),с ръце разбира се.
                    Абас,явно усети умората ми,и се обади на Хосем,който беше навън,да донесе храна.
                    Нахранихме се тримата,под съпровода на ирански рап(да,точно)от лаптопа им.през,цялото време,ме питаха дали ми харесва(и музиката,и храната),и аз кимах със препълнена уста.Сега,като се замисля,голяма картинка ,съм бил.
                    Абас и Хосем.






                    За града,знаех основно от Димо,че няма нищо особенно,голям Ирански град,но в който е живял и работил Авицена,и има музей в негова чест,но не си заслужава.
                    Излязохме,двата мотора.Искаха да бъдем тримата с моя мотор,отказах.В Иран,е нормално,да видиш на мотор по три,че и повече хора,качени.
                    Първа спирка,едно заведение за пушене на наргиле.Запознаха ме със всички(към 30 човека),обясних,му,че искам да видя туристическа забележителност.Тръгнахе ,към един баир над града,качихме се на върха.Уникално място.От върха извира река,и веднага става на 30метров водопад.Оказа се паметник,под егидата на Юнескo(според мен,целия Иран е за Юнеско).В скалите до водопада,преди хиляди години Ксеркс(персийски император),е издялал,някакви персийски завети.Лошото,беше,че вече бе тъмно,и имаше ограждения,неможах да се приближа ,за хубави снимки.


                    който го интересува повече



                    На връщане,Абас,много настоятелно иакаше да кара мотора,а аз категорично му отказах,но си остана със усмивката на лицето,симпатяга.
                    Прибрахме се ,към 22.00ч.,и почнаха разговори по тел.Започнаха,да заприиждат,някакви хора,събраха се ,около 12 човека,всеки носи нещо,за ядене,и пиене.Направиха софра(иранската дума е същата),на пода и почна едно ръкомахане,чак ме заболяха ръцете.Не,след дълго ,дойде,някъв пич и се представи за учител,не разбрах по английски ли(дано не),но беше много зле.Разказах,каквото можах,и ги помолих,да силягам.на минутата,всички се изнесоха,сложиха ,ми шалтето на земята(вече бях свикнал),и си легнах.Спах,като заклан,но по навик,станах в 6.00.Всички спат,поразшумях се,да ги събудя.Абас ,изкочи,и ме помоли да отидем да закусваме във сестра му,обещал и.Амии,ко да правя,слизаме тримата долу,и изненада,на тяхното моторче задната гума спукана.Не,не тримата,на моя,не става.Извикаха такси,и при сестра му,на закуска.За иранците,най важното хранене е закуската,така разбрах,всеки те кани на закуска.
                    Карам,аз след таксито,естествено с Абас,зад гърба ми,и влизаме във видимо богат квартал.Къщата,на сестра му,на два етажа огромна на площ,със много голям вътрешен двор .Влизам в палат,последна дума на техниката,навсякъде.Масата отрупана,със всичко(без свинско),незнам,от какво да ям.Натъпках се,напомних,че бързам,изпратихме се с целувки,и тръгнах за Есфахан.
                    Димитър Анастасов
                    d.anactacov@gmail.com

                    Коментар


                    • #11
                      От: До ИРАН 2012.Турция

                      Ей, това моторджийте сте много вредни хора ... вмсто да си легна и да спя, чета до никое време пътеписи
                      Поздрави и продължавай нататък, когато можеш!
                      О879 342 54О Не си пъхайте пръстите където ви падне, не са чак толкова много...

                      Коментар


                      • #12
                        От: До ИРАН 2012.Турция

                        Благодаря за споделянето!

                        Коментар


                        • #13
                          От: До ИРАН 2012.Турция

                          Поздравления и от мен!
                          Чакам продължението.

                          Коментар


                          • #14
                            От: До ИРАН 2012.Турция

                            Много интересно, благодаря за споделянето!
                            VARADERO SD2

                            Коментар


                            • #15
                              От: До ИРАН 2012.Турция

                              Първоначално публикуван от МИТЬО(питона) Преглед на мнение
                              Mай,не се харесва много моя разказ.
                              Нищо аз ,ще си пиша от време на време.
                              Е как пък разбра, че не се харесва ...
                              Или щото не дойдох да си легна при тебе по стар ирански обичай

                              Просто гледаме да не те прекъснем нещо ...

                              Митак, разказа ти е много вълнуващ и искрен.
                              Благодаря ти.

                              Видял си страхотни места и си се срещнал с невероятни хора. Разказвай ни нататък, а аз ще си пусна Axiom of choice.
                              ______2
                              Е = MZ

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 4,057 в 14:19 на 14-06-16.

                              Зареждам...
                              X